Тайните на злото

Главният принцип в Кабала е Словото _– и то означава синтез на всички науки, религии и учения. Тук говоря за Святото Слово, за Свещеното Слово, което е синтез.

Учителят казва, че всички науки, религии и учения в края на краищата трябва да стигнат до молитвата, която е техният общ израз, която е началото на правата мисъл _– защото при молитвата човек е насочен към Бога.

Христос разкри Любовта като една действаща Космическа сила _– сила, която движи светове. Преди слизането на Христос, Звярът раздробяваше психиката на съществата. Това е пътят, по който се оформя голямото его. Христос внесе Любовта като метод за отстраняване на егото. Христос вложи Божествена сила в Своето Слово и с това спря инволюционния процес. В Словото Христос вложи много Божествени сили за земното развитие. И наистина, Словото има пълната власт да направи душата безсмъртна.

В Кабала неуловимата Същност на Бога е наречена Небитие. В своята най-дълбока същност, Небитието е отсъствие на пространство и материя. Тук се крие една специална Тайна на Живота. В Кабала това се нарича Голямото Лице и означава Святото Изоб­ражение. А Сефиротите, т.е. качествата, са Малкото Лице. Най-дълбокият план на живота е скрит в Голямото Лице, т.е. в Небитието, и се нарича Кетер. Думите Кетер и Кабала, изписани на сирийски, и двете означават Предание; обаче, когато се напишат по един друг начин, означават Могъщество. От това следва, че думата Кетер, или Корона, сама по себе си означава Висше могъщество _– това е владеене на короната, владеене на висшите сили. Кетер _– това е един Велик план на Вселената, един дълбок и мистичен план, свързан с Божествената Любов.

В Кабала се казва, че Бог е създал много светове до създаването на сегашния свят. Говори се също за светове, създадени и разрушени от Бога. В тази връзка се обяснява, че злото е остатък от предшестващи светове, които са намерени за негодни. Кабалистите казват, че злото произлиза от последователното отслабване на небесната Светлина. Това означава също, че злото е отрицание на Светлината и именно затова е недостиг на Светлина _– защото се е отделило от Святото Слово.

Свещеното Слово е Алфа и Омега на всички учения. Тъмните сили не са разбрали Свещената идея на свободата, защото свободата е дадена, за да се посветиш на Бога, а не на своите своеволия.

И така, Истината е скрита зад най-големите изпитания и страдания. В тези изпитания злото се трансформира _– и свободата се явява, облечена в нова дреха, т.е. в Ново Слово.

Според Окултната наука, зад чистото Слово е скрит Духът на Космоса.

Лекция, държана на 13 октомври 1995 г. _– Варна
ДЕСЯТЪКЪТ

(първа идея за размишление)

В Библията е писано за десятъка на няколко места: Левит 27:30 _– 32, Второзаконие 14:22 _– 29, Матея 22:21, Битие 14:18 _– 20, Числа 18:24, Послание към евреите 7:4 _– 8.

Бог гледа как даваме, какво запазваме и с каква цел. Смята се, че десятъкът са парите, които се поставят на първо място. Тогава и Бог прави разпределение за нас на първо място. Десятъкът _– това са парите на Бога (Левит, 27 глава). Десятъкът е закон за отделяне от егото. Това е една врата към Неговата Милост. Десятъкът не е отношение към хората, а към Бога. Десятъкът се дава на Правдата. В Библията това е символизирано от отношението на Авраам към Мелхиседек, който е този символ. По този начин Бог благослови Авраам във всичко, защото числото 10 означава пълнота, изобилие и съвършенство.

От друга страна, десятъкът е едно признание, вид благодарност, едно отношение към Бога, но той не е задължение или закон. При десятъка ти даваш, но всъщност получаваш. Това е свързано с чистото действие. Чистото действие не го правиш за хората, а за Бог в себе си _– изграждаш Свещено отношение към Бога.

