Тайните на злото

Могат ли днес съществата на злото да се развиват?

Учителят отговаря, че днес за съществата на злото и мрака няма условия за развитие и одухотворяване. Затова усилията на Бялото Братство са насочени главно към тези, които са приели Любовта като свой Път. Неразумните същества дават път на Звяра в себе си и така те се втвърдяват и изгубват своята съвест, т.е. своя Път. Които дават път на злото, трябва да знаят, че цялата сила на това зло ще се излее върху тях със своята пълнота.

Злото в един човек е мярка за затъване в образа на Звяра. Защо Змията е силна? Защото в нея е вложена част от Божията Сила. Именно с тази сила в миналото е била Архангел, а сега е сила на Злото. Това означава, че Злото е също Богоявление.

Злото съдържа в себе си скритото възраждане на доброто. Това се отнася за ученика. Злото е допуснато, за да може Душата на човека да затрепти за Бога и да се определи в своя Път. Злото не може да руши в областта на Любовта, защото това е сферата на Бога. Кога човек познава злото? Когато се е отрекъл от Божествените неща. Тогава, и да не иска, ще се запознае с него.

За ученика: злото е важна основа за разгръщане на неговата воля. Задачата на ученика е да придобие безкористната, непривързаната Любов. Безкористната Любов е разрушителна за мрака. Тя прави ученика неуязвим. При нея ученикът се научава да различава всички демонични вибрации във външния и вътрешния свят, колкото и прикрити да са те.

Окултната сила на Бога е преобразила Ангелите в демони. Падането е закон на превръщане. Те бяха преобразени, защото слушаха Словото Божие, но престанаха да го изпълняват. Една от древните истории в света е преданието за Луцифер _– великият Ангел, въстанал срещу Вечната Воля. Всички паднали ангели се обединяват и се опитват да се борят срещу Бога. Така се е поставило началото на Черното Братство.

Окултната наука казва, че сега нашият свят е пристанище на Черната Ложа. В света Черната Ложа работи усилено и затова много хора се превръщат в демони благодарение на съблазън и неустойчивост _– вещици, екстрасенси, призраци, недоразвити същес­тва и т.н. (Това не се отнася за изключенията.)

Призраците, понеже са изостанали същества, са обречени на това скитане хиляди години. Във вътрешността на мрака са методите, при които се раждат тези призрачни и кошмарни същества (бесове, вампири), които дебнат нищо неподозиращите смъртни хора. Армията от паднали същества _– това са во`йни на Звяра, които се управляват от неговата воля. Главната ударна сила на демоните е невидима и работи главно чрез съблазни и удоволствия. Това означава, че ученикът много отрано трябва да се въоръжи за борба с тези тъмни сили. Въоръжение означава пречистване, търпение, смирение, контрол _– и всичко това, постигнато с Любов и постоянство, а не с усилия и изкуствена дисциплина. Тези неща трябва първо да се изучат, второ _– да се практикуват, и трето _– да се придобият.

В това въоръжение най-важно място заема будността, защото тя е тази, която изпреварва ума, т.е. замислите на Звяра. Това изпреварване на ума зависи от постоянството в молитвите.

Дяволът е бил наричан на Небето Луцифер _– това означава Носител на Светлина. Тази Светлина не го е задоволявала и в един особен ден той пожелал нещо повече. Понеже не е знаел какво иска, той е станал мрак.

Всеки, който не знае какво иска, ще стане мрак, т.е. демон. Това става постепенно.

Луцифер не е бил доволен от високия си произход, но започнал да се опиянява от своите Ангелски видения. Настъпило фаталното _– започнал да се обожествява (това е опасно за ученика, докъдето и да е стигнал). Това довело до възгордяване и до неговото падение.

Учителят казва: „Горделивият не може да работи върху себе си, върху своята почва, защото твърда и суха е тя. Той страда от твърдост и сухота на съзнанието си“.

Луцифер се наслаждавал на своето безсмъртие и на особената си близост до Бога, защото не всеки можел да има тази чест. Постепенно гордостта му станала толкова голяма, че той е искал да засенчи и самото Слънце. Отклонявайки се от своя небесен произход, е започнал да се опиянява от гордост и е поискал най-фаталното: да няма нещо, което да е над него, дори това да е самият Бог. Пожелал е сам да управлява своя живот _– но неговият живот се превърнал в мрак. В него е събрал една армия от недоволни като него. Започнал е да воюва за своето господство и така е започнала Великата небесна война.

Пътят на окултния ученик не води до себеобожествяване. Когато станеш „бог“, ти се отклоняваш от Единството и от Истинския Бог.

Сатана стана „бог“, т.е. сам се обожестви, но срещна Чистия Бог, Който го обезличи и го хвърли в Бездната. Така свършват развитието си много „богове“. Сатана, който е Космическото зло, е само един добър слуга. Всички, които смятат да станат Богове, трябва правилно да разберат библейския стих „Богове сте“.

Богове са само съществата на Святата Жертва. Тези Богове стават Синове Божии. Само Синовете познават Истинския Бог. Христос казва: „Как така Ме наричате „благ“?“.

В скритото си Аз ученикът трябва да се пази от самообожествяване, т.е. от опасния път _– защото това е пътят, по който Ангелите са се превърнали в демони. Те са се превърнали в зверове и за себе си, и за другите.

Пътят на ученика е Пътят на Христос, Пътят на Сина _– или на осиновяване от Отец.

Окултната наука казва, че Христос е Венецът на знанието и завършекът на превъплъщенията. Христос, Синът, като влезе във вътрешността на всеки човек, влиза като в пещера. В нашата вътрешност Христос живее като младенец (в най-вътрешните ясли). Когато Христос стане на възраст 33 години вътре в нас, Той ще ни дава истински упътвания и съвети. Без тях ние сме загубени в своя път. Без тези съвети много Ангели изгубиха своя Път и станаха демони на злото. Понеже Христос е заченал в човечеството, Той ще пречисти и тези, които се стремят към Него, макар и грешно.

„Змията ще бъде смазана.“ (Библията)

Казано е, че семето на жената ще смаже главата на Змията. В това е всъщност голямата надежда на човечеството. Това семе е Божествената основа на Любовта. Това е скритата основа на Битието.

Лекция, държана на 7 юли 1995 г. _– Варна

МЪЧЕНИЕТО НА ЛУЦИФЕР

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Всички духове, които не разбират Същината на Битието, се мъчат. Такъв дух, изложен на вечни мъки в Ада, е Луцифер, Князът на света. Казва се за Луцифер, че е лишен от Светлината си и изпратен в Ада на вечен огън и мъчение. При тези условия Луцифер се мъчи, иска да се освободи _– и като не може, той се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят. Какво по-голямо мъчение от това?“.

Когато Луцифер е имал Бог до себе си, той не Го е разбрал. И когато е бил отстранен, пак не Го е разбрал. Това означава, че в него отсъства Същественото.

В тази връзка, злото и враговете са важен изпит за ученика. Ако той ги обикне, ще може да ги преобрази. Именно затова е казано: „Любете враговете си“. Защо? Защото Любовта е силата, която преобразява.

При условието на Любовта и будността, за ученика важи следният закон, даден от Учителя: И злото е за добро, и доброто е за добро. Учителят казва: „Злото не е добро за всички, защото има духове, които, подложени на мъчение от силата на Природата, се ожесточават и са готови да унищожат целия свят“.

На това основание, Учителят казва: „Когато някой се мъчи, това показва, че той се е наел с трудната задача да разруши света и да се освободи. Това е невъзможно“. Тук не говорим за страдание, а за мъчение.

Страданието и мъчението са елементи от вътрешността на Природата. Ако Луцифер беше страдал разумно, той щеше да се облагороди. Това е свързано с умението да страдаш. Ако Луцифер можеше да издържи благородно мъчението, той щеше да си възвърне отново своето Първично могъщество.

Лекция 20

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА
ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО

(продължение)

Бог е поръчал командването на Своите небесни войски на Архангел Михаил. Това означава, че когато на едно същество се гласува доверие, същевременно с това му се внася сила, т.е. Бог чрез доверието му отдава Своята сила. Започнала се е една Велика небесна война. В тази война станало ясно едно: че за тъмните, за демоничните сили вече нямало място на Небето.

Според Учителя, те са паднали в Тринадесетата сфера, която е Земята.

В Библията е казано: „Изхвърлен беше великият Дракон, старовременната Змия, на Земята, заедно със своето обкръжение“. (Мога да кажа: паднало и опиянено обкръжение.)

След войната и след изхвърлянето, Луцифер вече е престанал да бъде Светлина. В това пропадане той и всички същества от неговото обкръжение са изгубили, освен Светлината, и един друг съществен елемент _– съвършената Вяра. Така се е промъкнало съмнението, което е разрушение и отделяне от Веч­ния Живот.

Допреди това се е знаело, че Вечността има постоянен Глас, но този Глас вече прекъснал, защото се родило съмнението. След съмнението Луцифер престанал да съществува като Светлина и с това той вече изгубил и името си, Луцифер. Понеже вече не е могъл да бъде Носител на Светлина, станал Сатана, което на еврейски означава противник.

Цялото съвременно знание се нуждае от нова окул­тна и мистична Светлина, която посочва истинския Път към Небето и превръща хората, дяволите и демоните постепенно в Светлина, т.е. в Синове на Вечността _– доколкото е възможно това за демоните.

И така, след падането на Луцифер, той станал Сатана, а съществата около него станали демони. Така се оформил Адът _– и след като великият Ангел и неговите демони паднали на Земята (т.е. в Тринадесетата сфера), те си намерили ново призвание: станали съблазнители и изкусители, т.е. търсачи на жертви. В тази атмосфера на света днес живее и ученикът.

Едно пояснение за истинския Път на ученика. Истинският Път на ученика се нуждае от едно коренно пречистване, защото без пречистване обновяването е невъзможно. Окултната мярка за отношенията между брат и сестра е те да бъдат чисто духовни, чисто Божествени, без никакви човешки примеси _– а не отношения между между приятел и приятелка, иначе са само подготовка към тези отношения. По време на усъвършенстването на ученика се стига до един особен момент _– вече и най-напредналите невидими помагачи не могат да му помагат. Тогава самият Учител, сам Бог трябва да слезе и да се намеси, и да уточни неговия Път към истинското Съвършенство. По време на големи и критични времена в света, невидимите помагачи нямат пълна власт. Тогава сам Бог, сам Учителят, т.е. Святото Начало, трябва да слезе. Христос е дошъл на Земята със Свята цел. Същото се отнася и до Учителя. Всъщност беседите на Учителя са окултното, скритото изложение на Библията на разбран език (скрито и същевременно _– изнесено).

Демоничните същества са разбили своя живот, след като са паднали на Земята, т.е. в земния начин на мислене. Това означава, че земният начин на мис­лене е разрушителен. Това падение е свързано с гордостта и самообожествяването. Сатана е искал да се извиси над звездите и да проникне до Престола на Бога, поискал е да бъде подобен на Този, на Който никой не може да бъде подобен.

Исаия казва: „Как падна ти от Небето, разби се в Земята ти“. Този стих представя земния начин на мислене.

Ученикът трябва да е наясно, че да имаш в себе си слабости, това означава да носиш скрити демони. Ето защо от ученика се изисква усилена съзнателна работа. Когато разговаряте с един човек с много слабости, вие разговаряте с много същества, които се намират в неговата вътрешност, и те често изразяват своето мнение, а не Мъдрост. Демоните са една огромна и мощна сила със своя армия и парламент, с много учени и прости демонични служители. Наблюдавано е от окултисти, че по време на война демоните маршируват с особен ход, който разкрива жаждата им за разрушение. В демоничния Ад има йерархия, има демони господари и демони слуги. Тъй като главният е Сатана, ще започна с него, а впоследствие в лек­ции­те постепенно ще изредим и другите негови министри и агенти, които изпълняват най-различни служби. Затова Учителят казва, че Черното Братство си има своите специалисти на съмнението, специалис­ти на лъжата _– големи дипломати във всяка област.

