Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди

Съмърхил - е самоуправляващо се училище, демократично по форма. Всички въпроси, свързани с обществения живот на училището, включително наказанията за нарушаване на установените правила, се решават с гласуване на общи събрания на училището в събота вечер.

Всеки член на педагогическия колектив и всеки ученик- независимо от възрастта има право на глас. Моят глас струва колкото гласа на седемгодишно дете.

Тук някои ще се усмихнат и ще кажат: ”Но вашият глас все пак има по-голямо значение, не е ли така?” Какво пък, нека да видим. Веднъж на едно събрание аз внесох предложение да не се позволява пушенето за всички ученици до 16 години. Аз се аргументирах така: пушенето- като отровен наркотик, в действителност изобщо не е привлекателно за децата като занимание, а те просто се опитват да изглеждат по-възрастни. Към мен полетяха контрааргументи. Направихме гласуване. Моето предложение беше провалено с огромно мнозинство.

Трябва да разкажа какво се случи след това. След моето поражение един от шестнадесетгодишните ученици предложи пушенето да бъде забранено за всички деца под 12 години. Той отстоя своето предложение. Обаче след една седмица, на следващото събрание, дванадесетгодишно момче предложи да се отмени новото правило, обяснявайки:”Ние всички стоим в тоалетната и пушим тайно, както правят малките в строгите училища. Аз смятам, че това противоречи на самата идея Съмърхил”. Неговата реч беше посрещната с аплодисменти и събранието отмени правилото. Надявам се, че ясно показах, че моят глас не е по-значителен от гласа на детето.

Веднъж аз решително се изказах против нарушаването на правилата, шума в спалните след установения час за лягане и, като следствие - сънените физиономии на следващото утро. Аз предложих на нарушителите да се налага глоба в размер на техните джобни пари за всеки такъв случай. Едно от четиринадесетгодишните деца предложи да се заплаща награда в размер на един пенс за всеки час, прекаран извън постелята след определеното време. В този случай аз получих само няколко гласа, а той- голямото болшинство.

Самоуправлението в Съмърхил е чуждо на бюрократизма. Председателя на всяко събрание всеки път е различен, назначен от предишния, а задълженията на секретар изпълняват доброволци. Дежурните по правилника рядко изпълняват това задължение няколко седмици.

Нашата демокрация създава закони, които са доста добри.

Например забранява къпането в морето при отсъствие на спасител, чиято функция винаги се изпълнява от педагози. Забранява се качването по покривите. Правилника трябва да се спазва, а нарушителя да се наказва строго. Трябва или не трябва да се отменят часовете в четвъртък и петък преди празник, се решава на общо събрание на училището.

Успехът на събранието до голяма степен зависи от този, който го председателства - със силна или слаба воля, защото да задържиш реда на събрание, в което участват 45 енергични деца, не е лека задача. Председателя има право да глобява особено шумните граждани. Колкото по-слаб е председателя, толкова повече са глобите.

Персоналът, естествено, също участва в обсъжданията. Вземам участие и аз, макар че се срещат ситуации, в които съм длъжен да запазя неутралитет. Така веднъж едно момче , обвинено в някакво нарушение, беше оправдано напълно от събранието на основание на предоставено алиби, макар че на мен ми каза под секрет, че е извършил нарушението. В такива случаи аз съм длъжен да бъда на страната на детето.

Аз, разбира се, участвам в събранията наравно с всички, когато работата се отнася за гласуване по някакъв въпрос или за моите собствени предложения. Ето един типичен пример. Веднъж поставих въпроса трябва ли да се играе футбол в хола. Холът се намира под моя кабинет и аз обясних, че не ми харесва, когато шума от играта ми пречи да работя. Аз предложих да се забрани играта на футбол в помещенията. Подкрепиха ме няколко човека - няколко от по-големите момчета и всички сътрудници. Обаче моето предложение не беше прието, и това означаваше, че аз трябваше и занапред да търпя шумната игра под моя кабинет. Накрая, след широко обсъждане на няколко събрания, аз получих болшинството гласове и играта с топка беше забранена. И това е обичаен начин, с който малцинството в нашето училище постига своите демократични права - то настойчиво ги изисква.. Това се отнася както за малките, така и за възрастните.

Обаче в някои аспекти, училищният живот на самоуправление не се прилага. Моята жена взема решения относно устройството на спалните, съставя менюто, грижи се за сметките. Аз наемам учители или ги моля да напуснат, ако преценя, че те по някаква причина не подхождат. В задачите за управление в Съмърхил влиза не само приемане на закони, но и обсъждането на различни социални аспекти на живота на съобществото. В началото на всеки семестър с гласуване се приемат правила за лягане. Всеки се отправя в постелята според своята възраст. После се решават някои общи въпроси. Трябва да се изберат спортни комитети, комитет по подготовка на танцувалната вечер при завършване на семестъра, театрален комитет, дежурен по реда и дежурен по разходките в града, които са длъжни да докладват за всички случаи на неподобаващо поведение извън пределите на училището.

Най-вълнуващият въпрос е - въпроса за храната. Не едни път аз събуждах скучното събрание, предлагайки, например, да се отмени второто ястие. Леките признаци на „кухненския фаворитизъм” сурово се прекъсват. Но когато от кухнята се поставя въпроса за храната, попада на пусто, защото събранието не проявява особен интерес. Децата имат много лично и егоистично отношение към храната.

На общите събрания не се допускат никакви теоретични дискусии. Децата са поразително практични и теориите им се виждат скучни. Конкретността им е много повече по душа, отколкото абстракциите. Аз веднъж предложих да се приеме закон срещу сквернословието и представих своите съображения. Разказах за една жена с малко момченце - потенциален ученик на Съмърхил. Те бяха дошли при мен в хола и изведнъж се дочува отнякъде много силно изявление. Майката с негодувание хвана сина си и незабавно си тръгна.”Защо,- попитах аз на събранието,- моите доходи трябва да страдат, заради някакъв глупак, който говори глупости пред родителите на бъдещите ученици? Това изобщо не е нравствен въпрос, а чисто финансов. Вие се карате, а аз губя ученици”.

Отговори ми четиринадесетгодишно момче: ” Нейл говори глупости,- каза той.- Очевидно е, че щом тази жена е била шокирана от първия път, тя не вярва в Съмърхил. Дори да беше записала своето момче, тя щеше веднага да го прибере, след като той каже нещо като „педераст”. Събранието се съгласи с него и моето предложение се провали.

На общото събрание често му се налага да се справя с тези, които тормозят и обиждат другарчетата си. Нашето съобщество се отнася много строго към това и аз даже видях, че някой е подчертал закона на училищното правителство за досаждането, окачвайки на таблото обявата: ”Всички предупредени ще бъдат сурово наказани”. Обаче в Съмърхил досаждането не е така разпространено като в строгите училища и не е трудно да назовем причините. Под натиска на дисциплинираните възрастни, детето става мразещо. Тъй като то не може да изрази своята омраза към възрастните безнаказано, то я излива на тези, които са по-млади и по-слаби. Такова нещо рядко се случва в Съмърхил. Когато обвинят някого в досаждане се оказва, че просто Джени е нарекла Пеги ненормална.

Понякога на общо събрание на училището се поставя въпрос за кражбата. Кражбата никога не се наказва, но откраднатото винаги трябва да бъде възстановено. Нерядко се случва децата да идват при мен и да казват: ”Джон открадна няколко монети от Давид. Това психологически проблем ли е или трябва да поставим въпроса на събрание?” Когато аз смятам, че случващото е психологичен проблем, изискващ специално внимание, аз моля децата да ми предоставят възможност да го разреша. Когато виновникът е нормално, щастливо дете, откраднало някаква глупост, аз разрешавам да повдигнат обвинение към него. Най-лошото, което може да се случи с него е да го лишат от всичките му джобни, докато изплати дълга си.

Как се провеждат общите събрания в училището? В началото на всеки семестър се избира председател само за едно- първото събрание. В края на събранието той избира приемник. Така продължава през целия семестър. Всеки обиден или желаещ да повдигне обвинение, имащ предложение или проект за нов закон, е свободен да го обяви за обсъждане. Ето един типичен пример: Джим взел педалите на велосипеда, принадлежащ на Джек, защото неговия велосипед е бил повреден, а той искал през уикенда да се разходи с другите момчета. След внимателно разглеждане на всички обстоятелства, събранието реши, че Джим трябва да постави педалите на място и че му се забранява да пътува на следващата разходка.

Председателят пита: ”Има ли възражения?”

Джими скача и крещи, че добро дело, моля ви се, са измислили!

Само той използва по-силни прилагателни.”Това е несправедливо,- възмущаваше се той.- Аз никога не съм виждал Джек някога да е карал този велосипед. Той вече няколко дена се търкаля из храстите. Аз не съм против да върна педалите, но наказанието е несправедливо. Аз не съм съгласен да бъда лишен от това пътуване”.

Последва жива дискусия. В процеса на обсъждането стана ясно, че Джим обикновено получавал джобни пари от дома си всяка седмица, но сега вече от шест седмици не бил получавал и нямал нито грош. Събранието гласува да се отмени присъдата и така стана.

Но как да помогнат на Джими? В края на краищата се взе решение да съберат пари по списък, за да поправят неговия велосипед. Училищните приятели помогнаха на Джим да купи педали за своя велосипед и той, щастлив, замина на желаното пътуване.

Обикновено нарушителя признава вината си на училищното събрание. Обаче, ако присъдата е неприемлива за него, обвиняемият може да обжалва в края на събранието. В подобни случаи делото се разглежда много внимателно и обикновено присъдата се смекчава, поради несъгласието на обвиняемия. Децата разбират: ако обвиняемия смята наказанието за несправедливо, то е възможно да е така.