Даването никога не е закон, то е според свободната воля на човека. Милостинята за бедните не е десятък, тя е извън него. Според Марко истинското даване е като сеене на семена: някои дават от мотив, други _– по закон, трети _– от мотив за бъдеща полза, четвърти _– по любов. От окултна гледна точка, само Любовта е чиста сфера и като даване, и като взимане. При безкористното даване никога не искаш отговор _– нито външен, нито вътрешен.

Десятъкът се смята за закон за преуспяване. Когато даваш десятък, ти привличаш изобилието, защото правиш връзка с Божествения източник на живота. Десятъкът е връзка с Божествената система, а не със света. Този метод не е обикновен закон. Извън този закон, всички усилия и старания са суета, защото те не са духовни и искрени. Този закон е установен от Бога. В Библията Христос си плаща десятъка за Кесаря: „Кесаревото – Кесарю, Божието – Богу“. Изпраща Петър да хвърли мрежа, с която изваждат риба със скъпоценен камък, с който плаща. Превод: когато мислиш по Божествен начин, всичките ти въпроси се решават по Божествен начин. Всяко човешко дело е ограничено и повърхностно. Защо? Защото не е духовно. Това означава, че само Чистотата е закон за успех във всяка област.

Чистотата ни извежда извън Земята, защото тя ни вдъхновява и обожествява. Чрез вдъхновението човек се прониква от вътрешна духовност и по този начин навлиза в живота на Космоса и прониква в Тайните, които стоят в неговата основа. Ако ученикът е изработил контрол и овладяване на себе си, той може да навлиза безопасно в своята вътрешност, без да бъде овладян от своите подмолни желания.

Всичко това означава, че вдъхновението е метод, чрез който се влиза в друг свят. Пътят навътре е опасен, защото във вътрешността на човека има много силни демони, които биха го разкъсали, ако не е пречистен и подготвен.

Силата на ученика е в будността. Будният никога не сее зло. Будността е окото на Духа не само за този свят. Всеки ученик е длъжен да изтърпи на всички атаки на астралните тълпи.

Орфей казва на своя любим ученик: „Има определени моменти, когато силите на злото се съюзяват срещу нас. Но ти си пламъкът _– и това е твоята власт, оставена ти от Етерния Бог“.

Вдъхновението е свързано с тайното знание, с тайната Мъдрост _– а изчезването на тази Мъдрост е изразено в Библията с идеята за смешението (смесването) на езиците. Вдъхновението е двигател на Божествения Живот, а надеждата _– на човешкия живот. Трябва много да работим, за да създадем условия на вдъхновението да дойде.

Учителят казва: „Недъзите се дължат на недоразвити добродетели“.

Чрез пречистването ти откриваш своя произход. Ставайки Дух, разбираш, че произхождаш от вътре, т.е. от себе си. Така е и с произхода на Бога _– Бог произхожда от Себе Си. Това означава, че когато ние произлезем от себе си, Вечното Вдъхновение става нашият Път. Бог сам Себе Си е зародил _– това е Тайна. И по подобен начин Посветените се зараждат в себе си.

Красотата в живота на Посветените е тази, че дори и на Голгота, т.е. в най-голямото страдание и болка, те извличат сила за своя възход, за своето космичес­ко, а също и мистично развитие.

Кабалистически се смята, че когато човек се пречисти, постепенно се издига над всички светове _– и колкото по-нагоре върви пречистването, толкова по-голяма е порцията Светлина, която той получава, докато накрая достигне до цялата Светлина. В Кабала това се нарича Универсално Освобождение.

Учителят казва: „Любовта има по-велика мисия от блаженството“.

Има Посветени в Кабала, в мистиката, които не се занимават с това смешно дишане на въздух. Те дишат етер.

Законите на живота са дадени за изправление, а главната борба е насочена срещу собствения егоизъм. Това означава, че чрез себепознанието човек си изработва своя бъдещ свят. По пътя на себепознанието ученикът постига Посвещение, т.е. става Посветен; а Посветеният е ценен на Земята, защото той е постигнал нещо, което хората все още търсят. Посветеният има чисто действие, защото е свързан със Святата Божествена Енергия. Всяко действие, извършено заради другите, в крайната си дълбочина е извършено заради себе си. Тук е тънката разлика, защото истинското действие е не отношение към другите, към някакъв човек, а отношение към Бога. Това е чистото действие.

Който не е търсил резултати и изгоди, той е постигнал най-добрите резултати.

Лекция, държана на 29 ноември 1995 г. _– Варна
ПОСТОЯНСТВОТО

(първа идея за размишление)

Без Божествената Любов се раждат деца на греха. Същото се отнася и до дарбите. Ако една дарба е преждевременна, тя е рожба на греха. Ученикът трябва да разбере, че постоянството е над дарбите и че никакви дарби не могат да заместят постоянството, защото без него не можеш да се утвърдиш в Духа на Бога. Постоянството е нещо Абсолютно, защото всички висши сили се съграждат чрез него.

Постоянството значи групиране на силите и елементите на Душата, докато непостоянството е разграждане на силите и елементите. Непостоянството идва от съмнението. Това означава, че съмнението е процес на разграждане, т.е непостоянството не може да гради. Непостоянството е израз на съмнение, а постоянството е Вяра.

Това, в което постоянстваш, ти принадлежи. Постоянството се определя от Вярата. Непостоянството показва, че ти си влязъл в процеса на разрушението. Това е законът за разлагането на силата.

Постоянството е благословение, приемане и означава духовно раждане. По пътя на постоянството Великите Учители са образували силата на Бога в себе си. По пътя на постоянството ще получиш всичко, което ти е предопределено. Това означава, че постоянството е Божия дейност. Когато Духът ти даде постоянство, това означава, че Той вече те е избрал, защото постоянството е самият Дух.

Лекция 35

СЪВЪРШЕНИТЕ БОГОМИЛИ

Големите страдания и изпитания са символ на Новото, което идва. Така Новото си пробива път. Всеки ученик, който се намира пред Новораждане, усеща, че светът се събаря пред него. Така са поставени нещата.

Окултната наука казва, че властта над Змията, над злите духове не може да бъде дадена преди Новораж­дането. Христос е дал именно това на учениците Си. Доброто и злото са две космически сили, същества, които са в борба _– две противоположни сили. От тази противоположност съществата се раждат и съ­граждат. Тези две космически сили са необходими за създаване на формите. Те са в ръцете на Върховния Бог и са Негови слуги. Бог работи с тях, използва ги за развитието на човечеството.

Злото се ражда, когато една сила, която в миналото е действала като добра, т.е в посока на развитието и прогреса, когато влиза в настоящето и иска да действа по същия начин, тогава тази сила ражда злото. Това означава, че когато миналото е пренесено в настоящето, то е зло. Това е част от Учението на богомилите.

Физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение. Така ги е създала Върховната Воля. Точно затова те имат силата да сгъстяват етерната субстанция _– и по този път е създадена материята.

Духовният свят е създаден от положителните сили на Духа и на Битието. Тези сили разработват и организират материята _– и същевременно я одухотворяват.

Звярът, чието име е 666, е представител на отрицателните космически сили. Тези сили също са интелигентни. Окултната наука казва, че те не вършат нищо без съгласието на Върховната и Тайна дейност на Бога. Сатана върши всичко само със съгласието на Бога. Той не е никакъв противник на Върховната Воля (както е според Църквите). Той е само един слуга, само изпълнител на тази Воля, която е властваща във всички светове.

Воля, от окултна гледна точка, е много силна дума. Това е волята, обединена с Бога.

Нещо, което Учителят е премълчал: Самият Бог се съветва със Своята Воля.

Всеки трябва да го прави след време, но преди това волята трябва да се направи чисто Божествена.

Окултната наука казва, че човешката Душа слиза да събира опит и да развива своите спящи сили и способности, които ще трябват за Вечността. Това означава, че ако един ученик иска да си развива на Земята някакъв личен, уютен живот, той ще приспи своите способности и ще спре развитието си. После ще се чуди как ще употребява живота си.

Раждането на Звяра от Бога _– това е раждането на материята от Духа. Адът представлява верните на материята, т.е на вторичното. Адът представлява обикновеният човешки свят.

Богомилите са стигнали до основни изводи в тяхното Учение: