Тайните на злото

Чрез злото Божественият Живот става по-ценен, по-реален, по-осъзнат.

Учителят казва: „Как се разбира цената на нещата? Когато ги изгубиш. Промяната, която става в съзнанието ви, показва цената на изгубеното“.

Любовта към ближния е метод, чрез който се съ­граждаш. Затова ближният е ценен. Без Любов ти не можеш да изградиш себе си. Духът иска постоянство, а умът _– непостоянство. Това означава, че да разчиташ на постоянството значи да разчиташ на Духа.

Умът също е ценен. Задачата на ученика е да хване своя подвижен ум и да го направи слуга на Духа. Това е много трудна задача. Умът е подобен на мишката, а Духът _– на котката.

Учителят казва: „За да хванем мишката, да работим с метода на котката: тя чака с постоянство и с очаквателна вяра. Това е капанът _– и става поглъщане, и мишката изчезва цялата“. (Учителят не го одобрява напълно, засега няма да го обясняваме.)

Разбирането на Духа ще разреши всички твои проб­леми на живота. Само Духът може да те направи господар на подвижния ум.

Ученикът не трябва да се бори с мишката, защото борбата е капан, а мишката е представител на демоничните сили. Те са безопасни, ако ти си в Духа, т.е. във Вярата. При нея ти си спокоен. Когато мишката обикаля в стаята, ако си спокоен, мишката е влязла в капана. Ако се безпокоиш, ти си влязъл в капана. Ако си едно с Духа, той те прави спокоен. Това означава, че безпокойството е техника на ума, с която тревогите се размножават и се превръщат в опасности. Всичко това означава, че цената на нещата е в това да мислиш духовно, което значи да се преоб­разяваш. Това е постепенен процес. Котката хваща мишката, защото е по-търпелива. Това означава, че търпението е победител.

В Библията се казва: „Който изтърпи докрай…“.

Лекция, държана на 8 септември 1995 г. _– Варна

МИЛОСТ И СУРОВОСТ

(първа идея за размишление)

Целостта на Творението _– това е Божественият съюз между човека и Бога.

След като яде от забранения плод, човекът придоби змийско съзнание, т.е. разделително съзнание. Излизайки от този Божествен съюз, Божествената Светлина в човека е била освободена _– и когато тя се отдели от Адам и Ева, следва стихът в Библията, който казва: „Очите на двамата бяха отворени и те разбраха, че са голи“, т.е. лишени от Единствената Светлина. При това условие, те придобиха външни очи за един външен и веществен свят. Това означава, че предизвикаха външната, тъмна страна на природата. Именно затова съдбата на тези очи е отново да станат на прах.

След греха те бяха изгонени от Райската градина, т.е. от райското състояние, за да разработват материята на своята земя, т.е. материята на своята сътворена природа. Тогава Милостта се сви навътре в себе си, към вътрешните дълбочини на Творението. Телесното не беше вече облечено в духовна Светлина. Тази Светлина се скри навътре, дълбоко в тялото, в най-съкровените дълбини на сърцето.

И така, след грехопадението настана една празнота, която се изпълни с така наречената еволюция. Еволюция според Кабала означава лишение от Любовта. По този еволюционен път човек може да се върне обратно и да се освободи от празнотата.

Падането в еволюцията създаде някои много интересни илюзии _– например отчаяната борба на едно същество срещу друго. Точно по тази причина в Писанието се явява идеята за Каин и Авел _– и те навлизат в човешката история. Каин се вдига срещу брат си и го убива, и после трябва цял живот да се крие от това убийство _– но това е невъзможно. При това условие вече се явява идеята за кармата и нейната сила. Окултният закон гласи, че тази идея те преследва, докато се изкупиш. Тя се явява най-вече като навлизане в страданието. Това е ценно, защото ти ще придобиеш своя опит _– и този опит ще ти донесе ново отношение към живота.

Понеже Бог беше изпълнен с постоянна Милост, Той даде много време на човека да натрупа опит, за да се промени. Във връзка с това, тази Милост е една Абсолютна сила в Творението. Благодарение на тази Милост, Строгостта не може да се спусне над Творението и да го претопи.

Всичко сътворено си има тяло, а тялото, според Окултната наука, е затворът на Природата. Всичко това означава, че там, където има празен живот, той ще бъде изпълнен със строгост и суровост.

Говорейки за тялото, в миналото в храмовете главната цел на Посвещението е била освобождение на Душата от тялото _– да може Душата да се излъчи свободно и да си изработи един самостоятелен Божествен Живот.

Когато Милостта на Бога се насочи към един човек, тя поглъща строгостта и суровия живот и възстановява в човека райското състояние на Душата. Това става постепенно. Тези, които ежедневно изпитват това райско състояние, трябва да знаят, че то е заплатата на ученика за неговите усилия. Но има и една друга, по-висока заплата от райското състояние: в Кабала на еврейски това се нарича йобел и означава юбилей, но то е друга тема и малко по-специална идея.

От дванадесетата до тридесетата Си година Иисус преминава един много интересен живот, който се губи и не е описан в Библията.

Първо, през този период Иисус е изучавал еврейски и Свещените книги на Библията, търсил е най-вече спасителните методи. Виждайки църквите и богослуженията, Той видял, че Библейското учение вече се е изродило и че тук вече липсва Духът на пророците и Мойсей.

Той влиза във връзка с езическия свят и там намира друг упадък _– упадъка на Мистериите. Тук видял на богослуженията, че вместо да се явяват светли същества, се явяват демони, които обсебват хората и извращават техния живот. Той разбрал, че Древните Мистерии са изиграли своята роля и вече не могат помогнат на никого. Станало Му много мъчно за човечеството, защото Той искал Спасение не само за еврейския народ, а за целия свят. Бил изпълнен с Любов и състрадание към човечеството и с желание да намери метод. Именно затова от двадесет и петата до тридесетата Си годишнина Иисус влиза в Ордена на есеите, но и там не намерил метод, и там останал разочарован.

Есеите водели много чист и свят живот. Те били във връзка със Светлите Същества _– и демоните бягали от тях. Но затова пък още по-яростно нападали останалите хора, които живеели в тъмнина.

Всичко това породило дълбока скръб в Душата на Иисус _– и тази скръб се превърнала в Любов към страдащото човечество. За Него не е било достатъчно да се говори за Любов, а трябвало да се внесе живителна струя в жилите на човечеството.

От друга страна, Света Дева Мария е била една Душа, един Ангел, Посветен от миналото, който още в миналото постигнал пряка връзка със Светия Дух и с Христос. Затова Иисус споделял с нея много от Своите преживявания _– защото тя е Му била като отдушник в детските години, а и по-късно. След всички Свои мисли и съкровени желания, навлизайки все повече в тях, Той изведнъж навлязъл в едно окултно и мистично състояние на Духа. Навлязъл в Озарение и Просветление и видял, че към Земята се насочва един Велик Божествен Дух _– точно към Него. Разбрал, че Той е определен за Него и че Той Го познава от Древното минало. С тази мисъл се отправя към река Йордан, където е кръщавал Йоан Кръстител.

Трябва да се знае, че Йоан е кръстил Христос по настояване на Иисус. Йоан е знаел, че Христос е с по-висока степен от него в Посвещенията _– Големите Мистерии. Небесата се отварят и слиза гълъб и Глас, който казва значителните думи: „Ти Си!“. С тези думи е изнесен един много дълбок израз на Древните По­свещения. „Ти Си!“ е таен и свещен израз.

Христос се среща с един от учениците в малките Мистерии _– Натанаил, и в Библията има нещо по този въпрос. Когато Христос вижда Натанаил, казва: „Ето един истински Израелтянин, в когото няма лукавщина“. Израелтянин в случая означава Посветен от Пета степен. Това е разговор на Посветени на друго ниво. Думите на Христос към Натанаил „Видях те под смоковницата“ означават „Видях те в малките Мистерии“ и говорят за старо познанство. Това е окултна среща, срещат се двама Посветени: единият _– от малките Мистерии, а другият _– от Големите Мистерии. От малките Мистерии пътят е постепенно към Големите Мистерии, а от Големите Мистерии _– към Отец. Понеже Натанаил е Посветен в малките Мистерии, точно затова в него няма лукавщина. Посвещението е процес, който премахва злото в човека напълно. Тука няма място за лукавщина, за лицемерие и т.н.

Учителят казва, че Христос е не само представител на Голямото Посвещение, т.е. на Големите Мистерии, но е главен вдъхновител на тези Посвещения и откровения във всички времена и епохи. Малките Мистерии са свързани с Тайните на живота на Земята, а Големите Мистерии _– с Тайните на живота на Слънцето. Христос е също Върховният импулс и Тайното вдъхновение във Вселената. Той е вдъхновявал в древността малките Мистерии, които са свързани със строго определени, специфични сили и енергии на Духовния свят; докато Големите Мистерии са от Универсално естество и от един чисто Божествен свят. Тук работят най-висшите енергии в космичес­кото и вътрешното пространство на Духа.

Според Окултната наука, Универсалното Същес­тво, наречено Отец на всички същества, разполага с много видове специални вътрешни енергии, които са свързани и с малките, и с най-големите окултни Мистерии в тайния Космос.

Окултната наука казва, че тези специални вътрешни енергии и окултни сили ще слизат постепенно на Земята и в другите светове и ще разкриват незрими възможности и обхвати в най-вътрешните сфери на Битието. Човешките Души са излезли именно от тези вътрешни сфери на специалната енергия.

В Големите Мистерии Отец се добива все повече в Неговата пълнота. Това е стремежът на Посветените от малките Мистерии: да се се насочат към Големите Мистерии. Голготската Мистерия е един от най-великите окултни изрази на могъществото на Любовта и на Вечния Отец. Голготската Мистерия е израз на Отец към символа, наречен Син, т.е. към Своя Син. Голгота беше специален метод на Отец, в който се утвърждава вечната връзка между Сина на Бога и Неговото Универсално Начало. Без тази връзка с Твореца и утвърждаването, което става на Голгота, човешките души ще се изгубят в голямото странстване и в много илюзорни светове, т.е. в приз­рачната материя. Колкото по-надолу слизаш, толкова повече се втвърдяваш.

От друга страна, другият закон гласи (това е за учениците и за будните): тези, които искат да познаят себе си, трябва непременно да минат през ръцете на Звяра (т.е. Трите шестици, ръководителят на Черното Братство).

Милостта и прощението на Бога имат универсал­но значение, защото те позволяват на човека да достигне до своето първично и изгубено райско състояние. Бог е предвидил човек да може да намери обрат­ния път към своето първоначално райско състояние.

За да може една Душа да прогресира в Мъдростта, тя трябва да е одобрена в своя Път към Божественото знание. Ако не е одобрена, тя пак е свободна, но при това условие, знанието за нея ще бъде смъртоносно. Това означава, че същността не е в четенето или слушането, а в изпълнението _– защото при изпълнението Бог благославя Душата и нейния Път, и сърцето получава своите радости по този Път.

Завръщането към Отец _– това е Пътят, по който Чистотата се превръща в Святост, а Светостта се превръща в Съвършенство. Значи, това са три стъпала.

Според Кабала, Светостта е Божествено състояние, което е същевременно Мъдрост, а началото и краят на всичко са обхванати от Святост. Всичко това означава, че Светостта е целостта на Светлината.

Красотата на живота за ученика ще дойде от хаоса. Точно от хаоса ще се възроди Тaйната на Живота. Хаосът е важното условие _– защото от хаоса можеш да се възродиш, но разбира се, можеш и да умреш в него. Тук говоря за учениците _– говоря за възраждане в Същността. Това означава, че хаосът има голямо значение за ученика, за неговото израстване _– защото, без хаоса, ти ще останеш в съня. Чрез хаоса и чрез Голгота ние ще се завърнем при Отец.

В един разказ за Христа се описва следното:

Това е окултен разказ. В него виждаме важността на Вярата _– това е Вярата в Духа, защото няма Вяра в ума. Защо Вярата е толкова важна? Защото тя преобразява вътрешността, постепенно преобразява нисшите тела. Четирите нисши тела на човека са свързани с четири еврейски букви, които означават името на Звяра и отговарят на идеята за нисшата природа.

Ето защо Учителят казва: „Смъртта за ученика е празник“. Това означава, че смъртта е благодат, когато я посрещнеш, изпълнен с Вяра.

Тук има няколко момента, които ще обясня.

1. Христос е това, което всеки човек очаква с доверие _– но доверието трябва да се просветли.

2. Христос е Животът _– значи Същността. Не църкви, не церемонии, а Животът _– това е Същността.

3. На кръста Христос тайно празнуваше Своята победа _– Посветените знаеха това.

4. Вярата на тази жена показва, че когато светът изчезва, се появява Бог _– или, когато умът изчезне, се явява чистата Светлина.

5. Вярата се превръща в мост към Невидимия свят.

6. Човек се ражда отново само след като мине през гъстотата на света и мрака.

7. Вярата на жената дава нови очи, т.е. нова духовност. Вяра, която не променя живота, която не дава нова духовност, не е истинска.

8. Вярата побеждава смъртта _– в случая смъртта отваря нова врата за ученика.

9. Това е Вярата, която идва от дълбочината на Сър­цето. В окултизма има един израз, който гласи: Сърцето е синтез на всички цветя (т.е. на всички доб­родетели).

По отношение на Вярата, за мен е много интересен животът на човека _– неговото падение, обезверяване, скука и т.н. Никога през живота си не съм виждал животно да се самоубива или пък скучаещо врабче, но хора самоубийци и скучаещи _– много.

Отец е отделил една Съкровена сила от Себе Си, която се нарича Словото или Христос. Това е Велик Принцип и Отец е възложил на този Велик Принцип една голяма задача: да организира цялата Вселена. На този Принцип са дадени всички сили и възможности. От окултна гледна точка, проповедите на Христос са вселяване на новите Божествени сили в човешкия свят и човешката Душа, за да стане тя мощна и да може да мине през Голгота (т.е. ключовото изпитание), за да познае себе си.

На Голгота тъмните сили привидно победиха, след като разпнаха Христос и Го прекараха през най-големите страдания. Но това беше необходимост и същевременно една много дълбоко обмислена Божествена стратегия, защото по този начин Христос влезе във вътрешната крепост на тъмните сили и разруши тази крепост. Крепостта, за която говоря, е Адът. Сега Вярата е силата, която ще разруши всяка крепост на злото. Затова Христос казва: „Само вярвай!“.

Чрез Голгота Христос слезе в Ада и проникна в центъра на Земята, където се таят силите на Черната Ложа. Там Той даде Път и освобождение за всяка поробена душа _– или за тези, които приемат Вярата. Чрез Голгота Христос успя да погълне в Своята аура цялата земна атмосфера _– и с това да трансформира натрупаното зло. Той трябваше да погълне аурата на Земята с всичките нечистотии _– и точно затова трябваше да приеме страданието по необходимост.

На Голгота много от учениците на Христа бяха замаяни от станалото и не можаха да преценят дълбочината на случилото се, макар че бяха предупредени. Те не разбраха дълбокия смисъл на страданието, с едно изключение: Йоан. Само той от учениците присъстваше на кръста и неговата Велика Тайна. Йоан е знаел тази Тайна още от Атлантида и Египет _– затова той е този, който има истинско равновесие. Другите ученици чак след Възкресението започнаха да се опомнят и постепенно да разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало. От момента на своето пробуждане те влизат във връзка с Белите Братя, които им разкриват смисъла на станалото _– и от ученици вече стават служители. Те се залавят сериозно за работа и започват своите поучения. Това е моментът на раждането на християнството.

Да издържиш изпита Голгота _– това означава да имаш Любовта. Тогава тази Любов ти отваря вратата към Живота и към Тайната на Битието, където е скрит Отец.

Йоан знаеше една Тайна, която другите не знаеха. Това е една Тайна за Звяра. Тази Тайна може да се изрази само външно. Той знаеше, че и Звярът има космическа власт, и Бог има космическа Велика власт, но тази власт е единна. Този въпрос, в своята дълбочина, може да се разбере само от онзи, който може да осветли тъмнината в себе си. Този въпрос беше разрешен от Йоан. Той знаеше, че Звярът има власт само там, където му се дава от Отец.

Всичко това означава, че светът е сътворен от двете ръце на Бога, а не от едната. Едната ръка на Бога е Строгостта. Тя се проявява чрез Звяра като космическа тъмнина. Другата ръка е Милостта.

Йоан е постигнал тази висша будност още в миналото _– при което за него тъмнината е винаги светеща. Още в Египет той беше проникнал в Трите шестици, т.е. в голямата Космическа Тайна на Звяра. Йоан е прероденият Хермес. Той знаеше, че Тайната на Трите шестици не може да се изчисли, преди да постигнеш едно дълбоко окултно и духовно развитие. (Има много изчисления на Йоан, които не съм включил в лекциите. Тогава са пишели с други числа, но сборът е пак същият _– трите шестици.) Това означава, че въобще тайните изискват едно голямо духовно развитие _– а този, който може да пази тайна (става въпрос за съхраняване, ако се научи и се тренира в тази област), получава от нея специална енергия.

В Своите проповеди Христос изнася Древното учение, което се е проповядвало в Рая _– и затова Той казва: „Царството Божие вътре във вас е“. Чрез Словото Си Христос иска да припомни на хората това, което са учили в Рая.

Точно затова Учителят казва: „Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в Рая _– и сега само си го припомнят“. Това означава още, че Царството Божие е Божественото в човека _– и ние трябва да го намерим вътре в себе си.

В древността окултната Мъдрост е била скрита и се е преподавала само на царе и свещеници. Но те са злоупотребили с придобитото могъщество и власт _– и тогава тази Мъдрост се е оттеглила навът­ре в собственото си светилище.

Любовта е окултния език на Бога, а ключът на окул­тния език е Свещеното Слово. Свещеното Слово е най-висшата Наука _– и то дава на Посветения Откровения за Висшите Тайни на Живота.

ЩАСТИЕТО

(втора идея за размишление)

Без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога в себе си.

Според Окултната наука, Любовта е силата, която организира човешката душа и дава условия да се върне в безсмъртието. Това означава, че който не може да намери Любовта в себе си, не може да намери силата, която спасява душата. И когато една душа не може да познае Христос, това е нещастие, защото без Него душата губи Пътя си към Бога и към Вечността. А когато една душа не може да намери Безсмъртието и Вечността, тогава всичките прераждания са лутания в мрака и безсмислието.

Затова Учителят казва: „Христос е това Същество, Което дава смисъл на земния живот“.

Без Христос земното човечество не би могло да намери Пътя си към Бога. Когато една душа не може да намери Пътя си към Бога, тя остава безплодна, т.е. бездетна. А когато Душата познае Христос, тя се освобождава от безплодието, защото това познаване ще материализира идеите на човешката Душа и ще ги осмисли. Любовта е силата, която оплодява човешкия живот. Щастието подразбира живот в един уреден свят _– а това е именно Христос. Това означава, че само Любовта може да организира света и да възвърне изгубеното щастие.

Учителят казва: „Никой да не си прави илюзия, че вън от Христовия импулс може да има истински постижения“.

Всеки човек трябва да върви от Иисус към Христос _– това е еволюционният процес, окултният Път на сливането на човешкото съзнание с Божественото.

Според Учителя: „Щастието на ученика почива върху много малки, незабелязани причини в света. И това, което спъва хората, са тези малки, микроскопически причини, които са тъй естествени. Когато разберем този ход на нещата, ние 75 % ще се освободим от ненужни борби и ще останем с 25 % необходими борби _– и тогава разумно ще се борим. Що се отнася до нещастието, по този път се движат нисшите същества, включително и черният адепт“.

Важна идея от Учителя: „Щастието на грешните хора седи в затворените очи, а на праведните _– в отворените очи; но само онзи човек може да върши Волята Божия, очите на когото са отворени“.

Ще кажа нещо относно пътя на черния адепт, тъй като по този път постепенно вървят много хора, без да могат да предвиждат нещата. Черният адепт може да се домогне до много материални блага и много приятели, но ще натрупа лоша карма, която в следващо прераждане ще изкупва с големи страдания и лишения _– и ще се чуди защо светът е такъв. Той няма да може да се пребори с лошите съчетания в своя живот. Ето защо кармата е допусната _– защото една от задачите е да се справи с фалшивите желания на хората.

Всичко това води до идеята, че щастието седи в опазването на Божественото и че Истинският Живот съхранява своето Съвършенство.

