Основни предизвикателства 2.1.Преодоляване на икономическата криза

2.Основни предизвикателства

2.1.Преодоляване на икономическата криза

През 2010 г. се наблюдават скромни признаци на икономическо възстановяване на Западните Балкани. Вътрешното търсене все още е слабо, което представлява отражение на строгите условия за отпускане на кредити и наличието на трайна безработица. В Турция, която в началото на десетилетието извърши фискална консолидация и преструктурира банковия си сектор, възстановяването напредва добре и е съпроводено със силен растеж. Исландия все още страда от последиците от световната финансова криза и колапса на банковата си система.

Публичните финанси продължават да бъдат подложени на натиск в редица държави. Въпреки относително ниския публичен дълг фискалната експанзия в периода на икономически подем направи страните, обхванати от процеса на разширяване, с изключение на Турция, по-уязвими и по-изложени на световната финансова криза. Повечето държави от Западните Балкани не разполагат с достатъчно възможности за действие във фискално отношение, нито с необходимия капацитет за използване на публичните разходи за фискални стимули като мярка срещу кризата. В тези държави бяха въведени мерки за ограничаване на бюджета, предвиждащи и повторно балансиране на бюджета. Това обаче не бе достатъчно, за да се предотврати нарастването на фискалния дефицит. Исландия, Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина използваха подкрепа от МВФ.

ЕС и международните финансови институции помогнаха за смекчаване на последиците от кризата. Помощта по ИПП бе преразпределена между програмите, за да бъдат подкрепени инвестициите в инфраструктурата и конкурентоспособността. На някои страни бе предоставена бюджетна подкрепа и макрофинансова помощ. Инвестиционната рамка за Западните Балкани (ИРЗБ) играе важна роля в мобилизирането на средства за големи инфраструктурни проекти (вж. раздел 3 по-долу).

За постигането на устойчиви равнища на растеж и действителна конвергенция ще са необходими допълнителни структурни реформи и предпазливи фискални политики. Местните източници на растеж трябва да бъдат използвани по-ефективно, за да се подобрят производственият капацитет, създаването на работни места и конкурентоспособността. Сега са необходими по-големи местни и чуждестранни инвестиции в нови проекти, и по-специално в ориентирани към износа дейности. Това ще допринесе за увеличаване на производството и производителността, което от своя страна ще доведе до по-голяма трудова заетост и по-устойчив търговски баланс. По този начин ще се помогне и за решаването на неотложните социални проблеми на региона.

За увеличаването на чуждестранните и местните инвестиции е необходимо правителствата да подобрят бизнес средата. Това означава да се повишат ефективността на публичната администрация и независимостта на съдебната власт, да се премахнат неформалните пречки пред търговията и да се укрепи правовата държава. За привличането на инвестиции е важно да се създаде функционален регионален пазар в рамките на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и да продължи привеждането на законодателството в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Предвиденото либерализиране на търговията със селскостопански продукти и услуги в региона и отварянето на пазарите за обществени поръчки ще увеличат допълнително потенциала за растеж на региона.

Постигането на стабилни и устойчиви публични финанси е от основно значение за страните, обхванати от процеса на разширяване. То е основен елемент и в подготовката за членство в ЕС. Неотдавнашният опит показа, че европейските икономики са взаимозависими и големите дисбаланси могат да нарушат стабилността дори на малките икономики.

Комисията ще продължи да използва пълноценно предприсъединителните инструменти и да упражнява икономически надзор, за да следи икономическите и фискалните резултати на страните, обхванати от процеса на разширяване. ЕС води редовен диалог със страните кандидатки и ги запознава със системата за координиране и надзор на икономическата политика в ЕС. Подобна практика бе въведена и със страните потенциални кандидатки. Икономическият диалог, който Комисията и страните, обхванати от процеса на разширяване, водят по споразуменията за асоцииране, също се използва за осъществяването на надзор на икономическата политика.

Понастоящем се предприемат стъпки за подобряване на икономическото управление в ЕС. След като това подобрено координиране на макроикономическата, бюджетната и структурната реформа бъде изцяло дефинирано и формализирано, Комисията ще разгледа как някои от неговите разпоредби могат да се приложат и по отношение на страните, обхванати от процеса на разширяване.

В допълнение към осъществяваните от ЕС диалог и надзор Съюзът активно подкрепя усилията на страните, обхванати от процеса на разширяване, за постигане на икономическо възстановяване, макроикономическа стабилност и фискална консолидация. Значителна част от помощта по ИПП е предназначена за подобряване на управлението на публичните финанси, за увеличаване на качеството на статистиката и за укрепване на надзора на банковия сектор.

Процесът на разширяване допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, като разширява региона, в който се прилага регулаторната рамка на ЕС, и създава нови възможности за търговия. Комисията приветства намерението на много от страните, обхванати от процеса на разширяване, да отразят стратегията „Европа 2020“ в националните си приоритети за реформи. Комисията ще приобщава страните, обхванати от процеса на разширяване, към предприеманите на равнище ЕС инициативи за изпълнение на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като едновременно с това бъдат постигнати високи равнища на трудова заетост, производителност и социално сближаване. В сферата на образованието Комисията ще проучи възможностите за включването на всички страни, обхванати от процеса на разширяване, в рамката „Образование и обучение 2020“ и за участието им в дейности за партньорско обучение².

Страните, обхванати от процеса на разширяване, започнаха да предприемат инициативи в регионални сдружения, в които могат заедно да оценят напредъка и да определят конкретни цели за региона. Пример за такава инициатива е „Small Business Act за Европа“, който представлява набор от мерки за подобряване на бизнес средата за малките и средните предприятия. Комисията ще предложи на Съвета за регионално сътрудничество да изготви платформи за диалог и партньорски проверки и в други области в съответствие с приоритетите на стратегията „Европа 2020“. Приоритетите на тази стратегия ще бъдат взети под внимание от Комисията и при програмирането на помощта по ИПП.