Сатана е известен като Великият император на преизподнята. Бившият Княз на Светлината и сега Дух на Мрака властва над своята армия от паднали демони. Понеже тази армия е голяма, наложило се да има помагачи, на които да се довери. Най-силното му качество е не гордостта, а омразата. Той е противникът на Бога и духът на всеобщата и целокупна омраза. Именно това същество, Сатана, е въплътило в себе си нисшето зло _– но не от сила, а от безволие и неразбиране. Под негово ръководство съществува голяма армия от изостанали същества, които носят в себе си силата и илюзията на бедствието и разрушението. И тъй като тази армия е много голяма и трудноуправляема, Сатана се е нуждаел от помощници и съработници. Така се е поставила идеята за йерархията на Ада и това е наложило на Сатана да сплоти около себе си много силни демони, които да са усърдни в ръководенето на делата на тъмнината. (В Невидимия свят се е създала и окултна полиция, която безпогрешно улавя всяко престъпление.) Тези йерархии на Ада са пътят към смъртта _– обратното на Дървото на Живота, обратните Сефироти. Един от първите в тази демонична йерархия е Велзевул.

ВОЛЯ И МИСТИКА

(втора идея за размишление)

Учителят казва: „Смисълът на живота не седи само в това да правим добрини. Някой казва: „Човек трябва да бъде добър“. Главната задача в живота на човека не е той да бъде добър, но да изпълнява Волята Божия“. Тази Воля е много повече от доброто.

В очите на Посветения свети Доброто _– но за него то не е същественото. В тези очи има един друг знак _– това е знакът на Вечния Живот и на Вечната Тайна. Неговата усмивка може да мести планини. Усмивката на Посветения в случая е символ на неговата воля. Неговата воля преобразява планините, т.е. трудностите. В неговите очи Доброто се чете между другото, а същественото е в тихия флуид на волята. Тази воля, за която говорим, е вътрешният Път към Битието и Вечността. За Посветените волята е методът, т.е. волята е, която вижда най-дълбоко _– защото тя е обединението на Любовта с Мъдростта. Който има за цел в живота си придобиването на тази воля, той има всъщност стремежа към това, което е над знанието. В Кабала това се нарича Хокма, или Първичната Мъдрост, което е равнозначно на Първичната Светлина. Въобще, когато ученикът има ясна и чиста цел, той се свързва със съществата отвъд знанието, отвъд времето и пространството _– влиза във фазата на Мъдростта. В този смисъл, ясната и чиста цел е метод за придобиване на духовната Светлина. Всичко това означава, че там, където няма цел, животът потъмнява и изтича.

Адам нямаше ясна цел. Учителят казва: „Защо сгреши Адам? Когато Бог го постави в Рая, Той го запита: „Как искаш да живееш: като животните или като Мене?“. Адам погледна Бога, погледна на животните и каза: „Някак ми допада повече да живея като животните“. Така той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него“. Така на света се яви Ева, а Адам изгуби своята воля _– и сега той трябва да се възстановява. Той умря в удоволствията, защото тук е скрита разрушителната сила на Природата.

Възстановяването на разумната воля е това, което ще превърне тъмнината в Светлина. Изкушението, което е метод за отделяне от Светлината, ще бъде благодат за разгръщане на волята на ученика и неговата разумност.

Лекция, държана на 14 юли 1995 г. _– Варна

ЗАВЕСАТА НА ХРАМА
И ТАЙНАТА НА ЗМИЙСКИЯ КРЪГ

(първа идея за размишление)

Когато говоря за Змийския кръг, имам предвид символа на Змията, захапала опашката си _– един скрит символ, който още не е напълно разкрит.

Завесата на храма се е скъсала, когато Христос е действал. Когато силата на Христос е действала, една свещена тревога е обхванала Посветените от Древните Мистерии. Някои от тях са паднали на колене и са се молили Бог да им разкрие голямата Тайна. Тайната е била в Христос и в изнасянето на Мистерията на Посветените. С това _– със скъсването на завесата _– Древните Мистерии в храмовете се прекратяват, защото новото, което носи Христос, отменя старото.

