Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- „просто” велики сили и свръхдържави
- „провалили се държави”
| Табл. 7. Интегративен показател за държавната мощ Силата на държавата на световната сцена е пряко свързана с възможностите й да оказва влияние върху международните процеси и да кара другите да се съобразяват с нея. Макар че би могло да се каже, че силата на една държава не е крайното решение на всички нейни проблеми, а освен това, както видяхме и отново ще се спрем на това по-долу, силата има различни съставляващи и военната и икономическата мощ на държавата в никакъв случай не изчерпват цялата й сила. При все това нито една държава не може да избяга от сянката на своята сила (а по-скоро от евентуалната липса на достатъчно сила), защото дори да не е достатъчно условие, силата въпреки това е необходимо условие гласът на държавата да се чува, ако не в глобален или континентален, то поне в регионален план. Затова ще приведа една възможна систематизация на държавите в системата за международна сигурност по отношение на тяхната мощ (понятие, което за целите на настоящия анализ с пълно право може да се смята като еквивалентно на понятието „сила”): На първо място са т.нар. „велики сили”, които чертаят световния ред и без които не може да бъде решен нито един проблем на глобалната сигурност. Сегашният уникален еднополюсен модел кара немалко учени да разделят великите сили на „просто” велики сили и свръхдържави, за да отдадат съответното внимание и признание на САЩ. В групата на т.нар. „велики сили” Бари Бузан и Оле Уевър обособяват два типа държави: суперсили (superpowers) и велики сили (great powers). Суперсилите трябва да разполагат с първокласни военни политически способности и да са в състояние да оказват военно и политическо влияние в глобален обхват, да са активни играчи в процесите на секюритизация и десекюритизация във всички или почти във всички региони на международната система, като заплахи, фактори, гарантиращи сигурността, партньори или интервениращи в региона. Като правило суперсилите определят „универсалните” ценности в глобален план и тяхната легитимност ще зависи от способността им да обезпечат легитимността на тези ценности (такива суперсили са били Великобритания и Франция през XIX век, Великобритания, САЩ и СССР след Първата световна война; САЩ и СССР след Втората световна война; след края на Студената война суперсила са само САЩ), докато статутът на (просто) велика сила е по- слабо обвързващ като способност и поведение. При великите сили не е толкова необходимо те да имат огромни способности във всички сектори и не е нужно да имат активно присъствие във всички региони и сфери на международната система. Статутът, рангът на велика сила се базира главно на една-единствена ключова позиция. Онова, което отличава великите сили от просто регионалните такива е, че вторите са отговорни пред първите на базата на съотношенията в разпределението на силите на системно ниво в настоящето и в близко бъдеще. Обикновено на великата сила се гледа от страна на другите големи играчи като на държава, която има осезаем икономически, военен и политически потенциал да претендира в близък или средносрочен план за статута на суперсила. Великите сили или са смятани за регионални сили, които са възможни претенденти за суперсили (например 102 Китай), или са смятани за суперсили, но с възможности максимално за регионални сили (например Япония) 211 На второ място са регионалните сили (regional powers), които условно казано са великите сили в съответния регион. Според дефиницията на Бари Бузан и Оле Уевер регионалните сили определят в голяма степен полярността на съответния регионален комплекс за сигурност и имат влияние и способности за пряко въздействие върху процесите на секюритизация в региона 212 Следователно това са държавите, чиято роля в дадения регион е изключително важна, дори определяща, но извън региона тяхното влияние е много по-слабо, независимо какви са амбициите им и дали са използвани от великите сили за намиране на баланс на силите в глобален мащаб. За партньорството на регионалните сили се води борба с всевъзможни средства от страна на великите сили. САЩ имат свой списък от „пивотни държави” — регионални сили, които са на острието на американските стратегически интереси в региона (Южна Корея, Пакистан, Израел, Египет, Турция и т.н.). На трето място са държавите с ограничени ресурси за влияние (states with limited resources to exert influence) , наричани понякога несъвсем прецизно „малки държави” (small states). Такива са повечето държави по света. Тяхната роля и значение са единствено (или преди всичко) в техния регион, а извън него едва ли някой се съобразява кой знае колко с тях, независимо от техните претенции. Великите сили и регионалните сили търсят партньорството им за своите интереси и позиции в региона чрез различни способи и похвати на „твърдата” и „меката” сила, поощренията и принудите, „морковите” и “тоягите”. На четвърто място са т.нар. „минидържави” (ministates), които са толкова малки и незначителни, че не могат да играят каквато и да било особена роля, например Андора, Сан Марино, Лихтенщайн. Има редица примери обаче, че „Малкото е хубаво” (Small is beautiful). Те сочат, че и малките държавици могат да се оправят нелошо в този объркан свят. Краен пример за това е Люксембург, тъй като в рамките на НАТО има същата тежест като глас, каквато на теория имат САЩ, Великобритания, Франция и Германия, защото в НАТО решенията се вземат с консенсус. На пето място са т.нар. „провалили се държави” (failed states), разпаднали се държави, превърнали се в територии, където няма централна власт и/или където различни фракции водят война на принципа „всеки срещу всеки”. Тази сиви зони развъждат, сеят и разпространяват различни болести, зарази и миазми за света — тероризъм, престъпност, насилие, СПИН и т.н. Те, подобно на блатата, разпространяващи комари и отровни влечуги, трябва да бъдат пресушени, санирани и култивирани, за да не преливат недъзите си в съседните страни, региони и континенти. На шесто място държавите бандитки, държавите престъпнички (rogue states на английски език, государства изгои на руски език), на които световната общност е отказала равноправно участие в международните отношения, наказала ги е с изолация, заклеймила ги е като престъпни режими и парии, суспендирала е членството им във водещите процеси и организации или ги е изключила от тях. САЩ имат свой, в немалка степен идеологизиран списък от такива държави, наричани „Ос на злото” (Axis of Evil) или по някакъв друг подобен начин, в който най-често влизат КНДР, Сирия, Куба, Иран (доскоро за такива бяха смятани и Ирак и Либия). От тези шест типа държави първите три (великите сили, регионалните сили и държавите с ограничени ресурси за влияние) отразяват субектността в 103 системата на международните отношения, т.е. те се преди всичко субектите в тази система, които въздействат в съответствие със своята национална мощ (сила) върху протичащите в нея процес. Докато другите три типа държави (минидържавите, провалилите се държави и държавите бандитки) отразяват Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|