Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън

Съвременните изследователи са склонни да се съгласят с убеж­дението на Брьой. Обикновено синантропът е представян като изк­лючителен ловец, който убивал животни с каменните си сечива и след това ги печал на огньовете в пещерата Чжоукоудиян.

Двама антрополози от Университета на щата Ню Мексико - Луис Бинфорд и Чуан Кун Хо - създават малко по-различна представа за синантропа. Ето какво пишат те по въпроса за слоевете пепел: „Може да се предположи, че поне някои от тях са били огромни купчини гуано (птича тор), натрупали се в пещерата. Тези големи струпвания на органични материали може да са изгорели при някакви обстоя­телства... Предположението, че огънят е бил внесен и разпространен от човек, е неоправдано. Същото се отнася и за това, че горелите кости и другите материали са се появили вътре в резултат от дейс­твието на хора, които са си приготвяли храна."

Теорията на Бинфорд и Хо - че пепелявите пластове са съставе­ни основно от птичи изпражнения - не получила единодушна подк­репа. Все пак, техните твърдения заслужават сериозно внимание, въпреки че са насочени срещу традиционната представа за Пекинс­кия човек, създадена въз основа на наличието на обекта на кости, въглени и останки от хоминиди.

Според Бинфорд и Хо за Пекинския човек може да се каже най-много, че най-вероятно се е хранел с мърша; той може да е, а може и да не е използвал груби каменни оръдия, за да отрязва парчета месо от труповете, оставени от хищници в големи пещери, където понякога имало органични материали, които горели продължител­но. А може и самият той да е бил жертва на същите тези големи пещерни хищници, тъй като изглежда невероятно да е влизал доб­роволно в подобни пещери, дори и за да търси мърша.

Следи от канибализъм

На 15 март 1934 г. намерили Дейвидсън Блек на бюрото му, по­чинал от инфаркт. В ръката си стискал реконструкцията на черепа на Sinanthropus. Малко след това ръководството на Неозойската изследователска лаборатория било поето от Франц Вайденрайх, който написал изчерпателна серия от статии, посветени на фосилите на Пекинския човек. Според Вайденрайх фосилните останки от раз­личните индивиди, и най-вече черепите, показвали, че те са били жертва на канибализъм.

Повечето от откритите при Чжоукоудиян хоминидни фосили били фрагменти от черепи. Вайденрайх особено наблегнал на факта, че от всички сравнително цели черепи липсвала централната част на ос­новата. Той отбелязал, че при съвременни черепи от Меланезия „съ­щият тип наранявания е резултат от ритуален канибализъм".

Освен липсващите части от основата Вайденрайх забелязал и дру­ги следи, които можели да бъдат резултат от целенасочено прилага­не на сила. Например някои кости демонстрирали следи от удар, които „могат да се получат само ако костта е все още пластична", което доказвало, че „описаните рани трябва да са били нанесени или приживе, или малко след смъртта на индивида". По някои от ма­лобройните дълги кости от Sinanthropus, намерени при Чжоукоудиян, също имало счупвания, които за Вайденрайх били направени от хора - вероятно за извличането на мозъка.

Като обяснение на това, че са открити предимно фрагменти от черепи, Вайденрайх предложил хипотезата, че - с изключение на малобройните дълги кости - в пещерата са били донасяни само гла­ви. Ето какво заявява той: „Тази странна селекция на човешки кос­ти... е била направена от самия Sinanthropus. Той е ходел на лов за собствените си събратя по същия начин, по който е преследвал и други животни. Не е имало разлики в отношението към жертвите."

Някои съвременни авторитети са изказвали предположението, че Вайденрайх е сгрешил в интерпретацията си на човешките ос­танки от Sinanthropus. Бинфорд и Хо изтъкнали, че черепи от хо­миниди, които са били влачени от водата по чакълести речни легла, често са откривани с липсващи части от основата. Откритите в Чжо­укоудиян черепи обаче не показват никакви следи от подобни пре­мествания.

Същите двама автори предположили, че костите от хоминидите са донесени в пещерата от хищници. През 1935 г. обаче Вайденрайх пише следното: „Внасянето им...- от хищни животни е невъзмож­но... тъй като трябваше да има видими следи от захапвания и пре-дъвкване, които в случая липсват." Това било причината той да реши, че канибализмът между отделните индивиди Sinanthropus е най-вероятното обяснение.

Марселин Бул - директор на Института по човешка палеонтоло­гия във Франция - предложил друга хипотеза, - а именно, че си-нантропът е бил плячка на по-интелигентен вид хоминиди. Според Бул, малкият черепен обем на синантропа предполагал, че този хо-минид не е бил достатъчно интелигентен, за да може да бъде разг­леждан като създател на огньовете или на каменните и костените оръдия, открити в пещерата.

Ако останките от Sinanthropus са били трофеи на по-интелигент­ни ловци, кои са били те и къде са техните кости? Бул изтъкнал, че в Европа има много пещери с изобилни находки на палеолитни човешки индустрии, докато „процентът на случаите, в които са откривани ске­лети или черепи на техните създатели, е безкрайно малък".

Следователно не можем да отхвърлим хипотезата за това, че по-интелигентен вид хоминиди е ловувал синантропи само защото фо­силните им останки все още не са открити при Чжоукоудиян. Искаме само да припомним, че в предишните глави бяха представени доказателства за това, че в други части на света са били откривани напълно човешки останки, произхождащи от пластове със същата или с по-голяма възраст от тези при Чжоукоудиян. Например кос­тите от Кастенедоло в Италия, които са идентични с тези на съвре­менните хора, били открити в наслаги от плиоцена - от преди пове­че от 2 млн. години.

Фосилите изчезват

Както имахме случай да отбележим и по-рано, една от причини­те за това, да не можем да разрешим многото загадки около Пекин­ския човек, е фактът, че фосилите вече не са достъпни за проучва­не. През 1938 г. ръководените от Вайденрайх разкопки при Чжоу­коудиян били прекъснати от партизанската война, водеща се по окол­ните Западни хълмове. По-късно, когато избухнала Втората светов­на война, Вайденрайх заминал за САЩ, като отнесъл със себе си серия отливки от фосилите на Пекинския човек. Това станало през април 1941 г.

Твърди се, че през лятото на същата година оригиналните кости били опаковани в два войнишки сандъка и доставени на полковник Адхърст от охраната на' американското посолство в Пекин. Разказът продължава с това, че в началото на декември 1941 г. въпросните сандъци били натоварени на влака към пристанището Чинуангтао, където е трябвало да бъдат прехвърлени на един американски ко­раб - „Президент Харисън". Това било част от американската ева­куация от Китай. На 7 декември обаче влакът бил нападнат и оттогава никой не е виждал фосилите. След края на войната комунистическото правителство на Китай продължило разкопките при Чжоукоудиян, прибавяйки незначителен брой находки към предвоенните.

Един случай на интелектуална непочтеност

В една статия за Чжоукоудиян, отпечатана от „Сайънтифик Аме-рикън" през юни 1983 г. двама китайски учени - By Руканг и Лин Шенглонг - представили неверни данни за човешката еволюция.

Те формулират две твърдения: (1) Черепният обем на Sinanthro­pus нараснал от най-долното ниво на пластовете в Чжоукодиян (с възраст 460 000 години) до най-горното (с възраст 230 000 години), което трябва илюстрира прехода от Sinanthropus към Homo sapiens. (2) Типовете и разпространението на каменните оръдия също свидетелстват за развитието на синантропа.

В подкрепа на първата си теза By и Лин са представили анализа на шест сравнително цели черепа на Sinanthropus, открити в Чжо­укоудиян. Ето какво заявяват те: „Измереният черепен обем за най-ранния череп е 915 cm3, четирите по-късни дават средноаритмети­чен обем от 1075 стг, а най-късният - 1140 cm3." Основавайки се на тези съотношения, двамата учени стигат до следното заключение: „Изглежда, че за целия период на обитаване на пещерата, мозъчни­ят обем се е увеличил с повече от 100 cm3."

