Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Може да се каже, че разтревоженият родител е този, който не може да даде на детето си любов, чест, уважение, доверие.
- ”Почакай, като си дойде баща ти от работа..”.
- - и изплашения родител е удовлетворен.
- Само си представете що за оловен бог е този учител. Той е център на мирозданието. Той заповядва, и на него се подчиняват. Той извършва справедливост. През цялото време само той говори.
- скоро се свърза с мен. Аз съм човека, предоставил му свободата. Аз съм такъв баща, какъвто следва да бъда.
- съгласувана гледна точка.
- е привърженик на строгата дисциплина. Момчето е длъжно винаги да постъпва така, както заповядва баща му и детето ми разказа, че понякога го бият. Какво може да се направи с това Не зная.
- останало асоциално, нечестно, злобно и пълно с тревоги.
| - е моя работа. И много важно е родителите да разберат, че ако искаме да дадем на невротичното дете някакъв шанс да оздравее, е необходимо да променим домашната атмосфера. Родителите, ако е необходимо, трябва да бъдат достатъчно мъжествени, за да признаят: че тяхното влияние се отразява лошо на детето. Една майка ми каза: ”Но ако аз не видя детето си в течение на две години, аз ще го загубя”.-„Вие вече сте го загубили”,- отговорих аз и това беше истина, защото той не беше щастлив у дома.
Родителската тревожност Може да се каже, че разтревоженият родител е този, който не може да даде на детето си любов, чест, уважение, доверие. Скоро една майка на ново дете пристигна в Съмърхил. В почивните дни тя тровела живота на момчето. Той не бил гладен, но тя стояла над него и го карала да яде. Момчето направило боклуци като изграждало навес и тя го накарала да изчисти площадката на дома. Сина изгубил джобните си пари за сладолед, а тя му прочела лекция колко е вреден сладоледа за стомаха. Майката правеше забележка на момчето, когато то се обръщаше към мен по име, да ме нарича „Мистър Нейл”. Аз я попитах: ”За какъв дявол записахте сина си в това училище, щом имате към него такова суетно и неспокойно отношение?” Тя отговори невинно: ”Как? Защото аз искам той да бъде свободен и щастлив. Аз искам да стане независим човек, а не провален от външни влияния”. Аз казах: ”А-а!- и запалих цигара. Жената изобщо не подозираше, че като се обръща към сина си така глупаво и жестоко, му предава цялата тревожност, която се е породила в нейния собствен фрустриран живот. Аз питам: какво можем да направим за това? Нищо! Нищо, освен да дадем няколко примера за вредата, която нанася родителското безпокойство на детето и да се надяваме на по-добро. Да се надяваме, че може поне един родител от милиони ще каже: ”Аз никога не съм мислила за това! Аз вярвах, че постъпвам правилно. Може да не съм права.” Една разстроена майка пише: ”Аз изобщо не зная какво да правя с моя дванадесетгодишен син, който изведнъж започна да краде вещи от универмага. Моля ви, посъветвайте ме какво да правя”. Това, примерно е същото, което изпитва човек, когато в продължение на 20 години ежедневно е изпивал бутилка уиски и изведнъж е забелязал, че неговия черен дроб е съвършено разрушен. На този етап едва ли ще му помогне, ако спре да пие. Така че аз обикновено съветвам изплашената майка , при която е възникнал сериозен проблем с поведението на детето, да поговори с детски психолог или да потърси най-близката детска клиника. Аз бих могъл да напиша на разстроената майка: ”Мила, жено! Вашият син е започнал да краде, защото неговият дом е пълен с неудовлетворени желания и нещастия. Защо не се опитате да направите вашето семейство по-добро?” Ако постъпя така, нейната съвест ще започне да я измъчва. Дори и да има най-добрите намерения, тя не би могла да промени обстановката, в която живее нейния син, просто защото не знае как да го направи. Освен това, дори и да знае, не биха й стигнали емоционалните сили, за да направи това, което е необходимо. Разбира се, при голямо желание и под ръководството на детски психолог, жената би могла да постигне осезаеми промени. Психологът, вероятно, ще я посъветва да се раздели с нелюбимия или нелюбящия мъж или да отдели бабата от семейството. Но едва ли е по силата на психолога да промени самата вътрешна същност на тази жена-моралистка, неспокойна, изплашена майка, противница на секса. Обикновената промяна на външните условия, като правило, е недостатъчно. Аз говорих за изплашената майка. Спомням си един разговор с родители от друг тип - майка на бъдеща ученичка, седемгодишна девойка. Във всеки въпрос звучеше тревога. Някой ще следи ли тя дали си почиства зъбите по два пъти на ден? Дали тя няма да избяга от училището? Ще има ли всеки ден уроци? Някой ще й дава ли лекарства всяка вечер? Тревожните майки подсъзнателно правят децата част от своите собствени нерешени проблеми. Една майка постоянно беше в ужас по повод здравето на дъщеря си. Тя редовно ми пишеше дълги писма-инструкции за това, какво девойката трябва да яде, или по-скоро какво не трябва да яде, как трябва да се облича. Аз съм имал много деца на тревожни родители. Чест резултат на това е хипохондрията. Марта има по-малък брат. Двамата родители са тревожни хора. Аз чувам как Марта крещи в градината на брат си: ”Не влизай в басейна, ще си намокриш краката!” или: ”Не играй на пясъка, ще си изцапаш новите шорти!” Аз казах „чувам Марта”, но би трябвало да кажа „слушах Марта, когато тя дойде в училището”. Сега тя не се вълнува изобщо дали брат й изглежда като коминочистач. И само през последната седмица на семестъра предишната тревожност се завръща, защото девойката разбира, че се връща в къщи, в атмосфера на постоянна тревожност. Аз понякога мисля, че строгите училища отчасти са популярни, защото техните ученици мечтаят да се върнат у дома през ваканцията. Родителите виждат в щастливите лица на децата любов към дома, а в същото време това може да означава омраза към училището. Омразата на детето щедро се излива върху строгите учители, а неговата любов щедро се дава на родителите. Този психологичен механизъм използва майката, когато преадресира омразата на детето към бащата, казвайки: ”Почакай, като си дойде баща ти от работа..”. Често чувам как лекарите и други специалисти казват: ”Аз изпращам своите момчета в друго частно училище, за да придобият по-добра реч и да се запознаят с хора, които после могат да им бъдат полезни”. Родителите приемат като нещо нормално, че нашите социални ценности ще се пазят от поколение на поколение непроменени. Напълно обичайно за родителите е да се страхуват от бъдещето. Ако в семейството се поддържа строга родителска власт, то децата, като правило, ги дават в училища със строга дисциплина. Строгата дисциплина запазва традицията на унижение към детето, нейният идеал е тихият, уважителен, кастриран ученик. Освен това, училището е насочено изключително към разума на детето. Училището ограничава неговия емоционален живот и творчески стремежи. Училището го тренира в послушание към любим диктатор и началник. Страхът, възникващ още в детството, се усилва от строгите учители, чиито изисквания за твърда дисциплина се обясняват с техния собствен стремеж към власт. Средният родител вижда само външната страна и се радва колко успешно обучават неговия скъп син: дете в училищна униформа, с превъзходни маниери, увлича се по футбол и т.н. Трагично е да наблюдаваш как младия живот е поставен на допотопния олтар на така нареченото образование. Суровото училище изисква само подчинение - и изплашения родител е удовлетворен. Като всяка егоцентрична власт, учителя се стреми да привлече детето към себе си. Само си представете що за оловен бог е този учител. Той е център на мирозданието. Той заповядва, и на него се подчиняват. Той извършва справедливост. През цялото време само той говори. В свободното училище всичко, свързано с властта, е унищожено. В Съмърхил учителското его няма никакъв шанс да се прояви. То не може да се състезава с по-изявения егоизъм на децата, които вместо да ме почитат, често ме наричат глупак или глупаво магаре. Като цяло това са ласкави думи. В свободното училище единствено важна е стихията на любовта. Думите, които се използват са второстепенни. Едно момче пристига в Съмърхил от строго и тревожно семейство. Тук му се предоставя свобода да прави всичко, което пожелае. Никой не му досажда, никой не му напомня за маниерите му, никой не изисква нищо от него. Училището, естествено се оказва рай за детето, защото за него раят е място, където то напълно може да изрази своето его. Неговият възторг от свободата да изрази себе си скоро се свърза с мен. Аз съм човека, предоставил му свободата. Аз съм такъв баща, какъвто следва да бъда. В действителност момчето не ме обича, детето изобщо никого не обича, то иска да бъде обичано. Неговата неизказана мисъл е такава: ”Аз съм щастлив тук , старчето Нейл е много хубав човек, той никога не ми досажда. Сигурно много ме обича, иначе отдавна щеше да ме постави на място”. Идва ваканцията. Момчето си отива в къщи. Там то взема фенера на баща си и го оставя на пианото. Бащата е недоволен. Момчето разбира, че дома не е свободно място. Едно момче често ми казваше: ”Моите родители не са съвременни. В къщи не съм свободен както тук. Когато се върна там, ще ги науча”. Вярвам, че той е изпълнил своята закана, защото го преместиха в друго училище. Много от моите ученици страдат от общуването си с роднините. В определен момент аз изпитвам силно желание да поговоря със роднини на моите ученици: двама дядовци/религиозни/, четири лели/религиозни и също така лицемерни/, двама чичовци/не религиозни, но моралисти/. Аз строго критикувах родителите на едно момче, за да не го пускат при един чичо, който обожавал да говори за адския огън. Но те отговориха, за тях е невъзможно да направят такава решителна стъпка. Бедното момче! В свободното училище децата се намират в безопасност от роднините. Сега аз просто не ги пускам. Преди две години пристигна чичото на едно от момчетата и взе деветгодишния си племенник на разходка. Момчето се върна и започна да хвърля хляб в столовата. Разходката май те огорчи,- забелязах аз.- За какво говореше твоя чичо? А-а,- отговори веднага той,- той през цялото време говореше за Бога, За Бога от Библията. А той случайно да не ти е цитирал откъс за хвърляне на хляба по водата? - момчето започна да се смее и, разбира се, веднага престана да хвърля хляб. Ако този чичо дойде още веднъж, ще му кажат, че племенника му сега го няма. Като цяло, обаче, не ми се налага да се оплаквам от родителите на моите ученици. Ние прекрасно се разбираме с тях. Повечето от тях са с мен до края. Понякога се съмняват, но продължават да вярват. Аз винаги откровено разказвам на родителите за своите методи. И непременно добавям, че те трябва или да ги приемат, или да излязат от играта. Тези, които са единодушни с мен във всичко, нямат повод за ревност. Децата се чувстват у дома си така свободно, както и в училище, те обичат да си ходят в къщи. Учениците, чиито родители ненапълно вярват в Съмърхил, не обичат да си ходят в къщи през ваканцията. Родителите изискват от тях твърде много, неразбирайки, че на осемгодишното дете му е интересно то самото. То няма социална отговорност, няма и истинска представа за дълга. В Съмърхил то изживява своя егоизъм и с времето се освобождава от него, проявявайки го постоянно. За детето разногласията между училището и семейството е катастрофа. В него възниква конфликт: кой е прав, семейството или училището? За ръста и щастието на детето е много съществено семейството и училището да имат една цел, съгласувана гледна точка. Една от главните причини за разногласията между родители и учители, както аз предполагам, е ревност. Петнадесетгодишна ученичка ми разказваше: ”Ако аз искам баща ми да изреве като луд, достатъчно е да кажа: ”Мистър Нейл каза това и това”. Тревожните родители винаги завиждат на любимия учител, който тяхното дете обича. Това е естествено. В края на краищата децата - това е имущество, собственост, част от родителското Аз. По отношение на учителя, той също е земен човек. Много учители нямат собствени деца и затова несъзнателно осиновяват учениците. Те се стремят да отделят децата от родителите, без да разбират, обаче, какво правят. Съвършено е необходимо за учителите от време на време да ходят на психоанализа. Анализа не е панацея от всички болести, но той разчиства почвата. Аз мисля, че основната заслуга на анализа е, че той помага на човека да разбере по-добре другите, прави го милосърден. Само тази причина е достатъчна, за да препоръчам анализ на учителя, защото в крайна сметка тяхната работа се състои в разбиране на другите. Учител, преминал през анализ, леко ще погледне в лицето собственото си отношение към детето и, разбирайки го, ще може да го подобри. Ако семейството поражда страх и конфликт, това е лошо семейство. Дете, което неспокойните родители твърде бързо го подтикват напред, скоро ще започне да протестира. Несъзнателно то ще действа така, че родителите да не успеят. А, дете, което не е възпитавано в атмосфера, свободна от тревоги и конфликти, ще посреща живота като приключение. Родителско разбиране Да разбираш означава да си свободен от предразсъдъци и инфантилност, по-скоро, свободен толкова, колкото това е възможно, защото кой може да се освободи от условните рефлекси, получени в ранното детство? Разбирането предполага проникване в дълбоката същност на нещата, умение да не се обръща внимание на външното. За родителите това е трудно, заради силната емоционална привързаност. Какъв ужас! Какво съм направил от децата си! Този вопъл идва към мен от купчината писма. Учителя, който няма такава силна емоционална привързаност към своите ученици, има по-голяма вероятност да запази вниманието, водейки детето към свобода. Колко пъти при мен са идвали писма от бащи, чиито синове нямат никакъв шанс да решат собствените си проблеми, ако бащата не промени своя подход. Например, аз съм посочвал, че ако Томи свободно пуши в Съмърхил, а в къщи го бият за пушенето, това е съвършено недопустима ситуация. Вместо пушенето може да кажем същото и за къпането, измиването, отлъчването от занятия, сквернословие и др. Никога в живота си не съм настройвал дете против семейството му. Тази работа вършеше свободата и, разбира се, самото семейство не разбира какво става. Семейството просто се оказваше неспособно да приеме призива, не можеше да разбере резултатите на свободното възпитание. Искам с няколко примера да демонстрирам неправилния стил на взаимоотношения между родители и дете. Децата, за които ще пиша сега, в никаква степен не са ненормални, те просто са жертва на средата, в която не е разбрана истинската нужда на детето. Ето Милдред. Всеки път след ваканцията тя се връщаше озлобена, конфликтна, нещастна. Тя хлопва вратите, недоволна е от своята стая, не й харесва леглото и т.н. Нужен е почти половин семестър, за да стане отново нормален човек. Тя прекара своята ваканция в пререкания с майка си - жена, която се е омъжила за неподходящ човек. Цялата училищна свобода в света не може да даде на детето постоянно удовлетворение от живота. Практически винаги след такава ваканция у дома следват малко кражби в училище. Осъзнаването на ситуацията от девойката не променя домашната среда: все същото ниво на внимание, омраза и постоянна намеса в нейния живот. Дори в Съмърхил понякога детето не може да се освободи от скверното домашно влияние, лишено от необходимите ценности, разбиране на истинските мисли и чувства на детето. Уви! Ценностите така лесно не се усвояват. Осемгодишният Джим се връща в училището с мрачен вид, той дразни и се заяжда с по-слабите деца. Неговата майка вярва в Съмърхил, но бащата е привърженик на строгата дисциплина. Момчето е длъжно винаги да постъпва така, както заповядва баща му и детето ми разказа, че понякога го бият. Какво може да се направи с това? Не зная. Аз пиша на един баща: ”В никакъв случай не изисквайте нищо от сина си. Не му се ядосвайте и преди всичко не го наказвайте”. Когато момчето пристига в къщи за ваканцията, бащата го посреща на станцията. И първото, които казва на момчето е: ”Дръж си главата високо, момче, не се прегърбвай”. Майката на Питър му обещала да му дава по едно пени всяка сутрин, ако постелята се окаже суха. Аз отговорих на това така: предложих му три пени, ако постелята му е мокра. Но, за да избегна конфликта между майката и мен в душата на детето, предложих на майката да забави своята награда, докато аз не предложа моята. Сега Питър по-често мокри постелята в къщи, отколкото в училище. Един от елементите на неговата невроза се състои в това, че той иска да остане бебе. Той ревнува от своя малък брат. Той чувства смътно, че майката се опитва да го излекува. Аз се опитвам да му покажа, че мократа постеля няма никакво значение. Казано накратко, моето трипенсово възнаграждение го поощрява да остане бебе, докато сам не изживее своята невроза и не бъде готов да се откаже от това по естествен начин. Наличието на навици показва нещо неизживяно. Опитите да ги унищожиш с дисциплинарни мерки или подкуп водят до това, детето да изпитва омраза и чувство на вина. По-добре да се напикаваш в постелята, отколкото да станеш високонравствен моралист. Малкият Джими връщайки се от ваканция каза: ”Този семестър няма да пропусна нито един урок”. Неговите родители всячески го подтикват да се яви на изпит „11+”/за постъпване в граматическо училище/. Той ходи на уроци една седмица и после не се показа цял месец - още едно доказателство, че разговорите са безполезни и още по-лошо - могат да задържат развитието. Както казах, във всички приложени случаи не става дума за трудни деца. При благоприятна обстановка и родителско разбиране те биха били съвършено нормални деца. Веднъж при мен беше едно трудно дете, пострадало от неправилни методи на възпитание и аз казах на неговата майка, че трябва да поправи грешката си. Тя обеща. Когато след лятната ваканция тя го доведе обратно, аз попитах: Е, какво, вие отменихте ли забраната? Да, - каза тя,- отмених я. Отлично. Какво му казахте? Аз му обясних, че в играта с пениса няма нищо лошо, но това е много глупаво. Тя беше отменила една забрана и наложила друга. И, разбира се, бедното дете останало асоциално, нечестно, злобно и пълно с тревоги. Моето обвинение против родителя е, че той не иска да се учи. На мен ми се струва, че моята работа е да изправям родителските грешки. Аз изпитвам и съчувствие, и възхищение по отношение на родители, честно признаващи грешките, които са извършили в миналото и се опитват да се научат да общуват по-добре с децата си. Но колко е странно, че другите родители по-скоро продължават да се държат за своите безполезни и дори опасни правила, отколкото да се опитат да си приспособят към детето. Още по-странно е, че те при това завиждат на любовта на детето към мен. Моето обвинение към родителя е, че той не иска да се учи. Децата обичат не толкова мен, колкото моето невмешателство в техните дела. Аз за тях съм този баща, за който те са мечтали, когато техния баща крещи: ”Прекрати този грохот!” Аз никога не съм изисквал от тях нито добри маниери, нито вежливи думи. Аз никога не питам дали са се измили, никога не изисквам подчинение, уважение или почитане. Казано накратко, аз се обръщам към децата така, както възрастните биха искали да се обръщат към тях. Аз разбирам, че в крайна сметка не може да има никакво състезание между бащата и мен. Неговата работа е да заработва пари за насъщния хляб, а моята работа е да изучавам децата и да им отдавам цялото си време и всичките си интереси. Ако родителите отказват да изучават психологията на детето, за да разбират по-добре развитието на своите деца, те трябва да очакват, че ще изгубят съревнованието за душата на детето. По-често така се случва. При мен беше един такъв родител, написал следната фраза на детето си: ”Ако не можеш да пишеш без грешки, по-добре не ми пиши изобщо”. Тези думи бяха насочени към една девойка, по отношение на която ние имахме подозрения, че е възможно тя да е умствено непълноценна. Много пъти съм изръмжавал на жалващия ми се родител: ”Вашето момче е крадец, той се напикава в леглото, той е асоциален, нещастен и страда от комплекс за непълноценност, а вие идвате при мен с претенциите си, че той ви е посрещнал на станцията с мръсно лице и мръсни ръце”. Аз не съм човек, който бързо се гневи, но когато срещна родители, които не желаят или не могат да обърнат внимание на това, което е важно в поведението на детето, аз се ядосвам. Може би, затова си мислят, че аз не мога да търпя родителите.И колко се радвам, когато идва някоя майка да навести детето си и вижда едно изпоцапано и облечено в дрипи дете, но въпреки това сияе и казва: ”Наистина, нали той изглежда съвършено щастлив и здрав?” Аз зная колко е трудно това. При всички нас съществуват собствени стандарти за ценностите и ние мерим останалите с друг аршин. Може би трябва да се извиня, че съм човек, фанатично отнасящ се към децата и нямам никаква търпимост към родителите, които не гледат на децата с моите очи. Истината е такава: аз знам, че не се заблуждавам по отношение на ценностите, които се отнасят за децата. Родител, който иска искрено да промени своите лоши отношения с детето, може да започне, като си зададе най-простите въпроси: Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|