Лекция 31 СМИСЪЛ И СЛОВО

Как трябва да се разбира думата „смисъл“ от окул­тна гледна точка? Отговорът е следният:

Смисълът на нещата е свързан с мистичната дълбочина на Словото. В тази дълбочина, Словото е Бог. В думите „Словото бе Бог“ е скрита цялата Окултна наука. Това означава, че в безкрайната вътрешност на Словото има Велики Тайни. Дълбоко в човека има една бездна, но още по-дълбоко има нещо друго _– това е Свещената Тайна. Точно тук се намира голямата Мистерия на Живота _– и тя е сам Бог. Това е Центърът, от Който се излъчва Безкрайността. Това е Вечният и Непрекъснат Извор, Изворът на всички Мистерии. Това означава, че Великите Тайни са скрити в сърцевината на Живота, т.е. в сърцевината на Бога. Голготската Мистерия е Тайна на Вечността _– една от най-големите Тайни.

Нещо важно: ученикът не трябва да се страхува от силата на Мрака и от Звяра, който е израз на този Мрак, защото Мракът е скритата дълбочина на живота, която още не сте осветлили.

Ще загатна за някои малки тайни, свързани с малките Мистерии.

Преди това ще кажа нещо общо. Чрез пророците, Христос е изнесъл много притчи: някои притчи са насочени към народа, а други _– специално към учениците. Точно в тези притчи, които са насочени към учениците, е скрит окултният Път на вътрешното развитие на ученика.

Например притчата за талантите в Библията е тайна притча и се отнася до скритите органи и духовни сили на Душата, чрез които се виждат други светове на Духа. Но преди да дойде това дълбоко виждане, за Душата е определен пътят към Йерусалим _– пътят на Душата към своя кръст; а кръстът утвърждава Вечната и Божествена връзка на Душата със своя Творец. Именно затова всяка Душа трябва да бъде разпната _– за да се утвърди тази връзка. След това разпъване идва новото разбиране за живота. Учителят казва, че дори и Христос научи нещо ново на кръс­та, което не знаеше. Значи, дори и за Него кръстът се явява като обновяване и като нещо ново.

След всичко това идва новият начин на говорене и новият начин на мълчание. Мълчанието е езикът на Космическата сила. Има една специална област в мълчанието, която е свързана с Тайната на космическия растеж.

Как трябва да разбираме Голгота? На Голгота се пося едно Велико космическо преобразяване. Тук се пося Тайният Път на ученика. Това е свързано с Учението за Тесния Път.

По повод обединението на Бялото Братство тук, на Земята, за мен има само едно условие: тези, които са минали през Голгота, много лесно ще се обединим, ние просто сме обединени; а другите са обединени само външно _– т.е. те още не могат да станат истински служители, защото това се решава на Голгота.

Чрез Иисус, Христос се вмъкна в човешката еволюция и в нейния ход. А голямото въздействие на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от Змията, е главната причина за т.нар. грехопадение, или падане в слепота. Това е Космически, а не земен факт.

Учителят казва: „Какво е Бог вън от Любовта? Мъчение. А вън от мъчението? Небитие. А що е Небитието? Самота. Само Съвършеният може да бъде самотен _– само Бог. Другите не могат да бъдат самотни. Следователно, вън от Любовта, Бог не съществува“.

Словото е най-мощното средство и противодействие срещу силата на мрака. Това означава, че когато Словото бъде прието, то става освобождение за душата. Защо? Защото Божественото Слово е чиста Светлина, пред която тъмнината отстъпва. Тъмните сили отстъпват пред силата на Словото, Което е Бог, т.е. чистото Слово, което е Началото на нещата.

Дълбоко страдание може да издържи само Любов­та. Тя е Първото Лице на Бога. Звярът не познава силата на това Лице _– Любовта. Това означава още, че колкото повече обичаш, толкова повече навлизаш в себе си _– защото най-висшите степени на Любовта са същевременно и най-висши степени на медитация.