Поместената в „Сайънтифик Америкън" таблица показва место-намирането и размерите на черепите, открити в Чжоукоудиян -Находище 1 (табл. 10.1, колона А). В обясненията към таблицата обаче By и Лим са пропуснали да отбележат факта, че най-ранният череп, открит в пласт 10, всъщност е на дете. Според Франц Вайден­райх то е починало на8-9-годишна възраст, а според Дейвидсън Блек - между 11 и 13 години.

Освен това By и Лин са пропуснали да отбележат и още нещо - че един от откритите в пластове 8 и 9 черепи (череп X) е с обем 1225 cm3, което е с 85 стг повече от най-късния (череп V). Когато бъдат пред­ставени пълните данни (табл. 10.1, колона В), става ясно, че в пери­ода от преди 460 000 до преди 230 000 години няма равномерно нарастване на мозъчния обем.

Като допълнение към представянето на еволюционното развитие на черепния капацитет, By и Лин са отбелязали и тенденцията към смаляване на сечивата в наслагите на пещерата Чжоукоудиян. Ос­вен това те съобщават и това, че за откритите в по-горните нива оръ­дия са използвани по-качествени материали, отколкото за тези от по-долните. В по-късните пластове се срещал по-често висококачес­твен кварц и кремък, но по-малко пясъчник.

Промяната на технологичните умения обаче не предполага и фи­зиологично развитие на населението. Например да сравним герман­ците от 1400 г. и тези от 1990 г. Технологичните разлики са смай­ващи - реактивни самолети и автомобили срещу коне; телевизия и

телефон срещу естественото зрение и глас; танкове и ракети срещу мечове и лъкове. И все пак би било грешка да се смята, че герман­ците от 1990 г. са физиологично по-развити от тези от 1400 г. Сле­дователно, въпреки твърденията на By и Лин, разпространението на различни видове каменни не означава, че синантропът е еволюирал. Публикацията на By и Лин - особено в частта й за увеличаването на черепния обем на синантропа по време на обитаването на пещера­та Чжоукоудиян - е красноречив пример за това, че човек не трябва да вярва на всичко, което пише в научните списания за човешката еволюция. Изглежда че академичната общественост е така отдадена на еволюционистката си доктрина, че всяка статия, която има пре­тенциите да я подкрепя, минава едва ли не безкритично.

Датиране по морфология

Макар Чжоукоудиян да е най-известният палеоантропологичен обект в Китай, той далече не е единствен. Различни находища са дали фосили от ранен Homo erectus, Homo erectus, неандерталци и ранен Homo sapiens. Тези находки оформят една ясно изразена еволюционна линия. Остава отворен въпросът как точно е била изг­радена тази прогресия.

Както видяхме от представените дотук човешки фосили - неза­висимо, дали са открити в Китай, или някъде другаде, - в повечето случаи те не могат да бъдат датирани с особено голяма точност. Обик­новено находките се поставят в рамките на период, който може да бъде наречен „възможни хронологични граници". Тези граници са разтегливо понятие и зависят от използваните методи на датиране. Сред методите има химични, радиометрични и геомагнитни техно­логии, както и анализ на стратиграфията на обекта, животинските кости, типовете оръдия и морфологията на останките от хоминиди. Освен това различните учени често предлагат различни хронологич­ни граници за определени находки, независимо от използването на едни и същи методи. В този случай, ако човек не иска безкритично да приеме най-късното мнение като правилно, той е принуден да вземе предвид всички предложени датировки.

Тук обаче бихме могли да се натъкнем на известни трудности. Представете си следното: един учен чете няколко различни публи кации за две находки на кости от хоминиди, които имат различна морфология. Въз основа на стратиграфията и на животинските кос­ти те би трябвало да се отнесат - грубо казано - към един и същ период. Този период обаче обхваща неколкостотин хиляди години. Многократното тестуване, извършено от различни учени с различни палеомагнитни, химични и радиометрични методи, е дало голям брой различни дати, макар и в рамките на периода. Някои от резул­татите показват, че едната находка е по-стара, а други - че втората е по-стара. След като анализира всички публикувани данни за двете находки, нашият изследовател ще открие, че възможните датиров-ки общо взето се припокриват. С други думи, тези методи се оказ­ват неспособни да определят кой от двата индивида е по-ранен.

В такъв случай какво може да се направи? Както ще видим, по­някога учените решават, основавайки се само на предаността си към еволюцията, че костите с по-маймуноподобна морфология трябва да се отнесат към началото на възможните хронологични граници, само за да не се припокриват с възможната датировка на по-човекоподоб-ния от морфологична гледна точка хоминид. По този начин се оказ­ва, че двата индивида са разделени във времето. Не забравяйте след­ното обаче: това хронологическо подреждане е направено само въз основа на морфологията с цел да се запази еволюционното развитие. Просто не изглежда добре по едно и също време да е имало две раз­лични форми, от които едната по презумпция би трябвало да пред­шества другата.

Е
то един пример. Чанг Куангчи - антрополог от университета в Йейл - заявява следното: „Животинските находки от находищата [на хоминиди] Maпа, Чанг-янг и Лиу-чиянг не предоставят възмож­ност за по-точно датиране. Първите два фосила могат да се отнесат към който и да е момент от средния и късния плейстоцен, поне въз основа на откритата заедно с тях фауна... Ако някой би искал да определи с по-голяма точност хронологичната позиция на тези три находки, той ще трябва поне за момента да се опре единствено на техните собствени морфологични характеристики и да ги сравни с други, по-добре датирани материали от Китай." Това може да бъде определено като „датиране по морфология".

През 1981 г. Джийн С. Айгнър пише следното: „В Южен Китай очевидно е имало стабилна фауна, което затруднява подразделянето на плейстоцена. Обикновено определянето на по-ранни или по-късни периоди става по присъствието на хоминиди с по-архаична или по-развита морфология." Това е едно много ясно изложение на обос­новката за морфологично датиране. Наличието на по-развити хоми­ниди се приема като безпогрешна индикация за по-късен период.

С други думи, ако на даден обект открием маймунообразен хо­минид в комплекс от средноплейстоценска фауна, а на друг обект -по-човекоподобен хоминид в комплекс от същата средноплейстоцен­ска фауна, то би трябвало — ако следваме предложената система — да заключим следното: обектът с по-развития хоминид се датира по-късно от другия - в рамките на средния плейстоцен. Нека да припомним само, че средният плейстоцен обхваща времето от преди 1 000 000 до преди 100 000 години. Безусловно се приема, че въп­росните два обекта по никакъв начин не може да са синхронни.

След като сме извършили тези маневри, се оказва, че двата хо-минида - вече раздалечени във времето - се появяват в учебниците като пример за еволюционното развитие през средния плейстоцен! Това е една непочтена от интелектуална гледна точка процедура. Почтено би било да се признае, че сведенията не позволяват да се прецени със сигурност дали единият хоминид е предшествал дру­гия и дали не са съществували паралелно. Това би изключило двете находки от конструкцията на една хронологична еволюционна ли­ния. Единственото, което някой би могъл чистосърдечно да каже, е, че и двете са открити в пластове от средния плейстоцен. Не можем да бъдем сигурни, дали „по-развитият" човекоподобен хоминид не е предхождал „по-изостаналия" маймунообразен. Ако приемем обаче, че еволюцията е факт, бихме могли да „датираме" хоминидите по тяхната морфология и да подредим фосилните материали в съответ­ствие с това.

Нека се спрем на един специфичен пример за проблема с „въз­можните хронологични граници". През 1985 г. Куи Жонгланг съоб­щил, че през 1971 и 1972 г. в пещерата Янхуй били намерени зъби от Homo sapiens. Находището се намира близо до Тонгдзи в южно-китайската провинция Гуижу. Освен човешките останки там била намерена и фауна от тип Stegodon-Ailuropoda. Stegodon-ът е вид изчезнал слон, aAiluropodaia. - гигантска панда. Този тип фауна е типична за средния плейстоцен на Южен Китай.

В пълния списък на животинските останки от находището Тонг­дзи, направен от Хан Дефен и Key Чунхуа, са включени 24 вида бозайници. Всички те се срещат и в съставените от същите автори списъци за средния (и ранния) плейстоцен. Известно е обаче, че огромното количество от изброените видове съществуват - освен през плейстоцена - и до наши дни.

Ето какво заявява авторът на публикацията за откритията при Тонгдзи: „Пещерата Янхуй е първият обект в цялата провинция, където са открити останки от Homo sapiens... Фауната предполага хронологичен обхват в средния и късния плейстоцен, но археологи­ческите [човешките] находки отнасят находището към късния плейстоцен."

С други думи присъствието на фосили от Homo sapiens е прието като определящ фактор за датирането на обекта в късния плейстоцен. Това е очевиден случай на датиране по морфология. Но - според предс­тавените от Куи животински останки всичко, което може да бъде каза­но със сигурност, е, че датировката на фосилите от Homo sapiens може да варира в границите на средния и късния плейстоцен.

Към това трябва да добавим обаче стратиграфските данни, които определено насочват към дата в средния плейстоцен. Куи дава след­ната информация: „В пещерата има няколко пласта. Всички човеш­ки фосили, каменни оръдия, горели кости и останки от бозайници са открити в четвъртия пласт, състоящ се от сивожълт пясък и ча­къл." Това струпване в един-единствен пласт на човешки кости и остан­ки от разпространени през средния плейстоцен бозайници предполага тяхната едновременност. Като общо се смята, че жълтите наслаги в пе­щерите на Южен Китай се отнасят към средния плейстоцен.

Ние също направихме анализ на списъка с животински видове, при който стигнахме до извода, че има основания датировката му да се стесни само до средния плейстоцен. Смята се, че представеният при Тонгдзи Stegodon е съществувал от началото на плиоцена до края на средния плейстоцен. В един списък на животински видове, важни за датирането на находища в Южен Китай, Айгнър посочва, че Stegodon orientalis съществува само до края на средния плейс­тоцен, макар да е поставила въпросителна след това.

Датирането на обекта при Тонгдзи само в средния плейстоцен се подкрепя от присъствието и на един вид, чието изчезване в края на периода се смята за по-сигурно. В списъка си Айгнър е включила освен Stegodon orientalis, и други видове от Тонгдзи. Сред тях е и Megatapirus („гигантски тапир"), за който тя казва, че се среща само през средния плейстоцен. Китайските учени са класифицира­ли откритите при Тонгдзи екземпляри като Megatapirus augustus. Айгнър характеризира Megatapirus augustus като „голяма фосилна форма, представена в колекциите от материали от средния плейсто­цен на Южен Китай". Според нас присъствието на Megatapirus augustus ограничава най-късната възможна дата на фауната от Тон­гдзи до края на средния плейстоцен (фиг. 10.1).

Друг характерен фосил от списъка на Айгнър е Crocuta crocuta (съвременната хиена), която се появява за първи път в Китай през средния плейстоцен. Нейното присъствие в Тонгдзи ограничава най-ранната възможна дата до около средата на средния плейстоцен.

Да обобщим: като използваме в качеството им на характерни фо-сили Megatapirus augustus и Crocuta crocuta, можем да опреде­лим, че възможните хронологични граници на фауната от Тонгдзи са от средата до края на средния плейстоцен.

Оказва се, че Куи всъщност е продължил съществуването на ня­кои видове бозайници от фауната тип Stegodon-Ailuropoda (като например Megatapirus augustus) от средния плейстоцен до нача­лото на късния плейстоцен, само за да запази приемливата датиров-ка за фосилите на Homo sapiens. Тази операция е била изискана от неговите теоретични предразсъдъци. Веднъж след като това е било извършено, Homo sapiens от Тонгдзи — вече на сигурно място в къс­ния плейстоцен - преспокойно е можел да бъде включен в еволюцион­ната прогресия и да бъде цитиран като доказателство за човешката еволюция. Ако го отнесем към по-ранния период от реалните му хроно­логични граници, заложени от съпътстващата фауна — в средата на средния плейстоцен - той ще се окаже съвременен на Homo erectus от Чжоукоудиян. Това обаче няма да изглежда много добре в който и да било учебник, посветен на човешката еволюция в Китай.

Подложихме на внимателен анализ съобщенията за още няколко китайски обекта и открихме, че при тях разпределението във вре­мето на различните хоминиди е извършено въз основа на същия процес на датиране по морфология. През 1964 г. при Лантиан бил открит череп от Homo erectus, който бил по-примитивен от тези от Чжоукоудиян. Това накарало редица автори, сред които и Дж. С. Айгнър, да го поставят по-рано във времето. Нашият собствен ана­лиз на фосилната фауна обаче показа, че датите на двете находки — тази от Лантиан и тази от Чжоукоудиян - се припокриват. Същото се отнася и за една челюст or Homo erectus, открита при Лантиан.

Все пак ние не твърдим, че черепът на Лантианския Homo erectus е съвременен н&Ното erectus от Чжоукоудиян - Находи­ще 1. В съответствие със стандартната ни процедура, ние просто разширяваме „възможните хронологични граници" на примитивния Homo erectus от Лантиан, в които трябва да влезе и периодът, пред­ставен в обитаването на Чжоукоудиян.

Сега вече разполагаме с припокриващи се дати в средния плейс­тоцен за следните хоминиди: (1) Лантианският човек - примитивен Homo erectus; (2) Пекинският човек - по-развит Homo erectus; (3) човекът от Тонгдзи, описан като Homo sapiens. He твърдим, че тези създания наистина са съществували паралелно.' Може и да са, може и да не са. Това, за което настояваме, е следното - учените не би трябвало да твърдят, че хоминидите не са съществували паралел­но само защото имат различна морфология. И въпреки всичко -точно това се случва. Учените са подредили китайските фосилни хоминиди в хронологична еволюционна прогресия, опирайки се глав­но на физическите им характеристики. Тази методология гаранти­ра, че нито един фосил няма да изпадне от сферата на еволюционис-тките очаквания. Палеоантрополозите си служат с морфологичните разлики на хоминидните фосили, за да разрешат споровете по фау-нистичните, стратиграфските, химичните, радиометричните и гео-магнитните дати, така че те да отговарят на общоприетата еволюци­онна прогресия. По този начин те позволяват на теоретичните им предразсъдъци да замъглят другите възможности.

Още открития в Китай

През 1956 г., докато копаели за тор в една пещера близо до Маба - в южнокитайската провинция Гуангдонг, - селяни намерили че­реп, който очевидно принадлежал на примитивно човешко същество. Изглежда, че в научните среди има консенсус, че черепът от Маба е от Homo sapiens и демонстрира известни неандерталоидни черти.

Лесно е де се разбере, че в съответствие с еволюционистките си очаквания учените биха искали да отнесат въпросния череп към самия край на средния или към началото на късния плейстоцен -след Homo erectus. Въпреки че находката наистина може и да е от началото на късния плейстоцен, откритите в пещерата животински кости са от бозайници, които са съществували не само в късния, но и в средния и дори в ранния плейстоцен. Изглежда, че най-важното основание за датирането на пещерата Маба в края на средния или нача­лото на късния плейстоцен е морфологията на човешките кости.

Нека осъвременим списъка си - вече имаме припокриващи се хронологични граници (всичките - в средния плейстоцен) за: (1) примитивен Homo erectus (Лантиан); (2) Homo erectus (Чжоукоу-диян); (3) Homo sapiens (Тонгдзи); (4)Homo sapiens c неандерта-лоидни черти (Маба).

Оформящата се възможност -Homo erectus да е съществувал в Китай паралелно с други, по-развити хоминиДи - хвърля още масло в огъня на спора кой точно е отговорен за разбитите черепи на Пе­кинския човек и за присъствието на усъвършенствани каменни се­чива при Чжоукоудиян - Находище 1. Дали в средата на средния плейс­тоцен наистина са съществували паралелно няколко различни вида хо-. миниди, с различна степен на развитие? Не го твърдим със сигурност, но според наличната информация такава възможност съществува. До­като проучвахме научната литература, не открихме нито една ясна при­чина, която да изключва едновременното им съществуване - с изк­лючение на факта, че са различни като морфология.