Стратегически мениджмънт
Вторият подход е чрез декомпозиране
Изтегляне 383.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- процес на селекция и приоритизиране.
| Вторият подход е чрез декомпозиране. При този подход най-напред се формулира целта от най-висок ранг (визия, мисия, главна цел) и от нея се извеждат останалите равнища на целите. Основните стъпки са прости:
формулира се целта на най-високо ниво (това може да бъде и визията или мисията) тази цел се декомпозира на цели от по-нисък ранг като се дава отговор на въпроса “Какво трябва да се направи за да бъде постигната горната цел”. Изведените цели на второ ниво са средствата за постигането на целите на първо ниво. формулираните цели се анализират (оценяват). Някои от тях може да водят до един и същ резултат (т.е. да бъдат алтернативни, взаимозаменими решения). Тези от тях, които са оценени като нереалистични или неприемливи, отпадат процесът се повтаря докато се достигне до много конкретни цели на най-ниско ниво (предшестващо определянето на действия); по принцип се препоръчва броят на равнищата да не надхвърля 5-7 в зависимост от сложността на главната цел Важна идея, свързана с този метод на извеждане на целите е, че целите се формулират отгоре надолу, а изпълнението им се осъществява отдолу-нагоре. Връзката между различните равнища на целите е от типа “средство – резултат”. Задълбоченият анализ и разработването на дърво на проблемите и дърво на целите генерират всеобхватни системи от цели с голям брой цели, особено на по-ниските равнища. Поради класическия проблем за ограничеността на ресурсите не е възможно реализиране на всички формулирани цели, особено в по-кратки времеви периоди (нуждите винаги са по-големи от възможностите). Това налага осъществяване на процес на селекция и приоритизиране. Той трябва да осигури формулирането на приоритетни цели (и действия), които да осигурят фокусирането на стратегията върху възможно най-бързо и най-ефикасно (с най-малко разходи) повлияване на развитието. Това може да се направи, като например всяка цел се оцени с балова оценка в диапазона от 1 до 3 или от 1 до 5 или просто като се подредят по степен на приоритетност. Оценката (приоритизирането) на целите предполага наличието на определени критерии. Такива могат да бъдат например2: важност на целта, респ. на проблема (може да се измери например чрез броя на засегнатите) степен на неотложност на проблема (проблеми с висока степен на неотложност са не само приоритетни, но обикновено решаването им се залага като краткосрочна цел) степен на изпълнимост (осъществимост) – предпочитат се тези цели, които са по-лесно изпълними и изискват по-малко ресурси връзка с други цели – приоритет се дава на тези цели, които са предпоставка за постигане на цели, определени вече като важни (приоритетни) От гледна точка на конкретните изисквания към целите в предприятието, съществуващите в теорията препоръки могат да бъдат обобщени в шест основни насоки: Целите трябва да бъдат ясно формулирани и добре аргументирани Целите трябва да образуват цялостна йерархична система Целите трябва да бъдат “мобилизиращи”, но и реалистични Целите трябва да конкретизират ясно и точно търсения краен резултат Целите трябва да отразяват интересите на основните вътрешните стейкхолдъри Целите трябва да акцентират върху уникалните характеристики на предприятието Наред с тези изисквания към отделните цели, мениджмънтът трябва да обърне специално внимание и на съгласуваността помежду им. В тази връзка цялостната системата от цели трябва да бъде логична и консистентна, като по този начин се осигурява съвместимост помежду им. Изтегляне 383.5 Kb. Сподели с приятели:
|