Шифърът на леонардо дан Браун Пролог Лувърът, Париж 22: 46

Когато чу гласа на епископ Арингароса по телефона, служителят на рецепцията във фоайето на Световния център на Opus Dei на Лексингтън Авеню 243 в Ню Йорк се изненада.

- Добър вечер, ваше високопреосвещенство.

- Има ли някакви съобщения за мен? - необичайно тревожно попита епископът.

- Да. Радвам се, че се обадихте. Не успях да се свър­жа с вас в дома ви. Преди половин час спешно ви търси­ха по телефона.

- Наистина ли? - Новината явно го зарадва. - Кой?

- Господинът не остави име. Само номер. - Служите­лят го прочете.

- Кодът е триста и три, така ли? Това е във Франция, нали?

- Да, ваше високопреосвещенство. В Париж. Госпо­динът каза, че било важно незабавно да му се обадите.

- Благодаря. Очаквах да ме потърсят. - Арингароса бързо прекъсна.

Когато затвори слушалката, служителят се зачуди защо връзката бе толкова лоша. Графикът на епископа показ­ваше, че през почивните дни е бил в Ню Йорк, и все пак гласът му сякаш идваше от другия край на света. Той сви рамене. През последните няколко месеца епископ Арингароса се държеше извънредно странно.

„Мобифонът ми сигурно не е работел - помисли Арингароса, докато фиатът наближаваше изхода за римското чартърно летище „Чампино". - Учителя се е опитвал да се свърже с мен." Въпреки безпокойство-

то, че е пропуснал обаждането, той бе окуражен от фак­та, че Учителя се е обадил направо в Световния център на Opus Dei.

„Нещата в Париж трябва да са минали добре."

Докато набираше номера, епископът възбудено си по­мисли, че скоро ще е във френската столица. „Ще кацна преди да се съмне." Беше наел чартърен самолет, който го очакваше на летището. Не можеше да пътува с обик­новените авиолинии, главно заради съдържанието на куфарчето.

Телефонът започна да звъни.

Отговори му женски глас.

- Direction centrale police judiciaire. Арингароса ce поколеба. Не го очакваше.

- Хм, да... Помолиха ме да се обадя на този номер.

- Qui êtes-vous? - попита жената. - Името ви? Епископът не бе сигурен дали трябва да отговори.

„Френската криминална полиция?"

- Името ви, мосю? - настоя жената.

- Епископ Мануел Арингароса.

- Un moment.* - Разнесе се изщракване.

След дълго чакане прозвуча мъжки глас, рязък и заг­рижен. -

- Радвам се, че най-после се свързах с вас, ваше висо­копреосвещенство. Имаме да обсъждаме много неща.

Софи наклони глава и прочете заглавията:

„Откритието на тамплиерите:

тайните пазители на истинската самоличност

на Христос"

„Жената с алабастровия съд: Мария Магдалина и Светият Граал"

„Богинята в евангелията: възвръщане на свещената женственост"

- Това може би. е най-известният труд - каза Тибинг, издърпа оръфан том с твърди корици и й то подаде.

Заглавието гласеше: „Светата кръв,. Светият Граал". И отдолу: „Световният бестселър". Софи погледна Тибинг.

- Световен бестселър ли? Никога не съм чувала за него.

- Била сте малка. През осемдесетте години тази кни­га вдигна голям шум. Според мен на някои места анали­зът на авторите доста несигурно се опира върху вярата, обаче изходните им позиции са стабилни и трябва да им се признае, че най-поел е изложиха идеята за Христовото потомство пред широката публика.

- Каква е реакцията на Църквата към книгата?

- Гневно негодувание естествено. Направо изядоха ав­торите живи. Но това трябваше да се очаква. В края на краищата Църквата още през четвърти век се опитала да скрие тази тайна. Това до голяма степен е причината за кръстоносните походи. Събиране и унищожаване на ин­формация. Мария Магдалина представлявала огромна опасност за ранната Църква. Не само че била жената, на която Иисус възложил основаването на Църквата, но и

била физическо доказателство, че новото божество на Църквата било създало смъртно потомство. За да се за­щити, Църквата увековечила образа й на уличница и скрила свидетелствата за брака на Христос с нея, като по този начин елиминирала всякакви потенциални твърде­ния, че той имал потомци и е бил смъртен пророк. Софи погледна Лангдън, който кимна и каза:

- Това се потвърждава от убедителни исторически сви­детелства, Софи.

- Признавам, че твърденията са ужасни, но трябва да разберете изключително силните мотиви на Църквата да извърши такава измама - каза Тибинг. - Тя може би нямало да може да оцелее, ако хората научели за потом­ството на Иисус. Това щяло да подкойае основите на иде­ята за неговата божественост, а оттук и на самата хрис­тиянска Църква, тъй като тя се обявила за единствен посредник, с помощта на който човечеството можело да си осигури достъп до небесното царство.

- Петолистната роза - рече Софи и посочи гърба на една от книгите на Тибинг. „Същата като цветето, инк-рустирано върху капака на палисандровото ковчеже."

Англичанинът погледна Лангдън и се ухили.

- Наблюдателна е. - После отово се обърна към нея. - С този символ Орденът на Сион обозначава Граала. Мария Магдалина. Тъй като името й било забранено от Църквата, Мария Магдалина тайно станала известна под много псевдоними - Потира, Светия Граал и Розата. -Тибинг замълча за миг. - Розата е свързана с пентагра-мата на Венера и пътеводната Роза на компаса. Между другото, думата „роза" е еднаква на английски, френс­ки, немски и много други езици.

- Английската дума „rose" също е анаграма на Ерос, гръцкия бог на плътската любов - прибави Лангдън.

Софи го погледна изненадано.

- Розата винаги е била основен символ на женската сексуалност - продължи Тибинг. - В примитивните кул­тове към Богинята-майка петолистните рози изобразява­ли петте етапа от женския живот - раждане, менструа­ция, майчинство, менопауза и смърт. В днешни времена връзките на разцъфналата роза с женствеността се смя-

тат по-скоро за визуални. - Той погледна Лангдън. -Може би като специалист по символиката, е по-добре ти да обясниш.

Робърт се поколеба. Прекалено дълго.

- 0, небеса! - изпуфтя Тибинг. - Вие американците сте страшно превзети. - Той отново се обърна към Софи. - Робърт се срамува да каже, че разцъфналото цвете при­лича на женски гениталии, цветето, от което излиза на бял свят човекът. И ако някога сте виждали картини на онази ужасна Джорджа 0'Кийф, ще разберете точно как­во имам предвид.

- Въпросът е, че,всички тези книги потвърждават едно и също историческо твърдение - каза Лангдън и посочи библиотеката.

- Че Иисус е имал дете - колебливо рече Софи.

- Да - каза Тибинг. - И че Мария Магдалина е утро­бата, носила неговия царски потомък. Орденът на Сион до ден днешен почита Мария Магдалина като Богинята-майка, Светия Граал и Розата.

Софи отново си спомни ритуала в подземието.

- Според Ордена Мария Магдалина била бременна по време на разпването - продължи англичанинът. - За да спаси нероденото дете на Христос, тя нямала друг избор, освен да избяга от Светите земи. С помощта на верния чичо на Иисус, Йосиф Ариматейски, Мария Магдалина тайно заминала за Франция. Там намерила сигурно убе­жище в еврейската общност. И родила дъщеря. Казвала се Сара.

Софи го погледна.

- Наистина ли знаят името на детето?

- И не само това. Животът на Мария Магдалина и Сара подробно е документиран от техните еврейски зак-рилници. Не забравяйте, че детето на Мария Магдалина било от рода на еврейските царе - Давид и Соломон. По­ради тази причина евреите във Франция виждали в Ма­рия Магдалина свещената царска власт и я почитали като родоначалничка на царския род. Безброй учени от онази епоха са описали дните на Мария Магдалина във Фран­ция, включително раждането на Сара и нейното потомс­тво.

- Нима съществуват потомци на Иисус Христос? -сепна се Софи.

- Да. И се смята, че неговото родословие е един от крайъгълните камъни на документите от Сангреала. Пълна генеалогия на първите потомци на Христос.

- Но каква полза от генеалогията на Христос? Това не е доказателство. Историците не могат да са сигурни в нейната автентичност.

Тибинг се подсмихна.

- Не повече, отколкото, в автентичността на Библия­та.

- Какво искате да кажете?

- Историята винаги се пише от победителите. Когато две култури се сблъскат, победената бива унищожена и победителката написва учебниците по история - учебни­ци, в които възвеличава своята кауза и оклеветява побе­дения враг. Както някога е казал Наполеон, „Какво е историята, ако не общоприета измислица?" - Той се ус­михна. - Самото й име показва, че е едностранен разказ.

Софи никога не бе мислила за това.

- Документите от Сангреала просто разказват друга­та страна от историята на Христос. В крайна сметка е въпрос на вяра и лични проучвания на коя страна ще повярвате, но информацията поне е оцеляла. Според сви­детелските разкази, хранилището на Сангреала било пре­несено в четири огромни сандъка. В тях се пазели „Чис­тите документи" - хиляди страници нередактирани опи­сания отпреди Константиново време, останали от първи­те последователи на Иисус, които го почитали като съв­сем човешки учител и пророк. Говори се също, че в тази съкровищница се съхранявал легендарният документ „Q" - ръкопис, в чието съществуване официално вярва дори Църквата. Това е книга с учението на Иисус, навярно написана от самия него.

- Написана от самия Христос!?

- Естествено - потвърди Тибинг. - Защо да не е во­дил хроника за собствените си проповеди? По онова вре­ме повечето хора го правели." Друг изключителен памет­ник, който може би се съхранява в Сангреала, е ръко­пис, наречен „Дневниците на Мария Магдалина" - лич-

ният й разказ за връзката й с Христос, неговото разпване и живота й във Франция. Софи дълго мълча.

- И тези четири сандъка с документи били съкрови­щето, което рицарите тамплиери открили под Соломоно-вия храм, така ли?

- Точно така. Документите, които направили тампли-ерите толкова могъщи. Документите, за които мечтали безброй търсачи на Граала в историята.

- Но според вас Светият Граал е Мария Магдалина. Щом хората търсят документи, защо казвате, че търсят Светия Граал?

Тибинг леко постави длан на рамото й.

- Защото в скривалището на Светия Граал има сарко­фаг.

Сред дърветата навън зави вятър. Англичанинът заговори по-тихо.

- Търсачите на Светия Граал буквално искат да коле­ничат пред костите на Мария Магдалина. Да се помолят в нозете на прогонената, изгубената свещена женстве­ност.

Софи бе удивена. . - Скривалището на Светият Граал всъщност е... гроб-ница?

Сините очи на Тибинг се навлажниха.

- Да. Гробница, съдържаща тялото на Мария Магда­лина и документите, които разказват истинската исто­рия за живота й. Търсенето на Светия Граал винаги е било търсене на Магдалина - онеправданата царица-май-ка, погребана 'с доказателството за законните права на своя род. .

Софи изчака, докато Тибинг се овладее. Все още не можеше да си. обясни много неща, свързани с дядо й.

- И през всички тези години братята от Ордена на Сион са пазили документите от Сангреала и гробницата на Мария Магдалина, така ли? - накрая попита тя.

- Да, но братството имало и друго, по-важно задъл­жение - да пази самия род. Христовото потомство се на­мирало в постоянна опасност. Ранната Църква се страху­вала, че ако родът на Иисус бъде оставен да съществува,

тайната за брака му с Мария Магдалина все някога ще се разкрие и ще оспори фундаменталната християнска док­трина - за божествения месия, който нямал съпруга, нито бил влизал в плътски връзки. - Той замълча за миг. -Въпреки това Христовите потомци тайно продължили да живеят във Франция, докато през пети век направили смел ход, като се свързали със семейството на френските крале и поставили началото на нов род, известен като Меровинги.

Това твърдение изненада Софи. Всеки френски уче­ник беше чувал за Меровингите.

- Те са основали Париж.

- Да. Това е една от причините, поради които леген­дата за Граала е толкова разпространена във Франция. Мнозина, които търсили Граала от името на Църквата, всъщност тайно били пращани да унищожават членове на кралския род. Чували ли сте за крал Дагоберт?

Софи смътно си спомняше името от един мрачен урок по история.

- Дагоберт е крал от меровингската династия, нали? Намушкан в окото докато спял?

- Точно така. Убила го Църквата в съучастие с Пипин Къси. В края на седми век. С убийството на Дагоберт меровингската династия едва не изчезнала. За щастие, неговият син Сигисберт избягал и продължил рода, от който по-късно произлязъл Жофроа дьо Буйон - основа­телят на Ордена на Сион.

- Същият човек, който наредил на рицарите тампли­ери да изровят документите на Сангреала от Соломоно-вия храм и да дадат на Меровингите доказателство за наследствените им връзки с Иисус Христос - каза Ланг-дън.

Тибинг кимна и тежко въздъхна.

- Днешният Орден на Сион има изключително сери­озна задача. Тя включва три части. Братството трябва да пази документите от Сангреала, гробницата на Мария Магдалина и разбира се, Христовия род - онези некол­цина потомци на кралската меровингска династия, кои­то са доживели до наши Дни.

Думите му увиснаха в огромната зала и Софи усети

странно вибриране, сякаш в костите й отекваше някаква нова истина. „Потомците на Иисус, които са доживели до наши дни." Гласът на дядо й отново шепнеше в ухото й. „Софи, трябва да ти кажа истината за твоето семейст­во."

Побиха я тръпки.

„Кралска кръв."

Не смееше да си го помисли.

„Принцеса Софи."

- Сър Лий? - Думите на прислужника изпращяха по интеркЪма на стената и Софи се стресна. - Бихте ли дошли в кухнята за момент?

Тибинг се намръщи, отиде при интеркома и натисна бутона.

- Както знаеш, Реми, имам гости. Ако ни трябва още нещо от кухнята, сами ще се обслужим. Благодаря ти и лека нощ.

- Само две думи преди да се оттегля, сър. Ако позво­лите.

Англичанинът изсумтя.

- Казвай бързо, Реми.

- Въпросът е личен, сър, едва ли ще интересува гос­тите.

Тибинг не вярваше на ушите си.

- Не може ли да почака до сутринта?

- Не, сър. Няма да ви отнема и минута.

Той се усмихна криво и погледна Софи и Лангдън.

- Понякога се чудя кой на кого слугува. - После пак натисна бутона. - Веднага идвам, Реми. Да ти донеса ли нещо?

- Само свобода от потисничеството, сър.

- Реми, съзнаваш ли, че твоят steak au poivre* е един­ствената причина още да работиш при мен?

- Не ми го казвате за пръв път, сър. Не ми го казвате за пръв път.

Пържола със сос с много черен пипер и бренди. - В. пр.

„Принцеса Софи."

Тракането на патериците на Тибинг заг­лъхваше по коридора. Вцепенена, тя се обърна към Лангдън в опустялата бална зала. Той вече клатеше глава, сякаш прочел мислите й.

- Не, Софи - успокоително прошепна Робърт. - Съ­щото хрумна и на мен още щом ми каза, че дядо ти е членувал в Ордена и искал да ти разкрие тайната за тво­ето семейство. Но това не е възможно. - Американецът замълча за миг. - Сониер не е меровингско име.

Тя не бе сигурна дали да се чувства облекчена, или разочарована. По-рано Лангдън бегло я беше попитал за моминското име на майка й. Шовел. Сега въпросът доби­ваше смисъл.

- Ами Шовел? - тревожно попита Софи. Той отново поклати глава.

- Съжалявам. Знам, че това можеше да обясни някои неща. Останали са само два рода, които са преки потом­ци на Меровингите. Плантар и Сенклер. И двете семейс­тва се крият и вероятно ги пази Орденът.

Софи мислено повтори имената. Нямаше роднини, които да се казват Плантар или Сенклер. Въздъхна изто­щено. Все още нямаше представа какво се е опитвал да й разкрие дядо й. Искаше й се изобщо да не бе споменавал за семейството й. Беше отворил стари рани, които бяха по-мъчителни от всякога. „Те са мъртви, Софи. Няма да се върнат." В спомените си видя как майка й я приспива с песен, как баща й я носи на конче, как баба й и по-малкото й братче й се усмихват с блестящите си зелени очи. Всичко това й бе откраднато. Беше й останал само дядо й.

„А сега го няма и него. Сама съм."

Бързо се обърна към Тайната вечеря и впери очи в дългата червена коса и кротките очи на Мария Магдали­на. В изражението на тази жена имаше нещо, което го­вореше за загуба на любим човек. Софи също я усещаше.

- Робърт? - тихо го повика тя. Професорът се приближи.

- Знам, Лий каза, че историята за Граала е навсякъде около нас, но тази нощ за пръв път чувам за всичко това.

Той сякаш понечи утешително да постави ръка на рамото й, ала се въздържа.

- И преди си чувала нейната история, Софи. Всички са я чували. Просто не сме я разпознавали.

- Не разбирам.

- Историята за Граала е навсякъде, но е скрита. Кога­то Църквата забранила да се говори за избягалата Мария Магдалина, нейната история., и значение трябвало да се предават по по-тайни начини... начини, които предпола­гали метафори и символи.

- Разбира се. Изкуството. Лангдън посочи Тайната вечеря.

- Отличен пример. Някои от най-великите произведе­ния на изобразителното изкуство, литературата и музи­ката тайно разказват историята на Мария Магдалина и Иисус.

Лангдън накратко й изброи творбите на Леонардо, Ботичели, Пусен, Бернини, Моцарт и Виктор Юго, кои­то нашепвали за опити за възстановяване на забранената свещена женственост. Легендите като тези за сър Гавин и Зеления рицар, крал Артур и Спящата красавица били алегории за Граала. „Парижката Света Богородица" на Виктор Юго и „Вълшебната флейта" на Моцарт били из­пълнени с масонска символика и тайни на Граала.

- Щом си отвориш очите за Светия Граал, започваш да я виждаш навсякъде - каза той. - В картини. Музи­ка. Книги. Даже в тематични паркове, анимационни и игрални филми.

Робърт повдигна часовника си с Мики Маус и й разка­за, че целта на живота на Уолт Дисни е била тайно да предаде историята за Граала на бъдещите поколения. Наричаха го „модерния Леонардо да Винчи". И двамата бяха изпреварили времето си, уникално даровити худож­ници, членове на тайни общества и страстни шегаджии. Също като Леонардо, Уолт Дисни обичал да залага скри­ти послания и символи в творбите си. За опитния специ-

алист по символика да гледа ранен филм на Дисни бе все едно да го затрупа лавина от алюзии и метафори.

Повечето негови скрити послания бяха свързани с ре­лигията, езическата митология и истории за покорената Богиня-майка. Дисни разказваше „Пепеляшка", „Спяща­та красавица", „Рапунцел" и „Снежанка" - все приказки за затворената свещена женственост. Човек не трябваше да е изкушен в науката за символите, за да разбере, че Снежанка - изпаднала в немилост след като опитала от­ровна ябълка - е ясна алюзия за падението на Ева в Райската градина. Или че принцеса Аврора от „Спящата красавица" - наречена Роза и скрита дълбоко в гората, за да бъде защитена от злата вещица - е историята на Граала, разказана за деца.

Въпреки корпоративния си образ, сред служителите на компанията „Дисни" все още имаше художници, кои­то се забавляваха, като залагаха скрити символи във филмите си. Лангдън никога нямаше да забрави как един от неговите студенти му беше донесъл DVD на „Цар лъв" и бе замразил филма на кадър, на който прашинките над главата на Симба ясно изписваха думата „СЕКС". Макар да подозираше, че това по-скоро е шега на аниматора, отколкото просветена алюзия за езическата сексуалност, Лангдън се беше научил да не подценява символиката на „Дисни". „Малката русалка" изобилстваше на омайващи духовни символи, свързани толкова пряко с Богинята-майка, че не можеха да са съвпадение.

Когато за пръв път бе гледал филма, професорът беше ахнал, забелязвайки, че подводният, дом на Ариел не е друго, а картината на художника от XVII век Жорж дьо ла Тур „Каещата се Магдалина" - подходящ фон, като се имаше предвид, че .филмът представлява деветдесетмину-тен колаж от ясни символи на изгубената святост на Изи-да, Ева, богинята на рибите Писцес и главно Мария Маг­далина. Името на малката русалка, Ариел, беше свързано със свещената женственост и в Книга на Исаия бе синоним на „обсадения свещен град"*. Естествено буйната червена коса на малката русалка също не беше съвпадение.
* В българския превод на Стария завет — Ариил. - Б. пр.
По коридора се разнесе приближаващото се тракане на патериците на Тибинг. Домакинът им като че ли бър­заше. Влезе в кабинета и ги изгледа сурово.

- Най-добре да ми обясниш всичко, Робърт - ледено каза той. - Не си откровен с мен.

Гласът на Тибинг не омекна.

- Робърт, показват снимката ти по телевизията, за Бога. Знаеш ли, че властите те издирват?

-Да.

- Не съм убил никого.

- Жак Сониер е мъртъв и полицията твърди, че си го убил ти, - На лицето на Тибинг се изписа скръб. - Та­къв покровител на изкуството...

- Сър? - Прислужникът влезе в залата и със скръсте­ни ръце застана на прага зад господаря ей. - Да ги прид­ружа ли до изхода?

- Остави на мен. - Англичанинът закуцука към ши­рока стъклена врата, отключи я и я отвори. Тя водеше към страничната морава. - Качвайте се на колата си, моля, и си вървете. Софи не помръдна.

- Имаме информация за le clef de voûte. За ключовия, камък на Ордена.

Тибинг няколко секунди я зяпа, после презрително се намръщи.

- Отчаяна лъжа. Робърт знае, че го търся.

- Тя казва истината. - Лангдън сниши глас. - Затова дойдохме при теб. За да поговорим с теб за ключовия камък.

Прислужникът се намеси.

- Вървете си, иначе ще се обадя в полицията.

- Лий, ние знаем къде е - прошепна професорът. Тибинг сякаш за миг изгуби равновесие, очевидно до­ловил искреността в гласа на стария си приятел.

Реми сковано се приближаваше към тях.

- Веднага си вървете! Иначе насила ще...

- Реми! - изсумтя Тибинг. - Извини ни за момент. Прислужникът зяпна.

- Сър? Трябва да възразя. Тези хора са...

- Аз ще се справя с проблема. - Тибинг посочи към коридора.

След миг на смаяно мълчание Реми нацупено излезе -досущ като изгонено куче.

В хладния нощен ветрец, който нахлуваше през отво­рената врата, Тибинг отново се обърна към Софи и Лан­гдън. Гледаше ги предпазливо.

- Дано казвате истината. Какво знаете за ключовия камък?

Приклекнал в гъстите храсти недалеч от кабинета на Тибинг, Сила стискаше пистолета и се взираше през стък­лената врата. Само преди минути беше заобиколил къ­щата и бе видял Лангдън и жената да разговарят в голя­мата стая. Преди да успее да влезе се появи мъж с пате­рици, започна да вика нещо на американеца, отвори вра­тата и нареди на гостите си да си вървят. А после жената спомена за ключовия камък и всичко се промени. Вико­вете станаха шепоти. Гневът се стопи. И стъклената вра­та бързо се затвори.

Скрит в сенките, Сила надничаше през стъклото. „Клю­човият камък е някъде в къщата." Усещаше го.

Промъкна се напред, за да чуе за какво говорят. Щеше да им даде пет минути. Ако не разкриеха къде е ключо­вият камък, щеше да влезе и да ги убеди със сила.

- Велик магистър? - вторачен в Софи, задавено попи­та Тибинг. - Жак Сониер?

Тя кимна.

- Но вие няма откъде да го знаете!

- Жак Сониер ми е дядо.

Англичанинът се олюля на патериците си и стрелна с поглед Лангдън, който утвърдително кимна. Тибинг от­ново се обърна към Софи.

- Нямам думи, госпожице Нево. Ако е вярно, много съжалявам за вашата загуба. Признавам, че заради проуч­ванията си имам списъци на хората в Париж, които според мен са подходящи кандидати за братя от Орде­на. Жак Сониер фигурира в тях сред много други, но велик магистър, казвате? Невероятно. - Той помълча и поклати глава. - Но това просто не е логично. Даже наистина да е бил велик магистър на Ордена и сам да е направил ключовия камък, дядо ви никога ne би ви казал как да го откриете. Ключовият камък показва пътя към най-голямото съкровище на братството. Внуч­ка или не, вие нямате право да притежавате тази инфор­мация.

- Когато я е предал, господин Сониер е умирал - по­ясни Лангдън. - Не е имал друга възможност.

- Не е имал нужда от друга възможност - възрази Тибинг. - Има още трима сенешали, които знаят тайна­та. Тъкмо в това се състои великолепието на системата им. Един от тях ще стане велик магистър и те ще посве­тят нов сенешал, на когото ще разкрият тайната с по­мощта на ключовия камък.

- Предполагам, че не сте гледали целия репортаж по новините - каза Софи. - Освен дядо ми тази нощ са били убити още трима видни парижани. Всички по един и същи начин. Като че ли са били разпитвани.

Тибинг зяпна.

- И вие смятате, че те са...

- Сенешалите - довърши изречението Лангдън.

- Но как? Никой не може да разкрие самоличността и на четиримата висши братя от Ордена на Сион! Вижте мен, аз от десетилетия ги проучвам, и пак не мога да назова поне един брат. Струва ми се невъзможно трима­та сенешали и великият магистър да са били разкрити и убити за един ден!

- Съмнявам се, че информацията е събрана за един ден - отвърна Софи. - Прилича на добре подготвено

décapiter*. Използваме този метод срещу организирана­та престъпност. Ако ЦУКП иска да удари дадена група, полицията я наблюдава месеци наред, открива всички ръководни играчи, после ги арестува едновременно. Обез­главяване. Без водачи организацията изпада в хаос и • разкрива друга информация. Възможно е някой търпе­ливо да е наблюдавал Ордена и после да го е атакувал с надеждата, че висшите му ръководители ще издадат мес­тонахождението на ключовия камък. Тибинг не изглеждаше убеден.

- Но братята за нищо на света не биха проговорили. Заклели са се да пазят тайната. Даже да ги заплашва смърт.

- Точно така - каза Лангдън. - Което означава, че ако не разкрият тайната и бъдат убити...

Англичанинът ахна.

- Тогава местонахождението на ключовия камък за­винаги ще остане неизвестно!

-Ас него и местонахождението на Светия Граал -довърши Робърт.

Тибинг сякаш се олюля под тежестта на тези думи. После, сякаш прекалено уморен, за да остане на крака дори само още миг, се строполи на един стол и се втора­чи през прозореца.

Софи се приближи до него.

- Като се има предвид безизходното положение, в ко­ето се е оказал дядо ми, струва ми се възможно в пълно­то си отчаяние да се е опитал да предаде тайната на ня­кой извън братството. Някой, на когото е смятал, че може да се довери. Някой от неговото семейство.

Тибинг беше пребледнял.

- Но някой, способен на такъв удар... способен да от­крие толкова много за братството... - Той уплашено за­мълча. - Това може да е само една сила. Най-старият враг на Ордена.

Лангдън го погледна.

- Църквата.

- Кой друг? Рим от векове търси Граала. Софи се съмняваше.

* Обезглавяване (фр.)- ^— Б. пр.

- Смятате, че Църквата е убила дядо ми?!

- Няма да е за пръв път в историята Църквата да убие, за да се защити - отвърна Тибинг. - Документите, които придружават Светия Граал, са сензационни и Цър­квата отдавна иска да ги унищожи.

Лангдън не можеше да повярва на предположението на Тибинг, че Църквата най-безочливо ще убие някого, за да се сдобие с тези документи. Познаваше новия папа и мнозина кардинали и знаеше, че са дълбоко духовни хора, които никога не биха намерили оправдание за ма­сови убийства. „Независимо от залозите." Все още обаче изпитваше известни подозрения спрямо банкера Андре Верне.

Софи, изглежда, си мислеше за същото.

- Не е ли възможно тези братя от Ордена да са били убити от някой извън Църквата? Някой, който не разби­ра какво всъщност представлява Граалът? В края на кра­ищата Христовата чаша е извънредно примамлива цел. Търсачите на съкровища са убивали и за по-малко.

- От собствен опит знам, че хората полагат много по-големи усилия, за да избегнат онова, от което се страху­ват, отколкото за да получат онова, за което мечтаят -отвърна Тибинг. - Тази атака срещу Ордена ми се струва абсолютно отчаяна.

- Аргументът ти е парадоксален, Лий - възрази Лан­гдън. - Защо представители на католическото духовенс­тво ще убият братя от Ордена в опит да открият и уни­щожат документи, които и без това смятат за лъжесви­детелства?

Тибинг се подсмихна.

- Кулите от слонова кост на Харвард са те направили мекосърдечен, Робърт. Да, римското духовенство е нада­рено със силна вяра и поради това вярванията му могат да издържат на всяка буря, включително на появата на документи, които противоречат на всичко свято за тях. Ами останалата част от света? Ами хората, които не са надарени с абсолютна увереност? Ами хората, които виж­дат жестокостта в света и се питат къде е Бог днес? Хо­рата, които виждат църковните скандали и се питат как-ви'всъщност са тези, които твърдят, че казват истината

за Христос, и все пак лъжат, за да прикриват сексуално насилие над деца, извършено от собствените им свеще­ници? - Англичанинът замълча- за миг. - Какво ще ста­не с тези хора, Робърт, ако се появят убедителни дока­зателства, че църковната версия на историята за Хрис­тос не е точна и че най-великата история всъщност е измама?

Лангдън не отговори.

- Ще ти кажа какво ще стане, ако документите се появят на бял свят - продължи Тибинг. - Ватиканът ще се изправи пред криза на вярата, невиждана през двете хилядолетия на неговото съществуване.

- Но ако зад тази атака наистина стои Църквата, защо нанасят удара точно сега? - попита Софи. - След толкова години? Орденът пази документите от Сангреала в тайна и не представлява непосредствена заплаха за Църквата.

Тибинг въздъхна и погледна Лангдън.

- Предполагам, че си запознат с крайната цел на Ор­дена, Робърт?

Професорът ахна. -Да.Л

- Госпожице Нево, Църквата и Орденът години наред са спазвали негласното си споразумение - каза англича­нинът. - А именно, Църквата да не атакува Ордена и Орденът да пази в тайна документите от Сангреала. -Той се замисли за миг. - Орденът обаче винаги е бил готов да разкрие тайната. С настъпването на конкретна дата братството възнамерява да наруши мълчанието си, триумфално да покаже на света документите от Сангреа­ла и да разгласи истинската история на Иисус Христос.

Софи го зяпна, после също седна.

- И вие смятате, че тази дата наближава, така ли? И че Църквата го знае?

- Само предполагам, но това определено дава мотив на Църквата за тотално настъпление, за да открият до­кументите преди да е станало късно.

Колкото и да не му се искаше, Лангдън виждаше, че предположението на Тибинг е логично.

- Смяташ ли, че Църквата наистина е успяла да нау­чи датата?

- Защо не? Ако приемем, че е успяла да разкрие са­моличността на висшите ръководители на Ордена, Цър­квата определено може да е научила за плановете му. И даже да не знаят точната дата, техните суеверия може да ги карат да бързат.

- Какви суеверия? - попита Софи.

- Според пророчествата ние преживяваме епоха на ог­ромни промени - отвърна домакинът. - Хилядолетието неотдавна отмина и с него свърши продължилата две хиляди години астрологическа епоха на Риби, които също са символи на Иисус. Както ще ви каже всеки астролог, според идеала на Риби по-висши сили трябва да нареж­дат на човек какво да прави, тъй като той не е способен да разсъждава сам. Ето защо това е дълбоко религиозна епоха. Сега обаче навлизаме в епохата на Водолей и спо­ред нейния идеал човек ще научи истината и ще може да разсъждава сам. Идеологическата промяна е огромна и протича в момента.

Лангдън потръпна. Астрологическите пророчества никога не го бяха интересували много, но знаеше, че в Църквата има хора, които безусловно им вярват.

- Църквата нарича този преходен период „Края на дните".

Софи го погледна скептично.

- Като края на света ли? Апокалипсиса?

- Не. Това е всеобща заблуда. Много религии говорят за Края на дните. Това не означава край на света, а на сегашната епоха на Риби, която започнала по времето на Христовото раждане, продължила две хилядолетия и завърши с настъпването на третото хилядолетие. Вече сме в епохата на Водолей и следователно е настъпил Краят на дните.

- Мнозина специалисти, които се занимават с Граала, вярват, че ако Орденът наистина се готви да разгласи тази истина, настоящият исторически момент символич­но е най-подходящ за това - продължи Тибинг. - Пове­чето историци на Ордена, сред които и аз, очаквахме братството да разкрие тайната в самото начало на новото хилядолетие. Това очевидно не стана. Естествено римс­кият календар не съответства точно на астрологическите

епохи, така че в предсказанието има известна сива зона. Нямам представа дали Църквата разполага с вътрешна информация, че точната дата наближава, или във Вати­кана просто са нервни заради астрологическото проро­чество. А и това няма значение. И двете възможности обясняват мотивите на Църквата да нанесе изпреварващ удар срещу Ордена. - Англичанинът се намръщи. - И повярвайте ми, ако намери Светия Граал, Църквата ще го унищожи. И документите, и мощите на блажената Мария Магдалина. - Погледът му стана мрачен. - И то­гава, мила моя, без документите от Сангреала, няма да останат никакви свидетелства. Църквата ще спечели дъл­гата си война за пренаписване на историята. Миналото ще изчезне завинаги.

Софи бавно извади ключа.с кръста от джоба на пуло­вера си и с трепереща ръка го протегна на Тибинг.

Той го взе и го разгледа.

- Господи! Гербът на Ордена. Откъде го имате?

- Остави ми го дядо ми. Преди да умре. Британският историк прокара пръсти по кръста.

- За някоя черква ли е? Тя дълбоко си пое дъх.

- С този ключ се стига до ключовия камък. Тибинг рязко вдигна глава. На лицето му се изписа

съмнение.

- Невъзможно! Коя черква съм пропуснал? Претър­сил съм всички храмове във Франция!

- Не е в черква - отвърна Софи. - А в швейцарска депозитна банка.

Англичанинът свъси вежди.

- Ключовият камък се пази в банка, така ли?

- В трезор - поясни Лангдън.

- В банков трезор? - Тибинг решително поклати гла­ва. - Не е възможно. Ключовият камък трябва да е скрит под знака на Розата.

- Така е - потвърди професорът. - Той се пази в па-лисандрово ковчеже, върху чийто капак е инкрустирана петолистна роза.

Тибинг се смая.

- Вие виждали ли сте ключовия камък?

Софи кимна.

- Бяхме в банката.

Англичанинът скочи. В очите му блестеше безумен страх.

- Трябва да направим нещо! Ключовият камък е в опасност! Длъжни сме да го спасим. Ами другите ключо­ве? Сигурно са откраднати от убитите сенешали. Ако Цър­квата се добере до банката като вас...

- Ще е закъсняла - довърши изречението Софи. -Ние взехме ключовия камък.

- Какво?! Взели сте ключовия камък от скривалище­то му?!

- Не се безпокой - успокои го Лангдън. - На сигурно място е.

- На изключително сигурно място, надявам се!

- Зависи колко често обираш праха под дивана - не­способен да сдържи усмивката си, отвърна Робърт.

Вятърът навън се бе усилил и развяваше расото на приклекналия до прозореца Сила. Макар че не чуваше целия разговор, достатъчно ясно беше различил израза „ключов камък".

„Вътре е."

Думите на Учителя отекваха в ума му. „Влез в Шато Вилет. Вземи ключовия камък. Без да нараниш никого."

Лангдън и другите двама неочаквано се преместиха в друга стая и на излизане изгасиха осветлението в каби­нета. Като пантера, дебнеща плячката си, Сила се про­мъкна до стъклената врата. Не бе заключена. Той влезе и безшумно затвори вратата. Чу приглушени гласове от друга стая. Албиносът извади пистолета от джоба си, вдигна предпазителя и тръгна натам по коридора.