Предприсъединителни инструменти, използвани в политиката на разширяване

3.Предприсъединителни инструменти, използвани в политиката на разширяване

Целта на финансовото подпомагане по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) е да се помогне на страните кандидатки и потенциални кандидатки в техните усилия да изпълнят критериите за присъединяване, да приведат своите политики и стандарти в съответствие с тези на ЕС и да насърчат социално-икономическото развитие. Предоставянето на това подпомагане чрез бюджета на ЕС има очевидна добавена стойност. Предоставянето на помощ на страните, обхванати от процеса на разширяване, представлява инвестиция в бъдещето на ЕС — оказвайки подкрепа за подходящата подготовка за присъединяване на бъдещите членове, самият ЕС е по-подготвен да изпълни стратегическите си цели. В рамките на ИПП за периода 2007—2013 г. са предоставени 11,6 млрд. EUR, с които да се помогне на страните, обхванати от процеса на разширяване, да се подготвят за присъединяването. В преразгледаната многогодишна индикативна финансова рамка за 2011—2013 г. е дадено индикативното разпределение.

Целта на ИПП е да даде възможност за стратегическо планиране на помощта посредством документи за многогодишно индикативно планиране, обхващащи тригодишен период. Тези документи очертават основните приоритети за подпомагане през следващите години и съставят основата за годишното и многогодишното програмиране. Документите за многогодишно индикативно планиране се основават на нуждите, посочени в партньорствата и докладите за напредъка.

Комисията предприе редица стъпки за засилване на стратегическия характер на този процес и за укрепване на връзката между приоритетите, съдържащи се в Партньорствата за присъединяване или Европейските партньорства и докладите за напредъка и програмирането на помощта. Вследствие на това започна да се поставя по-голям акцент във важни области от основно значение, като доброто управление и правовата държава. За да се покаже по-добре този акцент и за да могат страните бенефициери да поемат по-голяма инициатива, при планирането на предприсъединителната помощ Комисията все повече ще използва по-засилен секторен подход.

Следователно страните, обхванати от процеса на разширяване, биват насърчавани да разработват подробни стратегически програми във важни сектори, за които се смята, че са от основно значение за напредъка към ЕС. Приоритетите, свързани с присъединяването, трябва да бъдат изцяло внедрени в програмите, за които тези страни носят инициативата. Следващите документи за многогодишно индикативно планиране ще обхващат периода 2011—2013 г. и ще съдържат целите на подпомагането по ИПП в тези сектори.

Други области, които ще продължат да бъдат включвани като приоритети в документите за многогодишно индикативно планиране, ще бъдат свързани с регионалното развитие, развитието на човешките ресурси и развитието на селските райони, особено за страните кандидатки. Като придобиват опит в ефективното управление на предприсъединителната помощ в съответствие с принципите на доброто финансово управление, правителствата на страните, обхванати от процеса на разширяване, се подготвят същевременно за управлението на средства от ЕС, когато станат държави-членки.

Все още обаче съществуват предизвикателства, свързани с ефективното прилагане на програмите по ИПП в някои страни. Страните бенефициери трябва да полагат по-големи усилия за осигуряването на достатъчен административен капацитет и експертен опит при изготвянето и изпълнението на устойчиви проекти, ориентирани към резултатите, за да се оптимизира усвояването на наличните средства в рамките на предприсъединяването. Комисията ще подкрепя бенефициерите в работата им по подобряване на капацитета и ще осъществява мониторинг на финансовия цикъл на ИПП, като по този начин ще установява недостатъците на ранен етап.

Комисията все по-често ще извършва програмирането на многогодишна основа, чрез което ще се постигнат по-добро определяне на приоритетите и по-добра последователност на планираните мерки, а финансовата помощ за страните бенефициери ще стане по-предвидима.

Използването на секторен подход ще улесни сътрудничеството между донорите и бенефициерите, тъй като ще премахне дублирането на усилия и ще доведе до по-голяма ефективност и резултатност Това от своя страна ще даде възможност на всички заинтересовани страни да се съсредоточат в по-голяма степен върху очакваните резултати и ефекта от съчетаването на усилията ни.

За инвестициите, които трябва да се направят в страните, обхванати от процеса на разширяване, за да могат те да се подготвят за членството и да постигнат истинско сближаване, са необходими значителни вноски от националните бюджети, подкрепа от други донори и от международните финансови институции и мобилизиране на частни инвеститори. Публично-частните партньорства са особено ценни, тъй като те съчетават безвъзмездни средства от държавните бюджети и заеми от частни банки. Инвестиционната рамка за Западните Балкани (ИРЗБ), Европейският фонд за Югоизточна Европа (ЕФЮЕ) и Фондът „Екология за растеж“ са добри примери за осигуряването на голям приток на инвестиции с ограничени публични ресурси.

