Стратегия за устойчиво развитие на Република България 2007 г. Резюме



страница3/30
Дата30.09.2017
Размер2.78 Mb.
#31314
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30

Ключови цели

За постигането на устойчиво развитие се извеждат ключови цели и принципи, които трябва да се спазват за постигането му.

Принципи, които ще се спазват за постигане на основните цели:


  1. Подкрепа и защита на фундаменталните права: – поставяне на човека в центъра на политиките на ЕС, подкрепа на фундаменталните права чрез борба с дискриминацията и намаляване на бедността и социалната изолация

  2. Солидарност в и между поколенията – идентифициране нуждите на сегашното поколение без да се ограничават възможностите на бъдещите поколения да посрещнат своите потребности.

  3. Отворено и демократично общество – гарантиране правата на гражданите за достъп до информация и осигуряване на равни права

  4. Включване на гражданите – повишаване участието на гражданите в процеса на взимане на решения. Подкрепа на образованието и осъзнаването на принципите на устойчивото развитие.

  5. Включване на бизнеса и социалните партньори – повишаване на социалния диалог, ПЧП

  6. Свързаност на политиките и управлението – повишаване на взаимната връзка между политиките на Европейския съюз и действията на местно, регионално и национално ниво

  7. Интегриране на политики – постигане на пълноценно използване на инструментите за по-добро регулиране

  8. Използване на най-добрите достъпни знания: политиките се основават на най-добрите достъпни знания и имат солидна икономическа мотивация

  9. Принцип на предпазливостта: когато няма сигурни научни доказателства, необходимо е прилагането на процедури за оценка и подходящи превантивни дейности с цел да се избегнат заплахи за човешкото здраве и околна среда.

  10. Замърсителят плаща – замърсителя плаща за нанесените вреди върху здравето и околната среда

Спазването на тези принципи гарантира на всеки индивид права, по отношение реализацията му в трите направления: като гражданин, производител и потребител.




ЧАСТ 1

Изменение на климата и чиста енергия



I. Изменение на климата

С подписването и ратифицирането на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото, България се присъедини към усилията на международната общност за борба с изменение на климата. Страната разработва и прилага ефективно национална политика в областта на изменение на климата, участва в „гъвкавите механизми” на Протокола от Киото и е равностоен партньор в международните преговори към конвенцията и протокола.


Гъвкавите механизми на Протокола от Киото - “Съвместно изпълнение” и “Международна търговия с емисии” позволяват както да се привличат чуждестранни инвестиции в най-интензивните, по отношение отделяне на парникови газове, индустрии, така и да се насърчи влагането на национален капитал в технологии щадящи околната среда.

За да извлече максимална полза от участието си в тях, страната трябва да насърчи мерки за намаляване на емисиите на парникови газове от домакинствата, които са ефективни по отношение на разходите, а в много от случаите за тях не се изискват допълнителни разходи. Тези намалени емисии също могат да бъдат продадени на международния пазар.


Цел: Изпълнение на задълженията на страната за намаляване вредните емисии на парникови газове – използване на гъвкавите механизми, предвидени в Протокола за повишаване на инвестиционната активност в нови екологосъобразни технологии.

Като страна по Рамковата Конвенция на ОН по изменение на климата и Протокола от Киото, България трябва да намали емисиите си на парникови газове с 8% спрямо нивата от 1988 г за периода 2008-2012 г.
Мерки и действия
Изградена е правна рамка за транспониране в българското законодателство на Директива 2003/87/ЕС и Директива 2004/101/ЕС чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. В тази връзка е необходимо и разработване на национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове по силата на Директива 2003/87/EC за 2007 г. и за периода 2008 - 2012 г., който следва да бъде одобрен от Министерски съвет, а след това и от Европейската комисия. В тази връзка е необходимо и въвеждането на процедури за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове от големите промишлени предприятия, което ще се извършва въз основа на издадените разрешителни за емисии на парникови газове.
Ключов елемент е изготвянето на периодични доклади, които се изисква да бъдат представи пред Секретариата на РКОНИК (в т.ч. годишни доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове, национални съобщения по изменение на климата, доклад за установеното количество предписани емисионни единици и други), както и изграждане на национален регистър на транзакциите с емисионни квоти).

