Сигурността: същност, смисъл и съдържание


Характерни фази на конфликта



страница9/31
Дата09.07.2017
Размер6.55 Mb.
#25294
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   31

Характерни фази на конфликта

Има значителен брой класификации, подчинени на разбирането, че конфликтът не е състояние, а процес и преминава през различни фази (етапи, стадии) на развитие. Те се определят от конкретни параметри, свързани със промените в състоянието, целите и средствата на участниците, с мащабите и интензитета на самия конфликт, с въвличането на нови участници185. Тези фази могат да се редуват. Конфликтът може да се развива както постъпателно, така и в обратната посока. Не всяка фаза преодолява причините, които могат да доведат до следващата. Нейното прекратяване чрез уреждане не снема от дневен ред проблемите от предходната фаза.

Може да се разграничат следните фази на един конфликт: противоречие, спор, криза, същински конфликт и война.

Противоречието е обективна реалност и съществува постоянно в отношенията между страните. То е свидетелство за различие във възприятията и целите, което е осъзнато като факт и става предмет на тези отношения. Включено е в скалата на приоритетите, макар и все още на много ниско ниво, но може да породи желание за действие и да стане основа за бъдещ конфликт.

Противоречието е най-ниската, първа фаза на конфликта, която се характеризира като Констатация на различия.



Спорът е заявяване на намерения и принципи по проблема. Предметът на противоречието се качва нагоре в скалата на приоритетите. Аргументите могат да бъдат на базата на рационални или ирационални мотиви. Обхватът на възможните компромиси се съкращава, определя се стратегията на поведение.

По време на спора конфликтът започва да се развива и се премества към по-остра фаза. Тази фаза се характеризира като Деклариране на позиции.



Кризата е ситуация, в която се определя в каква посока ще продължи конфликтът по-нататък — дали ще бъде овладян или ще започне да излиза извън контрол. Натрупват се конфронтационни елементи, показва се готовност за сблъсък и оказване на натиск и принуда, планират се промени в системата за сигурност. Стават видими свидетелства за разпад на взаимоотношенията.

При кризата се достига се критичната фаза на конфликта. Тази фаза се характеризира като Демонстрация на решимост.



Същинският конфликт е задълбочаващо се негативно развитие на проблема с натрупващи се елементи на необратимост. Системата за сигурност се пренастройва към по-решителни действия. Нараства цената, която всяка страна е готова да плати за разрешаването на конфликта в нейна полза. Противникът се възприема като враг, подозира се в лоши намерения и се разобличава като извършител на различни престъпления. Пристъпва се към локализирано прилагане на сила и ограничени въоръжени конфликти.

Същинският конфликт е фазата на въвличането в сблъсъци и насилие, която се характеризира като Пристъпване към действия.



Войната е мащабен, всеобхватен и тотален въоръжен конфликт. Всяка страна мобилизира, разгръща и вкарва в действие всички налични ресурси. Насилието нараства и от двете страни и добива неконтролируеми размери. Това води до необратими последствия, до деструктивни системни деформации и трансформации.

Войната е последната, разрушителна фаза на конфликта, която се характеризира като Ескалация на сблъсъка.


Типологизация на конфликтите

Конфликтите могат да бъдат систематизирани по различни критерии186, например по предмет, брой на замесените държави, обхват, характер на използваните въоръжения, интензивност, начини на развитие във времето, последствия:

● Критерий „Предмет” (основни цели) — конфликти за територии; за ресурси; за ценности (културни, идеологически, религиозни); икономически; търговски; дипломатически и т.н.

Интересно е да се знае, например, че индианците от племената тлингити и хайда в Аляска водят конфликти за ценности (войни), когато някои от тях откраднат от другите песен, име или танцLXXXV,187! Предмет на конфликтите могат да бъдат различни дефицити: позиционен дефицит (дефицит на социални позиции, статуси, роли); ресурсен дефицит (дефицит на определени материални или духовни ресурси); когнитивен дефицит (дефицит на ориентации, на информация за вземане на правилни решения, на обяснения за ставащото и предстоящото)188. Според Ралф Дарендорф „модерният социа­лен конфликт е антагонизъм между полагаеми се права и предлагане”189.

● Критерий „Брой на замесените държави” — 1 държава (т.е. вътрешнодържавни); 2 държави; повече от 2 държави.

Когато са замесени повече от 2 държави има различни варианти на конфронтация между тях:

— Държавите са всяка срещу всяка. Такава е ситуацията в един определен период от Студената война, когато трите велики сили САЩ, Съветският съюз и Китай са настроени непримиримо една спрямо друга. Това става преди разиграването на „китайската карта” от американския президент Ричард НиксънLXXXVI и неговия съветник по националната сигурност и държавен секретар Хенри КисинджърLXXXVII — т.е. политика на сближаване на САЩ с едната комунистическа държава (Китай) за сметка на засилената конфронтация с другата комунистическа държава (Съветският съюз). Впрочем китайският лидер, председателят Мао ДзедунLXXXVIII смята, че той е разиграл американската карта на сближаване с едната империалистическа държава (САЩ) за сметка на засилената конфронтация с другата империалистическа държава (Съветският съюз).

— Коалиция от едни държави срещу коалиция от други държави, като коалициите са с едни и същи държави — участнички в тях (постоянни коалиции). По време на Студената война в Европа има четири ядрени държави — Съветският съюз, Великобритания, Франция и ... САЩ (САЩ често са наричани най-голямата западноевропейска военна сила). Независимо от различните търкания, несъгласия и противопоставяния по отношение на главния конфликт Запад—Изток, имаше винаги една постоянна поляризация — Съветският съюз срещу САЩ, Великобритания и Франция, с други думи, колкото и френският президент генерал Шал дьо ГолLXXXIX да следваше във външната и отбранителната политика собствена стратегическа линия, при него, образно казано, Франция нито веднъж не мина от другата страна на Берлинската стена.

 Коалиция от едни държави срещу коалиция от други държави, като съставът на всяка от коалициите се променя с времето (гъвкави коалиции). Част от стратегическия гений на великия пруски и германски „железен” канцлер Ото фон БисмаркXC е неговата външнополитическа формула в системата от 5 велики сили (Великобритания, Франция, Австро-Унгария, Русия и Германия) Германия да бъде винаги там, където са три велики сили190. Следователно, ако се налага, днес Германия ще бъде с Великобритания и Австро-Унгария срещу Франция и Русия; утре — с и Австро-Унгария и Русия срещу Франция и Великобритания, а в другиден — с Русия и Великобритания срещу Франция и Австро-Унгария.



● Критерий „Намеса на трета страна — конфликти без външна намеса, т.е. участват само държави, които са пряко засегнати от конфликта, или конфликти с външна намеса, когато с конфликта се ангажират държави (1 или повече), които не са пряко засегнати от конфликта. Външната намеса може да бъде конструктивна с цел спомагане за урегулиране на конфликта или деструктивна с цел задълбочаване на конфликта или за използване на затрудненията на някои от държавите, пряко участващи в конфликта.

● Критерий „Обхват” — локални; национални; регионални; континентални; глобални конфликти.

● Критерий „Характер на използваните въоръжения” — конфликти с леко [обикновено] стрелково оръжие; конфликти с тежко въоръжение; конфликти с оръжия за масово поразяване — ядрено, химическо, биологическо.

● Критерий „Интензивност” — латентен конфликт (заглъхващ, без никакво насилие); конфликт със слаба интензивност (тлеещ, епизодично напомнящ за себе си с прояви на насилие); конфликт със средна интензивност (ескалиращ, със зачестяващи актове на насилие); конфликт със силна интензивност (мащабен, с нарастващо насилие); конфликт с огромна интензивност (излязъл извън контрол, с тотално насилие).

● Критерий „Начини на развитие във времето” — конфликти с равномерна интензивност и конфликти с неравномерна интензивност (пулсиране, протичане на фази; пулсациите са или по хоризонталната ос, т.е. от една фаза в друга — напред и назад в развитието, или по вертикалната ос — изблици на насилие и после спадане на насилието.

● Критерий „Последици” — конфликти с пренебрежими последици; конфликти с леки последици; конфилкти със средни последици; конфликти с тежки последици; конфликти с разрушителни последици.

Ралф Дарендорф привежда своя типология на конфликтите191:

▪ по източници на възникване — конфликти на интереси, конфликти на ценности, конфликти на идентификации;

▪ по социални последствия — успешни, неуспешни, съзидателни (конструктивни), разрушителни (деструктивни);

▪ по мащаб — локални, регионални, междудържавни, глобални, микроконфликти, макроконфликти, мегаконфликти;

▪ по форми на борбата — мирни, не-мирни;

▪ по направление — вертикални, хоризонтални;

▪ по особености на условията на произхода — ендогенниXCI, екзогенниXCII;

▪ по отношение на субектите към конфликта — истински, случайни (условни), изместени, лъжливи, невярно приписани, латентни;

▪ по използване на съответната тактика от страните — „сражения” (fights), „игри” (games), „дебати” (debates).

Ще се спра по-подробно на последния тип конфликти в типологията на Ралф Дарендорф. Всъщност класифицирането на конфликтите като „сражения” (fights), „игри” (games) и „дебати” (debates) е направено от Анатол Рапопорт (Anatol Rapoport, роден в Русия като Анато́лий Рапопо́рт, 1911—2007)192.



„Сраженията” са тип конфликти, при които противоречията между страните са антагонистични и двете страни се стремят към пълна победа, защото другият възможен изход за тях е пълната загуба. Такива са конфликтите, свързани с ценности, по които компромисът е невъзможен — или си за аборта, или си против него; или си за, или си против смъртното наказание; или приемаш моя Бог, или оставаш вярващ в своя Бог. Няма как да се разберем за 10% аборт и 90% не-аборт — абортът не може да бъде извършен на една десета; нито за 20% изпълняване и 80% неизпълняване на смъртното наказание — човекът не може да бъде убит на една пета; нито за 50% от моя Бог и 50% от твоя Бог — няма как да създадем синтетичен бог, който да е една втора от моя Бог и една втора от твоя Бог.

„Игрите” са тип конфликти, при които има строго описани правила за поведение на страните, по подобие напр. на шахмата. Участниците в подобни конфликти са рационални играчи. Всеки от тях се стреми да „победи”, като оптимизира своите ползи и минимизира щетите, съблюдавайки тези правила.

„Дебатите” са тип конфликти, при които връх взема „пазаренето”, умението да се търгува, да се маневрира, да се осъществява успешна дипломация, да се намират компромиси, да се търси дълбоката причина за конфликта.
Елементи на конфронтация и сътрудничество в конфликта

Много рядко в един конфликт единствените възможни отношения са тези на непрекъсната и ескалираща конфронтация. По-скоро можем да говорим за наличието както на елементи на конфронтация, така и на елементи на сътрудничество. Те винаги са преплетени и между тях съществува диалектическоXCIII единство и противоборство. Конфронтацията е заредена с негативна, деструктивна енергия, с войнствени намерения. От своя страна сътрудничеството е заредено с позитивна, конструктивна енергия, с мирни намерения. Във всеки един конфликт изборът на поведение дали да преобладават конфронтационните нагласи или нагласите към сътрудничество, зависи от редица фактори — външни и вътрешни, политически и икономически, етични и културни фактори.

Развитието на конфликта може да бъде представено на диаграма чрез координатна система с две оси (вж. фиг. 3). По едната ос се отбелязва съответната величина на сътрудничеството в дадената точка от развитие на конфликта, а по другата ос се отбелязва съответната за тази точка величина на конфронтацията. Кривата, съединяваща последователните точки от развитието на конфликта, се нарича „Крива на конфликта в осите Сътрудничество—Конфронтация”. Понеже на английски Сътрудничество е Cooperation, а Конфронтация — Confrontation, то за да се избегне еднаквото съкращение на осите Co. и Co., понякога тази Диаграма на конфликта се нарича (шеговито) „Coca—Cola диаграма на Конфликта”.

Според взаимодействието между елементите на конфронтация и сътрудничество в конфликтите, тяхното съдържание и крайния им резултат може да се разглеждат два типа конфликти или игри, както често са наричани в моделното проектиране на конфликтите: конфликт (игра) с нулева сума и конфликт (игра) с ненулева сума.

Конфликтите (игрите) с нулева сума са от типа „win—lose”, „победа—загуба”, „да—не”, „или—или”, при които победата на едната страна означава загуба на другата. В Теорията на игрите подобен тип игра се нарича „игра със стратегическо съперничество” или „zero-sum game”. Впрочем, понякога този тип конфликти (игри) се наричат „конфликти (игри) с постоянна сума”193, тъй като отново когато единият получи повече, другият получава по-малко, но общата сума не е нула, а с друга стойност. Например при разделянето на тортата между двама братя, ако единият брат получи повече, то другият брат получава по-малко, но сумата на двете части е равна на цялата торта.



Конфликтите (игрите) с ненулева сума са два варианта — с положителна стойност и с отрицателна стойност на ненулевата сума:

▪ Когато ненулевата сума е положителна, конфликтите (игрите) са от типа „win—win”, „победа—победа”, „да—да”, „и—и”, т.е. при тях двете страни могат да спечелят, като се постигне резултат, който е изгоден (макар дори в различна степен) и за едната, и за другата страна. В Теорията на игрите подобна игра се нарича „игра със стратегическо сътрудничество” или „positive non-zero-sum game”.

▪ Когато ненулевата сума е отрицателна, конфликтите (игрите) са от типа „lose—lose”, „загуба—загуба”, „не—не”, „нито—нито”, т.е. при тях двете страни могат да загубят, като се постигне резултат, който е неизгоден (макар дори в различна степен) и за едната, и за другата страна. В Теорията на игрите подобна игра се нарича „игра със стратегически антагонизъм” или „negative non-zero-sum game”.

Когато се описват различните конфликтни ситуации, свързани със сигурността, в науката да сигурността се използват различни моделни задачи. Ще се спра на два големи класа такива моделни задачи. Единият клас включва задачите, при които всяка от двете страни преследва само своите интереси, а другият клас е от задачите, където всяка от двете страни се грижи единствено за интересите на другата страна.



При задачите (игрите, конфликтите) от първия клас всяка от двете страни преследва само своите интереси, а накрая и двете страни претърпяват загуба. Най-простият случай се нарича „Двете сестри и портокалът”. При него две сестри се карат за един портокал, идва майката и го разделя по равно между тях. Но вместо да се успокоят, и двете сестри започват да плачат в емоционален знак на несъгласие с това симетрично решение на майката, тъй като по-малката сестра просто е искала да изяде портокала, а по-голямата се е нуждаела от неговите кори, защото ще дойде на гости приятелят й, тя иска да направи за целта кейк и да се похвали с уменията си, и вероятно защото вече е чула максимата, че пътят към сърцето на мъжа минава през корема му...

Тези ситуациите, при които всяка страна мисли само за своите интереси и в резултат губят и двете страни, обикновено се разделят на три типа „игри” — „игра” с малка загуба, „игра” с поправимо голяма загуба и „игра” с непоправимо голяма загуба.



В първия случай („игра” с малка загуба), когато загубата е малка, може да се разгледа играта „Той, тя и двете кучета”. При тази „игра” всеки от двамата влюбени изпитва силна радост, когато се разхожда с другия, но също така се изпълва с голямо удоволствие, когато се разхожда с кучето си. Обаче проблемът е, че ако и двамата излязат на обща разходка с кучетата си, тогава цялото позитивно преживяване пропада абсолютно, защото техните кучета не се понасят и започват да се лаят, нападат, гризат, като разходката става просто невъзможна. И така, всеки от двамата на излизане е пред дилемата да вземе ли кучето, или да не го вземе. Таблицата на изпитаните позитивни емоции (по нарастването им от 1 до 4) може да се представи в следния вид194:


Разходка

Тя

Без куче

С куче

Той

Без куче

(3, 3)

(2, 4)

С куче

(4, 2)

(1, 1)


Табл. 1. „Той, тя и двете кучета” — изпитани положителни емоции
Вижда се, че ако всеки мисли само за своите интереси и не се съобразява с другия, то ще тръгне на общата разходка с кучето си, но накрая разходката ще се опропасти тотално. Загубата обаче е малка, защото все пак са се срещнали, казали са си отново и отново, че се обичат, а и утре е ден, двамата могат да се договорят да се редуват с кучетата при излизане. В такъв случай нещата ще си дойдат на мястото.

Във втория случай („игра” с поправимо голяма загуба), когато загубата е голяма, но поправима, може да се разгледа играта, известна като „Дилемата на затворника” (Prisoners Dilemma). При тази „игра” полицията в един известен с тежката криминална ситуация град залавя двама престъпници, които действат заедно в многобройни случаи на брутално нарушаване на законността. Те са отведени в килии в двата края на следствения изолатор и нямат възможност да общуват помежду си. На всеки от тях се казва, че ако той направи пълно признание за престъпленията на двамата, ще получи присъда от 2 години, а другият ще бъде осъден на 5 години затвор. Ако и двамата мълчат и не направят никакви признания, то съгласно данните за техните деяния, с които полицията разполага, ще им се наложи наказание от по 1 година в затвора. Ако обаче и двамата направят пълни признания за съвместната си бандитска дейност, то тъй като в този случай ще попаднат под разпоредбите за организирана престъпна група, те ще получат по 10 години затвор. И така, всеки от двамата е изправен пред дилемата да мълчи или да направи пълни признания. Таблицата на възможните години затвор за двамата (с нарастването им от 1 до 10) може да се представи в следния вид195:


Признания

Затворник A

Не признава

Признава

Затворник B

Не признава

(1, 1)

(5, 2)

Признава

(2, 5)

(10, 10)


Табл. 2. „Дилема на заворника” години затвор
Вижда се, че ако всеки мисли само за своите интереси и не се съобразява с другия, накрая губят и двамата. И то много. Мислейки само за своите интереси, всеки бърза да направи пълни признания. Съблазнително би било да мълчи, но ако другият проговори, тогава го чакат цели 10 години „в пандиза”. Загубата в случая е голяма (10 години в затвора), но все пак не непоправима. Още повече че ние разглеждаме този случай като единичен акт, докато двамата затворници отдавна са заедно и вероятно са изработили механизъм за съвместяване на интересите.

Точно това прави политологът Робърт Акселрод (Robert Axelrod) — той устройва своеобразно състезание между специалисти в конфликтите (игрите) от цял свят чрез представяне на компютърни програми, базирани върху различни стратегии за поведение в условията на често повтаряща се „дилема на затворника”. Играе се на двойки всеки срещу всеки, като ситуацията „дилема на затворника” се повтаря 150 пъти. За всеобща изненада състезанието се печели именно от споменатия по-горе Анатол Рапопорт и то с най-кратката и проста програма, състояща се буквално от един ред, която може да се нарече „танто за танто” („tit-for-tat”), т.е. каквото ти на мен, това и аз на теб. Робърт Акселрод е силно изненадан, повтаря състезанието с още повече участници, като ситуацията с „дилемата на затворника” се повтаря 200 пъти, но победителят е същият196,197. При такава стратегия всеки играч („затворник”) отговаря в следващата игра с идентичен на предния ход на опонента (втория „затворник”) — ако другият е мълчал, сега мълчи той, ако другият го е „накиснал”, сега го „накисва” и той. Оказва се, че отговаряйки на другия по аналогичен на действията му начин, играчите („затворниците”) най-бързо изработват обща, успешна и за двама им, стратегия, т.е. при такава стратегия, двамата играчи най-бързо синхронизират своите действия, техните интереси най-бързо се интегрират в съвместна, кооперативна стратегия, когато те мислят не само за себе си, а и един за друг и започват да си сътрудничат, а значи — да си помагат198.

Стратегията „tit-for-tat” може да се разглежда и като стратегия „око за око”. В Книгата на Вехтия Завет „Изход” Бог изрича към Моисей: „Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници; ако пък стане повреда, нека да даде живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено (Изх. 21:22-25). В Новия Завет се предлага по-кооперативно поведение: Иисус казва на учениците си: „Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб”. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата” (Мат. 5:38-39) и „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лук. 6:31). Ето как от „прави на другите това, което те правят на теб” се стига до „прави на другите това, което искаш те да правят на теб” 199.

В третия случай („игра” с непоправимо голяма загуба), когато загубата е непоправима, може да се разгледа играта, известна като „'chicken' game” (игра „Кой е страхливецът?”)XCIV. Томас Шелинг (Thomas Schelling), американски икономист, носител на Нобелова награда за 2005 г. и виден специалист в областта на международните отношения и националната сигурност, привежда примера, че след Втората световна война американските младежи се развличат с „играта на пиле”. Двама от тях карат с висока скорост камиони (или коли, мотори) един срещу друг и този, който първи завие и се отклони от пътя, той е „пиле”, т.е. страхливец. За другия тази вечер е най-щастливата, защото всички момичета танцуват с него и го гледат с възторжени очи. И така, всеки от двамата шофьори е изправен пред дилемата — дали да продължи смело напред и да стане герой на вечерта, или да отстъпи и да се опозори пред момичетата. Таблицата на печалбите и щетите, които носи тази „игра” за двамата младежи (с намаляване от +100 или пълна победа, герой на вечерта, през –10, „пиле”, страхливец до –1000 или катастрофа с тежки наранявания или дори смърт) може да се представи в следния вид200:





Кой е страхливецът?

Шофьор Б

Да завие

Да продължи

Шофьор А

Да завие

(–1, –1)

(–10, +100)




Да продължи

(+100, –10)

(–1000, –1000)


Табл. 3. „Chicken gameпечалби и щети
Вижда се, че ако всеки мисли само за своите интереси и не се съобразява с другия, накрая губят и двамата, и то непоправимо — загубата и за двамата е фатална.

Ситуацията може да се доразвие, с което да се усложни и направи още по-трудна за решаване. Какви би станало, ако единият демонстративно изхвърли кормилото през прозореца? Тогава той се показва като ирационален играч и не оставя особен избор на другия, като го принуждава да отстъпи, без да е „пиле”. Ами ако изхвърленото кормило не е истинското, а резервно, т.е. този играч блъфира201?



Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   31




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница