Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди


”Правилно е да бъде Нейл, а не охлюв”



страница28/34
Дата25.08.2017
Размер4.85 Mb.
#28755
ТипДоклад
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   34
Правилно е да бъде Нейл, а не охлюв”.

Ти не разбра, че дългото, отвратително, мазно животно, което искаше да смачкаш - това съм аз”, - забелязах аз с усмивка.

От този момент момчето стана абсолютно безопасно. Беше му полезно да осъзнае, че ме мрази. Но, да предположим, че аз бях изпаднал в някакви разсъждения от типа: ”Разбира се, аз бях охлюва, но в действителност ти не мразиш мен. Ти мразиш тази част от себе си, която аз изразявам чрез себе си.”- и т.н. Това би била, според мен, опасна психология. Работата на Робърт е да играе на топка и да пуска хвърчила. Всичко, което аз, всеки учител или лекар трябва да направим е да го освободим от конфликтите, които му пречат да пуска хвърчила.

Всеки родител, който очаква благодарност от детето, нищо не разбира от неговата природа. В моят опит имаше много такива случаи, когато ми се обиждаха учениците, които държах в Съмърхил безплатно или с намалена такса. Те проявяваха повече омраза към мен, отколкото 20 ученика, взети заедно, които плащаха нормално таксата. Шоу написа: ”Ние не можем да принесем себе си в жертва на другите, без да започнем да ги мразим, заради това, че сме станали жертви”.

Това е истина. И обратното - също е истина: ние не можем да принесем себе си в жертва на другите без те да не ни намразят. Този, който дава с леко сърце, не търси благодарност; родители, очакващи благодарности от своите деца, винаги са обречени на разочарование.

Казано накратко, всяко дете чувства, че наказанието изразява омраза към него, и това безусловно е така. И всяко наказание кара самото дете да мрази повече и повече. Погледнете упорития човек, който твърди, че вярва в телесните наказания и обезателно ще забележите човека, който мрази. Омразата се подхранва от омраза, а любовта – с любов: тази истина не бива да се подценява, с каквато и сила, и решителност да подчертавам нейната справедливост, ще бъде твърде слабо. Никога, нито едно дете не е било излекувано от омраза с нещо друго, освен с любов.
Разглезените деца

Разглезеното дете, независимо от смисъла, който влагаме в тази дума „разглезен”, е продукт на разглезено общество. В такова общество разглезеното дете запълва със себе си цялото пространство на живота. То е получило всезадоволеност вместо свобода. То не разбира, какво е това истинска свобода, която означава любов към живота.

Разглезеното дете е беда за него самото, и за обществото. Вие виждате как то крачи във влака, налитайки на краката на пътниците, чувате как вика в коридора, без да обръща внимание на призивите на измъчените родители да се държи по-тихо - молби, които то отдавна, отдавна е престанало да чува. По-късно, когато разглезеното дете стане по-голямо, неговия живот става много по-лош от живота на детето, което твърде много са наказвали. Разглезеното дете е твърде заето със себе си. То израства като човек, който разхвърля своите вещи, очаквайки някой да ги прибере. И, разбира се, порасналото разглезено дете получава доста ответни удари.

Често разглезеното дете е единствено в семейството. При него няма никой, близък по възраст, с който би могъл да си поиграе или премери силите си, и, то естествено идентифицира себе си с родителите, стремейки се да прави каквото те правят. Тъй като родителите смятат своето дете за чудо в света, те поощряват неговото поведение, явно несъответстващо на възрастта му, защото се страхуват да изгубят любовта на детето, ако някак му възразят.

Понякога се сблъсквам с такова отношение към децата при учителите, които лансират своите ученици. Тези учители се страхуват да изгубят популярността сред учениците си. Подобен страх е прав път към тяхното проваляне. Добрият учител или родител трябва да се старае да бъде обективен. Той е длъжен да държи своите комплекси при себе си и да не допуска да се проявят по отношение на децата. Това не е лесно, аз разбирам, но толкова сме слепи за собствените си комплекси.

За нещастната жена, например, винаги съществува голяма опасност да не развали сина си, защото тя не може да не излива на него своята неудовлетворена любов.

В Съмърхил разглезеното дете винаги е истинско наказание. То измъчва моята жена, защото тя замества майка му. То я притиска с въпроси: ”Кога ще завърши този семестър? Сега колко е часа? Може ли да получа малко пари?” Всички тези въпроси имат един мотив - да раздразнят майката.

А разглезената девойка винаги се опитва да ме накара да откликна на нейното поведение, защото аз замествам баща й. Обикновено тя се стреми да предизвика реакция не на любов, а на омраза. Разглезената нова девойка може да хване ръката ми или да каже на друга девойка: ”Ти си нужна на Нейл”, а в действителност нейните думи и действия означават, че самата тя иска да бъде нужна на Нейл.

Разглезените момчета и момичета ритаха по вратата ми и крадяха вещите ми, за да ме накарат да реагирам на това. Когато разглезеното дете изведнъж се окаже в голямо семейство, то започва да се съпротивлява.

То очаква от мен и моите сътрудници толерантно отношение, каквото са проявявали неговите родители. Разглезеното дете обикновено харчи твърде много пари. Аз винаги съм бил много объркан, когато виждам как родителите изпращат на своето дете един фунт за разходи, а в същото време, заради трудното им икономическо положение, аз им позволявам да платят малко пари или изобщо нищо за обучението. На детето не трябва да се дава всичко, за което ни моли.

Сегашните деца получават твърде много, толкова, че престават да ценят подаръците. Често тези родители, които ги затрупват с дарове, обичат децата си недостатъчно. Такива родители се опитват да компенсират липсата на истинската привързаност с шумните изявления за любов и скъпи подаръци. Това е същото, което прави един мъж, когато е изневерил на жена си, който й купува скъпа пухкава шуба, която изобщо не му е по джоба. Аз си създадох правило да не нося всеки път подарък на Зоя от Лондон и в резултат на това Зоя не очаква подарък, когато се връщам.

Разглезеното дете рядко цени нещо. Получавайки хромиран трискоростен велосипед, той след три седмици го захвърля под дъжда за цяла нощ.

Много често разглезеното дете въплъщава за родителите си нов шанс за успех в живота. Аз постигнах малко в живота, защото много хора ми пречеха, но моят син ще има възможност да преуспее там, където аз не можах. Именно този мотив кара бащата, който не е получил музикално образование, да настоява неговият син да учи фортепиано. И той тласка майката, отказала се от кариерата си заради брака, да изпраща своята дъщеря на балет без да обръща внимание, че девойката тежи на краката си. Именно заради подобни родители има множество момчета и момичета, които са принудени да се занимават с такива занятия, които изобщо не биха им дошли на ума, ако са самостоятелни.

Бедният родител не може да се справи със своите чувства. На човек, който е изградил процъфтяващ бизнес, е много трудно да забележи, че сина му иска да стане артист или музикант. Но това се случва често. Има още разглезени деца, чиито майки не искат те изобщо да пораснат. Майчинството, разбира се, е работа, но не пожизнена. Повечето жени разбират това и въпреки това казват за своята дъщеря: ”Тя расте твърде бързо”.

На детето не бива да се позволява да нарушава личните права на другите. Родителите, които не искат да разглезят своите деца са длъжни да различават свободата от всезадоволеността.

Власт и могъщество

Преди психологията да забележи важността на несъзнателното, детето се е смятало за разумно същество, което е способно по своя воля да постъпва добре или зле. Неговият разум бил смятан за чиста дъска, на която добросъвестния учител остава само да направи необходимия запис.

Сега ние разбираме, че в детето няма нищо статично, то цялото е динамика на подбуждане. То се стреми да изрази своите желания в действия. По своята природа то е егоистично и винаги се старае да изпита своята власт. Стремежът към власт, както и сексът, лежат в основата на всичко.

Най-малкото дете, вероятно вярва, че неговата власт над другите се изразява най-добре чрез шума, който прави. Реакциите на възрастния към шума могат да създадат в детето преувеличена представа за собствената значимост. Но много е възможно за детето шумът да е достатъчно важен сам по себе си. Родителите, като правило, пресичат шума в детската, но още по-рано възниква друг гнет - потискането, свързано с приучването на детето към чистоплътност. Ние, разбира се, може само да предполагаме, но допускам, че детето в своите екскреторни актове чувства себе си могъщо. Изглежда, че физиологичните действия означават много за него, тъй като са първите актове на съзидание. Аз казвам, че ние можем само да предполагаме за това, защото никой не знае какво мисли и чувства бебето, когато е на една или две години. Но сред децата на 7 и 8 години, безусловно се срещат такива, които изпитват силно чувство на могъщество във връзка с екскреторните актове.

Нормалната жена се страхува от лъва, а невротичната - от мишка. Лъвът е реална опасност, а мишката въплъщава някакъв подтиснат интерес, за който жената се страхува да си признае. По същият начин и детските желания могат да се превърнат във фобии. Много деца изпитват нощни страхове: страхуват се от привидения, грабители и зли духове. Често незнаещите родители си мислят, че за тези страхове е виновна приказката, разказана от дойката, но приказката само придава форма на фобията. Страхът се корени в подтиснатия от родителите сексуален интерес. Детето се страхува от собствените си спотаени интереси подобно на жената, изпитваща страх от мишката.

Потискането не е задължително да бъде сексуално. Сърдитият баща, който крещи: ”Прекрати този грохот?”, може да пренасочи интереса на детето към шума в страхлив интерес към бащата. Когато желанията на детето се ограничават, то започва да мрази. Ако аз взема умишлено играчката на едно тригодишно дете, то при него ще се появи желание да ме убие.

Веднъж ние с Били седяхме в моя кабинет. Аз седях на люлеещия се стол с жълти и черни ивици. За Били аз, разбира се, бях заместител на баща му.

Разкажи ми приказка,- помоли той.

Не, ти ми разкажи,- възразих аз.

Не,- настояваше Бил,- аз не мога, ти си длъжен да разказваш приказки.

Добре, нека да я съчиним заедно,- предложих аз.- Когато аз спра, ти ще ми подсказваш, съгласен ли си? Е, добре.... Значи, живял веднъж........ Били погледна моето шарено кресло.”Тигър”,- каза той и аз разбрах, че това шарено животно съм аз.

И тигъра лежал на пътя, който водел към училището. Веднъж по този път вървяло едно момче. Момчето го наричали.....

Доналд,- добави Били/Доналд е негов приятел/.

Тогава тигърът скочил и....

Го изял,- бързо се отзова Били.

Тогава Дерек казал: ”Аз няма да позволя на този тигър да изяде моя брат”, заредил револвера и се отправил към това място. А тигърът скочил и...

Го изял,- весело продължи Били.

Тогава Нейл се ядосал. ”Аз няма да търпя тигъра да изяде цялото ми училище”. Той взел два револвера и се отправил към мястото.

Тигърът скочил и...

Го изял, разбира се.

Но, тогава Били казал, че това няма да го бъде. Той взел своите два пистолета, меч, кинжал, автомат и тръгнал към мястото. А, тигърът скочил и...

Той убил тигъра,- скромно заключи Били.

Отлично!- закрещях аз.- Той уби тигъра. Той закова неговото тяло на вратата и сам отиде в училището да призове общо събрание. Тогава един от сътрудниците казал: ”Сега, когато Нейл е вътре в тигъра, на нас ни е необходим нов директор, и аз предлагам...”

Били мълчеше и гледаше надолу.

И аз предлагам...

Ти самия прекрасно знаеш, че ще предложат мен,- каза той с досада.

И Били станал директор на училището Съмърхил,- казах аз.- И как мислиш ти, какво той ще направи най-напред?

Ще влезне в твоя кабинет и ще вземе твоя струг и пишещата машина,- заяви той, без да се колебае и смущава.

А ето една друга история за Били. Веднъж той ми съобщи:

Аз знам откъде може да намеря по-голямо куче от това на баща ми./Баща му имаше два скай-териера/

Къде?- попитах аз, но той поклати глава и не поиска да отговори.- Как ще го наречеш, Били?

Маркуч,- отговори той.

Аз се протегнах и му дадох лист хартия.

Нека да видим как ти ще нарисуваш своя маркуч,- казах аз.

Той нарисува огромен фалос. Изведнъж си спомних за моята стара велосипедна помпа. Аз я донесох на Били и му показах как може да я използва в качеството на пръскалка.

Е, сега ти имаш по-дълъг маркуч от баща си.

Той се разсмя силно. Цял ден бягаше около училището, радостно пръскайки вода, а после изгуби интереса към маркуча.

Въпросът е такъв: случаят с Били трябва ли да го отнесем към секса или към проблема за могъществото? Аз мисля, че този случай има връзка с могъществото. Неговото желание да убие тигъра/тоест мен/ само повтаря това, което е възникнало в него, когато за първи път е видял баща си гол. Това няма пряко отношение към секса. Стремежът на Били да има по-голям фалос от баща си, също е желание за могъщество. Неговите фантазии са мечти за могъщество. Аз съм чувал как той разказва на други момчета фантастични истории, като например, колко самолета той може да управлява едновременно. Във всичко това е неговото Аз.

В основата на фантазиите лежи неудовлетвореното желание. Всяко дете иска да бъде голямо, но всичко в неговото обкръжение му напомня, че то още е малко. Детето побеждава своето обкръжение, бягайки от него, то се повдига на крилете на фантазиите и живее мечтите си. Стремежът да бъде машинист - това е мотив за могъщество. Управлението на влак, препускащ с голяма скорост, е един от най-добрите примери за този мотив. Питър Пан е популярен сред децата не защото не расте, а защото може да лети и да побеждава пирати. Той е популярен и сред възрастните, защото те искат да бъдат деца, които нямат множество задължения и необходимост да се борят за съществуване. В действителност нито едно момче не иска да остане момче и стремежа към могъщество го подтиква към това.

Потискането на детския шум и детското любопитство изкривява естествения стремеж на детето към могъщество. Така наречените непълнолетни правонарушители, за които казват, че са пострадали като са гледали толкова много филми, се опитват да изразят този стремеж към могъщество, който е бил подтиснат. Аз забелязах, че като правило, момче с антисоциално поведение, предводител на шайка, който чупи прозорци, в условията на свобода става твърд привърженик на закона и реда.

Енея беше лидер на нарушителите на реда в своето училище и повече не било възможно да я държат там. Две нощи след пристигането си в Съмърхил тя започна да се бори с мен, отначало като на шега, но много скоро това престана да бъде игра. В продължение на три часа тя ме риташе и биеше, през цялото време казваше, че ще ме накара да изляза от себе си. Аз отказвах да изляза от себе си и продължавах да се усмихвам. Това беше трудно изпитание. Накрая един от учителите седна на рояла и засвири тиха бавна музика. Енея се укроти. Отчасти нейното нападение носеше сексуален характер, но, ако говорим за властта, аз бях тук олицетворение на закона и реда, аз бях директора.

Животът на Енея изглеждаше доста объркан. В Съмърхил тя неочаквано забеляза, че тук не съществуват никакви забрани, няма какво да нарушава и тя се почувства като риба, извадена от вода. Тя се опита да направи кавга сред другите ученици, но успя само с най-малките. Тя се опитваше отново да придобие обичайното си могъщество, ръководейки банда, насочена против законната власт. В действителност девойката беше привърженик на закона и реда, но пред възрастните тя не можеше да демонстрира своето могъщество и най-добрата алтернатива за нея е бунт против закона и реда.

Една седмица след пристигането си тя присъства на общо събрание на училището. Енея стаеше и преди всичко се забавляваше.”Аз ще гласувам за законите,- каза тя,- но само заради удоволствието да има такива закони, които може да се нарушават”.

Една от икономките стана и каза: ”Енея, както се вижда, ти не искаш да съществуват закони, които да се спазват от всички. Аз предлагам да няма никакви закони при нас. Нека бъде хаос”.

Енея закрещя: ”Ура!”- и изведе учениците от събранието. Тя го направи лесно, защото там бяха малките деца, които не бяха достигнали възрастта, когато се появява обществено съзнание. Тя се отправи заедно с тях към работилницата, където всички се въоръжиха с пили. Децата обявиха за своето намерение да изпилят всички плодови дървета. Аз, както обикновено отидох да копая в градината.

След десет минути при мен дойде Енея. ”Какво трябва да направим, за да прекратим хаоса и отново да има закони”- тихо попита тя.

Нищо не мога да те посъветвам,- отговорих аз.

Можем ли да направим друго общо събрание на училището?- попита тя.

Разбира се, може, но аз няма да дойда. Ние вече решихме да има хаос.

Тя си отиде и аз продължих да копая.

Мина известно време и тя се върна.

Ние проведохме събрание на децата,- каза тя,- и гласувахме да направим събрание на цялото училище. Ти ще дойдеш ли?

На цялото училище?- уточних аз.- Да, ще дойда.

На събранието Енея беше съвършено сериозна и ние мирно приехме своите закони. Загубата, причинена от хаоса беше – един обелен прът, нарязан наполовина.

С години Енея беше получавала удоволствие,
Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница