обектността в системата за международни отношения, защото са най-вече обектите, върху които се оказва въздействие при протичането на процесите в тази система. България очевидно попада в категорията на държавите с ограничени ресурси за влияние, т.е. колкото и някои наши политици да имат претенции за по-мащабна роля на страната ни, колкото и те да въвличат българската държава в геостратегически акции (нерядко оказващи се геостратегически авантюри) и геополитически операции (понякога превръщащи се в геополитически провали), все пак реалните, разумните и прагматичните цели и приоритети на българската външна политика трябва да бъдат съсредоточени и фокусирани в нашия регион, в това удивително триъгълно пространство, чиито върхове опират и дори се забиват в едни от най-взривоопасните зони на повишена несигурност и нестабилност — Западните Балкани, Задкавказието и Близкият изток. Не бива никога да забравяме, че в голямата политика държава, която се опитва да надскочи сянката си, може самата тя да се превърне в сянка. Според Джоузеф Най могат да бъдат разглеждани две съставляващи на силата — „твърда” (hard) и „мека” (soft) 213 . Преводът от английски тук е буквален, с ясното съзнание, че с него отчасти съдържанието се изкривява. Твърдата сила е свързана с материалното въздействие; при нея се работи с измерими величини/потенциали: сила, натиск, армия, мощ — това са sticks , т. е. тоягите, санкциите, наказанията и т.н. Меката силае свързана с нематериалното влияние; при нея с работи с неизмерими (или трудно, относително измерими) величини, потенциали: манипулация, дезинформация, идеи, идеологии: това са carrots, т.е. морковите, поощренията, наградите. Уважаващите себе си държави, не разчитат само на своята военна и икономическа мощ, т.е. на твърдата сила. Те отдават все по-голямо внимание на меката сила — на културата, идеологията, образованието, технологиите, умението да се манипулира като ново, съвременно и изключително важно измерение на силата на една държава. Чрез меката сила може фино и с кадифени ръкавици да правиш нормите си приемливи и легитимни в очите на другите и те да следват желанията ти с минимално съпротивление 214 . Меката сила е „способността да се постигат желаните резултати в международните отношения не чрез насилие, а чрез привличане. Това става, като се убеждават другите да следват дадени норми и институциите, които градят желаното поведение. Меката сила се основава на привличането на нечии идеи или на способността да се създаде такъв механизъм, който да формира предпочитанията на останалите” 215 . Макар и твърдата, и меката сила да са способност да постигаш целите си контролирайки поведението на другите, твърдата сила се стреми чрез принуда да промени това, което другите правят, а меката сила — се стреми да формира това, което другите желаят — чрез атрактивността на собствените си ценности 216 . При първата слабият прави това, което силният иска; при втората слабият иска това, което силният прави. В първия случай заплахата е по-
104 директна, по-откровена и по-груба, а във втория — по-индиректна, по- префинена и по-коварна. Можем да определим насилието като ефект от прилагането на силата на една държава (общност от хора, индивид) върху друга държава (общност от хора, индивид) с цел принуда, т.е. да я (да го) накара, застави, задължи да направи, отстъпи или приеме нещо, да има определено поведение. Характерът на насилието зависи от приложената сила. Когато силата е