Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 435. (М.А.Й.).
421. (Гуру). Воинът не се оплаква от това, което за еснафа би се оказало непоносимо, както и невъзможно. Воинът има своя оценка за ставащото. Негов спътник е опасността. Неговото притежание е това, което е с него. Той може да гледа безстрашно в лицето и смъртта, и мечът е готов да се вдигне срещу врага, без да се смущава. Така и вие бъдете винаги готови да поразявате тъмните. И не се смущавайте от нищо. Радвайте се на всеки случай да се преборите с тъмнината. Воините на Владиката са непобедими. 422. (28 юли). Трябва да се оповести на света високото явление на Майката на Агни Йога. Трудността се заключава в това, че всичко постижимо от човека се постига от него в съзвучие. Само съзвучните съзнания могат със своите сили и със своето разбиране да проумеят и то далеч не напълно, какво са имали те в лицето на този велик дух. А са имали много. Хората са нарекли мъченици на науката тези просветители на човечеството, които са искали да му дадат плодовете на своите мисли и дела. Много от тях са били измъчвани, много са били преследвани, много са били заобиколени от насмешки, клевети и чудовищно неразбиране. Неразбирането от страна на хората е тяхна съдба – на великите. И къде са тези, малцината, които са оценили явлението на Великата Майка достойно, според дълбочината на своето разбиране? Те са малко, те са много малко, но техен дълг пред себе си и пред другите е да споделят своето разбиране и да разкажат на тези, които знаят по-малко или не знаят, за значението на живота на този Велик Дух, дарил със своята Светлина Нашата планета в най-тежкото време на преходния период от царството на Рибите към Епохата на Водолея, към Епохата на Огъня, когато човечеството навлиза в Новия Свят. Тя е показала със своя пример прообраза на това, което човекът трябва да стане някога. Огнените центрове на Нейния организъм бяха разкрити и запалени. Тези огньове се разпалиха в грубите земни условия. Да отдадеш себе си мъжествено на изпитанията на пространствения огън в името на бъдещето, в името на това, да дадеш пример на хората за бъдещите достижения на духа - това означава да предадеш своето тяло на разпъване и страдание, тъй като земните условия и състоянието на земната аура не съответстват и не благоприятстват това изтънчено огнено състояние на организма. Сякаш груби напукани пръсти се докосват грубо и невежо до най-тънката струна на арфата, арфата на духа, създадена за това да възприема музиката на сферите, отговаряйки ѝ със звучене на невидимите струни на сърцето. Отворените центрове са много рядко явление. В такава форма, каквато е била при Нея, никога още никой от хората на Земята не е постигал такава висота. Това е означавало овладяване на чувствознанието. Знанието на духа е било достъпно за Нея. Тя просто е знаела. Съществуването на тази форма на знание и неговата възможност трябва да се допусне. Ковалевская е знаела решението на най-сложните математически задачи веднага, без изчисления, чрез високо огнено чувство. Това е при Ковалевская, гений – математик. В Майката на Агни Йога пък хармоничното разтваряне на огнените чакри е направило Нейното чувствознание всестранно, като нито разстоянията, нито земните далечини не са били препятствие за Нея да знае. Тя е знаела. Тя е знаела много и по-близо от най-близкото е била близо до Владиката. Разбирате ли какво означава да бъдеш най-близък на Владиката? Наистина в Нея виждате Висшето, тъй като зад Нея е вече Самият Призоваващ. Може да се обиколи целия свят, може да срещнеш най-умните хора, може да срещнеш тези, които представляват земните авторитети във всички области на знанието, но сред тях няма да намерите такива, които биха могли да се поставят редом с Нея, тъй като е несравнимо несравнимото. Нейната област е областта на духа, областта на бъдещето, областта на тези най-чудни и изумителни достижения, които след време ще станат достояние на хората. Вестителка на бъдещата Светлина, настъпваща в света, може да бъде наречена Светлата Майка. Тъй като със Своя пример Тя е показала това, което в далечно, далечно бъдеще ще може да достигне всеки. Тя показа със себе си верността на Учението на Огнената йога. Тъй като това, което е било дадено в Учението, при Нея е било прилагано в живота. Да се говори за истината е едно, да се провъзгласява истината е едно, но да представяш чрез себе си провъзгласеното е нещо съвсем друго, нещо много трудно и недостъпно за хората. Тя даде със себе си примера на огнена устременост, преданост и любов към Владиката на Светлината, Най-Височайшият от всички, били когато и да било на Земята или предстоящи да бъдат. Неговият Велик Облик Тя направи близък на тези, които видяха в Нея Посланица на Светлината и най-приближена на Него. Умряла не Я почитайте, тъй като е жива. По-добре Я считайте заминала за Светлина за вас. И ако не знаете как да се докоснете до Нея, повярвайте на тези, които знаят, че това е възможно, че любовта е по-силна от смъртта, и че нейните стрели, огнени стрели, преодоляват пределите на световете. Наследството на огнената Майка е голямо. То ще бъде забелязано и разбрано в цялата си дълбочина след векове. За да се види една голяма картина изцяло и да се осъзнае нейният смисъл, трябва да се отдалечиш от нея на известно разстояние: отблизо няма да видиш. По същия начин, за да разбереш мисията на Великия дух, трябва да се отдалечиш от него във времето и вече в перспективата на вековете и даже хилядолетията, да се разгледа изследваното явление. Но някой вече знае, някой вече прозира това бъдеще, когато дължимата оценка, внимание и почит ще бъдат заслужената съдба на Великата Майка. Какво знаят хората за пространственото Служене, какво знаят те за Космическата работа, за сътрудничеството със Сферите на Висшите Огнени енергии и с Йерархията на Светлината? Как могат те да съдят за тази незрима и невидима за тях Нейна работа, Отдала в служене на хората целия си живот и всички свои сили. Наистина отдаде своята душа за ближния, Нейното голямо сърце пребиваваше в огнен подвиг на живота. Този подвиг е велик, това е геройство на духа, изискващо благодарение на своята продължителност напрягане на всички сили, продължило през целия живот, и често тялото не е издържало. Плътта изнемогваше и само суровата и твърда воля поддържаше слабеещите земни сили. Да! Много изнемогваше и боледуваше често. Но тези болки бяха свещени, тъй като мощта на горящите огньове, с голям труд съчетани с физическото тяло, дисхармоничността и грубостта на земните условия и ниското състояние на мнозинството са способствали за задълбочаването на тези непредаваеми с думи трудности за изтънчване на огнената същност, за да се пребивава в земно тяло. Но пребиваваше, но се трудеше през целия живот, без да отпуска ръце, но остави голямо наследство след себе си, но помогна на всички, обърнали се към Нея, показа Светлината и как да се стигне до Учителя на Светлината. Как да се предаде с думи това неизказуемо, което Тя донесе на света, но желаещият да се приближи може винаги да дойде и да почерпи от Нейната Светлина, и поне веднъж, докосвайки се със сърцето, да усети че е намерен пътя, че е възможно да се приближиш до източника на истинското знание, и можеш да пиеш от него, вече без страх, че ще ожаднееш отново. Този, който е намерил щастието да усети в сърцето си лъча на Великата Майка на Агни, той се докосва до огнения източник на безсмъртието. Всичко е Едно. Единно средоточие на всичко Съществуващо. Единна е Йерархията на Светлината. Духът, намерил прекия път чрез сърцето на Посланичката на Нашата Светлина, възхожда към Фокуса на Единната Светлина. Така Възлагам на хората да разкажат за Огнената Майка на Светлината. 423. Отново Потвърждавам! Давам право да свидетелстваш за Огнената Майка на Светлината. Давам това Поръчение. И това свидетелсво ще бъде огнено. И върху него ще стои огненият печат. Никой няма да пише за Нея така, тъй като на теб е дадено това право. Почувствай го със сърцето си. Ще те съпътстват и възможностите на Указа. И ти Давам право да говориш от нейно име, както ти е Дадено право да говориш в Мое Име и от Мое Име. Не мисли за дребното и житейското, когато се дава великото. Какво ни интересува гласа на тялото или Земята, когато беззвучният Глас на Владиката звучи ясно в сърцето. В направените Записи днес имаш потвърждение на Моите Думи. Ще напишеш книга за Майката. За Майката много можеш да кажеш. И Самата Тя ще ти помогне да изпълниш мисията на живота. Мисли за Нея, свързана тясно и близко с теб. Отворени са вратата за пряко и непосредствено общуване с Нея. Не пропускай възможността. 424. (М.А.Й.). Радвам се на новата близост, тъй като всеки ден е нов и аз, и ти, следващи Владиката, тъй като Владиката е нов винаги. Оттук и нашата новина – моя и твоя. Нови мисли и задълбочена близост, като първите лъчи на светлината, озаряват вътрешния свят след нощната пралая и донасят със себе си нови вести, нови мисли и чувства. На мен е близък Владиката, а ти си близък на мен, и ние заедно сме в Светлината на Владиката. Ще ти помогна да съставиш книга за Майката. Тя вече съществува, но трябва да премине и да се оформи през твоето съзнание. Затова не тъгувай – нейното съдържание е голямо и материалът е много – всичко няма да се вмести, тъй като стоях на прага на Безпределността и гледах в Безпределността. Ще получиш много в своя стремеж да направиш Записи за Майката. И не мисли за това какво да напишеш. Сам Владиката ще Укаже и ще Напълни свръхмерно с мисли сърцето. За мен е радостно да усещам как в твоя дух моят образ расте и се прояснява. Но заслугата не е моя, нито твоя, а на Владиката, чрез мен и чрез теб да извести света за Свелината на Неговите Лъчи. И аз, и ти сме нищо сами за себе си, но Той, Владиката, който пребивава в нас, Той Твори Своята Светлина в нас. Така и вървете с Името на Владиката през живота на Земята по пътя към Безпределността, по безпределния път. 425. (Гуру). Волята е всичко в човека. Това е онова, което той притежава, и чрез което той има своето битие като индивидуализирана същност. Ще посветим на волята нашето желание и нашите усилия здраво да я укрепим. Славно се бори с тъмните безстрашния дух. Ще добавим и воля в желанието за борба с тъмата, за да бъдеш следващия път още по-силен. Пътят е решен и волята го охранява. Нека никой и нищо да не посмее да намали огъня на волята. Няма да дадем на никого и на нищо власт над своята воля. Аз те укрепвам в осъзнаването примата на волята като висш атрибут на духа. И тъй, смело напред и нищо няма да стане пречка по нашия път, нищо и никой. 426. (29 юли). Какво да се вземе на далечния път? Само най-необходимото. Не трябва да се претоварваш с дреболии. Напътствието също предвижда главното, но не и подробностите. Подробностите произтичат от главното, като негово логическо следствие и затова за тях можеш да не се безпокоиш. Но главното, но най-главното трябва да се обгори в съзнанието с огнени букви. Не е беда, ако са изпуснати детайлите, но е беда, ако е забравено главното. Главното е Учителят. Без Него няма път. Къде ще вървиш без Него? Може да си представиш дори и Безпределността, но какво ще правиш в нея без Учителя? Лесно е да се объркаш там, където няма нито край, нито начало и където е трудно да се разчетат знаците, и където липсват обичайните указващи знаци. Единствено само Йерархията на Светлината е като устои на мост в Безпределността. Затова най-нужното, най-ценното, най-основното трябва да се пази повече от всичко. Пътят на човека е безкрайно дълъг. Неговите отрязъци на Земята и в световете се различават рязко един от друг. Взети поотделно те са лишени от краен смисъл. Но свързани от разбирането в едно, представляват непрекъснатият път от искро-монадата до богочовека и по-нагоре. За утвърждаване на това разбиране на неразделимия път, всяка крачка по него, всяко явление в него и всичко, случващо се с човека, трябва да се разглежда не само по себе си, не взети поотделно, а именно като неотделими частици от този цял, неразделен път. Едно явление, взето в неговата неотделимост от пътя на живота, веднага ще заеме полагащото му се място в общата схема на нещата и тогава монетата пред очите вече няма да закрие Слънцето, и преходното – вечното. Това ще доведе до съизмеримост – най-нужното и неотменимо качество на истинския ученик. Трудно е да се предпочете крещящата суета на деня, тъй като “доста е на деня злобата му”, но огненото помнене за неотменимия път и везните на Безпределността ще помогнат да се обуздае ръмженето на тържествуващата суета. Не навън, но в духа, в съзнанието и, призовавайки волята, и потапяйки се вътре в себе си, макар и за миг, могат да се намерят сили да се противостои на най-яростния натиск на житейската мътилка и суетата на деня. Учителят защитава вашата душа от поклонението ѝ на фантомите на преходното и временното и утвърждава духа. За какво са всичките ваши дела, всички безпокойства, всички старания, цялата суета, всички огорчения, трудности и обиди, за какво е всичко, ако Учителят го няма? Онези, които са се предали на суетата на живота, не познават Учителя, затова техните дела са мъртви, и животът им е безпросветен, и не знаят накъде вървят и за какво живеят. Но вие знаете и няма да поставите преходните дела по-горе от главното. Лесно е да се разбере, но не е лесно да се утвърди това разбиране в живота. Трябва много решимост, много мъжество, много твърдост, за да се постави Учителя на Светлината над всичко и повече никога да не се отклонявате от поставената цел, каквото и да правите, където и да сте и каквито и условия да ви обкръжават. Мястото на Учителя е в главния ъгъл. Този ъгъл не е в дома, но е в съзнанието. Макар че дори и в стаята може да се постави стол за Учителя, на който никой да не сяда. Този стол е като символ на Неговото постоянно Присъствие. Ние сме пътници в безпределността и съзнането, настроено на този ключ, ще намери в него сили да завърши докрай своята симфония на живота. И както музикалната симфония може да премине в определена тоналност, така и животът на човека. Ключът е Даден в ръцете, останалото зависи от получилия го. Животът се преминава със собствените крака и всяка крачка трябва да направиш сам, със собствени усилия. Такъв е законът на живота. Вървете, вървете, а Аз ще Помогна. 427. Искам да ви видя силни, устойчиви, несломими и, осъзнавайки своята сила, вървящи безстрашно през живота. Ще Умножа силата. Ще Дам спокойствие и ще Изпратя осъзнаване на огнената мощ. Духът ликува победно, когато побеждава. Искам да ви виждам винаги победители. Моят избранник и призваният от Мен към победа е винаги победител. Учителят Призовава към победа и Усеща огнено тази ваша победа. Онези, предалите се на мъртвия живот, не познават победата. Но вие, вървящите с Мен я познавате. И вече разбирате какво означава да бъдеш винаги победител. Имало е и трудности, имало е и борба, и облаците са се сгъстявали страшно, и сте били обкръжени от тъмните, но ето... Учителят е до вас и всичко е минало, и огненият венец украсява челото на победителя. Затова и вървете смело напред, знаейки, че и занапред ви очакват нови победи. Вървете със съзнанието, че е невъзможно да не победите, че поражението е невъзможно, че към победата Води Учителят. Така и ще преминете целия ваш земен път, от победа към победа. Това съзнание дава сили, дава увереност, дава твърдост на ръката и неизменност в знанието на духа, че Учителят е близо. Войни Мои, не за поражение съм ви Призовал, а за победа. Сражавайте се, борете се, воювайте винаги против тъмнината, вървяща срещу Светлината и знайте винаги, че поражението е участ на тъмните злодеи. Ние Побеждаваме винаги. Сега е нанесено страшно поражение над тъмнината. Водачът им е унищожен. Те вече не могат да устоят. Те разбират това. Тяхната борба е борба на отчаянието. Толкова по-смело и по-твърдо се сражавайте. Толкова по-уверено нанасяйте удари, тъй като тъмата е поразена. Дребните тъмни все още воюват, тъй като не знаят, че с техният повелител е свършено. Но големите знаят и отчаянието на тяхната обреченост ги тласка към безсмислена, безнадеждна и неистова борба. Но вие знаете и затова се преизпълнете с мъжество докрай, до пълната победа над тъмнината, когато всички нейни слуги ще бъдат изгонени от вашата планета. Към тази крайна победа Вървим бързо и твърдо. 428. (М.А.Й.). На моите любими изпращам поздрав, а с него и лекокрили мисли за това как в труда и борбата със себе си, как в тесните условия на земния живот да се научат да летят в духа. Разберете, скъпи, че духом можете силно да се стремите към мен, да се стремите и да бъдете в близко общуване с мен. Малко е да се каже за това, малко е да се разбере, но трябва да се усети със сърцето и да се утвърди в сърцето, и чрез сърцето да се устремите към мен. Нашата задача е да заздравим близостта, за да бъде лесно преуспяването при получаването на мисли по този канал. Изпращам мисъл за радостта от близката победа над планетната тъмнина. Когато завърши Пришествието, място за тъмнината няма да има. Последният съд ще отсъди и тя ще бъде изпратена на Сатурн, за разложение заедно с тази зловеща планета. Бъдещето е радостно и светло. Нека тъмата да не заслони настоящето. Приобщете се към моята радост на духа за отсъденото Пришествие на Светлината. Идва победно. 429. (Гуру). Не броим грешките, а победите. По тях и се отбелязва победния път. За какво да говорим днес? Освен за това, че ценим високо предаността и помненето. Тези нишки, свързващи с нас, са по-здрави и от стоманени въжета. И как можем да замълчим, ако на нашето сърце се чука с преданост. Няма да мълчим, а ще отговорим. Но защо сте толкова малко вие, съхранили предаността? А къде са останалите, призваните, отговорили и забравили, забравили този, който ги е призовал! Но нашето внимание и светлата помощ на нашата стрела е за вас, незабравилите. Сред тях, незабравилите, виждам с радост сърцата, горящи с преданост и съхранили паметта за това, кой ги е призовал на подвиг в Името на Учителя на Светлината. За тях е моят поздрав, и грижа, и радост от единението в духа. Може да се помисли за това какво би било, ако учениците на Спасителя са забравили за Учителя на Светлината. Нямаше ли да умре Неговото Дело, и нямаше ли да бъдат напразни Неговият подвиг и кръстни мъки? Забвението не подобава на пътищата на Светлината. Чрез забвението и най-добрите начинания могат да се обрекат на смърт. Учителят не Забравя, не забравяйте и вие. 430. (30 юли). Сине Мой, приобщил се към Светлината, възможно ли е да се предадеш на тъмнината? Нищо телесно не може да бъде от Светлината. Всичко, засягащо тялото трябва да бъде под суровия контрол на волята. Тялото е роб, духът е стопанин. Идеалът е пълното овладяване на тялото и всички негови чувства. На известно стъпало и при известни условия е необходимо пълно въздържание, и дори бракът е невъзможен, тъй като “Можещият да вмести да вмести”. Стъпалото на Адепта на съкровеното знание предявява много изисквания към духа. Какво от това, че Гаутама Буда е бил женен и е имал дете. Когато е дошло време за Служене се е наложило да се откаже от всичко и да остави всичко. Преобръщайки древната пословица, може да се каже: “Quod licet bovi, non licet Iovi”, тоест: “Каквото е разрешено на бика, не е разрешено на Юпитер”. 431. (М.А.Й.). Всеки, който отново се приближава към вас и е допуснат до сърцето, налага голямо натоварване и със своята тежест пречи на сърцето да се издигне към Светлината. Не е лесно на Владиката заради неговите последователи, не е леко и на последователите заради вървящите след тях. Но иначе не може. Как тогава ще се служи на Светлината? Посрещайки обръщащите се, трябва да поемете тежестта върху плещите съзнателно, без да се съблазнявате с розови надежди и самозалъгване. 432. (Гуру). Неопитният новак гори от желание да поучава всички само на първите стъпала. И само опитният ученик гледа на предаването на знания като на нелеко и отговорно задължение, приемайки върху себе си тежестта на несъвършенствата на приближилите се до него. Труден е пътя на разпространителя на светлина. 433. (Июль 31). Знаете ли какво струва на Учителя всеки, приближил се до Него и приет от Него? В Своята сфера Той допуска и претопява в чист метал вашите неизживяни несъвършенства. Така също и на вас не ви е радостно от приближаващите се към вас, а е сурова задълженост и обременяване на вашия дух със собствените им слабости и несъвършенства. Само неопитността и невежеството се стремят да поучават всички, но опитният ученик знае, че всеки допуснат до сърцето налага върху него трудни и продължителни задължения. Не минувачи допускате, а тези, с които ще се наложи да вървите докрай и да вкусвате от техните несъвършенства, докато не бъдат изживяни. Необходими са голямо търпение и търпимост. Ученичеството е един от видовете Служене на Светлината. Задължението да предадеш част от своите знания на известно количество търсещи души представлява неписан закон на духа. Много неблагодарности очакват всеки на този път. Признателността е рядко качество. Толкова повече го Ценим. А вие проявете много търпение, търпимост и загриженост по отношение на тях, дошлите при вас. Но не настоявайте пред никого. И с дошлите са достатъчни грижите и огорченията. Мислят, че носят радост със своето непросветлено съзнание. Това чувство е възможно в началото, докато се разпалват огньовете. Но когато новодошлият започне да проявява ярко своята разголена същност под въздействието на Светлината, радостта се заменя със сурово разбиране трудността на задачата при трансмутирането на човешката душа. Проявете голямо търпение и търпимост така, както и Учителят ги Проявява към вас. Нима мислите, че Му носи радост да Гледа вашите тъмни неизживяни качества и да се докосва до тях? Но Вижда и Търпи. Търпете и вие. И главно, не осъждайте това, което подлежи на доизживяване. Осъждането само усилва неизживяното. Анализът не е осъждане. Трябва да се обсъди, но не да се осъжда. И често виждате как вашите старания да извисите техния дух и да го задържите на достигнатата височина, са безсилни. Но Учителят се ражда при следването на този неблагодарен път. Този, който иска да стане Архат, приема на своите рамене тежестта на учителството и изпива до дъно чашата на хорското отношение. 434. Ще намериш радостта от живота в радостта от Служенето на Владиката. Скучно е да се живее за себе си и празно, но ако посвещаваш на Него своите дела, вършени в живота, радостта става достъпна. Учителят – това е вашето бъдеще, въплътено в конкретния Облик. В мислите за бъдещето винаги може да се намери радост, тъй като там несъвършенствата на настоящето липсват. Утвърждавайте неговата реалност, реалността на бъдещето с по-голяма сила, отколкото сумрака на настоящето. Сумракът свършва, тъй като е преди разсъмване и Светлината предстои. 435. (М.А.Й.). Днес е тежък ден и ще бъде трудно да се пише. Затова ще кажа само една дума – неотстъпчивост. Нека тя да бъде водещ магнит в тези трудни дни. 436. (Гуру). Най-трудното ще бъде и най-лесно, и най-бързият път към достиженията. Хората забравят за другия полюс на трудността – за лекотата. Трудността ще се преобърне в лекота, но лекотата – в най-трудното. Затова нека трудността не ви спира, тъй като знаете, че няма по-лек и по-бърз път да достигнете, освен през трудността. Лекотата не дава достижения. Опитният ученик избира трудния, но затова пък най-кратък път. Така по-бързо ще достигне. 437. (1 август). Сине Мой, едно и също явление при различни обстоятелства може да предизвика съвършено противоположни чувства. Да загуби всичко, което притежава човек, при условие - да придобие Учителя и пълно единение с Него в духа, при внезапно откритата способност да Го вижда и да чува Неговия Глас, ще бъде за човека не загуба, но най-висшето щастие, възможно на Земята. Работата не е в самото явление, а в отношението към него, в нагласата на съзнанието. Първата крачка към утвърждаване на властта над явленията от този свят е да се осъзнае, че както и да се отнася човек към каквото и да било, това отношение се обуслава от неговата воля – осъзната или неосъзната в дадения момент или някога по-рано произнесла своето решение именно така, а не по друг начин да реагира на явлението и да го смята за добро или лошо, приятно или неприятно и така нататък. Трябва да се разбере, че към всичко, ставащо с него, човек се отнася така, както той иска. Затова едно и също явление може да служи за някого като източник на радост, а за другиго – на мъка. Да се разбере това ще бъде първата крачка по пътя на мъдростта. Ако се научите да се отнасяте към всичко не така, както ви се иска, не така, както е привикнал човек, не така, както е прието обикновено, а така, както иска мощно родилата се негова воля – това ще бъде втора крачка. Възможно е даже да се упражнявате в този процес на волева съзнателна реакция към явленията в живота. Измамили са ви ... Колко е полезна твоята измама, ще каже многоопитния ученик. Нещо са откраднали или нещо е загубено. Значи, дошло е време да се придобият нови вещи. Умрял е любим човек... Добре е и това, значи, дошло е времето да станете още по-близки в духа и да се премине границата на смъртта в общуването с него. Така постъпвайки и така размишлявайки можете да промените коренно отношението си към всичко ставащо и да се отнасяте към него не така, както се отнасят обикновено хората, а мъдро, утвърждавайки своята власт съзнателно върху отношението си към всичко, което се случва навън и вътре. Това и ще бъде победа над света. От роб неволник, роб на обстоятелствата и условията на живот, човек се превръща в господар на самия себе си. Тъй като да победиш себе си в себе си означава да победиш света. Всичко е в съзнанието, всичко се обуславя от него. И получавайки ударите на живота може да се призове към живот биполярното зрение на духа и да се види противоположния полюс на явлението, точно компенсиращ и уравновесяващ получения удар. Време на трудности и борба..., но затова пък растеж на силите, време за огорчение и обременяване на духа..., но затова пък разширяване на съзнанието и растеж на духа, дни да угнетеност и притеснения..., но затова пък свобода на духа от веригите на Земята. Оттук и радостта като особена мъдрост, оттук и радостта от препятствията, оттук и освобождаване от кармата. Рефлексът на съзнанието говори властно за това, че трябва да се помрачиш от поредното събитие на деня, но волята утвърждава още по-властно своята свобода от лунното наследсво на миналото и казва, че в нейните ръце е да установи един или друг ъгъл на отношение към всяко явление в живота. Нека волево да дадем свобода на волята да утвърждава нашия жизнен път и отношението към различните явления по този път. Има много различни видове разнообразни робства, във властта на които се намира съзнанието. Днес е дошло време да се разбере това, за да се освободиш от всички тях със силата на въстаналия дух. Радвам се или тъгувам, но затова, че искам това и се радвам, именно, радвам се не затова, че нещо е радостно, но затова, че духът иска чрез волята да наложи радостта. Всичко е във властта на човека в неговия микрокосмос, както и всички реакции спрямо явленията на външния свят. Трябва да се разбере много добре, че властта над себе си и свободата на духа се утвърждава от волята. Наистина, лаборатория за всички усещания представлява микрокосмоса на човека и ще бъде голяма победа за човека над себе си, ако чрез своята воля може да предизвика всяко усещане само заради това, че го иска неговата воля, макар и всичко обкръжаващо да крещи яростно и настойчиво: не! Това означава да се върви против течението на утвърдената с векове обичайност, вкоренила се в съзнанието на милиони хора. Това и ще бъде озареният път на победителя, това ще бъде победният път. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|