Съобщение на комисията до европейския парламент и до съвета

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

COM(2010) 660 окончателен

{SEC(2010) 1326}

1.Въведение

Преговорите с Хърватия навлязоха в заключителната си фаза, показвайки на всички страни, обхванати от процеса на разширяване, че присъединяването може да се превърне в реалност, ако бъдат изпълнени необходимите изисквания. Сърбия подаде кандидатура за членство. Комисията оповести днес становищата си относно кандидатурите на Черна гора и Албания. Исландия започна преговорите за присъединяване през юли. В преговорите с Турция бяха отворени нови глави, а страната започна цялостно преразглеждане на своята конституция, с което се доближи до европейските стандарти. Либерализирането на визовия режим за гражданите на Западните Балкани отбеляза напредък. Постигнати бяха значителни успехи за отстраняване на дългогодишните различия между Словения и Хърватия, а в момента се подготвя диалог между Сърбия и Косово¹. Помиряването на народите след приключването на конфликтите напредна и самите държави започнаха да поемат по-голяма отговорност за регионалното сътрудничество.

Продължават обаче да са налице множество предизвикателства. В някои страни, обхванати от процеса на разширяване, устремът за реформи загуби скорост. Всички тези държави трябва да съсредоточат усилията си върху доброто управление, да доукрепят правовата държава, да ускорят икономическите реформи и да подобрят капацитета си за приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС. В повечето държави подкрепата за свободата на словото буди безпокойство. Все още не са решени няколко сложни проблема, сред които са управлението на Босна и Херцеговина и въпросът с наименованието на бившата югославска република Македония. Продължават да са налице нерешени двустранни въпроси, а различията относно статута на Косово възпрепятстват регионалното сътрудничество. Преговорите за намиране на цялостно решение на кипърския въпрос напреднаха, но все още не са приключили.

Поетият от ЕС ангажимент към разширяването отразява убедеността на държавите-членки, че този процес е от интерес както за Съюза, така и за страните, които желаят да се присъединят към него. Това недвусмислено послание трябва да бъде представено и обяснено по ясен начин на обществеността, за да може разширяването да стане по-разбираемо и да има по-голяма подкрепа за него. Процесът на разширяване на ЕС допринася за стабилността на Европа и за сигурността и благоденствието на нейните граждани. Той представлява уникален стимул за извършването на политически и икономически реформи в страните, обхванати от процеса на разширяване. Стартирането на обсъждания по трудни преговорни глави в ранните фази на процеса на разширяване е от интерес както за ЕС, така и за страните, обхванати от процеса разширяване. Целта на процеса е страните, обхванати от процеса на разширяване, да достигнат европейските стандарти във всички области, съдържащи се в договорите за ЕС, и следователно да помогнат на ЕС да постигне собствените си цели. Към днешна дата тези цели включват преодоляване на икономическата криза и установяване на икономическо управление, възстановяване на растежа и осигуряване на работни места чрез програмата за реформи 2020, повишаване на безопасността в ЕС и придаване на по-голяма тежест на Съюза на световната сцена. Работната програма на Комисията за 2011 г. съдържа редица инициативи, при които са взети предвид тези цели.

Разширяването трябва да продължи да бъде надежден процес за всички участници в него. Страните, които желаят да се присъединят към ЕС, и техните граждани се нуждаят от ясна перспектива за присъединяване, след като бъдат изпълнени условията, и трябва да виждат осезаеми резултати през целия процес. Държавите-членки и обществеността в ЕС трябва да бъдат убедени, че присъединяването на нови държави е добре подготвено чрез поставянето на строги изисквания. За успешното разширяване на Съюза е необходимо всички участници в процеса да поемат твърд политически ангажимент. Подновеният консенсус за разширяването, договорен на заседанието на Европейския съвет през декември 2006 г., продължава да бъде рамката за постигането на тези цели. Тази политика се основава на следните принципи: консолидиране на ангажиментите, справедливи и строги изисквания и добра комуникация с обществеността в комбинация с капацитета на ЕС да интегрира нови членове.

Процесът на разширяване предвижда механизми и стимули, които насърчават обхванатите от този процес страни да работят съвместно с ЕС за осъществяване на общите цели и чиято крайна точка е членството. Заради засиленото икономическо управление в ЕС икономическият диалог със страните, участващи в разширяването, също ще бъде активизиран, което ще ни даде възможност заедно да работим за преодоляването на кризата и създаването на работни места. По-тясната интеграция с държави, които имат редица сравнителни предимства, ще бъде от полза за общата конкурентоспособност на ЕС. Това е една от трайните ползи от петото разширяване, при което държавите-членки на ЕС нараснаха от 15 на 27 и което се състоя между 2004 г. и 2007 г. Търговията между „старите“ и „новите“ държави-членки нарасна три пъти — от 150 млрд. EUR на 450 млрд. EUR — за периода 1998—2008 г. Процесът на разширяване осигурява финансовите средства, които ЕС може да използва, за да участва заедно с международните финансови институции в запазването на икономическата стабилност във време на криза, когато това е необходимо. Малките и средните предприятия, които създават две от всеки три работни места в частния сектор в ЕС и са основен стимул за иновации, имат на свое разположение по-голям вътрешен пазар и представляват важен сектор, към който е насочена предприсъединителната помощ.

По-тясната интеграция в резултат на процеса на разширяване помага на ЕС да постигне целите си в редица области, които са от основно значение за икономическото възстановяване и устойчивия растеж, като енергетиката, транспорта, опазването на околната среда и усилията за справяне с изменението на климата. Страните от Западните Балкани са изцяло заобиколени от държави-членки. Турция граничи с Европейския съюз по суша и море. Изграждането на трансевропейски транспортни коридори, разнообразяването на източниците на енергия, ограничаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към това изменение, както и намаляването на трансграничното замърсяване на въздуха и водата са част от целите на ЕС, за чието постигане е необходим безусловният ангажимент на страните, обхванати от процеса на разширяване.

Страните, обхванати от процеса на разширяване, също имат полза от напредъка в тези области — за тях перспективата за присъединяване е стимул да отделят приоритетно внимание на споделените с ЕС цели. Безвъзмездните средства по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и заемите от Европейската инвестиционна банка и други международни финансови институции, за чието оптимизиране ИПП допринася, осигуряват практически средства за подпомагане. Страната кандидатка, която най-скоро започна преговори за присъединяване — Исландия — е световен лидер в производството на енергия от различни възобновяеми източници и може да допринесе много за усилията на ЕС за иновации в тази и в други високотехнологични области.

Превръщането на Европа в по-безопасно място е сред приоритети на ЕС, както се посочва в Програмата от Стокхолм. От страните, обхванати от процеса на разширяване, се иска да приемат достиженията на правото на Съюза и да докажат, че могат да ги прилагат изцяло. Поради тази причина Комисията удвои усилията си, целящи да подкрепят страните, обхванати от процеса на разширяване, в предотвратяването на организираната престъпност и корупцията и борбата с тях и в укрепването на способността им за правоприлагане. Прокурори, съдии и други експерти по правоприлагане, управление на границите и миграция от ЕС помагат понастоящем на колегите си в страните, обхванати от процеса на разширяване, да споделят опита си и да следят напредъка. За изпълнението на показателите, определящо темпото, с което една страна кандидатка напредва в преговорите за присъединяване към ЕС, е необходимо да бъдат постигнати убедителни резултати в независимото и ефективното правораздаване.

Опитът с либерализирането на визовия режим за гражданите на Западните Балкани показва колко много може да бъде постигнато, когато се съчетаят строги изисквания и конкретни ползи, свързани с напредъка към членство в ЕС. Той подчертава също така колко важно е съответните правителства да полагат непрекъснати усилия, за да се гарантира спазването на ограниченията и условията, свързани с по-свободното движение на хора.

С влизането в сила на Договора от Лисабон ЕС се сдоби със средства, чрез които ще има по-голяма тежест на световната сцена. Ролята на ЕС при приемането на резолюцията на Общото събрание на ООН относно Косово е пример за този потенциал. В свят, в който нововъзникващите икономически сили участват все по-активно, разширяването придава на ЕС по-голяма тежест и го прави по-силен на международните форуми. Петото разширяване даде нов тласък на отношенията на ЕС с разположените на изток и на юг съседни държави и го подтикна да проучи възможностите за изготвяне на инициативи в района на Балтийско и Черно море. Процесът на присъединяване с държавите на Западните Балкани и Турция засилва интереса на ЕС в района на Средиземно и Черно море и по поречието на река Дунав и увеличава влиянието му в тези части. Ако ролята на Турция в нейния регион бъде доразвита като допълнение към процеса на присъединяване и при координиране с ЕС, това може да придаде и на двете страни по-голяма тежест в световен мащаб, включително в Близкия изток и Южен Кавказ. Чрез съвместни действия ЕС и Турция могат да направят енергийните доставки по-сигурни, да намерят решение на регионалните конфликти и да предотвратят разцепленията на етническа или религиозна основа. Исландия и ЕС могат заедно да играят важна роля в решаването на енергийните въпроси и въпросите, свързани с околната среда, морето и сигурността в Арктика. Със сигурност пълният потенциал на подобни взаимодействия може да бъде разгърнат единствено като бъде поет взаимен ангажимент към надеждна стратегия за разширяване.

Тежестта на ЕС на световната сцена зависи до голяма степен и от това дали неговият регулаторен модел е привлекателен. Жизнеността на вътрешния пазар и приемането на нормите и стандартите на ЕС от други държави по света са важен стимул за търговията, инвестициите и растежа. Целта на представения от Комисията Законодателен акт за единния пазар е да се отстранят множеството трудности, които все още са налице, и да се създаде нов потенциал за растеж. Чрез разширяването страните, обхванати от този процес, постепенно приемат достиженията на правото на ЕС, като по този начин се разраства регионът, в който се прилага единен набор от стандарти. Това трябва да стимулира нови инвестиции, иновации и социално сближаване, както и да направи регулаторния модел на ЕС по-привлекателен в съседните държави и в по-широк международен план.

Залогът при процеса на разширяване е много голям както за ЕС, така и за държавите, които желаят да се присъединят към него. Същевременно обществените нагласи относно значението на този процес са повлияни от всекидневните проблеми, чието решаване често се оказва по-спешно. Тазгодишният пакет от доклади и съпътстващите ги заключения и препоръки показват, че процесът на разширяване е част от решението на много от тревогите на гражданите ни независимо дали тези тревоги са свързани с предотвратяването на организираната престъпност и корупцията и борбата с тях или със създаването на растеж и работни места. Необходимо е институциите на ЕС и неговите държави-членки да работят заедно, за да може процесът на разширяване да стане по-разбираем и да има по-голяма подкрепа за него, а и за да се обясни как той може да ни помогне да постигнем общите си цели. Чрез успешното приключване на по-нататъшните разширявания ЕС ще може да се справи по-добре с множеството други предизвикателства, пред които е изправен.