Посветените от Древните Мистерии са паднали на колене и са славословили Бога, но са задали един въпрос, който изразява свещена тревога: „Какво се е случило?“.

Когато Посветените във вътрешната астрология (т.е. във вътрешното Небе) са наблюдавали новото, те са видели, че във вътрешността на Вселената е станало нещо неопределено и неочаквано. Наистина станало нещо необикновено: от една по-вътрешна и мистична област на Вселената се е появил Христос и е насочил Своя силен взор към Земята. Древните Посветени в астрологията са били убедени, че около Земята и Слънцето е имало Зодиак и че тази сфера е била един напълно затворен кръг _– това е Змията, захапала опашката си. Кръгът означава, че вътре в кръга са обречени души _– той не допуска нищо в своята вътрешна област. Окултно се е знаело, че в тази вътрешна област е обикалял силен флуиден ток.

Смятало се е от древните Посветени, че всяка ду­ша, която е била в този кръг, не е могла да излиза от него. Това означава, че този кръг е бил мярка и зат­вор за обречени души. Става въпрос за Зодиака, за Змията, захапала опашката си _– наречено по друг начин Великият астрал. Но това ново Богоявление, наречено на земен език Първото пришествие, изведнъж променило възгледите на древните Посветени. Това е астралният кръг (Зодиакът), наречен Подлунна област, на окултен език _– Великата Змия, а на еврейски _– Нахаш. Нахаш означава първоначално астрално притегляне, или карма. До известна епоха _– до идването на Христос _– съществата, които са били в зодиакалния кръг, не са можели да излизат от него.

Змията, захапала опашката си, е древен алхимичен символ, който означава кръгът, от който душите не могат да излизат. Този кръг е границата, която душите не могат да преминават. Така Змията се е превърнала в пазач на душите _– и същевременно в пазач на една Тайна. Точно този Змийски кръг е причина за съществуването на времето, на съдбата и на всичко, което е предопределено.

Когато древните Посветени наблюдавали звездите и Зодиака, в един момент видели, че една изключителна Светлина преминава през Вселената и същевременно през Зодиака. Тя разделила главата от опашката. С това кръгът бил отворен. Тази мощна окултна Светлина преминала през знаците на Зодиака. Това е древно херметично предание, което и сега не се изнася изцяло, но все пак се дава главната идея.

Когато тази Светлина се явила, пазачите на Зодиака се разбягали от ужас. Тогава един Посветен от тези, които са могли да устоят на наблюдаваното, видял как мощна окултна Светлина разкъсала Змийс­кия кръг, разкъсала връзката, направена от главата и захапаната опашка на Змията. Това означава, че една висша и мощна Светлина влязла в кръга и отворила нов Път на еволюцията. С това тази Нова еволюция вече излязла извън обсега на Змийския кръг _– и това е Пътят на ученика: Новата еволюция. Тази еволюция е съединение с Божествения свят _– и от този момент нататък Душите вече можели да вървят по този открит Път извън Зодиака, извън Слънчевата система.

Всичко това е слизането на Христос в Ада на Змийс­кия кръг, за да освободи душите на хората от земната зона. Земната зона _– това е кръгът на космичната Змия. Този кръг е вече отворен за ученика.

Сатана обобщава целокупното зло и целокупната омраза, а Велзевул е специалист в областта на специфичната, скрита, демонична гордост.

Ще кажа нещо за голямата омраза въобще. Това е нещо, от което ученикът трябва да се пази и което трябва да разбере _– затова е казано „Любете враговете си“.

Когато мразиш един човек, ти насочваш към него едно флуидно оръжие, една сила, която става твоя карма и твое падение.

Когато в един човек има дълбоко чувство, т.е. дълбоко, свято отношение към Любовта, той има в себе си една могъща Божия сила. Това дълбоко и свято отношение към Любовта е твоето спасение.

Учителят казва: „Ако мразите хората, веднага студът нахълтва в сърцата им, те затварят своите прозорци, обличат дебелите си дрехи и не се разговарят с вас. Омразата е затвор, в който и затворникът, и надзирателят са чужди един за друг. Проникне ли Любовта в затвора, вратата на килията се отваря“.

Учителят казва още: „Всичко се свършва само с онзи човек, който е изгубил Любовта си“.

Чрез омразата ти попадаш в чужда власт.

Омразата е отразена в човека главно на три места. Едно от тях е очите, защото на окултен език очите са най-говорещата материя. Такава материя няма на този свят _– тя идва от друго поле. Точно затова те символизират Истината. Можем да кажем, че очите са поразяваща Истина за онзи, който се отдаде на тази Окултна наука. Учителят казва, че през очите може да се изредят духовете на цялото човечество _– и това става за много кратко време: толкова съчетания, толкова състояния минават през очите. От друга страна, очите са пълни с възвишени Тайни.

Когато мразиш, създаваш си вериги. Те ти пречат да се издигнеш към Светлината. Когато обичаш враговете си, ти късаш тези вериги и започваш да опознаваш все повече себе си. Злото съществува чрез омразата _– и затова именно е казано: „Любете враговете си!“. При условията на Любовта, злото не може да съществува: неговата омраза се поглъща и погребва от Първичната сила _– която е Любовта. Това означава, че Любовта обезличава злото. Любов­та е Божествен метод.

Велзевул също е полетял от Небето с главата надолу към желаната Бездна. Гордостта е неговата област и затова в някои предания е бил наричан Повелителят на мухите.

Учителят казва: „Една опасност има за човека _– тя се заключава в търсенето на лесния път. Скъса ли се връзката с Бога, всичко пропада: и знание, и вяра, и сила, и богатство“.

Има една категория демони, които никога не се страхуват от молитвата на хората, защото за тях е важно в случая хората да се молят, но да не работят върху себе си, за да използват техните слабости и след време да ги отчайват във вярата. Значи, дори има случаи, когато молитвата не може да предпази една голяма категория хора от света _– и точно затова в окултизма не се занимаваме само с формули, а и с работа върху себе си. Тези две неща трябва да се съединят.

От окултна гледна точка, гордостта е престъпление. Учителят казва: „Достатъчно е Бог да мръдне само палеца Си, и всичко е свършено с тези стари хора, които имат голямо съзнание за себе си. Някой казва: „Аз зная всичко“. Онези хора, които знаеха всичко, днес са заровени в земята“.

Гордостта е духовно израждане. Оттук е произлязъл и фанатизмът. Той също е духовно израждане, и то много по-опасно от физическото израждане. И гордостта, и фанатизмът са много силна духовна връзка с Черното Братство. Ето защо ученикът трябва да преодолее една голяма агония в себе си. Това е много важен процес в живота на ученика, това е агонията на Звяра _– за да може Бог да Се роди свободно в него. След като преодолее тази голяма агония, ученикът ще преодолее своето минало. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на ученика. Звярът е един голям остров от заблуждения _– и в тази агония заблужденията напълно се изкореняват и умират за ученика. След време ще срещнете в своя по-вътрешен Път много Посветени, които са заблудени _– фини заблуждения, но все пак заблуждения.

Тук, в агонията, е силата на ученика _– защото злото изчезва в съвършената Вяра. Вярата е толкова мощна и толкова внушителна сила, че влиянието на злото се разлага тотално. От окултна гледна точка, Вярата е врата за влизане в Покоя на Вечността. В този Покой влизат само избраните Души, които са имали истински стремеж _– които умеят да слушат.

Учителят казва: „От думите и мнението на кои хора се безпокоите вие _– от тези хора, които не разбират живота нито на Земята, нито на Небето, и са обезсмислили всичко, от тях ли се смущавате?“.

Които умеят да слушат _– това са хората на самоотричането. Учителят казва: „Някои мислят, че като се самоотрекат, те ще изгубят всичко. Да се самоотречеш значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде“. Това означава, че никой не може да осмисли и одухотвори живота си без самоотричането. Това, за което човешката Душа копнее, идва само по пътя на самоотричането.

Самоотричането е вечен процес на развитието. В този смисъл, то се явява в човека под формата на Вдъхновение.

Самоотричането е Свещен акт към истинския Аз, който е скрит в дълбочината на човешката Душа.