ІІ. Чиста Енергия

Основните приоритети на българската енергийна политика1 напълно съвпадат с тези на енергийната политика на ЕС за развитие на конкурентни енергийни пазари, гарантиране сигурността на енергийните доставки при опазване на околната среда и намаляване на факторите влияещи върху измененията в климата. Приоритетните мерки и дейности, залегнали в енергийната стратегия на страната имат за цел интегриран и балансиран подход за осигуряване на конкурентноспособност на българската икономика и енергетика, решаване на проблемите свързани с осигуряване на сигурност и непрекъснатост на енергийните доставки на приемливи за обществото цени и изпълнение на приетите от страната цели за намаляване на факторите, влияещи негативно върху околната среда и климатичните промени.


1. Оперативна цел: Чрез конкурентоспособна енергетика към конкурентоспособна икономика





1.1 Ефективно функциониране на вътрешния енергиен пазар на ЕС

Доскоро електроенергийният сектор беше затворен монопол, но в резултат на процеса на либерализация, който започна в Европа през 90-години електроенергията може да бъде търгувана трансгранично в рамките на един отворен конкурентен пазар. Конкурентните дейности в този сектор включват: производството на електроенергия, доставка и търговия, въпреки че мрежовите дейности – пренос и разпределение – са все още по своя характер разглеждани като естествен монопол, който следва да бъде експлоатиран в условията на регулиране.


Либерализацията на електроенергийния сектор създаде нова конкурентна среда, в която производственият сектор е напълно отворен за конкуренция, което дава възможност и право на милиони индустриални и битови потребители да избират своя доставчик на електроенергия. Приемането през юни 2003 г. на Електрическата и Газовата директиви на Близо 70 % от всички консуматори в рамките на Европейския съюз разполагат с това право. От 1 юли 2004 г. всички небитови консуматори имат възможността да избират своя доставчик, като всички битови консуматори в ЕС получават това право от 1 юли 2007 г.
Либерализираните пазари осигуряват конкурентно ценообразуване и по-добро равнище на обслужване на потребителите. В тази конкурентна среда електроенергийните компании имат моралното и правното задължение да осигуряват непрекъснато електроснабдяване. В този контекст привличането на необходимите инвестиции за обновяване на производствените мощности и изграждането на нови такива с оглед и на ангажиментите, поети в рамките на Протокола от Киото, както и модернизацията на електроенергийната система като цяло, остава основен въпрос, решаването на който ще позволи изграждането на една бъдеща конкурентна електроенергийна система.
В края на 2003 г. беше създадена Групата на Европейските регулатори на електроенергия и газ (ERGEG) за подпомагане на Европейската Комисия с цел осъществяването на ефективната либерализация и функциониране на вътрешния енергиен пазар на Европейския Съюз. Стратегията на ЕК за ефективното интегриране и функциониране на единния европейски енергиен пазар предвижда създаването и по-нататъшното интегриране на регионални енергийни пазари. В този смисъл вече функционират няколко регионални енергийни пазари: Нордическия (Nordpool) начело с Норвегия, Иберийския, Английския, обща зона на единна цена на едро между Франция, Германия и Австрия. В процес на създаване е и Регионалния пазар в Югоизточна Европа.

1.2. Ефективно функциониране на регионалния енергиен пазар на енергийната общност

България участва активно в създаването на Регионален енергиен пазар (РЕП) в Югоизточна Европа. Основата за създаване на РЕП в Югоизточна Европа е положена от Договора за създаване на Енергийната Общност. Договорът е продължение на инициативата за създаване на регионалния енергиен пазар в Югоизточна Европа (ЮИЕ), т. нар „Атински процес”, започната с подписването на Меморандума за Разбирателство относно регионалния електроенергиен пазар в Югоизточна Европа и неговото интегриране във вътрешния електроенергиен пазар на Европейската общност на 15 ноември 2002 г. и продължена с Меморандума за Разбирателство относно регионалния енергиен пазар в Югоизточна Европа и неговото интегриране във вътрешния енергиен пазар на Европейската общност, подписан на 8 декември 2003 г. в Атина.


