Софи Леон Пинкас

Ю.Д. Как можете да резюмирате животът ви след 50 те години – усетихте ли отслабване на диктатурата и в известен смисъл имаше ли по-голяма материална, политическа и културна стабилност? Как го оценявате?

С.П. Да, разбира се, аз лично и моето семейство смятаме, че трудният период, който преживяхме преди войната и първите години след войната, както по отношение на икономическото положение, така и по отношение на възможностите на културно проспериране отпаднаха. И след 50 години нещата много се промениха, животът се промени и смятам, че до 1980-85 година ние сме живяли много добре, а в личен план също мога да кажа, че сме доволни, че сме живяли много добре. Икономически не 0бяхме много, много богати, но не сме се лишавали от нищо. Имахме всички възможнисти да живеем нормално, да учим, да работим и да пътуваме. Ние много сме пътували, обичахме много да пътуваме и много сме пътували. И в страната и извън страната. Цяла Европа сме обиколили, Скандинавските страни и в Съветския съюз и в Бразилия, аз съм ходила и в Алжир, командировка. Имала съм и командировки и частни пътувания. И до Испания, и до Франация и до Германия. За култура - също не сме пропускали концерти, театри, кина. Имахме този дом, който баща ми купи, и имахме и кола. Два три пъти сменяхме колата. Така, че смятам, че общо взето сме живяли много добре.

Ю.Д. Споменахте, че в професионален план, специално в армията мъжът ви е имал изестни ограничения поради произхода. Имали ли сте усещане, че ви отказавт работно място или повишение заради произхода?

С.П. Да, по отношение на мъжът ми имаше нещо подобно, но това не ни пречеше да живеем добре и да живеем нормално.

Ю.Д. А какво беше вашето отношение към войните в Израел 67`та и 73`та? Как ви се отрази скъсването на дипломатическите отношения с Израел? Усещахте ли известни настроения?

С.П. По отношение… лично на мен не, не съм одобрявала отношението към Израел, аз съм за израелската държава, категорично! И всички в къщи бяха за това, че трябва да съществува израелската държава и да се даде възможност на Израел и народа да живеят нормално и спокойно и в мир. В личен план на мен не се е отразили тези събития, единственото, което казах беше по отношение на мъжа ми и брат ми и той е имал малко проблеми защото и той е бил военен лекар във Военно медицинска академия.

Ю.Д. През кои години точно сте посещавала Израел?

С.П. Преди 1989 година съм ходила няколко пъти на гости при моите братовчеди. Майка ми и баща ми също са ходили на гости при братята си. Аз ходих последно преди две години. С мъжът ми пък ходихме 1990 та година.

Ю.Д А споменахте, че сте имали и роднини в Бразилия, във Венецуела, с тях подръжахте ли връзка?

С.П. Да, подържахме вързки много добри с тях, те са идвали на гости също и ние сме ходили при тях. Във Венецуела не сме ходили, а те са идвали, а в Бразилия сме ходили на гости и те са идвали.

Ю.Д. А в Бразилия живее този брат на майка ви, който е успял да избяга от Скопие през 1943 година?

С.П. Този брат, който живееше в Италия и Швейцария, а и другия който живееше във Венецуела фактически те след войната материално се бяха замогнали и много ни помагаха. Пращаха пари, подаръци, идваха на гости. Този който живееше в Италия, Швейцария идваше по - често, този който живееше във Венецуела е идвал два пъти на гости при майка ми, те много се обичаха с майка ми.

Ю.Д. А как ви се отрази най –общо политическата промяна в страната след 1989 година?

С.П. В началото го приехме добре, смятахме, че нещата в България ще потръгнат, и че някои лоши страни на така нар. социализъм (той не беше социализъм, но така се наричаше), ще се премахнат и нещата ще тръгнат правилно в демократичен европейски дух, но много бързо дойде разочарованието от всичко това и аз приемам сега този 13 годишен период като един най- лошите периоди в историята на България, не само икономически, но във всяко отоншение, ние сме много зле. И семейството ни смятам, че сме много зле икономически.

Ю.Д. Значи смятате, че в личен план ви се отрази?

С.П. Разбира се, с пенсиите, икономически пенсиите не стигат за нищо, въпреки че не ми е малка пенсията и на мъжа ми не беше малка, но не ни стигат тези пенсии. Живеем много икономично, много бедно, второ лишаваме се от всичко – в смисъл никакви културни мероприятия - концерти, театри, кина, нещо което винаги сме обичали и сме ползвали много. Пътуванията също ни се ограничиха, възможностите за пътуване. И тази омраза и тези отоншения между хората, между различните политически групи.

Ю.Д. А вие продължавате да се идентифицирате с лявата идея?

С.П. Абсолютно!

Ю.Д А смятате ли промените след 1989година по някакъв начин са променили отношението към евреите?

С.П. Не смятам, че се е променило. Сега например чувствам такова отношение някой път като кажат – “тоят вашият Паси”- за Соломон Паси, който аз също го ненавиждам, аз в такъв случай казвам: “Вижте какво, аз нямам нищо общо с него нито ми е роднина, нито ми е приятел, нито ми е близък. Аз мога да кажа “Тоя вашият Свинаров, или този вашият Симеон Сакс Кобурготски”. Не може така да се говори, но просто има отношение у хората…

Ю.Д. В момента смятате, че има отношение към евреите?

С.П. Да, има някакво отношение, което идва от една страна от тези политиците, според мен, от друга тази неясна, двойнствена политика по отношение на арабите и на Израел. За какво му трябваше в тази объркана сиутация на Паси до ходи в Израел.

Ю.Д. А смятате ли, че има антисемитизъм в България в момента? Чувствате ли на някакво неформално ниво, в обществото, някакво отношение, и изобщо смятате ли, че има такава опасност в България?

С.П. Не смятам, че има опасност от официален антисемитизъм така да се каже, не смятам че има, но някои хора имат отношение.

Ю.Д. А можете ли да определите, кой е кръгът от вашите приатели, хората с които най - много контактувате днес? Какъв процент от този кръг са евреи?

С.П. Ами вижте, аз не съм много активна в средата на еврейската общност, не взимам активно участие в мероприятията на “Шалом”, просто нямам тази нагласа, но иначе имам приятели, билзки евери с които се виждам.

Ю.Д. А по кави причини ходите в Шалом?

С.П. Да, аз ходя там - имаме Клуб на еврейките ветеранки от войната, ние сме 7 еврейки ветеранки от войната и сме си организирали клуб и този клуб се събираме един път месечно там в Бет Ама. Просто се виждаме, приказваме, пием кафе и участваме в някои мероприятия свързани с войната - например на Девети май - краят на Втората световна войната, на Втори юни - отиваме на Паметника на незнайния войн, паметника на Съветската армия- за Девети май, поднасяме цветя – на Трети март също- на Докторския паметник. Иначе когато се събираме честваме си рожденни дни и някои забележителни исторически дати. Миналата година ме бяха помолили да изнеса в Клуба на Златната възраст – за Девети май доклад. А сега напоследък участвам – има едан лекарска група към “Шалом”, която се води от едно младо момче.

Ю.Д. А по отношение на традиции, не ви привлича например колективните чествания на празници, ходенето в Синагога?

С.П. Не, не ходя в Синагогата, на празниците. Просто към Синагогата нямам афинитет. За мен Синагогата има много ценна музейна стойност. И когато имам гости от където и да са, ги водя да видят Синагогата.

По въпросите от родословното дърво:

Ю.Д.Беше ли възпитаван синът Моис Кохенов като евреин и самоопределя ли се като евреин?

С.П Да, той се самоопределя като евреин, защото е роден евреин, роден и живял в еврейско семейсттво. Но не е възпитаван в религиозен дух, като вероущ и за него религията е била само като наука, като нещо което трябва да се знае.

Ю.Д. А какви ценности сте му предали?

С.П. Да зачита и обича семейството, да затича и уважава възрастните хора, да е трудолюбив и ученолюбив. И аз и мъжът ми сме социалисти и сме го възпитавали в идеите на социализма, които той възприемаше и възприема и сега.

По въпроса за братята и сестрите на Ленка Пинкас – майка на Софи Пинкас