-
Община Созопол ще се обляга основно на морския туризъм и в бъдещото си развитие;
-
Количествено, туристическата база на общината е достигнала пределите на разумния капацитет на територията; бъдещото развитие трябва да се фокусира върху качествените характеристики на туристическите продукти (разнообразие, стандарт, специфика) и средата;
-
Сегашната туристическа индустрия страда от подчертана сезонност, едностранчиво предлагане, не-координирано информационно обслужване, сравнително ниска ефективност;
-
Общината още няма консолидирана и ясна стратегия за развитие на туризма (въпреки наличието на програма); зависимостта от държавата е висока, а тя също няма ясна стратегия;
-
Общината има аспирации за адресиране и към елитните сегменти на туристическите пазари, но засега възможностите са само неконкретизирани идеи;
-
Общината има потенциал и за алтернативни форми на туризъм (както по крайбрежието, така и във вътрешността); необходима е координирана политика в няколко сфери – устройство на територията, инфраструктури, екология, инвестиционен маркетинг, туристически маркетинг;
-
Почти всички туристически локализации на общината изпитват натиска на строителната експанзия; инвестиционните инициативи могат и трябва да се пренасочат към други модели и към вътрешността;
-
Въпреки богатството на природно и културно-историческо наследство, то не е валоризирано пълноценно; необходима е активна политика по привличане на средства и ускорени действия по консервация, експониране и анимиране;
1.5.3 Аграрен сектор
Селското стопанство е било добре развито до началото на прехода, но сега е загубило голяма част от позициите и структурното си значение за икономиката на общината. Независимо от водните дефицити и засушаванията, природният комплекс е благоприятен за развитието на балансиран и ефективен аграрен сектор. В действителност, растениевъдството е моно-профилно а животновъдството - слабо и натурализирано. По-голяма част от земеделските земи пустеят, трайните насаждения (с изключение на лозята) са почти изоставени, а хидро-мелиоративните съоръжения са разрушени.
Растениевъдство
Земеделските земи заемат 251 982 дка и представляват 47.8% от общата площ на общината. Разпределението им по видове е както следва:
Земеделска земя в община Созопол през 2005 г.
-
Видове земеделски земи
|
дка
|
дял в %
|
Земеделска земя общо
|
251982
|
100.0
|
Пустеещи земи
|
184481
|
73.2
|
Мери и пасища
|
35472
|
14.1
|
Обработваема земя, в т.ч.:
|
32029
|
12.7
|
Ниви
|
25708
|
10.2
|
Трайни насаждения
|
5731
|
2.3
|
Зеленчукови култури
|
590
|
0.2
|
Източник: Общинска служба “Земеделие и гори” - Созопол
|
Пустеещата земя заема тревожно голям дял от земеделските територии (73.2%). Включвайки мерите и пасищата (14.1 %), над 87 % от земеделските земи не се обработват. Обработваемите земи имат дял от 12.7 %,основно ниви (80.3%), трайни насаждения (17.9 %) и малко зеленчукови култури – 590 дка (0,2 %). Земеделската земя е основно частна собственост и се стопанисва от арендатори, земеделски кооперации и частни стопани.
Основна култура е пшеницата, следвана от слънчоглед и ечемик. Първите три култури заемат 89.2 % от нивите (общо 25708 дка). Фуражните култури са с незначителни площи. Добивите са около средните за съответните култури, стабилни и с добро качество. Преобладаващото производство е върху окрупнени площи, с добра агро-култура, но сравнително стар машинен парк. Пшеницата от района е утвърден търговски продукт с добра реализация, но както навсякъде, доходността на тази култура е ниска.
Площи и средни добиви от основни култури в община Созопол 2004-2004 г.
-
Култури
|
Площи в дка
|
Средни добиви – кг/дка
|
2004
|
2005
|
2004
|
2005
|
Пшеница
|
8460
|
13490
|
378
|
310
|
Ечемик
|
4060
|
4648
|
372
|
200
|
Маслодаен слънчоглед
|
4500
|
4800
|
143
|
170
|
Източник: Общинска администрация - Созопол
Трайните насаждения (общо 5731 дка) са представени предимно от лозя (5601 дка, в т.ч. 732 дка млади насаждения) и малко овощни градини. Лозовите насаждения са концентрирани в землищата на селата Габър, Зидарово, Крушевец, Присад, Равадиново и Черноморец. Овощни градини са останали само в землището на с. Зидарово (130 дка), и то предимно амортизирани. Разширяването на площите с трайни насаждения е възможно и необходимо.
Зеленчукопроизводството е представено от скромните 590 дка – предимно дини (50.8%) и пъпеши (25.4%). Разположено е основно в землищата на селата Зидарово, Извор и Росен. Производството от трайни насаждения и зеленчуци остава далеч под местния потенциал и потребности, особено в туристическия сезон. Съхранената природна среда в района и гарантираният пазар (от туристическото присъствие) са чудесни предпоставки за развитие и на биологично земеделие (при възстановени възможности за напояване).
Хидромелиорации
На територията на Созополска община има изградени напоителни системи, включващи язовири, водохващания, канали, водопроводи, помпени станции. Трудно е да се направи цялостна оценка на сегашното им състояние, но важен е фактът, че те не се стопанисват и използват отдавна. Освен, че са унищожени и разграбени, част от съоръженията (водоеми и микро-язовири) вече представляват потенциална опасност.
Поливното земеделие е една от решаващите предпоставки за изграждане на ефективен и конкурентноспособен аграрен сектор. Поливните съоръжения и площи в общината би трябвало да се възстановят. Допълнителен мотив е създаването на шанс за устройването на “туристически чифлици” (навлизаща новост в туристическото предлагане) и развитието на биологично земеделие (и като част от туристическа анимация).
Животновъдство
Животновъдството е дребно, съсредоточено в частния сектор и полу-натурализирано70. Традиционни за общината са говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството. В момента броят на отглежданите животни и производството на животинска продукция са намалели многократно в сравнение с годините преди прехода. Говедовъдството се развива изцяло в дребни (с1-3 крави) и няколко средни ферми (5-10 крави).Подобни са и характеристиките в отглеждането на останалите животни (овце, кози, прасета, птици). Те допълват фонда на малките натурални и полу-пазарни стопанства. Отсъствието на условия за спазване на хигиенните стандарти при пазарно-ориентирана продукция е стагниращ фактор за разширяване и специализация на тези стопанства.
Пчеларството също е застъпено и носи характеристиките на описаните по-горе производства – дребно, полу-натурално. Независимо от увеличаването на пчелните семейства (до 2692 през 2005 г.), отсъствието на близко предприятие за разфасовка и търговия с пчелни продукти71, затруднява контрола върху качеството и пазарната им реализация.
Животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. Продукцията се затваря в кръговете на натуралната микро-икономика. На този фон, основният извод е, че конкурентноспособността на аграрния сектор е ниска. Без целеви субсидии, фермерите не могат да постигнат себестойност, кореспондираща на изкупните цени на преработвателите. Последните носят риска на пазарната реализация и конкуренция. Те са ориентирът и корективът за производителите на суровини. Нереализирани резерви за повишаване на ефективността на сектора са научното обслужване, породният състав, агро-технологиите и агро-мениджмънта.
Научното обслужване на аграрния сектор е незадоволително. На територията на общината няма изградено научно звено. Секторът не разполага с мрежа от продуктови организации, защитаващи интересите на производителите. Изхождайки от сравнително ниската технологична съоръженост, сериозното изоставане от критериите за ефективност (налагани от преработвателите и пазарите), както и комплексните изисквания за качество на ЕС, укрепването на организациите на производителите се превръща в един от решаващите фактори за конкурентноспособността им в новите условия.
Сподели с приятели: |