Целта на Договора е създаването на регионален пазар на електроенергия и природен газ, работещ по правилата и при спазване на екологичните изисквания на Европейската общност и неговото интегриране към общия енергиен пазар. Договорът е в сила от 1 юли 2006 г .

1.3. Междусистемни връзки (TEN-E)

Ефективното участие на България в създаващия се единен европейски енергиен пазар до голяма степен зависи от изграждането на необходимите междусистемни връзки както в електроенергийния, така и в газовия сектор. Във връзка с това са инициирани редица проекти на регионално и многонационално равнище. Действия в електроенергийния сектор:




  • Изграждане на електроенергийна междусистемна връзка с Македония п/ст. Червена Могила (България) – п/ст. Щип (Македония), част от електроенергийната инфраструктура на Европейски коридор № 8, която продължава с изграждане на електроенергийна междусистемна връзка между Македония и Албания и изграждане на електроенергийна междусистемна връзка между Албания и Италия през Адриатическо море, което ще създаде възможност за износ на електроенергия за Италия по това направление и ефективното участие на страните в Енергийната общност;

  • Изграждане на втора електроенергийна междусистемна връзка между България и Гърция п/ст. Марица-изток (Гълъбово, България) – п/ст. Филипи или п/ст. Неа Санта (Гърция), което ще разшири възможностите за износ на електроенергия както за Гърция, така и за Италия по подводна кабелна междусистемна връзка между последните две страни. Проектът е включен в приоритетите на Транс-европейските енергийни мрежи;

  • Изграждане на втора електроенергийна междусистемна връзка между България и Сърбия (Видин-Бор), като част от инфраструктурата необходима за ефективното функциониране на електорнергийния пазар на Енергийната общност.

Действия в газовия сектор:




  • Проект “Набуко” - трансгранична инициатива за изграждането на газопровод от Каспийския регион, Иран и Близкия Изток през Турция, България, Румъния и Унгария за Австрия (газов център “Баумгартен”), а оттам и за страните от Централна и Западна Европа.

  • Изграждане на газопровода Дупница - Димитровград - Ниш между България и Сърбия за доставката на руски природен газ, а на по-късен етап и възможност за доставки на природен газ от Иран и Каспийския регион по газопровода НАБУКО за тази страна, както и за други държави от Западните Балкани.

  • Проект на Транс-Адриатически газопровод от България през Р Македония и Албания по дъното на Адриатическо море до Италия. Този проект е част от развитието на енергийната инфраструктура на Европейски коридор № 8.

  • Проект за изграждане на регионален приемен (регазификационен) терминал за втечнен природен газ на българското Черноморско крайбрежие, чрез който да се доставя природен газ не само за България, но и за другите страни от Енергийната общност, посредством добре развитата българска газопреносна мрежа.

  • Проект за изграждане на газова междусистемна връзка, свързваща България с газопровода Турция-Гърция, която да бъде готова до 2010 г., при изгледи за сериозно забавяне на проекта НАБУКО.

  • Проект за изграждане на междусистемна връзка между румънската и българската газопреносни системи с цел сигурност и диверсификация на доставките

Изпълнението на посочените проекти ще бъде финансирано на принципа на проектното финансиране без участие на бюджетни средства.


2. Оперативна цел: Сигурност на енергийните доставки

2.1. Диверсификация на източниците и маршрутите за доставки на енергийни ресурси

Енергийната зависимост на страната от вносни суровини е 48% за 2005 г. (Фиг.1), което е малко под средното за ЕС. Главната причина за този висок процент е вносът на течните горива и природният газ. Делът на вложените вносни енергоносители при производството на електрическа и топлинна енергия за 2007 г. се очаква да бъде около 29%. (Фиг.2).


Фиг. 1. Енергийна зависимост на страната, %



Фиг. 2. Необходими енергоносители за производство на електрическа и топлинна енергия през 2007 г., % (хил. тут)


България разчита на един основен източник на доставки на енергийни ресурси - Руската Федерация. Ето защо страната ни, чрез сключването на дългосрочни договори с руската Федерация, си гарантира необходимите количествата за функционирането на енергийната система първични енергийни ресурси (природен газ), при пазарно ориентирани цени. По този начин бе избегнато шоковото поскъпване на цената на природния газ след изтичането на стария договор с Русия. Ето защо България полага усилия, свързани с осигуряване на алтернативни източници на енергийни доставки за страната, региона на ЮИЕ и ЕС. Търсенето на алтернативни източници на енергоресурси е необходимо и за избягване на потенциални високи цени, които биха натоварили недопустимо националните икономики.

България е сред основните страни-участници в реализацията на приоритетния за ЕС проект на газопровод “Набуко”, който би осигурил достъпа на България и ЕС до значителните газови ресурси на Каспийския регион и Близкия изток и съответно би намалил зависимостта от засега единствения ни източник за внос на природен газ. Вторият проект със стратегическо значение, на който страната обръща особено внимание в перспектива е изграждането на българското Черноморско крайбрежие на регионален регазификационен терминал за втечнен природен газ (LNG) за осигуряване диверсификацията и гарантиране сигурността на газовите доставки за България и страните от региона на ЮИЕ.



От друга страна съществено значение върху перспективите за осигуряване на сигурност на енергийните доставки и конкурентни цени на енергийните ресурси в региона на ЮИЕ и ЕС ще има и реализацията на посочените по-горе стратегически проекти: нефтопроводите Бургас – Александруполис и Бургас – Вльора, изграждане на енергийната инфраструктура по трасето на Европейски коридор №8 (България–Р.Македония–Албания–Италия), газопровода Дупница-Димитровград-Ниш, изграждане междусистемната електроенергийна връзка с Македония и втора такава с Гърция и др.

2.2. Използване на местни енергийни източници и развитие на ядрената енергетика


Електро и топлоенергийният баланс на страната е добре структуриран от гледна точка на разнообразието на видовете първични енергийни ресурси, но същевременно зависимостта от внос на последните е 25 % за 2006 г. Единственият значим местен енергиен ресурс са нискокалорични лигнитни въглища с високо съдържание на сяра. С цел от една страна да бъде намалена зависимостта от внос на енергийни ресурси, а същевременно от друга страна да бъде намалено вредното въздействие от енергопреобразователните процеси върху околната среда и климатичните промени, като основна цел на енергийната стратегия на страната, се явява рационалното използване на местните енергийни ресурси.

Фиг. 3. Структура на вложените енергоносители за производство на електрическа и топлинна енергия през 2006 г., % на база хил.туг


Основните усилия са насочени към поощряване на инвестициите за оптимално оползотворяване на възобновяемите енергийни източници и за въвеждане на екологосъобразни технологии за модернизация на съществуващите и изграждане на нови електроенергийни мощности на местни лигнитни въглища.
България е бедна на качествени въглища, нефт и природен газ. За 2006г. вноса на нефт от Русия е за около 3 млрд. лв., а на ядрено гориво за около 80 млн. лв. България има запаси на суровини за ядрено гориво, които биха стигнали за работа на ядрените ни съоръжения за над 20 години. Налице е и положителният ефект от ниската зависимост на цената на електроенергията от ядрени централи от колебания в цената на ядреното гориво, тъй като делът му в себестойността на надхвърля 20%.
Ето защо голямо значение за гарантиране сигурността на електроснабдяването, което би довело до намаляване на външната зависимост от вноса на енергоносители, смекчаване на промените в климата, конкурентността и устойчивото развитие на енергийния сектор ще има развитието на ядрената енергетика. Ядрената енергетика има голяма тежест в енергийния баланс на немалка част от страните-членки, тъй като допринася както за подобряване на сигурността на енергоснабдяването, така и за ограничаване на емисиите на парникови газове в борбата с промените в климата и намаляването на емисиите SO2, NOx и прах. В тази връзка за България изграждането на АЕЦ “Белене” е гаранция за енергийна независимост от вносни доставки на изкопаеми горива не само за страната, но и за региона на ЮИЕ, предвид прогнозния регионален електроенергиен дефицит и недостига на електропроизводствени мощности.

