Фиг. 3. Модел на връзка между етапите в процеса на стратегическо управление
Отчитането на пряката връзката между целеполагането и останалите елементи на процеса на стратегическо управление е фундаментално правило, което трябва да се спазва от всеки мениджър на предприятие, който пристъпи към определянето на компонентите от стратегически цели.
В самия процес на разработване и формулиране на целите има два основни въпроса:
Какви са изискванията към целите
Какви методи и подходи могат да ни помогнат за да определим и формулираме целите.
От гледна точка на първия въпрос могат да се подсочат два основни модела.
Според първия(Маринов, 2000; Павлов и др., 2001, Rural development…, 2001, Mодул 2, с. 59-60 и др.):
1. Целите трябва да бъдат ясно формулирани и достатъчно подробно обяснени, така че да бъдат разбираеми за всеки, който ще работи за тяхното изпълнение (а и за всички заинтересовани)
2. Целите трябва да бъдат разработени като цялостна йерархична система, а не като несвързан набор от отделни цели.
3. Целите трябва да бъдат “мобилизиращи”, но реалистични - постижими при наличните финансови и физически ресурси и в предвиждания срок, но не и занижени
4. Целите трябва да бъдат операционализирани, т.е. да конкретизират ясно и точно необходимия краен резултат. Проблемът за операционализирането е свързан с начина на формулиране на целите. От една страна те трябва да са формулирани достатъчно широко, но от друга страна трябва да са достатъчно конкретни, за да могат да бъдат изпълнявани. За операционализирани се смятат целите, които са определени от гледна точка на съдържание, величина, време за постигане, място, целева група и пр. и които могат да опишат резултата, който ще се постигне (напр. “увеличаване на заетите в малки и средни предприятия в район Х с 30% до 2002 г.) или продукта, който ще бъде осигурен (напр. “осигуряване през 2001 г. на квалификационни курсове за 400 безработни в район У).
5. Системата от цели трябва да бъде логична и консистентна. Това означава както ясно и просто формулиране на целите, така и постигане на логична връзка и съответствие, от една страна между цели и проблеми, а от друга – между цели и средства за тяхното постигане. В този смисъл целите трябва да се допълват взаимно и да водят до постигането на синергия (ситуация при която 2+2 = 5).
6. Съвместимост, липса на конфликти между целите. По принцип постигането на напълно непротиворечива (безконфликтна) система от цели е практически невъзможно.
7. Целите трябва да бъдат съзвучни с интересите на изпълнителите и да не предизвикват сериозни конфликти в обществото и между заинтересованите .
8. Уникалност, съобразяване с конкретните особености на планирания обект. Често срещана порочна практика в регионалното планиране е заимстване на цели от планове за други страни, райони и общини или пряко от научни изследвания, засягащи други територии (впрочем това е проблем, който се отнася не само до целите!). По този начин се губи индивидуалността на териториалната общност и нейните проблеми и съществува риска целите да не са адекватни на конкретните условия и проблеми.
Вторият модел е така наречения “SMART” модел.
В действителност той е изключително важен за действената ориентация на стратегията, защото формулираните според неговите изисквания цели (задачи) са на практика преходът към разработването на плана за действие и организацията на мониторинга на стратегията. На английски “smart” означава умен. В планирането SMART е съкращение, образувано от първите букви на пет основни изисквания към целите:
| 