Щастието на този етап е свързано със страданието. От окултна гледна точка, това означава, че страданието трябва да се приветства, защото то освобождава човека от Звяра и от злото. Ето защо страданията са едно благо за падналите душ, а без страданието човешките души щяха да потъват в злото и да се обвързват със Звяра в голямо падение.

Тайната на Голгота представя една от големите Тайни _– тя е Тайна на Вечността.

Лекция, държана на 22 септември 1995 г. _– Варна

ХЕСЕД
(МИЛОСЪРДИЕ)

Четвъртата йерархия в Кабала

(първа идея за размишление)

В този свят човек може да проявява милост, но в своята дълбочина той да е звяр.

Милостта няма нищо общо с човешкото лицемерие, защото тя е Божествено изкуство, което не се изучава в школите на Земята. В Евангелието на Лука се говори за Хесед (т.е. Милосърдие): „Бъдете милосърдни, както е милосърден вашият Отец Небесен“.

В Евангелието на Лука е е скрито учението на будизма, в това на Марко _– учението на Заратустра, а в Евангелието на Йоана _– учението на Хермес, но обновени чрез Духа на Христос: по съвсем друг начин предадени, но основните идеи са такива.

Учителят на Милосърдието е сам Бог. Милосърдието не се изявява в даване на дрехи, обувки, коли, къщи и други подобни, както някои го разбират. Затова разглеждаме Милосърдието от окултна и кабалистическа гледна точка. Милосърдието е Божествено качество _– и то съгражда Вечен Живот. Тук е неговата сила. Чрез това качество човек се изтръгва от ръцете на смъртта. Това означава, че Милосърдието ни води в Небето.

В по-висшите измерения Науката за Милосърдието изисква Посвещение _– и в Кабала това се нарича Хесед. Тук, чрез това небесно качество, ученикът съгражда своя Вечен дом и съхранява своята духовност. Милосърдието е окултна сила _– и в неговата аура мракът се разпръсква. Във Висшия свят това качество се смята за Царство, или Царствена сила. Точно това означава Хесед: Небесна сила (на Милосърдието). Чрез Милосърдието, йерархията Хесед поддържа своята връзка с Небесния Отец. Йерархията Хесед е сбор от разумни Същества, които са се посветили специално на това качество. Милосърдието е едно от качествата на Съвършената Любов. Това качество има тайно и мистично значение за развоя на нашата окултна еволюция. Същото може да се каже и за страданието. То също има тайно мистично значение за нашата окултна еволюция. Ето защо ученикът трябва да се подготви и да знае как да посрещне своя най-мрачен час. Това е часът, в който ученикът остава сам-самичък в големия и мрачен ужас на Звяра.

Всеки ученик ще се срещне с часа на Голгота. Тук именно е истинската борба на ученика. Това е борбата за Вечна победа. На кръста Христос показа как се воюва и как трябва да се извоюва Вечната победа. Тук Той показа и силата на Милосърдието, главно с думите: „Прости им…“. Това означава, че Милосърдието идва от дълбочината на човешкото сърце. В своята дълбочина, сърцето не е човешка, а Божествена същност _– това е качество на Светостта.

По пътя към Великия престол на Светлината се минава през Мистерията на Голгота. Именно на Голгота ученикът се връща в Рая, т.е. при Бога _– по друг начин казано, в истинската Окултна школа, в която сам Бог ще го учи. В тази Школа ученикът се изпълва само със свещени образи, за разлика от астралния свят и от другата школа.

Всеки път, когато трябва да придобиеш нова Мъдрост (това същевременно означава и нови степени на Посвещение), трябва да се сблъскаш с кръста. Това означава, че новото в този свят се ражда винаги след сблъсък на двата принципа, на двете вътрешни сили в човека. В този свят Вярата ще остане единствената могъща опора за човека, а не Любовта, Мъдростта или Истината. Те ще дойдат много по-късно. Любовта ще дойде, след като ученикът изживее много дълбоки и специфични космически състояния. Това са мистични преживявания, т.е. свързани са с Висшата мистика. Само тогава той ще се сближи с нея (с Любовта), но засега Любовта не е дадена на човека. На човека е дадено само малко да се докосне до щастието. Ето защо Учителят казва: „Любовта е най-разрушителната сила и затова е създадено щастието, което служи като проводник, който смекчава тази мощна сила“.