Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 732. (Майката на Света).
- 737. (Майката на Света).
- 742. (Майката на Света).
- 746. (Майката на Света).
- 751. (Майката на Света).
730. (М.А.Й.). Сине мой, във всяка Записка може да се види непосредственото Ръководство. За всяка грешка се дава корекция и се дава Указание как да се постъпи правилно. Необходими са също и беседите за духовното: по-лесно е да се ръководи, когато мислите се оформят при взаимен обмен. Говорете за живота, говорете за духовното, ние ще ви помогнем да се ориентирате във всички сложности на живота, внасяйки, в случай на грешки, своята поправка. Близката ни загриженост няма да бъде оставена. Вървете спокойно в лъчите на нашата грижа. 731. (Гуру). И тогава Мирът, който е над всяко човешко разбиране, ще бъде ваше достояние - този Мир, който Дава Учителят на Светлината на ученика. Помнете какво е Казано: „Давам ви Моя мир не така, както светът дава”. Околният свят не дава мир, но временно, измамно и привидно успокоение от земните дела. Но Мирът, Даван от Владиката, не е от този свят, не е от трите обвивки на вървящия, но от по-горе и е изпълващ го с чувство на спокойствие. Това спокойствие не е просто, но е като желязна юзда, обуздаваща бесните коне и здраво сдържаща ги с властна и твърда ръка. 732. (Майката на Света). Моето Царство достигат само тези, които са подчинили трите в себе си. За тях, за трите нисши няма място в Моето Царство. И само в обуздания и подчинен на волята ментал можеш да се докоснеш до Моите Предели. Моето Царство е Царство на Свободата. В него няма достъп за робите на тялото, робите на астрала, робите на мисълта. Само свободните духом се въздигат до Мен. Призовавам ви в Царството на безграничната Свобода, деца на Земята. Много са тези, които са го достигнали, но сред тях няма несвободни роби. 733. (10 октомври). Човешката памет е къса, бързо се забравя всичко: имаше Гуру, замина си .... и го забравиха. Само враговете помнят за да вредителстват, тъй като тъмнината не забравя поради злоба. Но приятелите стават по-малко, по-малко са тези, които помнят. Ценим високо не забравящата преданост и вярност. И благо на вас, съхранилите паметта за него. Желаещият да върви към Отците с тях и ще пребъде. Човешкото съзнание е магнитно. И почитащите паметта на заминалия Гуру, отхвърляйки тялото, магнитно ще бъдат притеглени към сферата, където е той. Там може и да се срещнат. Така почитането на Нашите посланици има големи последствия за почитащите техния дух. Не умира никой и не изчезва нищо, но всичко има своето битие в пространството: в плътното - до смъртта, в тънкото – след смъртта. Даже картините не умират, бидейки физически унищожени. Тяхната душа, тяхната тънка форма остава и живее в пространството. Не умира и не изчезва нищо и никой. Още повече хората, още повече – Великите Духове, още повече тези, които са били отбелязани с печата на Духа на Владиката и са живяли под Неговите Лъчи. Почитайте ги живи, тях, заминалите си от Земята и мислете за тях, и ги чувствайте така, сякаш че те не са се отделяли никъде от вас. Така е и в действителност. Тъй като, ако се признае живота на духа и живота в духа като реалност, то смъртта в обикновеното хорско разбиране губи своя смисъл и значение. Духът не умира. Духът на Високите Носители на Светлина съхранява ясност и отчетливост на съзнанието във всички обвивки и на всички планове на съществуване. Затова допускайки, че със смъртта нищо не се е изменило в областта на духовните взаимоотношения, постъпвате правилно и показвате знание на основите. Паметните дни, посветени на заминалите от Земята стават дни на обединение в духа, особено напрегнато и съзнателно. Какво от това, че окото не вижда и ухото не чува, но сърцето усеща и знае, то е обединител на видимия и невидимия свят и апарат за явленията от тънък порядък. Устремявайте се чрез сърцето за осъзнаването на това, което отрича мозъкът и което е недостъпно за него. Живейте повече със сърцето си в сферите, недостъпни за физическите чувства. Тогава и поменът за заминалите духове ще придобие за вас друго, по-дълбоко значение. На еснафите е необходимо време, за да разберат и узнаят значимостта на Великия Дух, който им е донесъл Светлина в земната обвивка: понякога години, понякога десетки, а понякога стотици години. Бавно се въртят колелата на мислене в човешките глави. И задължение на тези, които знаят и виждат, е да съхраняват паметта за заминалите Велики, възвисявайки техните Облици в хорското разбиране, за да може тогава, когато дойде времето за Тяхното всеобщо разбиране и прослава в сърцата на множеството, всичко да бъде готово за това и да бъде възможно всички да черпят от това, което е оставено и съхранено от най-близките, които не са забравили и предано помнят. Затова помненето за Нас има дълбок смисъл и значение. Какво би било, ако най-близките и учениците на Спасителя Го бяха забравили? Кой би потвърдил и кой би записал? И кой би оставил неизтриваемите във вековете свидетелства за Заминалия? Така и вие в своето помнене се оприличавайте на тези, които не забравят и които разбират, че огненото помнене за Тях, Донеслите Светлина на Земята, представлява част от Великото Служене на Светлината. 734. Човешкият дух, въплъщавайки се и идвайки на Земята, и живеейки на Земята, прокарва канали в сферата на невидимото пространство, изпълвайки прокопаните сфери със светлина или тъмнина. Животът на човека може да бъде разглеждан като дълга, дълбока и широка бразда в аурата на Земята. И може да се помисли за това с какво запълва той тази бразда в течение на своя живот. С какво? Със светлина или тъмнина? И проследявайки живота на човека на Земята, и отбелязвайки неговите дела и действия, може нагледно да се види какъв дар – от Светлината или от тъмнината е доненсъл той на Земята, и с какво е запълнил своята бразда в земната аура. Проследете творчеството на Гуру, неговите мисли, неговата дейност и целия му живот и ще видите явно какво е внесъл в земните сфери този Велик Дух и какво е дал и оставил след себе си на хората. Приносът на неговия Дух в планетните хранилища и общочовешките такива наистина е огромен и сияещ. Донасяйки даровете на Духа на хората, уви, още не разбрани и неоценени от масите, дарове сияйни, дарове неповторими, дарове необикновени и уникални по своята същност. Даде на хората това, което преди него никой не е давал. Всички са рисували картини, всички художници, но така, както е рисувал той, не е рисувал никой. Той не подражаваше на никой. Той беше самобитен с неповторима самобитност на духа. Той насити със Светлина своите картини и остави паметници на духа. С неръкотворна Светлина сияят творбите на неговите ръце и колко време ще е необходимо за това, новите, изобретени от хората апарати, регистриращи човешката аура, да бъдат в състояние да отбележат необикновено мощните заряди светоносна енергия, насищащи всяко негово произведение. А това време ще дойде. И с удивление, възторг и благоговение всички ще видят очебийно, че даже механичните апарати отбелязват тази толкова неизразима Светлина, която толкова яростно отричаха невежите. Това ще убеди и най-тъпоглавите. И това, което сега Говорим Ние и което утвърждават близките, ще бъде доказано победно и явно. Тогава ще дойде неговото време да се утвърди името му сред масите. Това предстои да стане. Това време ще дойде. Паметта на светлия Гуру ще бъде утвърдена в сърцата, отричащи го сега. 735. (М.А.Й.). Зная, че е тежко, виждам че е трудно и страстно желая да помогна според силите си. Тъмнината се сгъстява необичайно. Всичко е потънало в мрак. Оцелели са само отделни островчета. Ние ги поддържаме. Няма да позволим те да потънат. А вие хвърлете котви от тези отровчета към Нас и се дръжте по-здраво за тях. Вие ще се държите, а Ние ще държим. Така със съвместни усилия ще удържим немногото, останали ни верни. 736. (Гуру). С помненето за мен утвърждавате и зарепвате нишката на връзката. Говоря за паметните дни. А вие даже говорите с моите думи и ги повтаряте. Значи връзката укрепва. Да се порадваме на възможността да се обединим в духа и да се подкрепяме взаимно. Аз съм с вас. Не забравяйте това. Срещата ще се състои. За нея съм говорил. Тя е неизбежна, но не за земния план. Помнете за срещата. 737. (Майката на Света). Обединяването на съзвучните духове става под Моите Лъчи. По цялото пространство на планетата тече велик отбор. Страшно и отговорно време, когато се залагат стъпалата на бъдещето за цялата епоха. Трябва да се разбере значението на залаганите стъпала. И всеки определя съдбата на своя дух за хилядолетия, приобщавайки се в този момент на Голямото Разделение към стана на тъмнината или на Светлината. Под знамето на Владиката се събират светлите духове. И всеки решава сам своята далечна участ. Разберете, решава се участта на всекиго за цялата Огнена Епоха, за цялата Юга. С това е значителен текущият момент. Знаещите нека се преизпълнят с чувство на голяма отговорност за себе си, за близките, за всички, които могат някак или с нещо още да съзвучат на Светлината. Към фокуса на вашата светлина невидимо и видимо ще се присъединят и вече се присъединяват тези, които са определени за светлия стан. Невидимото обединение става напрегнато. Станът на Светлината укрепва, макар и окото да не го вижда. И вие, които Ме признавате, благо на вас, търсещите Светлия Град. Той вече същесвува, готов да приеме видими плътни форми. Светлината – победител идва. Бъдете готови и бодърствайте духом. 738. (11 октомври). Да се откъснеш мислено от обитаваното място е нужно и полезно. Това освобождава съзнанието от обкръжаващата среда и нейното притегляне. Твърдината на Светлината е като освобождаващ от връзките обект на устременост. Но Далечните Светове действат като освобождаваща сила още по-мощно от магнитните притегляния на Земята. Бъдещето е също магнит, освобождаващ от действието на силите, действащи непосредствено и наоколо. Трябва да се разбере, че човекът е пленник, а това, което го обкръжава – затвор. Духът е с оковани ръце и крака. Родените в робство дори не разбират своето състояние на роби и считат себе си свободни, бъбрейки за някаква свобода и независимост. Но това е детското бърборене на несъзнателността. Човекът е роб и неговото робство е безнадеждно. Прикован е здраво към Земята и особено – към непосредствено обкръжаващите го вещи. Затова на него му се дава устрем към явленията, извеждащи го от този затворен кръг на обреченост: Учителят, бъдещето и Далечните Светове. Дава се любов към Учителя и вяра и надежда за бъдещето. Не е важно, ако очакваното бъдеще не се е състояло: освобождаващият от веригите на настоящето магнит на бъдещето ще бъде мощен двигател напред и нагоре. Ако се знае бъдещата действителност в личен аспект, обикновеното съзнание не би издържало, тъй като бъдещето на мнозина е печално и не всяко съзнание има сили да се примири с тази безрадостност. Какво бихте казали вие и как бихте постъпили, ако преди двадесет и две години бяхте видели своето бъдеще и бяхте узнали, че среща няма да има, че Гуру ще си замине от живота и с Майката на Агни няма да се видите на Земята? Печалното знание на действителното бъдеще би пресякло вашия път и възможно задълго, ако не завинаги. Затова се дават вяра и надежда - магнити, които водят напред. Повтарям: няма значение дали ще се сбъдне това, което се очаква и на което се надявате, ако надеждата е изпълнила своята устремяваща и водеща към бъдещето роля. С тази вяра са вървяли и учениците на Спасителя. И какво от това, че така и не са дочакали Пришествието на Учителя, но те са се надявали и са горяли пламенно, запалени от тази надежда, и са изпълнили своята мисия на Земята. Затова понякога е по-добре да не се знае, тъй като в многото знание има и много скръб. По-добре е просто да вярвате, да се надявате и да очаквате. Магнитът на надеждата за бъдещето е много силен. Целта на всички тези магнити, давани от Учителя, е освобождаване на духа от клещите на материята. Има магнити, влачещи към тъмнина, има и освобождаващи и теглещи към Светлината. Най-мощният от тях е магнитът на бъдещето. Само той може да откъсне човека от тъмницата на плътните условия. И Твърдината, и Далечните Светове са символи на бъдещето, тъй като в настоящето съзнанието не може явно и реално да достигне нито до Твърдината, нито до Далечните Звезди. Но мислено можеш да се докоснеш и с мисъл да достигнеш. И когато магнитът на Планинската Обител или Далечната Звезда превъзмогне магнитите на непосредственото обкръжение, тогава се утвърждава победата на духа над яркостта на плътните условия. Магнитът на бъдещето е мощен, но ако в неговия център стои Владиката, тъй като бъдещето без Владиката губи своята магнетичност. За магнетизма на бъдещето не трябва да се мисли в лични мерки, а по-добре да се приложат мащабите на своята безсмъртна превъплъщаваща се Индивидуалност. Тъй като само тя има дял в бъдещето, дял, който няма и не може да има смъртната личност, ограничена от пределите на живот на своите нисши обвивки. Затова далечните котви, захвърлени в далечното бъдеще, са по-надеждни от близките крепежи, свързващи с бъдещето на дадената личност в човека. Помнете, че мъдростта се заключава в провеждането на по-дълга линия. И ако рядко се случва да се радвате на бъдещето на дадена отделна личност, то може винаги да се порадвате на голямото бъдеще на човека, набелязано за него от Космическия Магнит, тъй като несъмнено то е велико и пътят на духа към звездите е сияен. На човека е съдено да стане сътворец на Планетните Логоси, облечен с власт над материята и можещ свободно да твори в пространството на Светлината. Повелител на стихиите, несвързан с ограниченията на тялото, подчинил на себе си всички обвивки и действащ в тях в различните планове на битието, човек става Господар на Космическата мощ. Такова е бъдещето на човека. Но то не е в личните мерки. Към това далечно бъдеще е възможно да се устремите съзнателно. То няма да измами, тъй като представлява по същество сияйната действителност на това, което подлежи да бъде. Именно към тази далечна огнена действителност ви Зове Владиката над кратките временни и неверни илюзии на настоящето. По-добре да се знае суровата истина за живота, отколкото да се примиряваш с несбъднати надежди за лично щастие и лично бъдеще. Но Учителят Дава храна и на личните надежди, тъй като Знае, че те са магнитни и че трябва да се движиш, даже надявайки се напразно. Но на чувствителното ухо на най-близките Шепна: знанието за действителността Мога да доверя само на силния дух. Слабият няма да издържи, тъй като в многото познание има много скръб и който умножава познанието, умножава скръбта - така е Казал Соломон, царят на Израил. 739. А вие все пак се надявайте и чакайте, и дайте надежда и на вървящите след вас за това, което иска тяхното сърце. Не трябва да се убива съзнанието с безнадеждността и безпросветността на бъдещето. Вашата надежда и вашата опора, а също и тяхна опора, е Учителят. Неговата Близост, въвеждайки в сферата на притегляне на Неговата Аура, запалва огньовете и дава радост като прави далечното близко. И тогава бъдещето сияе с всички огньове. И на душата е леко и има радост в сърцето. 740. (М.А.Й.). Да знае своето лично бъдеще не е дадено на човека просто затова, че той може и да не издържи. Затова кармически то е скрито от съзнанието. И дори големите духове са се подчинявали на повелите на Кармата. Даже Гуру не е знаел, че ще замине и се е надявал още да поработи и се потруди за родната Земя. Аз знаех, но той не. По-добре да не знаеш, така е по-мъдро. 741. (Гуру). Приятелю мой, има радост за духа, но не за земното. С какво да се живее: духом или със земното? Със земното временно и за кратко, а в духа - завинаги. Така съзнанието се пренася в сферите на духа и намира в тях надеждно пристанище. Ние също поживяхме на Земята и отдадохме нейния данък, но трудейки се и работейки на Земята, не сме свързвали себе си с нея. Просто нисшите притегляния заменихме с Висши - също за Земята и от Земята, тъй като от Земята не може да се излезе. Но сферите на земната аура са различни. Има нисши, има средни и има висши. Към кои да се устремим? Пътят към Далечните Светове е отворен от Висшите земни сфери и Земята е като стъпало, или трамплин за устрем в Безпределността. Не може без Земята. Не може да устои дом без основа. Трябва да се намери правилното разбиране за Земята - това е нашият дом в пространството. Ценете Земята, но се отречете от нея, за да отдадете всичките сили за нейното разкрасяване, подобряване и преобразяване в Светлината. 742. (Майката на Света). Всичко което съществува, от атома до Логоса, може да се разглежда като магнит: атомът е магнит, семето е магнит, човекът е магнит, магнити са Земята, Луната, Слънцето, както и всяка Индивидуалност. Великата Индивидуалност Представлява мощен Огнен Магнит. Космическият магнетизъм и Лъчите са големите сили в природата. С тях можеш да се ползваш съзнателно, проявявайки активност в духа. Дава се възможност за това. 743. (12 октомври). Ако знаехте колко светлина се губи по време на лутанията и слабостта на духа, наистина бихте се ужасили и никога, никога не бихте допуснали тази зараза. Лутанията са заразни, тъй като разклащат цялата постройка надолу по линия на Йерархията. Тъмните се стремят да разклатят, да посеят съмнения, униние и безнадеждност. Всяко помрачаване е вода в тяхната мелница. Трябва да се борим против своите дребни чувства, затъмняващи пътя. Защото въпросът с тях стои така: или те владеят човека, или човекът владее тях. Участта си на роб или господар човек избира сам. И никой не може да му помогне, ако изборът е направен. Пазете се от дребните чувства, разрушаващи даже огромни дела. 744. (М.А.Й.). Тъмно е. Но какво от това? Нима ще се преизпълним с тъмнина? Или пък, събирайки сили, ще се преборим славно отново и ще победим, както сме побеждавали много, много пъти? 745. (Гуру). Не понасям когато виждам, че преданият изпитан воин изведнъж започва да проявява слабост на духа, отстъпвайки назад. Къде? Не в тъмнината ли? Помнете, няма път назад, колкото и безпросветен и мътен да ви изглежда текущият живот. Пътят е само напред, през всичко, каквото и да ни донесе съдбата. Ние трябва да достигнем до Светлината, тъй като назад е тъмнина. 746. (Майката на Света). Деца на Земята, когато на Земята за духа стане особено мрачно и тежко, мислено се устремете към Мен, за да преодолеете подтискащите вибрации на земната сфера чрез устременост извън пределите на планетата. В Моите Сфери няма място за плътната тягост. Там има Светлина и свобода от тъмните земни притегляния. Устремете се към Мен, деца Мои. 747. (13 октомври). Състоянието на приемника на съзнанието определя степента, характера и чистотата на възприятието. Ако се възприема лошо, значи приемникът не е в ред и трябва да се огледа. Причини може да има много, но главната – че нещо е било поставено на по-предно и по-главно място от Владиката. Единствено тогава, когато Владиката е на първо място в съзнанието, възприятието върви плодоносно. Всичко пречещо и заставащо на пътя трябва да се отстрани. Какво може да се сравни по значимост със Светоносния Лик на Владиката, излъчващ Светлина към обърнатото към Него съзнание? Всички въпроси, всички сложности, всичко неразбираемо и помрачаващо трябва да се разглежда в светлината на Лъчите на Светоносния Лик. Всичко се твори, мисли, анализира и преживява в Светлината на Моите Лъчи, тоест с Мен, но не със собствената саможивост. Тежко е, трудно и безпросветно? Да, тежко е! Но какво от това? Имало е и по-трудни времена, и въпреки това вървяхте, и въпреки това не прекъсвахте пътя. Трябва да вървиш и сега, без да се обръщаш към тъмнината, когато вече е достигнато толкова много. Не тъмнината, а Светлината управлява света. Разгулът на тъмнината е временен, макар и да е много продължителен. Царството на тъмнината ще свърши и не трябва да се смята, че животът върви неудачно, когато вече има събрани толкова ценни мисли. Не е ли това достижение - да се съберат съкровища от Знания в условията на пълно обедняване духом на обкръжаващите съзнания. Нали от никого от тях не може нищо да се почерпи, но Общуването с Мен прави процеса на възприятие възможен. В пустинята на живота върху голите пясъци блика извор жива вода. В това е неговата особена ценност, тъй като подхранва със своята влага всичко наоколо и създава условия за растеж и развитие на нови кълнове. Не трябва да се подценява собственото значение за обкръжаващите. Лампада на пустинята – така се нарича степента на самота на даващия Светлина дух в безплодните и тежки условия на момента. И през това изпитание трябва също да се премине. Нима обещах лекота и безоблачност на пътя? Не! Говорих само за трудности. Време е да се привикне към това, че лекотата не дава достижения и тези, на които е лесно, приятно и безгрижно да живеят на Земята, не достигат нищо. Но вие, искащите да достигнете, опитвайте се духом да израствате от всичко, вървящо против вас и противодействащо ви. И каквото и да става наоколо и в света, и колкото и ярко да се проявява тъмнината, вие, вървящите към Мен знайте своя път и от него не отстъпвайте пред никого и пред нищо, тъй като трябва да достигнете. 748. Много са вървящите към Мен, но достигащите са толкова малко. Да разгледаме на кого какво е попречило. На някого е попречила бедността, на някого богатството, на някого децата, на някого домашния живот, на някого службата, на някого страстите, на някого малоумието, на някого слабостите, на някого страха, на някого обкръжаващото, на някого приятелите, на някого враговете, хиляди причини и поводи ще намери неготовото съзнание, за да оправдае себе си в отказа от Светлина. Но Лъчът Светлина може да освети всяка бедност и всяка тъмнина. И бедността, и тъмнината е в сърцето или в съзнанието, но си струва да насочиш към тях Лъча, за да се разсее всеки мрак. Затова не към светците, праведниците и съвършените хора се е Обръщал Спасителя, но към обикновените хора, обременени от тежестта на живота и далечни от съвършенството. Обременените е Призовавал Той при Себе Си, за да Освободи техния дух за следване след Него. И сред тях, малките и затъмнени, е Преуспял. Нищо не е препятствие, ако духът се стреми да разкрие себе си на Светлината. Да се възхожда може винаги, във всички условия, стига само сърцето да желае да се отвори към Светлината. Само отворете сърце към Моите Лъчи, само го отворете и вашият път ще стане сияен. 749. (М.А.Й.). Кой казва, че пътят е лек. И нима моят беше лек? И леко ли е сега на Нас? Ако искате да бъдете с Владиката и близо до Него, забравето за лекотата на живота. Гответе се за най-трудното. Силният дух не се плаши от никакви трудности и не помръква пред тях в безсилие. Защото е много важно именно да не помръкне духът. Не са необходими никакви външни героични деяния и постъпки, а само трябва вътрешно да не се пречупиш пред нищо, което става вън. Трябва само да се задържи равновесието, предоставяйки на потока на живота да се носи покрай сознанието. Цялата тайна е в това: вън да става каквото ще, грижата е за това, вътре цитаделата на духа да бъде като скала. Разберете това условие: съумейте да устоите в духа и духом пред нищо да не се преклоните, тъй като всичко е в духа. 750. (Гуру). За силата на духа и волята ще твърдя до тогава, докато те не станат ваше достояние. По-добре всичко да изгубиш, но да утвърдиш тях, отколкото всичко да придобиеш, загубвайки ги. И не е важно какво става около вас и как стоят нещата, но е важно, необикновено важно, да се запази равновесието и да владеете своята сила. Разберете, че опората е вътре. И ако вътре я няма, в нищо външно няма да можете да я намерите. Тъй като на каквото и да се опирате вън, то е нездраво, невярно и изцяло ненадеждно. Само на духа, пребиваващ вътре, може да се отдадат юздите на управлението и чрез волята твърдо да ги държите в свои ръце. А вън е имало, има и ще има плач и скърцане със зъби. Не вън, но вътре се опитвайте да намерите този мир, това равновесие на духа, което е над всяко човешко разбиране. Тъй като Царството Божие, Царството на Светлината, е вътре във вас. 751. (Майката на Света). Мислено може мълниеносно да се долети до Моите Сфери. За мисълта няма граници, нито предели, няма нищо невъзможно. За мисълта и с мисълта е възможно всичко. С мисълта може да се проникне навсякъде и с мисъл да се докоснеш до Мен. Докосването до Мен с мисъл има явни и неотрицаеми следствия. Малко хора мислят за мисълта и за това, какво може да се извърши с нея. Царствената, огнена мисъл има силата да пронизава пространството по-бързо от светлината. За светлината е нужно време, но то не е нужно за мисълта. Мисълта е извънвременна, тя е явление от други измерения, в сравнение със светлината: по-високо, по-тънко и по-мълниеносно от нея. Мисълта изпреварва бързината на светлината и по-бързо достига до набелязаната цел. Мисълта достига целта навсякъде и винаги: и на Земята, и в пространството, тъй като магнетизмът на мисълта е необичайно силен. И ако Моята мисъл в Лъчите Ми достига до вас, то и вашите мисли достигат до Мен, предизвиквайки ответна реакция и насищайки ви ответно. Зовът и отзивът действат явно. Ако мисълта е устремена и приемникът на съзнанието е отворен, възприятието няма да се забави да изпълни приемника с нови мисли, идващи от Моята Сфера. Разбира се, действа проводникът на духа, тъй като можем да се обединяваме само в духа. Градации на Светлината има много, нейната скала е безкрайна. Има степени на Светлина, неизразими с думи и неподдаващи се на никакво измерване, но достъпни за огнената, напрегната и висока мисъл. Има мисли с такава изтънченост, че достигайки до Земята не могат да се проявят на Земята. В Моите Сфери има области, които достигат само малцина. Безпределността е проявена във всичко. Безпределни и неизказано сияйни са сферите на духа, но достъпни за пламенната мисъл. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|