Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 931. (Гуру).
- 936. (Майката на Света).
- 941. (Майката на Света).
- 945. (Майката на Света).
- 946. (26 ноември).
- 950. (Майката на Света).
927. (Майката на Света). Земното – земному, но Висшето – на Мен, тъй като Аз Съм Фокусът за обединяване на Висшите енергии. Отдели в себе си тези два свята – земния и Надземния, но Висш и мислено се устреми към него. В него ти ще намериш отрада за духа, нещо, което може да стане основа за това, да намериш място за себе си в пространството. Търсете в Мен решението на живота, Земята няма да го реши. 928. (22 ноември). Има мярка за потопяване в земното, след която вече не можеш да се издигнеш. Трябва мъдро да се съчетаят земното и Висшето. Без Земята не може, но и без Висшето – също. Трябва да се намери златната среда. Това и ще бъде пътят. Златният и срединен път е когато духът се удържа от прекомерни потапяния в Земята и в същото време не се отдалечава от нея. Съблюдавайте средата във всичко. Да се говори без мярка е недопустимо, изобщо бърборенето е недопустимо, но и мълчанието е невъзможно - и тук трябва да се намери средната мярка. Тя е необходима във всичко и с всички. Върху чувствата – юзда, върху действията също, както и върху думите. Не трябва за нищо да се говори изчерпателно. Подавайки завършените формули може и себе си да изчерпиш. Пазете се от изчерпаност във всичко. Към изчерпания извор отново не се връщат, както и към изчерпаните хора. Половината от това, което знаете, оставяйте за себе си. Магнитното притегляне се прекратява веднага щом настъпи момента на изчерпаност. 929. Вече сме говорили за певеца, изчерпал своя глас. Но може да се изчерпи не само гласа, но и всяка енергия, тоест нейната магнитна сила. И тогава човек се превръща в празна обвивка. Много такива бродят по лика на Земята, изчерпали своите ресурси. Затова Говорим за сдържаност и умение да владееш себе си. Нашата дума вече не е за пламванията на астрала или временната загуба на равновесие, а за състоянието на постоянна сдържаност на чувствата, думите и жестовете, постъпките, движенията и цялостното изразяване на човека. Да вземем за пример гласа не на певеца, а обикновения. В простия разговор и думи могат да звучат много чувства. Опитайте се да отнемете чувството и да произнасяте думите без всякакво чувство и изразяване на лични емоции, преживявания (за обикновения човек това е невероятно трудно), или да направите лицето си безстрастно, или да не съпровождате думите си с жестове, с една дума направете опит да овладеете това, което владее вас и над което отсъства контрол. Задържаната енергия на чувствата и движенията веднага ще предизвиква нейното изпълване, магнитно усилвайки вашата батерия и е възможно чувството за събрана енергия да се усети почти мигновено. Именно, важно е да отбележиш в себе си това наличие на сдържана сила, представляваща плод, или следствие на съзнателното, бдително и напрегнато самообладание, или владеене на себе си. Да овладееш себе си не е така лесно, предишният човек във вас ще изпадне в ярост и неистовство от опита да бъде обуздан. Тъй като той е привикнал да ви владее безконтролно и е привикнал на пълна несдържаност на всички чувства. Само обърнете внимание на това, колко упорито той нарушава непрекъснато всички ваши опити да го подчините. Цялото ваше същество се стреми към равновесие, спокойствие и умение да владеете себе си и се прилагат много усилия за това, но някой във вас, който е по-силен и от вас и от вашата воля, и от вашите изяви, неотклонно и методически свежда почти до нула всички ваши старания. Това е вашето минало нисше “аз”, което се нуждае от пълно обуздаване във всичките му прояви. Трябва да намерите в себе си такава степен на решимост, която би помогнала то да бъде обуздано или подчинено на отново раждащата се воля на духа. Време е вече да се разбере, че неовладелият себе си губи всичко, но овладелият може да запази всичко, което иска или когото иска да задържи около себе си. Необходимо е могъщо усилие на цялата воля, за да утвърдиш своята власт над своето нисше “аз”. Тогава магнитната сила на духа ще нарастне многократно. По друг начин тя не може да се събере и задържи. И за какво да сте загрижени за това, което става изън вас, когато най-нужното, най-насъщното и най-важното не можете да заздравите в себе си? За да станеш силен, трябва успешно да преминеш през процеса на овладяване на своите енергии по пътя на тяхното сдържане и обуздаване на техните прояви. Неразпилени навън, те остават вътре, натрупвайки огнена мощ и умножавайки необичайно магнитната сила на духа. Сдържаност - ще разберем това явление в цялата негова дълбочина. 