ИРЗБ бе създадена през декември 2009 г. като съвместна инициатива на Комисията и партньорски международни финансови институции. Тя представлява важно средство за ориентирането на инвестициите в инфраструктура в региона. Чрез инвестиционната рамка бяха получени значителни заеми от международните финансови институции с безвъзмездни средства по ИПП. Отпуснати бяха безвъзмездни средства в размер на 137 млн. EUR, които биха могли да доведат до инвестиции, чиято очаквана стойност е 6,6 млрд. EUR. Акцентът на рамката ще бъде поставен върху увеличаване на проектите за водоснабдяване и отвеждане на отпадъчните води в региона, оказване на по-голяма подкрепа за енергийна ефективност, ускоряване на инвестициите в основни транспортни мрежи и оказване на подкрепа за развитието на малките и средните предприятия и за механизми за стимулиране на икономическия растеж вследствие на икономическата криза. Проектите по ИРЗБ обхващат редица държави на Западните Балкани и укрепват регионалното сътрудничество. ИРЗБ благоприятства осъществяването на значителни инвестиции от регионално значение като Основната регионална транспортна мрежа в Югоизточна Европа, която може да се смята за предшественик на бъдещата трансевропейска транспортна мрежа в региона (TEN-T).

Целта на финансовото подпомагане по ИПП за регионално сътрудничество е да се гарантира регионалната стабилност, да се увеличат търговските потоци в региона и да се подкрепят инициативи и структури за регионално сътрудничество на Западните Балкани, сред които Съветът за регионално сътрудничество и Регионалното училище за публична администрация. Съветът за регионално сътрудничество играе важна роля, тъй като следи за това дали финансирането по ИПП и средствата от други донори отразяват приоритетите на регионалното сътрудничество.

Целта на участието на страните, обхванати от процеса на разширяване, в програми и агенции на ЕС е да се засили сътрудничеството с държавите-членки и да се даде възможност тези страни да се запознаят с политиките и методите на работа на ЕС. Страните кандидатки и потенциални кандидатки могат да участват в програми на ЕС въз основа на рамкови споразумения, както и в агенции на ЕС, като всеки случай се разглежда отделно. Участието може да бъде частично финансирано чрез финансова помощ по ИПП. Страните биват насърчавани да участват най-вече в програми или агенции, чиято дейност е свързана с подкрепа за сектори от основно значение за извършването на реформи и може да им бъде най-полезна.

За воденето на успешна политика на разширяване е необходима солидна обществена подкрепа. Държавите-членки и страните, обхванати от процеса на разширяване, са основните участници, които трябва да полагат усилия за предоставянето на информация и осъществяването на комуникация, помагащи за поддържането на тази обществена подкрепа. Комисията е поела ангажимента да подобри притока на обективна информация за процеса на разширяване и да предостави тази информация по разбираем начин, като използва различните медии за комуникация, които са налични понастоящем. Особено важно е тази информация да достигне до младите хора, които поради житейския си опит вероятно не осъзнават колко важно е да се подобрят сигурността и стабилността в Европа. Политическите лидери на национално, регионално и местно равнище и на равнище ЕС имат за задача да използват тази информация по най-съдържателния за своите граждани начин.

Опитът от петото разширяване показа, че пропуските в комуникацията биват бързо запълнени с подвеждаща информация. Тези пропуски трябва да се отстранят чрез предоставянето на точна и свободно достъпна информация. Това е от основно значение, за да може обществеността да разбере какви са рисковете. През 2010 г. Съюзът е изправен пред нови предизвикателства, свързани с икономическата криза, околната среда, работните места, безопасността на гражданите, изменението на климата и миграцията. Тези въпроси засягат обществеността и в държавите-членки, и в страните, обхванати от процеса на разширяване. Предизвикателството за лидерите се състои в това да обяснят как придържането към програмата за разширяване може да помогне на ЕС да постигне целите си в тези области от решаващо значение, както и да ускори програмата за реформи и да подобри условията на живот в страните, обхванати от процеса на разширяване. Осезаемите и реални резултати от процеса са най-добрата реклама на разширяването. Либерализирането на визовия режим за гражданите на Западните Балкани е ярък пример за това.

Развитие на гражданското общество

Дейностите на гражданското общество са от основно значение за зрялата демокрация, зачитането на правата на човека и правовата държава. Тези дейности повишават политическата отчетност, насърчават и разширяват пространството за обсъждане на обществения избор и укрепват консенсуса за изграждането на плуралистично общество. Наличието на жизнено и енергично гражданско общество допринася за изграждането на по-отворена и динамична демокрация с по-широко участие и за установяването на толерантност и постигането на помиряване. Участието на организациите на гражданското общество в предприсъединителния процес повишава качеството на реформите, свързани с присъединяването, и обществената подкрепа за тях.

Необходимо е да има култура на приемане и оценяване на ролята на гражданското общество, за да могат организациите на гражданското общество да участват в ефективен стратегически диалог. Провеждането на публични консултации относно инициативи на политиката и проектозакони трябва да стане общ принцип. Достъпът на гражданското общество до подкрепа от правителството бива често възпрепятстван от липсата на прозрачност и незадоволително изготвени критерии за предоставяне.

Механизмът в областта на гражданското общество помага на организациите на гражданското общество да увеличат своя капацитет и да повишат професионализма си, като им се дава възможност да участват в ефективен диалог с публични и частни структури и да следят развитията в сфери като правовата държава и зачитането на основните права. Чрез механизма се финансират инициативи на местно равнище, изграждането на регионални мрежи и осъществяването на кратки посещения в ЕС.

Като взе под внимание мнението на организациите на гражданското общество, Комисията преразгледа механизма, за да може да осъществява по-добър контакт с организациите на местните общности. Комисията ще работи по-целенасочено за удовлетворяване на потребностите във всяка страна и ще предоставя по-дългосрочно първоначално финансиране на неправителствените организации. По-силните и добре установени организации могат да станат наставници на по-малките организации и да им съдействат.