Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън

10.

Откритията, свързани с Явайския човек и с Пилтдаунския чо­век, не допринесли кой знае колко за изясняването на идеите за човешката еволюция. Фосилите на Pithecanthropus erectus на Дю-боа така и не успели да спечелят пълното признание на академична­та общественост, а находките при Пилтдаун само засилили обърква­нето. В тази ситуация учените с нетърпение очаквали следващото голямо откритие, което - поне такива били надеждите - да осветли еволюционното развитие на хоминидите. Мнозина смятали, че така необходимите находки ще се появят в Китай.

Древните китайци наричали фосилите „драконови кости". И тъй като се смятало, че драконовите кости притежават целебни свойст­ва, китайските аптекари ги стривали на прах и ги използвали за различни лекове и мазила. Тази практика се запазила в течение на векове. От друга страна китайските магазинчета предоставяли едно необикновено поле на работа за първите западни палеонтолози.

През 1900 г. д-р К. А. Хаберер събрал от китайските аптекари фосили от бозайници и ги изпратил в университета в Мюнхен, къ­дето материалите били изучени и каталогизирани от Макс Шлосер. Сред останалите образци Шлосер открил и един зъб, произхождащ от района на Пекин. Според него ставало дума за „ляв горен трети молау (кътник) - или човешки, или от неизвестна досега човекопо-добна маймуна". Шлосер заключил, че Китай може да се окаже едно добрд място за издирване на примитивни хора.

Чжоукоудиян

Идеята на Шлосер намерила последователи. Сред тях бил Гунар Андерсон - шведски геолог на служба към Китайския геологичес­ки институт. През 1918 г. той посетил една местност, наречена Чи-кушан - „Хълмът на пилешките кости" — която се намирала при с. Чжоукоудиян, на 25 мили (40 km) югозападно от Пекин. На място­то имало стара кариера за варовик и на едно от скалните лица Ан­дерсон видял запълнена с червена глина пукнатина. В нея били отк­рити фосилни кости и очевидно ставало дума за затрупана древна пещера.

През 1921 г. Андерсон посетил отново находището при Чикушан. Този път той бил придружаван от Ото Здански — австрийски пале­онтолог, изпратен да му помага - и от Уолтър М. Грейнджър от Американския музей за естествена история. Първите им разкопки не били особено успешни и довели до откриването на няколко срав­нително късни фосила.

Тогава местни селяни казали на Здански за намиращо се наблизо място, където имало по-големи драконови кости - при малката же­лезопътна гара на Чжоукоудиян. Там Здански открил още една ка­риера за варовик, по чиито стени също имало запълнени с червена глина и натрошени кости цепнатини. Когато Андерсон отишъл на мястото, той намерил няколко кварцови отломъка, които приел за изключително примитивни оръдия. В местните скали нямало квар­цови жили и той стигнал до логичното заключение, че парчетата трябва да са донесени там от хоминиди. Здански, който и без друго не се разбирал много добре с Андерсон, не подкрепил тази интерп­ретация.

Андерсон обаче не се отказал. Гледайки варовиковите стени, той заявил следното: „Имам чувството, че там някъде лежат останките от някой наш предшественик, когото просто трябва да открием." Андерсон помолил Здански да продължи проучването на запълнена­та пещера, като му казал: „Недей да бързаш и ако трябва, изчисти пещерата до край,"

През 1921 и 1923 г. Здански провел кратки проучвания, макар и без особено желание. Той открил следи от ранен човешки предтеча

- два зъба, които с колебания отнесъл ранния плейстоцен. Зъбите -долен премолар (предкътник) и горен молар (кътник) - били опако­вани заедно с други фосили и били изпратени към Швеция за до­пълнително проучване. През 1923 г. вече в Швеция Здански публи­кувал статия върху проучванията си в Китай, в която пропуснал да сцомене за зъбите.

До 1926 г. нещата останали на това ниво. В тази година, престо­лонаследникът на Швеция, който освен това бил председател на Шведския комитет за проучване на Китай и покровител на палеон­толожките изследвания, запланирал посещение в Пекин. Проф. Уиман, от университета в Упсала, попитал бившия си студент Здан­ски, дали е намерил нещо интересно, което да може да бъде показа­но на принца. Здански му изпратил доклад и снимки на зъбите, открити при Чжоукоудиян. Докладът бил показан на Гунар Андер-сон на една среща в Пекин, на която присъствал и престолонаслед­никът. Когато видял зъбите, Андерсон заявил: „Това е човекът, чи­ето откриване предсказах."

Дейвидсън Блек

Имало още един човек, който смятал, че откритите от Здански зъби са очевидно доказателство за съществуването на изкопаем чо­век. Това бил канадският лекар Дейвидсън Блек, който временно пребивавал в Пекин.

През 1906 г. Дейвидсън Блек завършил медицинското училище към университета в Торонто. Той обаче се интересувал много повече от проблемите на човешката еволюция, отколкото от медицина. Блек бил убеден, че хората са се появили в Северна Азия и мечтаел да отиде в Китай, за да открие фосилни доказателства за теорията си. Първата световна война отложила плановете му.

През 1917 г. Блек се записал в Канадския военномедицински корпус. Междувременно един негов приятел - д-р Е. В. Коудри -бил определен за ръководител на катедрата по анатомия на Обедине­ния медицински колеж в Пекин, финансиран от Фондацията Рок-фелер. От своя страна Коудри помолил директора на фондацията -д-р Саймън Флекснър - да назначи Блек за негов помощник. Мол­бата била изпълнена и през 1919 г. след освобождаването си от армията Блек пристигнал в Пекин. Веднъж стигнал до Обединения медицински колеж, той се постарал да сведе до минимум своите медицински задължения, за да може да се концентрира върху ос­новните си интереси - палеоантропологията. През ноември 1921 г. Блек се отправил на кратка експедиция до едно находище в Северен Китай. Скоро последвали и нови пътувания, което определено на се нравело на неговите началници.

С течение на времето Блек успял да спечели на своя страна Фон­дацията Рокфелер. Заслужава си да се спрем по-подробно на пореди­цата събития, които довели до тази промяна. :

В края на 1922 г. Блек представил на д-р Хенри С. Хъфтън -директор на медицинското училище - план за експедиция в Тай­ланд. В него той успял майсторски да свърже страстта си към пале­оантропологията с мисията на медицинското училище. Ето какво написал Хъфтън на Роджър Грийн - финансов директор на учили­щето: „Не мога да бъда сигурен, доколко замисленият от Блек про­ект е практичен по своята природа, но трябва да призная, че бях много впечатлен от... ценните връзки, които той успя да установи между катедрата по анатомия и различни институции и експеди­ции, чиято работа на територията на Китай е в области, които са много близки до антропологичните проучвания. Имайки предвид тези неща, препоръчвам ви да изпълните неговата молба." Тук може да бъде забелязано значението на интелектуалния престиж - в срав­нение с почти религиозното търсене на тайната на човешкия произ­ход, обикновената медицина изглежда доста прозаична. Още от вре­мето на Дарвин това търсене разпалвало въображението на учените по целия свят и Хъфтън определено не бил безразличен. Експеди­цията се състояла по време на лятната отпуска на Блек, но за съжа­ление но донесла резултати.

През 1926 г. Блек присъствал на срещата, на която Гунар Андер­сон представил на шведския престолонаследник доклада за зъбите, открити от Здански при Чжоукоудиян през 1923 г. Блек бил страш­но развълнуван от откритието и приел предложението на Андерсон, който искал по-нататъшните проучвания на обекта да се извършват съвместно от Китайския геологически институт и катедрата на Блек в Обединеното медицинско училище в Пекин. Един от представите­лите на Китайския геологически институт - д-р Амадеус Грабау -кръстил търсения хоминид „Пекински човек". Блек поискал средства от Фондацията Рокфелер и за негово огромно удоволствие полу­чил солидна сума.

