Съдържание въведение профил на общината

Арендни отношения

Проблемът с разпокъсаната собственост е на дневен ред и в община Созопол. Необходимо е да се разширят административните и организационни облекчения за доброволното окрупняване на земеделските имоти и насърчаване на арендуването им.

Във връзка с разработването на общинския план за развитие, през м. януари, 2006 г. беше проведена Анкета за проучване на отрасъл “селско стопанство”. Попълнени анкетни карти са представени само от селата Извор, Присад, Равадиново и Индже войвода. Въпреки ограничената представителност, отговорите се приемат като ценна актуална информация за характеристиките, състоянието и възможностите на сектора:

• 
  Земеделски структури - преобладават арендаторите и наемателите, следвани от земеделски кооперации;
  
• 
  Възможности за алтернативни земеделски култури (култивирани билки, маслодайни култури и др.) – потвърждават се от всички анкетирани;
  
• 
  Възможности за биологично земеделие - потвърждават се от всички анкетирани;
  
• 
  Нормална агро-техника (пълноценно торене, защита от болести, плевели и вредители) - прилага се само от 20-25% от производителите;
  
• 
  Структури в животновъдството – 100% дребни фамилни стопанства;
  
• 
  Образователно равнище на фермерите – като цяло, не е добро – специализирано висше образование имат само 12,5% от фермерите, 37 % са със средно и 38% - с основно;
  
• 
  Програма САПАРД – половината я познават, но в общината няма спечелен проект по тази програма; причините за отказ от кандидатстване са във високите изисквания и липсата на начален капитал;
  
• 
  Селскостопанската техника и оборудване – при всички анкетирани машините са стари (средно над 15 г.), няма компютри и Internet;
  
• 
  Възможности за напояване от местни водоизточници – има такива според 50 % от земеделските производители.
  

• 
  Благоприятни почвено-климатични условия за отглеждане на характерните за общината земеделски култури;
  
• 
  Високи цени и активно търсене на селскостопански земи;
  
• 
  Изявен интерес към създаване на лозови масиви;
  

• 
  Слабо, разпокъсано и неефективно животновъдство (натурализирано);
  
• 
  Неефективно производство, нарушена връзка между наука, производство и пазар;
  
• 
  Ниско ниво на организираност на производителите, липса на действени организационни структури на местно ниво;
  
• 
  Висок дял на пустеещите земи - 73.2%;
  
• 
  Агресивен пазар на земи, купувани с цел “промяна на предназначението”;
  
• 
  Унищожено поливно земеделие;
  
• 
  Голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти;
  
• 
  Амортизирана селскостопанска техника;
  
• 
  Недостиг на субсидиране и достъпни кредитни линии за горива, торове, препарати;
  
• 
  Неоползотворени възможности по програма САПАРД ;
  
• 
  Лош мениджмънт и стихийност в производството.
  

• 
  Възстановяване на напоителните системи и напоителните полета;
  
• 
  Възстановяване на зеленчукопроизводството;
  
• 
  Създаване на масиви от овощни градини и лозя;
  
• 
  Доставка на съвременни земеделски машини и технологии;
  
• 
  Изграждане на съвременни животновъдни ферми;
  
• 
  Подобряване на научното обслужване, информираността и културата в сектора;
  
• 
  Подобряване на пазарната инфраструктура;
  
• 
  Укрепване на организациите на производителите;
  
• 
  Стимулиране на биологичното земеделие – повишаване на осведомеността, запознаване с нормативната база, научните постижения и добрите практики;
  
• 
  Интегриране на аграрния сектор с туризма – по линия на потребление на продуктите, инфраструктурите, експонирането на ферми и технологии (като част от познавателен туризъм по специални интереси и рекреация);
  
• 
  Развитие на малките населени места чрез създаване на алтернативна заетост и изграждане на инфраструктура за задържане на населението.
  

Преобладаващият релеф на заетите от гори терени е хълмист и хълмисто предпланински. Това е поясът на равнинно-хълмистите дъбови гори (0 до 500 м.н.в.). С изключение на югозападната част на територията, хидрографската мрежа е слабо развита. Водосборите са с подчертано сезонен отток, без пороен характер. Около 5% от площта на горския фонд е ерозирана (главно площна ерозия). Част от тези площи са залесени с иглолистни култури и ерозионните процеси са овладяни.

От естествено растящите, най-широко разпространение имат широколистните издънкови гори⁷⁴. Чрез залесяване са създадени насаждения от иглолистни и широколистни видове⁷⁵. В крайречните и лонгозни гори растителността е главно от тополови и ясенови насаждения и култури.

Преобладаващото стопанско ползване на горите е за добив на дървесина⁷⁶ за преработка и дърва за огрев. Останалата част от горския фонд се заема от противоерозионни гори и земи (в т.ч. защитна еднокилометрова крайбрежна ивица на Черно море), вододайни зони, рекреационни гори (лесопарк “Созопол”), семепроизводствени насаждения, географски култури, гори и земи в защитени територии (природните забележителности “Нос Агалина” и “Водениците”, защитените местности “Стария соват”, “Устие на р.Изворска”, “Раков дол” и “Тясна река”).

(ха)

Основните насоки на организация на горското стопанство в община Созопол са предвидени в лесоустройствените проекти на стопанисващите лесничейства - съобразно функционалното предназначение на групите гори.

• 
  Територията на община Созопол е с по-висока лесистост от средната за страната;
  

• 
  Общината разполага със значителни по площ защитни и рекреационни гори;
  

• 
  Дърводобивът и лесокултурните мероприятия в горския фонд осигуряват работа на част от местното население;
  

• 
  Допълнителни доходи осигуряват страничните ползвания на територията на горския фонд;
  

• 
  Няма единно стопанисване на горския фонд на общината (стопанисва се от две лесничейства и дивечовъдната станция “Ропотамо”);
  

• 
  Наличие (макар и ограничени) на проявления на водната ерозия. Реална е заплахата от незаконна сеч, развитие на ерозионни процеси в засегнатите горски масиви;
  
• 
  Извършването на предвидените в лесоустройствения проект залесявания и реконструкции на насажденията ще се отрази положително както върху екологичните, така и върху стопанските и естетическите аспекти на тгорския фонд;
  
• 
  Правилното извеждане на отгледните и санитарни сечи ще подобри качеството на горите и здравословното им състояние.
  

1.6. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Основната крайбрежна артерия, обслужваща главно туристическия поток в общината и селата от източната й част, е второкласният ІІ-99 (Бургас-Маринка) -Созопол-Приморско-Царево-Малко Търново. На територията на общината попадат 32.4 км от този път, които са в добро експлоатационно състояние, с изключение на участък от 4 км (южно от “Дюни”). В дълбочина, общината се “разполовява” от първокласния път І-9 (Европейска категоризация Е87) - Румъния/Дуранкулак –Варна –Бургас –Маринка –Звездец -Малко Търново/Турция. Този път провежда главно транзитните потоци към Турция и същевременно е единствената връзка на селата от западната част на общината с републиканската пътна мрежа. Дължината му в общинската територия е 23.8 км. Преобладаващата част от участъка е в средно-добро експлоатационно състояние. Третокласният път ІІІ-992 (Бургас-Созопол) -Росен –Веселие –Ясна поляна –Приморско ( 9.5 км) e с участъци в лошо състояние. Прекатегоризираните четвъртокласни пътища (ІІІ-7907 и ІІІ-9009) обслужват периферни части от общината и са в лошо състояние.

И трите основни трасета от републиканската пътна мрежа са ориентирани в посока север-юг и не способстват интегрирането на населените места от общината помежду им и с общинския център. Липсва пряка пътна връзка запад – изток, която да приближи селата от западната част на общината (Зидарово, Габър, Вършило) към общинския център и бреговата зона.

Липсата на преки пътища и транспортни връзки между отделни селища и общинския център, затруднява не само обслужването на местното население, но и желаното навлизане на туризъм във вътрешността. Задължителното преминаване през гр. Бургас или гр. Созопол, става осезателно бреме за пътуващите ученици и социално слабите. По същите причини, повечето усилия за развитие на туризъм в селските територии на общината (Вършило, Крушевец, Индже войвода) се правят от фирми на съседни общини (Приморско и Бургас). В същото време, туристите от крайбрежието на община Созопол търсят “българското село” в община Поморие. Тези факти не са аргумент за териториално затваряне на туристическия продукт, но са тревожен сигнал за отсъствието на структурни елементи в мрежовата структура на пътните връзки. Без такава е немислимо нормалното функциониране и развитие на всяка населена територия.

В община Созопол са развити автобусният, таксиметровият и морският транспорт. Транспортното обслужване се осъществява предимно с автобуси от бургаски фирми (водеща е “Бургас-бус”). Услугите се допълват и от много превозвачи с леки коли и микробуси (отново водеща е бургаска фирма - “Минибус експрес”). Общински обществен транспорт покрива всички селища. Като цяло, транспортното обслужване на населението е добро. Сериозният проблем на транспортното обслужване е липсата на автогара в гр.Созопол, както и на единна транспортно-информационна система. Това създава много негативи за имиджа на туристическата дестинация. Нерешен проблем остава и нормалното поемане на автомобилния поток през активния сезон. Туристическата зона на общината се нуждае от нова схема за организация на движението, от устройствени и инвестиционни мерки за увеличен пропускателен капацитет на уличната мрежа. От същите меркик се нуждае и системата за паркиране.

Общината разполага с пристанище Созопол⁷⁷, което има регионално значение. Използва се изключително за пътнически превози, развлекателно-туристически пътувания, както и за товарни превози. Има общо седем корабни места и морска гара с ГКПП и ДИК.

Яхтени пристанища и пристани за рибарски лодки са изградени в гр. Созопол, с. Черноморец, в залива Атия, при в.с.Дюни. Повечето пристани остават неизползвани от туристите, защото вече са непригодни и се нуждаят от модернизация. Замразени са проучванията за изграждане на яхтено пристанище в залива Вромос край Черноморец. Необходими са по-активни действия за обновяване на съоръженията и откриване на крайбрежна линия Черноморец -Созопол –Дюни - Ропотамо, което ще разшири значително възможностите за предлагане на морския пътнически транспорт. Поради своята туристическа насоченост, той има сезонен характер.
Проблеми

• 
  Пространствената организация на републиканската пътна мрежа не спомага за мрежови комуникации между населените места на общината;
  
• 
  Лошото състояние на общинската пътна мрежа затруднява достъпа до населените места, особено в планинската част на общината;
  
• 
  Липсата на преки пътни връзки между някои населени места на общината и към общинския център, задълбочава проблемите в обслужването;
  

• 
  Движението по голяма част от улиците на гр.Созопол е силно затруднено; капацитетът на площите за паркиране е неадекватен на нуждите;
  
• 
  Липсата на автогара и ограничената информация за транспортните връзки на Созопол, контрастират на аспирациите за развитие на общината и града.
  

Всички селища в община Созопол са водоснабдени. Делът на водоснабденото население е 99.8% (Бургас - 99.6%). С нерешени проблеми остават селата Вършило и Индже войвода. На територията на общината няма язовири за питейно водоснабдяване. Потребностите се задовояват от язовирите - “Ясна поляна” (от него черпи гр.Созопол) и “Ново Паничарево” (с.с.Крушевец и Зидарово), допълнени от местни водоизточници (в останалите села). Селищата във вътрешността на общината изпитват сериозен дефицит от вода през цялата година. Селата Вършило, Индже войвода и Присад се нуждаят от тръбопровод за свързване с водоснабдителна система “Ясна поляна”. За по-голяма сигурност във водоснабдяването, трябва да се предприемат действия за възстановяване на строителството на язовирите “Индже войвода” (в територията на общината) и на “Раков дол” - между общините Созопол и Средец. Строителството им е замразено поради недостиг на средства.

Състоянието на водопроводната система в селищата на общината, като цяло не е добро. Тя е амортизирана и с изчерпан капацитет. Повечето тръбопроводи са етернитови (79%), загубите на вода са 60% (колкото и средните за страната). Реконструкция е необходима в почти всички селища, като най-належаща е в Старинен Созопол. За новата част на гр. Созопол, Черноморец и някои обекти по крайбрежието също са необходими значителни инвестиции за разширяване, модернизация и привеждане на водопреносната мрежа в съответствие с динамично растящите потребности. За някои райони, вече са необходими радикални/нови решения, които да премахнат натрупаните проблеми от досегашни палеативни намеси. Без спешни инвестиции в доизграждане, модернизиране и по-голяма сигурност на водопреносната мрежа и водоснабдяването, общината се изправя пред сериозни заплахи за бъдещото си развитие (не само като конкурентноспособна туристическа дестинация).
Проблеми

• 
  Водопроводната система като цяло е амортизирана и с изчерпващ се капацитет;
  
• 
  Лошото състояние на вътрешната водопроводна мрежа води до големи загуби на питейна вода, утежнява дефицитите във водоподаването и потреблението;
  
• 
  Селищата във вътрешността на общината (захранвани от местни водоизточници) изпитват сериозен дефицит от вода през цялата година;
  
• 
  Бързото разширяване на водоснабдените обекти по крайбрежието засилва несъответствието между пропускателната способност на разклонителните мрежи и нужния обем за крайните потребители;
  
• 
  Разрастването на селищата (с включване в регулация на нови територии) и стихийното пре-отреждане на земеделски земи, нарушава нормалното водоснабдяване на урбанизираните територии в общината.
  

Канализацията в община Созопол е чувствително по-слабо развита от водоснабдяването. Мрежата в гр. Созопол е изградена до 90%, но в много от селата едва достига 13% или изобщо липсва. Съществуващите канализационни мрежи и съоръжения са амортизирани.

Канализационните води от новата част на града се поемат от помпената станция на Харманите, която ги прехвърля към колектора от старата част на града, след което водите се заустват в морето (поради липса на изградена пречиствателна станция). Новата ПСОВ – Созопол навлиза във втора фаза на изграждане. За целта, през 2006 г. от общинския бюджет са заделени 3 млн. лв. и се предвижда до края на 2007 г. да бъде напълно завършена и въведена в експлоатация. Пречиствателната станция ще поема изцяло отпадните води на град Созопол (Стария и Новия град), с. Равадиново, местност Буджака и част от къмпингите Смокиня, Златна рибка, Каваците и Веселие. Пречиствателната станция на в.с.Дюни практически не функционира и се нуждае от изграждане на вторично стъпало.

Изграждането на надеждни канализационни мрежи и въвеждането им в пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) вече е неотложен приоритет⁷⁸. Тази прозаична потребност е част от екологичните стандарти на ЕС, както и на тур-операторите и туристите. Осуетеното сертифициране на плажовете (чистота на пясък и морска вода) би означавало крах на международния туризъм в общината.

