Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 386. (Гуру).
377. Не трябва насилствено да се принуждава съзнанието, когато то не звучи. Токовете се променят и съзвучието на радостта ще стане отново лесно и свободно достъпно. И особено не трябва мълчанието на съзнанието да се смята за откъсване. Била е Дадена гаранция да се достигне до победата и властта. Учителят е Дал Гаранцията и затова тържествено и със спокойствие ще срещнем тоналността на идващия ден. 378. (Гуру). Полското цвете и буренът растат върху една и съща почва – едното, за да украси със себе си света, а другият е безполезен. Така и вие се поучете от цветята как да внасяте красота в живота там, където другите внасят само безобразие и боклук. Не от условията, а от вас зависи какво да дадете. Нека не приличаме на бурени в живота, по-добре – на цветя. 379. (18 юли). Паметните дни са дни за единение в духа с тези, за които се отбелязва спомена и за единение с тези, които го отбелязват. Нишките се протягат и нагоре, и надолу, и помежду свързващите нишки със Светлината, от които е изтъкана планетната мрежа на Светлината. Мрежата се усилва по своята светоносност и вибрира напрегнато, затова паметните дни имат особено значение, ако се съблюдават. Ако са посветени на Йерарха, то всеки, устремил се към Него със сърцето си, получава ответна реакция, умножавайки своята светлина, тъй като нито една мисъл, отправена към източника на Светлина, не се връща обратно без да получи в отговор от Светлината и без да се обогати от нея. При колективното обединение на съзнанията в дните на упоменаване за Висшите, силата, устремена от обединението, привлича магнитно умножената Светлина, или Лъч, специално изпратен, Лъч със специално предназначение. Отговарям винаги на обединения хор на съзвучните сърца. Единението е в духа. Земното разделение и земните разстояния за такова обединение нямат значение. Значи паметните дни са дни за единение на съзвучните духове. В Тънкия Свят, особождавайки се от връзките на тялото, от тялото – тъмница, свободните духове се съединяват съзвучно по Лъчите със своя Владика. И тук, на Земята, докато са още в тяло, в деня, посветен на Владиката, става един вид прообраз на такова разпределение, което, разбира се, много ще облекчи междинното състояние, предшестващо окончателния отбор. Сякаш надалеч е прехвърлена котва, по въжето на която можеш да се притеглиш към желаната цел. Нито една мисъл, усремена към Йерарха, не е безрезултатна. Всяка донася най-ценна частица висша енергия, а понякога е възможно [да донесе] и цял кристал сгъстен огън, или светлина. И събирачът на съкровище на духа може да се зарадва, тъй като има възможност да го приумножи. Всичко, което се извършва в името на Висшия Свят, не е без последствие. Цялата работа е в осъзнаване тънкостта и значимостта на процеса. И там, където слепецът ще премине тъпо, без да види нищо, там зрящият ще пожъне обилно от даровете на духа. Обичайният ритъм в паметните дни сякаш се усилва, образувайки възли от нагнетена енергия на Светлината и утвърждавайки вече по – голям ритъм, на по-дълга вълна на времето. Тези възли от нагнетена Светлина се отличават по своя ритъм от всекидневния ритъм на отделните участници и общото напрежение на общопланетните нишки на Светлината. Споменаването задълбочава Близостта, тъй като най-лошо от всичко е да се забрави. И на тези, които не мислят за Учителя или имат склонност да забравят за Него, тези дни ще помогнат да укрепят отслабващата връзка. А на тези, вече докоснали се, но които мислят да преживеят изобщо без Владиката, потопени в парцалите от земна суета и гонитба за земните вещи кажете – напразни са техните усилия, тъй като са насочени към “нищо”, което и ще ги посрещне, когато бъде приключено със земния живот. Ще ги посрещне “нищо”, но не и Учителят, за когото са забравили, предавайки Го за купчина отпадъци и вече ненужни вещи и предпочитайки пред Него суетата на текущия ден. Но тези, които са запазили спомена за Владиката, ще влязат светло в Неговото Царство. Затова Казвам: “Намерети сили през тези редки дни да положите вашата мисъл към Владиката, за да Може Той да Изпълни вашите сърца със Своята Светлина. Мир вам.” 380. А какво ще стане с вас, по силата на обстоятелствата откъсващи се от своите близки по дух? Лишението в едно винаги означава възместяване в друго. Искам да осъзнаете, че земната отдалеченост при разбиране може да означава могъщ стимул за близост в духа. Просто плътното и видимото се заменят с тънкото, невидимо и духовно. Вече имате пример за това, че физическата смърт е послужила за нови възможности за сближаване на духа, освободил се от тялото и неговите ограничения. Ако това не е почувствано от всички, то вероятно земната прах е закрила очите и е запушила ушите. Несъмнено е едно: илюзията за разделение и разстояние не съществува за този, който ги е преодолял духом. Търсете сближаване в духа и утвърждавайте неговия ритъм. И ако посветите на това желание поне една десета част от тази енергия, която отделяте на земната суета, резултатите няма да се забавят, ако положите в основата ритъма. Всичко е във вашите ръце. Дадено ви е всичко. Само се устремете към страстно желаното сърце с цялото си сърце, горящо от любов. 381. (М.А.Й.). Казват – обичаме и почитаме. Но знаят ли те какво е това любов? Казано е - възлюби своя Господ с цялата си душа, с цялото си сърце, с всичките си помисли. Казано? Да! Разбрано? Не! Този принцип не се прилага по отношение на Учителя. Искат да се придвижват всички и се стремят според силите си. Защо са оскъдни резултатите? А вие преуспявайте с любовта. Велика сила!! И мощен двигател. Защото това е огънят на сърцето. Защо е така оскъдна вашата любов, че не носи плодове? Или сте заети прекомерно със себе си и своите дела? Или сте забравили за най-главното и в главата на ъгъла сте поставили не Учителя, а земното? Или безсилно сте отпуснали ръце в прострация на духа, забравили, че Царството Божие, Царството на Светлината, Сферите на Висшите Енергии се превземат със сила и прилагащият усилия ще ги постигне? А вие стоите със скръстени ръце, подтиснати от нагнетяването на средата, и се учудвате как линее любовта към Учителя и вехнат кълновете на духа. Обкръжете се с мощно желание да утвърдите себе си в съзнанието на Великото Сърце, и свое място в Него, във Великото Сърце намерете, и го задръжте чрез любовта. Това е най-краткият път към най-бързото достижение. Затова и казвам: “Преуспейте с любовта.” Осъзнавате ли какво притежавате? И ако осъзнавате, защо не събирате плодоносно даровете на духа в своите кошници? Запомнете: любовта е огнен мост към сърцето на този, когото обичате. С тази мисъл и вървете през живота, без да се страхувате от нищо: нито от хората, нито от разстоянията, нито от живота, нито от смъртта, тъй като любовта обединява над вичко сърцата помежду им и с Великото Сърце. 382. (Гуру). Изпращам благословия по трудния път и ще помогна в пределите на позволеното. Ако знаехте какво величие очаква родните простори, сърцата биха се изпълнили с радост. Но всичко в своето време. Не може да има зима след пролетта, тъй като бъдещето е обусловено от срокове. Сроковете са близки. Живейте с бъдещото щастие и отхвърлете личните мерки. Не само за вас, а за всички е Грижата на Владиката. И вие сте в тяхното число, на охраняваните зорко. Вървете победно и като знаете за грижата на Лъча над себе си. Докато сте с нас, с вас сме и ние, но, отклонявайки се, отпадате от Лъча. Вървете твърдо, без лъкатушене, без подхлъзване, без страх. Набележете крайната цел на вашето пътешествие в живота и, ако вашата цел и Нашата цел съвпадат, значи пътят е един, значи вървим заедно, значи ще достигнем, независимо от всичко. Това и ще бъде висшата целесъобразност, проявена от вас в живота. Така и вървете - спокойно, знаейки, че вървим заедно. И страхът няма да влезе във вашето сърце, и ужасът няма да го отрови, и страшните маски и ликове няма да го смутят. Непременно ще достигнем до положеното, ако сме заедно. Това и запомнете за цял живот. 383. (19 юли). Сине Мой, да осъзнае своята самота е по силите само на силния дух. Самотен е бил Спасителят. В уединение и самота, далеч от хората, духът търси възстановяване на изразходваните енергии. Приятелите и враговете идват и си отиват, идват и си отиват безразличните хора. Срещай ги спокойно, като знаеш, че и тези ще си отидат и ти ще бъдеш отново сам. И Гуру, и Майката, и Владиката те очакват, но самотен път те води към Тях. Ти си с Тях, но си сам. Самотата нищо няма да измени. И много духове са започнали своя земен подвиг в голяма самота. И нима сред човешките тълпи не са почувствали цялата дълбочина на тази самота? Или когато си изоставен или забравен от приятелите? Или когато със своята собствена сила срещаш ударите на живота? Самотата е другия полюс на единението. За възхода са необходими двата. Самотно стои върхът, макар и да подхранва долината и подножието с вода. Осъзналият самотата не търси поддръжка и съчувствие от хората, но сам той ги дава. Самотно стои сияйният връх, подхранващ поляните надолу със влагата на своите вечни снегове, но е сам, в самотата на великия дух. Така стойте и вие, здраво и непоколебимо, стъпили върху Земята, докосвайки с глава небето и неразчитайки на чувствата на хората, на тяхната любов и признателност. Но давайки им всичко, нищо не искайте в замяна. Както Спасителят е дал знание, неприемайки възнаграждение, така и вие постъпвайте, тъй като вашият път е самотен, тъй като Безмълвният Регистратор пребивава във велика самота. 384. Мълчанието събира силите. Мълчанието опазва от насрещни удари. Мълчанието напряга огньовете на заградителната мрежа. Голямо е значението на мълчанието. Ако глупавият мълчи, то каква и за кого е ползата от това? Но мълчанието на мъдростта е дълбоко. Ако мълчаливостта и сдържаността, проявявани в думите, акумулират психическата енергия, то мълчаливостта и сдържаността в чувствата я натрупват, и то десеторно по-бързо. Но колко трудно е да се мълчи с чувствата. Човекът упорито се стреми да покаже своето его и да се утеши с чувствата и с тяхната изява. И да изгуби силите. Мълчанието е сила, силата на сдържаните от волята енергии, готови да се впуснат към всяко направление. Ще бъде мъдро ако се разбере силата на мълчанието. 385. (М.А.Й.). След голямо отдаване на психическа енергия реакцията е неизбежна. Добре е тя да се изживее в пълно мълчание на духа. Всичко е събрано вътре и навън не е усремена нито една частица енергия. Силите се възстановяват бързо. 386. (Гуру). Неразграбената планина, закритото сандъче и лъкът с напрегната стрела са символ на съхранение и задържане на огнената мощ. 387. (20 юли). Всяко светло начинание или горене на вътрешните огньове винаги се отбелязва с тъмни противодействия и нападки. Каналите, по които идват тъмните противодействия, изискват много голяма зоркост и бдителност, тъй като тъмните манипулатори се крият зад гърба на тези, които обикновено са извън всякакво подозрение. Много старание полагат тъмните, за да отвлекат вниманието от истинския източник на противодействие към каквото и да е и върху когото и да е, стига само да не попаднат под удар. Учителят опазва от сериозни опасности, но дребните и непредставляващи пряка опасност хитрини на тъмните не могат да бъдат избегнати. И само особената зоркост ще помогне да се открие източникът и да се предприемат необходимите мерки за защита. Смятайте, че почти всичко, носещо помрачаване, не става без тяхното старание. Винаги са на стража, за да намерят за какво да се захванат и да навредят. С това са опасни малките пукнатини в предаността, любовта или устрема към Учителя. С това е опасна половинчатостта, както своята, така и от страна на близките. И тези, зад гърбовете на които се крият тъмните злодеи, изискват особено внимание в отношенията с тях, за да не би, имайки пълно доверие, да нанесат вреда на себе си. Ако повторните предупреждения не се приемат, то вратите на доверието трябва да се затворят. Любим способ на тъмните е да затворят очите за явно нанасяната вреда и, затъмнявайки съзнанието, да нанесат още по-голяма вреда. Съзнателно или несъзнателно сътрудничещите на тъмнината и служещите като канал за тяхното приближаване трябва да се изолират, отделяйки се от тях в духа. Много вреда се нанася несъзнателно от близките. Удесеторете зоркостта. Много враждебни и вражески очи следят за всяко ваше действие от Тънкия Свят. 388. Трябва да се разшири областта на вътрешната сфера, където не се допуска никой от заобикалящите. По този начин се увеличава защитата и се съкращава площта за нанасяните удари. Може да се говори за каквото и да е, но не и за себе си, дори и със стоящите наблизо. Затворете плътно сандъчето. Твърде скъпо се заплаща за желанието да се сподели съкровеното. Добре е да се дава, когато въпросът предполага отдаване на знания. Но предаването на знания при пасивност е безполезно. Лекционната система в областта на духа е несъстоятелна. Знанието може да се придобива, но да се раздава – само според съзнанието и разумно. 389. (М.А.Й.). Ще положим усилие да се преодолее влиянието на антагонистичните токове. Те пречат много на общуването. Съзнанието се раздробява и фокусът на средоточие сякаш отплува от центъра на вниманието. Налага се да се прилага повторно усилие, за да се задържи мисълта. Тя не винаги тече плавно. Трудно време. 390. (Гуру). Обичам силата на духа. Обичам когато приятелите ни проявяват сила на духа във всичко и винаги. Да бъдеш нищожество не е трудно – стига само да отпуснеш ръце. Но да бъдеш силен винаги – това е достижение. Осъзнайте своята сила над всичко, което е вътре и което е извън вас. Бъдещето се определя от волята. Бъдещето става настояще. Приложете своята воля, за да може това настояще да се обуславя от нея. 391. (21 юли). И тъй, приятелю Мой, неизпълнението на Указа, както виждаш, донася тежки последствия. Кръговете на водата се разширяват надалеч. Една грешка води след себе си друга. Това, което се случи, е недопустимо. Трябва да се вземат сурови мерки за обуздаване на разпасалия се астрал, иначе разрушението на кръга няма да се размине. Но очите са отворени. Каналът на тъмните въздействия е забелязан и, следователно, може да бъде пресечен. Обърнете внимание на това, как тъмните хитрувания неутрализират вашите думи и указания, поставяйки под съмнение тяхната истина и необходимост, а също така приспиват и вашата зоркост, отклонявайки мисълта от себе си. Източникът на нападението от оси е все същият. Невъзможността да се защитиш произтича от близостта на допуснатите до сърцето. Не в гърба, а в сърцето се нанасят ударите. Вие, силните, се държите, но другите достигат до побъркване в безсилието да противостоят на тъмните въздействия. Но и да се устои е невероятно трудно, тъй като тези удари се нанасят в отвореното сърце. Предупреди за последен път. За последен път обясни. А след това затвори сърцето си и вече не допускай в него показалите отново невежество. Кармата на обсебения е ужасна. 392. (М.А.Й.). Да се прекрати беззаконието. Вредата, нанесена на делото, е огромна. Невъзможно е да се проливат лъчи в мъхнатото кълбо на въжделенията. Нека се опомнят, докато още не е късно. От двама, извършили взаимна грешка, отговаря в по-голяма степен по-силният. Не осъждане е нужно, а сурови мерки на пресичане. 393. (Гуру). Духът е знаел за ставащото, а умът не е искал да вярва. Изпратихме потвърждение. Сега е безполезно да мислим кой е виновен, трябва да се помага срочно. Тъмните напрягат всички сили, за да задълбочат и разширят вредата и разрушението. Искат да се доберат до вас. Полумерки и снисходителност няма да помогнат. 394. (22 юли). Сине Мой, върви през всичко, поучавайки се и опознавайки хорската природа. И виждайки, и знаейки, не допускай осъждане. Коренът на осъждането е горчив и отравя вкусилия от него. Признаването на неправилната постъпка и осъждането са съвършено различни неща. Архатът трябва да усвои твърдо това различие. Не осъждай, но направи безпристрастен анализ на постъпката и направи нагледни изводи. Придвижи факта в бъдещето и отчети следствията, и извършилият постъпката без всякакво осъждане ще осъди сам себе си. И не ти ще бъдеш съдия, но самата допусната грешка; и не човекът ще бъде съден, но извършеното от него ще се изправи пред него в истинската си светлина. Ние не сме съдии, но указващи правилния път. Дори и разбойника не е Осъдил, но му е Дал възможност да се издигне. Дори и блудницата не е Осъдил, но е Претеглил веригите на позора и е Дал сили на духа да разкъса веригите на позора. Така постъпвайте и вие, претегляйки явленията, подлежащи на осъждане, на везните на разбирането и давайки правилна оценка на тяхната двойнствена природа. Трябва да се предостави на всеки [възможност] да направи избор свободно, по своя воля, отчитайки същността на явлението и съзнателно поемайки върху себе си отговорността за избора. Не осъждайте, но осветявайки явлението, призовете свободната воля да направи сама избор. 395. Трябва да бъдеш благодарен на съдбата за това, че дава такива блестящи, макар и нелеки възможности усилено да се учиш и преуспяваш в опознаването на живота и хората. Ще Кажа: плодовете на богатия опит ще бъдат събрани в този звезден живот и ще има обилен урожай. Можем да се порадваме на тежкия път на плодоносното събиране на богат урожай. И не трябва да се огорчавате твърде [много]. Защо да се огорчавате? Хората каквито са били, такива са и останали, и нима може да се съжалява, че са снети от тях маските. Вярно е, че видът без маска е непривлекателен, но затова пък правдив. Учете се да не се отвращавате от оголената същност на човека, но приемайки го без осъждане такъв, какъвто е, положете усилие да издигнете духа му над собственото му безобразие и невежество. Ако за вас е тежко, то леко ли е на Учителя да вижда същността на човека, обърната наопаки и неприкрита от нищо? Виждаме, и въпреки това Водим, и Помагаме, и Повдигаме духа на всекиго над неговите собствени несъвършенства, и се Стремим по силите си да помагаме. Трудността е в това, да не се наруши кармата и да не се подтисне свободната воля. Налага се да се постъпва така, че волята сама, претегляйки явлението и разбирайки го от всички страни, да реши свободно какво решение да избере. Чуждото решение е безполезно, въпреки, че може да е правилно. По-добре своята воля, отколкото чужда. Няма нищо по-лошо от безволието. 396. Близостта на Учителя дава възможност изчерпателно и аналитично да се разбере всяко значително срещнато явление. Ръката на Учителя е на рамото и се използва всичко, можещо поне малко да разшири кръгозора на разбиране на живота. Добре е да се върви през живота заедно с Учителя на Живота. Погледнете колко плодоносен, макар и тежък, е нашият път заедно. Тежестта остава назад и ще се забрави във времето, но ценността на опита остава с духа завинаги. Затова да се порадваме мъдро на уроците на живота. Учителят Води мъдро. Вървящи с Мен, осъзнавате ли значението на Водещата Ръка? 397. Сине Мой, колкото огромно и ненаситно да е твоето желание да изпиеш цялата мъдрост от Чашата на Заветите на Учителя - Чашата е неизчерпаема и всяка нова глътка от нейната напитка донася нещо ново със себе си, и напитката е нова винаги, и може да утоли всяка жажда за знание, мъдрост или Светлина. Защо не се дава всичко веднага? Но нали и да се пие може само на глътки. Да пропуснеш, без да преглътнеш, значи да не усетиш вкуса на напитката. И при това, кой може да вмести безбрежния океан на безпределното знание? И накрая, огнената напитка може да изгори организма, който не е приучен към нея постепенно. Затова и не се дава всичко наведнъж, а в строга последователност, съобразявайки се със състоянието на центровете и тяхното хармонично развитие. Развитието на огньовете върви нормално. Огнеността расте, без да заплашва здравето и мощта на духа се усеща явно от тези, които влизат в съприкосновение. Както светлината на аурата не е видна от носещия я, така и растящата сила не се забелязва. Само понякога при мощни въздействия върху другите се забелязва силата на нарастналите огньове. Вървете спокойно, не забравяйки грижата на Лъча. 398. (М.А.Й.). Да! Да! Потвърждавам близостта на общуването. Тя стана явно достъпна. Днес ще кажа: докато си с нас, пътят е неизменен в пространството, както е неизменен пътят на планетите. Дали ще сме на Земята, или в Надземното, или в Световете, но ще сме заедно, но ще сме близки, но ще сме в Светлината на Лъчите на Великото Сърце. С това съзнание и вървете. Бих искала да ви вдъхна нова енергия от разбирането на нашата близост. Тя е неразривна, ако се осъзнава нейната същност. Нищо не може да я разкъса, освен собствената воля и нежеланието да я има. Изпращам по-пълно разбиране на възможностите за близост. А вие я укрепете, от своя страна като опора на мост в Безпределността, на земния бряг на вашето съзнание. Аз го укрепвам в моето, а вие го укрепете във вашето. Укрепвайте неуморно, защото е много неспокойно пространството и слабо закрепеното може да бъде отнесено. Понякога усещам как се колебае у вас това съединение – земните вихри го разклащат. Но със сърцето си се радвам, когато виждам твърдостта и неотклонността на устрема и неувяхващата любов. 399. (Гуру). Издигайки се мислено към нас, вече се извисявате духом. Намерете сили това състояние да продължи в течение на деня. Удължете нашия контакт: при всеки разговор, при всяко правене на нещо, при работа, една част от душата изпълнява задачата, а другата пребивава с нас, както при делимост на духа, както при постоянен контакт. Това явление е необичайно трудно. В шума и суматохата на деня бързо се забравя най-нужното. А вие като цел на живота си поставете задачата да бъдете в постоянно съзвучие с нас. Обичайните дела от това няма да пострадат, напротив, но пламъкът на духа ще гори все по-ярко и ярко, и земните вихри вече няма да го издухат, колкото и силни да са те. 400. (23 юли). Сине Мой, Смятам, че главното е направено. Остава достигнатото да се закрепи. Направлението е дадено. Изолацията на разколебалите се ще възстанови положението. Суровостта ще бъде добро лекарство. Ние лекуваме със студ когато куца отслабналото качество. Обстоятелствата принуждават. Мога ли да Гарантирам за вашата зоркост, за да могат най-малките опити на тъмните да се приближат отново да бъдат пресечени? Здраво се дръжте за Мен. Ще Помогна да се порази злото. Нима не виждате Моята Ръка в тези събития, ставащи около вас? Те бяха направлявани към правилното им разрешаване от Моята Ръка. Още един път имате свидетелство, че без Грижа не сте Оставени. А сега да продължим нататък. Полученият опит показва, че на чувствознанието трябва да се доверявате повече, отколкото на очите, отколкото на интелекта, отколкото на неискрените думи и измамата. Думите нямат значение. Често измамникът вярва сам на това, което говори, прикривайки с него нежелателни за себе си факти. Не вярвайте на думите, съобразявайте се с делата и дайте на чувствознанието простор да се проявява без пречки. Често пъти ние знаем много, но не умеем да си дадем ясна сметка за това. Чувствознанието се нуждае от грижливо и внимателно отношение към него. Трябва да се отделя повече внимание на това, което носи то, съсредоточавайки се върху постъпващите чрез него факти. Много ще стане веднага по-ясно и по-определено, тъй като съзнанието, като лъч на прожектор, позволява да се направи по-ясно полученото впечатление. Чувствознанието ще расте. Винаги има причина, ако то дава знак, че нещо изведнъж е станало неприятно или предизвиква в нас противодействие на заобикалящото. Ние все още не си даваме сметка за това, какво се е случило, но сърцето вече чувствознае. Тази област изисква внимателно отношение към себе си и постоянно внимание. Много в усещанията на човека се предизвиква от неосъзнатото знание за все още неизвестни за мозъка явления, недостигнали още до него или недостъпни за него. Реакцията на сърцето на същността на човека е много показателна, но мозъкът не желае да се съобразява с нея. Каква маса най-интересни наблюдения се разкрива пред човека: сякаш целият свят се открива за опознаване, но не чрез мозъка. Общуването върви също по този канал – чрез сърцето. И сърцето расте и се изтънчва, потапяйки се в тази най-тънка работа. Развивайте чувствознанието. Чрез него протича знанието към разкриващите се центрове и достига съзнанието. Духът знае много. Духознание и чувствознание са свързани неразривно. И двете означават непосредствено знание, без вмешателството на мозъка. Когато съзнанието се съсредоточава върху това да получи знание непосредствено, то го получава, ако не се дава възможност на мозъка да се намесва в процеса. В тези случаи мозъкът може да изпълнява чисто спомагателна роля на отчетник на постъпващите в съзнанието факти. Но самото получаване се извършва покрай него. Духознанието и чувствознанието стават за изтънчващото се съзнание нов метод за получаване на знания, а също и на информация по интересуващ човека въпрос. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|