Специализиран научен съвет по финанси, счетоводство и контрол при вак стопанска академия „Д. А. Ценов” свищов

В точка 3.1. Роля на счетоводния анализ в управленския процес на банките се изяснява същността, изследват се мястото, ролята и значението на счетоводния анализ при управление дейността на банковото предприятие (в т.ч. и тази, свързана с привличането на ресурс в търговските банки). Основавайки се на дедуктивния подход, се изследва същността на анализа като способ на познание. Въз основа на проучване на редица наши и чуждестранни специализирани литературни източници се прави съпоставка на авторови мнения за същността на счетоводния анализ. Изразява се мнение за относително самостоятелна обособеност на счетоводния и финансовия анализ. Поддържа се тезата, че ясното дефиниране и открояване на счетоводния анализ ще способства за определяне на неговото място и роля в цялостната система на управление на банковото предприятие. Общото между финансовия и счетоводния анализ е, че те изследват информация с финансов характер. Различието се проявява в две насоки.

 Обхватността (мащаба) на информацията, обезпечаваща двата вида анализ (финансов и счетоводен). Трифон Трифонов и Йонка Йотова¹⁹ отбелязват, че счетоводството и счетоводният анализ са на микроравнище, а финансовият анализ е на макроравнище.

 Счетоводният анализ използва като ресурс информационен продукт, създаден само от счетоводството.

Въз основа на извършената систематизация се достига до извода, че счетоводният анализ, макар изпълнил съдържанието си с финансова информация, не може да се отъждествява с финансовия анализ. Изведено е определение за счетоводния анализ, който по същество представлява съвкупност от методи и техники за групиране, съпоставяне и оценка на информация от финансовото (от текущото счетоводно отчитане и годишния финансов отчет) и управленското счетоводство, с цел изследването на значими тенденции и процеси, влиянието на факторите върху тях и на тази основа удовлетворяване на информационните потребности на широк кръг външни и вътрешни потребители.

При изследване на счетоводния анализ се установява, че в специализираната литература са налице две групи становища:

 Методологията на счетоводния анализ се разглежда, като се изхожда от единството на последния като теория и практика.

 Методологията на счетоводния анализ се интерпретира като чисто практическа дейност.

Споделя се мнението на Марин Димитров, че счетоводният анализ като практическа дейност няма собствен инструментариум от методи.

Като практическа дейност счетоводният анализ се изследва в два аспекта:

 системен;

 функционален.

Основната цел при изследването на анализа в системен аспект е изясняване на съдържателната му страна. На изследване се подлагат обособените три етапа на анализа като дейност: подготвителен, технически и заключителен.

Дискусионен момент в тази част на изследването представлява мястото на диагностициране дейността на банковото предприятие в цялостния процес на анализа. Надя Костова я разглежда във функционален аспект като самостоятелно обособена функция на управлението, която от своя страна включва различни функции, между които е и финансово-счетоводният анализ ²⁰. Сава Савов я разглежда като отделен вид анализ ²¹.

Изразено е мнение, че диагностиката е възможно да се разглежда и като част от системата на счетоводния анализ, поради това че чрез нея се извършва оценката на имущественото и финансовото състояние.

При изследване на счетоводния анализ в системен аспект, като съвкупност от дейности, изниква необходимостта от наличието на адекватно разработен модел за неговото извършване. В проучената литература има посочени насоки за извършване на счетоводен анализ на привлечения капитал на банковото предприятие, без да е налице цялостен модел за анализ на привлечения капитал в търговските банки. Предлага се следният модел за счетоводен анализ на привлечения капитал в търговска банка:

Предложеният модел за анализиране на привлечения капитал съдържа следните предимства:

 съществуват възможности за прогнозиране на бъдещите потребности от привличането на допълнителен паричен ресурс за осъществяването на дейността;

 определят се начините за привличане на ресурс (депозити, репо-сделки,  обикновени или ипотечни облигационни заеми и др.);

 очертават се концентрациите на различни видове банков риск, и в същото време се предоставят възможности за редуцирането му, чрез използване на съответни инструменти за защита (секюритизация и т.н.).

Изследването на анализа във функционален аспект цели да се разкрие мястото и ролята на счетоводния анализ в цялостната система на управление на банковото предприятие. Имайки предвид изразеното от Марин Димитров, че счетоводният анализ е по същество продължение и завършващ етап на информационната дейност на финансовото и управленското счетоводство, се стига до извода, че част от функциите на счетоводството, дефинирани в предходната глава на труда, са присъщи и на анализа. Така например на него са присъщи контролната и прогностичната функция. В резултат на изследването се обобщава, че дефинираните функции и задачи отреждат на анализа ролята на функция на управленския процес. Той създава предпоставки за практическа реализация на останалите функции на управление: планиране, организация, контролиране, регулиране, изработване и вземане на решение. Успоредно с това анализът се проявява във всяка една от тях. На практика, анализът на информацията от счетоводството е в основата на управление на банковото предприятие. Както планирането, така и вземането на конкретни управленски решения се осъществяват въз основа на информация, получена в резултат на подробен и задълбочен счетоводен анализ.

Обект на изследване в точка 3.2. Информационно осигуряване на счетоводния анализ в банките е счетоводният информационен продукт като основа за извършването на счетоводен анализ и в крайна сметка за вземане на ефективни управленски решения, свързани с дейността по привличане на капитал от търговските банки.

Аргументирано се защитава тезата за полезността на счетоводната информация за анализа и управлението на привлечения капитал в банките.

В подкрепа на изложеното се прилагат следните доводи:

Акцентира се върху важността и полезността на информацията, получена от текущия счетоводно-отчетен процес. Така например в определени случаи полезна се оказва информацията от счетоводните документи; от записванията по отделните сметки и др. главно поради следните причини:

Подчертава се значението на счетоводната политика като основа за изграждане на ефективен модел за счетоводно отчитане и оповестяване на информацията в годишните финансови отчети. Основната цел на разработваната от предприятията счетоводна политика е осигуряване на анализа, а оттам и на управлението с качествен отчетно-информационен продукт.

По-нататък в изследването са очертани специфичните особености при информационното осигуряване на счетоводния анализ в банките. Същите могат да се систематизират в следните направления:

 Счетоводен анализ на информацията, съдържаща се в някои допълнителни отчети, които търговските банки са задължени по закон да представят в Българска народна банка ²².

 Необходимост от допълнителни количествени и качествени оповестявания, цел за установяване естеството и степента на рисковете, възникващи от финансови инструменти, на които е изложено банковото предприятие.

 Значението на информацията от текущото счетоводно отчитане на банковото предприятие.

С процесите на глобализация и окрупняване на финансовите пазари възникват трудности по отношение на типизирането на информацията в годишните финансови отчети. Основният проблем произтича от това, че компанията майка, дъщерните подразделения на финансовите групи и потребителите на информация  са ситуирани в различни държави, където са налице специфични различия в нормативните режими, политическите, социалните и културните сфери на дейност.

Въпреки въвеждането на Международни стандарти за финансово отчитане като ”общ счетоводен език” практиките по изготвянето на финансовите отчети се влияят от определени условия. Всичко това налага хармонизиране на националните правни норми с общоприетите Международни стандарти за финансово отчитане.

В точка 3.3. Счетоводен анализ на привлечения капитал в търговските банки се прави счетоводен анализ на привлечения капитал в четири търговски банки, функциониращи на територията на нашата страна.

Основната цел на извършения счетоводен анализ в тази част на изследването е въз основа на методологическия инструментариум, използван от счетоводния анализ, да се сравни и структурира информацията за привлечения капитал, да се изчислят важни показатели с цел установяването на зависимости и направят изводи за влиянието на факторите върху състава и структурата на привлечения капитал. Съставът, структурата и прирастът на привлечения капитал зависят от множество фактори: доверие на обществото в банковата система; конкурентоспособността на дадената банка; степента на развитието и функционирането на паричния и капиталовия пазар, възможностите за последващо инвестиране на привлечения ресурс и т.н.

Основен източник на информация за анализа са годишните финансови отчети на ТБ ”ОББ” АД, ТБ „Уникредит Булбанк” АД, ТБ „Райфайзен” АД и ТБ „Юробанк И Еф Джи България” АД за периода 2004 – 2007 година ²³.

Счетоводният анализ на привлечения банков капитал е извършен в следните насоки:

 Анализ на структурата и състава на привлечения капитал – вниманието е насочено основно към анализ на промените на привлечения капитал през периода и анализ по източници на привлечени средства;

 Анализ на стабилността на ресурсната база – тук са представени важни показатели за установяване стабилността на ресурсната база и ефективността от използването на привлечения капитал.

Чрез анализа на структурата и състава на привлечения банков капитал се добива най-обща представа за изменението в ресурната база общо и по отделни видове източници на ресурс. Определя се кой от начините за набиране на средства е с най-важно значение за изменение на ресурсната база (депозити от клиенти, от граждани, от банки и други финансови институции, облигационни заеми и т.н.). Съчетан с изменението на ресурсната база по отделни периоди, този вид анализ дава възможност за установяването на тенденции, което в крайна сметка води до обогатяване на изводите, направени от мениджърския екип на банката.

Анализът при втората насока е свързан с изчисляване на важни показатели, касаещи стабилността и рентабилността на ресурсната база. Системата от аналитични показатели е със значително по-богато съдържание, познавателно значение и прагматична насоченост. Тя следва да отразява резултатите от функционирането на банковото предприятие, неговата ефективност по отношение на разработените стратегии както общо за цялата институция, така и за структурните й подразделения. Чрез тях се прави и по-прецизно заключение за стабилността и рентабилността на ресурсната база. По-важните показатели в настоящото изследване са: коефициент на привлечения капитал към активите; относителен дял на разходите за привличане на капитал; рентабилност на привлечения капитал.

В резултат на извършения анализ се заключава, че изследваните търговски банки като цяло са формирали ресурсна база, диверсифицирана съобразно техните възможности за инвестиране на акумулирания паричен ресурс. Темповете на нарастване на ресурсната база и на финансовия резултат от дейността показват добро “оползотворяване” на акумулирания ресурс в съчетание с оптимална изложеност към рискове.

В точка 3.4. Проблеми при счетоводния анализ на привлечения капитал в търговските банки са откроени основните проблеми и са направени конкретни предложения относно осъществяването на счетоводния анализ на привлечения капитал в банковото предприятие.

Като основен проблем пред счетоводния анализ се очертава шаблонизацията по отношение извършването на счетоводен анализ.

Предложените възможности за усъвършенстване на модела за счетоводен анализ на привлечения банков капитал в настоящото изследване са продиктувани от следните обстоятелства:

Най-голям дял от привлечените средства се падат на влогонабирателните дейности. Предложените в глава втора усъвършенствания на аналитичното отчитане намират апробация в настоящата точка чрез извеждането на важни съотношения (коефициент на разходоемкост на привлечените средства; срочна и стойностна стабилност на привлечените средства). Чрез предложените усъвършенствания се допринася за повишаване задълбочеността на счетоводния анализ в следните насоки:

При втората насока за усъвършенстване на счетоводния анализ на привлечения капитал акцентът се поставя върху възможността за емисия на ипотечни облигации. Отчитайки особеностите в режима на емитирането и съобразявайки се с направените предложения за усъвършенстване на модела за счетоводното им отчитане, се извеждат важни показатели: коефициент на финансиране с ипотечни облигации; коефициент на първична обезпеченост; коефициент на вторична обезпеченост. Получената от тях информация е полезна при управлението на ликвидния и кредитния риск, съпътстващи дейността на търговските банки.

С представените идеи за усъвършенстване на счетоводния анализ се цели банката по възможно най-добрия начин да изгради своя стратегия относно привличането и управлението на необходимия за осъществяването на дейността й ресурс.
Заключение

В заключението на дисертационния труд са обобщени резултатите от извършеното теоретично и емпирично изследване. Направени са изводи по основните въпроси с теорретико-методологичен и практико-приложен характер, свързани с отчитането и анализа на привлечените средства в търговските банки. Авторът счита, че извършеното изследване не претендира за изчерпателност по отношение на всички проблеми, свързани със счетоводното отчитане и анализа на привлечените в банките средства. Изразява се надеждата, че направената стъпка в тази посока ще постави началото на задълбочени изследвания по незасегнатите въпроси.

От дисертационния труд могат да се формулират следните приноси с теоретико-методологичен и практико-приложен характер:

1. 
   Привлеченият капитал в банките се изследва като обект на счетоводно отчитане на основата на икономическата му същност и постановките, залегнали в приложимите Международни стандарти зафи­на­н­сово отчитане.
   
2. 
   Характеризирани са специфичните характе­ристи­ки на счетовод­ство­то в съвременното банково предприятие, и са разкрити присъщите качества на създаваната от банковото счетоводство информация – актуална по време, обхватна по вид, разрезна по съдържание.
   
3. 
   Подложена е на критичен анализ съществуващата практика за счетоводно отчитане на привлечените средства по сметки на банкови клиенти. Предложени са възможности за усъвършенствания на синтетичното и аналитичното отчитане с цел по-ефективното му управление.
   
4. 
   Направени са конкретни предложения за усъвършенстване на счетоводното отчитане на привлечените средства чрез емисия на облигации, които са в пряка връзка с повишаването на рентабилността и редуцирането на риска в търговските банки.
   
5. 
   Разработен е модел за счетоводен анализ на привлечения банков капитал. Изведени са допълнителни аналитични показатели, инфор­ма­цията от които е в основата за вземане на рационални управленски решения. За целта са използвани реални данни от четири търговски банки. Получените резултати са съпроводени с изводи и препоръки с цел подобряване дейността на търговските банки.