Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Не се ли сърдя аз на сина си за сквернословие, защото мен са ме възпитавали в строгост, били са ме и са ме учили да раста в страх от бога, в уважение към
- чувства
- - това е бог, и то ревнив бог. Родителят има законното право да каже: ”
- Част 7
- - това е радост, игра, любов, интересна работа, хоби, смях, музика, танци, съчувствие към другите и вяра в човека.
- им да променят невежите родители, които задържат развитието на своите деца с лоша храна и превръщат секса в мръсно приключение в тъмна стая.
- За Съмърхил.
| ” Не се ли сърдя на детето, защото то се скара с жена ми/мъжа ми/ тази сутрин? А може би, защото миналата нощ сексът не ми достави достатъчно удоволствие? А може би, защото съседката ми каза, че аз развалям детето си? Или, защото бракът ми е неуспешен? Или защото началникът ми се скара вчера на работа?” Може да се окаже много полезно да зададеш на себе си такива въпроси. Но в действителност, най-дълбоките въпроси, определящи целия живот, са недостъпни за съзнанието. Много малко вероятно е ядосания баща да си зададе трудния въпрос: Не се ли сърдя аз на сина си за сквернословие, защото мен са ме възпитавали в строгост, били са ме и са ме учили да раста в страх от бога, в уважение към безсмислените обществени условности, в силно сексуално потискане? Възможността за получаване на отговор на тези въпроси предполага такава степен на самоанализа, която е недостъпна за повечето хора. И това е много жалко, защото отговорът може да спаси много деца от неврози и нещастия.
Библейската фраза, че децата страдат заради греховете на родителите си, в продължение на много поколения се разбира само във физически смисъл. Дори необразования човек може да разбере смисъла на ибсеновите „Привидения”, където сина умира, заради сифилиса на баща му. Но това, което никой не разбира е, че децата много повече загиват, заради психологическите грехове на бащите. За детето съществува само една възможност да излезне от порочния кръг на разрушаване на характера – ранното ръководство от страна на разбиращи родители в посока на саморегулация. Следва да подчертаем, че саморегулацията изисква по-голямо отдаване, от която и да е установена система от правила. На родителите ще се наложи в продължение на две години да отделят много време, да пожертват своите интереси и не трябва да се преструват, за да получат любов и благодарност от детето. Те не са длъжни да гледат на детето като на вундеркинд, който раздава усмивки и изпълнява фокуси, когато на гости дойдат роднини. Саморегулацията предполага голяма родителска самоотверженост. Аз подчертавам това, защото съм виждал млади двойки, които вярват , че обезпечават условия на регулация, но в същото време карат детето да се приспособява към техните собствени удобства - опитват се, например, да карат детето понякога да ляга да спи в желаното от тях време, за да отидат на кино. Или, дават на детето да играе с меки безшумни играчки, за да не безпокои таткото по време на неговата „кратка” почивка. „Престанете,- крещят родителите,- вие не може така да се отнасяте с нас, ние също имаме собствени права в живота”. А аз казвам - не. Не в първите две години. Или, може би, в първите четири години на детето. В първите години е необходимо да се проявява най-голямо внимание, защото цялото обкръжение е насочено против саморегулацията, на детето му се налага осъзнато да се бори, при това съвсем интензивно. Аз имам още няколко съвета към родителите, които жадуват да дадат на детето си добър старт по посока на саморегулацията и свободата. Да се оставя детето в градината в количка по цели часове, е опасна практика. Никой не знае какви ужасни чувства на страх и самота може да изпита детето, ако внезапно се събуди и забележи, че е само на необичайно място. На всички, на които се е налагало да чуят воплите на детето в такава ситуация, имат някаква представа за жестокостта на този идиотски обичай. Ако искате детето да израсне без неврози, вие не сте длъжни - няма да посмеете- да стоите настрана от него. Вие сте задължени да играете с него. Не само да играете с него на игри, но да играете заедно с него, като че ли и вие сте дете, способни да участвате в неговия живот и да приемате неговите интереси. А вие не можете да направите това заради глупавото чувство за собствено достойнство или нещо друго от този род. Винаги е най-добре, ако това е възможно, бабата и дядото да живеят отделно, а не заедно с децата. Обикновено се случва така, че бабата и дядото настояват за установяването на жестоки правила за възпитаването на детето или ги развалят по друг начин, виждайки в тях или само доброто, или само лошото. В неправилните семейства децата имат четирима началника, вместо двама. Дори и в най-добрите семейства съществува някакво напрежение, защото през по-голямата част от времето, бабата и дядото не се отказват от опита да внедрят своите собствени остарели възгледи за детството. Бабите и дядовците проявяват много често собственическа любов към внуците. Обикновено това се случва, когато бабата няма истински интерес към живота след като вече нейните деца са пораснали. Третото поколение й предоставя възможност да се заеме с единствено познатата й работа. Под предлог, че дъщерята или снахата са некомпетентни в качеството на майки, бабата взема нещата в свои ръце и така тласкат детето в различни посоки. В резултата на това, обаче, то се отдалечава от двете страни. За детето скандалите са отсъствие на любов в дома, било то между майката и бабата, или между родителите. И дори скандалите да се скриват старателно от детето, това не може да го заблуди. То чувства несъзнателно, че в дома няма любов. Въпросът за училището също може да бъде много труден. Вашата жена, например, се стреми да насочи детето към съвместно прогресивно училище, а вие искате да го запишете в затворено частно училище. Във връзка с това може да възникне конфликт. Вероятно, най-лошите резултати може да се получат, ако някой от съпрузите принадлежи към католическата църква. При такива ситуации аз нямам съвет. Идеологическите или религиозни различия много често са непреодолими. Мога само да кажа, че някои от моите най-трудни ученици са станали такива в резултат от разногласията в мненията на родителите по отношение на училището. Дете, чийто баща е бил против Съмърхил, но се е съгласил заради мира в семейството, никога тук не се е подобрявало съществено към добро, защото знае, че баща му не одобрява това училище. Подобна ситуация е трагична за всяко дете. То никога не чувства постоянство в живота, страхувайки се, че баща му във всеки момент ще го премести в строго училище. Между другото, определен антагонизъм между родители и учители винаги трябва да се очаква. Учителите осъзнават това и много от тях работят и се стремят да установят по-тесен контакт с родителите. Учителите се срещат с родителите в училище. Отлично! Това трябва да се прави повсеместно. Учителите трябва да разберат, че те не могат да имат значителен ефект върху децата, както родителите. Именно затова е безнадеждно да се опитват да излекуват трудно дете, ако в семейството се запазва самата атмосфера, която го е направила такова дете. Родителите трябва да разберат, че рано или късно детето ще се отърве от тях. Естествено, аз нямам предвид, че никога повече няма да ги види. Аз имам предвид психологически отрив, освобождаване от инфантилната зависимост от дома. За майката е естествено да се опитва да запази изключителната привързаност към децата. Аз познавам много семейства, където дъщерята е останала в къщи, за да се грижи за престарелите си родители. В повечето случаи, както на мен ми се струва, това са нещастни семейства. Една част от душата на девойката иска да навлезне в света и да следва своя собствен живот. Другата част, която отговаря на чувството за дълг, я принуждава да остане с родителите си. В нея може да има постоянен вътрешен конфликт, който се проявява обикновено в раздразнение: Разбира се, аз обичам майка, но тя така ме уморява понякога! Днес хиляди жени имат най-скучната работа на земята - готвят храна, мият съдове, перат дрехи, гладят, чистят. Това са безплатни домоработници и техния живот е безцветен. Когато децата напуснат гнездото, майчината служба се прекратява. Гнездото, от което са излетели птиците, става самотно и трябва по-скоро да почувстваме майката, отколкото да я осъждаме. Майчинската тенденция се състои в това, тя да запази по-дълго своята работа, дори и да причини страдание на своето дете. Всичко това показва очевидният факт, че омъжената жена трябва да има занимание или професия, към която да се завърне, когато нейните майчински задължения са вече изпълнени. Родителят - това е бог, и то ревнив бог. Родителят има законното право да каже: ”Аз ще направя от своето дете това и това”. Майката и бащата могат да бият детето, да го тероризират, да направят живота му нещастен. Законът има право да се намесва само в случаи, когато на детето са нанесени твърде много телесни повреди. Обаче той няма право да се намесва, когато е причинена вреда в душата на детето. Трагедията е в това, че родителя си мисли, че винаги действа в името на благото на детето. Великата надежда на човечеството се състои в това - родителите да действат в името на доброто. Те могат да направят това, ако осъзнато преминат на страната на детето в неговото развитие по посока на свободата, свобода във всичко - в работа, занимания и любов. Ако тази книга помогне поне на един родител да разбере какво огромно влияние, добро или лошо, оказва родителя, тя не е написана напразно. Част 7 ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Общи въпроси Вие наричате цялото човечество жизнеотричащо. Какво по-точно имате предвид? Аз лично не отричам живота, моите приятели, също. - Аз можах да видя две ужасни войни и напълно е възможно да доживея и трета. Много милиони млади хора паднаха по полетата на тези две войни. Когато бях момче, мъжете загиваха в Южна Африка за Империята. От 1914 до 1916 година те даваха своя живот на „война, която ще завърши с война”. От 1939 до 1945 година те загиваха, за да унищожат фашизма. Утре много хора могат да умрат, за да унищожат или, обратно, да разпространят идеите на комунизма. Това означава, че има много хора, които са готови да положат главата си и главата на своите деца по заповед на властта за нещо, което няма никакво отношение към личния им живот. Ние се обявяваме против живота и за смъртта, ако останем роби на политиците, търговците и експлоататорите. Ние сме роби, защото нас са ни учили да се отнасяме отрицателно към живота: глупаво да се приспособяваме към авторитарното общество и да бъдем готови да умрем за идеалите на нашите стопани. Само в романтичните книжки хората умират за любовта, а в действителност те умират за омразата. Аз говоря за нещата, които се отнасят до поведението на тълпите, но и отделния човек в своя ежедневен живот отрича живота. Любовните занимания в голямата си част не му носят удовлетворение, неговите удоволствия основно са вулгарни и нещастни и с тяхна помощ той се опитва да избяга от действителността. Той е моралист, тоест човек, който смята естествения живот за неправилен или - в добрия случай - недостоен за висш образец и съответно на това възпитава своите деца. На нито едно жизнеутвърждаващо дете не са му нужни правила, касаещи секса, уроци, бог или добро поведение. Нито един жизнеутвърждаващ родител или учител никога не би ударил дете. Нито един жизнеутвърждаващ човек няма да стои в църквата и да твърди, че той е нещастен грешник. Бих искал да подчертая, че изобщо не съм защитник на разхайтването. А в теста за жизнеотричане може да се постави такъв въпрос: нанася ли на някого вреда това, което прави мистър Х? Ако отговорът е „не”, всеки, който възразява против това, което прави мистър Х. е жизне-отрицател. В същото време е очевидно, че младите хора като че ли казват на живота „да”: те танцуват, ходят на походи, играят на игри, ходят на кино, посещават концерти и спектакли. И в това разсъждение има нещо, защото младостта се стреми към всичко жизнеутвърждаващо, тя така е пълна с жизнени сили и оптимизъм, че намира за себе си удоволствия, дори и да е подтисната от властта. Този стремеж се съхранява и впоследствие и човек става двусмислен, тоест стремящ се към удоволствие и едновременно с това- страхуващ се от него. Когато използвам думата „жизнеотричане”, аз имам предвид не желание за смърт, а страх от живота - по-голям от смъртта. Да бъдеш против живота не означава да приветстваш смъртта. Да бъдеш против живота означава да бъдеш за властта, за официалната религия, за потискането, за гнета - във всеки случай готовност да се подчиниш на всичко това. Нека да обобщим. Жизнеутвърждаването - това е радост, игра, любов, интересна работа, хоби, смях, музика, танци, съчувствие към другите и вяра в човека. Жизнеотричането означава дълг, послушание, печалба и власт. В продължение на цялата ни история жизнеотричането е побеждавало и ще побеждава, докато младите ги обучават да приемат представите на съвременните възрастни. Вярвате ли, че повечето проблеми на човечеството ще изчезнат, ако се решат икономическите проблеми на милиони хора? -Не е много приятно да си дадем сметка, че нашето семейно и училищно възпитание довежда повечето хора до скучен живот. Да, разбира се, скучната работа в магазините и офисите е неизбежна, но няма никаква необходимост от това, хората изобщо да нямат никакъв живот, да ненавиждат своите бюра, да бъдат принудени да утоляват чувствата си с банални филми, кучешки надбягвания, списания с комикси и съобщения за сензации и престъпления във вестниците. По отношение на своя вътрешен живот милионерите с кадилаците не са по-щастливи от железопътните хамали. Работата е в това, че ако душата на човека отрича живота и любовта, то той не може да се наслаждава на икономическите удобства и безопасност. Богатите и бедните ги обединява това, че и едните и другите са възпитани в свят, който не одобрява любовта, страхува се от нея, прави любовта обект за непристойни шеги. Много хора са съгласни, че хората като болшинство са нещастни, казват, че живота ще започне да им носи удовлетворение, ще стане пълен и свободен, когато всички икономически проблеми бъдат решени. Що се отнася до мен, аз не вярвам в това. Ние вече сме виждали някаква икономическа свобода, но аз не мога да кажа, че тя силно ме въодушевява. Икономическата свобода, която електрифицира кухнята, не води към по-голямо щастие, не прибавя мъдрост, тя само ни предоставя повече удобства, а това много бързо започва да се приема като нещо нормално и губи своята емоционална значимост. Нашите методи за формиране на характера направиха Англия страна, която получава успехи в материалната сфера, те ни дадоха високо ниво на живот. Но ние нямаме никакви други успехи. Като цяло хората са нещастни, както преди. Не, само решаването на икономическите проблеми никога няма да освободят света от омразата и страданията, престъпленията и скандалите, неврозите и болестите. Какво ще стане, ако бракът не е щастлив? -Някои родители от средната класа търсят решение в психоанализата, което много често води до разпадане на семейството. Но дори анализът да беше по-успешен, отколкото обикновено се оказва, ние не можем да подложим на анализ целия свят. Изцелението на отделните хора е недостатъчно, то не е в силата да повлияе на всички в нужната степен. За човечеството, решение може да стане правилното възпитание на младежите, а не лечение на неврозите. Аз съм длъжен да призная, че не мога да предложа нищо, което би могло да реши съвременните проблеми в брака. Тежко е да се мисли по този начин, но ако мистър и мисис Браун живеят заедно нещастливи, тъй като са били възпитани в жизнеотричаща атмосфера, по този въпрос нищо не може да се направи. Думите ми звучат песимистично. Обаче ние можем да си позволим да бъдем оптимисти, ако се стремим да общуваме с децата така, че те да нямат омраза нито към секса, нито към живота. Всеки път, когато аз виждам дете, което го шляпат, лъжат, карат да се срамува от своята голота, аз си мисля с тъга за времето, когато детето ще порасне и ще стане злобен мъж или злобна жена. Моите думи звучат твърде песимистично. Обаче, ние можем да си позволим да бъдем оптимисти, ако се стремим да общуваме с децата си така, че те да нямат омраза нито към секса, нито към живота. Всеки път, когато виждам дете, което го шляпат, лъжат, карат да се срамува от своята голота, си мисля с тъга за времето, когато то ще порасне и ще се превърне в злобен мъж или злобна жена. Смятате ли, че в брака и двамата партньори трябва да имат едно и също интелектуално ниво?
Защо в наши дни така е нараснала тревогата по повод на работата и защо толкова млади хора се самоубиват? -Аз се съмнявам, че някое дете от рано ще започне да се тревожи по повод на работата. Наблюдаваното безпокойство има по-дълбок източник и почти неизменно се появява от чувството на греховност във връзка с мастурбацията. Децата, които нямат чувство за вина по този повод, обикновено са умни и ловки в своята работа. Щтекел е казал: самоубийството е последният сексуален акт. Забраната за мастурбация кара детето да мрази своето тяло и душа, затова самоубийството се оказва логична постъпка: ако тялото е толкова греховно, то колкото по-скоро се избавиш от него- толкова по-добре. Какво е вашето мнение за социалните работници? -Аз изпитвам голямо уважение към социалните работници, които ходят в гетата, в домовете, където живеят трудни деца. Те вършат отлична работа. Но дали е достатъчно дълбока тяхната работа? Всички знаят, че тяхната работа е трудна до безнадеждност и никой не очаква те да проведат психоанализа на майките и бащите. Социалните работници не могат да унищожат гетата, живота в които прави децата асоциални. Не е по силите им да променят невежите родители, които задържат развитието на своите деца с лоша храна и превръщат секса в мръсно приключение в тъмна стая. Социалните работници са герои и героини. Те се стараят да помогнат на младите да преодолеят окаяното зло от домашния живот. Но дори социалният работник да вярва в свободата, как той би променил този принцип в семействата от гетата? Може ли да кажем на майката: мисис Грийн, вашият син краде, защото пияният му баща го бие, защото, когато беше на две години вие го шляпахте, че пипа своя пенис, защото вие никога не сте проявявали към него любов. И дали мисис Грейн ще разбере това? Аз не твърдя, че такава жена изобщо няма да се промени, но съм уверен, че разговорите със социалните работници не могат да я превъзпитат или нещо такова. Този проблем е отчасти икономически. Като начало трябва, в крайна сметка, да се унищожат гетата. За Съмърхил. Как се развива волята на детето при тази система, която съществува в Съмърхил? Ако му е позволено да прави всичко, което харесва, как може при него да се формира самоконтрол?
Тренировката не може да изработи силна воля в човека. Но, ако вие възпитавате децата в свобода, те ще осъзнават по-добре себе си, защото свободата позволява все по-голям и по-голям обем несъзнателно да се превърне в съзнателно. Ето защо повечето деца в Съмърхил нямат особени съмнения по отношение на живота. Те знаят какво искат. И аз мисля, че те ще успеят да го получат. Не бива да забравяме: това, което наричат слаба воля, обикновено Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|