ДЪЛБОКИЯТ ПРОИЗХОД НА СИНА

В Библията е казано: „Аз и Отец Ми – Едно сме!“. Това е казал Христос за Себе Си; същото е казал и Учителят за Себе Си.

За да каже Христос това, Той е имал много дълбоки причини _– и тук ще се спра на някои от тези причини.

В едно далечно минало Христос не е познавал Себе Си. Основната причина да може Христос да каже „Аз и Отец Ми – Едно сме!“, е, че Отец Му е дал достатъчно много доказателства за Своето Бащинство. Окултната наука казва, че Отец е напътствал Христос и Му е дал името Син. Той е бил духовно напътстван като Син и затова Той е схващал Великата роля, за която е бил роден. В тези бащински упътвания между Отец и Христос е имало дълбоко вътрешно разбирателство и вътрешно Единство в Техния Живот. Има един много таен стих в Евангелието на Йоана, в който се загатва по един такъв начин, че не може да се разбере: а именно, че Христос никога не е живял на Земята _– Той се преражда в духовно поле; тогава едно друго Същество после се преражда. Това е много дълбок въпрос _– някой път може да го разгледаме, макар че е много опасно. Наистина, има нещо опасно в тези лекции, но то е опасно за Черното Братство _– за учениците няма никаква опасност.

Тук ще вметна една идея: според Учителя окултният ученик никога няма за цел някоя свещена книга, в това число и Библията. Истинската цел на ученика е постигане на вътрешно Единство _– а Библията е само инструмент. Учителят обяснява това много дълбоко чрез символа на пианото: колкото и да е хубаво пианото, както и да е нагласено, то е външен инструмент. Същественото е извън пианото, извън Библията _– затова Библията ще се променя в бъдеще с нови Свещени книги. Разбира се, някои закони в Библията са вечни и те ще останат.

Всяко Висше същество е родено по особен начин, по особен Духовен път, по един тласък на една Велика и незрима мистична сила. В тази мистична област живее и властва само Един и никой друг. Исаия, един от най-големите пророци на миналото, казва: „Христос _– т.е. Синът _– ще се роди от Дева“, т.е. ще се роди от една Първична и девствена, чиста духовна материя _– това е Любовта като принцип.

Идването на Словото в Христос вече Го прави единен с Великата и Първична Същност на Отец. Окул­тното Слово, Което Се е вселило в Христос _– това е тласъкът на Съвършения Дух.

Когато Апостолите следват Учението на Христос, това е символ. Когато учениците следват Учението на Учителя, това също е символ и означава навлизане в сферата на Слънцето и Слънчевия Живот _– това е Пътят към Съвършенството на Слънчевия Дух. Слънчевият Дух е Съвършен като Словото. Точно затова Словото е Бог и Начало на всички неща. Това означава, че Първичното Слово е чиста Светлина. Когато Духът Се е поселил в Словото, се е родила идеята Син. Синът е станал Свещена идея на чистата духовна субстанция. Затова Христос е Съвършен като Словото.

За да можеше да се проникне в Ада (Змийския кръг) и да се поведат Душите към един спасителен Път, трябваше да се подготви едно изключително тяло, в което да може да обитава Слънчевият Дух. Този Слънчев Дух не се задоволява с тялото на Буда, на Кришна, на Бабаджи и т.н., цяла верига от Посветени, понеже Той там е нямал пълнота _– а само с тялото на Иисус, дълго подготвяно от Отец, за да стане Врата за една нова Вселена.

Слънчевият Дух е Словото, което е вождът на човешките бъднини. Това е Пътят, по който Отец изпрати Словото в плът.

