Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- При тях няма и омраза към другите, така, че те не са жестоки.
- - в мечтите или на практика.
- Източниците на правонарушенията
- Ако аз не мога да получа любов, то мога да получа омраза.
- - плахи деца, без умение да общуват. Невзрачна малка девойка, чиято очарователна сестричка танцува солово пред гостите, може да има ужасни фантазии за внезапната смърт на сестра си.
- Кражбата
- Ако децата са любими и свободни, те в
- Малко са хората, които не биха вкарали нещо тайно през митницата, а още по-малко са тези, които не крият данъци. И между другото, почти всеки се огорчава, когато сина му открадне някой пенс.
| адизмът е имал сексуална природа, то в училище и в къщи нещата са на същия принцип. Аз чувам протестиращия глас на майката: ”Глупости! Вие искате да кажете, че когато шляпна Джими по ръката, защото пипа вазата, подарена от баба ми, аз проявявам сексуално извращение?!”
Моят отговор е: да, макар и в по-слаба степен. Ако вашият брак е щастлив и вашият сексуален живот напълно ви удовлетворява, вие няма да шляпате Джими. Шляпането е проява на омраза към плътта, а плътта означава тяло с всичките негови потребности и стремежи. Ако вие обичате своята собствена плът, вие няма да причините болка на плътта на Джими. Родителите свободно бият децата, както намерят за добре, при това не оставят следи, които могат да бъдат забелязани в местния съд. Нашият наказателен кодекс е дълъг списък от жестокости, маскирани под справедливост. С психологическата жестокост е още по-трудно да се справим, отколкото с физическата. Телесните наказания в училищата могат да се отменят с общински закон, но, човек проявяващ психологическа жестокост, е недосегаем за този закон. Циничният или злобен родителски език е способен да нанесе на детето невъобразима вреда. Ние всички познаваме бащи, които се присмиват на децата си: ”Ти си без ръце, нищо не можеш да направиш без да го провалиш”. По аналогичен начин такива мъже изразяват и своята омраза към жените, като постоянно ги критикуват. Срещат се и жени, които заливат с обиди и заплахи своите мъже и деца. Особена форма на психологичната жестокост е жестокостта на бащата, който проектира върху децата своята омраза към жена си. Жестокостта на учителите приема форма на високомерие и сарказъм. Децата никога не са жестоки, ако не ги принудят да подтиснат някое силно чувство. При свободните деца няма, или почти няма омраза към себе си, която да има нужда от освобождаване. При тях няма и омраза към другите, така, че те не са жестоки. При всяко малко дете живота по някакъв начин е осакатен. Често то просто върши по отношение на другите това, което са направили на него. Всяко набиване прави детето садист - в мечтите или на практика. Подтиснатите деца са жестоки в своите шеги. Аз почти никога не съм попадал на жестоки шегобийци в Съмърхил, а всички такива, които съм виждал, са пристигналите от други училища. Понякога, в началото на семестъра, когато децата се връщат със силно влияние от дома си, се случват изблици на тази болест от училищата-интернати - чупят се велосипеди или нещо друго, но това продължава не повече от седмица. Като цяло хуморът в Съмърхил е доброжелателен. И работата е в това, че те получават признанието и любовта на учителите, а когато необходимостта да мразят и да се страхуват е унищожена, децата стават добри. Източниците на правонарушенията Много психолози смятат, че детето не се ражда добро или лошо, но има вродени зачатъци както на добропорядъчност, така и на криминалност. Аз смятам, че не съществува никакъв криминален инстинкт, а също така при детето няма никаква природна наклонност към лошо поведение. Криминалността се проявява в детето като извратена форма на любов. Това е открита проява на жестокост, която се проявява, заради недостатък от любов. Веднъж един мой ученик, деветгодишно момче, играейки, с удоволствие си мърморел под носа: ”Аз искам да убия мама”. Това беше напълно несъзнателно поведение, защото момчето се занимаваше с правенето на лодка и целия му съзнателен интерес бил съсредоточен на това. Работата е там, че неговата майка си живеела живота и много рядко го виждала. Тя не го обичала и той знаел това подсъзнателно. Но това момче - едно от най-симпатичните деца в Съмърхил - не е започнало своя път в живота с престъпни мисли. Това е стара история: Ако аз не мога да получа любов, то мога да получа омраза. Всеки случай на детска престъпност, и това може лесно да се проследи, има в своята основа недостатък от любов. При друг деветгодишен ученик имаше фобия: Той се страхуваше, че майка му ще го отрови. Когато тя ставаше от масата, той следеше всички нейни движения и често казваше: ”Аз знам, ти си отишла за храна, ти искаш да ме отровиш”. Аз подозирам, че това е случай на проекция. Майката, изглежда, е обичала повече другия син и е възможно невротичното момче в своите фантазии да е готово да отрови и брата, и майката. Неговите страхове, вероятно, са страхове на възмездието: ”Аз искам да я отровя, но тя може вместо това да отрови мен”. Престъплението е очевидно изражение на омразата. Изучаването на детската престъпност неизбежно е свързана с изучаването на причините, довели детето до омразата. Това е проблем на травмирания Аз. Ние не можем да игнорираме факта, че детето на първо място е егоист. Всички останали за него нямат никакво значение. Когато неговото Аз е удовлетворено, ние имаме работа с това, което наричаме доброта, а когато неговото Аз е изтощено, ние се сблъскваме с престъпност. Престъпникът отмъщава за себе си на обществото, отмъщава за това, че обществото не е оценило неговия Аз, не е проявило любов към него. Ако хората се раждаха с престъпни наклонности, добрите семейства от средната класа щяха да дават толкова престъпници, колкото са семействата в бедняшките квартали. Но обезпечените хора имат повече възможности за изразяване на своето Аз. Удоволствията, които може да си купиш с парите, изящната обстановка, култура и фамилна гордост - всичко това прелъстява Аза. При бедняците Аза гладува. Малко момчета от бедните семейства постигат някакви отличия. Да станеш престъпник, гангстер, просто побойник - това е един от начините да се отличиш. Малко са хората, които вярват, че лошите филми правят от хората престъпници. Този възглед ми се струва доста късоглед. Аз много се съмнявам, че някой филм някога е развалил някой. Разбира се, филмът може да подскаже на тинейджъра начин на действие, но само в случай че престъпния мотив е възникнал преди появата на тази картина. Филмът може да направи престъплението по-изкусно, но не може да внуши престъпен замисъл на никой, който го няма. Престъплението на първо място е семейна работа, а на второ - обществена. Повечето от нас, тези, които са честни, признават, че са убивали своите близки във фантазиите. Аз имах една ученичка, която измисляше за членовете на своето семейство, особено за майката, най-ужасните начини за смърт. Зад много съобщения за убийства се виждат власт и ревност. Властта за всяко дете е нетърпима и аз още се учудвам, че в света има толкова малко убийци, когато си мисля колко много деца ги бият постоянно. При детето стремежа към властта е желание да бъде любимо и да предизвиква възхищение. Детето обикновено се старае да предизвиква възхищение към себе си и внимание към себе си. Ето защо престъпните мисли се срещат най-често при деца-интроверти - плахи деца, без умение да общуват. Невзрачна малка девойка, чиято очарователна сестричка танцува солово пред гостите, може да има ужасни фантазии за внезапната смърт на сестра си. При екстроверта няма никакви поводи за омраза, той се смее, танцува и разговаря, признанието на аудиторията удовлетворява неговата потребност от възхищение. А интроверта стои в ъгъла и мечтае как всичко би трябвало да бъде. Най-интровертното момче в моето училище не взема участие в общите вечеринки. Той никога не танцува, не пее, не участва в шеговити закачки. По време на личните уроци той ми разказва за един прекрасен вълшебник, който му слугува. Достатъчно е да му каже една дума и вълшебника ще му подари ролс-ройс. Веднъж му разказах една история, в която всички деца от Съмърхил се оказали изоставени на необитаем остров. Историята, както разбрах, не му хареса. Аз му предложих да я промени и направи по-добра. ”Направи така, че аз да бъда единствения, който ще се спаси”- каза той. Ние всички сме запознати с този механизъм за изкачване на върха по пътя на натискане на другите. Такава е, например, психологията на предателя. ”Извинете, сър, но Томи ругае” означава „Аз не ругая, аз съм добър”. Разликата между човека, убиващ съперника във въображението си и престъпника, който го прави в действителност, разлика в степени. Тъй като ние всички, в по-голяма или по-малка степен изпитваме глад за любов, ние всички сме потенциални престъпници. По-рано аз утешавах себе си, че изцелявам децата от криминални фантазии със своите психологически методи. Но, сега мисля, че трябва да се даде първенството на любовта. Да твърдя, че обичам всеки нов ученик би било глупост, въпреки че детето чувства, че го обичам, защото аз уважавам неговия Аз. Да се предостави на детето свободата да бъде самия себе си е истинско лекарство за криминалността. Аз разбрах това преди много години, когато се запознах с „Малката федерация” на Гомер Лейн. Той предоставял на деца-правонарушители свободата да бъдат самите себе си и те ставали добри. В гетата при такива деца има само един начин да удовлетворят своето Аз - да привлекат вниманието със своето асоциално поведение. Лейн ми разказа, че е виждал как по време на съдебното производство някои юноши с гордост поглеждат съда и залата. В земеделската община при Лейн тези деца намерили нови обществено приемливи ценности, тоест добри ценности. Това, което аз видях в тази ферма в Дорсет, е убедително доказателство, че не съществува вродена наклонност към престъпления. Спомням си една история как един от подопечните на Лейн избягал. Лейн го проследил и го хванал. Детето, свикнало на побой, вдигнало ръката да се отбранява. Лейн се усмихнал и му пуснал в ръката някакви пари. Защо това?- изненадало се момчето. Пътувай с влака до в къщи, момче, не върви пеша,- казал Лейн. Същата нощ момчето се върнало в „Общината”. Аз мисля за този начин и за суровите методи на повечето изправителни училища. Закона създава престъпленията. В семейството закона, провъзгласен от бащините забрани, ограничава Аза на детето и по този начин прави детето лошо. Правителственият закон само съживява пазената в подсъзнанието памет за домашните ограничения. Потискането предизвиква протест, а протеста естествено търси отмъщение. Престъплението е отмъщение. За да се унищожи престъпността, ние трябва да унищожим това, което прави детето търсещо отмъщение, ние трябва да проявим уважение към детето. Кражбата Трябва да различаваме два вида детски кражби: кражба на нормалното дете и кражба на невротичното дете. Нормалното здраво дете може да открадне - то просто иска да удовлетвори жаждата си за притежаване или заедно с приятели търси приключения. То още не е поставило чертата между свое и чуждо. Много деца в Съмърхил до определена възраст са склонни към такъв род кражба. На тях им е предоставена свободата да изживеят тази склонност. Когато в разговорите с директори на училища става въпрос за училищните зеленчукови градини, често чувам, че учениците разбутват голяма част от реколтата. При нас в Съмърхил има голяма градина с плодови дървета и храсти. Но нашите деца рядко крадат плодове. Преди известно време няколко деца от новите бяха глобени на общото събрание на училището за кражба на плодове. Училищната кражба до голяма степен е групова работа. Когато се случва групова кражба, винаги има основание да се смята, че тук важна роля играе страстта към приключения. И не само тя, но още и възможността да се покажат, да проявят предприемчивост и лидерски качества. Мошенник-единак се среща много рядко. И винаги се оказва, че това е срамежливо момче с ангелска невинност на лицето, който често е добър в своите лудории, защото в Съмърхил няма да се намери предател, който да го издаде. Не, вие никога няма да познаете младия крадец по лицето му. Пред мен стои момче с невинна усмивка и ясни честни сини очи и аз много се съмнявам, че той съвършено нищо не знае за местонахождението на някои банки с плодове, които са изчезнали от училищния склад миналата нощ. Аз, обаче, съм виждал много деца, които на 13 години са крадяли, а после са израснали като честни граждани. Навярно, истината се крие в това, че на децата им е нужно много повече време да пораснат, отколкото сме свикнали да мислим. Когато казвам „да пораснат”, аз имам предвид „да станат социално отговорни същества”. Детето на първо място е егоист - обикновено до началото на пубертета. И до този момент, като правило, то не е способно да идентифицира себе си като автономна личност.”Мое” и „чуждо” са възрастни концепции. За детето това се оформя, когато то съзрее. Ако децата са любими и свободни, те в своето време ще станат добри и честни. Звучи просто, но аз си давам сметка колко препятствия възникват на този път. В Съмърхил аз не мога да оставя незаключени нито хладилника, нито чекмеджето с парите. На нашите училищни събрания едни деца обвиняват други за разбиване на техните куфари. Дори един крадец е способен да накара цялото съобщество да се погрижи за бравите и ключалките, а да се намерят детски съобщества, които са свободни от това, е много рядко явление. Преди петдесет години аз не се решавах да оставя портфейла си в джоба на палтото, когато го оставях в студентската съблекалня на университета. А скоро ми разказаха, че някои членове на парламента се опасяват да оставят ценни вещи в своите палта или чанти. Навярно, честността - като свойство на човека - е възникнала много по-късно; нейната проява била свързана с идването на частната собственост. Напълно вероятно е, че честността се диктува преди всичко от страха. Страхът ме кара да се въздържам от данъчна измама, а не абстрактната честност, заради неприятностите, които може да имам при разкриване, заради разрушаването на репутация, работа и семейство. Ако има закон, насочен против някакви конкретни действия, става ясно, че той е създаден, защото съществуват такива хора, склонни към такава проява. Множество закони , приети във всички страни против кражби, грабежи, мошенничество и др. подобни, са обясними, защото човек краде, ако може. Това е истина. В края на краищата повечето от възрастните са повече или по-малко нечестни. Малко са хората, които не биха вкарали нещо тайно през митницата, а още по-малко са тези, които не крият данъци. И между другото, почти всеки се огорчава, когато сина му открадне някой пенс. В същото време, в общуването един с друг, повечето хора са напълно честни. Съвсем не е трудно, когато си на гости да пуснете в джоба си една от сребърните лъжици на стопаните, ако ви дойде наум. Подобна мисъл няма да ви дойде, но напълно вероятно е да се възползвате обратно от билета, ако контрольора е пропуснал да го продупчи. Възрастните различават индивидуалната собственост и собствеността на организациите, било то правителствени или частни. Да изнудиш застрахователната компания е нормално, а бакалина - е подсъдимо. Децата не правят такава разлика. Те безразборно вземат вещи от другарите си по стая, от учителите, от магазините. Разбира се, не всички деца постъпват така, обаче в кражбите са съгласни да участват много деца. Това означава, че при свободните и щастливи деца от средната класа се наблюдава същата нечестност, както и при състоятелните им другари. Аз мисля, че много деца биха откраднали, ако им се предостави такава възможност. Като момче аз не крадях, защото бях много уплашен. Да откраднеш, означаваше да получиш хубав бой и вечно ще гориш в адския огън. Но, децата, които не са толкова уплашени като мен, естествено ще крадат. В същото време, аз настоявам, че с времето и при условия, в които детето се възпитава в любов, то ще надрасне този стадий на кражби и ще се превърне в честен човек. Другият вид кражба - обикновено непреодолимото крадене - е свидетелство за наличие на невроза в детето. Кражбата при невротичното дете обикновено означава, че не му достига любов. Този мотив не се осъзнава. Почти във всеки доказан случай на кражба детето се чувства необичано. Неговата кражба е символичен опит да получи нещо, което има голяма ценност. Каквото и да е откраднато - пари, скъпоценности и още неща, несъзнателното му желание е да открадне любов. Този вид кражба може да бъде излекуван само с любов към детето. Следователно, когато аз давам пари на момчето за кражбата на моя тютюн, аз се обръщам към неговите неосъзнати чувства, а не към съзнателните мисли. Той може да ме мисли за глупак, но, това което мисли, няма значение, важно е какво чувства. А той чувства, че аз съм приятел, че го приемам, че съм човек, който му дава любов, а не омраза. Рано или късно кражбите спират, защото любовта, която той символично е крал във вид на пари или вещи, сега му се дава свободно, затова няма нужда да краде. Във връзка с това си спомням едно момче, което постоянно караше велосипедите на другите деца. На общо събрание на училището той беше обвинен в постоянно нарушаване на правилата на лична собственост - използване на чужди велосипеди. Заключението беше: виновен. Наказанието: да се съберат пари, за да му се купи велосипед. Парите бяха събрани. Използването на този метод - възнаграждаване за кражба - се нуждае , обаче, от някои уточнения. Ако интелектът на крадеца не е висок или е емоционално неразвит, възнаграждението не дава резултат. Той няма да извлече полза от символичния подарък и в този случай ще повиши мнението за себе си. В работата си с трудни деца аз забелязах, че почти всички млади крадци реагираха добре на моето възнаграждение за кражба. Малкото неуспехи бяха свързани с тези, които може да наречем съзнателни мошенници, недостъпни за терапия, или във всеки случай, за такава скрита терапия като възнаграждението. Положението, обаче, се усложнява, когато зад кражбите се крият едновременно и недостатъчната родителска любов, и прекалените забрани по отношение на секса. Към тази категория принадлежи клептоманията - неконтролирано протягане на ръце за нещо забранено/мастурбация/. Най-добрата прогноза за този вид кражба съществува в случай, че родителите осъзнават своята грешка и започнат всичко отначало, започват да говорят на детето: ние не бяхме прави в своите забрани. Учителят, лишен от помощта на родителите, едва ли може да излекува клептоманията. Най-добре забраната да бъде свалена от тези, които са я наложили. Веднъж при мен беше едно шестнадесетгодишно момче, изпратено в Съмърхил, заради злонамерени кражби. След пристигането си, той ми даде билет с отстъпка, купен от родителите му в Лондон - детски билет, който вече не му се полагаше. Аз бих искал да убедя родителите на обичайно нечестните деца отначало да погледнат себе си, да се постараят да разберат, че именно тяхното отношение към детето го е направило нечестно. Родителите силно грешат, когато прехвърлят вината за обичайната нечестност на своето дете върху лоши другари, гангстерски филми, недостатък на родителски контрол/таткото е служил в армията/ и т.н. Сами по себе си изброените фактори едва ли биха могли съществено да повлияят на детето, ако то се възпитаваше без потискане по отношение на секса и се чувстваше любимо и прието. Аз не знам колко млади крадци имат полза от ежедневните или ежеседмичните визити в детската социална клиника. Обаче съм уверен, че методите в тези клиники не са груби и не са лоши, а социалните работници се стараят много да разберат детето, а не да му четат нотации и да го респектират. Впрочем, усилията на детският психолог и инспектор по делата с малолетни правонарушители се отнасят към тези семейства, в които живее психически нездраво дете. Аз твърдя, че успехът идва тогава, когато психолога или инспектора успеят да убедят родителите да променят своето отношение към детето. Защото младите крадци, подобно на младежкото акне, са външните признаци за болест на тялото, болното тяло на нашето общество. Нито една индивидуална терапия не може да компенсира злото, което нанасят лошите семейства, живота в г Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|