Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън

Продължаващата кампания на Марстън, насочена срещу наход­ките от Пилтдаун, най-накрая привлякла вниманието на един ант­рополог от Оксфорд - Дж. С. Уайнър. Той скоро се убедил, че нещо с тези фосили не е наред. Уайнър изложил подозренията си пред У. Е. Льо Гро Кларк, по това време ръководител на департамента по антропология към университета в Оксфорд. В началото, последният се отнесъл към тях скептично. На 5 август 1953 г. Уайнър и Оукли се срещнали с Льо Гро Кларк в Британския музей. Оукли извадил истинските находки от Пилтдаун от един сейф, за да могат спорни­те реликви да бъдат проучени. В този момент Уайнър показал на Льо Гро Кларк един зъб от шимпанзе, който бил взел от една от музейните колекции и след това изпилил и оцветил. Приликата с молара (кътника) от Пилтдаун била толкова фрапираща, че Льо Гро Кларк разпоредил да се направи пълно изследване на фосилите.

Те били подложени на втори тест за флуорно съдържание, при който бил използван нов метод. Три от черепните фрагменти пока­зали съдържание от 0,1 %. Челюстта и зъбите обаче дали много по-ниски стойности - от 0,01 до 0,04 %. Като се има предвид, че съ­държанието на флуор се увеличава с течение на времето, тези ре­зултати показали, че черепът е много по-стар от челюстта и зъбите. При това положение, не било възможно те да са от един индивид.

Ако се върнем на първия тест за флуорно съдържание, извър­шен от Оукли, ще установим, че той показал една и съща възраст за черепа и челюстта. Вторият обаче дал различни резултати. Според твърденията той бил направен с използването на нови методи и станало така, че дал исканите резултати. Подобни неща се случват често в пале-оантропологията - изследователите правят нови и нови тестове или пък усъвършенстват методите си, докато не се получат приемливи резулта­ти. С това обикновено се приключва. Струва ни се, че в тези случар! тестовете са настройвани към теоретичните изчисления.

Фосилите от Пилтдаун били тестувани и за азот. Сравнявайки резултатите, Уайнър установил, че черепните кости съдържали между 0,6 и 1,4 % от този елемент, а челюстта - 3,9 %. Освен това някои от зъбите показали съдържание между 4,2 и 5,1 %. Следова­телно резултатите показвали, че черепът и челюстта са с различна възраст и не могат да принадлежат на едно и също същество. В съвременните кости има между 4 и 5 % азот, като с течение на времето той намалява. Изглеждало, че челюстта и зъбите са доста късни, докато черепът е по-стар.

Резултатите от двата теста не изключвали възможността поне черепът наистина да е принадлежал към чакълестия пласт от Пил­тдаун. В крайна сметка обаче дори това било подложено на съмне­ние. В доклада на Британския музей се казва следното: „Д-р Г. Ф. Кларингбул подложи тези кости на рентгенов кристалографски ана­лиз, който показа, че основната им минерална съставка - хидрокси-апатит - е частично изместена от гипс. Изследванията на химични­те свойства на подпочвените води при Пилтдаун показаха, че подоб­на необичайна промяна не може да е резултат от естествените проце­си в местните чакъли. След това д-р М. X. Хей демонстрира, че подобна промяна се наблюдава, когато субфосили се потопят в наси­тен разтвор на железен сулфат, с цел да бъдат изкуствено оцветени. По този начин бе доказано със сигурност, че черепните кости са били изкуствено оцветени, за да отговарят на чакъла. Те са били подхвърлени едва след това, заедно с всички останали находки."

Въпреки доказателствата, представени в този доклад, все още може да се твърди, че черепът наистина произхожда от пластовете при Пилтдаун. Всички парчета от черепа били напълно пропити с железни соли, докато челюстта - която също била определена като фалшификат - имала само повърхностно покритие. Освен това, химичният анализ на първите открити от Досън черепни фрагменти показал, че те имали много високо съдържание на желязо - 8 %; за разлика от това челюстта имала съдържание само 2-3 %. Това пред­полага, че фрагментите от черепа са получили оцветяването си (про­никнало в целите кости и съставящо 8 % от общия им минерален състав) в резултат от дълъг престой в богатите на желязо чакълести пластове при Пилтдаун. Челюстта, която имала само повърхностно оцветяване и много по-малко съдържание на желязо, явно била от различен произход.

Да приемам, че парчетата от черепа по начало са принадлежали към чакълите при Пилтдаун, а не са били изкуствено оцветени, както предположили Уайнър и неговите сътрудници. Как при това положение да обясним наличието на гипс (калциев сулфат) в тях? Една от възможностите е, при химичната обработка на костите, це­ляща да ги заздрави, Досън да е използвал и сулфатни съединения (паралелно с калиевия дихромат). По този начин част от хидрокси-апатитът на костите би могъл да премине в гипс.

Има и друга възможност - гипсът да се е натрупал в черепа, докато той все още е бил в пластовете при Пилтдаун. Учените от Британския музей заявили, че концентрацията на сулфати в почва­та при Пилтдаун е твърде ниска за това. Но М. Боудън отбелязал, че съдържанието на сулфати в подпочвените води е 0,0063 %, а това в чакълестите пластове - 3,9 mg на 100g. Макар да признава, че тази концентрация е сравнително ниска, Боудън не изключва възмож­ността в миналото тя да е била много по-висока. Ще припомним само как Оукли се опитал да обясни ненормално голямото съдържание на флуор в скелета от Кастенедоло. Той заявил, че в миналото в под­почвените води в района концентрацията на този елемент е била много висока.

От значение е и това, че в челюстта от Пилтдаун не бил открит гипс. Фактът, че това съединение присъствало във всички парчета от черепа, но не и в челюстта, подкрепя хипотезата, че черепът по нача­ло е принадлежал към пластовете от Пилтдаун, а челюстта - не.

В петте фрагмента, които Досън бил открил преди идването на Удуърд, бил открит хром. Това може да се обясни с всеизвестния факт, че Досън накиснал костите в калиев дихромат, за да ги зазд­рави след изваждането им от земята. Фрагментите, които били отк­рити от Досън и Удуърд, не показали наличие на хром.

В челюстта също имало хром. Това най-вероятно било резултат от използването на технология, включваща някакво желязно съеди­нение и калиев дихромат.

Нека обобщим: съществува възможност, черепът наистина да е принадлежал към пластовете при Пилтдаун и да е абсорбирал же­лезни съединения в продължение на дълъг период от време. Еднов­ременно с това известна част от калциевия фосфат на костите е пре­минал в калциев сулфат (гипс); това е станало под въздействието на сулфатите, съдържащи се в подпочвените води и в околните пластове. Някои от фрагментите по-късно били накиснати от Досън в калиев дихромат. Това може да обясни наличието на хром в тях. Парчетата, които били открити след идването на Удуърд, не били подложени на такава обработка и следователно не съдържали хром. От друга страна челюстта била изкуствено обработена с железни съединения, което предизвикало само повърхностно оцветяване. Технологията включ­вала и употребата на съединение на хрома, което обяснява наличие­то на този елемент. Тя обаче не довела до образуването на гипс.

Алтернативното обяснение е да приемем, че с оцветяването на фрагментите от черепа (както и на челюстта) е търсена фалшифика­ция. При това положение, необходимо е да допуснем, че измамни­кът е използвал три различни технологии: (1) Според учените от Британския музей първичната технология е включвала употребата на разтвор на железен сулфат с добавен като окислител калиев дих­ромат; това е довело до получаването на гипс (калциев сулфат) като вторичен продукт. Този вариант може да обясни наличието на гипс и хром в първите пет парчета от черепа, намерени от Досън. (2) Че­тирите фрагмента, намерени след присъединяването на Удуърд, съдържали гипс, но не и хром. В този случай технологията явно не е включвала калиев дихромат. (3) В челюстта било установено съ­държание на хром; в нея обаче нямало гипс. При това положение оцветяването трябва да е получено по някакъв друг начин - с изпол­зване на железни и хромови съединения; той не довел до образува­нето на гипс. Трудно е да се разбере, защо предполагаемият фалши­фикатор е трябвало да използва три различни метода, като се има предвид, че и един е щял да бъде напълно достатъчен. Освен това можем да се запитаме защо въпросният фалшификатор е обработил челюстта много по-невнимателно от черепа, рискувайки по този на­чин да бъде разкрит.

Допълнителните сведения, под формата на свидетелства на оче­видци, също създават впечатлението, че черепът наистина е открит в чакълестите пластове при Пилтдаун. В случая свидетел е Мейбъл Кенуърд - дъщеря на Робърт Кенуърд, собственик на Баркъм Мей-нър. На 23 февруари 1955 г. „Телеграф" публикува нейно писмо, в което се казва следното: „Един ден, докато копаеха в недокоснат чакълен пласт, един от работниците видя нещо, което оприличи на кокосов орех. Той го счупи с кирката си, взе едно парче и изхвърли останалото." От особено значение е свидетелството за това, че чакъ­лът е бил недокоснат.

Дори самият Уайнър признава следното: „Не можем просто да игнорираме историята за работниците и техния „кокосов орех" и да я обявим за измислен разказ, който да послужи като правдоподобно обяснение за парчетата... Но дори да приемем при това положение, че работникът е намерил част от череп, остава възможността това да не е бил полуфосилният Eoanthropus, a някакво много по-късно обикнове­но погребение." Уайнър стига до предположението, че едва по-късно виновникът - който и да е бил той - е подменил парчетата от намере­ния череп с тези, които бил обработил предварително. Но ако работни­ците наистина са се натъкнали на „много по-късно обикновено погребе­ние", къде са останалите кости от скелета? В крайна сметка, заключе­нието на Уайнър е, че работниците са намерили цял фалшив череп, който е бил заровен на мястото предварително. И все пак според Мей­бъл Кенуърд — те са започнали да копаят на съвсем ново място,

Робърт Есекс - учител по естествени науки, - който поддържал лични контакти с Досън между 1912и1915г., дал интересна ин­формация за челюстта от Пилтдаун, или по-скоро - за челюстите от Пилтдаун. През 1955 г. Есекс пише следното: „Д-р Уайнър не спо­менава една друга челюст, която също беше намерена при Пилтда­ун. Тя приличаше много повече на човешка, отколкото на маймунс-ка, и следователно е много по-вероятно да е принадлежала към отк­ритите парчета от череп, за които се твърди, че са човешки. Виж­дал съм и съм държал в ръцете си тази челюст; освен това знам кой я донесе в офиса на Досън."

По-нататък Есекс дава още детайли. По това време той бил учи­тел по естествени науки в местното основно училище, намиращо се близо до офиса на Досън. Ето как продължава разказът: „Веднъж минавах покрай офиса, когато един от чиновниците, когото познавах добре, ми махна да вляза. Беше ме повикал, за да ми покаже половин фосилна челюст, която приличаше много повече на човеш­ка, отколкото на маймунска, и на която все още имаше три кътни зъба. Когато попитах, откъде се е появила, отговорът беше: „Пилт-даун". Според чиновника челюстта била донесена от един от работ­ниците, който дошъл, носейки чанта за инструменти, и попитал за господин Досън. Когато му отговорили, че господин Досън има рабо­та в съда, той оставил чантата и казал, че ще дойде по-късно. След като работникът излязъл, моят познат отворил чантата и видял че­люстта. След това ме забелязал да минавам и ме повикал. Казах му да я остави обратно и че ако господин Досън разбере, ще се ядоса. След това разбрах, че господин Досън още бил в съда, когато работ­никът се върнал, и че последният си взел чантата и си заминал." По-късно Есекс видял снимки на челюстта от Пилтдаун. Като отбе­лязал, че тя не била онази, която бил видял в офиса на Досън, той решил да информира Британския музей за случилото се.

Откриването на човешка челюст явно потвърждава хипотезата, че черепът от Пилтдаун по начало е принадлежал към чакълестия пласт. Дори и да приемем, че всички други кости са фалшификати, ако черепът е намерен in situ, това би означавало, че пред нас е поредният случай на останки от Homo sapiens sapiens, открити в пластове от края на средния или началото на късния плейстоцен.

Кой е извършителят?

В по-късните публикации безапелационно се приема, че всички фосили и оръдия от Пилтдаун са фалшификати. Поради това авто­рите концентрират вниманието си върху въпроса кой е извършите­лят на измамата. Мнозина, сред които и Уайнър и Оукли, приписа­ли вината на палеонтолога любител Досън. По този начин, те оправ­дали професионалния учен Удуърд.

Изглежда обаче, че тази фалшификация изисква изключителни технически познания и умения, които би трябвало да са отвъд въз­можностите на един антрополог аматьор, какъвто бил Досън. Не заб­равяйте, че човешките фосили от Пилтдаун били намерени заедно с много кости от изчезнали бозайници. По-вероятно е в случая да е намесен професионален учен, който да е имал достъп до редки фосили и да е знаел как да ги подбере и модифицира, за да създаде представа за автентичен животински комплекс, характерен за опре­делена епоха.

Неколцина се опитали да изградят обвинение срещу Тейлар дьо Шарден, който учел в йезуитския колеж, близо до Пилтдаун, и се познавал с Досън още от 1909 г. Уайнър и неговите колеги смятали, че намереният при Пилтдаун зъб от Stegodon произхождал от едно нахо­дище в Северна Африка, което Тейлар де Шарден може би е посетил, докато работел като лектор в Каирския университет от 1906 до 1908 г.

Следващият заподозрян е Удуърд, който откопал някои от наход­ките със собствените си ръце. Трябвало е да забележи нещо неред­но, ако са били заровени предварително. Това породило подозрения, че и той е участвал в заговора. Освен това Удуърд стриктно контролирал достъпа до оригиналните фосили, които се съхранявали под неговата опека в Британския музей. Това може да се интерпретира като опит да се скрият от останалите учени следите от фалшификацията.

Ронълд Милър - автор на „Хората от Пилтдаун" - заподозрял Граф-тън Елиът Смит. Той не харесвал Удуърд и е възможно да се е опитал да го примами в един толкова елегантен капан. Подобно на Тейлар дьо Шарден, Смит също бил прекарал известно време в Египет и също имал достъп до фосили, които да подхвърли при Пилтдаун.

Франк Спенсър - професор по антропология в колежа Куинс на Градския университет на Ню Йорк - е написал книга, в която обви­нява за измамата Пилтдаун сър Артър Кейт, пазител на Музея към Кралския хирургически колеж. Кейт вярвал, че съвременните хора са се появили по-рано, отколкото било приемливо за останалите уче­ни. Според Спенсър това била причината двамата с Досън да напра­вят заговор, който да предостави доказателства за неговата теза.

С това заподозрените не се изчерпват. Сред тях е и Уилям Солъс - професор по геология в Кеймбридж. Името му се споменава в едно записано на касета съобщение, оставено от английския геолог Джеймс Дъглъс, починал през 1979 г. на 93-годишна възраст. Солъс не ха­ресвал Удуърд, който разкритикувал изобретения от него метод за правене на гипсови отливки от фосили. Дъглъс си спомнил, че са­мият той бил изпратил на Солъс от Боливия зъби от мастодонт, как­вито били намерени при Пилтдаун. Освен това Солъс бил получил и известно количество калиев дихромат - съединението, използвано при обработката на много от находките. За капак Солъс „заел" от колекцията на музея в Оксфорд няколко зъба от човекоподобни май­муни. Според Дъглъс Солъс тайничко се радвал на това как е успял да подхлъзне Удуърд с фалшификатите от Пилтдаун.

И все пак, ако Пилтдаун наистина е фалшификация, в нея веро­ятно има нещо повече от лично отмъщение. Спенсър заявява, че „до­казателствата са подготвени да издържат на щателна научна провер­ка и следователно да предизвикат конкретна интерпретация на отк­ритите човешки фосили".

Възможно е някои от причините, които са подтикнали един про­фесионален учен към измама да се коренят в недостатъчните сведе­ния за човешката еволюция, събрани до началото на XX в. Дарвин публикувал „Произход на видовете" през 1859 г. Това поставило на­чалото на издирването на фосилни материали, които да свържат Homo sapiens c маймуните от миоцена. Като оставим настрана отк­ритията, предполагащи съществуването на напълно съвременни хора през миоцена и плиоцена, науката имала на разположение единст­вено фосилите на Явайския човек и челюстта от Хайделберг. Както видяхме в осма глава, Явайският човек определено не се радвал на единодушната подкрепа на академичната общност. Още от самото начало възникнали заплашителни съмнения, че човекоподобният че­реп не трябва да се свързва с откритата на 45 фута (14 т) човекоподобна бедрена кост. Освен това, редица английски и американски учени раз­вивали алтернативни теории за човешката еволюция, според които оформянето на човекоподобния череп с високо чело е предшествало това на човекоподобната челюст. В разрез с тези виждания Явайс­кият човек демонстрирал нискочел, подобен на маймунски череп. Като се има предвид, колко много съвременни учени са си позво­лили да правят догадки относно личността и мотивите на предпола­гаемия „Пилтдаунски фалшификатор", ние също бихме искали да предложим една хипотеза. Представете си следния сценарий. Ра­ботниците от Баркъм Мейнър наистина откриват автентичен череп от средния плейстоцен точно според разказа на Мейбъл Кенуърд. Парчетата са предадени на Досън. Той информира за това Удуърд, с когото поддържа редовни контакти. Удуърд развива собствена тео­рия за произхода на човека. Освен това той е много разтревожен от липсата на научни доказателства за човешката еволюция дори и след 50 години на търсене и поради това планира и подготвя измамата. Той не действа сам, а със съдействието на неколцина подбрани учени от Британския музей. Те му помагат да се снабди с необходими­те материали и да ги подготви така, че да не бъдат разпознати от непосветените в тайната специалисти.

Самият Оукли, който изиграл важна роля в разкриването на слу­чая Пилтдаун, пише следното: „Материалите от Тринил [Явайският човек] били предателски непълни и мнозина учени ги смятали за неподходящи като доказателство за Дарвиновата теория за човешка­та еволюция. Понякога се питам дали сред обърканите мотиви, сто­ящи зад „измамата Пилтдаун", не трябва да се търси и нечие заблу­дено нетърпение, породено от бавещото се откриване на едно по-при­емливо „липсващо звено"."

Уайнър също допуска една подобна възможност: „Възможно е всичко да се дължи на безумното желание да се подпомогне доктри­ната за човешката еволюция, катой се предостави „необходимото" „липсващо звено"... Вероятно Пилтдаун е предложил на някой фа-натизиран биолог едно неустоимо изкушение: да компенсира това, което природата била създала, но пропуснала да запази."

За нещастие на хипотетичните конспиратори, направените през следващите няколко десетилетия открития, не подкрепили точно тази еволюционна теория, която Пилтдаунският човек трябвало да илюстрира. Появата на нови находки, свързани с Явайския човек и с Пекинския човек, както и откриването на Australopithecus в Африка, накарали учените да повярват в хипотезата за нискочелия първобитен човешки предшественик. Високочелият череп от Пилт­даун трябвало да опровергае точно тази идея.

Времето минавало, а трудностите по създаването на жизнеспо­собно родословие на изкопаемите хоминиди се увеличавали. В един критичен момент оцелелите конспиратори, свързани с Британския музей, решили да действат. Като включили в плана и непосветени колеги, те подготвили систематично разкриване на измамата, из­вършена от самите тях по-рано през същото столетие. Може би, до­като траело разследването, някои от образците са били подложени на допълнителна химична и физична обработка, която да направи фалшификацията по-правдоподобна.

Целият този сценарий, включващ група конспиратори от Бри­танския музей, които първо подготвят измама само за да я разкри­ят по-късно, със сигурност ще се стори на мнозина като изсмукан от пръсти. Той обаче се основава на също толкова - много или малко - улики, колкото и другите хипотези. Под съмнение са толкова много отделни британски учени, включително и такива от Британския му­зей, че нашата хипотеза всъщност не увеличава кръга от заподозрени. Не е изключено в Британския музей да не е имало конспирато-ри. И все пак според мнозина учени някой с научна подготовка -сам или с помощта на съучастници - е успял да подготви една изк­лючително успешна фалшификация.

Гейвин дьо Биър - директор на Британския музей за естествена история - заявил, че използваните при разкриването на аферата Пилтдаун методи ще „направят невъзможно повторното извършване на подобна измама". И все пак някой, който е запознат с модерните химични и радиометрични методи на датиране, би могъл да напра­ви труден за разпознаване фалшификат. Как можем да бъдем си­гурни, че дори и сега в някой от най-големите световни музеи не се спотайва някоя подобна измама, чакаща да бъде разкрита.

Очевидно ефектът от случая Пилтдаун си остава негативен. За щастие подобни инциденти не са често явление - поне според това, което ни е известно. Има обаче един по-коварен и по-мащабен вид измама - рутинното представяне и прекласифициране на информа­ция, определяно от строги теоретични предразсъдъци.

В книгата си „Археологическите измами" (1925 г.), Вайсон дьо Праден от Антропологическата школа в Париж пише следното: „Чо­век често се сблъсква с факта, че хората на науката са обладани от предпоставени идеи. Без да извършват измама в пълния смисъл на думата, те нямат никакви колебания така да преобърнат дадена ин­формация, че да отговаря на техните теории. Например някой учен може да е убеден в това, че законите на прогреса при първобитните производства би трябвало да могат да се проследят винаги, навсякъ­де и в най-малки детайли. Ако той види в един и същ комплекс едновременното присъствие на по-съвършено изработени и на по-груби артефакти, ще реши, че в случая става дума за две нива, като грубите предмети са характерни за по-долното. Той ще класифици­ра находките си според техния тип, а не според пласта, в който са открити. Ако се случи така, че открие в основата на наслагите доб­ре изработено оръдие, ще заяви, че е имало някакво вторично раз­местване и че находката трябва да бъде върната в комплекса, от който е дошла. След това ще я постави при находките от по-горните нива. По-късно при представянето на стратиграфското положение на материалите ще стигне до истинско мошеничество, което ще бъде подчинено на една предвзета идея и ще бъде повече или по-малко несъзнателно. Иначе най-вероятно нашият учен ще е напълно чисто­сърдечен човек, когото никой не би определил като измамник. По­добни случаи са често явление и ако не споменавам имена, то не е, защото не мога да го направя."

Неща от този сорт не се случват само в Британския музей - мо­жете да ги откриете във всички музеи, университети и всевъзмож­ни центрове за палеоантропологични изследвания по целия свят. И макар всеки отделен инцидент, при който има филтриране на ин­формация, да изглежда незначителен, кумулативният ефект е по­разителен. Той радикално изопачава и замъглява представите за произхода и ранната история на човека.

Има огромно количество факти, които показват, че подобни на нас самите създания са населявали Земята много назад във времето - докъдето ни се простира погледът - в плиоцена, миоцена, олиго-цена, еоцена и дори по-рано. Едновременно с това са съществували и маймуни, и примитивни хора, чиито останки също откриваме. Най-вероятно, всички типове хоминиди са съсъществували през време­то. Ако бъде разгледана цялата налична информация, ясно ще се оформи именно тази картина. Еволюционното родословие би могло да бъде построено, само с цената на елиминирането на твърде много доказателства и със запазването на фосилите и артефактите, които отговарят на предварително приетите идеи. Учените, които се стре­мят към утвърждаването на дадена теоретична гледна точка, извър­шват точно такъв тип измама - неоправдано елиминиране на факти, които са точно толкова доказани, колкото са и общоприетите. Тази измама очевидно не е резултат от преднамерено организиран заго­вор, какъвто е случая с Пилтдаунската фалшификация (ако наис­тина става дума за фалшификация). Напротив - тя е естествен ре­зултат от съществуващите в научните среди обществени процеси на филтриране на знанието.

И макар в палеоантропологията най-вероятно да има много не­съзнателни лъжи, случаят с Пилтдаун е добър пример за това, че в тази научна област човек може да се натъкне и на напълно предна­мерени и пресметнати измами.