Шифърът на леонардо дан Браун Пролог Лувърът, Париж 22: 46

Седнала на дивана до Лангдън, Софи изпи

чая си и изяде една кифличка. Това й

подейства ободрително. С грейнало лице,

сър Лий тромаво крачеше пред огъня и патериците му

тракаха по пода.

- Светият Граал - с поучителен глас започна той. - Повечето хора ме питат само къде е. Боя се, че може би никога няма да отговоря на този въпрос. - Той се обърна и погледна Софи право в очите. - Обаче... много по-зажният въпрос е какво представлява Светият Гра­ал.

Тя усети нажежаващата се атмосфера на научно очак­ване.

- За да разберем, напълно Граала, първо трябва да разберем Библията - продължи Тибинг. - Добре ли поз­навате Новия завет?

Младата жена сви рамене.

- Всъщност изобщо не го познавам. Отгледа ме човек, който боготвореше Леонардо да Винчи.

На лицето на англичанина се изписа едновременно сепнато и доволно изражение.

- Просветена душа. Отлично! Тогава трябва да знаете, че Леонардо е бил един от пазителите на тайната на Све­тия Граал. И е скрил податките в творбите си.

- Робърт спомена за това, да.

- Ами възгледите на да Винчи за Новия завет?

- Нямам представа.

Очите на Тибинг весело проблеснаха и той посочи биб­лиотеката в отсрещния край на стаята.

- Ако обичаш, Робърт. На долната лавица. „La stôria di Leonardo"*.

Лангдън извади една голяма книга.и я остави на ма­сата. Тибинг я обърна към Софи, отвори тежката корица и прелисти на цитатите в края.

- От бележника на Леонардо с полемики и размисли. Мисля, че това ще ви се стори важно за разговора ни. -Той посочи един от цитатите.

Софи го прочете:

„Мнозина са търгували със заблуди и лъжливи чудеса,

„Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни

— Леонардо да Винчи

Софи потръпна.

- За Библията ли говори Леонардо? Тибинг кимна.

- Отношението му към Библията е пряко свързано със Светия Граал. Всъщност да Винчи е нарисувал ис­тинския Граал, който скоро ще ви покажа, но първо тряб­ва да поговорим за Библията. - Той се усмихна. - А всичко, което трябва да знаете за Библията, е обобщено от великия доктор по канонично право Мартин Пърси. -Англичанинът се прокашля и каза: - „Библията не е пристигнала по факса от небето".

- Моля?

- Ясно.

- Кой ги е избрал? - попита Софи.

- Аха! - ликуващо възкликна англичанинът. - Най-голямата ирония в християнската история! Каквато я

познаваме днес, Библията е съставена от езичсскиж рим­ски император Константин Велики.

- Мислех, че Константин е бил християнин - каза Софи.

- Не - подсмихна се Тибинг. - Той през целия си живот останал езичник и бил кръстен едва на смъртния си одър, когато бил прекалено слаб, за да протестира. По негово време официалната религия на Рим бил култът към слънцето, култът към Sol Invictus или непобедимо­то слънце, и Константин бил негов първожрец. За негово нещастие, империята изпадала във все по-дълбок рели­гиозен смут. Четири века след разпването на Иисус Хрис­тос неговите последователи прогресивно се умножавали. Християни и езичници започнали да воюват помежду си и конфликтът добил такива размери, че заплашвал да разцепи Рим на две. Константин решил, че трябва да направи нещо. През триста двайсет и пета година той се заел да обедини Рим с една обща религия. Християнст­вото.

Софи беше изненадана.

- Защо езически император е избрал тъкмо християн­ството за официална религия?

Тибинг пак се засмя.

- Константин бил изключително добър търговеца Виж- дал, че християнството е във възход, и просто заложил на печелившия кон. Историците все още се удивляват на ловкостта, с която покръстил слънцепоклонниците. Като пренесъл езическите символи, дати и ритуали в налага­щата се християнска традиция, той създал своего рода хибридна религия, приемлива и за двете страни.

- Пълна метаморфоза - обади се Лангдън. - Следите от езическата религия в християнската символика са без­спорни. Египетските слънчеви дискове се превърнали' в ореолите на светците. Пиктограмите на Изида, която кърми своя непорочно заченат син Хор, залегнали в ос­новата на съвременните изображения на Богородица, кърмеща младенеца Иисус. И всички елементи на като­лическия ритуал - митрата, олтарът, славословието и причастието, актът на „богоизяждането" - са пряко за-имствани от по-древни езически мистерийни религии.

Тибинг изцъшка.

- Не дай Боже да зачекнеш специалист по символика на тема християнска иконография. Нищо в християнст­вото не е оригинално. .Предхристиянският бог Митра, наречен Син на слънцето и Светлина на света, е роден на двайсет и пети декември, умрял, бил погребан в скална гробница и след три дни възкръснал. Между другото, двайсет и пети декември също е рожденият ден на Ози-рис, Адонис и Дионис. Новороденият Кришна получил в дар злато, ливан и смирна. Даже ежеседмичният свещен ден на християнството е откраднат от езичниците.

- Какво искате да кажете?

- Отначало християните почитали еврейския шабат в събота, но Константин преместил деня, за да съвпада с езическия ден на слънцето - поясни Лангдън. - До ден днешен повечето богомолци, които ходят на черква в неделя сутрин, нямат представа, че са там заради езичес­кия бог-слънце.

На Софи вече й се виеше свят.

- И всичко това има нещо общо с Граала, така ли?

- Точно така - потвърди Тибинг. - По време на това сливане на религии Константин трябвало да подсили но­вата християнска традиция и провел прочутия икумени-чески Никейски събор.

Софи беше чувала за него, само доколкото там бе със­тавено Символ веруюто.

- На този събор били обсъдени и гласувани много ас­пекти на християнството - датата на Великден, ролята на епископите, изпълняването на тайнствата и естестве­но, божествеността на Иисус - каза англичанинът.

- Не разбирам, как така Неговата божественост?

- До този момент в историята, мила моя, Иисус бил смятан от своите последователи за смъртен пророк... ве­лик и могъщ човек, но въпреки това човек. Смъртен.

- А не за син Божи?

- Не - потвърди Тибинг. - Обявяването на Иисус за „син Божи" било официално предложено и гласувано на Никейския събор.

- Почакайте, да не би да искате да кажете, че божес­твеността на Иисус е резултат на гласуване?

- При това мненията се разделили - прибави англи­чанинът. - Само че приемането на божествеността на Иисус било важно за сплотяването на Римската империя и новата властова база на Църквата. Като обявил офици­ално Иисус за син Божи, Константин го превърнал в бо­жество, съществуващо извън обсега на човешкия свят, същество, чиято власт била безспорна. Това не само изк­лючвало по-нататъшни езически удари срещу християн­ството, но сега последователите на Христа можели да изкупят греховете си само по установения сакрален ка­нал - Църквата.

Софи погледна Лангдън. Той утвърдително кимна.

- Всичко било свързано с борбата за власт - продъл­жи Тибинг. - Иисус като месия бил важен за функцио­нирането на Църквата и държавата. Мнозина учени твър­дят, че ранната Църква буквално откраднала Иисус от неговите първоначални последователи, отмъкнала него­вото човешко послание, забулила го в непробиваема бо­жественост и го използвала, за да разшири собствената си власт. Написал съм няколко книги по този въпрос.

- Предполагам, че благочестивите християни ежед­невно ви засипват с гневни писма.

- Защо смятате така? - учуди се той. - Огромното мнозинство образовани християни познават историята на; своята вяра. Иисус наистина е бил велик и могъщ човек. Задкулисните политически маневри на Константин не омаловажават величието на Христовия живот. Никой не твърди, че Христос е бил мошеник, нито отрича, че е ходил по света и е вдъхновил милиони за по-добър жи­вот. И по този начин е оформил лицето на християнство­то, каквото го познаваме ние.

Софи погледна книгата. Очевидно нямаше търпение да продължат нататък и да види Леонардовата рисунка на Светия Граал.

- А сега голямата измама - заговори по-бързо Ти­бинг. - Тъй като Константин издигнал статуса на Иисус близо четири века след Христовата смърт, вече същест­вували хиляди документи за неговия живот като смър­тен човек. Императорът знаел, че за да пренапише учеб­ниците, имал нужда от решителен удар. Оттук произли-

за най-важният момент в християнската история. - Той замълча за миг и впери очи в Софи. - Константин поръ­чал и финансирал съставянето на нова Библия, без онези евангелия, в които се говорело за човешките черти на Христос, и се разкрасявали евангелията, които го предс­тавяли като божествен. По-древните евангелия били заб­ранени, събрани и изгорени.

- Интересно е да се отбележи, че всеки, който пред­почитал забранените евангелия пред Константиновата версия, бил обявяван за еретик - прибави Лангдън. -Думата „еретик" се появила тъкмо в този исторически момент. Гръцката дума „херетикос" означава „способен да избира". Онези, които „избирали" оригиналната ис­тория на Христос, били първите еретици в света.

- За щастие на историците, някои евангелия, които Константин се опитал да унищожи, все пак. оцелели -продължи Тибинг. - Свитъците от Мъртво море бяха от­крити през петдесетте години, скрити в една пещера край Кумран в Юдейската пустиня. И разбира се, Коптските свитъци, намерени през хиляда деветстотин четирийсет и пета година при Наг Хамади. Освен че разкриват ис­тинската история за Граала, тези документи разказват за проповедта на Христос от съвсем човешка гледна точ­ка. Естествено Църквата не изневери на традицията си за дезинформация и положи всички усилия да не допус­не разпространяването на истината за тези свитъци. И как иначе? Свитъците осветляват въпиещи исторически противоречия и фалшификации и категорично потвърж­дават, че съвременната Библия е съставена и редактира­на от хора с политически цели - да установят божестве­ността на човека Иисус Христос и да използват неговото влияние, за да увековечат собствената си власт.

- И все пак не бива да забравяме, че стремежът на днешната Църква да скрие тези документи идва от иск­рената вяра в тяхната представа за Христос - възрази Лангдън. - Църквата се състои от дълбоко набожни хора, които наистина вярват, че тези противоречиви докумен­ти може да са само лъжесвидетелства.

Тибинг с усмивка на лице се настани на стола срещу Софи.

- Както виждате, нашият професор е доста по-меко-сърдечен към Рим от мен. Въпреки това той е прав, че според днешното духовенство тези противоречиви доку­менти са лъжесвидетелства. Това е напълно разбираемо. Константиновата Библия е тяхно верую от векове. Няма по-индоктриниран от индоктриниращия.

- Иска да каже, че ние почитаме боговете на своите предци - обади се Лангдън.

- Искам да кажа, че почти всичко, на което са ни учили за Христос нашите бащи, е лъжа - възрази Ти­бинг. - Както и историите за Светия Граал.

Софи пак погледна цитата от Леонардо. „Заблуждава ни ослепяващо невежество. 0, окаяни смъртни, отворете си очите!"

Англичанинът посегна към книгата и я прелисти към средата.

- И накрая, преди да ви покажа Леонардовите рисун­ки на Светия Граал, искам да хвърлите един поглед на това. - Той отвори на цветна репродукция, обхващаща цели две страници. - Предполагам, че това произведе­ние ви е познато.

„Той се шегува, нали?" Това беше най-известната фрес­ка на всички времена, Тайната вечеря, легендарният Леонардов стенопис от черквата „Санта Мария дела Гра-цие" край Милано. Творбата изобразяваше Иисус и него­вите ученици в момента, в който им казваше, че един от тях ще Го предаде. ' - Познавам стенописа, да.

- Тогава сигурно ще ми позволите една игричка? Зат­ворете си очите, моля.

Софи колебливо се подчини.

- Къде седи Иисус? - попита Тибинг.

- По средата.

- Добре. А какво яде той и какво ядат учениците му?

- Хляб. - „Очевидно."

- Отлично. Какво пият?

- Вино. Пият вино.

- Чудесно. Един последен въпрос. Колко чаши има на масата?

Тя се замисли. Знаеше, че това е уловка. „И като взе чашата... даде им; и пиха от нея всички".

- Една - отвърна Софи. - Потирът. - „Христовата чаша. Светият Граал." - Иисус е дал на учениците си една чаша с вино, както правим и днес на причастието.

Тибинг въздъхна.

- Отвори си очите.

Тя го направи. Англичанинът широко се усмихваше. Софи погледна картината и за свое удивление видя, че всички на масата имат чаши, включително Христос. Три­надесет чаши. Нещо повече, те бяха малки, стъклени и без столчета. Нямаше потир. Светия Граал го нямаше.

Очите на Тибинг блестяха.

- Малко странно, не смятате ли, като се има предвид, че и Библията, и нашата обичайна легенда за Граала обя­вяват този момент за появата на Светия Граал. Странно, изглежда, че Леонардо е забравил да нарисува Христова­та чаша.

- Изкуствоведите сигурно са го забелязали.

- Ще се изненадате, когато узнаете какви чудатости е включил да Винчи и повечето учени или не са ги видели, или просто са предпочели да не им обърнат внимание. Всъщност този стенопис е ключът към загадката на Све­тия Граал. Леонардо го излага пред очите на всички в Тайната вечеря.

Софи жадно се вгледа в творбата.

- Нима тази фреска ни казва какво представлява Све­тият Граал?

- Не какво - прошепна Тибинг. - А кой. Светият Гра­ал не е вещ. А... човек.

56.

Софи дълго зяпа англичанина, после се обърна към Лангдън.

- Светият Граал е човек, така ли? Робърт кимна.

- Всъщност е жена. - Неразбиращото й изражение показваше, че вече са успели да я объркат. Той си спомня-

ше, че когато за пръв път бе чул това твърдение, беше реагирал по същия начин. Женската връзка му се бе изяс­нила едва когато беше вникнал в символиката зад Граа-ла.

Тибинг очевидно си мислеше същото.

- Робърт, може би сега е моментът да се намесиш като специалист по символика, а? - Той отиде до една близка масичка, взе лист хартия и го постави пред Лан­гдън.

Американецът извади химикалка от джоба си.

- Софи, нали знаеш съвременните символи за мъж и жена? - Той нарисува разпространения мъжки и жен­ски символ.

- Естествено - отвърна тя.

- Това обаче не са първоначалните символи за мъж и жена - тихо каза Лангдън. - Много хора грешно смятат, че мъжкият символ произлиза от щит и копие, а женс­кият представлява хубавица, която се оглежда в огледа­ло. Всъщност те произлизат от древните астрономически символи на бога-планета Марс и богинята-планета Вене­ра. Оригиналните знаци са много по-прости. - Той нари­сува друг символ.

- Стилизиран фал ос.

- Съвсем конкретен е - отбеляза Софи.

- Абсолютно - потвърди Тибинг.

- Този знак е известен като „острието" и символизира агресивността и мъжествеността - продължи Лангдън.

- Всъщност същият този фалически символ все още се използва на модерните военни униформи и обозначава военния ранг.

- Така е — ухили се англичанинът. - Колкото повече

пениси имаш, толкова по-висок е рангът ти. Момчетата винаги си остават момчета.

Робърт сви устни.

- Както се досещаш, женският символ е точно обрат­ният. - Той нарисува нов знак на листа. - Казва се „по­тирът".

На лицето на Софи се изписа изненада. Лангдън разбра, че е направила връзката.

- Потирът прилича на чаша или съсъд. И което е по-важно, прилича на женска утроба. Този знак символизи­ра женствеността и плодородието. - Робърт я погледна в очите. - Софи, легендата разказва, че Светият Граал е потир — чаша. Но тази му характеристика всъщност е алегория, скриваща истинския му характер. С други думи, легендата използва потира като метафора на нещо много по-важно.

- Жена - рече Софи.

- Точно така. - Професорът се усмихна. - Граалът буквално е древният символ на женствеността, а свети­ят Граал представлява свещената женственост, Богиня-та-майка. Естествено днес това значение е изгубено, пре­махнато е от Църквата. Силата на женствеността, нейна­та способност да създава живот някога била свещена, но представлявала заплаха за главно мъжката Църква, за­това свещената женственост била демонизирана и обяве­на за нечиста. Всъщност мъжът, а не Бог създал концеп­цията за „първородния грях" - историята за Ева, която вкусила от ябълката и предизвикала падението на чо­вешката раса. Жената, която някога била свещена съз-дателка на живот, сега станала враг.

- Трябва да прибавя, че концепцията за жената като създателка на живота е в основата на древната религия -обади се Тибинг. - Раждането било мистично и могъщо. За съжаление, християнската философия решила да си

присвои съзидателната сила на жената, като загърби би­ологичната истина и направи мъжа Творец. Битие ни раз­казва, че Ева била създадена от реброто на Адам. Жена­та станала рожба на мъжа. При това греховна. Битие било началото на края за Богинята-майка.

- Граалът е символ на изгубената Богиня-майка - про­дължи Лангдън. - Когато възникнало християнството, старите езически религии не изчезнали просто така в небитието. Легендите за рицарските походи в търсене на изчезналия Граал всъщност са разкази за забранени по­ходи в търсене на изгубената свещена женственост. Ри­царите, които твърдели, че търсят „потира", всъщност използвали метафора, за да се защитят от Църквата, ко­ято поробила жените, прогонила Богинята-майка, изга­ряла неверниците и забранявала езическата почит към свещената женственост.

Софи поклати глава.

- Съжалявам. Когато каза, че Светият Граал бил чо­век, аз си помислих, че говориш за действителна лич­ност.

- И е точно така - потвърди Робърт.

- При това не коя да е жена - отново се намеси Ти-бинг и възбудено се изправи. - Жена, която носела със себе си толкова голяма тайна, че ако тя се разкриела, заплашвала да унищожи самите устои на християнство­то!

Софи вече нищо не разбираше.

- Тази жена известна историческа личност ли е?

- Абсолютно. - Англичанинът вдигна патерицата си и посочи към коридора. - И ако се преместим в кабине­та, приятели, за мен ще е чест да ви покажа картината, на която я е нарисувал Леонардо.

Реми Легалудек стоеше пред телевизора в кухнята. По новините показваха снимки на мъж и жена... същи­те, на които току-що беше поднесъл чай.

Застанал до полицейските автомобили пред Депозитната цюрихска банка, лей­тенант Коле се чудеше защо Фаш толко­ва се бави със заповедта за обиск. Банкерите очевидно криеха нещо. Твърдяха, че Лангдън и Нево били идвали и че ги били отпратили, тъй като нямали нужния банков код.

„Тогава защо не ни пускат вътре да поогледаме?" Накрая мобилният му телефон иззвъня. Обаждаха се от командния пункт в Лувъра.

- Имаме ли заповед за обиск? - попита Коле.

- Оставете банката, господин лейтенант - отвърна аген­тът. - Току-що ни предадоха нова информация. Знаем точно къде се крият Лангдън и Нево.

Коле тежко седна върху капака на колата си.

- Шегуваш се.

- Имам адрес в предградията. Някъде край Версай.

- Капитан Фаш знае ли?

- Още не. В момента води важен телефонен разговор. -. Веднага тръгвам. Кажи му да ми се обади в колата.

-Коле взе адреса и се метна зад волана. Докато се отда­лечаваше от банката, се сети, че е забравил да попита кой е съобщил местонахождението на Лангдън. Не че имаше значение. Сега имаше възможност да изкупи скеп­тицизма и предишните си гафове. Предстоеше му да нап­рави най-важния арест в цялата си кариера.

Лейтенантът се свърза по радиостанцията с петте ав­томобила, които го придружаваха.

- Без сирени, момчета. Лангдън не може да знае, че идваме.

На четиридесет и осем километра оттам едно черно ауди отби от провинциалното шосе. Сила слезе и поглед­на през оградата от ковано желязо в огрения от луната склон към далечното шато. -

Всички прозорци на долния етаж светеха. „Странно за този час - помисли си албиносът и се усмихна. Ин-

формацията на Учителя очевидно беше точна. - Няма да си тръгна оттук без ключовия камък - закле се той. -Няма да проваля епископа и Учителя."

Провери пълнителя на глока, провря го през решет­ките и го пусна върху обраслата с мъх земя. После се хвана за горния край на оградата, набра се и прескочи оттатък. Без да обръща внимание на пронизалата го бол­ка от кожения ремък на бедрото му, вдигна оръжието и се заизкачва по тревистия склон.

58.

никога не бе виждала кабинет като този на Тибинг. Шест-седем пъти по-го­лям и от най-луксозните офиси, огром­ният cabinet de travail* на рицаря напомняше на стран­на смесица между научна лаборатория, архив и битпа-зар. Осветен от три полилея, настланият с плочи под беше осеян с островчета от работни маси, отрупани с книги, произведения на изкуството, артефакти и изненадващо количество електронна техника - компютри, проектори, микроскопи, ксерокси и скенери.

- Това беше балната зала - малко притеснено поясни Тибинг. - Не ми се случва често да танцувам.

На Софи започваше да й се струва, че тази нощ се е превърнала в някаква зона на здрача, в която нищо не е такова, каквото очаква.

- Нима всичко това ви е нужно за работата?

- Откриването на истината е любовта на моя живот -отвърна Тибинг. - А Сангреалът е любимата ми налож­ница.

„Светият Граал е жена" - каза си Софи. В главата й се преплитаха идеи, които сякаш нямаха никакъв смисъл.

- Нали казахте, че имате картина на жената, която твърдите, че е Светият Граал?

- Да, но не съм я обявил аз за Граала. Обявил я е самият Христос.
* Работен кабинет (фр.). — В. пр.
- Къде е картината? - попита Софи и плъзна поглед по стените.

- Хммм... - Тибинг се преструваше, че е забравил. -Светият Граал. Сангреалът. Потирът. - Той рязко се за­въртя на пети и посочи отсрещната стена. Там висеше два и половина метрова репродукция на Тайната вечеря. - Ето я!

Софи беше сигурна, че не е доразбрала нещо.

- Същата картина, която ми показахте преди малко.

Англичанинът й намигна.

- Знам, обаче в уголемен вид е много по-вълнуваща. Не смятате ли?

Тя се обърна към Лангдън за помощ.

- Обърках се. Робърт се усмихна.

- Светият Граал наистина присъства в Тайната вече­ря. Леонардо я е включил на видно място.

- Почакайте - спря го Софи. - Нали казахте, че Све­тият Граал е жена? В Тайната вечеря са изобразени три-найсет мъже.

- Нима? - повдигна вежди Тибинг. - Я погледнете отблизо.

Тя неуверено се приближи до картината и разгледа тринадесетте фигури - Иисус Христос в средата с по шес­тима ученици отляво и отдясно.

- Само мъже са - потвърди Софи.

- А кой седи на почетното място отдясно на Господ? -попита Тибинг.

Софи внимателно разгледа фигурата непосредствено отдясно на Иисус и изведнъж я обзе удивление. Фигура* та наистина имаше дълга червена коса, деликатни склю­чени ръце и леко издути гърди. Това несъмнено беше...

жена.

- Изненада, изненада. Повярвайте ми, това не е греш­ка. Леонардо е бил майстор в предаването на разликите между половете.

Софи не можеше да откъсне очи от жената до Хрис­тос. „В Тайната вечеря би трябвало да са участвали три-

найсет мъже. Коя е тази жена?" Въпреки че многократ­но бе виждала класическата фреска, никога не беше за­белязвала това въпиещо противоречие.

- На всички им убягва - рече англичанинът. - Пред­варително втълпените ни представи за тази сцена са тол­кова силни, че умът,ни изключва несъответствието и кара очите ни да виждат друго.

- Това се нарича „скитома" - прибави Лангдън. -Мозъкът понякога го прави с могъщите символи.

- Още една причина да не обърнете внимание на же­ната е фактът, че повечето снимки на стенописа са нап­равени преди хиляда деветстотин петдесет и четвърта го­дина, когато детайлите били скрити под пластове мръсо­тия и няколко нескопоснй реставрации от осемнайсети век. Сега поне е разкрит оригиналният пласт боя на Ле-онардо. - Тибинг посочи репродукцията. - Et voilà!*

Софи пристъпи още по-близо към картината. Жената отдясно на Иисус беше млада и имаше благочестив вид, със скромно лице, красива червена коса и кротко склю­чени длани. „Това ли е жената, която може да погуби Църквата?"

- Коя е тази жена? - попита тя.

- Това, мила моя, е Мария Магдалина - отвърна Ти­бинг.

Софи се обърна към него.

- Проститутката ли?

Англичанинът ахна, сякаш тази дума го беше оскър­била лично.

- Мария Магдалина не е била такава. Тази злощастна заблуда е наследство от оклеветяващата кампания на ранната Църква. Църквата трябвало да я опозори, за да скрие опасната й тайна - нейната роля на Светия Граал.

- Нейната роля ли?

- Както споменах, ранната Църква трябвало да убеди света, че смъртният пророк Иисус е божествено същест­во - поясни Тибинг. - Затова всички евангелия, в които се описвали земните страни от живота на Иисус, тряб­вало да бъдат изхвърлени от Библията. За нещастие на

- Моля? - Софи стрелна с поглед Лангдън, после от­ново се обърна към Тибинг.

- Това е исторически факт и Леонардо да Винчи опре­делено го е знаел - заяви англичанинът. - Тайната вече­ря показва на зрителя, че Иисус и Мария Магдалина са били двойка.

Софи отново се вторачи във фреската.

- Забележете, че Иисус и Мария са облечени като ог­ледални образи един на друг. - Тибинг посочи двете фи­гури в центъра на композицията.

Младата жена бе хипнотизирана. Естествено, цветове­те на дрехите им бяха „огледални". Иисус носеше черве­на туника и синя плащаница, а Мария Магдалина - синя туника и червена плащаница. „Ин и ян".

- Да навлезем в още по-странното - продължи Ти­бинг. - Забележете, че Иисус и Неговата невеста като че ли са допрели хълбоците ей и са се навели настрани един от друг, сякаш за да образуват това ясно очертано нега­тивно пространство помежду си.

Още преди той да й посочи контурите, Софи го видя -безспорния знак V в центъра на картината. Това беше същият символ на Граала, потира и женската утроба, който преди малко бе нарисувал Лангдън.

- И накрая, ако разглеждате Иисус и Мария Магда­лина като композиционни елементи, а не хора, ще ви направи впечатление още един очевиден знак. - Тибинг замълча за миг. - Буква от азбуката.

Софи веднага я видя. Малко беше да се каже, че бук­вата изпъква. Просто в един момент младата жена не виждаше нищо друго. В центъра на картината безспорно се очертаваше огромната, безупречно оформена буква „М".

- Прекалено е ясна, за да е съвпадение, не смятате ли? - попита Тибинг.

Софи беше смаяна.

- Какво означава тя? -Той сви рамене.

- Любителите на теориите за заговорите ще ви отгово­рят, че означава „matrimônio"* или „Мария Магдалина". Честно казано, никой не знае със сигурност. Сигурно е само, че скритата буква „М" не е грешка. Тя изключи­телно често се среща във връзка с Граала - водни знаци, картини, скрити под други картини или композиционни алюзии. Най-очевидното „М" естествено е нарисувано на олтара на „Парижката Света Богородица" в Лондон, про­ектирана от бившия велик магистър на Ордена на Сион Жан Кокто.

Софи обмисли всичко това.

- Признавам, че скритите букви „М" са интересни, но предполагам, никой не твърди, че те доказват брака на Иисус и Мария Магдалина.

- Не, не - съгласи се Тибинг и отиде при една маса, отрупана с книги. - Както вече споменах, бракът на Ии­сус с Мария Магдалина е исторически факт. - Той за-тършува из томовете.*- Нещо повече, като женен мъж, Иисус е много по-логичен, отколкото обичайната ни биб­лейска представа за него като ерген.

- Защо? - попита Софи.

- Защото Иисус е бил евреин и благоприличието по онова време забранявало евреин да остане ерген - пое щафетата Лангдън, докато домакинът им търсеше кни­гата. - Според еврейския обичай безбрачието се заклей­мявало и бащата бил длъжен да намери жена на сина си. Ако Иисус не е бил женен, поне едно от евангелията щеше да го споменава и да дава някакво обяснение на неестес­твеното му ергенство.

Тибинг откри огромен том и го придърпа към себе си. Беше с кожена подвързия и беше голям колкото атлас. Заглавието гласеше: „Гностичните евангелия". Англи­чанинът разтвори книгата. Лангдън и Софи се приб­лижиха до него. Тя видя, че вътре има снимки на уве­личени откъси от древни документи - оръфани папи­руси с ръкописни, текстове. Древният език не й бе поз­нат, ала на съседните страници бяха отпечатани пре­водите.

Софи прочете пасажа:

Думите я изненадаха, но не й се сториха убедително доказателство.

- Тук не пише нищо за брак.

- Au contraire.* - Тибинг се усмихна и й посочи пър­вия ред. - Всеки специалист по арамейски ще ви каже, че по онова време думата „спътница" буквално е означа­вала „съпруга".

Лангдън кимна в знак на съгласие.

Софи препрочете първия ред. „И спътница на Спаси­теля беше Мария Магдалина."

Тибинг прелисти книгата и й показа още няколко от­къса, които за изненада на Софи ясно предполагаха, че Мария Магдалина и Иисус са били влюбени. Докато ги четеше, тя си спомни за един разгневен свещеник, който в детството й бе потропал на вратата на дядо й.

- Тук ли живее Жак Сониер? - попита свещеникът и свирепо измери с поглед малката Софи, която му бе отво­рила. - Искам да разговарям с него за тази негова ста­тия. - Той размаха някакъв вестник.

Софи повика дядо си. Двамата изчезнаха в кабинета му и затвориха вратата. „Дядо е написал нещо във вест­ника?" Тя веднага изтича в кухнята и прелисти сутреш­ния веетник. Откри името, на дядо си под заглавието на
* Напротив (фр.). - Б. пр.
втора страница. И прочете материала. Не разбра всичко, но изглежда, френското правителство се беше поддало на натиска на духовенството и се бе съгласило да забра­ни американския филм „Последното изкушение", в кой­то Иисус правел секс с някаква жена на име Мария Маг­далина. В статията на дядо й се казваше, че Църквата била арогантна и не бивало да го забраняват.

„Нищо чудно, че свещеникът е бесен" - помисли си Софи.

- Това е порнография! Светотатство! - на излизане от кабинета извика отчето и се втурна към изхода. - Как можете да го одобрявате?! Този американец Мартин Скор-сезе е богохулник и Църквата няма да му позволи да проповядва идеите си във Франция! - Свещеникът зат-ръшна вратата след себе си.

Когато дядо й влезе в кухнята, видя Софи с вестника и се намръщи.

- Бързо действаш.

- Значи според теб Иисус Христос си е имал приятел­ка, така ли? - попита тя.

- Не, скъпа, просто смятам, че не бива да разрешава­ме на Църквата да ни нарежда какво да мислим.

- Иисус имал ли си е приятелка? Дядо й помълча малко.

- Толкова лошо ли ще е, ако е имал? Софи се замисли, после сви рамене.

- Нямам нищо против.

Сър Лий Тибинг продължаваше да говори.

- Няма да ви досаждам с безбройните доказателства за брака на Иисус и Мария Магдалина. Проблемът до втръсване е проучван от съвременните историци. Искам обаче да отбележа следното. - Той посочи друг откъс. -Това е от евангелието на Мария Магдалина.

Софи не знаеше, че съществува такова. Погледна тек­ста:

И Петър рече: „Спасителят наистина 'ли без наше знание е разговарял с жена? Всички ли трябва да се обър­нем и да я слушаме? Нима я предпочита пред нас?"

И отговори му Леви: „Петре, ти винаги си бил спри­хав. Сега виждам, че се бориш срещу жената. Щом Спа­сителят я е направил достойна, кой си ти, че да я отх­върляш? Спасителят добре я познава. Затова я обича повече от нас.

- Жената, за която разговарят, е Мария Магдалина -поясни Тибинг, - Петър ревнува от нея.

- Защото Иисус я е предпочитал ли?

- Не само заради това. Залозите били много по-големи от обичта. В този момент от евангелията Ии-< сус подозира, че скоро ще го заловят и разпнат. Зато­ва дава инструкции на Мария Магдалина как да про­дължи управлението на Църквата му, след като него го няма. В резултат Петър изразява недоволството си от това да е подчинен на жена. Бих казал, че е бил сексист.

Софи се опитваше да смели информацията.

- И това е същият свети Петър? Камъкът, върху Кой­то Иисус е изградил Църквата си.

- Същият, само че е една разлика. Според тези нере-дактирани евангелия Христос не дал напътствията за създаването на християнската Църква на Петър. А на Мария Магдалина.

Тя го погледна.

- Да не искате да кажете, че християнската църква е трябвало да се ръководи от жена?

- Такава била идеята. Иисус бил първият феминист. Той възнамерявал да повери бъдещето на своята църква в ръцете на Мария Магдалина.

- А Петър не искал - каза Лангдън и посочи Тайната вечеря. - Ето го там Петър. Можеш да видиш, че Лео-нардо е бил наясно с отношението на Петър към Мария Магдалина.

Софи отново онемя. На картината Петър заплашител­но се навеждаше към Мария Магдалина и прокарваше длан през шията й. Същият, заплашителен жест като в Мадоната на скалите!

- И тук - посочи учениците до Петър американецът. - Малко зловещо, нали?

Тя се втренчи с присвити очи и видя, че от учениците се протяга ръка.

- Тази ръка кама ли държи?

- Да. И нещо още по-странно: ако преброите ръцете, ще видите, че тази ръка... не принадлежи на никого. Безплътна е. Анонимна.

Софи удивено се взираше в стенописа.

- Съжалявам, все пак не разбирам защо всичко това прави Мария Магдалина Светия Граал.

- Axai - отново възкликна Тибинг. - Точно тук се крие проблемът! - Той пак се обърна към масата, из­вади голяма схема и я разгърна. Това беше сложна генеалогия. - Малцина знаят, че освен дясна ръка на Христос, Мария Магдалина била извънредно влиятел-

Софи прочете заглавието на семейното дърво. „РОДЪТ НА ВЕНИАМИН"

- Ето я Мария Магдалина — посочи към върха на дър­вото Тибинг.

Криптографката се изненада.

- Тя е била от Вениаминовия род, така ли?

- Да - потвърди англичанинът. - Мария Магдалина бща от царски произход.

- Но нали е била бедна? Тибинг поклати глава.

- Мария Магдалина била отхвърлена като блудница, за да унищожат свидетелствата за могъщия й род.

Софи отново погледна Лангдън, който за пореден път кимна утвърдително. Тя се обърна към Тибинг.

- Но какво й влизало в работата на ранната Църква, че Мария Магдалина е от царска кръв?

Той се усмихна.

- Скъпо мое дете, Църквата не била загрижена толко­ва много за царската кръв на Мария Магдалина, колкото за нейния брак с Христос, който също бил от царска кръв. Както знаеш, в евангелието от Матея се казва, че Иисус бил от Давидовия род. Потомък на цар Соломон - царя на евреите. Като се оженил за потомка на влиятелния Вениаминов род, Иисус обединил двата царски рода и създал силен политически съюз с потенциал за законни

претенции към трона и възстановяване на царския род като по Соломоново време.

- Но все пак какво общо има това с Мария Магдалина и Светия Граал?

Тибинг я погледна възбудено.

- Легендата за Светия Граал е легенда за царската кръв. Когато в нея се говори за „потира, който съдържал Христовата кръв"... всъщност става дума за Мария Маг­далина - женската утроба, която носела царската кръв на Иисус.

Думите сякаш отекнаха в балната зала.

- Но как може да е носила царската кръв на Иисус, освен да... - Тя замълча и погледна Лангдън.

Лангдън спокойно се усмихна.

- Освен да са имали дете. Софи се вцепени.

- Ето, това е най-голямата тайна в човешката исто­рия - заяви Тибинг. - Иисус Христос не само бил же­нен, но бил и баща. Мила моя, Мария Магдалина била Светият съсъд. Тя била потирът, който носил царска­та кръв на Иисус Христос. Тя била утробата, която носела рода и лозницата, от която се родил свещеният плод!

Софи усети, че настръхва.

- Но как може толкова голяма тайна да бъде запазе­на през всички тези години?

- Небеса! - възкликна Тибинг. - Тя изобщо не била запазена! Царската кръв на Иисус Христос е източникът на най-великата легенда на всички времена - легендата за Светия Граал. Историята на Мария Магдалина векове наред била разгласявана с всевъзможни метафори и на всички езици. Можеш да я видиш навсякъде, стига да си отвориш очите.

- Ами документите от Сангреала? — попита Софи. -Доказателство за потомството на Иисус ли съдържат?

-Да.

- Значи цялата легенда за Светия Граал се отнася за царската кръв?

Но в най-древната си форма тя се разделяла на друго място. - Той написа нещо на лист хартия и й го подаде.

Софи го прочете.

„SANG REAL"

Преводът беше ясен.

„Sang real" буквално означаваше „царска кръв".