Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 15.(23 януари).
- 21.(7 февруари).
5.(8 януари). Страниците на несбъдналите се намерения заемат немалко място дори в живота на Архата. Свободната воля на човека пречи на изпълнението на набелязаното и стрелата на творческата мисъл безсилно увисва в пространството. И макар, че Висшестоящите Искат да дадат на човечеството по-добра участ, то противодейства на всички начинания на Светлината. Често може всичко да е приготвено за една очаквана реакция, но вмешателството на свободната воля внася свои елементи и нарушава течението на процеса и резултатът от дългата подготовка се свежда до нула. Това е една от главните причини за подвижността на Плана. Налага се да се търсят нови и по-кратки пътища за достигане на същите тези цели, но в нови условия, създадени от намесата на свободната човешка воля. Затова Молим Нашите Указания да се изпълняват най-точно, за да не се нарушава създадената реакция. Колко добри намерения са били унищожени от своеволната намеса на човека. Ще дойде време, когато личните миражи ще отминат и нищо, и никой няма да остане, освен Владиката. Трябва ли да повтаряме, че преходността представлява условие за съществуването на земния свят и условие за проява на активността на обвивките. Нервните рефлекси изискват смяна на дразненията, така също и чувствата, и мислите. Вълните на външните въздействия носят в себе си променливост на полярността – гребен и падина. Но цикличността на вълните на времето поставя сроковете когато издигането се сменя със слизане надолу, а разцветът – с упадък. Всичко преминава. Така трябва и да се гледа на всичко и особено на хорските отношения, като на нещо винаги преминаващо – така ще има по-малко огорчения. А ако някой търси вярност, то нека да се заобиколи със самота. Нездраво е всичко, създавано от личните чувства и всичко подлежи на смяна. Неизменен е само Владиката. Да се опреш можеш само на Него. 6.(10 януари). Няма по-голяма несъизмеримост от това да се задоволиш с обичайния кръгозор на живота, без да излизаш от кръга на обречеността. Спасението от властта на настоящето над съзнанието е единствено в бъдещето. Бъдещето ни дава и крилата, за да полетим в него. Бъдещето крие в себе си надежда. Надеждата вдъхновява делата. Бъдещето е двигател на живота. В бъдещето е всичко. Затова се стремете към него. 7.(11 януари). Приятелю Мой, неведоми са пътищата. Дадено явление, нараствайки, предизвиква своята противоположност. По явлението може да се съди за неговия антипод. Законите са нерушими. Висшата Воля мъдро насочва течението на живота. Бъдещето се кове от майсторски ръце. Може да се помисли за неговото великолепие, основавайки се на установените полярности. Няма причина да се съмняваме в неизбежността на отсъденото. Трябва само да се съберат всичките сили и да се издържи на всичко, за да го посрещнем достойно. 8.(12 януари). Приближаването на Светлината се предшества от засилване на тъмнината. И когато тя достигне своя апогей, настъпва предуказаното. По този признак и съдете. Великите жертви са неизбежни, защото бъдещето е велико. Всеки ще донесе своя дан за построяването на Храма на Бъдещето според размера на съзнанието си. За да се създаде новото, старото трябва да си отиде от живота. Борбата на старото и новото ще завърши с пълна победа на новото. Старото ще бъде принесено в жертва на новото. Мнозина ще пострадат и страдат. Но еволюцията не се съобразява нито с жертвите, нито със страданията. В името на крайната цел биват унищожавани цели видове от животинския или растителен свят. Раси и цивилизации гинат за да дадат място на нови. Разкошът на Вавилон, знанието на Египет, великолепието и силата на Рим, културата на Гърция са се сменили с нови форми на държавен живот, погребвайки миналото безвъзвратно под своите отломки. Природата е щедра – унищожавайки едни форми, веднага създава други, заместващи старите. И какво означава в този поток на живота отделния човек или неговите лични интереси. Разбира се, според закона на живота всичко живо се вкопчва в живота. Но загива в тази безкрайна смяна на формите, губейки форма, но съхранявайки същността, която при всяка смяна се облича в нова, по-съвършена форма. Формата е нищо, същността е неунищожима. Опитът, придобит от формата, обогатява, задълбочава и преобразува същността, която не умира, подобно на безкрайния и неизмерим зародиш на зърното-енергия. Така също е неизчерпаем и потенциалът на същността на живота, затворен във физическата форма, която сама по себе си е нищо. Така вечното и безсмъртното се проявява в смъртното, за да изяви своята същност в безкрайния процес на еволюцията. 9.(13 януари). Трябва да се приучва съзнанието към условията на Тънкия Свят още тук, на Земята. В сферата на мисълта е възможно всичко. Тънкият Свят се управлява от мисълта. Следователно там възможностите са безпределни и се ограничават само от широтата и свободата на мисленето. Ако жителят на Невидимия Свят знае за това, то неговото творчество е напълно свободно от ограниченията на плътния свят. Ако ли не, то той продължава да мисли и твори в рамките на въображаемите вече физически условия. Да се отхвърлят от себе си връзките на плътния свят не е лесно, защото за да стане това трябва да се знае. Но това знание е било отричано на Земята. И с това отричане човекът, дошъл тук и си остава. Самият той пресича пътищата на надземната си свобода, мятайки се окован в земните условия.. Дори най-чудесната, най-фантастичната приказка е нищо пред ярката действителност и възможностите на Тънкия Свят. Но хората и там продължават да живеят почти по същия начин, както са живели на Земята – ходят, ядат, пият, спят, злобеят и се крият в своите тъмни ъгли със своите мислено-творчески изби или жалки колиби. И даже дворците, въздигани там, по нищо не се отличават от своите земни прототипи. А в същото време блестящата пластична субстанция на материята на Надземния Свят е готова да се излее във всякаква форма, да приеме действителни очертания, и да стане произведение, създадено от разума. И притежавайки тези неизчерпаеми богатства хората се задоволяват с жалките трохи на неудачните и тъмни продукти на своето оскъдно въображение. С това са и полезни предметите на изкуството и изгледите на природата - че дават на човека още на Земята материал за творчество в Тънкия Свят. Но кой ти мисли за това и кой се възползва от това? Ходът на всяко творение там може да бъде много бърз – всичко зависи от отчетливостта на зрителната представа. Но обикновеното съзнание върви по земните пътища и повтаря в подробности всичко, което е правило на Земята. Защо е нужно да се гради къща от кирпич, когато това може да се направи веднага, създавайки картината на напълно завършена във всички детайли представа. Защо крачейки бавно да се върви нанякъде, когато мислено представяйки себе си в желаното място можеш да се пренесеш там с бързината на светлината. Но човекът там ще премине през вратата, както и на Земята, и ще ходи, но няма да лети, и ще прави всичко както го е правил тук, без да знае, че условията там вече са съвсем други и изискват друг подход. След като там мисълта движи всичко, то тя ще бъде единствения двигател. И всичко, което може да бъде създадено чрез мисълта, може да бъде създадено там и да се превърне в заобикаляща среда за човека. Там е възможно да подариш на близкия човек всичко, което пожелае волята и да създадеш за него всякакви условия за живот, ако това го изиска волята и ако съзнанието на одарения е съгласно да го приеме. Тънкият Свят е свят на безгранични възможности за този, който знае. 10.(14 януари). Сине Мой, победител е този, който без оглед на трудностите, ударите на съдбата и изпитанията, въпреки всичко върви към своята цел, без да се отклонява встрани нито крачка. По същия начин и истинската любов обича независимо от нищо. Тази несломимост в себе си трябва да се утвърди пред лицето на живота. Ненапразно се говори, че ще бъде спасен този, който изтърпи именно до края. Ако логиката на нещата налага да се примирим с нещо или нещо да загубим, или от нещо да се откажем, всичко това може да бъде направено, без да се променя основното направление към Светлината. При всички обстоятелства неизменен остава Владиката и пътят към Него. И нищо земно не може да пресече този път, ако той е в духа. Всички съмнения, всички неясноти, всички неразбирания трябва да се отнасят към своята сметка и за себе си, но не и към Учителя на Светлината. Основите са неизменни и затова трябва да се върви. Тъмен е пътят на изостаналите. Но ние вървим към Светлината, която не е от тъмнината и заради нея, заради тази Светлина оставяме Земята, за да се слеем с нея, когато тя е в нас. Това е и целта на земния живот. Тя е в Надземния Свят, макар че може да бъде осъществена и на Земята, в тялото. Но висшето сливане е там, в духа, освободен от тялото. Затова земното, крайното няма никакво значение, както и никаква власт над духа, ако той знае своя път. 11.(15 януари). Да! Да! Да! Можеш да бъдеш полезен навсякъде и винаги. Стига само да не мислиш за себе си, а за благото на другите. Светлината, излъчвана от аурата, ще свети навсякъде, където е тъмно. А планетата е обвита в мрак, затова е толкова необходимо Служенето на Светлината и собствената светлина за света. Може да се каже, че хармоничното състояние на аурата ще бъде непременно условие за това. Ако то не е достигнато, то всички думи, и най-високите и красивите, ще бъдат празни. Истинското служене може да се извършва и без думи. Излъчването на аурата действа беззвучно. С думи може да се въздейства по-лесно, но при условие на пълно съответствие на произнасяната дума със състоянието на аурните излъчвания. Несъответствието поражда разрушителен дисонанс и в пространството, и в аурата на слушателя, и на самия говорещ. Затова при дисхармонично състояние на духа е най-добре да се мълчи. Всяка дисхармония поразява преди всичко своя носител. Обетът за мълчание има голямо значение за дисциплината на духа. Ако тя е достигната, обети не са необходими. Не трябва да се забравя спасителното значение на мълчанието. Някои периоди от живота и даже дни е добре да се прекарат във възможно мълчание. Добре е и вътрешно да се мълчи, когато аурата има стремеж да се вълнува дисхармонично. Всяка удържана дума ще бъде победа над себе си. При омрачаване обикновено не се произнасят светлоносни думи. Затова е по-добре да се мълчи. Ако се говори, такива думи са лишени от светлина, тоест нищожни, ненужни и даже вредни. Затова да се въоръжим с мълчание, ако стърженето на антагонистичните токове разрушава пространството или когато нисшите обвивки се вълнуват безконтролно. Много излишни и ненужни неща се казват в такива моменти. Но защо да се замърсява пространството? Трябва да разберем, че състоянията на мълчание са като защитна броня или юзда на чувствата. Движението към върха е възможно винаги и при всяко състояние на съзнанието. Трябва само то да бъде използвано умело и обмислено. 12.(17 януари). Приятелю Мой, животът не е толкова прост, както изглежда. Неговите плетеници невинаги е възможно да се предвидят. И след като дори пророчествата не се изпълняват, то какво може да се каже за обикновените прогнози и намерения. Подвижността на Плана се обуславя от тази сложност на живота. Важно е да се знае главното направление на еволюцията и спрямо него да се прилагат собствените сили, съобразявайки се с условията на мястото и времето, и с характера на момента. Правилно действие може да се извърши във всякакви условия. Затова и всяко отклонение от него ще бъде грешка. Така също ще бъдат безполезни и всички насилствени и мъчителни усилия. Духът върви свободно. Свободно избира и свободно решава - сам за себе си. Отличителен признак за следване на Учителя ще бъде свободата. 13.(19 януари). Моралното падение винаги бива следвано от съмнение или е някак свързано с него. Това падение означава потъмняване или отслабване на светлината в аурата, когато обкръжаващата наоколо тъма успешно прониква през отслабената заградителна мрежа. Корените на съмнението трябва да се търсят в неустойчивостта на моралната природа на човека. Колебае се само този, в когото светлината не е силна и не е укрепнала достатъчно. Слабостта, недостатъците и неочистената същност на човека ще бъдат винаги причина за различни съмнения. Този, който е чист духовно, не се съмнява. Съмнението показва наличието на неизживени частици от нисша астрална материя в неговата обвивка. Съмнението на Учителя в ученика е от друг характер. Той Вижда неизживяната тъмнина и, познавайки природата на човека, предвижда лутанията му. По-добре е да се вярва в неосъществимото, отколкото безнадеждно да се тъпче в мрака на неверието и отрицанието. Съмненията по пътя пресичат по-нататъшното движение. Борбата с тях може да бъде успешна само в този случай, ако човек намери в себе си сили да ги отхвърли, без да влиза в спор с тях или в пререкания, нито в опити да докаже тяхната несъстоятелност. Всяко съприкосновение със съмнението, дори по човешки, е пагубно, тъй като пред логиката на очевидността са безсилни всякакви доказателства. Съмнението може само да бъде отсечено или отхвърлено, без да му се дава храна или възможност да се захване за нещо, каквото и да било, даже за доказателства, които го отричат. Всяко съприкосновение със съмнението наподобява на допир с пипалата на октопод: захванал се за нещо и впил се в него, той влачи своята жертва към дъното. 14.(21 януари). Личните мерки сега са неприложими, както и личните канали на желанията. По тях нищо няма да дойде. Подвигът е предназначен за вместилите. А за невместилите и страхливите – цялата горчивина на жизнената чаша, отровена от яростта на егоизма. Чашата на Общото Благо трябва да бъде приета (иначе горко на отсъпника) и да се изпие в Новата Страна. Това ще бъде и път на подвига. 15.(23 януари). Учителят Съветва да се държи мъжеството в готовност. 16.(31 януари). Няма нищо нито явно, нито тайно, което да не носи своите последствия. Законът няма изключения. Така и обръщането към Учителя е безплодно, ако не е подкрепено с огньовете на сърцето – все тази същата пряка връзка между причината и следствието. Ще се радвам да помогна, но за Помощта е нужен проводник, който да се държи от двете страни. Затова Учителят е питал: “Вярваш ли?” Тоест, закрепена ли е съединителната нишка от страна на този, който се нуждае от Помощ. И ако отговорът е бил отрицателен, Помощ не е оказвана, тъй като законът за двустранната връзка на съзнанията, която ги съединява, ще бъде нарушен и приемникът на съзнанието остава затворен, и Лъчът - Помощ отскача от аурата на неверието и отрицанието. Така е и казано: “И не извърши много неща там, поради тяхното неверие”. Ще изпратя всякаква помощ, ще изпратя невъзможното, но дръжте здраво проводника. 17.(2 февруари). В Тънкия Свят творчеството на човека е ограничено от неговото разбиране отсега. Да изтърпят докрай могат само тези, които са свързани със сроковете. Често се налага Учителят да губи излишна енергия, за да създаде у ученика илюзия за безизходица, с цел да види как той ще се справи с изпитанието. Много психологически прийоми прилага Учителят, за да изясни докрай колко струва всеки стремящ се да се приближи прекалено. Характера, степента и сериозността на изпитанията се предизвикват и обуславят от силата на устремеността на ученика. Колкото повече иска духът, толкова по-труден е пътят. Много неща могат да изглеждат като неоспорима очевидност, ако това иска Учителят. Въображаемите качества и достижения трябва да бъдат отделени от истинските и суровите изпитания способстват за това. Не е достатъчно да искаш и да се стремиш, трябва да станеш въплъщение на желаните достижения, тоест да докажеш със себе си истината, призната и утвърдена от духа. Затова са толкова малко истинските ученици. Избраните са малко, макар и да са много призваните. За правилното определяне на степента на своето духовно състояние в даден момент трябва да се отчете състоянието на огненост на устрема. Не е важно защо е угаснал огъня, но ако той е угаснал или затихва, значи има нещо неблагополучно. Никакви оправдания няма да усилят пламъка, който е единственият показател за озареност на съзнанието. По огньовете на сърцето Съдим и когато те гаснат, съзнанието е заплашено от слизане надолу. Близостта на Учителя е незаменима, ако съзнанието го позволява. До таралежа не можеш да се докоснеш, така също и до съзнанията, мятащи игли. Нека сърцето да бъде винаги отворено за Учителя, а умът – непомрачен. Пътят е труден, но непосилни изпитания не се дават. 18.(3 февруари). Космическото съзнание се отличава от обикновеното по това, че то е излязло от кръга на личността. И личният елемент вече няма главна роля и решаващо значение за него. В течение на времето той изчезва напълно и се заменя от свръхличното начало. Загубата на малкото съзнание ще доведе до нарастване на голямото, малкото се заменя с голямо, жалката колибка – с храм на съзнанието. Загубилият своята душа ще я намери, но на по-високо равнище. Така забравената евангелска Истина придобива живот и води човека към върховете на познанието. Но борбата между личното и свръхличното начало е трудна и пълна с драматизъм, тъй като не е лесно да се изживеят вкоренилите се хилядолетни привички на мисленето. Не е лесно да мислиш не за себе си и да не смяташ себе си и своето малко “аз” за център на въртене на своя вътрешен свят. Но вътрешният свят на човека е дълбок и обширен, той се простира далеч зад пределите на една малка земна личност и един кратък земен живот. Във Висшите сфери, в Надземния Свят, където няма място за земната ограниченост, свързана с преходната земна личност, съзнанието се издига над дребнавостта и духът вижда себе си като носител на Индивидуалността, на стожера, на който отделните земни личности са нанизани като мъниста на конец. Тогава личността като такава заема принадлежащото ѝ място в общата схема на нещата и не засенчва вече целия хоризонт на живота и битието, изключвайки от своята сфера всичко останало. Това ще бъде и истинската свобода, свобода от веригите на личното съзнание и неговата ограниченост. Това ще бъде победа на духа над тялото – опората и цитаделата на личното начало. 19. Сине Мой, ще ти подхожда повече, ако проявиш по-голямо достойнство на духа и увереност в непоколебимостта на Основите. Люлеещата се основа може да се измъкне изпод краката. И тогава бездната ще покаже своя лик. Свободата на волята съвсем не означава отричане от Учението на Живота, а обратно, неговото признание в духа на свободата, без всякакво насилие над себе си. Само прието по този начин то ще бъде не робска верига, а радост эа духа, намерил освобождение. Свободата на избора винаги си остава за ученика и не го лишава от достиженията му, даже изборът да не е съвсем удачен. Всяко решение, взето по принуда, е вече неправилно по своята природа. Можеш да следваш Съветите и Указанията само в пълно съгласие с тях, но не и обратно. По-добре е да извършиш неправилно действие на свобода, отколкото правилно, но нарушавайки принципа на свободната воля и подчинявайки му се против своето желание. Не е възможно насилие при следването на Учителя. Духът върви свободно. Учителят ще помогне да се разбере погрешността на решението без насилие над свободата на ученика. Мятането от единия към другия полюс на противоположните решения е разрушително. Животът сам ще покаже най-доброто решение. Трябва да се проявява свободна воля, като се отчитат всички сложности на времето. Само предателството е недопустимо и извършилият го бива отстранен. Трябва да има голямо доверие към Учителя и да няма страх заради непостоянството на Неговата Любов и Внимание. Учителят е неизменен. Мятанията на духа трябва да се отнесат към своята сметка. Ако вървиш с Мен, ще вървиш спокойно към бъдещето. За нас не е страшно нищо, ако сме заедно. 20.(5 февруари). Дори и за да се направи поредната Записка е необходима някаква степен на самоотверженост. Няма друг начин да се докоснеш до свръхличното, планетното или Космическото, ако не се отдалечиш от себе си и ако не се издигнеш над себе си. Като препъни-камък стои малкото “аз” пред човека, закривайки сияйната далечина. Може ли да се види тя, ако той е изцяло погълнат от себе си? Даже малкото познание изисква самоотречение, макар и да било то неголямо. Даже простото съсредоточаване заставя временно да забравиш за себе си. И това е в най-обикновените неща. А какво да се каже за необикновеното? Може да се каже, че дълбочината на достиженията се измерва със способността да се отречеш от себе си. По този начин самоотвержеността остава непременно условие за преуспяването на духа. 21.(7 февруари). (Видях, че по време на сън беседвах с Владиката, но Него Самия не видях.) 22.(10 февруари). Много явления по света преминават невидимо за повърхностния поглед. Чия е вината за това? На явлението или повърхностното отношение към него? Разбира се, тънките явления съществуват, както и самият Тънък Свят, но те трябва да се видят и при това с неотричащ поглед. Често настройката на организма към невъзприемчивост пречи силно. Необходимо е добро и благожелателно око. Това е особено необходимо при възприемане на Висшите Енергии. Тънката настройка лесно се нарушава при най-малката дисхармония. Може лесно да се запушат ушите и да се затворят очите за множество настроения. Трепетът на готовността даже при налични възприятия не е лек и лесно се забравя всичко, което е било по-рано, дори най-чудното, дори най-огненото и плесента на рутината покрива достижението. Така погасват огньовете и тъмнината превзема Светлината; настъпването и победата на тъмнината са неизбежни, ако огньовете на сърцето са угаснали. Огънят на сърцето се нуждае от постоянно опазване. Той трябва да гори като неугасима лампада. Иначе ще настъпи мрак и бездънна бездна. 23.(12 февруари). Вече съм Казвал, че без Мен ти си нищо, а с Мен – сила, преодоляваща препятствия и прегради, сила умножена, сила непреодолима, сила незнаеща поражение. Дори силата на светилата се преодолява, когато вървим заедно. Но трябва да бъдем заедно, трябва заедно да вървим. Лесно ли е да си сам в тъмнината, когато всички достижения са сведени до нула, тъй като без Мен няма нищо. Затова е по-добре да бъдем заедно, затова Казвам: ще Умножа силата и най-трудното ще Направя най-лесно. Какво от това, че нещо е трудно? Нали леко никога не съм и Обещавал, а съм Указвал да се закали острието на духа с трудности. На призива винаги съм Готов да отговоря и идващия при Мен няма да Изгоня. Моите врати са отворени винаги, но насила никого не задължават да влезе през тях. Творец и на съмненията, и на вярата е самият човек. За каквото окото на душата е отворено, това и възприема. Нищо не може да разколебае преданата, несломима вяра. Какво от това, че първите християни са били изгаряни на клади и разкъсвани от зверове? Тяхната вяра от това не е намалявала, а обратно – ставала е по-силна. Под ударите на чука стъклото става на парчета, но добрият метал се кове. Време е да съберете своите сили, съсредоточавайки ги върху Мен. Стига лутания. Даже смъртта на Учителя не отвръща верните от избрания път. Възможно е да бъдат изгорени всички придобивки, ако бъде избрана очевидността и бъде предпочетена тя пред действителността. Не може страхувайки се от живота да станеш негов победител. Аз съм с теб винаги, но погледът трябва да бъде обърнат към Мен, за да ме усеща. Къде е неразделността на устрема? Къде е постоянството на непрекъснатото предстояне? Къде е увереността, че с Името на Владиката се побеждава всичко, когато сме заедно? Така трябва да вървиш в живота, с Моето Име и ще победиш тъмнината. Аз съм с теб винаги. 24.(14 февруари). Загубата на ритъм може да послужи като причина за скъсване на сребърната нишка. Важен е не самия факт, а следствията и никакви причини, колкото и значителни и логични те да ни изглеждат, не могат да оправдаят скъсаната нишка на сърцето. Пространството е пълно с пречупени лъчи. Ритъмът трябва да се пази, ако вече е установен. Никакви съображения не могат да оправдаят неговата загуба. Това, което е било утвърждавано с години, не може да бъде лекомислено разрушено само затова, че нещо някъде се е случило във външния свят. Никакви самооправдания няма да помогнат на този, който лишава сам себе си от Светлината и отхвърля Лъча. Загубата на ритъма е равностойна почти на загубата на връзката с Учителя, ако ритъмът е навлязъл в Общуването. Ритъмът трябва да се утвърждава независимо от всичко. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|