Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1037. (29 декември).
- 1038. (30 декември).
- 1039. (31 декември).
1035. (28 декември). Някои неща влияят и усилват притеглянето. Това, което се случи, нека да бъде като урок за по-дълбоко разбиране на живота. Космати ръце са надвиснали над проводника на духа, затова е толкова труден контактът. Индия също сега не е такава, както по-рано. Голяма роля за това изиграха Гуру и Майката. Най-близките представляват фокус за предаване на Светлина, възли на предаването. И в това е смисъла на техния живот на Земята. С това сте Ми нужни и вие. Ценно е вашето предаване - съзнателното получаване и предаване. Приемници на Светлината на Владиката за предаване, но знайте своето значение. Тъмнината настъпва към вас, за да ви унищожи и сведе до нула мисията, изпълнявана от вас и вашите пътища. С всички способи се старае отначало да погаси и особено чрез наблизо стоящите. Поддържам светлината на вашия дух постоянно, за да не угасне, но тъмните не отпускат ръце нито за миг. Помнете за това ежечасно и здраво се дръжте за Мен всеки миг, всяка минута. Във всички дела, лоши и добри, каквото и да правите, не прекъсвайте нишките на връзката, нишките на сърцето и тогава дори вашите лоши постъпки ще имат в себе си елементи светлина, иначе тъмнината ще погълне. Тъй като във всичко, дори и в най-лошото може да се намери нещо добро. Само деянията на тъмните са наситени единствено с тъмнина. Но вие, дори и постъпвайки по земному, се дръжте здраво за Мен във всичко, което правите. Сега няма друг начин, иначе няма да се задържите. Тъмнината е станала сатанинска, усещайки своя край. Тя ви изпраща тежки, потискащи мисли, тя изпълва докрай съзнанието с безнадеждността и безизходността на отчаянието. Тя лишава от радост и надежда за бъдещето. Знайте, че всички тези мисли и чувства не са ваши, а са подхвърлени от тъмнината. Вие застанете по-близо и по-плътно до Мен. С Мен и ще устоите. Натискът ще свърши и ще бъде много печално, ако те прегорят проводника със съмнение, недоверие и отрицание. И тъй, помнете: във всичко което правите, с Мен. А Аз вече сам ще Отбера за бъдещето това, което е по-ценно. Прощава се много там, където има непоколебима любов, преданост и устрем. А тъмните изпращат стрели към вас. Стрелите се забиват в съзнанието. Върху стрелите има надписи, смущаващи устойчивостта на духа към Мен. Само много опитния ученик може да отличи своите мисли от чуждите. Но знайте, че всичко помрачаващо, обременяващо, всичко, което предизвиква съмнения, недоверие и отрицание, се изпраща от тъмнината. Ето че отново беше оказано върху вас и се оказва тежко мислено въздействие. Вие се задъхвате в изпращаните задушавания, а те гледат и се радват злобно, виждайки как отслабва и гасне светилника на духа, Запален от Мен и поддържан с такъв труд. Аз Съм Светлината на света, както и вие, когато сте с Мен неразделно и здраво. Ето защо се стремят да ви отделят от Мен и един от друг. На тях им е необходимо на всяка цена непременно да се вклинят мужду нас, за да могат да вредят. С това са и вредни някои простъпки, че се извършват далеч от Мен. Давам Указание да се държите за Мен във всичко и винаги, каквото и да вършите. С това ще намалите вредоносността на своите погрешни действия, извършвани отделно от Мен. Дръжте се за Мен здраво всяка минута, във всички дела - така Заповядвам. И нищо не вършете в откъснатост от Мен. Вече разбирате, че иначе не може. Иначе ще ви преборят, тъй като са излезли не малките, за да ви противостоят. В единение с Мен ще победите. А с разединение ще се поставите в положение на пълна откъснатост и незащитеност, и под яростните удари на тъмнината. В единение с Мен ще устоите. И нима е толкова важно къде ще насочите своите стъпки, ако единението е нерушимо и няма ли да Укажа правилното решение и нужния път в нужния момент? Отхвърлете всички пречещи мисли и се дръжте за Мен така, както бихте се държали за спасително въже, когато висите над пропаст, тъй като под вас е бездна и от нея се протягат нокти. 1036. Учителят Дава своя коректив на всяко явление от живота, на всяка уловка на тъмнината – съответстващо Указание. Но то се дава едва след като е видяна или почувствана тази уловка, тъй като само опита дава възможност да се учиш. Той е тежък, но необичайно плодоносен. Допускам да се приемат удари в щита, за да може толкова по-изкусно да се отразят след това още по-изострените и по-опасни. Не се оплаквайте, че се учите от живота. Животът е школа, а Учител – Самият Владика. Няма да бъдете никога нито изоставени, нито напуснати. Но не се отвръщайте със сърцето си от Мен, а вярвайте, вярвайте докрай. Ще Покрия с купола на разбирането всяко ваше стълкновение с тъмнината и ще Дам сили да се преодолее натиска. Но борбата е неизбежна, а също и напрежението, и нагнетяването, и непомерното обременяване. Вървим по ръба и да се откъснеш от Водещия е невъзможно, тъй като ще бъде немнуемо падението. Държейки се здраво за Мен ще преминете през всички пропасти и бездни, но се дръжте и то здраво. Моментът е опасен. Сънят с тигъра, бродещ около дома, е символичен и Указва за грозящата опасност от тъмните. Добре е, че сте подготвили надеждно оръжие за унищожаване на хищника. Сънят отрази вашето действително положение и готовността за смъртна схватка. Но ще победите, тъй като сте с Мен. 1037. (29 декември). Най-трудно е да се задържи завоюваното. Малко е да се достигне, трябва и да се задържи. Деянието, извършено в духа, го следва като сянка, хвърляйки я далеч напред и оцветявайки с нейната същност бъдещето. Добре е ако тези деяния са добри. Ако те са отрицателни, то бъдещето се помрачава от тях. Тъй като всичко, преживявано от човека, влиза в сферата на неговата аура и се проявява в нейната същност. Всичко извършено пребивава в човека, влиза в него като негова съставна част. Човекът е израз на това, което е извършил, тоест на неговите действия, постъпки и мисли. Главното са мислите. 1038. (30 декември). Блуждаенето отдалечава от целта и колкото повече, толкова по-далеч. Така че: към каквото се приложи сърцето, с това и ще пребъде, но не и с Мен. Затова Казвам: “Обичайте Ме”. Умеете да обичате земното и хората, и да бъдете в мислите си с любимите постоянно. Същото приложете и към Мен, ако искате да пребъдете с Мен. Любовта ще бъде магнитът, притеглящ към себе си това, което обичат. Ако няма притегляне, значи няма и любов. Любов не на думи, а в сърцето. И ако любовта съхне и бяга от сърцето, как да се помогне? Научете се да обичате над задимеността и нагара от земния живот. 1039. (31 декември). Мечтата, тоест мисълта, води човека. Надеждата е също мечта за бъдещето. Всички, които са водили след себе си хората, са вървяли с мечта, тоест с вяра в бъдещето. Това бъдеще никога не се е осъществявало в размера на тяхната мечта, тъй като суровата и жестока действителност е внасяла своите неизбежни поправки. Така също и надеждата никога не се изпълнява в рамките на това, на което се надява човека. Ако не беше така, откъде са тогава толкова разбити надежди, разбити животи, щастие, изчезнало като дим? Тъй като този, който е отдал своя живот за хората също се е надявал на нещо, отдавайки живота. Но ако те знаеха, че течението на живота и хората ще изопачат коренно всички техни деяния и ще унищожат плодовете им, какво биха казали, виждайки рушенето на своите идеали? А това рушене понякога е чудовищно и уродливо. Вземете за пример Мисията на Спасителя на Земята преди две хиляди години и инквизицията на средните векове, потъпкала в Негово Име Учението на Светлината. Могат да се приведат много други примери от историята на човечеството. Може даже да се напише книга “Рушене на идеалите” или “Разбитите мечти на човечеството”. Но въпреки това животът върви напред, разширявайки се и развивайки се. И старите несъвършени форми се заменят от нови и по-съвършени. Расте опитът и се разширява съзнанието, и разбитите надежди и идеали се заменят от други – по-устойчиви и по-добри. Учителят е Щедър при раздаването на даровете на духа и не се смущава от това, че вихърът отнася вчерашния посев. В това се проявява Космичността на Неговата Същност, тъй като природата е щедра в разхвърлянето на зърната на живота. Вижте колко семена загиват напразно, за да покълнат и дадат живот само много малко от тях. Цели грамади, милиарди от тях загиват, загива хайверът със зародиши на риби, колко човешко семе се пролива в хаоса, за да даде живот на малцина. Природата е щедра. Тя широко излива своите дарове, за да не загине живота, за да може еволюцията, без да се спира, да се придвижва настойчиво напред. Колко загиват не само семена, но и цели светове, да не говорим вече за човешки раси, народи или видове и форми на животински и растителен живот. В този огромен поток на Космическия живот духо-монадите на Огъня неотклонно се носят напред в еволюционния устрем, натрупвайки опит и непрестанно променяйки формите на своите прояви. Милиарди разхвърляни форми загиват, но зърната на тези форми, духо-монадите, затворени в тях, продължават своето ритмично и неотклонно движение напред, към далечната цел, към познаването на целия Космос в себе си и на самите себе си с помощта на тези обвивки на своята проява. Такъв е животът. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|