Когато обичаш истински, силата на мрака не може да те спре в твоя Път. Посветените израстват в дълбочината на мрака, т.е. в дълбочината на бедствията и страданията, на нещастието, защото успяват да изтръгнат скритата сила в това бедствие, скритата енергия. За да постигнеш Реалността, т.е. истинската опора в живота си, трябва да изгубиш всяка друга опора и да останеш сам, лице в лице с Реалността. Само изоставеният от всички _– включително и от близки, и от Бога, и от Учителя _– може да познае Реалността. Да си изоставен от всички _– това е голяма възможност в живота на ученика, голяма чест. Чрез голямото страдание, Бог Си строи място в Душата на ученика. Ето защо страданието е важно.

Учителят казва: „Страшно нещо е човек да зависи от окръжаващата среда; и страшно нещо е човек да зависи от водата, от въздуха и от огъня“.

Винаги има хора, които вървят в Тесния Път. Това е Пътят към нови Посвещения. Учителят казва: „Окул­тният ученик няма право да се отклонява от Тесния Път“.

В дълбочината на Звяра има мрак и ужас _– но за ученика има един Тесен Път, защото Звярът се явява като помощник за пробуждането и Посвещението на ученика, а Посвещението дава истинско равновесие. На кръста на Голгота учениците на Христос избягаха _– не можаха да издържат, не можаха да предвидят силата на съчетанията. Само Йоан присъстваше на кръста, защото той още от миналото имаше много висока степен на Посвещение. Йоан имаше истинско равновесие _– другите по-късно го придобиха.

За обикновените хора _– за тези, които са се отказали от Бога _– Звярът носи мрак и ужас. Тук работят други закони.

Когато Христос слезе, това означаваше раздяла с всички стари учения _– защото Той е, Който носи Новото. Новото е в Тесния Път. По него ученикът излиза от голямата Бездна на злото и доброто, т.е. от Бездната на гнилото дърво, което в Библията е наречено Дървото за познаването на доброто и злото. Това означава, че само Любовта може да изкара човека от Бездната на доброто и злото, защото Любовта е по-висок свят. Любовта е над тези два полюса, тя е Животът на Вечността, а в този Живот има много по-големи изисквания от това да правиш добро.

И така:

Идеалът на ума е Мъдростта.

Идеалът на волята е Истината.

Докато Любовта, Мъдростта и Истината не са дош­ли, е необходима Вяра _– а те ще дойдат на определеното време.

Христос казва: „Стеснен е Пътят, който води към Живот“.

Това означава, че Тесният Път няма нищо общо със света. Той се отнася до окултното ученичество, защото тясната врата е вратата на Окултната школа. Тесният Път е мистичен Път, който води ученика към Тайната на Живота.

Учителят казва: „Зад нещастията се крие Велика наука. Те представят Свещената книга на Живота, която всеки сам трябва да чете. Когато обикновен човек чете тази Свещена книга, тя е обикновена; а когато просветен и разумен човек я чете, тази книга буди съзнанието му и той се свързва със съзнанието на всички разумни същества“.

Тесният Път има най-големите изисквания към ученика. Това са изискванията на Вечния Живот. Това означава, че само в Тесния Път се гради Божественото начало. Тесният Път е Пътят на ученика. По този Път го води Учителят, т.е. самата Светлина.

Древното Учение за Тесния Път се намира в Свещената книга на Тот и в Свещената книга на Откровението на Йоана, но Тайната на този Тесен Път е много внимателно скрита в символите и Мистериите.

Тесният Път сам по себе си е ключът към Светилището. Този ключ е окултният метод, който осветлява Мрака.

Христос е не само проповедник на Любовта, но Той е самата Любов _– става въпрос за самия Принцип. Истинското величие на Христос не е в Неговото учение _– то е само покривало. Истинското величие на Христос е в Неговия начин на живот.

Смъртта на Христос беше символ на победата, защото тя се превърна в изкупителна сила за тези, които Му вярват. Христос показа, че на Голгота се побеждава най-голямото зло. Това означава, че който не може да възкръсне, не е победил злото в себе си и в своя живот. Възкресението е мярката. Ако не можеш да възкръснеш, това е, защото в тебе живее злото.

На много места в Библията Христос казва: „Само вярвай“. Това означава, че чрез Вярата, в човека се насаждат мощни добродетели.

Христос е образът на Сина, а Синът е образът на Невидимия Бог. Този Син беше назован Словото. От всички Велики творения, Неговият духовен Син е едно от най-големите.

Учителят казва: „Словото е Висша духовна материя. То е Единородното, т.е. роденото преди другите творения, и затова е наречено Началото“.

Пропадането на Архангел Сатанаил е в това, че той сам е започнал да се обожава. При това положение развитието спира. Характерно за животните е, че те нямат способност да обожават. От друга страна, Сатанаил реши да отнеме обожанието на Адам и Ева към Бога, защото той искаше да бъде обожаваният _– и затова стана Звяр: защото само Съвършенството може да се обожава.

След като Адам и Ева изгубиха съвършенството си, те започнаха да грешат и да раждат деца на несъвършенството. Но съдбата на всичко несъвършено е смърт. Всички несъвършени същества трябва да умират. В този смисъл, грях означава изгубване на вътрешната сила на Съвършенството. Това означава още и изгубване на пълнотата на живота, т.е. изобилието на живота.

Когато Бог изпрати Сина Си на Земята, това означава, че Той изпрати Спасението на Земята. И така, чрез Сина Си _– т.е. чрез Словото _– Отец постигна Своите цели. Главно те са три:

Първо _– освобождаване чрез Голгота.

Второ _– връщане на умрелите към Живота на Съ­вършенството.

Трето _– Словото, това е Пътят към Съвършенството, което идва от друг свят.

Всичко това означава, че чрез Голгота се навлиза в Пътя на Съвършенството. Голгота е началото. Когато Отец слезе в Христос, тогава Словото стана Съвършена спасителна сила.

Лекция 32

ЛЮБОВТА И ДЪЛБОЧИНАТА

Според индийците блаженството е самото спасение и чрез него ти си изкупен. Това спасение е свързано с убеждението им, че този свят е лош и пълен със страдания и бедствия. От кабалистична гледна точка, това е песимистичен възглед. И тук, и Горе животът е хубав и пълен.

Учителят казва: „Ако не можеш да бъдеш щастлив и в нещастието, и в неволята, ти нямаш дълбочина“. И казва още Учителят: „Ако Раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него“.

Когато се бяга от страданието, не може да се видят скритата красота и скритата дълбочина, вложени в него. Точно затова Учителят казва, че най-лошото нещо, което можем да направим на ученика, е да му отнемем страданията, т.е. дълбочината.

Индийците виждат спасение в прекъсване на прераждането, а това е погрешно _– и много са тези, които са се увлекли и не знаят, че и в бъдеще ще страдат.

Ако Духът е с тебе, все едно е в кой свят си ти _– дали външен, дали вътрешен, или чисто Божествен.

Без голямото страдание, което се символизира от Голгота, не може да се проникне до дъното, т.е. до дълбочината на живота. Това е показано от Христос. Според Окултната наука, в тази дълбочина блаженството не е най-висшата мярка.

Що се отнася до многото техники, които индийците дават и които според Учителя са инволюция: никакви техники нямат значение, защото Любовта не е техника. Ако един човек обича Божествено, тогава, даже и да не иска, той ще диша прана, но дълбоко, и ще мисли по Божествен начин. Любовта е дълбочина. Любовта е дълбочината на цялата Вселена _– тя е дъното на нещата, а в това дъно живее Отец.

Учителят _– това е дълбочината на живота. А когато ученикът живее в Духа, тогава и тялото се осмисля, защото то става условие за служене на висши цели.

От окултна гледна точка, не трябва да бягаме от прераждането, защото страданието осмисля живота в Духа. При живот в Духа, страданието е музика, а не бедствие. В Библията тази музика е наречена Възкресение.

Индийското учение е остаряло, защото Христос не избяга от Голгота, а напротив: Той проникна много дълбоко в страданието и откри в него Своя Отец.

Затова Учителят казва: „Божества, които не могат да възкръснат, нека да си вървят _– ние не се нуждаем от тях. Ние не се нуждаем от такива божества, които не могат да понесат греховете на хората“.

Ако Христос не беше слязъл дълбоко в страдание­то, а беше останал да блаженства, човечеството щеше да бъде обсебено от Черното Братство. Когато говорим за дълбочината на Любовта, тя не може да остане на Небето. Затова Учителят казва, че Христос ще има не само Второ пришествие, а също и Трето, и още много други. Силата на Любовта е във Възкресението, което древните Учители не можаха да постигнат. Тук е новата сила на Любовта, която Христос показа и която се изявява с нови качества и способности.

Учителите от древността не са имали тази сила да възкръснат. Това говори за едно Велико качество на Любовта и по-специално на Христос, Който, според Учителя, е Върховният Учител на всички Посветени. Възкресението доказва величието на дълбокия Живот, който е скрит в Небитието, т.е. в недрата на Отец.

Материята беше победена от Христос не чрез бягство, а чрез проникване. Това доказа един дълбок окултен закон: В началото е било само Едно, Едно ще бъде и в края.

Според една голяма част от йога ученията, делата обвързват с ново раждане и затова дела не са необходими. Това е друга пукнатина. Христос показа, че и дела са необходими _– и те водят до Висше познание и до абсолютна Вяра. Тук йога ученията не са разбрали, че когато Любовта обвързва човека, тя го освобождава. Това е единственото обвързване, което освобождава и извисява. Срещу всички стари учения излиза Любовта с нови качества и с нова дълбочина.

Най-голямата наслада в живота не е блаженството, а постоянното общуване с Бога. Духът на Живота, Който е самата Любов, е в постоянно общение не само в условията на блаженството, но и в условията на Голгота.

Учителят казва: „Познавай Любовта, с която Любещият те оживява“.

Човек сам трябва да създаде своята Святост _– така както сам може да създаде и своята греховност.

Учителят казва: „Любовта започва с хората. В това отношение, хората са началото, Ангелите са краят на Божията Любов, а Бог е средоточие на Любовта“.

И още: „Когато смъртта дойде при някой човек и го познае че люби, тя започва да го гали и го напуща. Тя познава Древното Начало“.

Всичко това означава, че Бог е изчезнал от погледа на смъртните _– но за любещите, за будните, Той има друго Лице.

Изворите на Мълчанието са по-дълбоки от говоренето.

Окултното Мълчание е вътрешната храна на живота.

Без изработването на права мисъл не може да се говори за Науката за Мълчанието, защото Мълчанието е Божествен процес. То е свързано с обожествяването и одухотворяването на живота.

За да се придобие истинското Мълчание, погледът на ученика трябва да е насочен изключително към Невидимия свят.

В Кабала се казва, че Мълчанието е Велика космическа сила. Тя огражда много светове.

Смята се, че Словото съдържа големи Тайни на човешкото битие, а Мълчанието съдържа Тайните на Божественото Битие.

Мълчанието на Бога няма цвят. Условно има бял цвят, но той е толкова ослепителен, че остава само Мълчанието и Неговият величествен Покой. В това Мълчание на Бога няма съществуване за нито един звук _– тук е Престолът на Святата Вечност. Това Мълчание е изключително властно и се изучава от всички Висши йерархии.

Бог е едно Универсално Присъствие. Той сам е Вечността.

Човешката Душа не може да обхване това _– ето защо, когато попадне в тази сфера (т.е. в Святата Вечност), тя замлъква. Когато Душата намери Бога, тя вече не може да задава въпроси, защото е толкова изпълнена, че няма място за нищо друго освен за Святата Вечност.

Мълчанието е много богата и красива Същност. То е наситено с Покой. И когато Душата влезе в този Покой, тя вече е Вечна. Бог е Покоят. За да стигне до този Покой, Душата преминава през мистични кризи, докато чуе Тихия Глас. Гласът, който изтича от Бога, дава на Душата това, което никой не може да даде. Това е Гласът, който дава Вечен Покой. Тогава Вечността започва да струи в Душата.

От окултна гледна точка, Душата и Вечността _– това са истинските отношения на близост.

Към учениците: при нещастието, от какъвто и род да е то, окултният ученик няма право да пее песента на недоволството, т.е. песента на умрелите. Той трябва да изтръгне скритата Светлина, която се намира в страданието и в нещастието. Така той възкръсва в Святото Мълчание.

От окултна гледна точка, думите също мълчат; но има определени моменти, когато скритото значение на една дума се дава като дар. Когато скритото значение на една дума се даде, тогава виждаш красотата на Духа.

Когато в стремежа на човека липсва Чистота, думите крият своето значение. Имам предвид думите като живи същества _– словото е живо.

Когато в стремежа на човека липсва нещо, тогава той е изхвърлен от собствената си дълбочина.

Когато стремежът на човека е искрен и чист, тогава от дълбочината на човека извира специфичната сила на Вярата.

Всичко това означава, че ако от дълбоката вътрешна Същност на ученика не потекат силите на Вярата и вдъхновението, той остава в застоя _– защото без Вярата човек не може да се одухотвори. Вярата е закон за одухотворяване и оцеляване в Невидимия свят.

Лекция, държана на 6 октомври 1995 г. _– Варна
СТРАДАНИЕТО

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Защо е необходимо страданието? То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място. Страданието е Велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божествената Любов. Първо ще минеш през страданието, а после ще опиташ Любовта. Това е контраст _– казва Учителят, _– но контрастите са необходими“.

Който мисли, че сам може да нареди земния си живот, той не знае, че този живот се нарежда от друго място.

Учителят отново задава един въпрос и пак сам отговаря: „Защо Бог, Който е Съвършен, Всемъдър, е допуснал тия противоречия? За да опита нашата любов. Господ пита: „След всички страдания, можете ли да Ме обичате? Ако Ме обичате, вашата Любов е истинска _– защото, ако Ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е много естествено. Ако всеки ден ви правя услуги и вие Ме обичате, това е в реда на нещата. Земята не е място за Любов, тя е място само за изпитания. А струва си да мине човек от една по-нисша скръб в по-висше страдание и оттам _– в една по-висша радост. Да знаеш как да използваш силата на злото _– това е Велика наука, с която малцина разполагат“.

На друго място Учителят казва: „Волята не се дава назаем“. Това означава, че всеки с лични усилия трябва да си я развие.

Ако не постъпваш добре, Бог е страшен за тебе _– ти не можеш да издържиш на Неговия поглед.

Най-голямото изявление на проявената тъмнина е срещата със Звяра. Но Отец е непроявен, а проявената светлина и проявената тъмнина са Негови по-нисши сили. Звярът се проявява на Голгота като голяма сила на тъмнината. Всичко това означава, че Трите шестици, т.е. това число, което е носител на силата на Мрака, е същевременно носител на големите Посвещения.

Всичко това става по така наречения Път на Истината. По този Път човек познава Невидимото.

Затова Учителят казва: „Велика е Науката за живота, скъпо струва тя. За онзи, който иска да благува, животът е велико нещастие, защото животът не е място за благуване, но за учене. Животът е Велико училище“.

Който иска да благува, ще се срещне с нещастието, т.е. с гнева на Бога. От окултна гледна точка, това е красивият гняв, защото, когато Бог се гневи, Той поставя всяко нещо на своето място _– т.е. когато се гневи, Той работи.

От книгите на Библията, Откровението на Йоа­на е с най-голямо значение. Тази книга е пропита с много дълбок окултен символизъм. Тази книга има пряка връзка с дълбоките египетски и гръцки Мистерии. Тя е свързана с мистичните Посвещения в Еги­пет и Гърция, защото е написана на символичния език на Мистериите. Тук, в този символизъм на окултните Мистерии, са скрити вечните Истини на живота, които са безценните съкровища на Посветените.

Голяма Тайна на Живота се намира и в самата дума Откровение, защото Откровението се явява като истински и оригинален водач към Универсалните Мистерии. Когато се говори за Алфа и Омега, това е символът, който обхваща Този, Който е цялата мистична еволюция. Колкото по-големи страдания е победил един Посветен, толкова по-дълбока е неговата степен.

Седемте послания към седемте църкви, за които говорихме миналата година, съответстват на седемте чакри. Алфа и Омега съответстват също и на първата и последната чакра. Това означава, че Омега е Висшата чакра, която символизира края на земната еволюция.

Миналата година говорихме и за четирите коня от Откровението на Йоана. Тук ще дам и други няколко съответствия:

Раждането _– това е белият кон.

Младостта _– това е червеният кон.

Мъжественост и старост отговарят на сивия кон.

Смъртта съответства на черния кон.

Всеки кон е управител в своята област.

Има и друго съответствие: белият кон съответства на огъня, червеният _– на въздуха, сивият _– на водата, а черният _– на смъртта и на земята.

Има едно мистично число, 144 000, за което говорихме и което, кабалистически събрано, е деветка (1 + 4 + 4 = 9). Деветката означава завършен цикъл. Двете четворки представят физическия и духовния квадрат, т.е. физическия и духовния живот _– и когато ученикът мине през тези два квадрата, ще стигне до единицата, която е входът към Вечността, входът към Универсалния Живот. Това означава, че чрез числото 144 се влиза в Мистерията _– това е число на Мистерията.

Чрез Трите шестици _– 666 _– се влиза в Бездната. Бездната е символът на земното мислене, защото чрез него в човека се привличат и оживяват всички видове дяволски създания.

Тайната на Живота е истинската храна за Посветените. И наистина, когато човешкият Дух влезе в Мистерията, той е заситен. Тази Тайна е свързана с Чистотата, защото Чистотата е принцип, който убива духа на Дявола.

Символът на всяка секретна доктрина и учение е Девата, защото само в Чистотата се съхранява Тайното учение. В този смисъл, ученикът има една голяма задача: той трябва да вземе енергията на Змията (т.е. половата, сексуалната енергия) и да придобие и възстанови своята космическа мощ, своето космическо право. С тази мощна енергия, ученикът ще се извиси в Бога и с това ще определи своето безсмъртие. Това означава, че тази скъпоценна енергия е твоето спасение, защото тя е скрита космическа мощ. Същевременно тя е и енергията на творчеството. От друга страна, тази сексуална енергия се стреми да погълне безсмъртната част на човешката природа.

И така, трите шестици могат да станат деветка (3 х 6 = 18, или сборът е 1 + 8 = 9) _– а това означава Пътят към Мистериите. Разбира се, засега по този въпрос свободно не може да се говори много, но все пак мога да кажа следното. Трите шестици стават за ученика спасителен изход, т.е. деветка; или, по друг начин казано: ако ученикът успее да вземе енергията на сексуалната сила и нейната разрушителна власт в свои ръце. Изразът в свои ръце означава да качиш тази същата енергия във Върховната чакра _– и това е Възкресението.

Всичко това означава, че в сексуалната енергия е скрита силата на Възкресението _– и всеки има задачата да трансформира тази енергия, да я одухотвори и изкачи нагоре.

Освен това, числото 144 000 е число на тези Същества, които са завършили своята земна еволюция _– и поради това те носят Името на Бога и ще проповядват в Негово Име.

Този, който не може да преодолее човешката любов и сексуалната енергия, ще бъде преодолян от нея. Знае се, че когато сексуалната любов овладее хората, те губят разбирането си за Духа и остават в света на разрушението и промените. Чрез сексуалната любов хората се обвързват все повече с материята и тя става за тях вечна. Така смъртта ги преследва и става техен вечен враг.

От друга страна, когато става въпрос за Божествената Любов, Учителят казва: „Любовта е сила, която не се подчинява на обикновени човешки желания“.

Човешката любов е тясно свързана със смъртта _– и затова, когато преодолееш човешката любов, ти се освобождаваш от смъртта.