Здравейте, аз съм Преподобният

Исус продължаваше да прави неща, които представляваха заплаха за доброто Му име. Той не се интересуваше с кого ще бъде видян. Една бивша проститутка присъстваше неизменно в групата Му. Той правеше това, което бе най-добро за дадения човек, независимо от цената за Самия Него.

"А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Той приема грешниците и яде с тях" (Лука 15:1-2).

"И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща донесе алавастрен съд с миро. И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата на главата си, целуваше нозете Му и мажеше ги с мирото. А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница." (Лука 7:36-39)

Ценното за човека е мерзост пред Бога. Каква присъда за нашата система! Природата на Исус се противопоставя на падналата човешка природа и едновременно с това я изкупва. Исус ни помага правилно да разберем това, което е от първостепенна важност чрез следния разговор:

"Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха, и рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога." (Лука 16:14-15)

"Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

Парите спадат към Кесаревата област, независимо от това дали на тях пише: "В Бога вярваме" или не. Те са от света - символът, около който се трупа алчността ни. В този век желанието за "повече" е накарало много родители да работят на няколко места, за да осигурят на семейството си повисок стандарт на живот. В своя стремеж към превъзходство, те са лишили децата си от най-скъпоценния от всички подаръци от самите себе си. Моля се за едно поколение, което да приеме по-нисък стандарт на живот, за да се отдаде на семейството си и на другите хора. Хората са областта, в която Бог работи. Неговият надпис е върху нас. Той ни е създал по Своя образ и ние трябва да бъдем дадени на Него. Това, че е станал беден не е било, за да създаде драматично шоу, с което да впечатли света, нито за да си докаже, че може да го направи. Не, Той стана беден заради нас, за да станем ние богати чрез Неговата бедност.

А Той разбра лукавството им, и рече им: Покажете ми един динарий, чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: Кесарев. А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога." (Лука 20:21-25)

Ако се налага да избираме сграда или строителен проект за църква, би трябвало да си зададем няколко въпроса. Ще ни даде ли тя възможност да станем по-добри слуги? Ще ни накара ли да се държим господарски с другите? На какво ще бъдем ние пример в тази сграда? Можем ли да се смирим в нея? Можем ли да бъдем като децата в тази сграда? Тя резултат на наша амбиция ли е? Ако трябваше лично да платим за нея, бихме ли я построили? Хората ще си мислят ли за нас, че сме се отказали от репутацията си с тази сграда? Бихме ли умрели за тази сграда или можем и без нея? По какъв начин ще я пазим от хора, които биха я рушили? Ще им разрешаваме ли да цапат килима? Ще ги пускаме ли да влизат боси? А босите ще се чувстват ли все пак удобно като влязат? Има ли някакви предмети, които да увековечават други личности, освен личността на Христос? Има ли в сградата скамейки или области, за които се "разбира", че са запазени за определени хора? По какъв начин можем да различим бедните от богатите в тази сграда? Ако трябва да имаме сгради, нека престанем да използваме модела на театрите от последните векове, където представлението на сцената е най-важното нещо и всички места са съобразени с това. Нека започнем да проектираме сгради, които ще спомогнат взаимоотношенията в тялото да се задълбочат и които ще ни дадат възможност да изпълним призива да се обичаме един друг. Нека се знае, че действието се развива в събранието и че Бог, а не нашата структура, е центърът на нашето поклонение. Нека престанем да участваме в рекламните страници на вестниците, които дават информация къде какво представление има, в усилията си да примамим рибата от някой друг аквариум. Каквито и сгради да имаме, нека ги оползотворяваме седем дни в седмицата, за да бъдем добри настойници. И каквото и да построим, нека не се държим здраво за него, знаейки, че тези неща, които могат да бъдат разклатени, ще бъдат поклатени, а само вечните ще устоят.

Църковен служител на висок пост веднъж изрази пред мен страха си от това, че според него съм описвал Исус, използвайки прекалено човешки термини. Той чувствал, че съм бил твърде близо до хуманизма. Едва ли е така. Хуманизмът признава единствено човека за Бог. Но Исус беше и съвършен Бог, и съвършен човек. Ако е бил наистина човек, то Той е бил точно такъв, какъвто съм аз, човек със същите изкушения и страсти. Авторът на Евреи ни открива, че:

Изкушен така, както съм и аз изкушаван? Синът на Бога? Това е малко трудно за вярване, но е истина. Понякога си мисля, че съм поставен пред такива изкушения, пред които Исус едва ли се е изправял, но Той е бил във всичко изкушен като нас. Яков пише следното:

"Нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях" (Евреи 4:15).

"А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст" (Яков 1:14).

Означава ли това, че структурата на страстта на Исус е същата като моята? Явно е така, защото това е източникът на изкушение - когато се завличаме и подлъгваме от собствената си страст. Но, въпреки това,Той беше без грях. Чувствам се насърчен от факта, че независимо от това, че Исус е бил като мен, Той е имал способността да се подчини напълно на Отца Си, а сега предава тази Си способност, както и безгрешността Си на мен. Исус е бил сто процента човек - изпотявал се е, миришел е, къпел се е, имал е естествени нужди. Бил е сто процента човек и сто процента Бог. Това ме освобождава да бъда смирен, да нося своята човешка природа, да не се опитвам да я крия в присъствието на приятели, да не си слагам маската на духовност, ако ми липсва такава, да се науча да бъда честен относно себе си, да приемам прошка и сам да прощавам.

"Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи до колко пъти като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти, но до седемдесет пъти по седем". (Матей 18:21-22)

Обикновено успявам да простя до три пъти, въпреки че след като съм простил веднъж, съм доста предпазлив. Но Исус иска да се отъждествя с брата, който се бори със себе си, защото иска да се промени, но не винаги успява да го направи. Исус иска да го науча как да прощава като аз самият му простя, точно както Той научи учениците си, казвайки: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Сякаш Исус, независимо от ужасните, дълбоки рани, които ние му нанесохме, моли Отец да се помири с нас и Му казва: "Нека да ги научим на един добър урок - да им простим." Боже, помогни ми да обичам грешника в греха му, а на него помогни да разбере, че го обичам! Грехът е изкривяване на природата, с която сме създадени. Простителността има удивителната сила да поправи това изкривяване. Простителността също е начин за премахване на дистанцията между хората, помага ни да стоим близо един до друг и да се прегръщаме - действия, абсолютно съответстващи на слугуването.
Любов, обвита в човешка плът
Малко са нещата, които изразяват толкова силно топлина и приемане, както докосването. Дори детето оценява докосването. По време на буря през нощта, една майка отишла в спалнята на малкото си момиченце, за да го успокои. Тя му казала: "Не се безпокой, Исус е тук и Той ще те пази". Дъщерята отговорила: "Добре, ти спи тук при Исус, а аз ще отида да спя при татко!" Това дете се нуждаело от докосване. Изглежда толкова нормално, че чрез въплъщението при нас идва Царят-слуга, Който ни докосва и Когото ние можем да докосваме. Библията е изпълнена със стихове, в които се говори за това как Исус докосва хората. Тъй като любовта Му към хората е толкова съвършена, дори прокажените, тези, до които никой не се докосвал, чувствали топлината на ръцете Му. Децата, животните, земята, създадена от Него, са усетили Неговото докосване. Не е чудно, че толкова много от фразите "един друг" в Новия Завет изразяват интимност, която изисква докосване. Не е чудно, че докосването при миенето на краката е било изисквано, за да има общение между Исус и Петър. Не е чудно, че докосването (дори и само до края на дрехата), носи изцерение. Не е чудно, че встъпването в служение изисква също "полагането на ръце". Не е чудно, че дарби и правото за унаследяване се предават от човек на човек чрез полагането на ръце. Не е чудно, че авторът на Посланието към евреите смята полагането на ръце за едно от първоначалните учения на християнството. Исус е бил дори уязвим за докосването. В градината след Възкресението, Той казва на Мария Магдалена да не Го докосва, защото все още не се е възнесъл при Отца Си. Явно нейните женски ласки са били твърде силно въздействащи за Него, тъй като Той все още бил в плът. Докато беше на земята, Исус бе любов, обвита в човешка плът! И дори и сега сагата за въплъщението продължава с това, че Исус ходатайства за нас пред Отец. Книгата Евреи (4:15) ни напомня, че Той все още ни състрадава в нашите немощи.
Като баща и син
Смири Себе Си и стана послушен.

Винаги съм имал изопачено разбиране за подчинението. За мен то е било свързано с неприятния работодател, с изисквания да правиш това, което не искаш да правиш и което смяташ, че не е правилно, но си заставен да направиш от някой по-голям и посилен от теб. Но изглежда не това е смисълът на подчинението в живота на Исус. Каква е разликата? За Него е било радост да се подчинява, защото това е означавало да бъде верен на истинската Си природа, природата на създадените по образа на Бога Адам и Ева, която те са омърсили по собствен избор. Най-характерният белег за живота на Исус бе Неговото пълно подчинение на Неговия Отец:

Тъй като Исус разкрива природата на Бога, би трябвало да приемем, че всички черти, обсъдени на тези страници, описват Бога на цялото творение. Бог и Неговият Син са слуги, примери за подражание, смирени като деца, като най-младия, като последния, като най-малкия, не използват насилие, отдали са всичко от Себе Си. Тези качества, израз на любовта, бяха ръководните принципи и бяха дори задължителни за живота на Исус. Той абсолютно винаги ги спазваше. Исус бе послушен на тази любов към човека, дори и когато бе в Гетсимания, където цената, която трябваше да плати, астрономически нарасна. В най-критичния момент, Той избра да извърши това, което най-пълно разкрива любовта на Отец към нас. Поради егоизма си, аз най-често не успявам да изпълня точно това - да избера да върша тези неща, които са израз на любовта ми към хората. Но Исус знаеше тайната на подчинението, което носи радост. В Матей Той дава на учениците Си по най-сбит начин тайната на Бога, атомът, от който всичко останало се изгражда:

"Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери." (Матей 16:24-25)

"Истина, истина ви казвам, че не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец, понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам..." (Йоан 5:19-20).

Ако успея напълно да приложа този принцип в живота си, всички останали, които обсъждахме тук, ще си дойдат на мястото от само себе си. Това е същността на начина на действие на Бога, същността на това, което държи вселената в едно цяло, на това, което поддържа тялото ми живо, на това, което поддържа Христовото тяло в действие, така че, ако аз активизирам този принцип в живота си, той повече от всичко друго ще отприщи силата на Бога в живота ми. Това не е нещо мистично или тайнствено. Но и не носи в себе си драмата, която други стихове носят и затова лесно го пренебрегвам. Работата ми върху принципа да се отдавам напълно, доведе до много по-големи резултати в съветването ми, отколкото кой да е друг принцип. Той драстично промени собствения ми живот. Всички егоистични сили, които създават в живота страданията и всички останали неправилни неща, се отстраняват от пътя ми, когато вляза във връзка с Божия живот, атомът, който ме кара да действам с любов към хората. Харизматичните дарби, които толкова силно вълнуват хората, също са подчинени на този принцип. Никоя от тях не трябва да бъде използвана за егоистични цели, а само за назидаване на тялото. Дарбите на служенията трябва да бъдат използвани за изграждане на другите. Всяко действие, което не е от полза за другите, е неподчинение и е разрушително за тялото. Нашето благочестие е омърсено от многобройните ни изисквания за святост, които са станали чисто лични и нямат почти никакво отношение към това как трябва да се отнасяме с другите. На един християнски фестивал разговарях с две двойки, едната от които бяха будисти, във връзка със семинара, който бях изнесъл там същия следобед. Някъде по средата на разговора, мъжът от двойката християни запали цигара, като се извини, казвайки че иска да ги откаже, защото пречат на свидетелстването му. Жената от двойката будисти каза нещо, което и до сега ме разтърсва: "Когато някой от нас стане християнин, ние, нехристияните не гледаме на това доколко той живее според някакви самоналожени стандарти за благочестие, а искаме да видим по какъв начин ще се промени отношението му към хората." Почувствах се така, сякаш бях чул Божие слово от нея. Фарисеите можеха да обвинят Исус, че е чревоугодник и винопиец, но не можеха да Го обвинят, че не обича хората. Той беше успял. Той бе послушен на Отец.