Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- версия за психотерапия.
- ”Сестра ти е много умна, така ли е” Изкуството за общуване с децата може да се определи като
- ”Трябва ли да го обвиня на следващото общо събрание”
- - просто знам, че Мери е вече две години в това училище и ще се справи със ситуацията.
- предизвиквам силна ревност в другите деца. Психотерапевта изобщо не е длъжен да живее в училището, децата не са длъжни да имат към него „светски” интерес.
- Част 6
- ”Мама не ми обръща внимание. Тя не ме обича. Тя обича моята малка сестра. Аз ще я
| и, да отмъщава и мрази детето, обаче проблема не се решава така. Сега в обществото се засилва тенденцията, изискваща връщането към строгото дисциплинирано възпитание, но то въздейства само на симптомите и в крайна сметка не дава никакъв резултат.
Родителите довеждат при мен девойка - лъжкиня, крадла и заядливка. Те ми дават дълго описание с нейните прегрешения. Би било фатална грешка момичето да разбере, че аз знам всичко за нея. Аз трябва да почакам, докато информацията постъпи от самата девойка, да се прояви в нейното поведение по отношение на мен и на другите в училище. Преди много години аз имах много трудно дете. Неговите родители настояваха да бъде консултирано от психиатър и аз го заведох при известен доктор на Харли стрийт. Половин час аз разказвах това, което знам за това момче, а след това го извикахме и него. „Мистър Нейл казва, че ти си много дребен за възрастта си”. Такава беше неговата версия за психотерапия. Хиляди пъти ми се е налагало да се срещам с подобни неправилни и невежи общувания с деца. Друг посетител пита една девойка: ”Сестра ти е много умна, така ли е?” Изкуството за общуване с децата може да се определи като знание за това, какво трябва да говориш. В същото време трябва да покажеш на детето, че не може да ви излъже. Безполезно е просто да позволявате на детето да краде вашите марки, всеки път то трябва да разбере, че вие знаете за това. Обаче, съвършено непозволено е да казвате: ”Твоята майка ме предупреди, че крадеш марки”. Съвсем друго е да кажеш: ”Аз знам, че ти си взел моите марки”. Ас съм нервен, когато пиша на родителите, опасявайки се, че те могат да оставят моето писмо и детето да го намери, когато се върне през ваканцията. Освен това, аз се страхувам, че те могат да напишат на детето нещо от рода: ”Нейл каза, че ти не ходиш на занятия и изобщо през този семестър с теб има само неприятности”. Ако това се случи, детето завинаги ще изгуби доверието си в мен. Така, че аз се старая да разказвам на родителите по-малко неща, ако не съм уверен, че те заслужават абсолютно доверие. Обикновено аз постъпвам с детето правилно, защото моят дълъг опит ми е показал верния път. Тук няма нищо особено, никакъв ум, или особен дар, а просто практика...И, може би, способност да забелязвам несъщественото. Бил, нов ученик, открадна пари от друго дете. Жертвата на кражбата ме попита: ”Трябва ли да го обвиня на следващото общо събрание?” Без да мисля, аз отговорих: ”Не, остави го на мен”. По-късно ще се обоснова. Свободата е ново нещо за Бил, на него не му е лесно да свикне с новата среда, той така се стараеше да стане популярен и приятен сред новите си приятели, толкова се надуваше и показваше, че ако неговата кражба излезнеше на показ, би означавало да го изложим на позор и страх, след което е възможно да последва открито пренебрежение и асоциално поведение. Или може да бъде нещо различно, защото, например, в своето последно училище той е бил предводител на шайка, който се гордеел с тайните разрушителни действия срещу педагозите и публичното му обвинение му позволило да се възгордее и се покаже като трудно дете. Друг път някое от децата ми съобщава: ”Аз ще обвиня Мери, че ми открадна моливите”. И аз не проявявам никакъв интерес. Аз не размишлявам - просто знам, че Мери е вече две години в това училище и ще се справи със ситуацията. Един нов ученик, тринадесетгодишно момче, което през целия си живот е ненавиждало уроците, постъпи в Съмърхил и безделничеше по цели седмици. Накрая му стана скучно, дойде при мен и ме попита: ”Да отида ли на уроци?” Аз му отговорих: ”Мен това не ме засяга”. Защото той сам трябва да разбере своите вътрешни подбуди. На друго дете аз бих могъл да отговоря: ”Разбира се, това е добра идея”, ако ми е известно, че домашния живот и живота по разписание в училище са го направили неспособно да взема някакви решения и сега трябва да почакаме, докато то се научи да вярва на себе си. Но, отговаряйки, аз дори не мисля за неговите индивидуални особености. Да обичаш - означава да бъдеш на страната на другия човек. Да обичаш - означава да приемаш. Аз знам, че децата бавно се учат, че свободата е нещо съвършено различно от всезадоволеността. Но те са способни да се научат и научават тази истина. В края на краищата това почти винаги сработва. Път към щастието Фройд показа, че всяка невроза е основана на сексуално потискане. Аз казах на себе си: аз ще създам училище, в което няма да има сексуално потискане. Фройд доказа, че несъзнателното е безкрайно по-важно и могъщо от съзнателното. Аз казах на себе си: в моето училище няма да има цензура, наказания, морализъм, ние ще позволим на всяко дете да живее в съответствие с неговите дълбоки импулси. Постепенно разбрах, че повечето фройдисти не разбираха какво е това свобода за детето, или не вярваха в нейната необходимост. Те бъркаха свободата с всезадоволеността. Те имали работа с деца, които никога не са притежавали свободата да бъдат самите себе си и затова те нямаха естественото уважение към свободата на другите. Аз съм убеден, че фройдистите са основавали своята теория за детска психология на повредени деца. Фройдистите са забелязали много анален еротизъм при бебетата, но аз не съм намерил потвърждение за това при саморегулиращите се деца. Не се забелязва при тях и намерената от фройдистите детска антиобществена агресивност. Постепенно започнах да разбирам, че моята територия е профилактиката, а не лечението. Минаха доста години, докато разбера значението на този факт, тоест да осъзная: в Съмърхил на трудните деца помага свободата, а не терапията. Аз намирам, че моята истинска работа е да седя тихо и да одобрявам всичко, което детето не обича в себе си. С други думи, аз се опитвам да разруша омразата към себе си, натрапена на детето отвън. Нов ученик сквернослови. Аз се усмихвам и казвам: ”Давай, няма нищо лошо в това”. Същото е с мастурбацията, лъжата, кражбата и други обществено осъждани действия. Преди известно време при мен беше едно малко момче, което ме порази с въпросите си: ”Колко си платил за тези часове? Колко е сега часът? Кога завършва семестъра?” Той винаги искаше нещо да знае и никога не чуваше моите отговори. Аз разбрах, че избягва главния въпрос, на който иска да получи отговор. Веднъж той влезе в стаята ми и както винаги зададе купища въпроси. Аз не отговарях и продължавах да чета книгата си. След дузина въпроси аз го погледнах разсеяно и попитах: ”Ти какво ме питаш? Откъде се вземат децата?” Той подскочи и почервеня. ”Аз не желая да знам откъде се вземат децата”,- отряза ме той, излезна и хлопна вратата. След десет минути се върна.” Откъде си взел пишещата машина? Какво ще дават в киното следващата седмица? На колко си години” /Пауза/ Е, добре, по дяволите...откъде се вземат децата?” Аз му отговорих честно. Повече той никога не дойде при мен с въпроси. Събирането на боклука винаги е тежък труд и нищо повече. И какво удоволствие е да видиш как нещастното дете станало щастливо и свободно, се примирява с това занятие. Този медал има и друга страна - ти дълго и уморително изучаваш детето, а успехът не се вижда. Може да работиш с детето една година и накрая на годината да се радваш на мисли, че детето се е излекувало от кражбите, но то отново се срива и педагога изпада в отчаяние. Случвало се е да се потупам по гърдите във връзка с някой ученик, а след пет минути при мен идва учител и съобщава: ”Томи пак открадна”. Психологията прилича малко на голфа. Вие може да преминете през полето, правейки 200 удара, да изругаете и да счупите своите щеки, но на следващото слънчево утро отново да се отправите на площадката в района на първата дупка с нова надежда в сърцето. Ако вие казвате на детето някаква жизнено важна истина или той ви споделя своите беди, при него се формира пренос, тоест то ви доверява всичките си чувства. Когато аз просвещавам малкото дете по отношение на детераждането и мастурбацията, този пренос е много силен. В някакъв етап той може да приеме и негативна форма, пренасяйки ненавист, но при нормалното дете негативната форма не продължава дълго, след нея бързо настъпва позитивно, любовно пренасяне. Последното при децата преминава леко, детето бързо забравя за мен, неговите чувства се насочват към другите деца и разни неща. Тъй като аз заменям бащата, девойките, естествено, развиват по-силно пренасяне по отношение на мен от момчетата, но аз не мога да кажа, че при девойките винаги се формира позитивно пренасяне, а при момчетата непременно е негативно. Напротив, при мен са били девойки, които в течение на известно време са проявявали към мен свирепа омраза. По начало в Съмърхил аз бях и учител, и психолог, но постепенно забелязах, че не трябва да играя двете роли едновременно. Наложи ми се да се откажа от ролята на психиатъра, защото повечето деца не могат да занимават ежедневните си дела с човек, който за тях е баща-изповедник. Те стават раздразнителни и постоянно се опасяват от критика от моя страна. Освен това, ако аз похваля рисунката на някое дете, предизвиквам силна ревност в другите деца. Психотерапевта изобщо не е длъжен да живее в училището, децата не са длъжни да имат към него „светски” интерес. Сега вече всички училища в психологията признават хипотезата за несъзнателното, идеята за това, че във всички нас има подтиснати желания, привързаности и неприязън, които ние не осъзнаваме. Характерът е съчетание на съзнателно и несъзнателно поведение. Юношата, който влиза в чуждия дом, осъзнава, че иска да придобие пари или вещи, обаче той не знае дълбокия мотив, който го кара да избере именно този начин за получаване на пари, вместо приетия в обществото начин да ги заработи. Мотивът е скрит от съзнанието и затова нравоучението, както и наказанието никога не могат да го излекуват. Поученията се чуват само с неговите уши, а наказанията са чувствителни само за неговото тяло, но нито едното, нито другото могат да достигнат до несъзнателния мотив, управляващ неговото поведение. Именно затова религията със своите проповеди не може да достигне до несъзнателното в детето, но, ако веднъж свещеника дойде заедно с нас да краде, такава постъпка може да постави началото на разпръскването на омразата на детето към себе си, която е и отговорна за неговото асоциално поведение. Съчувствената поддръжка би помогнала на детето да погледне на нещата по друг начин. В моята практика изцеляването на младия крадец неведнъж е започвало, когато аз, заедно с него, отивам да крада съседски кокошки или да му помогна да ограби училищното чекмедже с пари. Постъпката достига до несъзнателното там, където думите не могат. Ето защо любовта и приемането така често освобождават детето от проблема. Аз не казвам, че любовта може да излекува остра клаустрофобия или открит садизъм, но като цяло изцелява повечето от младите крадци, лъжци и нарушители. Аз доказах на практика, че свободата и отсъствието на морална дисциплина са излекували много деца, чието бъдеще беше заплашено със затвор. Истинската свобода, съществуваща в съвместния живот, прави в Съмърхил за много хора, това, което психоанализата прави за отделния човек. Тя е като глътка свеж въздух, който проветрява душата, за да я изчисти от омразата към себе си и към другите. Битката за младите хора - това е сражение без ръкавици. Никой от нас не може да остане настрана. Ние трябва да приемем тази или другата страна: власт или свобода, дисциплина или самоуправление. Никакви половинчати мерки няма да помогнат- положението е твърде критично. Свободна душа, способност да бъдеш щастлив в работата си, дружбата и любовта или сборище от вътрешни конфликти, правещи човека нещастен и подтикващ го да мрази себе си и цялото човечество: или това, или друго наследство оставят родителите и учителите на всяко дете. Как може да израснеш щастлив? Моят отговор е такъв: отменете властта. Дайте на детето да бъде самото себе си. Не го подтиквайте през цялото време. Не го учете. Не му четете нотации. Не се опитвайте да го възвисите. Не го карайте да прави нещо. Възможно е този подход да не ви харесва, но, отхвърляйки моя, вие сте длъжни да намерите по-добър. Част 6 ПРОБЛЕМИ НА РОДИТЕЛИТЕ Любов и омраза Детето придобива съвест в резултат на усилията на майката, бащата, учителя, свещеника, като цяло - от своето обкръжение. Липсата на щастие е в резултат от конфликт между съвестта и човешката природа на детето, или, казано на езика на Фройд, между неговото свръх-Аз и То. Съвестта е способна на такава голяма победа, че момчето да стане монах, напълно отказващ се от света и плътта. В повечето случаи се наблюдава компромис, отчасти изразен с поговорката „да служиш на дявола в делник и на бога - в неделя”. Любовта и омразата в действителност не са полярни една на друга, истинската противоположност на любовта е безразличието. Омразата - това е любов, превърната в омраза, поради препятствията по нейния път. Омразата винаги съдържа елемент на страх. Ние виждаме това в примера с детето, което мрази по-малкия си брат - омразата на големия, предизвикана от страха за загубата на майчината любов, а също и страх от собствените отмъстителни мисли. Когато Енея, шведска девойка-бунтарка на 14 години, пристигна в Съмърхил, и започна като ме ритна, за да ме ядоса. За нея аз бях твърде добър заместител на баща й, който девойката мразеше и от който се страхуваше. На Енея никога не се разрешаваше да поседи на коленете на баща си, той изобщо не показваше на детето си своята любов. В Съмърхил тя неочаквано намери нов баща, който не беше строг с нея и не предизвикваше страх. Ето така цялата нейна омраза се изпари. Това, че на следващия ден тя се държеше с мен необикновено мило и нежно, доказва: нейната омраза беше просто изкривена любов. За да се разбере напълно странното поведение на Енея, е необходимо преди всичко да се знае и разбере за нейното извратено отношение към секса. Тя дойде при нас от женско училище, където учениците грозно са обсъждали секса по тъмните ъгли. В омразата към бащата се съдържала много от онази омраза, която се е сформирала в нея, заради потискането по отношение на сексуалните въпроси. Омразата към майката, която често наказвала Енея, била не по-малко силна. Малко са тези родители, които разбират, че наказвайки детето, те превръщат неговата любов към себе си в омраза. Да се разглежда омразата в едно дете е много трудно. Майките, след като нашляпат детето, стават нежни и не осъзнават, че предизвиканата с това шляпане омраза веднага се потиска. Но подтиснатите чувства не умират, те само спят. Има една малка книжка на Марк, която се нарича „Нравоучения за малки деца”. Аз често провеждам експерименти, четейки стихове от нея. Ето едно от стихотворенията: Гледа Том - неговият дом гори, Гледа - майка си от огъня обхваната, Баща му от тухла е убит - И той едва не избухнал от смях. Този стих се харесва на децата най-много от останалите. Някои деца се смеят много силно, когато го чуват. Силно се смеят дори тези деца, които обичат родителите си. Смехът, предизвикан от подтиснатата омраза към родителите, подхранвана от шляпането, забраните, наказанията, присъства във всички. Обикновено такъв род омраза намира изход във фантазиите, които на пръв поглед нямат отношение към родителите. Един от младите ученици, момче, което много обичаше баща си, му харесваше да си въобразява, че застрелва лъв. Когато го помолих да опише лъва, забелязах веднага, че той има нещо общо с баща му. Една сутрин аз извиквах един по един учениците и им разказвах за своята смърт. Всички лица светваха, когато идваше момента на погребението. В този ден в групата цареше веселие. Разказите за убийства на великани са винаги много популярни сред децата, защото великана много прилича на бащата. Няма нищо потресаващо в това, че детето мрази родителите си. Тази омраза води своето начало от времето, когато детето е било абсолютен егоист. Малкото дете търси любов и могъщество. Всяка сърдита дума, всеки плесник, всяка несправедливост, са лишаване от любов и могъщество. Всяка неодобрителна дума, казана от майката, означава за детето: ”Мама не ме обича”. Всяко „Не пипай това!” от устата на бащата, означава: ”Той само ми пречи. Ако бях толкова голям на ръст, като него!” Да, в детето има омраза към родителите, но тя не е така страшна толкова, колкото е страшна омразата на родителите към детето. Забележките, изблиците на ярост, шляпането и нотациите на родителите - всичко това е проява на омраза. При дете, чиито мама и татко не се обичат, има много малко шансове за нормално развитие, защото такива родители имат навика да прехвърлят своето нещастие върху детето. Когато детето не намира любов, то търси вместо нея омраза. ”Мама не ми обръща внимание. Тя не ме обича. Тя обича моята малка сестра. Аз ще я накарам да ме забележи. Ще я накарам!” И той чупи мебелите. Всички проблеми, свързани с поведението на детето, в своята основа възникват заради недостатък от любов. Всички наказания и нравствени поучения само увеличават омразата, те никога не решават проблема. Друга ситуация, пълна с омраза -когато родителите смятат, че детето им принадлежи и духом, и телом. В такива случаи детето ненавижда своите окови и в същото време ги желае. Този конфликт понякога се проявява като жестокост. Омразата към властната майка се потиска, но, тъй като чувството винаги трябва да намери изход, детето рита котката или бие сестра си, тъй като това е по-лесно, отколкото да се бунтува против майка си. На много места вече казахме, че ние мразим в другите това, което мразим в себе си. Банално или не, но това е истината. С омразата, придобита в ранна детска възраст, ние награждаваме после своите собствени деца, независимо от нашите усилия да им предадем само своята любов. Казват, че ако не умеете да мразите, не умеете и да обичате. Възможно е. Аз намирам, че е трудно да мразиш. И аз никога не съм бил способен да проявя персонална любов към някое от децата и, разбира се, не съм изпитвал към тях сантиментална любов. Понятието сантиментална е трудно да се определи, аз виждам в сантименталността приписването на свойствата на лебеда - на гъската. Когато се занимавах с Робърт, подпалвач и крадец с характер на потенциален убиец, аз, естествено, пренасочих към себе си цялата му омраза и цялата му любов към баща му. Веднъж, след разговор с мен, той изскочил на улицата и разбил с петата си един охлюв. Робърт ми разказа за това и аз го помолих да ми опише охлюва: ”Дълго, отвратително, мазно животно”. Дадох му лист хартия и го помолих да ми напише думата „охлюв”. Той я написа.”А сега погледни какво си написал”,- казах аз. Той погледна и се разсмя. После взе молива и написа отдолу: Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|