Проблеми

• 
  Забавянето на строежа на ПСОВ за пречистване на отпадъчните води от гр. Созопол води до недопустимо заустване в морето;
  
• 
  Пречиствателната станция на в.с. Дюни не функционира - нуждае се от спешна реконструкция;
  
• 
  Почти цялата съществуваща канализационна мрежа се нуждае от реконструкция;
  
• 
  Приоритетните нужди на крайбрежието ще отложат за неопределено време канализирането на селата във вътрешността;
  
• 
  Стихийното застрояване на имоти извън селищна регулация допълнително усложнява задачата за “цивилизовано” канализационно обслужване на урбанизираните територии.
  

Отделните населени места се захранват от електроразпределителната мрежа на средно напрежение основно посредством изводи 20 кв от подстанция “Созопол”, а също и от съседните общини Бургас и Приморско. В общината са инсталирани 24 броя трансформаторни постове с обща мощност 3110 kва. Ниската плътност на застрояване на трансформаторните постове, особено в селските райони, наред с недоброто състояние на електроразпределителната мрежа, създава критични ситуации. В по-голямата част от селата от тила на общината вече е необходимо изграждане на нови трафопостове, а интензивното ново строителство по крайбрежието изисква и нови мощности, осигуряващи нарастващото електропотребление. Необходимо е и доизграждане на кабелната мрежа в старата част на Созопол.

Въпреки че всички населени места са електрифицирани, основен проблем за електроснабдяването са дългите връзки на мрежите ниско напрежение и трудностите за поддържане на някои участъци. Това води до влошаване параметрите на подаваната електроенергия (голям пад на напрежението), увеличаване на загубите и намаляване на ефективността и качеството на електроснабдяването. Най-осезателни са тези проблеми в крайбрежната част на общината (също и в района на Зидарово), където потреблението бързо нараства. Необходими са ремонт и реконструкция на мрежите НН, вкл. подмяна на проводниците М-6 и М-10, които заедно с показателя за средна дължина на извод не отговарят на стандартите.

Значителна част от потребностите на местното население за отопление и битови нужди се задоволяват от горене на дървесина. Досега не е отделяно сериозно внимание и средства за изграждането на съоръжения за използване на възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ - енергията на слънцето, вятъра, морето. Ускорено се развива инфраструктурата за снабдяване с бензин, дизелово гориво и газ.

Като цяло, в ЮИ район газоснабдяването за битови нужди е слабо развито, но според областните стратегии е основен приоритет. От южният клон на националната газопроводна система е изградено разклонение за Бургас и с. Дебелт и две газоразпределителни станции /ГРС/, като се газифицират предимно промишлени обекти. Съществува готов работен проект за газификацията на ж.к. Меден рудник в гр. Бургас, но все още няма проект за продължението към община Созопол. При доказана икономическа обосновка е възможно изграждане на инфраструктура за битова газификация на общината.

Проблеми

• 
  Съществуващата електроразпределителна мрежа не е в състояние да поеме нарастващата консумация и се налага изграждане на редица нови съоръжения, ангажиращи както много инвестиции, така и терени за строителство;
  
• 
  Състоянието на мрежата НН изисква подмяна на участъци и ново строителство;
  
• 
  Нерегламентираните взаимоотношения между общината и новия (частен) собственик на електроразпределителното дружество по отношение на изграждане, експлоатация и собственост върху съоръженията, ще създават все повече проблеми.
  

Докато телефонната мрежа е добре развита, телефонната плътност (33.5тел.п./100д) е по-ниска от средната за Бургаска област (38/100). Изградената кабелна мрежа в общината и монтираният капацитет в централите дават възможност да се удовлетворят почти всички искания за телефонни постове, но въпреки това, съществуват определени териториални диспропорции. В селата Вършило и Равна гора, телефонната плътност е под 20, докато в с.Индже войвода е почти 60, а в гр. Созопол - 42.1.

• 
  Въпреки, че изградеността на съобщителната инфраструктура е добра, в повечето населени места се предлага само традиционна гласова телефония;
  
• 
  Модерни съобщителни услуги се предлагат главно в общинския център и курортните селища;
  
• 
  Бързото строителство по крайбрежието не винаги е съпътствано от своевременно проектиране и изграждане на съвременна инфраструктура в ново-създаващите се жилищно-курортни райони;
  
• 
  Прилагането на новите информационни и комуникационни технологии (мобилни телефони, интернет връзки) става почти стихийно, без дългосрочна стратегия за развитие на съобщителната инфраструктура.
  

Състояние на атмосферния въздух

Поради липса на големи източници на атмосферно замърсяване, на територията на общината не се извършва системно измерване на концентрациите на основните вредности чрез стационарни пунктове за контрол на атмосферния въздух. Мониторингът, който се осъществява от РИООСВ-Бургас е по утвърден график за емисионен контрол на източници на организирани емисии. Съгласно експертното становище на РИООСВ - Бургас, качеството на атмосферния въздух отговаря на санитарно-хигиенните норми. Основните замърсители на въздуха са горивните инсталации с битов характер, емисиите от МПС и емисиите от незапръстени и необработени депа за ТБО. Причини за сравнително високите нива на прах са и ниската степен на благоустроеност и непочистването на уличната мрежа. Автотранспортът, особено през активния туристически сезон, изхвърля в атмосферата главно въглеводороди, азотни и серни окиси, прах и оловни аерозоли. Разрастването на автомобилните потоци и остаряването на авто-парка, представляват неблагоприятна перспектива за влошаване на екологическите характеристики на въздуха в прилежащите на пътните артерии райони.

Състояние на водите

Докато делът на водоснабденото население е почти 100%, този на осигуреното с канализация е под 65%. Заустването на непречистени битови и промишлени отпадъчни води е основен из­точник за замърсяването на водите в общината. Основните екологични инфраструктури за опазване качеството на водите - канализация и пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ), са неадекватни както спрямо нуждите (на населението, бизнеса и туризма), така и спрямо изискванията на европейското и национално законодателство. Поради липса на функциониращи пречиствателни станции в общината (виж т.”канализация”), отпадните води се заустват в морето или в почвите.

По данни на МОСВ, в крайбрежните води на общината през последните години се наблюдава тенденция към подобряване на основните показатели. Мониторингът на състоянието на морската вода показва отсъствие на отклонения съгласно Българските и Европейски норми по хидро-физични показатели: активна реакция на морската вода; разтворен кислород, биохимична потребност на кислород. На отделни места са регистрирани стойности на биогенни елементи (азот и фосфор) над нормите, дължащи се на замърсявания от непречистени битови води и залпови замърсявания. Микробиологичните характеристики на морската вода през активния сезон отговарят на Българските стандарти и на Директивите на Европейската общност. Радиологичните характеристики са в границите на естествения радиационен фон. Режимът на замърсяване с нефтопродукти на крайбрежието се характеризира с локалност и нестабилност по сезони и е под нормите за курортните зони.

За комплексно решаване на проблемите със замърсяването на водите е важно да се прилага така наречения “интегриран подход”, при който се разглеждат всички обекти, свързани с повишаване ефективността на В и К системите и подобряване качеството на услугите. Тези обекти включват водоизточник, довеждане на водата до населеното място и нейното пречистване до качества за питейни нужди, подобряване състоянието на вътрешната водопроводна мрежа, отвеждане на отпадъчните води и тяхното пречистване.

На основание на анализа за състоянието и качеството на водите за региона на община Созопол, могат да се определят следните приоритети:

• 
  Недопускане влошаване качествата на водите, предназначени за пиене (в сравнение със съществуващото състояние), провеждане на режим за дезинфекция и системен контрол за качествата на питейните води;
  
• 
  Директивите на ЕС (до 2007 г. всички населени места над 10000 екв. жители, а до 2014 г. н.м. над 2000 екв. жит., да бъдат обхванати с канализационни мрежи и пречистване на отпадъчните води), налагат:
  

• 
  доизграждане на липсващата и подмяна на амортизираната канализационна система;
  
• 
  изграждане на колектори и тласкатели, необходими за функционирането на новата ПСОВ-Созопол;
  
• 
  доизграждане и пускане в експлоаация до края на 2007 г. на ПСОВ-Созопол в съответствие със съвременните екологични изисквания;
  
• 
  увеличаване на капацитета на пречиствателната станция и въвеждане на биологично пречистване на водите на курортно селище “Дюни”;
  
• 
  изграждане на канализационни мрежи и съоръжения за новите жилищни и вилни имоти по крайбрежието.
  

Управление на отпадъците

Генерирането на отпадъци и тяхното управление все още е нерешен проблем за община Созопол. На места в туристическата зона, този проблем застрашава качеството на околната среда и представлява риск за човешкото здраве. Единственият прилаган метод за третиране на отпадъците е депонирането им в организирани и множество нерегламентирани депа/сметища. Количеството на генерираните и депонирани отпадъци се е удвоило за последните 5 години (от 10,8 хил.т. за 2001 г., на 20,2 хил.т. през 2005 г.). В активния туристически сезон (май – септември), източниците и обемът на отпадъците се увеличават скокообразно, затруднявайки адекватната реакция на общината. Допълнителен агресивен източник на замърсяване е интензивното и в голяма степен стихийно строителство по крайбрежието.

На територията на община Созопол се изгражда регионално депо за ТБО⁸¹, което ще обслужва и съседните Приморско и Царево. Депото заема площ от 128 дка горски фонд на с. Равадиново (бивши мини Росен). Депото е в последен стадий на изграждане (с пусков срок м. ноември 2006 г.) и е с планиран 25-годишен срок на експлоатация. Освен организирано смето-извозване от всички обхванати селища, депото ще поема и утайките от “Пречиствателна станция за отпадъчни води-Созопол” и “Пречиствателна станция за отпадъчни води-Черноморец”.

Стопанските дейности в общината не създават опасни отпадъци в количества, които да налагат изграждането на специализирани депа за обезвреждане на опасни отпадъци. Изключение е антропогенното повишение на радиоактивността в залива Вромос, в резултат от рудодобива и флотацията в Мини Росен. Предприети са мерки за намаляване на радиационното замърсяване чрез строителството на депо за рекултивация на сух флотационен отпадък. Мониторингът на радиационното състояние потвърждава ефективността на рекултивационната дейност върху почвения слой и повърхностните води.

Ангажиментите, поети от България относно прилагането на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъци и изискванията за осигуряване на екологосъобразно обезвреждане на отпадъците, предвиждат за територията на община Созопол:

• 
  Доизграждане и пускане в експлоатация до м. ноември на ДТБО с. Равадиново;
  

• 
  Поетапно включване на всички населени места в организираното събиране на битови и строителни отпадъци;
  

• 
  Изготвяне и реализиране на Проект за саниране на неорганизираните сметища и поетапното им ликвидиране;
  

• 
  Саниране и рекултивация на досега действащите депа на общината, след включване към организираното сметоизвозване към новото регионално депо;
  

• 
  Въвеждане на разделно събиране на ТБО с цел повторна употреба (рециклиране) на суровините;
  
• 
  Създаване на система за контрол при депониране на битови, строителни и промишлени отпадъци;
  
• 
  Създаване на система за разделно събиране на опасни отпадъци от общината и проучване на възможности за съвместното им обезвреждане и съхраняване с други общини;
  
• 
  Разработване на програма за работа с обществеността.
  

Шум

На територията на общината не са правени изследвания и измервания за шумово натоварване. Освен от лавинообразно увеличаващия се трафик през летния сезон, поради слаб контрол, сериозен шумов дискомфорт причиняват и нощните заведения (особено в преуплътнената среда на гр. Созопол). За подобряване на акустичната обстановка в града и общината, трябва да се предприемат ефективни мерки за:

• 
  Картотекиране на източниците на наднормен шум;
  

• 
  Спазване на изискванията за осигуряване на нощно спокойствие на населението и туристите;
  
• 
  Организация на движението, минимизираща транзитните потоци през селищни среди;
  

• 
  Упражняване на действен контрол върху планирането, изграждането и експлоатацията на обектите, източници на интензивен шум, както и върху всички фактори, формиращи акустичната среда.
  

Състояние на бреговата ивица

Бреговата ивица на община Созопол (от южната граница на парк Росенец до н. Хумата на юг) е силно разчленена. Брегът има предимно източно-североизточна експозиция, открит за вълнения от североизточния сектор. Проявите на негативни процеси, влияещи върху бреговата ивица, се дължат основно на антропогенна намеса. Свлачището при къмпинг “Черноморец” е възникнало в резултат на морска абразия, битови води от къмпинга и геоложка предопределенодт на района. Локалното свлачище-срутище в Райския залив е с малки размери (от така наречения блоков тип) и се дължи на абразионното подкопаване на основата на брега от зимните щормове и действието на подпочвените води. Затлачването и замърсяването на акваторията на яхтеното пристанище на в.с. Дюни се дължи на неправилно построения мол. Неправилно проектираната връзка между брега и остров Св. Кирик е основната причина за затлачването и замърсяването на акваторията на пристанището и в гр. Созопол. В зоната на общината се намират два наблюдавани района от бреговата ивица, които влизат в Генералната схема за брегозащита на крайбрежието - Черноморски и Созополски.

В Черноморския район, който се характеризира с висок и стръмен бряг, има необходимост от укрепване на два участъка с обща дължина 21 952 м:

• 
  От нос Форос до н. Чукаля (висок и стръмен бряг с допустима скорост на абразия) - укрепване на брега е необходимо от северната страна на н. Чукаля;
  
• 
  От нос Чукаля до н. Атия - има необходимост от укрепване на брега около парк Росенец;
  
• 
  От н. Акин до н. Хрисосотира – в този участък от брегова защита се нуждае северната част на н. Акин, където се наблюдава активизиране на блоково свличане под въздействие на вълнението;
  
• 
  От н. Хрисосотира до вълнолома на гр. Созопол – около пристанището на гр. Созопол е необходимо подхранване с чакъл за защита на плажа, южно от къмпинг Златна Рибка;
  

В Созополския район от укрепване се нуждаят 8 700 м:

• 
  От вълнолом Созопол до н. Христос – необходима е защита на малкия Созополски залив с дистанционни инженерни съоражения.
  

От анализа на бреговата ивица, проведен паралелно с анализа на останалите природни и антропогенни компоненти, оказващи въздействие върху нейното състояние, могат да се направят следните изводи за нуждите от брегозащита:

• 
  Бреговата ивица в зоната на общината е устойчива по отношение на вълновата абразия. В около 90% от дължината на бреговата ивица скоростта на абразия е равна или по-малка от 0.01 m/год, а в останалите 10% - около 0.25-0.10 m/год.;
  
• 
  По-интензивна абразия се наблюдава в северната част на н. Свети Никола и в южната част на Созополския залив (след къмпинг “Златна Рибка);
  
• 
  Плажната ивица е динамично устойчива, като в последните 10-15 години се наблюдава малко увеличаване на площта на плажовете;
  
• 
  При къмпинг Черноморец и в Райския залив, бреговата линия е застрашена от свличане и потъване в морето, поради образуваните там свлачища. Свлачищата са с малки размери и могат лесно да бъдат стабилизирани.
  

