Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата
Декларация на „Подкрепа” и коментар на Р. Узунова
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- (По това време Т. Гагалов е временен председател на „Подкрепа”. 17.06. 1989 г., ролка № 205)
Декларация на „Подкрепа” и коментар на Р. УзуноваР.Узунова: Какво е днешното състояние на българската гласност, драги слушатели? Много ентусиазирани приказки за това как Партийното ръководство разбира проблемите, възникнали в страната от една страна, а от друга, никаква възможност за изява на други становища. Едно от многото доказателства за това е случаят със „свалянето” на главния редактор на беловския вестник “Чапаевски зов”, поетът Георги Спасов, автор на стихосбирките “Вест”, издателство “Народна младеж”, “Добрият човек”, издателство “Христо Г. Данов”. Георги Спасов имаше гражданската храброст да излезе в защита на своя колега по перо Петър Манолов и на задържаните в Централно следствено управление членове на Независимия профсъюз “Подкрепа” – д-р Константин Тренчев, Антон Запрянов и поета Николай Колев Босия. Чуйте декларация на Националния комитет на Независимия профсъюз “Подкрепа”, прочетена от активиста на Независимия профсъюз Тодор Гагалов. Тодор Гагалов: „Разправата на властите у нас с журналистите вече никого не учудва. Още повече, че в последно време примерите изобилствуват. Има период, в който българинът, разтваряйки някой от предпочитаните вестници и списания, първо хвърляше поглед върху редколегията. Сиреч, на мястото си ли е главният редактор. И ако поне за сега положението на главните редактори на централните вестници изглежда относително спокойно, то не може да се каже същото за техните колеги в провинцията. На 12 юни на един от тях, Георги Спасов – главен редактор на седмичника в гр. Белово “Чапаевски зов”, бе устроен истински идеологически линч. Резултатът бе по сталинската формула – заклеймяване, изключване от Партията, уволнение. Впрочем, как се стигна до неизбежните в такива случаи дирижирани заседания на първичната партийна организация и на Бюрото на Общинския комитет на Партията в Белово. Година и половина вече във в. “Чапаевски зов” излизат материали, чийто тон и публицистична насоченост никак не се харесват на властите. Това е, защото Георги Спасов пренебрегна негласното правило: “всяка жаба да си знае гьола”, т.е. монопол върху проблемите на страната да има само централният печат. В две поредици от статии “От къде започва преустройството” и “По заповед на щуката” с недвусмислен, ориентиран към читателя тон той назова редица неудобни истини, прозиращи в самата същност на командно-бюрократичната икономика на фона на тоталитарната политическа система. Масло в огъня, така да се каже, наляха още два факта: Моралната подкрепа, която поетът Георги Спасов оказа на своя събрат по перо Петър Манолов, и също така членството му в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството у нас. Скоро след това „случаят Георги Спасов” бе включен в дневния ред на Бюрото на общинския комитет на БКП в Белово. Предложението бе, естествено, за изключване от Партията и за уволнение. Защитата на Георги Спасов бе впечатляваща и основана на всичко онова, което сега партийното и държавно ръководство високо прокламира – плурализъм, гласност, демократизация. Между другото, тази защита, освен че стана известна по познатия начин - предаване в писмен вид от ръка на ръка, неочаквано намери място и в страниците на вестника, редактиран от Георги Спасов. Случи се нещо без прецедент в българския печат: Журналист публикува материали, на практика насочени срещу собствения си издател. В един от априлските броеве на “Чапаевски зов” излезе редакционна статия “Не, не е вярно”, в която Георги Спасов категорично и с публицистичен тон сам заклейми опита за разправа с него. “Не е тъй!” категорично не се съгласи с констатациите на Бюрото на Общинския комитет на Комунистическата партията в Белово. Вестникът тръгна от ръка на ръка. В крайна сметка, пообърканите от това нечувано нахалство инстанции наложиха малко смешното партийно наказание „обръщане на внимание”. Съвсем наскоро, както се казва, Георги Спасов предизвика отново съдбата, като протестира срещу незаконното задържане на председателя на Независимия синдикат “Подкрепа” д-р Константин Тренчев, на поета Николай Колев и на Антон Запрянов, член на НДЗПЧ в България. Неговият протест съдържаше и молба за приемане в Независимия синдикат, заедно с Обръщение и други да последват примера му. Тежката за решения, в други случаи, бюрократична машина този път увеличи неимоверно оборотите си. По-малко от 10 дни бяха необходими, за да бъде устроена разправа с гражданина и журналиста Георги Спасов. Този път срещу неговата защита и призива му за плурализъм в действие имаше един познат до болка отговор, даден от един от участниците в събранието на първичната партийна организация, нещо подобно на “Нека не се влияем от красноречието му и да решим нещата по просто му, по партийно му.” Ясно как, нали? С други думи, този път „съдът” не прие каквато и да е аргументация на обвиняемия, защото вече се бе произнесъл „оберпрокурорът”, на който при подобен тип съдилища не може да се противоречи. Ето, това е „случаят Георги Спасов”. За сега той е последният уволнен главен редактор на вестник в страната и първи член на „Подкрепа”, репресиран по този недвусмислен начин.” Национален съвет на Независимия профсъюз “Подкрепа”, 12 юни 1989 г., Стара Загора. Р.Узунова: Тези всъщност не са първите неприятности, с които се сблъсквал Георги Спасов. В разговор по телефона журналистът Пламен Даракчиев разказа, че са работели заедно с Георги Спасов в редакцията на “Септемврийско знаме”. “През `76 г. имаше един прословут Юлски пленум за състоянието на критиката изобщо, в печата и в обществото. Скоро след това излезе и Указ за критиката. По това време работехме заедно с Георги Спасов в редакцията на Пазарджишкия окръжен вестник “Септемврийско знаме”, каза Пламен Даракчиев. Тогава там беше се събрал млад колектив, който се подлъга малко и усили малко критичния тон, а и главният редактор беше човек с доста либерални възгледи. И стана така, сподели Пламен Даракчиев, “че от Комитета по печата започнаха да недоволстват. Стигна се до смяна на главния редактор. Тогавашният Първи секретар на окръга лично дойде на открито партийно събрание и свали главния редактор. Тогава ние, общо осем човека от всичко шестнайсетте журналисти в редакцията, колективно напуснахме вестника. Някои от тях стояха доста време без работа, включително и Георги Спасов – една година. След това се смилиха и го направиха главен редактор на “Чапаевски зов”, завърши Пламен Даракчиев. „Та, веднъж е патил човека и то доста сериозно. Имаше обвинения и към него. Таксуваха напущането на Георги Спасов като политическа демонстрация.” (По това време Т. Гагалов е временен председател на „Подкрепа”. 17.06. 1989 г., ролка № 205)8. За ругателствата в старозагорската преса след арестите на дейците на „Подкрепа” – К. Тренчев, Н. Колев, Т. Гагалов в началото на лятото на 1989 г. Неформален разговор с Пламен Даракчиев (…) А. Манолова: …Информация просто за мен…. Значи, едно писмо от старозагорски интелигенти… Пл. Даракчиев: Излезе едно ругателно писмо общо взето, подписано от 57 представители на старозагорската интелигенция. Писмото беше публикувано в общинския в. „Септември”, след това беше препечатано резюме в областния в. „Шипка”, а след още някой ден се появи пълната препечатка на писмото, пак в областния в. „Шипка”. А. Манолова: По адрес на кого е писмото, ругателството? Пл. Даракчиев: По адрес на „Подкрепа” – с ред нападки, обвинения: „преамбициозни люде”, пък „защо имаме претенции да водим цялата интелигенция?”, пък в „Свободна Европа” – там сме се регистрирали…”,… ясни ви са приказките… А. Манолова: Кога това е отпечатано било? Пл. Даракчиев: Това нещо излезе, мисля, че препечатката, пълната – в „Шипка” излезе преди около … не повече от две седмици, мисля, че по-малко време от две седмици. Николай Колев написа едно писмо и то беше връчено на главния редактор на „Септември”. Но то беше кратко. Сега имаме становище - отговор, на Профсъюза, което се намира у Гагалов, и би могло да бъде прочетено. А. Манолова: Добре, ако успея да влеза във връзка с него, ще го помоля да ми го прочете. Пл. Даракчиев: Е, вижте, то беше в мен, ама аз му го дадох, той като тръгна за Стара Загора… Ами ако не успеете, ще търсим начин… А. Манолова: Ще търсим начин, да, защото непрекъснато прекъсват телефона. (…) (Разказът на Пл. Даракчиев е по повод писмото-отговор на „Подкрепа”, 7.07.1989 г., ролка № 235) 9. Кампания в подкрепа на Откритото писмо на поета Дамян Дамянов срещу Румяна Узунова Разказ на Камен Каменов Женски глас: Губи Ви се гласа, просто заглъхва на моменти… Да ви е близка слушалката… Камен Каменов: Става дума за няколкото материала, които бяха отпечатани в периода от 19 октомври до 23 октомври тази година в „Литературен фронт”, който вече имате, „Работническо дело”, „Отечествен фронт”, „Вечерни новини”. Последното, което прочетохме, е от снощи, понеделнишки „Вечерни новини”, дата 23: Авторите на два нови материала под общото заглавие „Ние сме с теб, поете!” са Румен Балабанов и ген. Александър Карастоянов, д-р на историческите науки. В материала на Румен Балабанов - мисля, че е читател,… ето няколко цитата от Румен Балабановия материал: „Толкова за тези, които искат да печелят слава, а може би и валута от чужд прочит на свои произведения” Друг цитат /става дума за някои „грешки в мисленето” и т.н./: „… Обществено-политическото развитие на една страна не е застраховано от грешки и трусове. Тези грешки бяха предвиждани и признавани от българските поети и писатели по различен начин. Малцината „богоизбрани” да ни отворят очите не позволяват на тези, които мислят по друг начин от техния, да кажат своето мнение.” – става дума за журналистите от „Свободна Европа”, те били „богоизбрани”, нали, така ги нарича… „Поетът Дамян Дамянов е лишен от тая … истина”. Друг цитат: „В исторически аспект българският поет е свикнал да го заплашват и дори да бъде…” Това са цитатите от Румен Балабанов. Ало?... Женски глас: Чувам Ви. Да. Това са – всички – цитати от вчера? Ало?! К. Каменов: Сега няколко цитата от материала на ген. Карастоянов. … „Дамян Дамянов в това писмо”… Той казва, че „всяка дума на поета ехти като изстрел, отправен към злото, всеки стих ехти като залп срещу злото!” Женски глас: Ало, Ало… Бихте ли повторили, заглъхвате… К. Каменов: По повод ДамянДамяновата … „ всяка дума ехти като изстрел срещу злото, всеки стих ехти като залп срещу злото.” Веднага след това, обаче, на една и съща страница казва, че тоя нежен лирик, изпълнен с толкова много доброта и финес, има предостатъчно основание да отправи плесниците си – снаряди към „онази неканена дама, която се стреми да играе … роля из софийските улици.” Тука прави впечатление генералския начин на писане – с много изстрели, с много снаряди… Друг цитат: „Нека Дамян Дамянов да съхранява в себе си добротата…” Женски глас: Ало!... Само за секунда спрете. К. Каменов: Друг цитат от писмото на ген. Александър Карастоянов, което е озаглавено: „Честно, смело, искрено”. Цитат: „Поетът Дамян Дамянов е съхранил в себе си добротата на времето, останал е честен, за да може с такава епична ярост да ненавижда злото.” Мой коментар: останал е честен - да, но може би само е „останал” някъде в `50е години… Друг цитат: „В нашата столица се провежда Европейски екологически форум. И това е чудесно!” Това заключение и информиране на публиката какво става в столицата от страна на генерала предизвика много смях… Но както и да е… Накрая генералът заявява: „Аз и моите приятели сме с него – с Дамян Дамянов!” Ами как биха могли да не са с него?! Във всеки материал на „Новини” има един пасаж – от редакцията, нали… Женски глас: Ало?!… - пак в „Новини”, нали?! К. Каменов: Пак в „Новини”. Ето едно малко пасажче, от редакцията: „Научихме, че в дома му, става дума за дома на Дамян Дамянов, са се обаждали да го поздравят: философът Здравко Тунов, Митев, представители на Градския съвет на Профсъюзите в Смолян, Коста Странджев, Иван Цветков, Васко Жеков, Георги Тъпчев, Никола Инджов, Славчо Първанов, Гинка Стоева, Петър Павлов и много други.” Кои са те, никой не знае! Прави впечатление, че най-сериозните, силните – ако може въобще да са силни тия материали, са отпечатани в органа на ЦК на БКП „Работническо дело” и в органа на Градския комитет на Партията „Вечерни новини”. Чувате ли? … Добре… За „Новини”: Главен редактор на „Новини” е Васил Гаджанов, който доста дълго време и доста успешно води програмата „Лъч” – това е милиционерската програма на Българска телевизия, и той доста активно се бори с нелегалните продавачи на автомобилни вентили и т.н. Доста витиеват, начетен човек е всъщност Гаджанов. Всъщност той беше зам. главен редактор на „Отечествен фронт”, и в момента, както ви казах, е шеф на „Вечерни новини”. Това е просто за изясняване на … Женски глас: Ало, ало?!… Намеси се друг разговор… Затворете… Включвам… К. Каменов: Генералът, ето тука пише, че Румяна… Така, продължаваме… Та ставаше дума за генерала, и ако знанията ми отговарят на действителните, той трябва да знае и да си спомни, че и неговото семейство е понесло в достатъчна степен последиците от сталинизма и подобна идентификация и изравняване на Партия с Родина… Става дума за ген. Карастоянов, син на Георгица Карастоянова, която е участвала във ІІ световна война на страната на Съветската армия… Чувате ли ме?... Има голяма вероятност хора като ген. Карастоянов, Румен Балабанов и другите посочени дотук, и Дамян Дамянов, когато перестройката, преустройството дойде, дали те със същата такава жар, със същия патос ли ще се включат вече в преустройството? Едва ли…, но няма да се учудя, ако тогава пък не започнат да пишат тогава хвалебствени статии за задграничната, … за българската редакция... Същото е характерно за нашата тотална безгръбначност, която явно доста добре … ни е присадена. Става дума много често във всички тия материали, даже в материала на „Отечествен фронт”, извинете – на „Работническо дело”, … но… е прав, което за съжаление не са признали тука… много се набляга … Женски глас: Ало, ало, ало! Заглъхнахте! К. Каменов: Прави впечатление в тия всичките издания – от 19и до 23и октомври, някои от тях не са признали просто, правят се едни такива забележки относно „постановката на гласа, артикулацията” и други технически детайли в предаванията на западните станции. /…/ да го коментираме тук. Та западните станции явно нямат огромния избор от кадри, както партийните медии. Партийното Радио винаги може да намери… Женски глас: Ало, ало?!… Загубихте се!… К. Каменов: Става дума, че за разлика от партийните ни медии, западните станции нямат възможност за такъв голям избор на кадри. Радио София например винаги може да намери випускници от Театралния институт ВИТИЗ за говорители. Това и прави. Но факт е, че българските редакции в чужбина нямат такъв богат избор. Знаете ли, даже си представих една „фантастична” смяна на журналисти – от Българска телевизия да отидат в западни средства за масова информация… Женски глас: Ало!… Загубих Ви!… К. Каменов: Представих се журналисти от Българското радио или от Българската телевизия да отидат на работа в чужда радиостанция или чужда телевизионна компания. И си помислих: „А колко ли от нашите журналисти, които са свикнали в общи линии да повтарят директиви, ще издържат на работата там?!” Това в кръга на шегата, разбира се… Женски глас: Понеже много слабо Ви чувам, аз спирам!... (24.10.1989 г., неизлъчено, ролка № 81) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|