Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- В Съмърхил няма хомосексуализъм. Обаче, както във всяка група деца, сред тези, които постъпват в Съмърхил, на определен стадий от тяхното развитие съществува неосъзната хомосексуалност.
- Безразборност на връзките, извънбрачни деца, аборти.
- Защото свободната любов е непридирчива, защото тя е похот без нежност, топлина и истинска привързаност.
- ”С Бил за първи път изпитах оргазъм”. Аз попитах защо за първи път. ”Защото аз го
- Истинската свобода в любовта не води към безразборни връзки. Любовта не може да продължава вечно, обаче, при здравите хора, докато има любов, тя е истинска, вярна и щастлива.
- Много пъти съм чувал за жени на свещеници, които са изгонили своите забременели камериерки.
- Част 4
- ”Вярвайте в Господ и ще бъдете спасени”- защото това по същността си означава: вие само обявете, че вярвате и вашите духовни проблеми ще се разрешат, а билетът ви за рая е гарантиран.
- не е родено лошо
- Ето един случай в Съмърхил, който стана една вечер по време на спонтанна театрализация. Той показва добре, че ако детето не е изплашено, то пази в себе си естествено чувство за реалността.
- ”Аз съм свети Петър пред златните врати. Вие сте хора, опитващи се да влезнете. Напред”.
- да мисли за „други неща”, защото молитвата нищо не означава за него. Тя му е натрапена отвън.
- ”Този, който се моли най-добре, който обича всичко съществуващо, велико и малко” - така Колридж е изразил същността на
| по много въпроси. Общуването с другите деца му дава това отвратително „знание”, което нещастните малки деца споделят едно с друго в тъмните ъгли. За тези, които живеят в Съмърхил от ранно детство, тъмните ъгли не съществуват. Те се интересуват от въпросите за пола, но това е здрав интерес. И отношението към живота при тези деца е истински чисто.
Хомосексуализъм В Съмърхил няма хомосексуализъм. Обаче, както във всяка група деца, сред тези, които постъпват в Съмърхил, на определен стадий от тяхното развитие съществува неосъзната хомосексуалност. Нашите девет- и десетгодишни момчета не виждат в момичетата нищо особено. Те ги презират. Те се събират на шайки, където няма място за противоположния пол. На тях им е по-интересно да викат: ”Горе ръцете!”. За девойки от тази възраст също са по-интересни техните приятелки и те също образуват собствени групи. И дори в началото на пубертета те не тичат подир момчетата. Неосъзнатата хомосексуалност при момичетата продължава по-дълго време. И макар, че те могат да се закачат с момчетата съвсем дружелюбно, и да ги дразнят, те поддържат своята компания. Девойките на тази възраст ревностно пазят своите права. Превъзходството по сила на момчетата и тяхната грубост ги дразни. Това е възрастта на протеста срещу мъжествеността. Казано обобщено, момчетата и момичетата не се интересуват един от друг, докато не навършат 15 или 16 години. До този момент те не са склонни да се разделят по двойки и техният интерес по отношение на другия пол се изразява само в агресивна форма. Благодарение на това децата от Съмърхил не страдат от комплекси на вина по повод на мастурбацията, при тях няма и нездрави реакции във фазата на скритата хомосексуалност. Преди няколко години едно ново момче, което беше все още под влиянието на частното училище, се опита да въвлече децата в содомски грях. Той не постигна успех. Той беше изумен и разтревожен, когато разбра, че за неговия опит знае цялото училище. Хомосексуалността по някакъв начин е свързана с мастурбацията. Ти мастурбираш с друго момче и той по някакъв начин разделя вината с теб, като така облекчава твоето бреме. Но, ако мастурбацията не се счита за грях, не възниква и необходимост да се дели вината. Аз не зная какви точно забрани водят към хомосексуалност, но е съвършено ясно, че те възникват в ранно детство. Сега Съмърхил не приема деца по-малки от 5 години и затова ние често имаме работа с неправилно възпитание в бебешка възраст. Между другото, за повече от 40 години училището не е пуснало нито един хомосексуалист. Причината е, че свободата благоприятства здравите деца. Безразборност на връзките, извънбрачни деца, аборти. Безразборността в сексуалните връзки е невротична по своята природа. Тази постоянна смяна на партньорите с надеждата да намериш подходящия партньор в крайна сметка, но подходящия партньор никога не се намира и в този случай причината е в това безсилно невротично отношение към секса като самия Дон Жуан или неговия женски ипостас. Ако терминът свободна любов има негативен смисъл, то е само защото той описва невротичен секс. Безразборният секс е пряк резултат от потискането, той винаги е нещастен и срамен. При свободния народ нашата „свободна” любов не би могла да съществува. Подтиснатата сексуалност може да се насочи към всеки предмет: ръкавица, шалче, всичко, свързано с тялото. Защото свободната любов е непридирчива, защото тя е похот без нежност, топлина и истинска привързаност. Една млада жена, когато излезна от периода на безразборните си връзки, ми каза: ”С Бил за първи път изпитах оргазъм”. Аз попитах защо за първи път. ”Защото аз го обичам, а другите не ги обичах”. При децата, постъпващи в Съмърхил по-късно/над 13 години/, има тенденция към безразборни връзки, ако не на практика, то в желанията. Корена на неизброимите връзки се крие много назад в детския живот. Главното, за което ние знаем е, че това са нездрави корени. Такова поведение носи, разбира се, разнообразие, но рядко - удовлетворение и почти никога - щастие. Истинската свобода в любовта не води към безразборни връзки. Любовта не може да продължава вечно, обаче, при здравите хора, докато има любов, тя е истинска, вярна и щастлива. Извънбрачното дете често го очаква труден живот. Да му се казва, както правят някои майки, че баща му е бил убит на война или е умрял от болест е съвършено неправилно. Това предизвиква в него чувство на несправедливост, защото то непрекъснато вижда другите деца, които имат бащи. В същото време то не може да не почувства - по-рано или по-късно - че обществото се отнася неодобрително към извънбрачните деца. При нас в Съмърхил има няколко деца на неомъжени майки, но на никой не му е работа техния произход. В условията на свобода такива деца растат щастливо, също като децата от законните бракове. В обикновения живот извънбрачното дете смята своята майка за виновна и се държи зле с нея. Но то може и да обожава своята майка и да се страхува, че тя може да се омъжи за човека, който не е негов баща. Що за странен свят! Абортите са противозаконни, но извънбрачното дете нерядко се подлага на сарказъм. Обнадеждаващо е, че днес много жени вече са готови да пренебрегнат неодобрителното отношение на обществото към извънбрачните деца. Те носят открито децата на своята любов, гордеят се с тях, трудят се за тях, възпитават ги добре и щастливо. Доколкото мога да преценя, тези деца са уравновесени и искрени човешки същества. Нито една учителка в държавно училище не би могла да роди извънбрачно дете и да си запази работата. Много пъти съм чувал за жени на свещеници, които са изгонили своите забременели камериерки. Един от най-явните симптоми на нездравото човечество е проблема с абортите, към който обществото се отнася с поразително лицемерие. Едва ли ще се намери съдия, свещеник , лекар, учител или някой друг от така наречените стълбове на обществото, който заради честта на своето семейство не би предпочел неговата дъщеря да направи аборт, само да не роди извънбрачно дете. Това ме кара да си спомня за неприличните надписи по стените на обществените тоалетни. Това са характерните черти на нашата цивилизация, достойни за цената, която тя трябва да плати за своя злобен морал: болести, нещастия, безнадеждност. Част 4 РЕЛИГИЯ И МОРАЛ Религия Скоро една посетителка ме попита: ”Защо не преподавате на своите ученици за живота на Иисус, за да поискат да го следват?” Аз й отговорих, че човек се учи от живота, а не слушайки за живота на другите, тоест живеейки, защото думите са безкрайно по-малко важни от постъпките. Много хора наричат Съмърхил религиозно място, защото тук се изповядва любов към децата. Може би в това има някаква истина, но все пак това определение не ми харесва, защото понятието „религия” означава нещо, което като цяло се явява антипод на естествения живот. Религията, както аз я помня - това са мъже и жени в тъмни дрехи, които пеят печални химни под треторазрядна музика и молят прошка за своите грехове - съвсем не е това, с което аз бих искал да имам нещо общо. Аз лично нямам нищо против човека, който вярва в бога - не е важно в какъв бог. Но аз не желая да се примиря с човека, който твърди, че неговия бог го е упълномощил да налага ограничения на човешкото развитие и щастие. Битката се води не между вярващите и невярващите в закона на бога, борят се между себе си самите вярващи в човешката свобода и в нейното потискане. Някога ще имаме нова религия. Вие може да се учудите и да възкликнете: Какво? Нова религия?” Християнинът ще скочи: ”Нима християнството не е вечно?” Ще запротестират и евреите: ”Нима юдаизма не е вечен?” Не, религиите не са по-вечни от народностите. Религията - всяка религия - се ражда, разцъфтява, загнива и умира. Стотици религии са дошли и са си отишли. Милиони египтяни са вярвали в Амон-Ра почти четири хиляди години, а днес вие няма да намерите нито един привърженик на тази религия. Идеята за бога се променя с промяната на културата. В мирно време бог е добър пастир, а във военно - олицетворение на битки. Когато процъфтявала търговията, той бил бог на справедливостта, разпределящ благата. Днес, когато човек е толкова изобретателен, бог е Велик Отсъстващ, тъй като създаващия бог-творец не е нужен на века, който е в състояние да създаде атомна бомба. Един ден новото поколение ще се откаже от нашата остаряла религия и овехтелите митове. Новата религия ще отхвърли представата, че човек е роден в грях. Новата религия ще служи на бога, стараейки се да направи хората щастливи. Новата религия ще се откаже от противопоставянето на тялото и духа. Тя ще признае, че плътта не е греховна. Новата религия ще смята, че плуването в неделя сутрин е по-благочестиво, отколкото да го прекараш в пеене на химни - сякаш бог се нуждае от химна, за да е доволен от нас. Новата религия ще намери бога в поляните, а не в небесата. Представете си какво може да създадете, ако 10% от времето, изгубено за молитви и ходене по църкви, посветите на добри дела, благотворителност и реална помощ на ближните. Моят вестник всеки ден потвърждава, че нашата религия е мъртва. Ние затваряме хората в затвори, поддържаме мнения, с които не сме съгласни, притесняваме бедните, въоръжаваме се за война. Като организация църквата е безсилна: тя не може да прекрати войните, тя практически нищо не прави за смекчаване на нашия варварски наказателен кодекс, тя рядко застава на страната на експлоатираните. Не бива да служим на бога и на мамона. Използвайки съвременното перефразиране, не бива да ходим на църква в неделя, а в понеделник да се борим с щикове. Аз не познавам по-злостно богохулство на църквата по време на война, когато и двете страни твърдят, че всемогъщия е на нейна страна. Бог не може да бъде прав едновременно за двете страни, бог не може да бъде Любов и едновременно да одобрява газовите атаки. За много хора официалната, приета от обществото религия - това е път към просто решение на лични проблеми. Съгрешавайки, католика признава това пред свещеника и той му опрощава греха. Религиозният човек прехвърля своето бреме на Господа. Той вярва, и, това означава, че неговия пропуск за рая е осигурен. Така че фокусът се измества от личните добродетели към поведението във вярата. ”Вярвайте в Господ и ще бъдете спасени”- защото това по същността си означава: вие само обявете, че вярвате и вашите духовни проблеми ще се разрешат, а билетът ви за рая е гарантиран. Религията, по същество, се страхува от живота, тя е бягство от живота. Религията се отнася пренебрежително към живота тук и сега, заради пълноценен живот някъде извън този свят. Мистицизмът и религията смятат, че пребиваването тук, на земята, е само кратък миг от вечния живот, а независимият човек е недостатъчно добър, за да постигне спасение. Но, свободните деца не възприемат живота като кратък миг, защото никой не ги е учил да казват на живота „не”. Религията и мистицизмът формират нереалистично мислене и нереалистично поведение. Работата е там, че с всичките наши телевизори и реактивни самолети сме много по-далече от реалния живот от родените хора в Африка. Разбира се, и аборигена има своя религия, породена от страха, но той не е безсилен в любовта, не е хомосексуален, не е задавен от забрани. Неговият живот е примитивен, но той казва „да” в много от неговите аспекти. Също като диваците, ние се стремим към религията от страх. Но, за разлика от диваците, ние сме кастрирано племе. Ние можем да научим нашите деца на религия, след като сме ги лишили завинаги от мъжественост и сме сломили техния дух със страх. Случвало ми се е да видя доста деца, осакатени от религиозното обучение. Да прилагам тези случаи просто няма смисъл, това няма да помогне на никого. Да и след това, всеки религиозен човек от своя страна също би могъл да даде купища примери за спасение в резултат на разкаяние. Ако приемем в качеството на постулат, че човека е грешник и се нуждае от поправяне, тогава привържениците на религията са прави. Но аз моля родителите да погледнат на живота по-широко, да погледнат зад пределите на своето непосредствено обкръжение. Аз моля родителите да помогнат за възникването на такава цивилизация, която да не носи още от раждането клеймото на греха. Аз моля родителите да унищожат всяка необходимост от корекции, казвайки на детето, че то е родено добро, тоест не е родено лошо. Аз моля родителите да кажат на децата, че този свят може и трябва да се направи по-добър, и да насочат своята енергия на това, което се случва тук и сега, а не в митичния вечен Живот, който някога ще дойде. Не трябва да набиваме в главите на децата религиозен мистицизъм. Мистицизмът предлага на детето бягство от реалността - и то в опасна форма. Ние всички понякога изпитваме необходимостта да избягаме от реалността, в противен случай никой никога не би прочел нито един роман, не би ходил на кино, не би пропуснал едно шише уиски. Но ние бягаме с отворени очи и много скоро се връщаме обратно. Мистикът е склонен постоянно да живее в такава изолация от реалността, влагайки цялото свое либидо в теософия, спиритуализъм, католицизъм или юдаизъм. Нито едно дете по своята природа не е мистик. Ето един случай в Съмърхил, който стана една вечер по време на спонтанна театрализация. Той показва добре, че ако детето не е изплашено, то пази в себе си естествено чувство за реалността. Една вечер седнах на един стол и казал: ”Аз съм свети Петър пред златните врати. Вие сте хора, опитващи се да влезнете. Напред”. Те започнаха да прииждат, изтъквайки различни причини, поради които да ги пусна. Една девойка правеше всичко наобратно и молеше да я пуснем. Но истинската звезда се оказа четиринадесетгодишно момче, което спокойно мина покрай мен, подсвирвайки си с ръце в джобовете. Ей,- закрещях аз,- ти къде тръгна? Той се обърна и ме погледна: ”А,-каза той,- ти ли си новият работник? Какво имаш предвид?- попитах аз. А ти какво, не знаеш ли кой съм аз? А кой си ти? Бог,- отговори той и подсвирквайки си влезе в рая. В действителност децата не искат да се молят. Детската молитва е преструвка. Питал съм десетки деца: ”За какво мислиш, когато четеш молитви? Всички ми разказват една и съща история - мислят за други неща. Детето е длъжно да мисли за „други неща”, защото молитвата нищо не означава за него. Тя му е натрапена отвън. От един милион хора, които всеки ден казват благодарност към бога преди хранене, 999 999 го правят механично, точно както казваме „извинете” или „простете”, когато искаме да минем покрай някого в асансьора. Но защо да предаваме нашите механични молитви и нашите заучени маниери на новото поколение? Това е нечестно. Нечестно е да натрапваме религията на безпомощното дете. Трябва да му предоставим пълна свобода само да вземе решение, когато достигне възрастта за избор. Обаче, опасността детето да стане жизнемразец е много по-страшна от мистицизма. Ако учат детето, че определени неща са греховни, неговата любов към живота ще се превърне в омраза. Когато децата са свободни, те не мислят за другите като за грешници. В Съмърхил, ако детето краде и застане пред съда на своите приятели, него никога не го наказват за кражба. Всичко, което може да се случи е да изплати дълга. Децата подсъзнателно разбират, че кражбата е болест. Те са малки реалисти и твърде разумни, за да вярват в сърдития бог или съблазняващия дявол. Поробеният човек е създал бога по свой собствен образ и подобие, но при свободните деца, които гледат в лицето на живота радостно и смело, нямат необходимост да създават за себе си никакви богове. Ако ние искаме да съхраним душевното здраве на децата, то трябва да ги защитаваме от лъжливите ценности. Мнозина, които не са твърде уверени във вярата си, не се колебаят да внушават на децата си убеждения, в които сами се съмняват. Колко майки буквално вярват в огнедишащия ад и вярват в златните арфи на рая? Въпреки това, хиляди невярващи майки осакатяват душите на своите деца, предавайки им тези древни примитивни истории. Религията процъфтява, защото човека не иска, не може да погледне в лицето своето несъзнателно аз. Религията прави несъзнателното аз дявол и уговаря човека да бяга от неговите съблазни, но осъзнаването на несъзнателното аз, ще измести напълно религията. За детето религията означава само един страх. Бог за него е могъщ човек: той е способен да те види, където и да си. Детето често мисли, че бог може да види и това, което прави под одеялото. А да вселиш в живота на детето страх, е най-лошото от всички престъпления. Такова дете винаги ще казва на живота „не”. То става непълноценно за цял живот - става страхливец. Никой от хората, които са плашени в детството си с ужасния задгробен живот в ада, не може да се освободи в тоя живот от невротичното безпокойство за безопасност. Това е така, дори и ако човека разбира с разума си, че раят и ада са детски фантазии, основани на човешките надежди и страхове. Емоционалната уродливост, получена в ранна детска възраст, почти винаги се съхранява цял живот. Суровият бог, който те награждава с райска арфа или те изгаря с адски пламък - това е бог, който човек е създал по свой образ и подобие. Той е свръхпроекция. Бог става въплъщение на желанията, а сатана - въплъщение на страха. Тогава това, което носи удоволствие, започва да означава зло. Играта на карти, ходенето на театър и танците преминават под ръководството на дявола. Твърде често да бъдеш религиозен означава да не познаваш радостта. Тясната неделна дреха, която принуждават да носят децата в повечето провинциални градове, е свидетелство за склонността на религията към аскетизъм и наказания. Свещената музика също често е много печална. За огромно множество хора да ходят на църква е усилие, дълг. За огромно множество хора да бъдеш религиозен, означава да изглеждаш нещастен и да бъдеш нещастен. Новата религия ще се основава на знанието и приемането на себе си. В нея предпоставката за любов към другите ще стане истинската любов към себе си. В такава религия няма да има място за възпитание под знака на първородния грях, което може да доведе единствено към омраза към себе си, а следователно и към другите. ”Този, който се моли най-добре, който обича всичко съществуващо, велико и малко” - така Колридж е изразил същността на Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|