Разкопките при Чжоукоудиян започнали през пролетта на 1927 г. - в разгара на гражданската война в Китай. През първите някол­ко месеца на усърдна работа не били открити никакви останки от хоминиди. В последния момент, когато започнали студените есенни дъждове, отбелязващи края на първия работен сезон, бил намерен един-единствен зъб. Въз основа на тази находка, и на двата зъба, открити от Здански (по това време вече във владение на Блек), Блек решил да обяви откриването на нов вид фосилен хоминид. Той го кръстил Sinanthropus - „Китайски човек".

Блек бил нетърпелив да покаже откритието си на света. Докато пътувал с новонамерения зъб обаче, той открил, че не всички са толкова ентусиазирани от синантропа. Например през 1928 г. на годишната среща на Американската асоциация на анатомите някои от членовете го разкритикували за това, че предлага нов вид, осно­вавайки се на толкова оскъдни данни.

Блек продължил обиколките си, показал зъба на Алес Хръдлика в САЩ и после се отправил към Англия, където се срещнал със сър Артър Кейт и сър Артър Смит Удуърд. Докато бил в Британс­кия музей, били направени отливки на зъба, които трябвало да бъдат разпратени на други изследователи. Подобна пропаганда била необхо­дима, за да привлече вниманието на научната общественост към откри­тието. Политическите умения били важни дори и за един учен.

След като се върнал в Китай, Блек продължил да следи отблизо разкопките при Чжоукоудиян. В продължение на месеци нямало никакви резултати. На 5 декември 1928 г. обаче Блек написал на Кейт следното: „Изглежда, че в последните няколко дена на всеки сезон има някаква магия. И този път, два дена преди приключване­то на работата, Бьолин откри дясната половина от долна челюст на Sinanthropus, на която все още имаше запазени in situ три молара (кътника)."

Трансформацията на Фондация Рокфелер

В този момент се появили финансови проблеми. Отпуснатите от Фондацията Рокфелер средства, с които се извършвали разкопки­те, щели да свършат през април 1929 г. По тази причина през януари Блек писал до директорите с молба да подкрепят експедицията при Чжоукоудиян със създаването на Неозойска изследователска лаборатория (неозоят включва периодите от палеоцена до холоцена). През април Блек получил поисканото финансиране.

Само няколко години по-рано, ръководни лица на Фондацията Рокфелер се опитвали да убедят Блек, да не се замесва много в пале-оантропологични проучвания. По това време обаче те вече го подкре­пяли безусловно и дори създали институт, чиято основна задача била търсенето на останки от фосилни човешки предшественици. Какви били причините за тази кардинална промяна в отношението на Фон­дацията Рокфелер? Този въпрос си струва разглеждането, тъй като финансовата подкрепа на различни фондации щяла да се окаже жизненоважна за проучванията върху човешката еволюция, ръко­водени от учени като Блек. Освен това същата тази подкрепа щяла да се окаже от огромно значение и за разпространяването на новини­те за находките и тяхната важност, които светът очаквал.

Ето какво пише през 1967 г. Уорън Уийвър - учен и длъжностно лице във Фондацията Рокфелер: „В един идеален свят може да се появи идея, тя да бъде подхранена, развита и да постигне широка известност, след което да бъде критикувана и подобрявана, докато най-накрая се стигне дотам, че да бъде използвана за общото благо; всичко това - без въобще в процеса да се намесва грубата реалност на финансовата подкрепа. В практическия свят, в който живеем, това се случва рядко, ако въобще се случва."

За Уийвър от първостепенна важност били въпросите на биологи­ята. Според него широко рекламираните ускорители на частици и програми за космически проучвания били нещо като научни при­щевки. Ето какво допълва той: „В разбирането на природата на жи­вите същества се крият възможности, които все още не са проучени напълно. Още през 1934 г., когато Фондацията Рокфелер започнала четвъртвековната си програма, било ясно, че биологичните и меди­цинските науки са отворени за приятелското нахлуване на физичес­ките науки... Сега имаме необходимите сечива, с които да открием — до най-ниското и първично ниво на молекулярните взаимодейст­вия — как работи централната нервна система на човека, как той мисли, учи, помни и забравя... Дори като изключим очарованието на това, да придобием някакво познание за естеството на връзките съзнание-мозък-тяло, потенциалната практическа стойност на тези проучвания е огромна. Единствено по този начин можем да получим такава информация за нашето поведение, която да доведе до устано­вяването на един мъдър и благотворен контрол."

От това става ясно, че паралелно с инвестирането на средства в проучванията на еволюцията на човека в Китай Фондацията Рокфе­лер е поставяла началото на обстоен план за спонсорирането на био­логични изследвания. Основната им цел била разработването на ме­тоди за ефективен контрол на човешкото поведение. За да бъдат раз­брани правилно, свързаните с Пекинския човек проучвания на Блек, трябва да бъдат разглеждани именно в този контекст.

В течение на последните няколко десетилетия, науката е разра­ботила всеобща космология, която представя появата на човека като кулминация на процеса на химична и биологична еволюция на пла­нетата, продължил 4 млрд. години. Планетата от своя страна се об­разувала като резултат от Големия взрив - събитието, което марки­рало появата на Вселената и което се е случило преди около 16 млрд. години. Теорията за Големия взрив предполага, че живеем в разши­ряващ се Космос, и се основава на заключенията на физиката на елементарните частици и астрономията. По този начин тя се оказва неразделно свързана с теорията за биохимичната еволюция на всич­ки живи форми, включително и на хората. Големите фондации, и особено Фондацията Рокфелер, предоставили жизненоважните сред­ства за началния етап на създаването на тази материалистична кос­мология. Нейната практична насоченост от своя страна изпратила представите за Бог и душа в сферата на митологията, поне що се отнася до интелектуалните центрове на модерната цивилизация.

Всичко това е много забележително, като се има предвид, че в началото благотворителността на Джон Д. Рокфелер била насочена изключително към баптистките църкви и мисии. Един от първите . президенти на Фондацията Рокфелер - Реймънд Д. Фосдик - вед­нъж заявил, че и самият Рокфелер, и главният му финансов съвет­ник - баптисткият просветител Фредерик Т. Гейтс - били „вдъхно­вявани от дълбоки религиозни убеждения".

През 1913 г. била основана настоящата Фондация Рокфелер. Сред попечителите били: Фредерик Т. Гейтс; Джон Д. Рокфелер-млад-ши; д-р Саймън Флекснър, ръководител на Рокфелеровия институт за медицински изследвания; Хенри Прат Джъдсън - президент на Чикагския университет; Чарлс Уилям Елиът, бивш президент на Харвард; А. Бъртън Хепбърн, президент на Национална банка „Чейс". Другите благотворителни институции на Рокфелер продъл­жили работата си, паралелно с новата фондация.

В началото Фондация Рокфелер концентрирала вниманието си върху здравеопазването, медицината, земеделието и образованието, избягвайки всякакви спорни области. По този начин фондацията постепенно започнала да се дистанцира от религията, и в частност -от Баптистката църква. Трудно е да се обясни защо точно станало така. Може би Рокфелер постепенно е започнал да разбира, че богат­ството му се основава на експлоатацията на последните постижения на съвременната наука и технология. Може би значение е имал и фактът, че науката започнала да играе все по-голяма роля в тради­ционните области на благотворителността - например в медицина­та. Каквато и да е била причината, Рокфелер започнал да назначава учени във фондацията си. Политиката на отпускане на средства също отразила тези промени.

Дори и Гейтс - бивш баптистки просветител - започнал да про­меня тона си. Той искал да създаде в Китай необвързан с религиоз­ни организации университет. При това той отбелязал, че „мисио­нерските общности у нас и в чужбина са открито и несъмнено, дори заплашително враждебни към него, обявявайки го за безбожен". Освен това, китайското правителство искало контрол над институ­цията, което било неприемливо за фондацията.

Чарлс У. Елиът, който по-рано ръководел Харвардското меди­цинско училище в Шанхай, предложил решение на проблема: ме­дицински колеж, който да служи като врата за останалите западни науки. В този случай механистичната наука се проявила като тиха и все пак войнствена идеология, изкусно подпомагана от сдружени­те усилия на учени, просветители и богати индустриалци; целта била установяване на интелектуално господство върху целия свят.

Създадената от Елиът стратегия за медицински колеж прорабо­тила. Китайското правителство одобрило създаването на Обедине­ния медицински колеж в Пекин, намиращ се под покровителството на фондацията. Междувременно д-р Уолъс Бътрик - директор на новосъздадения от Рокфелер Медицински съвет за Китай - прегова­рял с вече работещите в Китай болници към протестантските ми­сии. Той се съгласил да им осигури финансова помощ, като по този начин всъщност ги подкупил.

През 1928 г. Фондацията Рокфелер и другите благотворителни организации на Рокфелер претърпели реорганизация, която отразя­вала нарастващото значение на научните изследвания. Всички прог­рами, „свързани с напредъка на човешкото познание", били прех­върлени към Фондацията Рокфелер, която от своя страна била раз­делена на пет департамента: международно здравеопазване, меди­цински науки, естествени науки, обществени науки и хуманитарни науки.

Промените стигнали до върха на йерархията и за нов президент бил определен също учен - д-р Макс Мейсън. Мейсън - по специал­ност математик физик - бил бивш президент на Чикагския универ­ситет. Според думите на Реймънд Д. Фосдик той „олицетворявал структурното единство, отразено в новата ориентация на програми­те. Всъщност идеята не била да има пет програми, всяка от които да се представя от един департамент на фондацията; по същество има­ло една програма, насочена към общия проблем за човешкото пове­дение, с основна цел - контрол чрез разбиране". Следователно про­учванията на Блек върху Пекинския човек се вмествали в тази по-голяма рамка на категорично заявената цел на Фондацията Рокфе­лер, отразяваща коствено идеята на голямата наука - контрол над човешкото поведение, осъществяван от учени.

Една историческа находка и една хладнокръвна кампания

След като осигурил финансовата подкрепа на Фондацията Рок­фелер за своята Неозойска изследователска лаборатория, Блек въ­зобновил пътуванията си, чиято цел била представянето на Пекинс­кия човек. След това той се върнал в Китай, където работата при Чжоукоудиян вървяла бавно и нямало нови важни находки, свърза­ни със синантропа. Постепенно ентусиазмът на работниците се то­пял.

На 1 декември обаче в самия край на сезона, Пей Уенджонг нап­равил историческо откритие. По-късно Пей ще напише следното: „Натъкнах се на почти цял череп n&Sinanthropus. Той беше отчас­ти в меки пясъци и отчасти в твърдата материкова скала, така че успях да го извадя сравнително лесно." След това Пей пропътувал на мотоциклета си 25-те мили (40-те km) до Неозойската изследовател­ска лаборатория, където показал черепа на Блек.

Находката направила от Блек медийна сензация. През септемв­ри 1930 г. в Пекин пристигнал сър Графтън Елиът Смит; целта му била да разгледа мястото на откритието и да проучи фосилите. По време на престоя на Смит Блек го инструктирал за едно светкавич­но пропагандно пътуване в Америка, което да представи Пекинския човек. След това Смит си заминал и очевидно добре се справил със задачата. През декември Блек написал едно изключително чисто­сърдечно писмо на Хенри Хъфтън - директора на Пекинското ме­дицинско училище, - който по това време си почивал в Америка: „Ако се изчервявах всеки път, когато се сетя за хладнокръвната рекламна кампания, която аз замислих, а Г. Е. С. изпълни, щях да съм постоянно морав."

Новозавоюваната слава на Блек му осигурила непрекъснат дос­тъп до средствата на Фондацията Рокфелер. Ето какво написал той на сър Артър Кейт: „Вчера получихме телеграма от Елиът Смит, така че той явно се е прибрал вкъщи жив и здрав от напрегнатото си пътуване. Той очевидно не е пазил силите си - нещо, което е харак­терно за него, — служейки на интересите на Института и на Неозойс­ката лаборатория. След популяризаторската му мисия по представя­нето на Sinanthropus в Америка, би трябвало задачата, която ще имам след около година, - да поискам още пари от която и да било институция, да се окаже сравнително лесна."

Пекинският човек се явил точно навреме за защитниците на чо­вешката еволюция. Няколко години по-рано се състоял един от най-прочутите съдебни процеси в световната история: един съд в Тенеси признал Джон Т. Скоупс за виновен в това, че е преподавал еволюци­ята, което било в разрез със законите на щата. Учените искали страш­на разплата. Поради това всеки нов факт в подкрепа на човешката еволюция бил добре дошъл.

След това се случил епизодът с Hesperopithecus-а. - много рек­ламиран праисторически първобитен човек, измислен от палеоант-рополозите само въз основа на един зъб от Небраска. За срам на учените, подкрепили съществуването на този човешки предшестве­ник, човекоподобния зъб се оказал всъщност от изкопаемо прасе.

Междувременно постоянните съмнения и нестихващите спорове около Pithecanthropus erectus на Дюбоа също трябвало да намерят решение. На кратко - вярващите в еволюционните идеи учени, бо­рещи се срещу външните заплахи и вътрешното разцепление, има­ли огромна нужда от едно добро откритие, което да заздрави кауза­та им.

Огън и сечива от Чжоукоудиян

Първите публикации, описващи явната употреба на огън и нали­чието на сравнително съвършени каменни и костени оръдия при Чжоукоудиян, се появили през 1931 г. Това, което е странно, в слу­чая с тези съобщения, е фактът, че компетентни учени провеждали на обекта систематични проучвания още от 1927 г., без да има све­дения нито за огън, нито за каменни сечива. Например през 1929 г. Блек пише следното: „Макар да сме проучили хиляди кубични мет­ри материал от тези пластове, досега не сме намерили нито един артефакт, нито пък сме забелязали следи от употребата на огън." Само две години по-късно, други изследователи - сред тях и Анри Брьой - вече говорели за дебели пластове пепел и намирали стоти­ци каменни оръдия на същото това място.

През 1931 г. Блек и неговите сътрудници - очевидно объркани от новите разкрития за оръдия и огън в Чжоукоудиян - се опитали да обяснят как било възможно толкова важни факти да са им убяг­вали в течение на няколко години. Те заявили, че и по-рано били забелязвали следите от огън и били намирали оръдия, но не ги спо­менавали в докладите си, тъй като не били сигурни в произхода им. Има две възможни обяснения за това защо Тейлар дьо Шарден, Блек, Пей и останалите пропуснали да съобщят за многобройните сечива и за следите от огън при Чжоукоудиян. Първото е това, кое­то те самите предложили - просто не били забелязали находките или пък имали толкова много съмнения, че не смятали за оправда­но да ги обнародват. Втората възможност е, че те много добре са знаели за оръдията и за следите от огън много преди публикацията на Брьой, но нарочно са криели информацията.

Но защо? По времето, когато били направени откритията при Чжоукоудиян, наличието на дадено находище на огън и каменни оръдия се разглеждало като белег за присъствието на Homo sapiens или на неандерталци. Според Дюбоа и Фон Кьонигсвалд, около Pithecanthropus erectus не били намерени нито каменни сечива, нито следи от огън. Експедицията на Селенка съобщила за открива­нето на огнища при Тринил, но тази информация не получила голя­ма популярност.

Може би това е причината, поради която изследователите от Чжоукоудиян се въздържали от обнародването на каменните оръ­дия и следите от огън. Те били наясно с това, че тези находки ще поставят под въпрос статута на синантропа. Скептиците можели да припишат огъня и оръдията на някакво същество, което е било съв­ременно на синантропа, но много по-развито от него -,от анатомична и културна гледна точка. Това щяло да измести Sinanthropus от мястото му на нов и важен човешки предшественик.

Както ще видим, точно това се случило веднага щом оръдията и следите от огън станали всеобщо достояние. Например през 1932 г. Брьой казва следното за връзката между синантропа от една страна и оръдията и огъня - от друга: „Неколцина видни учени изразиха независимо един от друг виждането, че едно същество, което физи­чески е толкова далеч от Човека... не е способно да направи това, което току-що описах. В този случай останките от Sinanthropus могат да се разглеждат просто като ловни трофеи, които да се при­пишат - както и следите от огън и оръдията - на истински хора, чиито останки още не са открити." Самият Брьой обаче смятал, че именно синантропът е създателят на сечивата и огъня от Чжоукоу­диян.