Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- види новия си Баща и Бог като крадец, то ще бъде принуден да преразгледа своите представи за кражбата. Аз напълно определено очаквах, че той рязко ще се възпротиви на това.
- А създаването на ада за правонарушителите наричам
- Лейн умря през 1925 година и нашите английски власти не научиха нищо от този невероятен човек.
- морални поучения. Било им е позволено да израснат от един стадий на своето развитие и естествено да преминат на следващия.
- той поведе мъжете да нападат килера, което доказва само, че детето като отделно същество и детето в група - са двама различни човека.
- автоматично ще намали контингента на изправителните училища.
- обща програма за училищата, ориентирана за „петгодишен план”.
- тя вярва че човек е свободен в своите постъпки, а при някои деца, запленени от собствените си пориви, няма никаква свободна воля.
- , да не остава място за никаква жестокост или несправедливост.
- . Моят мъж смята, че аз не съм достатъчно добра. Той иска да ме променят и на мен това не ми харесва.
| етата и бедността.
За нещастие повечето деца от 5 до 15 години получават образование, адресирано само към разума. При това положение на емоционалния живот не се отделя практически никакво внимание. Но именно емоционалните нарушения при невротичното дете са отговорни за неговото непреодолимо влечение към кражби. А всичките знания от училищните предмети или тяхното отсъствие няма никакво отношение към кражбите. Съвършено е очевидно, че нито един щастлив човек не лъже постоянно и непреодолимо. В случай на обичайна склонност към кражба трябва преди всичко да се изясни: в какво семейство расте детето? Било ли е неговото детство щастливо? Винаги ли неговите родители са му казвали истината? Изпитвало ли чувство на вина по повод на мастурбацията? Чувствало ли се е виновно по повод на религията? Не чувства ли то, че не го обичат? Нещо ужасно се е случило в неговата душа, за да се превърне в крадец. И почти е сигурно, че в този ад, в който са готови да го изпратят някои наши съдии, няма да успее да преодолее ада, завладял неговата душа. Курсът на терапия не решава обезателно проблемите на младия крадец. Разбира се, той би могъл много да помогне, като отчасти го освободи от страха и омразата, да му даде самоуважение, но, докато в обкръжението се съхранява началния източник на омразата, крадеца може във всеки момент да се плъзне към предишното ниво. Така че, терапията на неговите родители е много по-полезна. При мен веднъж беше едно момче, чиято психологическа възраст беше 3 или 4 години. Той крадеше от магазините. Аз реших да отида с него в един магазин и да открадна нещо пред очите му/като се бях уговорил предварително със стопаните/. За това момче аз бях Баща и Бог. Аз бях склонен да си мисля, че причината за кражбите е неодобрителното отношение на бащата към сина. Аз се надявах, че ако той види новия си Баща и Бог като крадец, то ще бъде принуден да преразгледа своите представи за кражбата. Аз напълно определено очаквах, че той рязко ще се възпротиви на това. В лечението на невротичното дете от кражби аз не виждам никакъв друг начин, освен одобрение. Неврозата е в резултат на конфликт между това, което на човека е предписано да прави и това, което той в действителност иска да прави. Аз постоянно забелязвам, че намаляването на това лъжливо противопоставяне прави детето по-щастливо и добро. Освободете детето от угризенията на съвестта и ще го излекувате от кражбите. Правонарушители В нашите дни на диви сблъсъци с оръжия и юмруци, властите не знаят какво да правят с юношеската престъпност и, видимо са готови да прибягнат до всякакви средства, за да я обуздаят. Вестниците разказаха за един нов метод. Методът е суров: със съдебно решение юношите се изпращат в изправителни училища, където има установен система за тежка работа със строги наказания. Във вестника е публикувана снимка на момчета с огромни трупи на раменете. В репресивните заведения , изглежда няма никакви компромиси. Аз допускам, че няколко месеца в подобен ад биха могли да издържат само няколко потенциални нарушители. Но такова отношение никога не унищожава истинските корени на правонарушителите. И това, което е по-лошо, това убеждава повечето от юношите в омразата на обществото към тях. Суровостта е обречена постоянно да създава хора, ненавиждащи обществото. Преди 30 години Гомер Лейн е доказал в своята работа в изправителния лагер „Малка общност”, че малолетните правонарушители могат да бъдат излекувани с любов и такава власт, която застава на страната на детето. Лейн събирал от лондонските съдилища най-трудните момчета и момичета, асоциални юноши, известни като главорези, крадци и бандити. Тези „непоправими” деца пристигали в „Малкото общество” и се сблъсквали със самоуправление, любов и разбиране. Постепенно младите хора ставали порядъчни, честни граждани, много от които станаха мои приятели. Лейн бил гений в разбирането на децата-правонарушители и на взаимодействието с тях. Той ги изцелявал, защото постоянно им давал любов и разбиране. Убеден, че зад всяко нарушение се крие подбуда, която изначално е била добра, той винаги търсел в правонарушенията скрит мотив. Той забелязал, че разговорите с децата са безполезни, а значение имат само постъпките. Лейн твърдял, детето ще престане да се държи лошо или асоциално, ако му се предостави възможност да изживее своите желания. Веднъж, когато един от неговите юноши-подопечни Джейбетс, ядосан, искал да събори чашките и чинийките от масата за чай, Лейн му подал желязна пръчка и му казал „Давай!” . Джейбетс направил това, което искал, но на следващия ден отишъл при Лейн и помолил да бъде преместен на по-отговорна и по-добре платена работа от тази, която сега вършел. Лейн го попитал защо му е нужна по-заплатена работа. ”Защото аз искам да заплатя чашките и чинийките”,- отговорил Джейбетс. Лейн обясни това така: действието на разбиването на чашките е изхвърлило товара от неговите забрани и конфликти. Фактът, че за първи път в живота той бил подкрепен от властта в желанието си да счупи нещо, го е освободило от злобата и е предизвикало благотворно емоционално действие. Правонарушителите от „Малкото общество” на Гомер Лейн са от гетата. Но никога не съм чувал някой от тях да се върне в старата компания. Аз наричам метода на Лейн – метод на любовта. А създаването на ада за правонарушителите наричам - метод на омразата. И тъй като омразата още никого не е излекувала, аз съм убеден, че този адски метод никога няма да помогне на нито един юноша да тръгне по пътя на обществено приемливо поведение. Аз добре си представям себе си като мирови съдия, който трябва да вземе решение по отношение на груб и невъзпитан правонарушител, как съвършено няма да знам какво да правя с него. Защото сега в Англия няма изправителни училища, приличащи на „Малкото общество”, където може да го изпратя. Аз казвам това със срам. Лейн умря през 1925 година и нашите английски власти не научиха нищо от този невероятен човек. През последните години, обаче, забележителни хора от средите на чиновниците, се стремят да разберат правонарушителите. Психиатрите също, въпреки неодобрителното отношение на юристите, напреднаха много, обяснявайки на обществеността, че правонарушението не е плод на зъл умисъл, по-скоро вид болест, изискваща съчувствие и разбиране. Течението се преобърна на страната на любовта, а не на омразата, разбиране, а не нетърпимо морално осъждане. Това е слабо течение, но дори и такова то ще отнеме малко мърсотия, а с времето това течение трябва да набере сила. Аз не зная нито едно доказателство в полза на това, че човек може да стане добър с помощта на насилие, жестокост и омраза. В моята дълга кариера аз съм имал работа с много трудни деца, често правонарушители. Аз съм виждал как те са нещастни и злобни, непълноценни, емоционално дезориентирани. Те ме нагрубяват и се отнасят неуважително, защото аз съм учител, замяна на бащата, враг. Налагало ми се е да живея с тяхната напрегната омраза и подозрителност. Но в Съмърхил потенциалните правонарушители управляват себе си в самоуправляващо общество. Когато те крадат, дори може да бъдат наградени. Никога не им четата нотации, не ги карат да се страхуват от властта, земна или небесна. За няколко кратки години тези самите тези мразещи отиват в света като щастливи, нормални членове на обществото. Доколкото ми е известно, нито един правонарушител, прекарал 7 години в Съмърхил, никога не е попадал в затвора, никога не е насилвал, не е извършвал антиобществени постъпки. И не аз ги излекувах. Излекува ги средата, защото средата в Съмърхил обезпечава доверие, безопасност, съчувствие, отсъствие на обвинители и съдии. След Съмърхил децата не се връщат към правонарушенията, защото им е било позволено да изживеят своята склонност към престъпления без страх и наказание, без морални поучения. Било им е позволено да израснат от един стадий на своето развитие и естествено да преминат на следващия. По отношение на възрастните престъпници, то аз просто не зная как един такъв човек ще реагира на любов. Аз вярвам, че наградата за кражба няма да излекува крадеца, но едновременно съм уверен, че не го лекува и затвора. Лечението дава най-голяма надежда с благоприятен изход само на много млади хора. Въпреки това, дори когато се прилага към петнадесетгодишни юноши, което разбира се е много късно, лечението чрез свобода често превръща правонарушителите в добри граждани. Веднъж при нас в Съмърхил се появи дванадесетгодишно момче, което беше изключено вече от няколко училища за антиобществено поведение. В нашето училище той стана щастлив, общителен с явни творчески способности. Авторитарността на изправителното училище би го довършила. Ако свободата спасява трудното дете, какво тя би могла да направи за милионите така наречени нормални деца, които са осакатени от авторитарните семейства? Тринадесетгодишният Томи беше много труден. Той крадеше и разрушаваше. Той не можа да се прибере за ваканцията в къщи и остана с нас в училището. В течение на два месеца той беше единственото дете в Съмърхил. И през цялото време беше нормален член на обществото. Ние не му ограничавахме нито храната, нито парите. Но щом неговата шайка се върна, той поведе мъжете да нападат килера, което доказва само, че детето като отделно същество и детето в група - са двама различни човека. Педагозите от изправителните училища ми разказваха, че асоциалните юноши често изостават от нормите по интелект. Аз бих добавил, че те изостават и в емоционално развитие. Едно време аз смятах, че децата-правонарушители са способни деца, надарени с творческа енергия, която те изразяват по асоциален начин, тъй като не владеят позитивен. Освободете такова дете от забраните и принудите, мислех си аз, и то скоро ще стане умно, способно на творчество, даже блестящо. Аз не бях прав, печално не бях прав. Дълги години на живот и взаимодействия от различен род правонарушители ми доказаха, че повечето от тях са непълноценни. Аз мога да си спомня само за едно момче, което се отличи в живота. Няколко човека се излекуваха от асоциално поведение и нечестност и по-късно се занимаваха с обикновена нормална работа. Обаче никой не успя да стане известен учен, художник, опитен инженер или талантлива актриса. Когато асоциалният порив е унищожен, повечето от тези своенравни деца водят скучен живот, лишен от амбиции. Когато юношата е принуден да остане в лошото обкръжение и с невежите си родители, той няма никакъв шанс да изживее своята асоциалност. Премахването на бедността и гетата в съчетание с преодоляването на родителското невежество, автоматично ще намали контингента на изправителните училища. Кардиналният начин за преодоляване на юношеската престъпност лежи в изцелението на обществото от нравствените отклонения и съпътстващото ги безнравствено равнодушие. Ние просто сме задължени да приемем тази или другата страна. И двете са пред очите ни: или да поправяме юношата-нарушител с адските омразни начини, или да прибегнем до любовта. Позволете ми за миг да си представя, че съм министър на образованието с неограничени пълномощия в тази област. Сега ще съставя обща програма за училищата, ориентирана за „петгодишен план”. Като министър аз бих унищожил така наречените изправителни училища и вместо тях ще създам колонии за съвместно обучение в цялата страна. Едновременно веднага ще организирам специални центрове за подготовка, за да обезпеча колониите с педагози и спомагателен персонал. Всяка колония ще има пълно самоуправление. На персонала няма да бъдат предоставени никакви привилегии. Ще имат същата храна и жилищни условия като учениците. Учениците ще получават заплащане за всяка обществено полезна работа. За девиз на колонията ще бъде свободата. Там няма да се допуска нито религия, нито нравоучение, нито произвол на властта. Аз бих изключил религията, защото религиозната проповед, опитвайки се да възвиси човека, на практика го потиска. Религията вижда грях там, където го няма, тя вярва че човек е свободен в своите постъпки, а при някои деца, запленени от собствените си пориви, няма никаква свободна воля. Във възпитанието на чувствата трябва да доминира любовта, а не религиозната принуда, да не остава място за никаква жестокост или несправедливост. Достигането на този идеал в колонията е възможно само по един начин - да се предоставят младите хора на самите себе си, да бъдат освободени от външна принуда, омраза и наказания. От опит знам, че това е единствения път. Педагозите ще бъдат обучавани, че са равни с учениците, да не поставят себе си по-високо. Така педагозите ще се освободят от лъжливото чувство на превъзходство. Те биха изключили методите, действащи чрез сарказъм, заплахи и ще бъдат мъжете и жените, надарени с вечно търпение, способни да виждат далече напред, готови да вярват в крайния резултат. И въпреки, че сегашното общество не би позволило на колонистите да имат пълноценен интимен живот, съвместното обучение на момчета и момичета би било много ценно: ще доведе до мекота, естествени добри маниери, необходимо знание за противоположния пол, ще намали интереса към порнографията и похотливото хихикане. Характерна за персонала ще бъде способността да вярва в учениците, да общуват с тях като с хора, достойни за уважение, а като към крадци и разрушители. В същото време сътрудниците ще притежават чувство за реалност и няма да предлагат на човека да „изяде повече, отколкото може да преглътне”. Например, не биха назначили крадец за ковчежник на фонда на колонията. Сътрудниците ще избягват всякак изкушението да четат нотации, разбирайки, че постъпките означават много повече от разговорите. Те ще бъдат задължени да знаят историята на всеки правонарушител, цялото му минало. На теста за интелигентност ще бъде отредено скромно място в колонията. Тестовете не разкриват жизнено важните възможности на детето и не са способни правилно да оценят неговата емоционалност, творчески способности , оригиналност и въображение. Общата атмосфера по-скоро ще наподобява на лечебно, отколкото на изправително учреждение. Подобно на това как един медик не морализира пациент болен от сифилис, така и нашите сътрудници няма да морализират по повод на болестта, която ние наричаме правонарушение. Колонията ще се различава от болница само по това, че в нея няма да се раздават лекарства, дори и психотропни. Лечението ще се постига само с присъствие на истинска любов в обкръжаващата среда. Персоналът също е длъжен да прояви истинска вяра в човешката природа. Разбира се, там ще се срещат и неуспехи, и неизлечими правонарушители, на обществото ще му се наложи както преди да се бори с тях, но те ще съставляват нищожно малцинство, в това време , когато повечето нарушители ще откликнат на любовта, търпимостта и доверието. На скептиците аз винаги бих напомнил разказа на Гомер Лейн за едно момче-правонарушител, с което той е беседвал в съда за непълнолетни. Лейн му дал банкнота от един фунт, с които той да плати своето пътуване до съседния град. Лейн бил абсолютно уверен, че момчето ще му донесе рестото със сигурност. Така и станало. Аз бих напомнил за един американски началник в затвора, който изпратил един затворник, осъден за кражба, в Ню Йорк да купи ново оборудване за затворническата обувна работилница. Той се върнал с пълен отчет за новите машини, които купил. Началникът попитал: ”Защо не си възползва от възможността да избягаш?” Престъпникът се почесал по врата: ”Не зная, началник, сигурно защото вие ми повярвахте”. Затворите и наказанията не могат да заменят вярата в човека, способна да твори чудеса. За човека, попаднал в беда, такава вяра означава, че някой се отнася към него с любов, а не с омраза. Лечение на детето Изцелението повече зависи от пациента, а не от терапевта. Сред тези, които ходят на психотерапевт, много от тях не се изцеляват, защото отиването им при лекар е подтикнато от роднини. Ако, например, мъжът успее да убеди жената да се обърне към психоаналитик, тя, напълно естествено, отива с неудоволствие. Моят мъж смята, че аз не съм достатъчно добра. Той иска да ме променят и на мен това не ми харесва. Аналогична трудност възниква и с младите престъпници, когато под заплахата от затвор ги заставят да ходят на терапия. Пациентът трябва да иска да се излекува - това е справедливо за всяка терапия, както с възрастните, така и с юношите. Повечето отклонения при децата могат да се излекуват само с една свобода, без всякаква допълнителна терапия. Но, свобода, а не всезадоволеност и не сантименталност. Обаче патологичните случаи не могат да се излекуват само със свобода. Тя едва ли може да помогне и при забавено развитие. Но, свободата обезателно ще работи в детските училища-интернати при условие, че се поддържа постоянно. Преди няколко години ми изпратиха юноша, който беше истински мошеник, който крадеше много умно. Няколко седмици след неговото пристигане, ми позвъниха от Ливърпул. Тук е мистър Х./добре известен човек в Англия/. Аз имам племенник във вашето училище. Той ми написа писмо, в което пита дали може да дойде за няколко дни в Ливърпул. Вие възразявате ли? Изобщо не,- отговорих аз,- но той няма пари. Кой ще заплати пътуването му? Добре е да се свържете с неговите родители. На следващия ден ми позвъни майката на момчето и каза, че чичо Дик й е позвънил. Двамата с мъжът й не възразяват Артур да отиде в Ливърпул. Те са проверили стойността на билета - двадесет и осем шилинга. Не бих ли могъл аз да му дам тези пари? И двата телефонни разговора Артур беше провел от телефонната будка на училището. Той успя да имитира превъзходно гласовете на стария чичо и на майка си. Той ме изигра и аз му дадох парите, преди да усетя, че ме е подвел. Ние с жена ми обсъдихме ситуацията и решихме, че искането да върне парите би било неправилно, защото момчето ще привикне към това. Жена ми предложи да го наградим. По-късно вечерта аз отидох в спалнята му. На теб днес ти провървя - казах аз весело. Така е!- отзова се той. Да, но на теб ти провървя повече, отколкото си мислиш,- продължих аз. Ти за какво говориш? Твоята майка позвъни отново,- отговорих аз непринудено,- оказва се, че тя се е объркала за цената на билета, той струва не 28, а 38 шилинга. Така че тя ме помоли да прибавя още десет. Аз безгрижно хвърлих десетшилинговата банкнота на леглото му и излезнах, преди той да успее да каже нещо. На следващото утро той замина за Ливърпул, като ми беше оставил писмо, което трябваше да ми предадат, след като замине. То започваше така: ”Скъпи, Нейл! Ти си по-добър актьор от мен”. А след това седмици наред той ми задаваше въпроса, защо аз съм му дал тези пари. Накрая аз му отговорих: ”Какво почувства, когато ти дадох парите?” Той се замисли за минута , а после каза бавно: ”Знаеш ли, това беше най-голямото притеснение в живота ми. Аз си помислих, че ти си първия човек в моя живот, който застана на моя страна”. Аз се срещнах с момче, което разбираше, че любовта е приемане. Обикновено такова разбиране не се постига лесно. Обектът на терапия може смътно да осъзнае лечебния ефект след месеци. По-рано, когато често имах работа с тежки отклонения, аз отново и отново възнаграждавах такива деца за кражби. Но, трябваше да минат няколко години и само след като детето се излекува, то може в някаква степен да осъзнае факта, че именно моето одобрение му е помогнало. Когато работиш с деца се налага да проникнеш в дълбините на психиката, да търсиш скритите мотиви на поведение. Едно момче е асоциално. Защо? Естествено, че неговите антиобществени прояви бият на очи и дразнят. Той е израснал като крадец или садист, но защо е станал такъв? Дразненето може да накара учителя да крещ Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|