2. СИНТЕЗИРАН АНАЛИЗ (SWOT)
Прилагането на този аналитичен инструмент позволява:

• 
  пределно синтезирано представяне на една комплексна картина на общината;
  
• 
  изграждане на предварителна представа за решимостта на разкритите проблеми;
  
• 
  насочване към приоритетните сфери на развитие;
  
• 
  насочване към приоритетните проблеми за решаване.
  

Силни страни и възможности	Слаби страни и заплахи
Териториална структура, природни ресурси и КИН – наличие, проблеми, използваемост
Морски град и крайбрежие с добра достъпност по суша, море и въздух (от Бургас); Развита селищна мрежа с добре изя­вен, но трудно достъпен център; Благодатно съчетание от море, бряг и климат, обуславящи трайно развитие на туризъм и рекреация; Разнообразен почвено-климатичен и релефен комплекс, благоприятен за многопрофилно селско стопанство; Съхранена чистота на въздуха и почвите; висока лесистост, възможност за увеличаване на горите със защитни и рекреационни функции; Наличие на много защитени територии, природни забележителности, атрактивни ландшафти; Наличие на богато КИН с възможност за валоризация в туризма; неотразима привлекателност на Старинен Созопол –анционален резерват; Наличие на потенциален туристически ресурс и във вътрешните територии – възможност за развитие на алтернативен туризъм;	Общината няма актуален общ устройствен план – за налагане на разумна урбанистична концепция, за овладяване на инвестиционния натиск и взаимно-изгодното му подреждане и пренасочване; Наличие на свлачища, брегова абразия и ерозия, макар и с малки мащаби; Наличие на територии с изявена “пери­ферност”; Оскъдни повърхностни и подпочвени води; Неоползотворени възможности за напояване, разрушени напоителни системи; Непълноценна социализация и валоризация на КИН (особенно във вътрешността); Слаба социализация и лошо стопанисване на природното наследство; Инвестиционен натиск, заплашващ с компрометиране на рекреационните ресурси и природния баланс по крайбрежието; Наличие на много “визуални замърси­тели” (сметища), създаващи лош имидж на общината; Неоползотворен туристически ресурс във вътрешността.
Човешки ресурси и социален сервиз
Сравнително благоприятна възрастова структура на населението; положителен механичен прираст; Добър трудов потенциал в гр.Созопол; Нарастване дела на населението с високо образование; Запазване на контингентите в трудоспособна възраст; Нарастващо благосъстояние на населението (съдейки по “приходи от продажби”); Сравнително добре развита социална инфраструк­тура; Богат културен календар, възможност за включване в анимацията на туристически продукти;	Отрицателен естествен прираст, макар и умерен; Застаряване на селското население; Миграция на младите хора; апатия, слаба предприемчивост; Сравнително нисък дял на високообразованите; Ниско образователно равнище в селата; Силно преобладаваща сезонна заетост; високо равнище на безработица; Липса на среднообразователно заведение; Недостиг на квалифицирани кадри в туризма; Проблеми с интегрирането на деца от малцинствените групи; Хроничен дефицит на средства за под­държане и обновяване на съществу­ващата инфраструктура (на здравеопаз­ване, образование, култура); Здравеопазването в селата е проблемно; Инфраструктурата на културата и спорта (за местното население) е оскъдна и посредствена; Социалните заведе­ния и услуги са недостатъчни;
Стопански сектор
Развита туристическа индустрия, стабилен структурен отрасъл, опора за бъдещо развитие на общината; Наличие на пристанища –яхтени и пасажерско – възможност за обновяване чрез концесии; Възможност за утвърждаване на туристическата дестинация Созопол като уникална; Наличие на актуална Програма за развитие на туризма; Планирана промяна в туристическия модел – към качество и разнообразие; Планиран стремеж за навлизане в елитните сегменти на туристическите пазари; Възможност за развитие на алтернативен туризъм и във вътрешността; Възможност за пълно оползотворяване на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС (чрез партньорства и качествени проекти); Възможност за развитие на конкурентен аграрен сектор, в т.ч. биологично земеделие и хранително-вкусова промишленост; Възможност за възстановяване на напоителните системи и напоителните полета; Възможност за създаване на масиви от трайни насаждения, в т.ч. лозя; Възможност за интегриране на аграрния сектор с туризма – по линия на потребление на продуктите и инфраструктурите, експонирането на ферми и технологии (като част от познавателен туризъм по специални интереси и рекреация);	Силна зависимост от туризма - необходимо е планирането на алтернативи, за да се избегнат сътресения при евентуален срив; Малък дял на приходите и заетостта в индустрията; липса на производства с висока добавена стойност; Доминиращ дял на микро- и малките фирми в сектора на услугите (туризма) – с ниска добавена стойност и високо само-наемане; Концентрация на инвестициите изключително в сектора на туризма; Туристическата индустрия страда от подчертана сезонност, едностранчиво “типово” предлагане, не-координирано информационно обслужване, ниска ефективност; Независимо от Програмата, общината (и държавата) още няма консолидирана и ясна стратегия за развитие на туризма; Крайбрежието изпитва натиска на строителна експанзия - заплаха от компрометиране; Въпреки уникалността и богатството си, КИН още не е валоризирано пълноценно; Непълноценно използване на морето; Задълбочава се изолацията на вътрешните части от територията на общината; Едностранчиви производствено-търговски отношения с прилежащия център – Бургас; Незадоволително състояние на бизнес инфраструктура; Липса на устроени нови зони за инвес­тиции; неизползвани възможности на селските територии за настаняване на про­изводства; Слабо развит аграрен сектор, натурализирано животновъдство, изоставени хидро-мелиорации; неоползотворен потенциал за поливно и биологично земеделие; Нарушена връзка между наука, производство и пазар в аграрния сектор; ниско ниво на организираност на производителите; Недостатъчни знания и информация на бизнеса да подготвя проекти по фондовете на ЕС; Заплаха от невъзможност да се постигне балансиран растеж на общинската икономика; Заплаха от слабо усвояване на Структурните фондове поради недостатъчен административен капацитет за подготвяне на качествени проекти.
Техническа инфраструктура и екология
Наличие на пристанища – яхтени и пасажерско; Близост до летище Бургас; Всички населени места са водоснабдени; Общината е включена в проект за регионално депо за ТБО; планирана е система за разделно събиране и рециклиране; Модерни съобщителни услуги в туристическите локализации; Съхранена природна среда; като цяло, районът е екологически чист;	Пристанищната инфраструктура е амортизирана и с ниска използваемост за транспорт; Осезателна е липсата на автогара в гр.Созопол; Амортизирана водоснабдителна мрежа с недостатъчен капацитет; хроничен дефицит на водоподаване във вътрешността; Затруднения при водоснабдяването на новите терени за строителство; Канализация е изградена само в крайбрежната зона; още няма ПСОВ, директно заустване в морето; Недостатъчен капацитет на енергозахранването; недоизграденост на съоръженията в селата; Неоползотворен ресурс на ВЕИ; Прогресивно увеличаване на автомобилния трафик и риска от замърсяване на въздуха; не се извършва системен мониторинг; Затруднен автомобилен достъп в туристическите локализации – задръствания, недостатъчно паркинги; Сметоизвозващата техника е недостатъчна в активния сезон; Лоша организация на събиране и транспортиране на отпадъците; Запрашеност на въздуха в селищните територии (от строителни площадки, лоша хигиена и състояние на улиците); Замърсявания на почви от стари торища и нерегламентирани сметища; замърсяване на брега от битови отпадъци; Недостатъчна квалификация на работещите по екологичните проблеми; Слаба екологична култура и мотивация на населението за опазване на околната среда;

Представената синтезирана картина на общината съдържа мозайка от "плюсове" и "минуси", позволяваща формулирането на следната "диагноза":

• 
  Ресурсните предпоставки, позитивните процеси и изявените намерения за развитие доминират;
  
• 
  Необходимостта от перспективни промени в туристическото предлагане и развитие на устойчив туризъм е осъзната, започнати са градивни действия;
  
• 
  Повечето проблемни аспекти са идентифицирани отдавна и към тях са насочени мерки (техническа инфраструктура, екология, социална инфраструктура);
  
• 
  В същото време, разполагаемите ресурси (финансови и човешки) се оказват недостатъчни за осезателни позитивни промени в споменатите сфери; необходимо е повече време и по-голяма концентрация на ресурси;
  
• 
  Социалната сфера остава с нерешени мащабни проблеми (сезонна безработица, де-социализация, дефицити в здравеопазване, образование, култура, спорт);
  
• 
  Миграцията на младите и квалифицираните, увеличаващото се бреме на неизбежните социални разходи и ниската (или несъответна квалификация), спъват и ще продължат да бъдат най-трудно компенсиращият се дефицит в общината – този на достатъчен качествен човешки ресурс;
  
• 
  Развитието на стопанския сектор съдържа огромни предизвикателства - привличане на инвестиции в балансиращи сектори, постигане на трайна/гъвкава конкурентноспособност и намаляване на рисковете от моно-профилно развитие;
  
• 
  Желаното диверсифициране на икономиката (включително и тази на селата), подобрените инфраструктура, социални услуги и жизнена среда, са отправните точки за формиране на критериите за развитие на общината във всички сфери.
  

Основният извод е, че община Созопол може и трябва да развие стабилна икономика, базирана на повече “опори” - устойчив туризъм, морска индустрия, аграрен сектор, хранително-вкусова промишленост. Стратегически важни са и превантивните действия по опазване на неотразимата привлекателност на

крайбрежието.

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия

Изтегляне 1.88 Mb.

Сподели с приятели: