Шилпи сомая гоуда изгубената дъщеря
Изтегляне 1.99 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Jose-Silva-Philip-Miele - Metodyt Silva za kontrol na uma - 8601-b, Barbara-Wood - Prokylnata ljubov - Tom 1 Arabski noshti - 4209-b 2
| обича Уша? Устата на Кавита бе пресъхнала и прашна. Старицата им направи знак да я последват вътре и ги поведе към дъното на коридора. Висока жена със синьо копринено сари стоеше пред прага на кабинета. — Шукрия. Благодаря ти, Сарла-джи. — Някъде отвътре, от малкия офис, се чу мъжки глас. Високата жена се обърна да си върви. С елегантното си сари и диамантените си обеци тя изглеждаше толкова не на място в сиропиталището, колкото би изглеждал там и един бенгалски тигър. Като видя сестрите, тя се усмихна и им кимна едва забележимо, после мина покрай тях. В кабинета един мъж на средна възраст с рошава черна коса и рогови очила присвиваше очи към листа в пишещата си машина. — Сахиб — обади се Рупа, — носим бебе за вашето сиропиталище. Мъжът вдигна очи към вратата. Погледът му се фокусира първо върху Рупа, после върху Кавита, застанала зад нея, и накрая се спря върху бебето в ръцете й. — Да, да, разбира се. Седнете, моля. Аз съм Арун Дешпанде. Сигурно сте пътували дълго — предположи той, след като забеляза колко са раздърпани. — Моля, ще пийнете ли малко чай или вода? — попита той, като направи знак на старицата да донесе. — Благодаря, да — отговори Рупа от името на двете. При тази малка проява на добрина Кавита се разплака тихо, а сълзите се стичаха по прашното й лице. Тя е жадна — да, разбира се, че е жадна. Главата й пулсираше от горещина и глад. Краката я боляха, целите в рани и мазоли от дългото ходене из града. Беше изтощена от пътуването и от раждането, от дългите часове родилни мъки преди това. През последните няколко дни бе спала малко. Бе изморена от всичко това, но още повече от гузните, сякаш засрамени лица, които срещна през деня. — Само няколко въпроса — той взе бележник и химикалка. — Името на детето? — Уша — отговори тихо Кавита. Рупа я погледна с почуда и тъга в очите. Арун записа нещо. — Дата на раждане? Това бяха последните думи, които Кавита чу ясно. Тя притисна Уша към себе си, главичката на детето бе под брадичката й и тя започна леко да го люлее. Дочу смътно Рупа да му отговаря. Кавита затвори очи и плачът й се усилваше, докато Арун задаваше въпроси, а отговорите на Рупа заглъхваха като далечно мърморене и тя почти забрави за присъствието им. Почти забрави къде се намира. Кавита продължи да плаче и да се поклаща, без да обръща внимание на упоритата болка в таза, на кървенето, на напуканите си пети, докато най-после Рупа разтърси рамото й и я извади от унеса. — Бена, време е — каза Рупа и посегна нежно към бебето в ръцете на Кавита. Тогава Кавита чу само викове. Когато усети как измъкват Уша от обятията й, тя чу само писъка в главата си, после крясъците излизаха от устата й. Тя чу плача на Уша. Видя как Рупа й крещи, как устата й се мърда, произнасяйки многократно все същите думи. Усети, че Рупа я дърпа здраво за раменете и я бута по коридора към входната врата. Кавита продължаваше да разперва празните си ръце. След като металната порта издрънча зад тях, Кавита все още чуваше пронизителния плач на Уша отвътре. [1] Мир, почивка, спокойствие, блаженство (от санскрит santih). — Б.пр. ↑ 8. БЕЗ ШАНСОВЕ Сан Франциско, калифорния — 1984г. Самър — Скъпа, чу ли ме? — Крис държеше двете й ръце в скута си, докато седяха един срещу друг на дивана в дневната. Самър се опитваше да си спомни какво бе казал той току-що. — Обясних ти, че имаме и други възможности — повтори той. Тя огледа стаята и забеляза, че той бе запалил няколко свещи и бе пуснал щорите. На масата имаше бутилка червено вино с две чаши до дебел кафяв плик. До нея достигаха звуците от трафика в пиковия час и звънът на трамвая отвън. Кога се случи всичко това? Нима допреди час не седях в лекарския кабинет? Самър най-накрая бе настояла да отидат при специалист по безплодие. Беше й писнало да чака нещата да се получат по естествен начин, беше й дошло до гуша да отваря бутилка вино всеки месец като утешителна награда за поредния негативен тест за бременност. Тя реши, че ако знаят какъв е проблемът, ще могат да направят нещо. Подозираше, че вината е у нея. Крис бе израснал в голямо семейство и всеки от братята му вече имаше по две деца. Самър бе единствено дете, макар че родителите й никога не бяха обсъждали този въпрос. Днес следобед в лекарския кабинет те чуха диагнозата, от която тя се страхуваше. Вината бе у нея. Преждевременна недостатъчност Изтегляне 1.99 Mb. Сподели с приятели:
|