ШЕСТА ГЛАВА Определения за национална сигурност

Вече коментирах критично (и отчасти иронично), че при твърдения от типа „Има над 200 определения за национална сигурност”, или „Има над 300 определения за тероризъм”, или „Има над 400 определения за глобализация”, става дума не за сериозна наука, а за граничещ с нелепост абсурд. Не е възможно да има толкова различни определения, просто има толкова и дори много повече опити на отделни автори да обяснят какво те разбират под „национална сигурност”, „тероризъм” или „глобализация”.

Наличието на подобни 200—300—400 т.нар. „определения” означава само, че няма едно-единствено определение, което да се е наложило като еталон (образец, стандарт). Ако го имаше, то и тогава, отново всеки би могъл да въвежда свое определение, само че би трябвало винаги да пояснява защо използва него, а не всеобщо признатото и с какво те се различават. Всеки експерт или научен работник запазва свободата си да разбира националната сигурност или тероризма, или глобализацията така, както смята за най-вярно, точно и правилно, но ще бъде научно и морално задължен да се оттласква от наложилия се еталон (образец, стандарт), да полемизира с него, да обяснява защо той не му върши работа, та се налага да прибягва до ново определение...

След като изложих това принципно съображение, ще разгледам накратко еволюцията на понятието „национална сигурност” или по-конкретно еволюцията на схващанията за това понятие.

• 
  В Декларацията на независимостта на САЩ^CXCVI, думите „safety” (безопасност) и „security” (сигурност) са употребени само по веднъж:
  

„Но когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност (security)”⁵⁰⁴.

• 
  В Конституцията на САЩ^CXCVII думите safety (безопасност) и security (сигурност) също са употребени само един път:
  

„Тъй като за безопасността (security) на всяка свободна държава е необходимо добре организирано опълчение, правото на народа да притежава и носи оръжие не може да бъде нарушавано (ІІ добавка „Право за носене на оръжие”, ратифицирана 15.12.1791 г.)”⁵⁰⁶.

• 
  Редица автори твърдят, че за първи път понятието „национална сигурност” е употребил президентът на САЩ Теодор Рузвелт^CXCIX в обръщение към Конгреса на 06.12.1904 г., обосновавайки присъединяването на зоната на Панамския канал с интересите на националната сигурност⁵⁰⁷. В „Енциклопедия на американската политическа история” Джек Грийн (Jack Greene) твърди, че „разбирането на доктрината „Монро”^CC като еднолично право [на САЩ] за намеса в работите на други страни било за първи път изложено от Теодор Рузвелт, „при това тези действия на САЩ се обяснявали с изискванията за „национална сигурност”⁵⁰⁸.
  
• 
  Но президентът Удроу Уилсън^CCI (Woodrow Wilson, 1856—1924, президент на САЩ в периода 1913—1921 г.) напомня в своя реч през 1915 г., че понятието „национална сигурност” се е упоменавало още в Декларацията за правата на Вирджиния (Virginia Declaration of Rights, 1776), съчинена основно от един от бащите основатели на САЩ^CCII, Джордж Мейсън (George Mason, 1725—1792). В документа е записано:
  

• 
  Първото определение на националната сигурност в категориите на „националните интереси” е дадено от Уолтър Липман (Walter Lippmann, 1889—1974) през 1943 г.:
  

• 
  Според изследване на експерти на ООН от 1986 г.:
  

• 
  В Закона на Руската федерация „За сигурността” (03.03.1992 г.) е записано следното:
  

„Жизненоважни интереси — съвкупност от потребности, удовлетворяването на които надеждно обезпечава съществуването и възможностите за прогресивно развитие на личността, обществото и държавата”⁵¹³.

• 
  В Стратегията за национална сигурност на Руската федерация до 2020 година (12.05.2009 г.) се посочва следното:
  

„Национални интереси на Руската федерация — съвкупност от вътрешните и външните потребности на държавата в обезпечаване на защитеност и устойчиво развитие на личността, обществото и държавата. В дългосрочна перспектива националните интереси на Руската федерация се изразяват: в развитие на демокрацията и гражданското общество, повишаване на конкурентоспособността на националната икономика; в обезпечаване на непоклатимостта на конституционния строй, териториалната цялост и суверенитета на Руската федерация; в превръщането на Руската федерация в световна държава, дейността на която е насочена към поддържане на стратегическа стабилност и взаимноизгодни партньорски отношения в условията на многополюсен свят”⁵¹⁵.

• 
  В руския Кратък речник на специалните термини за ръководния състав на Въоръжените сили на Руската федерация от 1994 г. се казва:
  

• 
  В Концепцията за национална сигурност, приета от правителството на Жан Виденов^CCIV през 1995 г., но останала негласувана от парламента, е дадено определението:
  

• 
  Във Военната доктрина от 1994 г., приета също от правителството на Жан Виденов и неодобрена от Народното събрание, се казваше, че:
  

• 
  В Концепцията за националната сигурност на Република България, приета с Решение от 16.04.1998 г. на Народното събрание, се подчертава, че:
  

• 
  В Стратегията за сигурност на Република България, приета от правителството на Симеон Сакскобургготски^CCV през 2005 г., обсъдена дори от Консултативния съвет за национална сигурност при президента на 10.12.2003 г.⁵²⁰, но така и останала неодобрена от Народното събрание, не се дава определение за „национална сигурност”⁵²¹.
  

• 
  В Проект за Стратегия за сигурност на Република България, подготвяна от правителството на Сергей Станишев^CCVI през 2006—2008 г., но така и не стигнала до финализиране като процедура на приемане, е записано следното:
  

„В основата на сигурността на Република България е състоянието на стабилност и функционална ефикасност на държавата с нейните структури във вътрешен и в международен план, което се гарантира от действията на държавните институции, конституционно отговорни затова”. [...]

„Гражданска сигурност. Състояние на законност, при което са защитени животът, свободите, здравето и имуществото на гражданите от асиметрични заплахи с военен или невоенен характер, от природни, технически или комбинирани вредни фактори, от пътни, производствени и битови инциденти, както и от нарушения на обществения ред”⁵²².

Тази Стратегия за национална сигурност бе подготвена от работна група, която се координираше от проф. Димитър Йончев. На него се дължат несъмнените достойнства на проекта. Такова безспорно достойнство е най-вече опитът да се излезе от омагьосания кръг на силовото разбиране на сигурността и силната централизация в системата за сигурност, когато ведомствата са като комини (по образния изказ проф. Димитър Йончев) — всички са насочени към Центъра (т.е. към столицата), очакват инструкции от него и не комуникират хоризонтално помежду си. Друго важно достойнство на този проект е това, че в него се говори за „конфигуриране пространството на сигурността като мрежа от мрежи”.

В гореспоменатия Проект за Стратегия за национална сигурност е записано следното:

„Съществено предизвикателство пред държавата и обществото е промяната на политиката на национална сигурност на Република България, която традиционно се гради върху идеята за централизирани и силни ведомства, ограничаващи на практика възможностите на гражданите сами да допринасят за собствената си сигурност, в политика на хармонична съгласуваност на възможностите и действията на всички елементи в системата на сигурност, изградена по модела на мрежа от мрежи”⁵²³. [курсивът мой — Н.Сл.]

Както споменах по-горе, че Димитър Йончев разглежда сигурността като „състояние на присъствие, при което е налице задоволителен контрол от страна на присъстващия над въздействията върху него”⁵²⁴. Естествено, той е „прокарал” това свое разбиране в този Проект за Стратегия:

„Сигурност на Република България. Състояние на задоволителен контрол над вредните въздействия върху гражданите, обществото и държавата”. [...]

• 
  В новата Стратегия за национална сигурност на Република България (приета с Решение от 08.03.2011 г. на Народното събрание) се казва:
  

• 
  Парадоксално е, но не някъде другаде в българското законодателство, а тъкмо в Закона за защита на класифицираната информация, приет на 24.04.2002 г. и претърпял редица изменения и допълнения, бе решено да се фиксира и фактически да стане едва ли не фундаментална дефиниция, облечена с авторитета на закона, следното определение за национална сигурност:
  

• 
  През 2009 г. с допълнителна разпоредба в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, приет на 11.12.2007 г.⁵²⁷ и претърпял редица изменения и допълнения, е записано следното определение:
  

• 
  В Стратегията за национална сигурност на Холандия⁵²⁹ от 2007 г. се казва следното:
  

• 
  Териториална сигурност — запазване независимостта и по-специално териториалната цялост. Тази сигурност може да бъде застрашена например при окупация на страната от друга държава или при терористична атака;
  
• 
  Икономическа сигурност — ненарушено, ефективно и ефикасно функциониране на икономиката. Тази сигурност може да бъде застрашена например при загуба на важен търговски партньор;
  
• 
  Екологична сигурност — защитена и с достатъчно способности за самовъзстановяване околна среда. Тази сигурност може да бъде застрашена например при природни бедствия и климатични промени;
  
• 
  Физическа сигурност — защита на живота и здравето на гражданите и на жизнената им среда. Тази сигурност може да бъде застрашена например при епидемия, мащабен пробив на дигите, авария в химически завод;
  
• 
  Социална и политическа стабилност — социален климат, при който различните групи хора живеят заедно без големи конфликти в рамките на демократичната държава и при споделени основни ценности. Тази сигурност може да бъде застрашена например при настъпване на промени в демографската структура на обществото (засягащи солидарността между поколенията), в социалната кохезия и в степента на участие на населението в обществените процеси⁵³¹.
  

• 
  В Стратегията за национална сигурност на Великобритания „Сигурността в един взаимозависим свят” от 2008 г. ⁵³², допълнена през 2009 г., се посочва, както следва:
  

„Този революционен подход за справяне с предизвикателства, свързани със сигурността отразява дълбоката и еволюираща промяна в разбирането ни за национална сигурност: разширяване на концепцията отвъд рамките на традиционния фокус върху защита на държавата и нейните интереси от нападения от други държави, за да бъдат включени заплахите за отделните граждани и нашия начин на живот. Ето защо стратегическата рамка на правителството по отношение на националната сигурност включва не само традиционните области на националната сигурност като враждебни военни дейности или нови, развиващи се форми на тероризъм, но също така и предизвикателства като промените в климата, енергийната сигурност и конкуренцията за ресурси, сериозната организирана престъпност, както и големи извънредни граждански ситуации като пандемичния грип и наводненията”. [...]

„Обхватът и подходът на тази стратегия отразява начина, по който се е променило нашето разбиране за националната сигурност. В миналото, държавата беше традиционния фокус на външната политика и на политиката за отбрана и сигурност, а националната сигурност беше разбирана като занимаваща се със защитата на държавата и нейните жизнени интереси от атаки от други държави. През последните десетилетия, нашето схващане за националната сигурност бе разширено, за да включи заплахите към отделните граждани и нашия начин на живот, както и за нашия интегритет и интересите на държавата”. [...]

„Правителството заявява, че неговата единствена всеобхватна цел на националната сигурност е: „Защитата на Великобритания и нейните интереси, за да се създадат условия за нейния народ да живее своя живот свободно и с увереност, в един по-сигурен, стабилен, справедлив и проспериращ свят”. [...]

„Нашият всеобхватен, стратегически подход означава, че:

— ще се обръщаме към предизвикателствата към националната сигурност още при техния източник, като установяваме защо възникват предизвикателства към националната сигурност, т.е. задвижващите механизми (drivers), и какво можем да направим, за да ги смекчим;

— ще установяваме също така кой или какво застрашава интересите и гражданите на Великобритания, т.е. източниците на заплахи, и ще изработваме най-подходящия политически отговор;

— ще даваме гаранции, че притежаваме способности за справяне със заплахите за сигурността, независимо как те възникват, т.е. различните средства (means) или области (domains), в които те могат да се проявят;

— нашият отговор ще се основава на широк спектър от по-добре интегрирани ресурси, включващи въоръжените ни сили, правоприлагащите агенции, агенциите за сигурност и разузнаване, дипломатическите способности и дейностите за международно развитие”⁵³³.

Изводът от така приведените определения за националната сигурност и националните интереси е, че акцентът е бил и остава все още върху защитата, върху обезпечаването на едно статично или квазистатично състояние (равновесие), в което главен приоритет е държавата, а обществото и хората са функция на удовлетворителното ниво на обезпечаването на нейните, на държавата, интереси. С други думи, макар да се говори за сигурност, най-много да става дума за относителна сигурност, а по-скоро стратегическата цел е обезпечаването на защитена безопасност (вж. отново класификацията за сигурност, посочена в Трета глава).

Приведох цитати от стратегиите за национална сигурност на Холандия и Великобритания, защото те са много по-различни от останалите сухи, банални и започващи да събират прах по лавиците веднага след написването им, подобни документи на останалите държави от НАТО. В тези две стратегии бе стимулиран напоследък научен, модерен дебат върху сигурността като такава (security as such). В тях на преден план излизат идентификацията, анализът, оценката, въздействието и мониторинга на рисковете, т.е. управлението на риска, което съответно премества и акцента от охраната от заплахи, през превенцията на опасности към ранното сигнализиране на рискове.

Накрая, ще приведа едно определение за национална сигурност на Митко Стойков — сравнително непознат, но работещ задълбочено по проблематиката на сигурността български експерт. Това определение се различава от безбройните предъвквани и останали малко или много в ХХ век дефиниции, които преминават от статия в статия и от книга в книга и си приличат като еднояйчни близнаци. То едва ли може да служи като единица мярка за това що е национална сигурност, но показва, че в науката за сигурността може да се търсят нови идеи и да се твори, а не само да се търсят банални шаблони и да се преписва творчески:

„Националната сигурност е управлявано състояние на позитивен динамичен баланс на превъзходство на способностите на системата за национална сигурност над нейните потребности за реагиране на проявленията на предизвикателствата, рисковете и заплахите на средата за сигурност, което гарантира постоянна защитеност на жизнено важните интереси и развитието на личността, на обществото и на държавата”⁵³⁴.

          Митко Стойков дава и следното определение за система за национална сигурност:

„Системата за национална сигурност е комплексна социална система (фамилия) от системи, обхващаща всички нормативно и функционално обвързани държавни институции — органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, на местното самоуправление, публични, частни сдружения и обществени организации, на които са делегирани задължения за гарантиране на сигурността на гражданите, стопанските субекти и държавата⁵³⁵”.

Впрочем, можем да намерим сходно схващане в споменатия по-горе Закон на Руската федерация за сигурността, където са дадени следните елементи на системата за национална сигурност:

„Системата за сигурност образуват органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, държавните, обществените и другите организации и обединения, гражданите, вземащи участие в обезпечаването на сигурността в съответствие със закона, а така също законодателството, регламентиращо отношенията в сферата на сигурността”⁵³⁶.

Смисълът, призванието и отговорностите на системата и политиката за национална сигурност са да отстояват националните интереси. Ето защо мога да изразя съгласие с тезата на Георги Стефанов: „Обектът на националната сигурност е националният интерес [...]. Националният интерес [...]. като всеки друг интерес съчетава винаги двата елемента: обективен (наличието на потребност — в случая на потребност на цялата нация) и субективен (съзнание за нея — в случая национално съзнание)”⁵³⁷.