Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ако сравним нещата, то не е изключено страхът от загуба да допринася за ревността повече, отколкото всички съперници на света.
- Аз винаги съм виновен
- „цар на планината”. Когато аз мисля за това, разбирам, че с най-тежки случаи на невроза при мен са постъпвали или единствените, или по-големите деца.
- Обикновено това са жени, които няма какво да правят, те живеят в миналото и си спомнят за своите предишни победи.
- - старостта, разочарована и подтисната, ненавижда младостта, защото й завижда.
| стоейки начело на недоволните от властта. Подкрепяйки този бунт, тя правела нещо омразно. Девойката мразеше хаоса. В дълбините на душата си тя беше послушен гражданин. Но при нея имаше огромна жажда за власт. Тя се чувстваше щастлива само, когато ръководеше другите. Бунтувайки се срещу учителя, тя се опитваше да направи себе си по-важна от учителя. Енея ненавиждаше законите, защото ненавиждаше властта, която установяваше законите. Тя идентифицираше себе си със своята майка, която я наказвала и проявяваше садизъм по отношение на другите хора. Ние можем само да предполагаме, че нейната омраза към властта обективно е била омраза към властта на майката, а субективно омраза към тази част от нейната собствена душа, която представяла властната майка. Аз мисля, че е много по-трудно да се лекуват такива случаи, където са замесени отношения на власт и подчинение, отколкото тези, касаещи секса. Да предизвикаш събития и поучения, които формират в детето нечиста съвест по отношение на секса е сравнително лесно, но да изкараш на светло хиляди причини, които правят детето човек, със садистични наклонности към властта, е много трудно.
Тук е уместно да си спомня за един от моите неуспехи. Когато преподавах в Германия, при мен доведоха Мирослава, тринадесетгодишна славянска девойка. Тя страшно много мразеше баща си. За 6 месеца девойката направи живота в моето училище малък ад. Тя ме нападаше на училищните събрания и веднъж успя да прокара решение, което гласеше, че аз трябва да бъда изгонен от това училище, защото от мен нямаше никаква полза. Аз получих три почивни дни и тъкмо започнах да изпитвам удоволствие от писането на нова книга, когато, за нещастие, имаше друго училищно събрание, на което било решено /с един глас против, разбира се/ да ме помолят да се върна. Мирослава винаги казваше: аз няма да търпя в училище нито един началник Тя беше властен човек с огромно его. Когато тя си заминаваше/наложи се да кажа на майка й, че не мога да я излекувам/, аз й протегнах ръка. Е, какво, любезно се поинтересува тя,- ти ми помогна малко, да? И знаеш ли защо?- отзова се тя със суха усмивка.- Аз ще ти кажа. Първият ден, когато аз пристигнах в твоето училище, аз правех едно чекмедже. А ти каза, че вземам твърде много пирони. И от този момент аз знаех, че ти си като всеки друг директор на училище в света, ти си началник. От този момент ти вече не можеш да ми помогнеш. Ти си права,- съгласих се аз.- Прощавай. Омразата по-често представлява извратен стремеж към властта, отколкото извратена любов. Омразата, която излъчваше Мирослава, можеше да се усеща физически. Стремежът към власт е черта, не по-малко женска, отколкото мъжка. Жените обикновено желаят власт над хората, а мъжете се стремят към властта над материалните обекти. И Мирослава, и Енея, повече от всичко се стремяха към власт над хората. Всяко дете до 8 години е истински егоист, то мисли само за себе си. Шестгодишното момче, чиито баща го учи да мисли за другите и затова го бие всеки път, когато мисли само за себе си, по начало си представя своето положение обективно: аз трябва да деля сладкишите, когато татко гледа. Но процесът на идентификация започва. Момчето иска да бъде толкова голям, колкото баща си - това е мотива на могъществото. Той иска да командва майка си, както прави баща му. Той се идентифицира с баща си и, правейки това, той приема философията на баща си. Той става малък консерватор или малък либерал. Той, както обикновено се случва, заселва баща си в своята душа. Съвестта, която преди е била бащиния глас отвън, става бащиния глас отвътре. Такъв е процесът, посредством който определени хора застават под знамената на баптизма, калвинизма или комунизма. Девойки, които са били шамаросвани от майките си, когато пораснат също започват да шамаросват децата си. Желанието на децата да бъдат възрастни е стремеж към могъщество. Самият ръст на възрастните създават в децата усещане за собствената непълноценност. Защо на възрастните им е позволено да стоят до късно, защо имат по-хубави неща: пишещи машини, автомобили, хубави инструменти, часовници? Момчетата - моите ученици - с удоволствие сапунисват лицата си, когато се бръсна. Желанието да пушат също е желание да бъдат възрастни. Обикновено стремежът към могъщество е най-изразен при единствено дете в семейството и с такова дете е много трудно да се работи в училище. Веднъж аз направих грешка: доведох едно малко момче в училище, десет дена преди да дойдат другите ученици. Той беше съвършено щастлив, въртейки се покрай учителите, заемайки цялата спалня. Но, когато другите се върнаха, той започна да се държи асоциално. Докато беше сам, помагаше в много неща, а когато дойдоха другите започна да чупи много неща. Неговата гордост беше наранена. Наложи му се да престане да бъде възрастен. Беше длъжен да спи в стая с четири други момчета и да си ляга рано. Неговият бурен протест ме накара да взема решение никога повече да не предоставям такава лесна възможност на дете да идентифицира себе си с възрастен. Нарушеният стремеж към могъщество се превръща в нещо лошо. Човешките същества са изначално добри, те искат да творят добро, да обичат и да бъдат обичани. Омразата и бунта са само нарушен стремеж към могъщество и непълноценна любов. Ревност и завист Ревността израства от чувството за собственост. Ако половата любов в действителност караше човека да излиза от пределите на самия себе си, то мъжът би ликувал, ако види че неговата девойка целува друг мъж, защото се радва да я види щастлива. Но половата любов е обладаване и човек със силно чувство за собственост върши престъпление от ревност. Отсъствието на някаква сексуална ревност при тробрианските островитяни предполага, че ревността е навярно страничен продукт на нашата по-сложна цивилизация. Ревността възниква от съчетанието на любовта и чувството за собственост по отношение на обекта на любовта. Неведнъж се е случвало ревнивия мъж да стреля по жена си, а не по съперника си. Вероятно той убива жена си, за да я направи недосегаема за другите, по същия начин заека може да изяде своето потомство, ако хората го притиснат. Ревността повече е свързана с могъществото, отколкото със секса. Ревността е реакция на ощетеното Аз. ”Аз не съм първият, аз не съм най-любимия, аз съм поставен в унизително положение”. Такава е, безусловно, психологията на ревността, която ние забелязваме при професионалните певци и драматични актьори. В студентските години аз лесно се сприятелявах с обитателите на сцената по много прост начин - казвайки им, че друг изпълнител на спектакъла би изглеждал съвършено ужасно. В ревността винаги има определен страх от загуба. Оперната дива мрази другата примадона, страхувайки се, че овациите, предназначени за нея, няма да са толкова големи и продължителни. Ако сравним нещата, то не е изключено страхът от загуба да допринася за ревността повече, отколкото всички съперници на света. Затова от голямо значение е доколко по-голямото дете се чувства оценено по достойнство. Ако саморегулацията е дала на детето такава независимост, че то не се нуждае постоянно от родителско одобрение, то неговата ревност към новия член на семейството ще бъде по-малка, отколкото в случай, че то е несвободно дете, привързан навеки към полата на майка си и никога не проявяващо независимост. Моите думи не означават, че родителите трябва да стоят настрана и да гледат как голямото дете реагира на по-малкото. От самото начало трябва да се избягват всякакви действия , способни да предизвикат ревност, например прекалено явната демонстрация на бебето пред посетители. Децата от всички възрасти притежават остро чувство за справедливост, или по-скоро за несправедливост и мъдрите родители трябва да се постараят да не дават никакви предпочитания, макар че в една или друга степен това е невъзможно да се избегне. На по-големият брат може да му се стори несправедливо, че бебето получава майчината гръд, но това няма да се случи, ако той чувства, че вече е преминал своя етап на гръдно хранене. За обосноваване на изводите по този въпрос са нужни много повече данни. Аз нямам опит за наблюдение на реакциите на саморегулиращо дете и появата на бебе. Дали ревността е непременна черта на човешката природа, аз не знам. За дългите години работа с деца аз съм забелязал: много хора запазват през целия си живот - с лоши чувства - някои спомени за нещата, които смятат за несправедливи, изпитани в предучилищна възраст. Особено чести са спомените за случаите, когато наказват голямото дете за нещо, направено от малкото. Аз винаги съм виновен - това е болката на много от по-големите братя и сестри. При всяка кавга, ако бебето плаче, автоматичната реакция на майката е да се нахвърли върху голямото дете. Осемгодишният Джими имаше навика да целува всеки, когото срещне. Неговите целувки приличаха повече на сукане, отколкото на целуване. Аз направих заключение, че Джим и досега не е надраснал своето бебешко влечение към сукането. Аз отидох и му купих бебешко шише. Джим всяка вечер лягаше да спи с бутилката. Другите момчета, които отначало се хихикаха/по този начин маскираха своя интерес към шишето/, скоро започнаха да му завиждат. Джим неочаквано се превърна в малкия брат, който отдавна е завладял монопола над майчината гръд. Аз купих шишета за всички. Фактът, че те също поискаха шишета, доказва, че и тези момчета са запазили влечението си към сукането. Завистта особено ярко се проявява в столовата: дори някои сътрудници я изпитват, когато посетителите получават някое особено блюдо. И ако готвача даде на някой от големите ученици аспержи, останалите започват да се възмущават от любимеца на кухнята. Преди няколко години в училището се случи беда при пристигането на кутия с инструменти. Децата, чиито бащи не можеха да купят добри инструменти, изпитваха завист и в продължение на три седмици се държаха асоциално. Едно от момчетата, което знаеше как да работи с инструменти, взе от набора едно ренде. Той започна да чука по острието и, разбира се, развали рендето. На мен ми каза, че просто е забравил да внимава. Осъзнато или неосъзнато, дадения акт на разрушение беше проява на завист. Понякога е невъзможно да се предостави на децата отделна стая за всеки, но всяко дете трябва да има свой ъгъл, в който да може да прави всичко, което иска. В Съмърхил всеки ученик има личен стол и собствена територия и той с удоволствие оформя своя ъгъл. Понякога завистта възниква заради лични уроци. Защо Мери ги получава, а аз не? Изведнъж някоя девойка умишлено и съзнателно започва да се държи като трудно дете, просто за да попадне в списъка на тези, на които са им нужни лични уроци. Веднъж една девойка счупи няколко стъкла и когато я попитаха защо го е направила, тя отговори: ”Аз искам Нейл да ми дава лични уроци”. Обикновено, когато една девойка се държи по този начин, се смята че нейния баща не й е обръщал достатъчно внимание. Тъй като децата пренасят със себе си в училище своите семейни проблеми и ревност, в своята работа най-много се притеснявам от писмата, които родителите пишат на децата. Веднъж ми се наложи да напиша на един баща: ”Моля ви не пишете на своя син. Всеки път, когато дойде писмо от вас, той става лош”. Бащата не ми отговори, но спря да пише на сина си. След няколко месеца аз видях, че момчето е получило писмо от баща си. Аз се разтревожих, но нищо не казах. Около полунощ до мен достигнаха ужасни вопли от спалнята на момчето. Аз скочих и успях да спася навреме нашето коте от обесване. На следващия ден отидох в неговата спалня да търся писмото. На него аз прочетох: ”Сигурно ще ти бъде интересно да разбереш, че Том/малкия брат/ имаше рожден ден миналия понеделник и леля Лизи му подари котенце”. Криминалността на фантазиите, които израстват от ревност, не знаят граници. Ревнивото дете убива своите съперници в своите фантазии. Двама братя от Съмърхил се подготвяха да си отидат в къщи за ваканцията. Изведнъж по-големият изпадна в ужас. ”Аз се страхувам, че ще изгубя Фред по пътя”,- повтаряше той. Той се страхуваше, че могат да се осъществят неговите фантазии. ”Не,- говореше ми единадесетгодишно момче за своя по-малък брат,- не, аз не искам така той да умре, но ако отиде на дълго пътешествие в Индия или някъде другаде и се върне вече възрастен, ето това не го искам”. На всеки нов ученик в Съмърхил му се налага да издържи 3 месеца несъзнателна ненавист от страна на останалите, защото първата реакция на детето към новия член на семейството е реакция на омраза. На по-голямото дете обикновено му се струва, че мама вижда само новороденото, защото бебето спи с майката и заема цялото й внимание. Подтиснатата омраза на детето към майката често се маскира в изблици на нежност към нея. Именно по-голямото дете в семейството мрази най-силно от всичко. По-малкият никога не е знаел какво означава да бъдеш „цар на планината”. Когато аз мисля за това, разбирам, че с най-тежки случаи на невроза при мен са постъпвали или единствените, или по-големите деца. Родителите неумишлено постоянно подхранват омразата на по-голямото дете. ”Е, добре, Том, твоят по-малък брат не е вдигал толкова шум, когато си е порязвал пръста”. Аз помня, че когато бях дете, безкрайно ми даваха за пример едно друго момче. Той бил прекрасен ученик, винаги и във всичко първи. Той вземаше всички награди. Той умря. Аз си спомням неговото погребение като много приятно събитие. Учителя често се сблъсква с ревността на родителите. Аз не един път съм губил ученици, тъй като родителите завиждаха за тяхната привързаност към Съмърхил и към мен. Това може да се разбере. В свободното училище на децата се позволява да правят абсолютно всичко, ако само не нарушават приетите правила, които са установени от общите събрания на училището. Детето много често дори не иска да си ходи през ваканцията в къщи, защото там попада в плен на ограниченията, приети в семейството. Родителите, които не изпитват ревност към училището или учителите, се отнасят с децата си в къщи по същия начин, както ние в Съмърхил: те вярват на своите деца и им дават свободата да бъдат самите себе си. Тези деца си отиват в къщи с възторг. Между родителите и учителите не трябва да има съперничество. Ако родителите превръщат любовта на детето в омраза към тези, които установяват строги правила и издават заповеди, той трябва да очаква, че детето ще търси любов някъде на друго място. Всеки учител е сурогат на бащата или майката. Именно ненамерилата израз любов към родителите се проектира върху учителя, защото да обичаш учителя е по-лесно, отколкото бащата. Аз не мога да преброя всичките известни ми бащи, които заради ревност мразеха своите синове. Както бащата на приказния Питър Пан, те искали от своите жени майчина любов, мразели по-малкия съперник и често жестоко го пребивали.Често положението на мъжа се усложнява с възникването на семеен триъгълник. Когато се роди детето, в някаква степен ставате третия излишен. Някои жени, след раждането на детето губят своя интерес към сексуалния живот. Във всички случаи на вас ще ви се наложи да делите с детето любовта на вашата жена. Вие трябва да си давате сметка за случващото се, в противен случай ще се окаже, че изпитвате ревност към собственото си дете. При нас в Съмърхил е имало множество деца, страдащи или от майчина, или от бащина ревност. По-голямата част бяха случаи, когато омразата правеше бащата суров и дори жесток по отношение на сина. Ако бащата се състезава с детето за любовта на майката, детето в по-голяма или по-малко степен ще израсне като невротик. Аз съм срещал майки, които са изгубили предишната си привлекателност и с омраза гледат на свежестта и красотата на своята дъщеря. Обикновено това са жени, които няма какво да правят, те живеят в миналото и си спомнят за своите предишни победи. Аз често съм забелязвал, че се дразня, когато две млади същества се влюбват един в друг. Когато анализирах това чувство, аз разбрах, че раздразнението ми е продиктувано от страха от неудобни последици. Още щом разбрах, че това не е нищо друго, освен собственическа ревност към младостта, моето раздразнение и страх намаляха. Ревността към младостта е реално нещо. Седемнадесетгодишна девойка ми разказа, че в частното училище-интернат, в което тя е учила, нейната учителка смятала, че гърдите са толкова срамно нещо, че трябва добре да ги обинтоваме. Това, несъмнено, е изключителен случай, който съдържа преувеличена форма на истината, която се опитваме да забравим - старостта, разочарована и подтисната, ненавижда младостта, защото й завижда. Развод Кое прави детето невротик? В много случай фактът, че родителите не се обичат. Невротичното дете жадува за любов, а в семейството няма любов. То чува как родителите си крещят един на друг. Те могат честно да се опитат да скрият своята тайна от детето, но то усеща атмосферата. Детето вярва повече на своите очи, отколкото на ушите си. Нито едно дете не може да бъде измамено с думите „скъпичък” и „миличък”. При мен имаше такива случаи. Петнадесетгодишна девойка, крадла. Майката не е вярна на мъжа. Девойката знаеше. Четиринадесетгодишна девойка, нещастна мечтателка. По думите на лекаря, неврозата е възникнала в деня, когато тя е видяла баща си с любовницата му. Една дванадесетгодишна девойка ненавиждаше всичко. Бащата - импотентен, майката - озлобена. Осемгодишно момче, крадец. Бащата и майката открито се карали. Деветгодишно момче. Живееше във фантазиите/основно в анално-еротичните/. Родителите усилено скриват своята враждебност един към друг. Четиринадесетгодишна девойка се напикаваше в леглото. Родителите живееха разделено. Деветгодишно момче, с което се живее доста трудно, заради избухващия му характер. Живееше във фантазиите на величието. Майката е нещастна в брака. Аз разбирам колко трудно е да се излекува детето, когато неговото семейство остава място на безлюбие. Колко пъти съм чувал майчиния въпрос: ”Какво да правя с моето дете?”- съвет: ”Сами отидете на психоаналитик”. Бащите и майките често са ми казвали, че отдавна биха се развели, ако не беше детето. И често се случва, за да е по-добре за детето, родители, които не се обичат, се развеждат. Хиляди пъти по-добре! Съпружеския живот без любов - това е нещастно семейство. Атмосфера без любов - това винаги е психическа смърт за детето. Често ми се е случвало да виждам как малкия син в един нещастен брак се отнася с омраза към майка си. Той измъчва майка си като садист. Имаше едно момче, което хапеше и драскаше майка си. Други деца измъчват майките си, постоянно търсейки тяхното внимание. В съответствие с теорията на Едиповия комплекс, всичко трябва да е обратно. Малкото момче гледа на своя баща като на съперник за любовта на майка му и естествено е да предположим, че когато бащата по очевиден начин напусне кръга, сина като успешен поклонник би трябвало да прояви растяща нежност към майка си. Аз често виждам, че вместо това, той е необичайно жесток към нея. Нещастната в брака майка винаги е склонна към фаворизиране: тъй като няма съпружеска любов, тя концентрира своята любов към детето. Любовта е жизнено важна за детето, но нещастния брак на родителите не е способен да дава любов в необходимата пропорция: Той дава или твърде малко, или твърде много любов и е трудно да се каже кое е по-голямото зло. Детето, на което се дава малко любов, става хейтър, асоциален и високомерен. Детето с прекомерна любов, става мамино съкровище с робска женска душа, което винаги търси безопасност при майка си. Мястото на майката може символично да заема дома, майката-църква или майката-родина. Мен не ме интересуват законите за разводите. Да съветвам възрастните – не е моя работа. Обаче, да изучавам децата Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|