Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
359. (Гуру). Да! Да! Всеки опит да се свържеш с мен усещам явно и отговарям винаги. Мисълта не е свързана с нищо; и в този свят, и в онзи тя има пълни права на гражданство. Затова стремежът да се свържеш с мен мислено е правилен и законен. И ако аз намирах на Земята време, което да ви отделя, то нима няма да намеря и да отделя за вас и сега. Нашата връзка остава в сила според степента на признаването ѝ от вас, тъй като нашето отношение към призованите от нас не се изменя. Много грешки трябва да се извършат, за да се прекъснат съединяващите нишки. Те са в сърцето, а не в мозъка. В сърцето, което надживява всички обвивки и тупти винаги. Чрез сърцето става и единението, ако е утвърдено от волята. 360. (13 юли). Приятелю Мой, ако би било възможно постоянно да удържаш себе си в осъзнаване на Моята Близост, то и животът би станал съвсем друг. По време на Общуването осъзнаването на Близостта все някак се удава да се задържи за известно време. Трябва това състояние да се пренесе и по-нататък в самата среда на живота. Аз Съм с вас винаги, но това много често и задълго се забравя. Защо да не се удължи Близостта и да се продължи, сякаш прехвърляйки мост между часовете на утринното Общуване, преминавайки по него ден след ден през живота. Ще бъде леко и свободно да се върви през живота по такъв мост. Наричаме го сребърен мост на връзката. Колкото по-високо е Общуването, толкова по-високо ще бъде и мостът, прехвърлен над бездната на живота. Вървейки по него ще бъде лесно да се видят отвисоко същите тези течения, вълни и водовъртежи на жизнените уловия, които по-рано са завладявали и въвличали в себе си съзнанието. Колкото по-висок е мостът, толкова по-лесно е да се отделиш от потока. И тогава ще можеш да бъдеш в света, бидейки не от този свят, но от Моя Свят, тъй като Моето Царство не е от този свят. Стой настрана, когато се стоварва вълната на изпитанията и, “макар че и ти ще се сражаваш, не ти ще си войнът”. Твоето висше “Аз”, издигайки се над мътилката на живота, ще се сражава в теб и ще победи. Всеки път, посрещайки вълните, духом се издигай над тях и побеждавай, извисявайки се. Именно духом трябва да се надрасне всичко, насочено срещу вас, за да постигнете победа в духа. Трябва да се гледа на изпитанията и уроците на живота като на условия, даващи храна за духа и подхранващи неговите огньове. Огньовете се разгарят в теснотията и непоносимостта на житейските трудности. От тях не бягайте; те са необходими за растежа на огньовете, запалени от тях. Разберете: трудностите са необходими за нагнетяване на огньовете и поддържането им в постоянно нагнетено състояние. Едно изпитание или една трудност – един опит, две – два, хиляда трудности – хиляда огньове. Приветствайте трудностите на живота, тъй като те са храна и гориво за огнените центрове. Ето защо, нагнетявайки огньовете в сърцето на Големия Дух, животът винаги му дава път труден, трънлив и тежък, път на подвиг, път на изпитания, и често в страданията на плътта трябва да се раздухат огньовете, трябва, за да се разгорят мощно, за да засияе Съкровището на Камъка с ослепителната Светлина на Надземните огньове. Уча как трябва да се посрещат вълните. Уча как да се увеличат силите. Уча как от всичко противостоящо и противодействащо да се извлече полза и да се преумножат огньовете на духа. С усмивка в душата и спокойно гледайте без страх напред, тъй като, когато сте с Мен, всичко служи на ползата: и приятели и врагове, и добро и зло, и светли и тъмни, и добро и лошо – всичко дава сили на духа да израстне чрез тях и да укрепи огнените центрове. Така и вървете в пълно осъзнаване на Моята Близост, умножавайки своите сили и умножавайки огньовете. Аз ви Казвам: “Вървете със смела крачка напред”. Победата е отсъдена и е светъл пътят на победителя на живота. Животът се побеждава в себе си и в себе си се побеждава света. Наричам победител теб – вървящият твърдо с Мен. Така ти Говоря, тъй като страшните облаци се сгъстяват на хоризонта. Идва буря. 361. (М.А.Й.). От всичко, казано от Владиката е лесно да се разбере, че нагнетяването е неизбежно условие за растежа на огньовете. Чий живот от вървящите към Владиката е бил лек? Ако е бил лек, то е било само за кратко време, за да се отдъхне преди новия подвиг на живота. И даже те не могат да избегнат напрежението, тъй като в противен случай ще угаснат огньовете. Отслабете нагнетяването на въздуха в поялната лампа и веднага пламъкът ще отслабне. А премахнете ли налягането изобщо – и ще угасне. По същия начин и в живота огньовете горят и светят когато налягането на обкръжаващата среда е достатъчно силно. Не се радвайте на продължителните периоди на затишие, тъй като те не са плодоносни, защото огньовете на духа помръкват. Бъдете готови винаги за най-трудното, тъй като след него идва още по-трудно, за да нарастват огньовете на духа. Радвам се като виждам разбиране същността на живота и значението на неговите тегоби. Така от теорията вървим към практиката и закаляваме своята броня съзнателно и с твърда ръка, ръка опитна, ръка, познаваща ценността на насрещните удари. Радвам се когато виждам, че мога да се гордея с неизменността и твърдостта на крачката на моите любими. 362. (Гуру). Духом и в духа не трябва пред никого и пред нищо да се прекланяте. Духът е непобедим и несъкрушим. Нека победното състояние на духа да бъде неговото обичайно състояние, тъй като истината се изразява в това светоносно утвърждаване. Ненапразно ви е призовал след себе си, но на трапезата на духа. И днес, разделени от съдбата, ние утвърждаваме своята близост чрез единението в духа. Трябва да се пази пълно спокойствие. 363. (14 юли). Трябва да се осъзнае Присъствието на Учителя в духа. То не е видно за очите и е недостъпно за физическите сетива, но духом се усеща и в духа. Неговата реакция се разпространява върху всички проводници, но минава през духа. В духа е началото. По нашите проводници може да се съди за наличието на Присъствие, ако духът го позволява. Могат да се пречупят костите и да се разкъса тялото, но при това духът не може да бъде съкрушен, ако е устойчив и несломим. Значи, духът е над всичко: над тялото, над чувствата и над мисълта. И знанието на духа е над и по-високо от обикновените мисли. Духът е огън, индивидуализиран в същността на човека и подхранващ с енергии всички негови обвивки. Когато духът напусне тялото, отсъствието на огнените енергии на духа веднага ясно увърждава себе си. Животът си отива и започва разложение. Духът – това е живот, пулсиращ с огньовете и даващ съдържание на формата. Общуването е в духа. Енергиите на духа се проявяват различно в зависимост от придобивките. Духът може да бъде слаб или силен, млад или стар. Духът се облича от обвивките, съответстващи на неговите натрупвания. В случая с физическата обвивка това съответствие не винаги се осъществява напълно, тъй като не винаги се намират подходящи родители и подходящо тяло. И тъй, духът е над всичко. Затова търсете Близостта на Учителя в духа. В духа тя е достъпна. Не тялом, но духом е възможно да се извисиш, извисявайки и изтънчвайки тялото. Както балонът издига след себе си кошницата с баласт, така и духът извисява обличащите го обвивки, ако е висок. Произтича одухотворяване на материята: физическа, астрална и ментална, от огньовете на духа. Целта на еволюцията е духом да се одухотвори, разреди и изтънчи Земята и земните сфери, и физическото и грубото да се претвори в духовно и огнено. Както същността на огромното дърво кристализира в неговото семе във форма, недостъпна за окото, даже въоръжено с микроскоп, тъй като формата на дървото, скрита в зърното, не може да бъде видяна, така и в духа се събират семената на всички минали натрупвания, за да дадат нови кълнове в нови животи след смяната на старите обвивки. Близостта на Учителя е неотменима, ако е осъзната в духа. Да можеш е възможно не чрез мозъка, не чрез нервите, не чрез мускулите, но духом, тъй като огнената воля е атрибут на духа. Волята е огън, духът е огън. Волята е енергия на духа в проявление. В духа всичко е възможно и е достъпно всичко. Но в духа не можеш да отнесеш със себе си във Висшия Свят земните вещи. Техните образи е възможно, но не и самите вещи. Нисшите духове отнасят в тънкия свят прообразите на плътските вещи и подменят с тях действителността. Говоря за това, че всички сфери имат своите разграничения, свойства и възможности. И утвърждението, че в духа е възможно всичко, трябва да се разбере дълбоко. С мисълта може да се създаде всякаква форма, но тази форма по своята същност ще се отличава рязко от земните предмети. Продуктите на творчеството на духа в различните планове на битието се различават по същество, макар, може би, да имат сходна форма. В Тънкия Свят духът не може да си създаде физическо тяло, макар тънкото тяло често да придобива видимостта на физическото. Трите свята се отличават един от друг по същество. Тази разлика трябва да се разбере, за да не се приемат илюзиите на астрала и отражението на физическия свят в него за самия физически свят, тъй като техните закони са съвършено различни. Изисква се верен и фин анализ от духа, искащ да познава действителността и тук, и там. Илюзиите са възможни навсякъде, дори и в Девачан. Но Близостта на Учителя в духа ще помогне навсякъде, както и да се види реалността в световете и да се отдели действителността от очевидността. Духът, отхвърлил тялото, не става мъдрец, но ако той се докосне до мъдростта на Учителя на Земята и в някаква степен се приобщи към нея, то и в Надземните Светове тази мъдрост ще му помогне да стане по-мъдър. Този, който е утвърдил Близостта на Учителя на Светлината на Земята, той ще остане в духа близък на Учителя винаги и навсякъде, и във всички обвивки, и отхвърляйки ги и трите. 364. (М.А.Й.). Молитвата за близките и далечните разбирайте като мисъл, действаща явно, но свързана с Висшия Свят. И този, който се моли за другите, и ходатайстващите за хората, и невидимите охранители, и застъпниците действат чрез мисълта, насищайки я с мощните енергии на Светлината. Тъй като молитвата притежава сила. Мислим за вас и ние, напусналите Земята, и нашите мисли, като молитва, творят благо. Нима има значение как ще се нарече огнената енергия, изхождаща от сърцето и оформена от мисълта. Ние мислим за вас и ви облагодетелстваме чрез мисъл. Но ни е нужна вашата преданост, любов и устрем, за да се създаде канал на връзката. Без обръщение не отговаряме по този същия закон, ръководейки се от който Спасителят, преди да помогне, е Питал: “Вярваш ли?” Трябва нещо да се даде, нещо да се донесе, за да се получи, макар и кошница. И когато вие се обръщате към нас, ни се иска да попитаме: “А къде са вашите кошници, за да можем да ги напълним с даровете на духа?” Познаващият устрема, предаността и любовта, познаващият простотата и достъпността на общуването няма да ожаднее и няма да огладнее вовеки, тъй като ще наситим неговия глад на духа и ще утолим жаждата. 365. (М.А.Й.). Днес, сине мой, аз искам да разкажа за това, че в Обителта на Светлината тебе те очакват, наблюдавайки те от момента на идването ти на Земята. Следили са те и преди това, тъй като ти си от огъня, от Светлината на Обителта на Светлината. Оттук идваш, тук и ще дойдеш, завършвайки цикъла на земните си животи. Ние знаем и виждаме колко ти е тежко, разпънат в духа над плъта. Но нашият дух ликува: ние те виждаме, вървящ върдо към победата. И ти ще победиш, – така е Казал Владиката, който те е утвърдил за подвиг. А твоят подвиг е да пренесеш сърдечните огньове през живота до края, до Владиката. 366. (Гуру). Гледай да не отслабнеш в делата. Съумей да проявиш упорита воля при всяко действие, особено когато действаш мислено. Научи се да зареждаш мисълта с воля. Волята, съзнателно вложена в мисълта, я съпътства в нейното осъщетвяване. Помни, че мислено може да се преодолее всяко препятствие, но влагайки воля в процеса на това преодоляване, преодоляваме препятствието вече в действителността. Преодолява мисълта, пулсираща с огъня на волята. Действайте чрез мисълта. 367. (15 юли). Сине Мой, мога да те оприлича на човек, намерил съкровище и разбрал, че няма вече нищо по-ценно от него на света. С това осъзнаване на намереното щастие и ще се придвижваме към Безпределността. В светлината на намереното съкровище вички богатства на Земята са избледнели и са загубили своята притегателна сила. И това, което си намерил, си го намерил със сърцето. Затова Утвърждавам, че всичко, което е най-ценно, е вътре във вас. Нека древната формула “Omnea mea mecum porto” (“Всичко мое нося със себе си”) придобие за всички нов смисъл. Тъй като, наистина всичко е заключено в човека. Няма да отпаднете и няма да се уморите в усилията си да преумножите намереното съкровище, за да не стои напразно. То или расте, или намалява, тъй като се подхранва от огньовете на духа. Нека за него да бъде най-главната грижа навсякъде и винаги. Вие, признатите от Мен, проявете грижа за Съкровището на Камъка, за да бъде вашата светлина пред хората като светилник в тъмнината. Тъй като тъмнината е голяма, и особено преди разсъмване. Нека цел на вашите животи да бъде да светите, умножавайки с вашата светлина Светлината на Света. Вие сте наши сътрудници, носещи светлина на света в огньовете на вашите сърца. Да разгледаме психотехниката на процеса. Връзката с Йерарха, водещ планетата донася Лъча на щастието. Лъчът пробужда центровете, центровете дават огньове, огънят – светлина. И светлината, излъчвана от вашата същност, свети победно наоколо. Така единението с Владиката прави възможно Великото Служене на Светлината. Служенето на Светлината се осъществява чрез връзката с Владиката. Тъй като Владиката е Светлината – висша, неизказана, мощна, достъпна за вас на Земята. Това е фокусът за вашата планета, събиращ в себе си космическите лъчи за трансмутацията им от Великото Сърце и за по-нататъшното им предаване, вече в достъпна форма, на човешките сърца. Ще се стремим да наподобяваме Владиката във Великото Дело и, пречупвайки Неговите Лъчи в своя микрокосмос, да занесем тяхната светлина в света. Лъчът от Лъча на Великото Сърце, асимилиран от съзнанието, вече ще бъде самоизходящ лъч. Ние ценим самоизходящите [лъчи]. Три обещани лъча вече са се зародили и нарастват по своята сила, и тяхната светлина се усеща ярко от тези, към които е насочен съзнателно лъча. Както лъчът на прожектора се насочва в нощта от твърда ръка и осветява необходимия предмет или местност, така и зараждащите се лъчи нека светят ярко и твърдо на този, към когото са насочени за помощ, поддръжка и въздигане на духа. Представете си този лъч рязко пронизващ пространството и падащ върху аурата на този, който трябва да го възприеме. Аурата взаимодейства с този лъч, който я осветява, очиства и извисява. Лъчът прогонва околната тъмнина, осветява аурата и донася действително благо. Мускулът укрепва в действие, опитът е разчетен за приложение, тоест в живота. Трите Лъча, обещани от Мен, ще светят ярко при яркото им и съзнаелно приложение. Предоставени сами на себе си те не могат да се развиват и усилват самостоятелно. Лъчите трябва да се усилват съзнателно с постоянното им приложение. С това са полезни пратките за далечните приятели. С това са полезни и пратките в Надземния Свят, тъй като трите Лъча господстват изцяло над световете: земният, астралният и Тънкият, тоест те са от огъня и са породени от оньовете. Така Трите Лъча, обещани от Мен, представляват неотменима придобивка във всички светове. Стремете се упорито да утвърждавате огньовете, за да се превърне Лъчът, изпращан от Учителя, в самоизходящи лъчи и Великото Служене да стане възможно. Така Казва Владиката на Шамбала, обещалият и утвърдил трите Лъча. 368. Архатът. Цел за всеки призован да стане приет ученик. Целта на ученика е да стане Архат. Цел достижима, но как? Едни полагат всичките сили, за да натрупат богатства, други – научни знания, трети – да овладеят някакво изкуство, всички имат различни цели. Но този, който си е поставил като единствена цел да постигне архатството, той и ще го достигне, ако придобивките съответстват. Учителят ще Каже навреме, ако такова достижение стане възможно. Но ако се прокара най-дългата линия, архатството ще бъде достижимо за мнозина, тъй като след четвъртия кръг идва петия, а след него – шестия. По този начин в Безпределността, всяко достижение, колкото и недостижимо и високо да е то, става и възможно, и достижимо. И Нашата задача е да укажем и поясним, че сега, залагайки в несъвършенствата на настоящето онените зърна на устрема, всеки може да осъществи в бъдещето, макар и далечно, всички свои най-смели, най-несбъдваеми, най-дръзновени мечти, ако те са целесъобразни, тоест в съответствие с Великия План на духовната еволюция на човечеството. Някога и на някоя степен хората ще станат Буди, тоест болшинството от човечеството ще стане Архати. По такъв начин далечната цел става наистина достижима. Но мнозина не искат да чакат. Най-силните и най-смели духове сега се устремяват с всички сили да достигнат степента на Архата. И с тях е Моята Ръка, тъй като за да станат всички Буди, трябва някои да станат Архати по-рано, за да водят останалите. Необходими са Ми помощници и сътрудници. Колкото по-бързо е тяхното придвижване, толкова по-леко ще се осъществи Планът. Затова и Помагам усилено и ще Помогна на всеки искрен и сърдечен устрем да се достигне висша степен, и дори степента на Архата. Вие, които Ме познавате, дерзайте! 369. (М.А.Й.). Ако ме попитате в какво е залогът и гаранцията за преуспяване, ще отговоря: в ритъма, неотклонния ритъм, постоянен и непрекъснат при всякакви условия. Зная за твоето постоянство, изразяващо се в нерушимостта на ритъма през годините, утвърждавам, че нашето общуване, осъществено в ритъма, ще донесе обилна жътва и необикновени плодове. Казвам така, тъй като мога да гарантирам за постоянството на устрема и нерушимостта на ритъма. Всеки ден повторното общуване задълбочава нашата близост и разширява възможностите. Нишките на връзката и потокът на взаимообмен на енергии укрепват. Усещам любовта, усещам горенето на духа и казвам: “нека да ви бъде светло на вас, непризналите тъмнината, но признали мен, изпратена от Владиката и утвърдена от Него”. Ще укрепваме и разширяваме нашата близост. Мисълта за ограничения и невъзможност ще отхвърлим. Ще задълбочим сърдечната връзка. Сега аз съм с вас постоянно – плътните ограничения не пречат. И се радвам, когато виждам необходимото разбиране на тънкостта на Надземните условия. Нашите мерки са други – далечни от земните. Прилагайки тях, а не вашите, се приближавате към нас. Разберете и почувствайте, че най-лесното и достъпно общуване е чрез сърцето. Позволете на сърцето свободно и просто да се устреми към мен. Сърцето ще влезе в общуването и чрез сърце ще отговоря на сърцето. И сърцето ще донесе отговор, натоварен с любов и Светлина, изпратен ви от мен. Обичала съм ви, обичам ви и ще ви обичам, и ще ви очаквам в далечната Твърдина, преминал тежкия земен път. И тъй, огнената любов – победителка, обединява над плътните уловия. И моето заминаване от Земята стана причина за нашата задълбочена близост и задълбоченото ни общуване. Изпращам мисли за бодрост, радост, устойчивост и несломимо мъжество. Изпращам поздрав и любов. 370. (М.А.Й.). И тъй, нашата Обител се разширява. Кажете им неотстъпно да пребивават в осъзнаване на връзката с Учителя, ако искат да устоят. Кажете им, че възлюбилият някого или нещо повече от Него, не е достоен за Него. Това значи, че поставилият нещо или някого преди Учителя, пресича своя път и с този някой или с това нещо ще пребъде, но не и с Учителя. Кажете им: нишките на връзката и единението се тъкат постоянно, ежедневно и ритмично. Ритъмът е основа на Космическото битие. Нека заприличаме в ритъма на Слънцето и на движенията на светилата. Ако искате да достигнете и да не загубите придобивките, утвърдете ритъма в действията си. Не са необходими разпокъсани спазматични опити и усилия, те внасят само хаос и разрушение. А вие преуспявайте с ритъма, тъй като в него е постоянството, и неотклонността, и големите възможности, сега неотчитани и още неосъзнавани от вас. С ритъма ще достигнете и в ритъма. 371. (Гуру). Ще добавя нещо и от мен. Отиват на подвиг, но не за задоволяване на своите въжделения. Давам напъствие. Да се съхранява Облика на Преподобния [Сергии] като водещ към мощта магнит, да се съхранява в сърцето, да се съхранява като щит, като най-висшето, което притежавате. Нека се учат с меча на огнената мисъл да разсичат сложността на жизнените условия. Нека гордиевият възел и мечът на Александър им бъдат като символ. Мисълта е над всичко. А мисълта, обединена със силата на Сергии, е непобедима и несъкрушима. С такава мисъл ще преминат там, където пътищата и посоките са охранявани. А вие вървете с Тях, Светлите Воини – такъв е моят завет. 372. Давам право да се говори от името на Гуру и от името на Майката на Агни Йога. 373. (16 юли). Сине Мой, не трябва разликата в усещанията да се отнася към своето настроение, тъй като причината се крие в пространствените условия, които пречат на контакта. Трябва да си дадеш ясен отчет за характера на пространствените токове. Те са необичайно тежки и действат на съзнанието. В такива моменти е най-добре да се пази пълно равновесие и тържественост. Пространственият огън, приет от съзнанието във форма на утвърдено от волята равновесие и тържественост, няма да допусне болезнена реакция и ще бъде асимилиран с най-голяма полза за човешкия организъм. Иначе няма да се избегнат различни смени в състоянието на духа и крайната подтиснатост или нежелателни припламвания. Човекът е част от цялото, част от Космоса, част от слънчевата система и не може да стои настрани, когато при взаимодействието им лъчите на светилата се пресичат дисхармонично. Да се управляват звездите е възможно, управлявайки себе си, тоест, въвеждайки силата на звездните лъчи, въздействащи на човека в канали, установени от неговата воля. Тези канали ще бъдат качествата на духа под формата на проявени огньове, възприети отвън, но направляеми от волята в рамките на желаните качества. По този начин се регулира хаотичността на очакваните въздействия. И е по-добре да бъдеш наблизо, още по-близо, за да не отслабне волята в борбата. Тъй като микрокосмосът се противопоставя на въздействието на Макрокосмоса, удържайки и утвърждавайки превъзходството на духа над всичко. Вървейки с Мен вече не веднъж си побеждавал светилата. Ще ги победим и този път, удържайки тържествеността и равновесието с всички сили на духа. 374. (М.А.Й.). Комбинациите на звездните лъчи дейсват и на нас, извисявайки и окрилявайки или пък действайки потискащо. И тогава ние запазваме единение с Великото Висше. Това единение ни дава сили да устоим. Съхранявайте го и вие и с него ще устоите. 375. (Гуру). Ти искаше да утвърдиш волята си и да станеш силен. Ето днес се дава възможност да затвърдиш своята сила в устойчивостта на духа, противопоставяйки я на нахлулите огнени вълни. Мелничарят направлява работната вълна по канала на мелничното колело, заставяйки я да върти камъка. И ти също насочи вълните на въздействие в каналите на качествата, за да се прояви енергията на вълните в желаните форми. Тези форми ще бъдат и указаните за неотложно проявяване качества тържественост и равновесие. 376. (17 юли). Днес ще кажа нещо необичайно: трябва да се лишиш от всичко, за да придобиеш всичко. Без загуба няма находка. Всичко старо се заменя с ново и духът се отвръща от старото в името на новото. Природата не търпи празнота и освободилото се място веднага се замества от друго съдържание. В природата всичко се обновява. Този процес може да бъде наречен Велика смяна на явленията. Новият ден идва на смяна на стария, синът – на бащата, пролетта – на зимата, смъртта – на живота, единият полюс на явлението – на противоположния, и всичко на висшата или нисша скала или спирала. Спирали низходящи и спирали възходящи – всички са във Великата Спирала на Еволюцията на битието. Този закон позволява, като се познава явлението, да се види неговата нова фаза, идваща на смяна на настоящата. Прогнозата се строи върху това. Строителството върви по спиралата по линия на родствените противоположности, протегнати във времето. Гледайки бушуващия ураган знаете, че ще се смени със затишие. Гледайки блещукащите звезди знаете, че ще се сменят със светлината на деня, идващ да смени нощта. Всяко явление от живота е подчинено на закона. Прогнозата се основава на познаването на проявеното. Тежката полоса на живота може да се приветства, тъй като ще се смени от светла. И отдалечеността на Учителя на Светлината ще стане Близост. Понякога се налага да се отдалечиш, за да се приближиш отново. Лишението е придобиване и често физическата отдалеченост служи като причина за утвърждаване на близостта в духа. Във всяко отрицателно и трудно явление може винаги да се открие неговата положителна страна и тя се използва усилено за придвижване. Може да е обидно да загубиш цялото си имане и здраве, и да умреш без да бъдеш привързан към преболедувалото тяло, но загубил всичко, тоест освободил се от всичко, духът влиза свободен в Надземния Свят, докато нелишилият се от нищо е роб. Така лишението ще бъде придобиване и страданието – благо. И най-трудният и тежък живот е преддверие към идващо щастие. Така гледайте на всичко и когато животът се обърне към вас със своята сенчеста полоса, се порадвайте в разбирането, че слънцето ще засияе за вас и че в тежестта на настоящето се съдържа гаранцията за светлото бъдеще. Биполярно зрение на духа е дадено на малцина. Малцина, виждайки единия полюс на явлението, могат да видят веднага и неговата противоположност. Нека тъмнината на настоящето бъде гаранция за смяната ѝ с бъдещата Светлина. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|