Средна гора пътеводител 200 средна гора

До подлеза на автомагистрала “Тракия” (2 км източно от Ихтиман) е за предпочитане да се стигне с превозно средство – пеша преходът е около 0,30 ч. Подлезът е до бивше военно поделение, а на около 500 м югоизточно се намира обновеният крайпътен мотел с ресторант. Оттук на североизток до мах. Средищна на с. Белица се катери шосе с множество завои (15 км от Ихтиман, 13 км от магистрала “Тракия”). Отначало то се изкачва по западните склонове на вр. Висок (1096 м), в подножието на който е бил древният град Щипон (Стипон). За около 1 час се излиза на Бозелиева поляна, на седловината между вр. Висок и вр. Славкова чукара (1048 м) на северозапад, където има паметник на септемврийци (1923 г.) и възпоменателна чешма, сега пресъхнала. Дотук пътят е асфалтиран, но не се поддържа. Прехвърляйки билото, пътят (частично макаданен и грунтов, опороен) продължава с неотлъчните си завои надолу по гористия ляв долинен склон на р. Робова, пресича долината на р. Белишка през брод (покрай отнесен от пороите бетонен мост), минава по нейния ляв долинен склон, пресичайки няколко стръмни и гористи дола и се изкачва в мах. Гроздьовци (3 ч). Пресичането на р. Белишка в м. Аладжов рът е най-ниската точка по маршрута (580 м н.в.). От махалата се продължава на северозапад (по вододела на Динков дол и Белов дол) вече по добре подържан асфалтиран път източно от вр. Найденов чукар (918 м). През белишките махали Шуглеовци и Бойчиновц се излиза в Средищна махала, която е на централния асфалтов път Вакарел–Панагюрище. Тя е означена обикновено като село Белица (4 ч).

►Исторически бележки. Старото име на мах. Средищна е Черквата. На това място е бил старият манастир “Св. Богородица”. През римско време оттук е минавал стратегически вариант на централния път от Сингидунум през Сердика за Андрианопол и Константинопол (т.е. от Белград през Ниш и София за Одрин и Цариград). Този второстепен, но по-пряк път се е откъсвал от главния при сегашното село Лесново, където е била крайпътната римска станция Bugaraca, минавал е покрай вр. Голямата Икуна, край м. Манастира и се е спускал към Серсемкале. На мястото, където по-късно е основан манастирът, е имало римска крайпътна станция. Край мах. Широки рът на обзорна билна ливада е кацнал възобновеният параклис “Св. Георги”. Местността се нарича Черковището. В съседната махала Суевци се намира параклисът “Св. Троица”.

Маршрутът продължава по билния път и вододела на северозапад, а след мах. Горобиевци (почти на север и покрай далекопровод) извежда към Голямата Икуна и “Арамлиец”. Максималната денивелация по този маршрут е плюс 640 м. Маршрутът не е маркиран.

Вариант. От Ихтиман до детелината на магистрала “Тракия”, западно от с. Мирово, се отива с някой от автобусите (микробусите) за с. Мухово. Слиза се на първата спирка след подлеза на магистрала “Тракия” към с. Мухово (м. Пчелина). Тук е началото на Ихтимански пролом на р. Мътивир, чиито всечени меандри неуморно кривуличат чак до яз. “Тополица”. По опороена пътека през ливадите, а после през нискостеблена гора се изкачва обзорното връхче Свети Илия (884 м) – 0,45 часа, Кривата поляна (1 час), подножие на вр. Висок, където има чешма (1,15 часа). Следва траверс на източния склон на вр. Висок до седловинката североизточно от него, която го разделя от вр. Живодарско тепе (970 м). Малко повече време отнема ако се мине през самия връх Висок – денивелацията е само 160 м абс. в. (2,15 часа). Оттук за още 1–1,45 ч (3,15–3,30 ч) по самото било – вододел между р. Робов дол и Мътивир – се слиза в коритото на Белишка река, където се слива с основния маршрут. Маршрутът по варианта не е маркиран.
41. Село Мухово–с. Белица–“Арамлиец” (4 ч)

Село Мухово е на десния долинен склон на р. Тополница, при стената на едноименния язовир и на юг от р. Мътивир и нейния пролом, т.е. географски то се отнася към Еледжик планина.

От с. Мухово на северозапад покрай мах. Ратьовица за около 0,30 ч се излиза на открита седловина. Там пътят се раздвоява, следвайки два вододелни рида, забити в меандрите на р. Мътивир на север. Ако се тръгне по десния път, за около 20 минути (0,50 ч) покрай м. Белнеите (западно от вр. Мачуковец и м. Арманица) се пресича през брод р. Мътивир. Западно от пътя, по ниското било с яз. “Тополница”, има няколко тракийски могили, а в непосредствена близост с реката – и скални феномени. Пак на север, за още 20–25 мин (1,15 ч) се излиза на шосето от Поибрене за Белица (и Вакарел) при мах. Ралчовци. Продължава се на север през долината на р. Бощица и се изкачва сред поибренската махала Алачовец (1,45 ч), откъдето към “Арамлиец” и Голямата Икуна се продължава по следващия маршрут (№ 42).

Левият път се отлъчва на север-северозапад през Гръцки рът, също осеян с няколко могили и развалините на средновековната крепост Серсемкале. Слиза се до коритото на р. Мътивир (0,40 ч), откъдето на северозапад се излиза в белишката махала Дълга нива и пътя от мах. Гроздьовци за мах. Ралчовци (1 ч). Продължава се на запад по пътя за мах. Гроздьовци и се стига край мах. Дурлите, където пътят се раздвоява (1,30 ч): левият продължава на запад до мах. Гроздьовци (откъдето може да се продължи по маршрут № 40), а десният, който трябва да следваме, се изкачва със завой на север, а после на северозапад, по южния скат на личния връх Букова могила (1107 м), покрай водохващането и каптажите за Гроздьовци. По него, минавайки непосредствено южно от вр. Букова могила, се излиза в Средищна махала на с. Белица (3 ч), откъдето по маршрут № 40 се продължава към Голямата Икуна и “Арамлиец”. Маршрутът не е маркиран.

Село Поибрене географски не принадлежи към Белица планина, макар че многобройните му китни махали са разпиляни и по Белица планина, и по Панагюрска Средна гора.

От площадчето на селото, където е и автобусната спирка, се тръгва по пътя за София през каменния мост на р. Тополница. Непосредствено след него вдясно (на северозапад) се отбива черен път, по който се излиза в мах. Алачовец (0,30 ч), като се минава покрай параклиса “Св. Илия”. Къщите на махалата са разпиляни по левия долинен склон и вододелен рид на р. Бощица. Продължава се на северозапад по пътя и се излиза на просторното било, северно от мах. Балчовци и южно от вр. Ремошка могила (1 ч). Тук излиза и път от пролома на Тополница, който се отделя от асфалтовия път за с. Петрич, близо до моста за мах. Сребриново. На запад от махалите е м. Момина стъпка, на югозапад към пролома на Тополница – параклисът “Св. Никола”, а на север е Шишманово кале. Продължава се на запад по широкия вододел между реките Бощица и Радотин дол през билни поляни и ливади, разделени от рехави широколистни гори. Минава се покрай чешма, тракийска могила и се стига личното връхче Кацата (1,30–1,40 ч). Оттук на северозапад през букова гора, за още 0,30–0,40 ч, се излиза на поляната с развалините на някогашната хижа “Арамлиец”. Маршрутът не е маркиран. Денивелацията по него е около плюс 700 м.
43. Мах. Сребриново–“Арамлиец”–вр. Голямата Икуна (2–2,15 ч)

Началото на маршрута е от автобусната спирка на десния бряг на Тополница, а поибренската махала Сребриново е високо над пролома, на левия долинен склон, близо до личното връхче Мичина могила (858 м). В западна посока се изкачва широк горски път, който за около 0,30 ч извежда непосредствено южно от вр. Ремошка могила, където излиза и пътят откъм махала Алачовец (вж. маршрут № 42). На югоизток, около едно лично връхче над пролома, е м. Момина стъпка. Има известно противоречие и объркване в преданията и описанията на района, които засягат и историческотоШишманово кале. Според П. Делирадев скалният феномен Момина стъпка е долу, близо до коритото на р. Тополница и е разсечен от шосето за с. Петрич. А тук действително има скала, “ разсечена” от шосето, но тя едва ли би могла да се окачестви като скален феномен. Тук е имало следа от жертвеник (”паничка”), намирана е керамика, останки от долмен “сакарски тип”, унищожен при строителството на шосето. На някои туристически карти този скален феномен е отбелязан на юг от мах. Сребриново, на левия долинен склон (!?), какъвто в действителност няма. Според нашите изследвания, това място се намира високо над пролома, на около 1 км източно от мах. Болчовци, сред китна поляна, в южното подножие на гористо връхче. Тук, под сянката на китка клонести буки има разхвърляни и побити гранодиоритни късове и плочи – безспорни останки от разрушен долмен. По някои от късовете има и “въртяни” фрагменти (”панички”), а в околността и сега се намират отломки от керамика. Вероятно това е древно тракийско светилище. В един по-широк периметър от района има и тракийски могили, част от които може би са “рударски”. На иток и запад от пролома на Тополница има достатъчно много проявления на полезни изкопаеми, които древните траки едва ли са пропуснали. Край някои от тях е имало древни светилища. Дотук откъм пролома идва още един път, който се отделя от главния път при една крайпътна чешма на около 1,5 км южно от спирка Сребриново.

Точно на север е вр. Ремошка могила, където се е издигало Шишманово кале, свързано с легенди и предания за последните битки на цар Иван Шишман срещу мюсюлманските нашественици. Следи от крепостна стена сега се наблюдават покрай самия път, вдясно по посока на движението по маршрута. Сред необработените (ръбести) скални късове в градежа има и огладени речни валуни. Речни чакъли и валуни от близката Тополница застилат на места и самият път Калдърмата.

За “Арамлиец” и Голямата Икуна се продължава по маршрут № 42.

Маршрутът може да се осъществи по два варианта: по вододела между реките Тополница и Каменийска и през с. Каменица

От вр. Босе, който може да бъде подсечен и по южния склон, се продължава на югозапад през билни поляни и ливади, които до неотдавна бяха обработваеми земи и покрай могили и могилки в близост до мах. Преспа и Плъзище. Пресича се шосето, което излиза откъм с. Каменица за мах. Илинден (1,15 ч). Продължава се на югозапад по хубав билен път през просторни и обзорни поляни, оградени от букови гори. Преминава се последователно край вр. Брезовица (929 м), източно от вр. Маркова могила (971 м) и източно от (или през) вр. Момино тепе (990 м). Източно от този връх, по вододелния рид Тревни дол са разпилени множество тракийски могили. След това се пресича горска ивица с полянки и западно от Ратунска могила (1154 м) се излиза на поляната с останките на някогашната хижа “Арамлиец” под едноименния връх. Денивелацията по маршрута е около плюс 700 м абс. в.

Асфалтовият път, покрай който се върви, следва левия долинен склон на реката. Това е един проломен участък между Каменишкото и Петришкото долинно разширение, инкрустирани от масивни среднотриаски варовици и доломити, в които са моделирани поредица от скални феномени. Над тях идват “плочести” кредни седименти (тикли), различно оцветени, сякаш наредени. А между тях бистрее реката с изумрудените си вирове. За съжаление при наводненията от 2005 г. тази пасторална идилия се превърна в истински ад, при който “кротката” рекичка отнесе на много места шосето.

От с. Каменица към “Арамлиец” се продължава по маршрут № 45.
45. Село Каменица–“Арамлиец”–вр. Голямата Икуна (1,30 ч)

Село Каменица (650 м н.в.) е разположено в тясно и удължено долинно разширение на река Каменийска и е център на много махали – някога наричани “колибарски”, а сега – “вилни”. Такива махали (днес възобновени като вилни, изоставени или запустели) са Брестака (Скулица), Илинден, Мальов рът, Преспа (Борил), Плъзище, Хвърчил, Черковище и Яловица.

►Исторически бележки и забележителности. Селото се прочува в България и Европа във връзка с Априлското въстание от 1876 г., когато по указанието на апостолите от ІV революционен окръг то е запалено, а населението се изнася на стан под Арамлиец. Историята на това захвърлено насред Средна гора бунтовно гнездо е изпълнена с много интересни моменти. Според “Берлинската граница” между Княжество България и Източна Румелия селцето остава между двете “държави” и до Съединението през 1885 г. е самостоятелна “средногорска република” – първата по българските земи и в българската история.

В района на селското землище има множество тракийски могили. Има следи и от едно селище в м. Скумци. Счита се, че е тракийско, унаследено и през римската епоха, което е съвсем логично, тъй като районът е “рударски”. Край мах. Черковище, където е манастирчето “Св. Богородица”, са разкрити основите на стара църква (откъдето идва и сегашното име) от VІ в., зидана от камък, тухла и хоросан. Имало е и останки от стенописи. Източно от това място е оброкът “Св. Георги” с останки от малка крепост, а на юг има следи от селище, също от VІ в. Североизточно от мах. Илинден е имало значително за времето си средновековно българско отбранително и охранително съоръжение – Градище. В района има останки от още няколко стари църкви, днес оброци.

От селото се продължава на югозапад срещу течението на Голямата река, както се казва горното течение на р. Каменийска. Върви се по старо горско шосе, което следва неотлъчно левия долинен склон на тясната речна клисура. След около 3 км (0,45 ч) се стига до водослива на основните изворни притоци на реката, където се разпиляват няколко горски пътя и пътеки. С гъсти серпантини на север се изкачва горски път, който води през Петльов рът и вр. Колунска локва (1087 м) към вр. Голямата Икуна и ДЛС “Арамлиец”. Към вр. Галямата Икуна водят и две преки пътеки, които следват вододелните ридове на изворните притоци с разклонения на югоизток към “Арамлиец”. Малко преди основния водослив (250 м), вляво от пътя, през реката, се отделя друга пътека, по която в югозападна посока се изкачва северният склон на вр. Ратунска могила, минава се западно от самия връх и се излиза на поляната с руините на някогашната хижа. Маршрутът е маркиран, денивелацията по него е около 500 м (спрямо бившата хижа), около 550 м (спрямо вр. Арамлиец) и 570 м (спрямо вр. Голямата Икуна).

Селото е разположено на важно проходно място, което и до днес не е загубило значението си. Смолският проход (между Софийската и Златишко-Пирдопската котловина, с разклон през с. Петрич за с. Поибрене, респ. Панагюрище–София), наричан още Калугеровски (по името на м. Калугерица през който минава) и Байловски, някога е минавал на север от днешния път, покрай Опорското (Байловско) градище. Той има още няколко имена: Горен, Сух, Турчин проход, Стария проход. Новопрокараното шосе минава по т.нар. Долен, или Нов проход. На север, през седловината Шиндера, е вървял стар път за Камарската котловина, очевидна връзка с древния Етрополски път (Калдърмата). Тези отлични комуникативни възможности из средногорския лабиринт са били непрекъснато използвани, поради което в околностите на Смолско има изобилни следи от тракийски могили, стари селища, църквища, градища и крепости от различни епохи.

►Исторически бележки и забележителности. Някои свързват името на селото със славяните от племето “смоляни”, обитавали някога Родопите и по-късно преселили се по тези места. Но според П. Делирадев името идва от почвения вид “смолници”. Факт е обаче, че и до днес местните хора се славят като ненадминати майстори строители, нещо, твърде характерно за родопчани. В миналото смолските майстори са изградили много църкви, мостове и сгради не само из Средногорието, а и в цялата страна.

Следи от старо селище се намират в м. Керимидарницата, където се събират двата основни изворни притока на р. Смолска. На близкия личен връх Венците личат основи от двойна крепостна стена с дебелина до 1 м, градена от недялан камък и бял хоросан. Открита е керамика, глинени делви, бронзови украшения и предмети. Следи от малки крепости или наблюдателни кули има и на двата съседни върха – Вируша и Прибовица. При прокарването на новия път между вр. Венците и вр. Вируша са били разкрити основите на базилика в близост с Войнишки дол (северозападното подножие на вр. Войняка), впоследствие останали непроучени под насипите на шосето.

Източно от селото, вдясно от шосето за с. Петрич, е възобновеният параклис “Св. Георги”, а на запад, в дясно от шосето за с. Байлово – параклисът “Св. Никола”. На един обзорен хълм (южно и над селото) е кацнал малкият манастир “Св. св. Петър и Павел”, който се вижда отдалеч. Тези обители се намират на места, където някога е имало светилища и стари манастири. Манастири е имало и при сегашните оброци “Св. Врач” и “Св. Спас”. В този смисъл показателно е и името Калугерица на местност и река в смолското землище.

Смолско, подобно на околните Петрич и Каменица, взема дейно участие в Априлската епопея от 1876 г. Във въстанието то дава 11 жертви, 27 къщи са изпепелени, като още преди потушаването на въстанието то е било подпалено от самите въстаници. Селото дава един четник в четата на Христо Ботев и 10 души в Опълчението през 1877–1878 г. Имената им и днес греят на паметна плоча върху скален балван, застанал на страж на манастирската поляна край “Св. св. Петър и Павел”. Запазена е и църквата “Св. Богородица”, строена от местни майстори през 1859 г.).

Село Смолско се напуска от югозападната му окрайнина (западно от хълмчето с манастир “Св. св. Петър и Павел”). Продължава се в посока запад-югозапад по горски път, който подсича южните подножия на гористия връх Войняк. В южното подножие на върха той се събира с друг черен път, който идва откъм петричката махала Боди и минава през северните подножия на вр. Ветровица (0,25 ч). Малко преди сливането на двата пътя (200–300 м) се минава покрай чешма, която остава вляво (на изток) от пътя. Околните поляни са изпъстрени с няколко тракийски могилки. Маршрутът продължава в почти западна посока, покрай друга чешма и могила край нея, през изворната област на Войнишки дол – изпъстрен с китни полянки горист лабиринт, из който шават водите на няколко дола, бързайки да се съберат на едно място. Из него пътят се лута близо един час, за да се измъкне на обширна билна (денудационна) заравненост, покрита с цветни ливади, по-точно обработваеми в недалечното минало земи. Кръгозорът е безкраен. Следва леко спускане на югозапад, пресича се асфалтовото шосе Байлово–Каменица (1,30 ч) и с леко изкачване на юг по билото се излиза на кръстопътната поляна в м. Райкьовец, където има и изворна вода за пиене (2 ч). На това място извежда и пътят откъм с. Байлово (маршрут № 48). Райкьовец е на северния склон на личния връх Лясково присое (1000 м). До мястото, където маршрутът пресича шосето Байлово–Каменица, от Смолско може да се дойде и с моторно превозно средство или с автобус от Смолско за Байлово до м. Манастирище (където е параклисът “Св. Никола”), а оттук – по отклонението за с. Каменица.

От м. Райкьовец маршрутът продължава по главното било на Белица планина в южна посока. Той следва Данчолов рът, подсича източно скатовете на вр. Капролинец и вр Лясково присое и през м. Велчева локва (тук пътят се раздвоява, продължава се по десния по посока на движението) се стига до забележително равните билни поляни Герена (2,30 ч). Следва изкачване по северния горист склон на вр. Въртешката (1013 м), прекосяват се все в южна посока поляните в м. Кукулевица и покрай (източно) вр. Въртешката се стига до просторните ливади в м. Колунска локва (3,30 ч). Сред тях се издига едноименният връх, където излиза и горският път откъм с. Каменица, като се изправи след гъстите си серпантини по Петльов рът (маршрут № 45). Продължава се по билния път през поляни и горски пасажи на юг-югозапад и за около 0,45 ч (4,15 ч) се достига леко върха, а след още 15 минути по пътя на югоизток, през или покрай вр. Арамлиец, се слиза на поляните при развалините на бившата хижа. Максималната денивелация по маршрута е около плюс 620 м. Частично е маркиран с лентова маркировка и табели.

Подобно на повечето околни села и Долно Камарци се развива като вилно селище.

►Исторически бележки и забележителности. Камарската котловинка винаги е била важно кръстовище. Оттук е минавал древният римски друм Калдърмата (Етрополския път), свързвал някога двете рударски гнезда Етрополе и Самоков (през сегашните села Чеканчево и Лозен), с продължения и разклонения за Мизия и Тракия. Стар път е водил през тези места към Байловските проходи (Байловските “Дервенти”) и долината на Тополница. Сведения за използване на източния (Буновски) проход през Гълъбец има от турско време. Във връзка с охраната му и охраната на населението източно от сегашното село е била издигната стражева кула (кале). Такава е била вероятно и една от функциите на Опорското кале (Пчелина), което се е издигало върху Опорски рид, по средата между Долно Камарци и Байлово. Скромната история на селцето по-късно е свързана с Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.). Западно от селото е издигнат паметник от признателното население към освободителите.

От жп спирката на югоизток през борова гора за около 15–20 минути се излиза на стария път за Пирдоп. По него на изток, за около 1 ч (1,15 ч), се достига главното било на напречния рид Гълъбец, който образува източната ограда на Камарската котловина и е пряка връзка между Ихтиманска Средна гора (Белица планина) и масива на вр. Звездец от Етрополския дял на Стара планина. Продължава се по билото в югозападна посока и след около 1 ч (2,15 ч) се стига до седловината Шиндара (Шиндарска поляна), през която е минавал стар път за Камарската котловина и главният римски друм Калдърмата. На изток остава вр. Телишка могила (940 м), а южно от него – м. Телиш, място на старо селище.

От м. Шиндара на югозапад води пътека към Стария проход, Опорското кале и с. Байлово. Маршрутът продължава на югоизток, като се подсичат почти по хоризонтал източните, гористи склонове на вр. Градище (1089 м), издигащ се на Опорски рид. Минава се през Горуньова поляна, където се издига малка могилка, през м. Дивата чукара и се излиза на шосето Смолско–Байлово (3–3,15 ч). Шосето следва левия долинен склон на р. Калугерица и прехвърля ниското било през Калугеровския проход за Байлово. Тук, в южното подножие на вр. Серсемица (986 м), е м. Манастирище, където се стига за още 30 минути (3,30–3,45 ч).

През Калугеровския проход през 1443 г. минават войските на полския крал Владислав и Ян Хуниади от Софийското за Златишко-Пирдопското поле, за да дадат отпор на турските пълчища, предвождани от Мурад ІІ, тъй като проходът през Траянови врата е бил силно укрепен и охраняван. Днес тук се намира обновеният параклис “Св. Никола” с добре поддържан кът за почивка. Съвсем близко е и разклонът за с. Каменица, през който минава и маршрутът. Продължава се по горски път в южна посока през м. Кютуклия, където има горски пункт. След това пътят постепено завива на югоизток и през обзорния връх Три могили (Три чукари) извежда на важното туристическо кръстовище – м. Райкьовец (4,45–5 ч). Оттук се продължава по маршрут № 46.

Маршрутът до м. Манастирище не е маркиран. Денивелацията по него е малко над плюс 500 м.