Семинар истанбул кушадасъ измир

към равновесие на Дух с материя. От друга страна седмицата може да се разгледа като сбор от три дяла – 2+2+3, (двойката – женското (четно) число и тройката – мъжкото (нечетно. В този сбор трите дяла имат различна сила, а третият (тройката) е най-силен. Най-популярният танц в този размер е ръченицата. В случая с трети дълъг дял (2+2+3) танцът е известени като женска ръченица – по-бърз, лек, по-динамичен, с плавни движения на ръцете. Съществува и вариант, в който първият дял е по-силен (3+2+2) и може да се каже, че акцентът в ритмичния модел на този танц е на първо време в такта. Ако в първия вид преобладава женският принцип, движенията на танца ръченица са по-бързи, по-леки, по-въздушни, то при втория вид – тройката в началото на ритмическото последование придава повече тежест, земя, стабилност, акцентът и физически, и символически е изместен.
В размер 7/8 енергията на Духа (3) си сътрудничи с енергията на Сина
(2) и трите дяла образуват триъгълник – стабилности Мъдрост, като се уравновесяват и изразяват чрез осмицата (7/8). В танца ръченица това единство между човек и дух, между материално и духовно се проявява в най-изчис- тения си вид – (хореографски) танцова двойка – мъж и жена – равноправни партньори, Ин и Ян – единство в Пътя към божественото единение.
7/8 е най-яркият пример за уникалността на българското. Той е олицетворение и на непреходността на българския Дух, и на съдбовното му предназначение за извеждане надуха над материята. 7 и 8 присъстват и определят и най-често срещания елемент в орнаментиката на ръкотворното изкуство – елбетица (елем – бехт, което означава 7 и 8). Това саи небето, и земята, и мъжкото, и женското начало, и кръговрата във всичките му измерения. Мотивът е свързан с кръговрата в природата и със символа IYI, който се счита за един от най-българските символи и представлява свещеното застарите българи число (7), а също така олицетворява върховния бог Тангра и сее използвал като герб на канската династия Дуло [2; 4]. Билкарят Васил Канисков споделя Неслучайно ръченицата ние в размер 7/8, какъвто е и ритъмът на слънцето. Това древно божествено познание е закодирано и в нашите шевици, неслучайно казват, че българската шевица може да лекува. В нея е вложен ритъмът на Вселената.“
Девет е числото на пълното съвършенство. Деветорната конструкция включва тройно тяло – тройна душа – троен дух. Девет е основното число на нашия сегашен еволюционен етап. То е числото на Адам – живота, който е започнал еволюцията си като човек. На еврейски и гръцки няма числа, но всяка буква има числен израз (евр. АДМ=1+4+40=45=9 – числото на Адам и човечеството. Девет е образувано от свещеното число 3 и обхваща всичко, тъй като съдържа в себе си всички цифри от 1 до 9. Това е числото на посвещаването в тайнството, пътят от смъртта към прераждането, тъй като символизира пълния кръг. Размер 9/8 излъчва енергиите и на девятката, и на тройката, която се съдържа в нея, и осмицата на вселенското равновесие.
Ритъмът като символ в народното изкуство

Проявленията на народното изкуство са многопластови и могат да се разглеждат от различни позиции. Връзката между формалното (разглеждано като изразни средства и изгледи съдържателното (символното, даващото знание) е разнопосочна. Според древното знание сетивата в човека са се появили не едновременно, а входа на неговото еволюционно развитие. Това се отразява и изразява вис изкуството и е пряко свързано с неговия език. Архитектурата е най-близко до физическото, до материалното, тя съпровожда човека от раждането му, през целия живот (дом, храм) до края му (в надгробните камъни и паметници. Словото прекрачва границата между физичното, предметното, конкретиката и символното, изказано метафорично, така чеда събуди въображението ида създаде нови реалности в съзнанието. Орнаментът във всичките му проявления казва, разказва с цветове, фигури, ритмически последователности, символи. Той е на вододела между казаното и неизказаното за неподготвените сетива. Най-абстрактното изкуство, сви- сока честота на вибрация са музиката, песента и танца като триединство. Тук ритъмът и модалността са катализатор за получаване на знание, народната песен в синергия събира и отдава всичко, което другите елементи носят – и човекът като развитие, и земята като акумулатор.
…
Народното изкуство не е продукт на личностната естетика и творческа интерпретация, а предаване на родова паметна древно знание, наследено чрез културните традиции на етноса. То е история и прогноза за настояще и бъдеще, ако се познават елементите му и ритмичните модели, които рисува в своите елементи.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: