Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- - Кръста или Етичната Култура, защото и в двата случая целта е една и съща - да се облагороди.
- Много по-често той се явява начало на психически разстройства, защото за детето всеки страх е зло.
- че момчето никога не е виновно
- лошо
- Това
- - явно резултат от действия с чук и длето. Аз затворих куфара и извиках Били.
- От небето.
- да краде беше излекувано, защото единственото което той се опитваше да открие, беше истината. Неговото лице изгуби своето озадачено неспокойно изражение и той стана щастлив.
- , че няма никаква необходимост да се учи детето как да се държи, защото то ще разбере в своето време кое е добро и кое е лошо, ако върху него не се упражнява натиск.
| новата религия. В новата религия човек ще се моли най-добре, когато обикне всичко - и великото, и малкото в себе си.
Нравственото възпитание Повечето родители вярват, че ще изгубят своето дете, ако не формират в него нравствени ценности, ако не го насочват постоянно кое е добро и кое лошо. Практически всяка майка и всеки баща смятат, че грижата за физическите потребности на детето е техен главен дълг - да внедрят в него нравствени ценности. Те мислят, че без такова обучение детето ще израсне като дивак, с неуправляемо поведение и няма да може да се грижи за другите. Тази представа в значителна степен е свързана с това, че повечето хора в нашата култура споделят или, във всеки случай, пасивно приемат твърдението, че човек от самото си раждане е грешен, че той по природа е лош, ако не го научат да е добър, той ще стане хищен, жесток и дори убиец. Християнската църква точно така и твърди: ние сме нещастни тъмни грешници. Затова местният свещеник и директорът на училището вярват, че детето трябва да се въведе в света. И не е важно към какъв свят - Кръста или Етичната Култура, защото и в двата случая целта е една и съща - да се облагороди. Тъй като и училището, и църквата са съгласни, че детето е родено в грях, трудно би било да очакваме от майката и бащата несъгласие с толкова велики авторитети. Църквата провъзгласява: ако ти съгрешиш, то ще бъдеш наказан в бъдеще. Родителите развиват тази мисъл и провъзгласяват: ако ти отново направиш това, аз ще те накажа. И всички се стараят да възвисяват, вселявайки страх. Библията твърди: страхът пред бога е начало на мъдростта. Много по-често той се явява начало на психически разстройства, защото за детето всеки страх е зло. Колко пъти моите родители са ми казвали: ”Аз не разбирам, защо моето момче стана лошо, тъй като аз го наказвах строго и съм уверен, че в къщи сме му давали добри примери”. В моята работа твърде често ми се е налагало да срещам осакатени деца, които са ги възпитавали в страх или от камшика, или от бога, тоест с деца, които са били принуждавани да бъдат добри. Родителите рядко разбират какво ужасно влияние оказват на тяхното дете непрекъснатия поток от забрани, наставления, нравоучения и натрапване на цялата система на нравствено поведение, за която малкото дете все още не е пораснало, което то не може да разбере, а затова и не може да приеме с желание. На измъчените родители на трудното дете никога не им идва наум да се усъмнят в собствените си нравствени правила, те в голяма степен са уверени, че точно знаят кое е добро и кое е лошо, а правилните образци веднъж завинаги са авторитетно описани в Писанието. Рядко им идва наум да поставят под въпрос наставленията на собствените си родители или приетия в обществото морален кодекс. Те са склонни да приемат всички убеждения на своята култура като нещо естествено. Осмислянето на тези убеждения, техният анализ изисква напрежение и умствена работа, а съмнението в тях ги заплашва със силен стрес. Затова измъченият родител решава, че цялата вина е в неговия син. Той вярва, че момчето умишлено се държи лошо. Решително заявявам: аз съм твърдо убеден, че момчето никога не е виновно. Всяко едно такова момче от тези, с които съм имал работа, е резултат на грешка при ранното възпитание и обучение. Когато се опитват да натрапват на детето нравствени правила от най-ранна възраст в детството, при това обикновено пренебрегвайки фундаменталните принципи на психологията. Да започнем с почти всеобщата вяра, че човекът е същество, което има воля, тоест той може да направи каквото иска. С това няма да се съгласи нито един психолог. Психиатрията е доказала, че действията на всеки човек се управляват от неговото несъзнателно аз. Повечето хора биха казали, че Крипен може да не бъде убиец, ако направи необходимото волево усилие. Наказателното право е построено на грешните предположения, че всеки човек е отговорна личност, способна да желае зло или добро. Така, скоро в Лондон един мъж бил вкаран в затвора, защото напръскал с мастило роклята на една жена. За обществото този човек е злостен хулиган, който може да бъде добър, ако се постарае. За психолога той е беден болен невротик, изпълняващ символичен акт, чието значение му е непознато. В едно просветено общество биха го отвели тихо при доктора. Психологията на несъзнателното аз показа, че повечето от нашите действия имат скрит източник, който не можем да достигнем по друг начин, освен по пътя на дълъг и сложен анализ. Но и психоанализата не може да се добере до най-дълбоките слоеве на несъзнателното аз. Ние действаме по определен начин, но не знаем защо действаме именно така. Преди известно време аз сложих настрана всички свои книги по психология и започнах да редя керемиди. Аз не зная защо. Ако вместо това бях започнал да обливам хората с мастило, аз също нямаше да знам защо. Тъй като реденето на керемиди е дейност, която обществото признава и одобрява, аз съм уважаван гражданин. Но да обливаш хората по улиците с мастило е антиобществено, а този , другия човек е презрян престъпник. Впрочем между човека, който пръска хората с мастило и моето редене на керемиди, има една разлика: аз осъзнавам своята любов към ръчния труд, а престъпника няма осъзната наклонност към пръскане с мастило. Моето съзнание и моето несъзнание работят в унисон, а в пръскането с мастило съзнателното и несъзнателното аз враждуват. Асоциалното действие е винаги резултат на такъв конфликт. Преди няколко години при нас в Съмърхил имаше едно единадесетгодишно момче, което беше способно, умно и мило. То можеше да седи тихо и да си чете, а после изведнъж да скочи, да излезне от стаята и да се опита да подпали дома. Момчето е почувствало импулс, с който не е било в състояние да се справи. Неговите предишни учители са се старали да го събудят - кой със съвет, кой с пръчка- да направи волево усилие, за да се справи с този импулс. Но несъзнателния порив да запали огън е бил твърде силен, за да се поддаде на контрол, той бил много по-силен от съзнателния стремеж да не мисли, че е лош. Момчето не беше лошо, това беше болно момче. Какви влияния са го направили болен? Какви влияния превръщат нормалните момчета и момичета в болни деца с отклонено поведение? Ще се опитам да обясня. Когато гледаме бебето, ние разбираме, че злобата в него не е повече, отколкото в кочан зеле или в малко тигърче, тоест в него изобщо няма злоба. Новородените деца носят в себе си само жизнената сила, волята, несъзнателния стремеж да живее. Жизнената сила го подтиква да яде, да изследва своето тяло, да удовлетворява своите желания. То действа така, както е замислила Природата, така, както то е създадено да действа. Но, възрастният приема волята на Природата в детето като воля на дявола. Практически възрастните вярват, че природата на детето трябва да бъде подобрена. В резултат на това, всеки родител започва да учи детето как трябва да живее. Детето много скоро се сблъсква с цяла система от забрани. Това е скверно, а това е мръсно, а това и това е егоистично. Природният глас на детето звучи в дисонанс с гласа на обучаващите. Църквата би нарекла гласа на природата инициатива на дявола, а гласа на нравственото поучение - завет на бога, но аз съм убеден, че имената трябва да сменят местата си. Аз вярвам, че именно нравственото възпитание на детето го прави лошо. Аз съм забелязал, че когато разрушавам нравственото възпитание, което е получило лошото момче, то става добро момче. Може да има някакви основания за нравственото възпитание на възрастните, макар че се съмнявам в това, обаче за нравственото възпитание на децата не може да има никакви оправдания, това е психологически невярно. Всяко дете е егоист и света му принадлежи. Когато в него има ябълка, неговото единствено желание е да я изяде. Резултатът от майчиния призив да раздели ябълката с малкия си брат ще се превърне в омраза към него. Алтруизмът идва по-късно и възниква естествено, ако детето не е обучено да не бъде егоистично. Но, алтруизма никога няма да дойде, ако са принуждавали детето да бъде щедро. Потискайки егоизма на детето, майката го утвърждава завинаги. Как се случва това? Психиатрията показа и доказа, че неизпълнените желания продължават да живеят в подсъзнанието. Детето, което го учат да бъде неегоистично, ще се подчини на искането на майката, за да й угоди. То ще погребе в подсъзнанието си своите истински желания - егоистични желания - и благодарение на това ще ги съхрани и ще остане егоистичен за цял живот. Така нравственото възпитание постига цели, които са напълно противоположни на тези, които си е поставило. Аналогично стоят нещата и в сексуалната сфера. Нравствените забрани от детството укрепват инфантилния интерес към секса. Нещастните момчета, които ги арестуват за инфантилни сексуални действия - показване на непристойни фотографии пред учениците или игра със своите гениталии пред публика - това са хора, които са имали високонравствени майки. Съвършено безобидният интерес в детството е бил заклеймен като ужасен, отвратителен грях. Детето е потиснало детското желание, но то е продължило да живее в несъзнателното аз и по-късно е намерило изход за своята начална или - по-често - символична форма. Така, една жена, която краде чанти в универсалния магазин, извършва символично действие, което се диктува от репресията, възникнала вследствие на нравственото възпитание в детството. Същността на нейното поведение се състои в действителност в нейния стремеж да удовлетвори забраненото инфантилно сексуално желание. Всички тези бедни хора са нещастни. Да откраднеш - означава да изгубиш одобрението на колектива, а инстинктът за принадлежност към него е много силен. Добрите отношения с ближните са естествена цел в човешкия живот, защото на човека е несвойствено по природа да бъде асоциален. Само егоизма е достатъчен, за да могат нормалните хора да се държат в съответствие със социалните норми, само още по-мощен фактор от егоизма може да направи човека асоциален. Що за фактор е това? Ако конфликтът между двата Аза - създадения от природата и формирания в процеса на нравственото възпитание - е твърде болезнен и горчив, егоизма отново приема инфантилна форма. Тогава мнението на тълпата става второстепенно. Така клептомана разбира какво е ужасен срам, като се появи във вестниците или застане пред съда, но страха пред общественото мнение все пак не е толкова силен, както инфантилното желание. Клептоманията в крайна сметка означава желание да намериш щастие, но, тъй като символичното осъществяване никога не може истински да удовлетвори началното желание, жертвата продължава да повтаря своите опити. Конкретният пример може да изясни процеса на възникване на неудовлетвореното желание и неговото последващо съществуване. Когато седемгодишния Били пристигна в Съмърхил, неговите родители ми казаха, че той е крадец. Той пристигна в училището в неделя , когато един от педагозите дойде и ми каза, че е изчезнал златния му часовник от масичката в спалнята. Аз попитах гувернантката на групата дали знае нещо. Аз видях как Били се разхождаше с часовник,- отговори тя.- Когато го попитах откъде го е взел, той каза че го е намерил в една много много дълбока дупка в градината на своя дом. Аз знаех, че Били заключва своя куфар с вещи. Опитах се да отключа ключалката с един от своите ключове и успях. В куфара лежаха отломки от златен часовник - явно резултат от действия с чук и длето. Аз затворих куфара и извиках Били. Виждал ли си часовника на мистър Андерсън?- попитах аз. Той ме погледна с големи невинни очи. Не,- каза той и добави: Какъв часовник? Аз го гледах около половин минута. Били, ти знаеш ли откъде се вземат децата? Той ме погледна с интерес. Да,- каза той.- От небето. Не е така,- усмихнах се аз.- Ти се израснал в корема на мама и когато си станал достатъчно голям, си излезнал навън. Без да каже нито дума, той тръгна към своя куфар, отвори го и ми подаде разбития часовник. Неговото желание да краде беше излекувано, защото единственото което той се опитваше да открие, беше истината. Неговото лице изгуби своето озадачено неспокойно изражение и той стана щастлив. Тук в читателя може да възникне съблазън да види в ефекта на изцелението на Били нещо магично. Но тук няма нищо подобно. Когато детето говори за дълбока дупка в градината на своя дом, много е възможно той несъзнателно да мисли за дълбоката подлост, с която е започнал неговия живот. Аз знаех, че бащата на детето има няколко кучета. Били не може да не знае откъде се вземат бебетата, той трябва да събере две и две и да се досети за произхода на децата. Страхливата майчина лъжа е накарала детето да потисне своите догадки и неговия стремеж да намери истината е придобил символична форма. Символично той е крадял неща и ги отварял, за да погледне какво има вътре. Аз имах още един ученик, който - по същата причина - постоянно отваряше всички чекмеджета. Родителите трябва да разберат, че не е по техните сили да накарат детето да премине на такъв стадий на развитие, за който то още не е готово. Хората, които не желаят да позволят на детето да премине по естествен начин от пълзене към ходене и твърде рано го изправят на неговите недостатъчно развити малки краченца, постигат само печалния резултат, тяхното дете да израсне кривакрако. Тъй като краката му все още не са достатъчно силни, за да издържат теглото на детето, това изискване е преждевременно. А резултатът е катастрофален. Родителите трябва да почакат, докато детето е готово да ходи по естествен начин и то разбира се, прекрасно ще проходи. По аналогичен начин преждевременните усилия да се научи детето да ходи в гърне, носят същите печални резултати. Подобни съображения са справедливи и за нравственото възпитание. Родителския стремеж да накара детето да приеме ценности, за които още не е дорасло, може само да попречи на тези ценности да се формират в точното време и по точния начин, но също така и може да доведе до неврози. Да искаш от шестгодишно момче четири пъти да повдигне брадичката си над гредата - означава да имаш към момчето големи изисквания. Неговите мускули не са достатъчно силни за такова упражнение. Ако предоставиш на момчето възможността да се развива естествено, на 18 години то, с лекота, ще направи това упражнение. По аналогичен начин не трябва да се правят опити да се ускорява развитието на нравствените чувства в децата. Родителя трябва да прояви търпение, съхранявайки в душата си увереността, че детето е родено като добро същество и то неизбежно ще се превърне в такъв човек, ако не го насилват и не застрашават, ако не изкривяват неговото естествено развитие с външни въздействия. Моят многогодишен опит с деца в Съмърхил ме е убедил, че няма никаква необходимост да се учи детето как да се държи, защото то ще разбере в своето време кое е добро и кое е лошо, ако върху него не се упражнява натиск. Учението е процес на придобиване на ценности от своето обкръжение. Ако родителите сами са честни и нравствени, техните деца в подходящото време също ще тръгнат по този път. Възпитателно влияние Родителите и учителите смятат за свой дълг да оказват влияние на децата, тъй като вярват, че на тях им е известно какво трябва да имат децата, на какво трябва да се учат, какви трябва да бъдат. Аз не съм съгласен с това. Аз никога не карам децата да споделят моите представи или предразсъдъци. Аз не съм религиозен, но никога с нито една дума не съм ги настройвал против религията; по аналогични съображения аз никога не съм се опитвал да ги настройвам против нашето варварско законодателно право, антисиметизма или империализма. Никога осъзнато не съм се опитвал да направя от децата пацифисти, вегетарианци, реформатори или каквото и да е още друго. Аз зная, че проповедта няма да стигне до децата. Аз вярвам, че свободата е способна да укрепи младите да противостоят на лъжата, фанатизма и разни други измами. Всяко натрапено мнение на детето е грях пред него. Детето не е малък възрастен и едва ли е в състояние да види нещата с гледната точка на възрастен. Ще дам пример. Една вечер казах на пет момчета на възраст от 7 до 11 години: ”Мисис У. Има грип и се чувства зле. Постарайте се да не шумите, когато отидете да спите”. Те обещаха да пазят тишина. След пет минути избухна битка с възглавници в пълната си сила. Ако не си даваме сметка за несъзнателното желание да се покажат пред мисис У., трябва да си направим заключение, че това идва от възрастта им. Разбира се, строгият глас и камшика могат да обезпечат тишината на мисис У., но само с цената на внедрения страх в живота на тези деца. Общоприетият метод за общуване с децата има за цел да ги научи да се приспособят към нас и нашите потребности. Този метод е неправилен. Много малко родители и педагози са способни да разберат, че да казваш нещо на малкото дете е просто загуба на време. Нито едно, живеещо някога на земята дете, никога не е извлякло някакъв урок от вековната родителска реакция за дърпането на котката за опашката: ”На теб ще ти хареса ли, ако някой те дърпа за ухото?” Освен това, нито едно дете в действителност не разбира какво имат предвид неговите родители, когато казват: ” Значи ти намушка бебето с една игла? Сега ще ти покажа как боли.../писък/. Повече няма да правиш така”. Той, разбира се няма да го прави, но резултатите от подобни родителски действия препълват нашите психиатрични клиники. Аз се опитвам да убедя родителите, че детето не е в състояние да види причините и следствията. Безсмислено и неправилно е да казваме на детето: ” Ти толкова лошо се държа, че в събота няма да получиш своите 6 пенса”. Когато дойде събота и му напомнят за постъпката и наказанието, той по най-естествения начин ще се разсърди и огорчи. Защото това се е случило, да кажем в понеделник, и няма никакво отношение към днешната събота и полагащите се 6 пенса. Той изобщо не се чувства виновен, но е много озлобен към властта, лишаваща го от законните 6 пенса. Всеки път родителите трябва да помислят дали техните указания, които дават на своето дете, не са продиктувани от собственият им стремеж за власт и потребност да удовлетворят този стремеж, формирайки нещата по свое усмотрение. Всеки иска неговите ближни да мислят добре за него. Детето съвсем естествено ще иска да прави това, което може да предизвика към него добро отношение, само ако някои сили не го вкарат в стихията на асоциално поведение. Но стремежът да прави добро впечатление на другите е само определен стадий в неговото развитие. Опита на родителите и учителите да ускорят настъпването на този стадий, нанася непоправима вреда на детето. Случи ми се да посетя едно съвременно училище, където повече от сто м Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|