В една от по-старите лекции бяхме говорили за Авраам. Авраам е бил посветен от един друг изключителен Велик Посветен от много по-високо ниво, за който много малко се знае в Библията _– това е Мелхиседек, който бил считан за Царя на Правдата. Точно този Мелхиседек посвещава Авраам _– и Авраам четиридесет поколения е подготвял пречистването на кръвта си за тялото на Христос, за да може Той да влезе и да изпълни Своята мисия. За Мелхиседек само се знае, че е извън еволюцията, извън човешките раси, извън развитието на Вселената. Същият този Мелхиседек е образуван от самия Бог без родители. Не е, както някои мислят, че Христос е живял в Индия и Тибет; не е, както философите мислят, че любимите книги на Христос са били тибетски и индийски. Любимата книга на Христос е била една тайна египетска книга, но и тя не Го е задоволила, защото Той е бил пълнокръвно ръководен от Духа. И неслучайно Той е отишъл в Египет, и неслучайно е попаднал на някои особени съчетания в тази държава. Учителят е категоричен, че най-дълбоката Мъдрост се намира в Египет; и всъщност, според едно дълбоко мистично изследване, в Египет е била Първата раса на човечеството. При Щайнер има заблуждение, защото той мисли, че индийската раса е първата. Но Първата раса е египетската _– и тя носи най-дълбоката Мъдрост.

От окултна гледна точка, Христос е нещо много повече от Иисус. И още нещо: Христос е нещо много повече от Христос в плът на Земята. Исаия казва: „Христос е Новият Йерусалим“.

Според Окултната наука, Христос не е дошъл да вземе нещо от света, защото Той принадлежи на друг свят. Христос дойде само да покаже Пътя към този Свещен свят, към който принадлежим.

Лекция, държана на 21 юли 1995 г. _– Варна

МИСТИЧНАТА СКРЪБ

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Разрешението на всеки въпрос се­ди в Космическото Съзнание. Всеки човек има до­пирни точки с Космическото Съзнание. Можеш да имаш брат само в живота на Космическото Съзнание“.

Учителят казва още: „Господ ще създаде в нас Нова земя и Ново небе, нов свят. Това Ново небе е не само за хората, но и за всички напреднали Същества, както и за Ангелите“.

„Хората казват: „Ние трябва да се осигурим“. Как може човек да се осигури? Като намери Истината. Когато човек намери Истината, той проявява Божественото. При какви случаи в живота си човек мо­же да прояви Божественото? Когато е най-скръбен. Човек проявява най-големите си добродетели при най-големи скърби. Когато забогатее и стане щастлив, тогава той проявява най-малките си добродетели“.

Когато казваме, че голяма скръб е необходима за ученика, това може да се преведе и като голям ад.

Идеите са, които дават вътрешен смисъл и красота на живота. Учителят казва: „Една идея е силна, когато може да расте и при най-неблагоприятните условия на живота“. Точно с това се обяснява гонението на богомилите и въобще на окултисти и ученици от най-различни школи _– и в древността, и сега.

На Земята идеите се разбират много погрешно. Учителят казва: „Тук, на Земята, абсолютно малкото произвежда всички нещастия в живота. В Небето законът е обратен. Там голямото, великото е, което произвежда страдания, а крайно малкото произвежда щастието. Следователно туй, което за нас е най-голямото нещастие, за Небето е най-голямото щастие. И туй, което за Земята е най-голямото щастие, за Небето е най-голямото нещастие. Е, как ще разберете това противоречие сега?“.

После Учителят обяснява: „Вие сте нещастни на Земята, понеже нямате нищо“. Това „нищо“ в случая е свързано със същественото. И след това Учителят продължава: „А като направя паралел, един Велик Дух на Небето става нещастен, когато е богат, и тогава в него се ражда желание всичко, което има, да го раздаде _– да слезе на Земята и да го раздаде. Защо? Много просто _– за да стане щастлив. И така, скръбта трябва да се разбере като богатство, защото в нея израства Божественото“.

Друг „велик“ ангел, който е рухнал от Небето заедно със Сатана, е Левиатан. Той е опустошителният демон на моретата и отговаря за морските злини и бедствия. В Исаия, 21 глава, се загатва за този морски стихиен змей. Този силен демон е главният съветник на Сатана по всички морски злини и бедствия. Той е демоничният господар на безбройните морски потайности и простори. (Разбира се, има и Бял Брат, който отговаря, но в момента говорим специално за историята на Черното Братство.) Както и душите на другите силни демони, които Сатана е успял да сплоти около себе си, така и душата на този демон е тъмна и наситена с мрачна и ледена страст. Той е много свиреп господар и ако някоя хищна морска сила не изпълнява неговите повеления, Левиатан изяжда нейната жизнена сила.

Говорейки въобще за магията и за Черното Братство, трябва да се знае, че всички книги по магия се различават коренно от практиката на магията. В нито една книга по магия не са написани истинските правила на Черната магия. Точно затова е изгорена Александрийската библиотека. Ако един черен адепт е отдаден да изпълнява строгите ритуали на Черната магия, ако ги знае от миналото и ако направи само една малка грешка, при тях почти никога няма компромиси _– защото при това малко нарушение се явява демонът, който отговаря за тази област, а с него разбирателството не е възможно. И в Черното, и в Бялото Братство всяка грешка може да струва много скъпо. Затова учениците на Бялото Братство се подготвят много дълго: учат се на търпение, на смирение, на Любов, да стане невъзможно да се кълнат, да проклинат, да мразят, както и да отговарят на злото със зло _– за да могат да го победят.

Този ангел, също както Сатана, е бил в началото много красив, но и той заедно с него е станал много уродлив. Този демон рядко се приближава до бреговете и хората, защото живее в най-големия студ на моретата _– това е неговата област. Той избягва бреговете, защото има страх от силата на човешкия глас.

Според Окултната наука, има една категория демони, които се страхуват от специфичната сила на човешкия глас. Този демон е един от най-упоритите в злото и затова живее в една област на студа и на мрака, където надеждата е недостъпна.

Не всички демони са фатално предопределени. Има демони, които са изключително решителни, учени демони. Те са решили да изследват някои много дълбоки области на подземния свят. Те обикалят в невидими градове и селища и наблюдават избитите същества, изучават изпепелените светове, т.е. изучават по-вътрешните светове на смъртта. От друга страна, те изучават Тайната на могъщото Божие проклятие.

Някои демони, след като изучат тази мощна и прокълната Бездна, се отказват от този безумен път на злото. Такива като Сатана, Левиатан и др. са много твърди, не се отказват. Гордостта и безумието, освен че са слабости, са също и мощни сили, които изхвърлят съществата от Небето.

Друг силен демон, един от най-работещите в Ада и за славата на Ада, се казва Асмодей. Той е демонът на разврата и удоволствията. Неговата главна цел е да разруши семейните връзки, защото оттам общес­твото лесно се разрушава. За него най-изгодните са тези, които са се отдали на своя смъртен живот. Той има група агенти, негови помощници и големи дип­ломати. Асмодей е един от най-големите майстори на фините и демонични любовни излияния, техники и похвати _– и чрез тези похвати той е изродил много от своите жертви за славата на Ада. Окултните изследвания разкриват, че неговата любовна страст е свирепа и викаща. Той вика, защото е част от Бездната _– и точно в този вик той се е запечатал.

Главното, което трябва да се разбере, е, че Асмодей обединява хората чрез страст и много грижливо подготвя изменчивостта на мъжа и на жената. При измяната той ликува _– това е неговото жалко тържество. Той е, който буди скритите животни в човека. Той е изучил много добре човешката природа и може да прониква в нейната вътрешност.

Ученикът трябва да знае, че докато се подда­ва на изкушенията и съблазните в живота, винаги ще яде от плодовете на доброто и злото. Окултният закон гласи: Щом се съблазняваш, ще имаш за свои спътници в живота съмнението, страха, подозрението и т.н. _– все гнили плодове. Разбира се, от време на време доброто малко ще те докосва за уравновесяване. Всичко това означава, че ученикът трябва да развива постоянно своята будност, защото демоните не спят. Почти всички русалки, нимфи и т.н. са служители на Черното Братство, с малки изключения. Много е хубаво, че хората не знаят едно древно предание, което е всъщност с библейски характер, но не е включено в Библията: това са също паднали същества от Небето, които са били по-малко виновни ангели _– и мощната ръка на Христос ги е изхвърлила и те са станали такива същества в една друга главна еволюция.

В демоните има несравнимо умение да скриват своите замисли и деяния под благоприличен вид. Демоните имат много дълбоки познания в много области на човешката природа и затова са успели да се вмъкнат в човека. Според Окултната наука, най-елементарните демони ядат и пият заедно с хората, без те да ги подозират даже. В една любеща Душа със силен молитвен дух, демоните не се чувстват доб­ре и затова те избягват тези Души.

ИЗЖИВЯВАНЕТО НА ПАВЕЛ
ПРЕД ДАМАСК

(втора идея за размишление)

Светият Дух е символичен образ на Белите Братя _– и когато един човек е посетен от Светия Дух, той е посетен от един Бял Брат. Един Бял Брат е израз на Светия Дух на Вечността. Но и едно общество от Бели Братя е също израз на Светия Дух на Вечността.

Някой път ще се спра на въпроса за Петдесетница така, както Окултната наука го разбира, а не както в църквите го разбират _– защото там е станала голяма аномалия. Макар че говорят на разни езици, тези езици не им помагат, а напротив. Тук не говоря за изключенията _– по принцип там нещата се разбират погрешно. Една от важните разлики е, че когато Светият Дух, или един Бял Брат, говорят в човека, тогава на съзнанието на човека се предава нещо вътрешно и чисто духовно. Така е било при Апостолите и учениците на Христос. Те са изживели това, но са били подготвени. Всички възвишени Същества изразяват Светия Дух на Вечността.

Случката с Апостол Павел пред Дамаск носи в себе си изявата на един Бял Брат и затова има Космически характер. Павел не беше видял Иисус с физически очи. Той Го видя пред Дамаск. Тук Павел изживя нещо съвършено ново в себе си _– и при срещата си с Христос, при мощното излъчване на Христос срещу него, Павел се преобрази. От този момент започна да прониква и да вижда в Духовния свят. В тази мощно излъчена сфера от Светлина, той видя духовния образ на Христос. Това, което се случи пред Дамаск, беше символичен образ на Посвещението _– и затова неговото вътрешно око се отвори за Невидимите светове. Така Павел прогледа за Невидимото. Това изживяване е вътрешен космически факт. С това Павел беше приет от Духа на Светлината и сам стана служител на тази мистична Светлина, за която сам Христос казва: „Аз съм Светлината на света“.

С това изживяване пред Дамаск, Павел приема поръчението на Светлината и става неин служител, служител на Словото.

Вътре в човека има една окултна сила, която може правилно да изживее Светлината _– но това става, когато ученикът е готов за това изживяване. Ако Павел не беше готов, то това видение щеше да се изживее като мираж, т.е. като илюзия. Но Павел беше готов, защото за него се знае, че от много минали прераждания е жадувал за тази среща с Христос _– и най-накрая тя се осъществи в неговия живот. Стана преврат, той се преобрази и стана служител на Логоса. Виждането на Павел пред Дамаск ще бъде едно виждане за много хора в бъдещето _– и именно затова то се изяви, т.е. пося се като семе за бъдещето.

Изживяването на Павел на Духа е изживяване във видимата Вселена. От тук нататък започна истинският живот на Павел в отдаването на идеята и в името на човечеството. Всичко това означава, че само когато си посетен от Духа, само тогава можеш да бъдеш истинска жертва в олтара на човечеството.

Лекция, държана на 28 юли 1995 г. _– Варна

ТАЙНАТА НА РИБОЛОВА НА
АПОСТОЛ ПЕТЪР И УЧЕНИЦИТЕ

(първа идея за размишление)

Главната роля се играе от Петър. Морето е символ на Духовния свят, а рибите символизират многото идеи и сили, които се възприемат от този свят, за да се приложат в живота.

Петър и учениците цял ден са ловили риба, но напразно. Накрая Христос им казва да отидат и да пуснат мрежите в дълбокото. Когато Петър и учениците пуснали мрежите, извадили голямо изобилие, мрежите били препълнени с ри­ба. Всичко това е едно Откровение на Духовния свят.

Символът на риболова означава следното: чрез изобилието, Душата на Петър е щедро надарена с Откровенията на морето, т.е. на Духовния свят. Действително е имало и външен риболов, но същественото е това, което Петър и учениците са преживели.

Първи момент: тук Петър получава първото си велико впечатление, първото си велико Откровение от Христос. Тук Христос навлиза в Душата на Своя ученик и по този начин Петър се изпълва в Душата си с предчувствие за нещо необятно и велико, което не принадлежи на този свят. Чрез впечатлението от Христос, в Душата на Петър започват да нахлуват духовни Откровения за нещо неземно и мистично _– и Петър започва да мисли по нов, духовен начин. Той започва да разбира езика на Духа, т.е. започва да разбира Откровенията като чисто духовни сили, които навлизат в Душата му и я преобразяват по нейния специфичен Път към мистичната област на Битието. И така риболовът се превръща в една силна жажда за навлизането в една нова духовна област на Битието. Това е една от целите на Христос.

Друг окултен момент: риболовът и изобилието са свързани с неизмеримо богатата Душа на Христа. При това докосване до Душата на Христа, в Душата на Петър и учениците се е случило нещо важно _– станало е загатване за това, че Христос носи в Себе Си Тайната на Живота. И така, риболовът дава нова насоченост: той насочва Душата на Петър към Тайната на Живота. Тази Тайна, която е Христос, беше до него _– и затова в един момент Петър, осъзнавайки Тайната, която стоеше до него, падна на колене и рече: „Господи, иди Си от мене, аз съм грешен човек“. Тук е разбутан един друг пласт в Душата на Петър. В един момент Петър и учениците ги обзема страх от този риболов. Това е така, защото те осъзнават, че една Велика и Космическа Тайна на Живота и Битието беше заедно с тях в лодката. До тях стоеше Тайната на Живота, или Скритото Битие, което е израз на Вечността.

В тази връзка, тази Велика Тайна, която стоеше до тях в лодката, винаги носи един особен страх и трепет. Това е един от законите на Тайната. При учениците този страх се преодолява.

Петър и учениците покрай риболова се озоваха в едно особено състояние: те изживяха нещо специално, което е Тайната на Живота и което на окултен език се нарича Христос. Това е Велик момент в живота на всеки ученик _– да бъдеш толкова близо до тази Велика Тайна на Живота. Изобилието на риболова изхожда от изобилието, което се намира в Христовото Битие _– и пред това Велико Битие, Петър осъзна своята човешка слабост.

Космическата Тайна на Живота се нарича Христос. Тя е мистичното и Скрито Битие, към което се стремят всички хора и цялото човечество, и всички същества от всички светове.

Окултната наука казва, че всички Него търсят, защото тази Тайна е разрешението на всички мирови и лични проблеми.

На окултен език казано: когато риболовът е беден, тогава човек губи своята духовност.

Чрез риболова Христос задвижва вътрешните окул­тни сили на Своите ученици, за да могат и те някога да влязат в изобилния Живот на Скритото Битие.

Разбира се, когато разглеждаме библейски случки, трябва да се пазим от това да ги приемаме като обикновени случки, да се пазим от догми. На окултен език, и думите, и мислите, и случките, и притчите са нещо много дълбоко.

Учителят казва: „Любовта изключва всички догми. С догми човек се спасява само на едно място; без догми той се спасява навсякъде. Без Любовта човек се спасява само на едно място. С Любовта той се спасява навсякъде. Кое е това „едно място“? Адът“.

Това означава, че без Любов човек се спасява само чрез мъчнотиите, и то в Ада.

Лекция 23

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА
ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

(продължение)

Друг силен демон и пазител на адските хранилища е Астарот. Той пази съкровищата, той (заедно със своите агенти) е големият магьосник на голямата суе­та и голямата загуба на време, голямото разтакаване. Под негово влияние човек може да си обува един чорап 30 _– 40 минути и накрая да не знае защо го е обул. Говоря в най-широка връзка: дълго време червисване, оглеждане в огледалото и после дълго време се чудиш защо. После, излишните приятелства _– пак Астарот участва в тези приятелства, които ви губят времето, енергията и някой път успяват да ви отклонят от Пътя. Затова Учителят казва в беседата Аз съм Истинната лоза: „Няма време даже и за поздрави“. Защо? Защото някой път от едно „Здравей“ започват големите отклонения и голямото изкушение. От едно „Здравей“ може да се разгърне приятелство, което да доведе човека до голямо отклонение _– и затова ученикът трябва да е много буден. Това не означава, че не трябва да поздравяваме хората...

Астарот е съветникът на мързеливите, този демон пробужда тихия мързел в човека.

В най-голямата дълбочина на Ада стои най-големият изменник на Истината. Падайки в центъра на Земята, Сатана е видял големи възможности да си построи дворци и замъци, защото тук, на Земята, е имало много минерали и дори злато; и така той е започнал своето земно строителство. Сатана е искал да създаде земен разкош, след като е изгубил Небесата. Окултната наука казва, че Адът се е оказал много богато място на строителни материали. Един от най-алчните демони, които попаднали на тези богатства и залежи, е т.нар. Мамон. Целта на разкошните дворци и замъци е била те да бъдат приятно място за сплотяването на демоните и същевременно място за техните развлечения.

Има един паднал демон, специалист и ръководител на всички пирове и угощения _– защото това се е оказало много доходно. Той умее и да ласкае _– това също се е оказало много доходно. Този демон е голям майстор в бодърстването, в дългите пиянски нощи, дори когато клиентите му спят. Той донякъде е и весел _– и това също му носи доходи.

Един от другите силни и почитани на Земята демони _– това е демонът на грубата и на фината вражда, Велиар. Той е майсторът на тънките конфликти, сеятелят на враждата и на изкусните лъжи, които целят враждата. Той е такъв майстор, че може да придаде благовидност на своите лъжи и даже на своите големи злодеяния. Така той е отстранявал много приятелски съвети, които са се насочвали към хората.

Учениците ще имат голяма борба с тези демони. Става въпрос за разумната борба.

Сатана е вложил много богатства за създаването на една своя мощна демонична армия. Сатана обича всички демони во`йни, които са жадни за мъст и отмъщение. Той е успял да ги научи да обожават войната. За тези демонични во`йни, бойното поле е поле на развлечение и буйство. Нито един богослов (въобще хората на църковно ниво) не може да тълкува Писанието, както тези знаещи демони. Те умеят да спорят и разсъждават и да водят най-тънките преговори. Те имат много висок интелект, но тяхната воля е фатална _– и тя, макар и силна, е нагласена към злото. Техните методи на разговори и спорове са много дълбоко обмислени. Това важи даже и за най-незначителните демони, които работят в тази област _– даже и те имат голяма сила да съблазняват хората и човечеството.

Грешката на Адам и Ева също има в своята скрита основа демоничен характер _– защото те искаха да направят нещо повече от това, което Бог може да направи. Учителят обяснява: „Те искаха да станат по-големи от Бога, но това е невъзможно“. На окултен език това означава, че въображението на човека е проработило в криво направление.

Учителят казва: „Не оставяйте сърцето си да излиза само` на разходка. Нека умът и волята ви да го придружават. Ако пуснете сърцето си само`, то ще направи същата грешка, както и Ева“.