Никога никой не е проявявал пренебрежение или неприязън към властта на своите другари. Аз винаги се удивлявам на разбирането, което проявяват нашите ученици в случай на наказание. В един от семестрите четири големи момчета бяха обвинени пред общото събрание на училището, че са се държали недопустимо - продавали са различни предмети от своя гардероб. Законът, забраняващ това, беше приет на основание, че такова поведение е недопустимо по отношение на родителите, които купуват дрехите, а също така и към училището: ако децата се връщат в къщи без някои вещи, родителите ще обвинят училището. Наказанието за нарушителите е да не напускат територията на училището четири дена и обезателно през тези дни да си лягат в 8 часа. Те приеха присъдата безропотно. В понеделник вечерта, когато всички се отправиха към града да гледат филм, аз забелязах Дик, един от тези престъпници, в леглото с книга.

Какъв глупак си ти, казах аз.- Всички отидоха на кино. Защо лежиш?

Това съвсем не е смешно,- отговори той.

Верността на учениците от Съмърхил към своята демокрация е поразителна. В нея няма страх и обида. Аз видях как децата преминават през дълги дискусии във връзка с някаква противообществена постъпка и как се държат, изслушвайки присъдата си. Нерядко, момчето на което е наложена присъда се назначава за председател на следващото събрание.

Чувството за справедливост, свойствено на децата, никога не е преставало да ме учудва. Велики са техните административни способности. В педагогически смисъл самоуправлението е безкрайно ценно.

Определени видове нарушения автоматично попадат в правилото за глоба. Ако си взел без да питаш чужд велосипед, глобата е 6 пенса. Не трябва да се използва мръсен език в града/но на територията на училището може да се отбранявате/, да се държите лошо в киното, да лазите по покривите, да хвърляте храна в столовата - тези нарушения автоматично водят до глоби.

Наказанията почти винаги са глоби - лишаване от джобни пари за една седмица или от пропуск за кино.

Най-честото възражение което срещам по повод на предоставената на децата роля на съдии е, че те наказват твърде строго. Аз не мисля така. Напротив, те са много снизходителни. Нито веднъж в Съмърхил не е имало твърде сурово наказание. И наказанието винаги има някаква връзка с постъпката.

Три малки момичета пречеха на другите да спят. Наказание: те са длъжни да си лягат един час по-рано от другите в продължение на една седмица. Две момчета хвърляха пръст по другите деца. Наказание: те са длъжни да разхвърлят пръст, за да изравнят хокейното поле.

Нерядко председателят обявява: ”Делото е твърде глупаво, за да го обсъждаме”,- и еднолично решава, че по този повод нищо не трябва да се прави.

Когато осъдиха нашия секретар, че е взел без да попита велосипеда на Джинджър, на него и на още двама сътрудници, които също са карали този велосипед, беше назначено да се возят един друг със същия велосипед около централната леха по 10 пъти.

Четири от малките деца, които се качвали по стълбата, принадлежаща на работниците, които строят новата работилница, беше назначено да лазят по нея нагоре и надолу по десет минути.

Събранието никога не иска съвет от възрастните. Аз си спомням само един случай, когато това се случи. Три момичета бяха извършили нападение в кухненския килер. Събранието ги глоби с джобните им пари. Те повториха нападението същата вечер и събранието ги лиши от кино. Те направиха това отново и събранието изпадна в недоумение. Председателя дойде при мен за съвет.

Дайте на всеки награда от 2 пенса,- предложих аз.

Какво!? Ти какво, та цялото училище ще започне да напада килера, ако направим така.

Няма,- казах аз.- Опитай.

Той опита. Две от момичетата се отказаха да вземат парите и след това и трите казаха, че повече няма да влизат в килера. И не влизаха месец, два.

Високомерието и самодоволното поведение на събранията е рядкост. Всяка проява на самодоволство се посреща неодобрително. Така едно момче на 11 години, което обича да бъде в светлината на прожекторите, има навик да става на събранията и да привлича вниманието, правейки дълги заплетени забележки, които явно не се отнасят към делото. То се опитваше да направи това, но събранието го осмиваше. Юношите имат нюх към неискреността.

Аз вярвам, че практиката на Съмърхил доказва работоспособността за самоуправление. Действително, училище, в което няма самоуправление, не може да се нарече прогресивно. Това е само компромисно училище. Вие не може да бъдете свободни, ако децата не чувстват, че са напълно свободни да управляват собствения си социален живот. Където има началник, там няма свобода. И е трудно да се каже кое е по-добре- доброжелателен началник или авторитарен. Дете с характер може да възстане срещу суров началник, но мекия началник прави детето безпомощно - податливо и неуверено в своите истински чувства.