Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- приклещена в своята любов към мъжа, предава на детето твърде много и любов, и омраза.
- . Ние не вземаме дефектни деца, но дете, което изостава в училище е съвършено друга история. Много деца изостават в училище, защото училището е много скучно за тях.
- , но те ще искат да знаят точно за какво воюват. Наши ученици са участвали във втората световна война и някои от тях загинаха.
- За възпитанието на децата
- - по-добър Може би ще успеете да спасите осакатените деца, разпространявайки знания сред родителите
- Тя е права. Къде са лекарствата Или, по-скоро, има ли лекарства Не искаме ли твърде много
- Жена ми я взе на ръце, нежно я прегърна, подържа я на ръце така, че Зоя да може да движи свободно краката си.
| признак на отсъствие на интерес. Слабоволевият човек, който лесно може да го накараме да поиграе на тенис, когато той съвършено не иска да се занимава с това, няма представа за своите истински интереси. Системата за робска дисциплина поощрява такъв човек да остане слабоволев и безполезен.
Ако някое дете от Съмърхил се подлага на сериозна опасност, разрешавате ли му да го прави? -Разбира се, не. Хората често не могат да разберат, че да предоставиш свобода на детето, изобщо не означава да бъдеш идиот. Ние не разрешаваме на нашите деца да се мотаят, когато трябва да отиват в леглата си. Ние ги пазим от опасностите, идващи от машини, автомобили, разбити стъкла и дълбока вода. Никога не трябва да възлагаш на едно дете отговорност, за която не е готово, но винаги трябва да помним, че половината опасности, с които се сблъскват децата са свързани с нещо, за което не знаят. Опасността при боравене с огън застрашава това дете, на което му е било забранено да разбере истината за огъня. Страдат ли децата от Съмърхил по дома? -Аз забелязвам, че когато нещастната майка за първи път доведе детето си в Съмърхил, то рони сълзи и хленчи да се върне у дома. Аз също забелязвам, че когато детето не хленчи достатъчно, майката се огорчава. Тя иска детето да тъгува по дома. Но неговата носталгия ще е по-силна, ако тя го обича повече. Често нещастното дете весело играе, пет минути, след като майката си тръгне. Трудно е да се каже защо дете от нещастно семейство тъгува по дома, когато отива в училище. Вероятно, това дете да изпитва силно чувство на тревога. Какво, мисли си то, се случва в къщи в този момент? Най-вероятното обяснение се състои в това, че нещастната майка, приклещена в своята любов към мъжа, предава на детето твърде много и любов, и омраза. Тъгата по дома обикновено показва лошо семейство, в което има много омраза. Детето тъгува не по любовта, а по семейните раздори и по защитата на семейния подслон. Това звучи парадоксално, но ако ние разбираме, че колкото повече детето се нуждае от защита, толкова по-нещастно е неговото семейство, това престава да бъде парадокс. То няма опора в живота и то преувеличава значението на тази опора, която нарича дом. То тъгува не по този дом, който познава, а по въображаемия. Приемате ли в Съмърхил изоставащи деца? -Разбира се, всичко зависи от това, което вие имате предвид под изоставащи деца. Ние не вземаме дефектни деца, но дете, което изостава в училище е съвършено друга история. Много деца изостават в училище, защото училището е много скучно за тях. Съмърхилските критерии за изоставане нямат нищо общо с тестове, балове и оценки. В много случаи изоставането просто означава, че при детето има несъзнателен конфликт и болна съвест. Как може то да се интересува от аритметика или история, ако неговото несъзнателно го измъчва с проблема „лош ли съм аз или не”? Този проблем ми е познат от собствен опит: когато бях момче, аз просто не можех да уча. Моите джобове бяха винаги натъпкани с всякакви железа и когато очите ми гледаха учебника, мислите ми летяха към занаята. Рядко съм виждал изоставащи деца, които да нямат способност за творческа работа. Да съдим за всяко дете по неговите успехи в училище е много безсмислено и даже опасно. Какво ще се случи, ако някое дете откаже да плати глобата, наложена от общото събрание? -Децата никога не правят това. Аз мисля, че те биха се отказали, ако чувстват, че към тях са се отнесли несправедливо, но нашата система за обжалване е такава, че може да удовлетвори и най-строгото чувство за справедливост. Вие казвате, че децата на Съмърхил имат чисти помисли. Какво имате в предвид? Човек с чисти помисли не може да се шокира. Ако вас нещо ви шокира, следователно имате подтиснати чувства, които ви карат да се интерсувате именно от това, което ви шокира. Викторианските жени се шокирали от думата „крака”, защото те аномално се интересували от нещата, които докосвали с краката си. Всички предмети от този род били сексуални и забранени. А в атмосферата на Съмърхил, където отсъстват всякакви забрани по отношение на секса и никой не го свързва с греха, децата нямат необходимост да възприемат секса като нещо нечисто, да се хихикат и шептят по този повод. Те са толкова искрени по повод на секса, както и по повод на всичко останало. Когато седемгодишният Вили се върна в къщи след първия семестър в Съмърхил, неговата реч беше пълна с такива силни изрази, че съседите не му позволяваха да играе с техните деца. Какво да правя с това? -Доста е болезнено и тъжно за Вили, но каква е алтернативата? Ако вашите съседи може да се шокират от няколко „по дяволите” и „проклятие”, то на тези хора с подтисната психика просто не трябва да разрешавате да общуват с Вили. Какво мислят децата от Съмърхил за киното? -Те гледат най-различни филми. При нас няма цензура. В резултат на времето, което прекарват извън училище, те придобиват способност да съдят правилно за филмите. Доста често някое дете от по-големите не иска да отиде на кино, защото филма не го привлича. Големите ученици, които са гледали великите френски, немски, италиански филми, се отнасят много критично към средните холивудски продукции. Момчетата, които са по-малки от пубертетната възраст скучаят на филми за любов. Какво правите с дете, което се озъбва? -Нито едно дете в Съмърхил никога не се озъбва. Детето се озъбва само тогава, когато някой , който страда от повишено чувство за собствено достойнство, се обръща към него като към непълноценно. В Съмърхил ние говорим с езика на детето. Ако някой учител ми се оплаче, че някое дете му се озъбва, аз ще реша, че той не е добре. Какво правите с дете, което не иска да приема лекарства? -Не зная. При нас в Съмърхил не е имало такова дете. При нас има такова балансирано хранене, че болестите не са проблем за нашето училище. Големите деца в Съмърхил грижат ли се за по-малките? -Не, те не трябва да се грижат за по-малките, те са твърде заети със своите собствени важни дела. Имали ли сте някога в Съмърхил цветнокожи ученици? -Да, имали сме двама цветнокожи ученика и, според моето наблюдение, останалите деца не придаваха особено значение на цвета на кожата. Едното цветнокожо момче беше разбойник и него не го обичаха, а другото беше много мило и се ползваше с голяма популярност. Имате ли в Съмърхил бойскаути? -Не, аз не мисля, че нашите момчета могат да правят по едно добро дело на ден. Осъзнато да правиш на ден по едно добро дело ми намирисва на самодоволство. В бойскаутското движение има добри неща, но на мен не ми харесват високопарните морални разсъждения и буржоазни представи за добро, зло и чистота. Аз никога не съм изразявал в училище мнение по повод на бойскаутите, но в същото време нито един път не съм чул някой от нашите момчета да прояви интерес към това движение. Какъв е вашият подход към дете, възпитано в искрено религиозно семейство? Позволявате ли на такова дете да изпълнява религиозни обряди в Съмърхил? -Да, детето може да изпълнява обряди, без да се страхува от критични забележки от страна на педагогическия персонал или учениците. Но аз се убедих, че нито едно дете не иска да изпълнява религиозни обряди, ако е свободно. Някои от новите ученици ходят на църква няколко недели, но после престават. В църквата е твърде скучно. Аз не виждам и най-малък признак, че молитвата за децата е нещо естествено. Когато е изгубено чувството за грях, няма нужда от молитва. Децата от религиозни семейства, като правило, са неискрени и подтиснати. Това е неизбежно при религиозния възглед на свят, който е изгубил своята изначална любов към живота и се е концентрирал върху страха от смъртта. Вие може да посеете в детето страх от бога, но не и любов към него. На свободните деца не е нужна религия, защото техния духовен живот е пълен с творчество. Интересуват ли се децата в Съмърхил от политика? -Не. Може би това се случва, защото всички те са представители на средната класа, която никога не изпитва бедност. Аз съм създал правило за учителския персонал да не оказват политическо влияние върху децата. Политиката, както и религията, са дело на личен избор, който трябва да бъде направен по-късно, когато детето порасне. Страхувам се, обаче, че ако някой от предишните наши ученици стане премиер-министър, за мен това ще бъде неуспех за Съмърхил. Отива ли някой от учениците на Съмърхил в армията, след като завърши училището? -До сега е отишъл само един, който постъпи във военно-въздушните сили. Може би армията не е толкова творческа организация, за да привлече свободните деца. Войната в крайна сметка е разрушение. Съмърхилските деца ще воюват за страната си със същата готовност, както и другите деца, но те ще искат да знаят точно за какво воюват. Наши ученици са участвали във втората световна война и някои от тях загинаха. Защо момчетата и момичетата спят при вас в отделни стаи? -Защото Съмърхил се намира в Англия и ние сме длъжни да уважаваме нравите и законите на Англия. За възпитанието на децата Смятате ли, че всеки родител, който е прочел вашите книги и е слушал вашите лекции, ще започне да се отнася към детето по друг начин - по-добър? Може би ще успеете да спасите осакатените деца, разпространявайки знания сред родителите? -Някоя властна майка, прочитайки тази книга, може да възкликне така: ”Аз изобщо не искам да осакатявам своето дете, но нищо не мога да направя със себе си. Добре поставихте диагнозата, ами къде са лекарствата?” Тя е права. Къде са лекарствата? Или, по-скоро, има ли лекарства? Не искаме ли твърде много? Какво лекарство можем да предложим на една жена, чиито живот е скучен и пълен със страхове? Какво лекарство съществува за мъжа, който смята, че неговия нахален син е предел на съвършенството? Освен това, какво лекарство съществува за родители, които не си дават сметка за това, което правят и изпадат в ярост при най-малкото предположение, че в нещо не са прави? Не, знанията сами по себе си не помагат, ако родителите не са готови емоционално да получат тези знания и в тях има вътрешни сили да действат на основата на тези нови знания самостоятелно. Защо вие толкова много говорите, че детето трябва да бъде щастливо? Нима някой изобщо е щастлив? -Това не е лесен въпрос, защото всеки разбира щастието по свой начин. Разбира се, никой не е постоянно щастлив. При всички се случва болка в зъба, неуспешни романи, скучна работа. Ако думата „щастие” изобщо означава нещо, то по-скоро това е вътрешно чувство за благополучие, удовлетвореност от живота. Всички те могат да съществуват само в случай, че човека е свободен. Деца, които ги наказват, изглеждат изплашени и нещастни. Щастието може да се определи като отсъствие на потиснатост. В дом, където живее щастливо семейство, управлява любовта, а нещастното семейство живее постоянно в напрежение. Аз давам първо място на щастието, защото на същото първо място аз поставям личния ръст. По-добре да нямаш никаква представа какво е това десетична дроб, но да бъдеш свободен и доволен, отколкото да вземаш успешно училищните изпити и да ходиш с лице, покрито с пъпки. Аз никога не съм виждал пъпки по лицето на щастлив и свободен тинейджър. Ако на детето е предоставена абсолютна свобода, дали ще разбере скоро, че самодисциплината е същността на живота и дали ще го разбере изобщо някога? Такова нещо като абсолютна свобода не съществува. Този, който позволява на детето да прави всичко по свой начин, върви по опасен път. Никой не може да бъде свободен от обществото, защото е необходимо да уважаваме правата на другите. Но всеки човек трябва да има лична свобода. Би било правилно да кажем: никой няма право да заставя момчето да учи латински, защото ученето е индивидуален избор. Но ако на урока по латински някое момче през цялото време се прави на глупак, класът трябва да го изгони навън, защото то нарушава свободата на другите. Дисциплината е нещо неопределено. Твърде често това означава дисциплина, натрапена на детето от нравствените представи на възрастните. Истинската дисциплина не предполага потискане на човека или натрапване на чужди представи, тя зачита правата и щастието на другите и по най-определен начин насочва човека да живее в мир с околните, уважавайки гледната им точка. Вие, действително ли смятате за правилно да позволите на едно момче, мързеливо по природа, да върви по лекия път да прави това, което иска, губейки напразно време? Как ще го накарате да работи, ако работата му е неприятна? Мързел изобщо не съществува. Мързеливият човек или е физически болен, или няма интерес към това, което, както предполагат възрастните, той е длъжен да прави. Сред децата, постъпващи в Съмърхил, във възраст до 12 години, аз не съм видял нито едно мързеливо дете. Много уж мързеливи деца бяха изпратени в Съмърхил от строги училища. Такова момче остава „мързеливо” доста дълго време, докато не се излекува от своето предишно образование. И аз не го принуждавам да върши работа, която не му харесва, защото той още не е готов за това. Като вас и като мен, по-късно в живота ще му се наложи да прави много неща, които са му омразни, но той няма да бъде готов да се среща с всяка трудност, ако сега не го оставим в покой и да му дадем да преживее своя игрови период. Доколкото ми е известно, нито един от бившите съмърхилци не е обвиняван в мързел. Как вие мислите, нужно ли е да се галят децата? -Веднъж, когато моята дъщеря Зоя беше малка, подскочи и се изплаши от силното хлопване на врата. Жена ми я взе на ръце, нежно я прегърна, подържа я на ръце така, че Зоя да може да движи свободно краката си. При всеки признак на скованост родителите трябва да играят с детето именно така, че то да може свободно да работи с мускулите си. Аз смятам, че е много ефективна шеговитата борба с децата на 4-5 години, в която всеки е длъжен да участва. Много важен за освобождаване на емоциите и сваляне на телесното напрежение е смехът, здравото дете много се смее и често хихика. Гъделичкането обикновено води до щастливи изблици на смях и...но тук аз трябва да спомена за едно училище по детска психология, която не одобрява докосването на детето на основание, че това води до фиксация на майката или бащата. Аз съм сигурен, че това е глупост. Не съществуват никакви причини, поради които родителите да не могат да галят своите деца. Не трябва да слушате тези закостенели психолози, които казват, че никога не трябва да вземате детето си в леглото, да не го прегръщате. Зад подобни забрани стои подсъзнателната представа, че всеки телесен контакт може да предизвика сексуални емоции в детето. Такава опасност може би е възможна, ако самият родител е толкова невротичен, че да намира егоистично удоволствие във физическия контакт се детето. Но аз пиша все пак за нормални хора, а не за тези родители, които самите те не са пораснали. Какво може да направи един прогресивен родител с агресивността на чуждите деца? Ако родителите запишат саморегулиращия се Вили в затворено училище, където той е обречен да се сблъска с жестокост, агресивност и омраза от страна на други деца, трябва ли да предупредят Вили за това? -Когато Питър беше на 3 години, неговия баща ми каза, че ще научи сина си да се боксира, за да може да се противопоставя на омразата от другите деца. Живеейки в така нареченият християнски свят, в който да си дадеш и другата буза изобщо не е знак на любов и милосърдие, а на глупост, бащата беше прав. Ако ние не измислим нещо истински позитивно, нашите саморегулиращи деца ще бъдат съвършено безпомощни. Какво вие мислите за телесните наказания? -Телесните наказания - това е зло, защото те са жестоки и продиктувани от омраза. Те предизвикват омраза и при двамата: и при наказващия, и при наказания. Това е несъзнателно сексуално извращение. В съобществата, където мастурбацията специално се потиска, наказанието попада върху ръката - оръдието на мастурбацията. В затворените мъжки училища, където хомосексуалните отношения се потискат, бият децата ниско по гърба, по обекта на желанието. Омразата към греховната плът прави телесните наказания разпространени в религиозните райони. Телесното наказание винаги е акт на проекция: наказващият мрази себе си и проектира отношението към себе си на детето. Майката, която шляпа детето си, мрази себе си и като следствие на това, мрази своето дете. Ако говорим за учителите, работещи с големи класове, използването на колан е работа не толкова на омраза, колкото на удобство. Това е лесният път. Ако училището беше място за игра със свободата да се учи или да не се учи, бичуването ще отпадне веднага. В училище, където учителите познават своята работа, никога няма да се прибегне към телесни наказания. Вие действително ли сериозно смятате, че за да се унищожат вредните навици при децата е необходимо да им се разреши да продължават своите порочни занимания? -Порочни занимания? Какво, по-специално, вие наричате порочни занимания? Вредни навици? Вие, може би, имате предвид мастурбацията. Пресичайки насила навика, вие няма да го премахнете. Единственото лечение на всеки навик е позволение на детето да изживее интереса, който лежи в основата му. Деца, на които им е позволено да мастурбират, се отдават на това много по-слабо, отколкото тези, на които им забраняват. Телесните наказания винаги удължават срока на цапането на панталоните. Вързаните ръце правят бебето извратен мастурбатор за цял живот. Така наречените вредни навици - изобщо не са вредни навици, а естествени наклонности. Определението „вредни навици” е резултат от родителското невежество и омраза. Способно ли е правилното семейно възпитание да противодейства на неправилното обучение от страна на училището? -Основно, да. Гласът на семейството е по-силен от гласа на училището. Ако семейството е свободно от страха и наказанията, детето няма да повярва на училището. Родителите трябва често да говорят на своите деца какво мислят за лошото училище. Родителите твърде често са лоялни до абсурдност дори към най-глупавите учители. Какво е вашето отношение към приказките за Дядо Коледа? -Децата обожават приказките и това е достатъчно да се отнасяме към тях добре. По отношение на Дядо Коледа , аз не мисля, че трябва да се безпокоим за това, защото децата много бързо разбират истината за него. Но е забавно, че има връзка между тази история и другата, за щъркела. Родителите, които искат децата им да вярват в Дядо Коледа обикновено са тези, които разказват на своите деца лъжливи истории за раждането на децата. Лично аз никога не разказвам на децата за Дядо Коледа. Ако направя това, страхувам се, че нашите четиригодишни деца ще ми се засмеят. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|