930. (М.А.Й.). Когато навън стане безпросветно и непоносимо тежко, оттегли се вътре и търси в богатството на възможностите на духа освобождаване от гнетящата земна атмосфера. В тази област е открито и достъпно всичко и може да се работи без умора върху това, което е вътре. И външното не е препятствие за тази работа, тъй като всичко е подчинено на човека, в смисъла на неговите възможности да реагира по своя воля на всички явления от външния свят. 931. (Гуру). В земния живот ние изразявахме чрез себе си същността на това, което смятахме за най-нужно. В това беше и победата ни над живота. 932. (Майката на Света). Ако не достигат сили да станеш този, който искаш да станеш, почерпи сила от Мен. Аз ще Дам сила да достигнеш своя идеал и да станеш негово изражение. Ти само се обърни за сила към Мен. Майката на Света, даваща импулс на всичко живо да се движи, ще Даде сила на своите деца да се издигнат по стъпалата на живота. Черпи от Моите Лъчи силата, необходима на духа. Ще Изпратя сила според размера на обръщането и искането. Дерзай, чедо. Колкото повече поискаш, толкова повече ще ти бъде дадено. Защо да се ограничаваш с малко, когато всички богатства на Моя Дух са готови да станат достъпни за този, който протегне властно ръка за тях. Аз Чакам, за да Дам и не поставям предели на даването. 933. (23 ноември). Ако Ликът на Владиката, въведен в сърцето, дава възможност да се водят Записки и вдъхновява огнено, то можеш да си представиш какво би могло да даде Неговото постоянно и непрекъснато присъствие в съзнанието, от колко тежести бихте били избавени и колко непреодолими препятствия биха били лесно победени. Когато стане непоносимо, трябва да се помни за това. Защо толкова често се забравя за това, което би трябвало да е отдавна вече известно? Защо най-добрите съвети не се прилагат? Когато тъмните ви обкръжават и затварят своя кръг, остава единствено само Владиката. Помнете за Мен ежечасно и особено когато е трудно. Нали сам забеляза вчера как се разреди нагнетяването при яркото представяне Лика на Владиката. Сърцето е място за Владиката. Нима е трудно да се намери време за най-нужното? Но на много ненужни неща се дава място в съзнанието, а не се дава на това, което служи като основа на живота. Защо това е така? Не са ли достатъчни бездействените и автоматични действия от психически порядък, не е ли време да се призове властно волята, утвърждавайки своето право върху това, което става в съзнанието? Сега времето е такова, че е възможно да се придвижваш само когато сме заедно и неотделими. Но колко често се забравя за това. Тази неразумност трябва да се прекрати, сега не е време да бъдеш еснаф, когато ужасът от сгъстената отрова насища земните сфери. Много са отровените и мнозина ходят, носейки в своите аури впилите се в тях твари. Да се устои може само в Мен. Трябва да се застане още по-близко, помнейки за Мен непрестанно. 934. (М.А.Й.). Да се достигне, да се достигне на всяка цена – това трябва да бъде вашето желание и нека нищо да не задържи. Много са ръцете, протегнати към вас, за да спрат, но вие вървете, знаейки, че ако сте с Владиката, не са страшни косматите ръце. 935. (Гуру). Ако най-главното се съблюдава, охранява се и е на първо място в съзнанието, можеш да бъдеш уверен, че за второстепенното можеш изобщо да не се безпокоиш. По този начин ще приложим сърцето и волята си към това, което представлява двигател на живота, негова основа и фокус, а всичко останало ще ви се приложи от само себе си, като следствие от съблюдаването на това, което е най-нужно. 936. (Майката на Света). Изпълвам те с чудесна сила, теб, обръщащият се към Мен с призив. Давам сили да побеждаваш живота в непоносимите условия на живот, тъй като Моята Сила, призована съзнателно, господства над силата на Земята. Енергиите на Моята планета са силни и по-тънки и по-висши от енергиите на Земята. Приемайки ги в съзнанието си, ще издигнеш себе си над Земята и ще намериш сили в себе си да победиш земния магнетизъм. Земните притегляния са силни и да ги преодолееш можеш само с магнетизма на енергиите на Далечните Светове. В това е смисъла и значението на необходимостта от устремяване към тях, Далечните Светове, и пътят за освобождаване от властта на Земята. 937. Ако беше възможно да се съберат всички изпуснати възможности, наистина би се получил убедителен паметник на човешката неразумност. Възможност се дава, но пренебрегването ѝ пресича нейното развитие. И как да Помогна тук, когато свободната воля прави грешките? Но по-лошо от всичко е, когато заради нещо се допускат редица грешки. Но нищо не е вечно. Отива си, губи се или изчезва това, заради което е отстъпил човек най-доброто и най-висшето, което е в него и отстъпвайки е загубил и това, заради което е извършил тези грешки. Но именно така става винаги. Много беззакония е извършил някой човек, за да придобие неправедно богатство, но ето идва смъртта и човекът оставя всичко, което е придобил, но в други ръце, а сам остава без нищо. И заради това, заради което е останал без нищо, струва ли си да се принесе в жертва най-доброто, което се намира в човека? Единствено заради това, което е възможно да се задържи, си струва да се полагат усилия. Тогава и грешките няма да се отчитат. 938. Когато се разрушава целия свят от лични надежди, мечти и блянове, какво остава тогава? Тогава остава Владиката, но в Неговия свръхличен Космически аспект. Преходът от личното към Комическото е труден. Оначало се създава усещането, че вече няма за какво да се живее. Но това не е вярно. Великите хора затова и се наричат велики, защото не живеят със своето лично. Личното чисто и просто се заменя с общо. Отричането от личното е указано във всички Писания. Трябва да се разруши всичко лично, преди да може да се постигне освобождение. Но разрушаването е тежко, тъй като се руши това, с което човек живее. Трябва да се премине през това, без да се губи равновесие. Така са вървяли и вървят всички, следващи Владиката. Трябва да се откажеш от личното. Личното не може да замени Космическото. На личния живот е поставен предел. Но да се съчетаят мъдро едното с другото е възможно, тъй като живеете на Земята и без личното не може да се мине. Но нека то не заслонява Слънцето на живота и нека носителят на личното начало не забравя, че всичко свързано с личността е временно и обхваща само сферата на едно въплъщение. Затова котвата на устрема за придвижване в бъдещето се хвърля далече отвъд пределите на една личност и отделния личен живот. Тя може да бъде хвърлена и в настоящето, по широкото пространство на Земята, но имайки предвид вече бъдещето. Да се живее в настоящето с интересите на своя народ в името на неговото бъдеще е добре, тъй като се разрушават стените на личната тъмница. В това е смисъла и значението на самоотвержеността като път за освобождаване от оковите на личността. 939. (М.А.Й.). Сине мой, гледай на преходните състояния на своя дух като на явления, носещи се покрай прозорците на вагона на движещия се влак, без да се отъждествяваш с тях. Преходното състояние на духа, по-точно неговият облик, е нещо, лежащо извън теб, тъй като ти си този влак, вървящ напред, твоето “Аз”, устремено вечно, а животът - и вътре, и навън е това, през което преминава твоят устремен дух. Какво от това, че нещо навън е добро или лошо? Ще отмине всичко, прелитайки покрай теб, всичко, даващо радост и причиняващо мъка и болка, всичко, всичко ще премине покрай теб като сън, сътворен от Майя. Но ще останеш ти, Гледащият живота, преминаващ покрай теб, тъй като вече толкова е преминало покрай теб. Но ти въпреки това си останал и гледаш вече новите явления и условия на живот, и новите хора, за да се разделиш и с тях, и да видиш отново нови и нови. Такъв е живота, научи се да го разбираш, тъй като иначе е тежко. 940. (Гуру). Ние не сме на Земята сред вас, но както и преди Слънцето свети над света. И ще свети, когато няма да ви има и вас. Така и планетите неизменно преминават своя път. Всичко е останало, както е било. Великият Космически поток на Живота не променя съдбите на отделните хора, тъй като хората пред лика на Безпределността са като песъчинки в морето. 941. (Майката на Света). Устремявайки се към Мен, издигаш себе си от света на сенките и илюзиите в Света на Космическата действителност. В Безпределността на Моята Сфера е пристанището за духа и целта на устрема за тези, които вече са се издигнали над Земята. В Моите Сфери ти намираш за духа си и храна, и радост, радостта на духа, изгубена на Земята. Целта е еволюцията на духа, който да завърши своя път на Земята и да премине на нова, Висша планета. Тази планета ще бъде за вас Моята Звезда. Но връзката с нея се създава предварително по пътя на устрема към Моите Сфери, за да свържеш духа с мястото на своето бъдещо пребиваване. Помагам открито и явно на устремилите се духом към Мен да проникнат в Моите Сфери. Но се устремете. 942. (25 ноември). Не от враговете и не от чуждите трябва да се страхуваш, а от близките. Тъй като много вреда се причинява чрез тях. Срещу врага можеш да се отбраняваш, но как да се защитиш от този, който има близък достъп? Затова е нужна зоркост и спрямо приятелите, и самозащита, и бдителност. Много нещастия, болести и мъка вървят по тези близки канали, а тъй като всичко това се извършва под външното прикритие на привързаността, любовта, разположението, симпатията, загрижеността и вниманието и останалите дружески и привидно добри чувства, то се получава особено голяма вреда. Налага се да се отбележи как под прикритието на загриженост и любов яростно и с неистовство беше внушена мисълта за простуда и болест и именно в този момент, когато обекта на тази убийствена загриженост легна да отдъхне и заспа, тоест оказа се беззащитен срещу вредните, носещи болест внушения на близък човек. Би било оправдание, ако не знаеха какво творят. Но знаят, макар да не желаят нито да слушат, нито да разберат това, че всяка мисъл за това, че някой обезателно трябва да заболее, ако постъпи не така както ярко внушаващият иска, вече ще бъде могъщо оръжие за утвърждаване на болестта. Ако не се защитиш в този момент в съзнанието си така здраво, както се защитаваш против врага, то болестта е почти неизбежна. На тях, смятащите, че не знаят това, което вършат, кажи: време е да се прекратят посегателствата над волята на другия и да се избавят поне близките хора от убийствените и вредни внушения. Тъй като не е никак трудно да се нанесат и непоправими или сериозни вреди. Така също и разговорите за своите близки и тяхното преживяване трябва да се изостави. Защо да отравяш себе си, пространството и съзнанието на близките? По-добре е да мислиш за здраве. Всяка дума, мисъл и представа за болест в себе си или събеседника я усилва правопропорционално на числото на събеседниците и силата на тяхната мисъл и творческо въображение. Може да се създаде такъв кръг от болестотворни еманации и образи, от който вече няма да имаш сили да се измъкнеш, особено ако слушателите са много и са силни. Престъпно по отношение на себе си и околните е да се говори за болести по време на хранене. В този случай самоотравянето и отравянето на тези, които се хранят, става пряко и непосредствено. Предпазете се от този ужас поне заради тези, които имат нещастието или щастието да бъдат около вас. Вече нямате оправдание, тъй като знаете какво творите и каква вреда нанасяте. Мислете за сила, за бодрост, за здраве и за това, което носи несломима бодрост на духа и здраве на тялото. За всяка дума човек трябва да си дава отчет и да прави този отчет постоянно, тъй като думите и мислите се претворяват във форми и стават за него реалност в живота, следствията от въздействията на която той неизбежно носи със себе си. Съумейте вътрешно навреме да се защитите от тези, които викат болестта към себе си и към вас. Запомнете: немолената загриженост, предизвикваща протест или противодействие от този, към когото се проявява, е най-лошият вид насилие над волята на другия, тъй като яростта на егоизма изкусно се прикрива от високи съображения. Няма нищо по-лошо от ненужната и натрапчива загриженост. Пазете се от тези, които под формата на загриженост ви причиняват вреда. Ценна е само тази загриженост, която се приема с радост и донася благо. Не говорим за малките деца, а за съзнателните пътници в живота, по волята на съдбата вървящи заедно. 943. (М.А.Й.). Областта на вредата, причинявана от хората един на друг под маската на благо, е голяма и разностранна. И няма никой наоколо, който би могъл да определи нейните граници. Затова остава да разчиташ само на себе си, тоест и по този въпрос се изправете на собствените си крака. Добре е да се призове чувствознанието. То ще помогне и ако сърцето протестира против нещо, значи то е вредоносно, това, против което въстава вашето сърце. Много са вредителите, принасящи вреда. Много са неоткритите и непознати убийци. Много са нещата, сътворявани в невидимия план, които не е в състояние да обхване и най-яркото въображене. Много се твори, и зло. 944. (Гуру). Тъмните затвориха своя кръг, тъй като обкръжиха отдавна. И остава пътят само нагоре или към тъмнината. С това е опасен момента на обкръжаване, тъй като изходът от сферата на обкръжението е затворен. Могат да се очакват много уловки и нови изобретения. Смятайте, че всичко противодействащо произхожда от тях. От мислите, изпращани от тъмнината, можеш да се оградиш само със здрав устрем към Владиката, тъй като свободен изход и незатворен път е останал единствено към Него. 945. (Майката на Света). Може да се ползваш смело от Силата на Моите Лъчи и да прилагаш тяхната енергия според потребността на момента, но винаги за благо. Да се приеме енергията на Лъча, да се асимилира и да се претвори в желаната форма ще бъде процес на вашето творчество. Да се черпят Лъчите може без мярка, но трябва и да се претворяват съзнателно. Без претворяване те ще преминат покрай вас. Те се претворяват във форми ментални, астрални или физически. Това творчество е широко и неограничено от нищо. Освен само от способността на приемника да асимилира, усвоява и пречупва. Затова творете явно и мощно, тъй като източникът на непресъхваща мощ е достъпен. С него творят и Владиците. Мощен и непресъхващ източник. 946. (26 ноември). Аз съм Уверен, че опасността се осъзнава. Стараят се да поправят отношенията. Говоря за това, че сега е необходима преданост и осъзнаване на Близостта. 947. Ние Даваме най-добрите възможности при всички сложили се условия, но с тези възможности, възможност за осъществяване не се дава. И отново възниква дилемата: как да се помогне, когато едната ръка приема Помощта, но другата я разрушава. Тази двойнственост в човешкото поведение може да бъде забелязана във всичко. Ние Наричаме това явление половинчатост. Да се седи на два стола, или да се преследват два заека, или да се служи на двама господари, или да се служи на Бога и на мамона - не е ли все едно как се изразява явлението половинчатост в човека? Но резултатът винаги е един – не се постига нищо, но се губи много. И тогава Казвам: “Съберете енергиите на духа в един канал и им дайте едно главно направление. И нека това направление да бъде към Мен”. Хаотичните и антагонистични токове раздират съзнанието. Трябва по някакъв начин да се удържиш и да се задържи съзнанието от разрушаване. Правете всичко, което изисква живота, но дай те на всичко едно направление, тоест правете всичко в Мое име и посвещавайки на Мен вашите енергии. Тъй като целта на целия ваш труд под Слънцето не е този труд и тази работа, но да се достигне до Мен, и да се придобият знания и опит като средства за достигане на тази единна цел. Вашата цел е да достигнете до Владиката. Нея и поставете в основата на делата, които извършвате под Слънцето. Всичко се твори заради тази единна цел. Заради нея сте дошли на Земята, заради нея и живеете, заради нея и носите на своите на своите плещи непомерния товар. Трябва да се преразгледа из основи отношението към хората и към живота. Никой и нищо не представлява самоцел, но само тези условия, които дават на духа възможност да достигне единната цел. И приятели и врагове, и близки и далечни - всичко служи като средство да се събере опит и да се възхожда, учейки се от тях и от всичко. Ако намерите сред множеството и тълпите верен приятел, значи ви се дава възможност да вървите заедно към Владиката. Бъдете признателни за това и на този, и на всичко, което ви позволява по-добре да се оправите в живота, и с хората. Всичко и всички способстват за по-бързото ваше придвижване. И особено тези, които ви доставят огорчение, и тези, които ви пречат да вървите, тъй като при победа над всичко пречещо и всички пречещи вашата сила расте. А как по други начини тя би могла да нарастне? Върху гладка повърхност дори трева не расте. А вие искате да израсте цветето на духа. 948. (М.А.Й.). Ще се учим върху всичко, което дава живота. Приятното в живота, завладявайки съзнанието, съсредоточва съзнанието върху себе си, но не и върху опита, донасян от него. В това е опасността от земното благополучие. Но отвръщайки се от тежестите на живота, духът въпреки всичко дори неволно извлича от тях нужния опит, тъй като се налага да се бори с тях и да изостря своте сили. Но за мъдрия всичко е равностойно: и едното, и другото способстват за възхода. Затова богатството и животът, повече или по-малко щастлив, могат да бъдат дадени на този, когото няма да погълнат и чиито път няма да прекъснат. За болшинството от вървящите към Владиката пътят на благополучието ще означава смърт за духа. 949. (Гуру). Ще смятаме, че най-главното е това, което става вътре в човека, тъй като, когато човек умира, остава вътрешното, а не външното. Затова отдайте своите сили и мисли върху това, което е вътре, тъй като всичко, което е вън ще си отиде. 950. (Майката на Света). Ще Дадем в цялата мярка според размера на съзнанието, устремено към Нас. Но само съзнание без сърцето, което е двигателят, устремяващ към Нас, не може да има. Вложете сърце във вашия устрем, тъй като чрез сърцето ще дойдете до Нас. 951. (27 ноември). Всичко се твори от мисълта. Мисълта твори всичко това, което искате да създадете, задържите или да утвърдите. Чрез мисълта може и да се задържи, и да се разруши. С мисълта преобразявате хората, предизвиквайки в тях към проява най-добрите качества на духа. Възползвайте се от мисълта, за да създадете с нея това, което искате да отлеете в плътни явни форми. 952. (28 ноември). Всяко явление или предмет притежават своя сфера или аура на своите излъчвания. Магнетизмът на мислите се изразява в това, че при съсредоточване на мисълта върху дадено явление мисълта магнитно се притегля към обекта на своето внимание и пулсира около него, насищайки се и обогатявайки се със свойствата на даденото явление. В случай на особен интерес и свързаност на сърцето с разглежданото явление, магнетизмът възниква усилен от разбирането, по-точно от запознаването с явлението и расте, макар и външните данни за запознаване с подробностите да са били недостатъчни. Любознателният ум, разследвайки престъпление, натрупва факти и картината на случващото се израства във всички детайли, ставайки пълна и завършена. Точно така и всяко изучавано явление може да бъде изяснено докрай, ако съзнанието достатъчно дълго се съсредоточава върху него. Действа магнетизмът на мисълта, привличайки към фокуса на лъча на съзнанието елементи, така или иначе свързани с изучаваното, изследваното или показваното явление. Задълбочаването на Записите по който и да било въпрос се основава на същото това явление. Може с увереност да се каже, че при достатъчно желание рано или късно може да се изясни и узнае всичко, което интересува съзнанието. Това свойство може да се прилага както към явленията на обикновения живот, така и към тези от духовен порядък, за разширяване областта на знанието. Трябва само достатъчно силно да се поиска нещо да се знае. Законът е универсален и лесно приложим към явленията - и големи, и малки, но при известно упорство и настойчивост на мисълта. Жалко е, ако енергиите на мисълта се прахосват за явления, незаслужаващи това. Така може да се пропусне нещо по-важно и нужно. Разбира се, явленията трябва да се познават без маски и особено хората. На чужди мнения е по-добре да не се разчита. Собственят ум и опит са достатъчно надеждни, ако разпознаването е напрегнато. Трябва да се разчита на това, което казва чувствознанието. Ако то подава знак, че нещо е неблагополучно, не трябва да се отминава покрай него, отмахвайки с ръка. Трябва да се изясни докрай, докато не настъпи усещането за пълна удовлетвореност от получените резултати. Твърде много са маските наоколо, твърде много и с умиление, и призрачният свят на Майя на измама и лъжа обвива със сиво покривало съзнанието. Трябва да се види, за да се помогне и на себе си, и на близките. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|