2.3. Обща външна енергийна политика на ЕС

България ще продължава да подкрепя формирането и провеждането на съгласувана и координирана външна енергийна политика на ЕС, което ще е изключително полезно за защитата на интересите на Съюза в отношенията с трети страни, с цел гарантиране сигурността на доставките при по-изгодни цени на енергоресурсите .

В тази връзка, основен приоритет ще бъде засилването на партньорствата, включващи всички аспекти на устойчивото развитие с основните производители/доставчици за ЕС, като: Русия, Каспийския и Черноморския регион, Близкия изток и Северна Африка, както и с основните енергийни вносители/потребители в света - САЩ, Япония, Китай, Индия и особено диалога с транзитните страни, като Украйна, Турция и държавите от Южен Кавказ.
България ще продължава да подкрепя създаването на Пан-Европейска енергийна общност, като част от усилията на страните за устойчиво развитие, в основата на която е Енергийната общност на ЕС и страните от ЮИЕ, с включването на енергийните пазари на страните от Машрека и Магреба, т.е. обединяване на Евро-средиземноморския енергиен пазар с Енергийната общност. Към тази Пан-Европейска енергийна общност е важно да се включат и страните от Каспийския регион и Южен Кавказ.

3. Оперативна цел: Устойчиво енергийно развитие

Действията и мерките насочени към постигане на устойчиво енергийно развитие на страната са изведени от основните предизвикателства пред българската икономика и енергетика, а именно: висока зависимост от внос на енергийни ресурси и същевременно 2 пъти по-висока от средната за ЕС-25 енергийна интензивност на българската икономика2, преизчислена през паритета на покупателната способност. От тази гледна точка, действията на българското правителство са насочени към повишаване на енергийната ефективност, стимулиране на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), развитие на ядрената енергетика, като основна част от политиката на страната за намаляване на климатичните промени, поощряване развитието на нисковъглеродно проидзводство на енергия и устойчиво оползотворяване на конвенционалните енергийни ресурси.


Изпълнението, наблюдението и оценката на посочените по-долу приоритетни мерки ще стане чрез приемане на програмен подход, който включва приемането на стратегическа пътна карта/план за действие в дългосрочен период и съответно краткосрочни тригодишни програми, чрез които да се осигури оперативното изпълнение на стратегическия план. Краткосрочните програми ще съдържат подробен план за изпълнение, включващ конкретни действия, механизми и източници на финансиране, органи за наблюдение и оценка на изпълнението на програмите и др.
Посочените по-долу целеви стойности и времеви хоризонт в програмните документи надхвърлят тези посочени в обновената стратегия на ЕС за устойчиво развитие, предвид факта че отразяват и приетите цели от ЕС на пролетния Европейски съвет 2007.

3.1. Използване на Възобновяемите енергийни източници

България води последователна политика за поощряване производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Със Закона за енергетиката3 се въвеждат напълно изискванията на директива 2001/77 на ЕС и насърчителни механизми за всички производители на електрическа енергия от ВЕИ, като: задължително изкупуване на цялото количество произведена електроенергия от ВЕИ, приоритетно присъединяване на нови мощности, преференциално ценообразуване за период от 12 години, възможност за сключване на дългосрочни 12 годишни договори за изкупуване на електрическата енергия. През 2006 г. производството на електрическа енергия от ВЕИ в страната е 4254 ГВтч. Предвид факта, че 97,2% от произвежданата електроенергия от ВЕИ е от водни централи (за 2006 г.), а останалите 2,8% е от вятърни, то производството силно се влияе от климатичните условия. Това е и основната причина България да си поставя индикативни цели за производство на електрическа енергия от ВЕИ.


За подпомагане на първоначалните инвестиции в технологии за производство на електроенергия от ВЕИ са създадени специализирани кредитни линии. Оползотворяването на потенциала на местните ВЕИ е заложен като приоритет и в Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013. Отделни операции са включени в Оперативни програми „Конкурентноспособност на българската икономика”, „Регионално развитие”, програмата за „Развитие на селските райони”.
Дейности, оперативни цели и задачи

Разработване и приемане на Програма за дългосрочно развитие на възобновяемата енергия и биогорива:




  • Тази програма следва да се основава на оптимизиран подход, отчитащ наличния потенциал и националните особености и ориентиран към това, заложените в нея цели да бъдат постигнати при най-ниски разходи при смекчаване на ценовите последствия върху крайните потребители.Програмата ще включва следните задчи:

  • Изготвяне на пътна карта и Национален план за действие за постигане на индикативната цел за 20-процентов дял на възобновяемата енергия в общия енергиен баланс до 2020 г.;

  • Изготвяне на план за действие за периода до 2010 г. за постигане на индикативната цел за 11-процентов дял на производството на електрическа енергия от ВЕИ до 2010 г.;

  • Изготвяне на пътна карта и план за действие за постигане на минималната цел от 10-процентов дял на биогоривата в транспорта до 2020 г.;

  • Изготвяне на пътна карта и План за действие за ускорено навлизане на възобновяемата енергия за отопление и климатизация на бита и малките и средни предприятия.

  • Изготвяне на план за действие за развитие на използването на биомасата до 2020 в съответствие с Плана за действие за развитие на биомасата на ЕС от декември 2005 г.

3.2. Енергийна ефективност

Със Закона за енергийната ефективност4, подзаконовата нормативна база и програмните документи, произтичащи от него в България се създава необходимата благоприятна среда за повишаване на енергийната ефективност и съответно конкурентноспособността на всички икономически сектори на страната. Концепцията на ЗЕЕ се основава на виждането, че либерално развиващите се процеси в пазарната икономическа среда за подобряване на ЕЕ следва да се подкрепят от прилагане на мерки и действия за постигането на формулираните национални приоритети и цели в тази област, обуславящи се на пазарно-ориентирания подход.


Таблица 1. Макроиндикатори за енергийна интензивност на българската икономика, 2004г.

Индикатор

Мярка

България

ЕС255

Превишение, %

ПЕИ

koe/€2000p

0.346

0.179

93

КЕИ

koe/€2000p

0.167

0.117

43

Отношение

-

0.483

0.654




Забележка: Стойностите за ПЕИ и КЕИ са определени след привеждане на БВП към базисни цени от 2000 година. За целите на сравнението с ЕС, БВП на България е коригиран с паритета на покупателна способост (purchasing power parity) на националната валута (лева).6

Източник: ENERDATA-Франция (www.odyssee-indicators.org)




На ниво крайно енергийно потребление (КЕП), българската икономика не е най-интензивната в ЕС. Зад нас са: Латвия-0.172 koe/€2000p; Чехия – 0.183 koe/€2000p; Люксембург-0.202 koe/€2000p и Финландия-0.225 koe/€2000p. На ниво първично енергийно потребление (ПЕП) нашата страна е безспорен лидер. Следва ни Естония с 0.324 koe/€2000p. В момента нашата икономика изразходва до два пъти повече първични енергийни ресурси за производство на единица БВП. Стойностите на енергийната интензивност (ЕИ) на националните икономики се влияят силно от икономическата структура (съотношението между секторите) и структурата на крайното енергийно потребление (дяловете на потребяваните горива и енергии).


През последните години в страната ни се наблюдава процес на нарастване на потреблението на енергия, главно поради:

  • Продължително и стръмно нарастване на БВП и необходимите за осигуряването му нарастващи количества енергийни ресурси;

  • Застаряващи технологии в енергоемките браншове на българската индустрия – симптом за недостатъчни инвестиции;

  • Нарастващо потребление в сектор транспорт – бавно обновяване на МПС за превоз на товари и МПС за превоз а пътници в обществения транспорт

  • Нарастващо потребление в сектор транспорт в частта лични МПС – естествен стремеж за възстановяване на влошения стандарт на българина и повишаване използването на личния транспорт в посока нормалните европейски нива;

  • Нарастващо потребление в битовия сектор – стремеж за възстановяване на температурния комфорт в посока нормалните европейски нива, осигурен от нарастващите доходи на населението.

За подпомагане прилагането на политиката за подобряване на енергийната ефективност в страната успешно се реализират редица проекти по схема “публично-частно партньорство”. Примери за такова успешно партньорство са: (1) Фондът за Енергийна ефективност в България (ФЕЕБ), създаден по силата на Закона за енергийната ефективност7, специализиран във финансиране на енергоефективни мерки на търговски принцип; (2) кредитни линии в областта на енергийната ефективност и ВЕИ, частично финансирани със средства по линия на Международен фонд „Козлодуй” и участие с кредитен ресурс от страна на ЕБВР и ЕИБ, насочени към малки проекти, с ползватели домакинства, частни дружества и енергоефективни проекти в общинския и частния сектор.

Активни действия са предприети за осигуряване на средства и от Структурните фондове на ЕС за съфинансиране на проекти в областта на енергийната ефективност.

Възможност за подкрепа за научно-изследователска и развойна дейност и технологични иновации, както и разработването на политики, програми и стратегии, вкл. за повишаване на обществената култура и знание в областта на енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия, съществува в рамките на енергийните програми на ЕО, в които участва България, а именно – Седма рамкова програма и Интелигентна енергия – Европа.
Дейности, оперативни цели и задачи:

Разработване и приемане на актуализирана програма за енергийна ефективност. Тази програма следва да се основава на прилагане на интегриран подход, при който целите да бъдат постигнати без това да доведе до забавяне на общия икономически растеж в страната и ще включва следните задачи:



  • Изготвяне на пътна карта с оглед постигане на целта за 20% намаляване на първичното енергийно потребление до 2020 г. и 13% намаление на първичното енергийно потребление до 2020 година, в която да бъдат определени националните цели и средства за тяхното постигане.

  • Изготвяне на тригодишен План за действие, с който да бъдат своевременно създадени необходимите предпоставки за изпълнение на дългосрочната цел.

3.3. Емисии на парникови газове

Европейската схема за търговия и изискванията на директива 2003/87 са въведени в българското законодателство със Закона за опазване на околната среда, подзаконовата нормативна база към него и Националния план за разпределение на емисионни квоти за участие на Р България. В обхвата на Схемата влизат всички енергийни предприятия в страната. Схемата за търговия с емисии в България поставя общата рамка за развитие на енергийния сектор и може да се окаже най-мощния стимулатор за инвестиции, подобряващи ефективността на производство и намаляващи изпусканите в атмосферата вредни парникови газове.


Дейности, оперативни цели и задачи
Програма за намаляване на емисиите на парникови газове от енергийните инсталации ще включва следните документи задачи:

  • Изготвяне на пътна карта за поетапно намаляване на емисиите, вкл. оползотворяване на възможностите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия

  • Изготвяне на план за действие за постигане на целите, ориентиран към въглищната индустрия, включително към въвеждане на нови технологии

3.4. Нови технологии и нисковъглероден баланс на страната

Политиката на Р България за въвеждане на нови екологосъобразни технологии, особено за използването на местните енергийни източници, включително въглищата е необходимо да намери баланс между екологичното законодателство, необходимостта от ограничаване на сериозната енергийна зависимост от външни източници и политиката за насърчаване на икономическия растеж в страната.


Дейности, оперативни цели и задачи

      • Изпълнение на програма за ускорена газификация на страната

Програмата ще включва следните задачи:

  • Изготвяне на пътна карта за 30-процентова газификация на населението до 2020 г.

  • Изготвяне на план за действие за постигане на 11-процентова газификация до 2011 г. в съответствие с дългосрочната програма за енергийна ефективност) и включващ предпоставки за постигане на дългосрочната цел до 2020 г.

      • Изпълнение на програма за нови енергийни технологии

Програмата ще обхване:

  • Изготвяне на пътна карта с прецизни поетапни цели, съобразени с реалистичния потенциал

  • Изготвяне на технологичен план за постигане на целите, съобразен със съвместните европейски технологични инициативи

      • Изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Белене”






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница