Тайните на злото

Ако Истината е в тебе, Звярът няма с кого да воюва, борбата е невъзможна. А когато хората се борят със Звяра, те се вмъкват в застоя.

Окултната наука казва, че Звярът допуска само този, който носи в себе си Истината. Това също означава: само този, който е годен за развитие в новите степени на Светлината. А за другите настава хаос и мрак, защото самият Звяр представлява мощният Мрак _– и точно затова той се явява като булото на Истината. За Посветения това було се маха, защото Звярът е слуга на Истината, слуга на Вътрешния Глас, т.е. Гласа на Живота. Колкото до Тихия глас, той е свързан със силата на стремежа и постепенното, постоянното разгръщане на този стремеж. Стремежът все още не е воля. Той трябва да се превърне във воля. Тази воля вече води към най-дълбоката част, където работи Вътрешният Глас. Тихият глас _– това е упътване към Вътрешния Глас. Тук става въпрос за степени.

Ако искаш да победиш Змията, това е много лесно: не се бори. Ако не се бориш, тя изчезва _– няма откъде да взема сила. Ако си борец, победата е нейна, даже и да си борец за справедливост. Злото има нужда да се бори, борбата му е необходима. На злото винаги му е необходим противник.

Бог не се бори, затова няма противници.

Корнелиус Агрипа казва: „Свещеният Огън няма противници“ _– т.е. Любовта няма противници.

Змията обича хора с капитал, т.е. с излишна енергия, която не знаят какво да правят.

Звярът не е противоречие в Космичния Живот и затова и след Второто пришествие той ще оцелее, но ще бъде изхвърлен от Новата земя и от хората на новото съзнание.

Звярът ще се върне в своята вселена и ще бъде оставен като запас. Сега много хора имат интимни връзки със Змията. Кои са тези връзки? Земните, несъвършени желания създават интимна връзка със Змията. Това са облаците в живота на човека, така наречените илюзии.

Учителят казва, че някои илюзии имат много дълбока основа, т.е. много дълбоки корени. В тази връзка: будизмът в почти всички случаи е остаряло учение _– дори и когато твърди, че човек трябва да преживее много неща и да има опит. Учителят казва нещо много повече: че преживяванията не са важно нещо, че те са временни, а се иска нещо друго. Някои искат да преживеят много неща и мислят, че това е мярката.

Целият период от Каин до Авел и до Ной е това, което се нарича Атлантски и Лемурийски период. Окултната наука твърди, че Каиновото време е атлантското време и че Атлантида е развратена от голямо количество черни адепти. Атлантида се отдаде на Черната магия _– и тя предизвика вътрешните сили на Природата. Потопът, за който се говори в Битие, е потъването на Атлантида, а Ноевият ковчег е окултен образ, който означава съхраненото разумно общество на Атлантида. Това разумно общество не се поддаде на голямата власт на Черната магия. Това общество от ученици на Бялото Братство следваше строгия Път на Виделината. Чистата духовност на това разумно общество (Ноевия ковчег) влезе в пряка връзка с Посветените от Бялото Братство. Точно затова всички тези хора бяха водени от Посветените и изселени от Атлантида. Те бяха духовни ръководители на човечеството.

Силата на Учителя и на Христос не се намира в Тяхното Учение (то е последствие), а в Техния начин на живот. При такъв начин на живот, каквото и да говори Учителят, е все голяма сила. Докато един човек, който няма начин на живот, каквито и хубави и красиви неща да говори, няма никакво значение.

Неслучайно хиляди години се говори за Адам и Ева, но Тайната си остава скрита за човечеството, защото то още не е готово да възприеме и осмисли дълбоките принципи.

Говори се за историята на Адам и Ева, на еврейс­кия народ, а всъщност това означава историята на човешката Душа, също и историята на човешкия развой въобще. Еврейският народ е минал през Червено море, от един бряг към друг. Червено море означава условията на безбожието (още и съмнението, злото и т.н.). Другият бряг означава Новият Живот, Животът на Вярата. Всяко същество трябва да мине през Червено море, т.е. през гъстия живот на съмнението и материята, докато се изработи победоносната Вяра. Твоята вяра ще се изпитва от тъмнината, а тъмнината е много хитра и често печели. Тя е уловила много хора _– и днес те си дават енергията за второстепенни неща и така изпускат същественото.

В окултизма има една голяма опасност: ако вярваш в победата си, има случаи, когато можеш да бъдеш сразен. Защо? Защото твоят враг може да има по-голяма и по-мощна вяра в себе си от тебе. Има много случаи, когато трябва да вярваш в себе си, но трябва да различаваш. В тези случаи вярвай напълно на Бога, а после на себе си _– това е разликата. Тогава всичко се урежда.

Тук говоря и от моя опит. Имал съм много битки с черни адепти във вътрешни полета. В един от случаите черният адепт вярваше докрай _– и аз вярвах докрай, такава беше ситуацията. И това продължи много дълго време _– вътрешна борба. И аз разбрах, че трябва да го дам в ръцете на Учителя _– и нещата много лесно се разрешиха. Той се учуди как е загубил, но това е негов проблем.

Ще различаваш като ученик, а не като човек. Пази се, защото дори и вярата може да заслепява и да отклонява. Това се отнася до неразбраната вяра.

ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

(втора идея за размишление)

Сърце, което не може да страда, се отклонява и изопачава.

Сърце, което умее да страда, възкръсва, защото в това сърце работи Христос. Само дълбоко вярващата Душа може да положи дълбоки основи на своя живот и на своето бъдеще.

Днес в света се работи главно по три начина:

1) Законът на необходимостта _– нисшият закон;

2) Законът на дълга _– духовният закон;

3) Законът на Любовта _– Висшият закон.

Земните същества се движат и работят по необходимост.

Духовете на дълга се движат от началото на една започнала духовна любов. Това е свързано със законите на движението на съществата.

Божествените същества работят от Любов и живеят в законите на Свободата.

Законът на необходимостта _– това е несъзнателният живот, механичният живот, свързан с учението на Змията. В закона на дълга са тези, които са малко пробудени и са започнали своето развитие. Същес­твата, които работят по закона на Любовта, вече са влезли във Вечността.

Бог не поддържа живота на несъзнателните, спящите същества _– и точно затова те остаряват и умират. Тук нямам предвид, че няма никаква подкрепа _– има някаква подкрепа, но това са трохите на Живота. Тази категория същества е свързана с учението на Змията и нейните болести, една от които е старостта. Тук даже се говори за „критична възраст“ _– нещо, което е недопустимо от гледна точка на Вечността, особено на Ангелите. Подобни идеи са трудни за разбиране в Ангелския свят. Понеже съм срещал от Учителя подобни идеи: когато една мома плачела и Ангелът я посетил, попитал я: „Защо плачеш?“, а тя отвърнала: „Баща ми почина“. После Ангелът дълго трябвало да размишлява, за да се домогне до разбирането какъв е този баща, дето умира. И други такива идеи: какъв е този любовник, който е изоставил момата, какво е това дете, което е умряло, и т.н.

Бог поддържа само Съвършенството, а несъвършените същества Той храни с остатъците (трохите) от Живота. Точно затова трябва да се стремим към Съвършенство. Наследяването на греха е наследяване на несъвършенството. Според Окултната наука, думата смърт означава безсъзнание.

Според Учителя, вътре в Съвършения Живот няма цел _– има само Истина и Величествена Пълнота. Цел има само извън Живота, извън Съвършенството. Това е един много дълбок въпрос.

Чрез греха Адам предаде на човечеството наследствена смърт _– и сега тя се предава от човек на човек. Адам пропиля своята свобода, защото не избра доброволния Път към Съвършенството. Затова трябваше да дойде друго Същество от света на Съвършенството, за да изкупи смъртта и да я превърне в Живот. Така Съвършенството стана изкупителна жертва. Едно Висше същество трябваше да заплати със Своя Съвършен Живот.

След грехопадението, на Адам беше отнет Съвършеният Живот и затова Адам слезе в смъртта.

Но Отец направи Велика Жертва. Той подготви Своя Син и всели в Него Своето Съвършенство.

Учителят казва: „Не считайте, че със сърцето си ще можете да разберете всичко. Някой казва: „Аз искам да преживея нещата“. Това е лъжлива философия. Не преживявайте нещата, но ги живейте. Някой казва: „Да знаеш какво преживях! Умря майка ми, децата ми, къщата изгоря, сега съм отчаян“. Това са външни преживявания, те не носят реален опит, не носят Живот“.

Учителят добавя: „В преживяванията има нещо непостоянно“.

Животът се вселява в човека не чрез преживявания, а чрез истинско разбиране (приемане).

Голямо значение имат истинските въпроси. Един Посветен попитал: „Господи мой, как ще стигнем до Теб?“. Отговорът бил: „Оставете себе си и след това Ме приближете“.

Любовта е странна не само на Земята, но и на Небето. Тя е качество, което привлича всичко към себе си. Любовта е голямо море без дъно и планина без връх (това са символи) и никога през Вечността няма да се проумее напълно.

Учителят казва: „Бог ще остане във Вечна Тайна. В тази Тайна на Живота, във Великата сфера на Любов­та, даже не тече нито сила, нито време, нито знание, нито интелигентност. Когато този Живот посети ученика, времето вече не тече“. Или: когато Бог е в човека, няма време, има Вечен Живот.

Учителят дава мярка за истинския човек: истинският човек има вечна Радост. Тя е непрекъсната, независима от изпитанията. За да придобиеш този Живот, трябва да се откажеш от всички човешки и земни цели.

Христос казва: „Остави всичко и Ме следвай“. Това означава, че всички човешки богатства са фалшиви и те отнемат, не носят Живот.

За истинското разбиране на живота се иска дълбоко и вътрешно вглеждане _– чисто окултен и мистичен процес за навлизане в нещата.

Учителят казва: „Това, което имаме днес, е добро, но ако останем още известно време в това добро, ще умрем. Ако при сегашните условия Духът дойде в човека, Той не може да внесе Живот. Ще внесе знания, сила, интелигентност. За Живота няма условия. Това е една задача на ученика _– да приготви в себе си условия за Живот. Това е Божественото. Когато Духът дойде в човека, той не може да внесе и красота“.

Учителят казва още: „Силният не може да бъде красив. Той може да бъде или добър, или лош“.

Грехопадението на Адам и Ева _– това е закон на разрушението. То, от своя страна, е свързано с всичко преходно. Грехопадението се състои в отделяне от Божията Любов. Истинската Божия Любов стои по-високо от всички дарби и способности. Тази Любов е в пряка връзка с Реалността, защото Бог е Любов. В Кабала тя заема първо място в Дървото на Живота и се нарича Кетер _– това означава корона, венец, връх.

Учителят казва: „Любовта е най-високият връх“.

Според Лао Дзъ „Любовта е планински връх, който никога не може да бъде превзет“. В тази чиста Любов няма никакъв елемент на хаоса, т.е. на Змията. Това означава, че ако тази Любов влезе в тебе, хаосът ще изчезне, ще бъде изхвърлен. Точно грехопадението беше условие за проникване на хаоса в човешкия живот. Същевременно грехопадението означава разделяне с най-силния метод в Окултната наука _– силата на постоянството.

Най-хубавото, с което Бог дарява Своите верни, това е методът на постоянството. Това е метод за постигане на всички цели, които са заложени във Вечността. Важна е и силата на постоянната молитва. Тя отстранява земната гледна точка _– и това става постепенно. Така идва разбирането на живота.

Непостоянството е съмнение.

Учителят казва: „Непостоянството значи отричане на Бога“. Постоянството означава духовно раждане. Това значи, че си приет. Съмнението е пътят на Черната Ложа.

Адам и Ева в началото са били облечени в Светлина. Когато се явило съмнението, тази Светлина изчезнала. При Божествената Любов човек си има специфична Светлина. Той е оживяван от множество Същества от Небето. Грехопадението отне тази Светлина, т.е. Съществата, които оживяваха, се оттеглиха. Така падналите трябваше да потеглят към Земята. Те допуснаха лъжата.

Окултен закон гласи: в момента на лъжата ти си вече мъртвец, нещо в тебе скрито умира.

Да излезеш навън (външният живот) _– това означава да изгубиш своя Божествен образ и подобие. Обратно: да влезеш навътре, т.е. в дълбочината си _– това означава да видиш образа и подобието си с Бога.

В Космоса съществуват така наречените космичес­ки периоди. В развитието на определен космически период всички Ангелски същества взимат различно участие в творческата Тайна на духовния процес. Творчеството е Път към обожествяване и същевременно _– изпълнение на Великата Универсална Воля. Мощните духовни енергии, които са действали в процеса на сътворение на света, са излезли от вътрешността на тези Ангелски йерархии, а други същества е трябвало да разрешат въпроса за човешката форма.

Змията е образ на съмнението и затова тя няма крака _– няма добродетели. Тя няма чело _– в нея няма Истина. От окултна гледна точка, Змията е образ на страстта. Понякога страстта се превръща в жажда за живот.

Учителят казва: „Когато някой човек има стремеж да направи големи злини, хубаво е, че става активен, създава енергия, но като не знае как да постъпи, тя се превръща в зло“.

Учителят казва още: „Обикновените хора са будни, когато се тревожат. Но това не е будност. Учениците нямат право на тази грешка“.

В страстта и злото има много енергия, но тя трябва да се превърне в преданост към Бога. Човек, който няма жажда и страст към живота, той е беден. Това означава, че страстта е силна енергия, важен духовен капитал. Например страстта може да се превърне в мощна вяра, но тя може и да поведе човека в бездната на съмнението.

Учителят казва: „Адът е пълен със същества на съмнението“. Това означава, че съмнението е пътят към Ада.

Ангелските йерархии са участвали във Великото сътворение.

Окултната наука казва, че в своя процес на кондензация те постепенно са образували така наречените огън, въздух, вода, земя. Това са Ангелски елементи. Ангелите чрез медитация са създали Земния период в живота на Земята. Те са влезли в много дълбок процес на медитация и са си припомнили всички минали животи на съществата и кои условия ще бъдат възможно най-благоприятни за земното човешко развитие. Ангелската медитация е много дълбок мистичен процес. Чрез нея са си припомнили отминали Вселени (от дълбокото минало), неизброимите начини на съществуване на съществата в минали периоди. Това означава, че нашият свят се предшес­тва от други Вселени.

Учителят казва: „Без съвършенство, Бог остава непонятен за хората. Сега този стремеж към Бога е изключително необходим“.

ЖИВОТЪТ

(втора идея за размишление)

Учителят обяснява: „Като казваме, че Животът е разумен процес, това не означава, че Животът има някаква цел. Каква е целта на философа, на крадеца и на силния човек? Да стане философът все по-мъдър, крадецът _– да открадне, и т.н. Каквато и да е целта, тя не определя същността на Живота, защото Животът е нещо по-високо от целта“.

Важна мярка от Учителя: „Животът има само едно изискване от всички хора: правилно разбиране. На каквато и степен на развитие да се намира човек, той вечно трябва да разширява своите възгледи“.

Животът е над всяка цел. Това означава, че Животът е над идейния свят. Животът стои над всички човешки цели. Придобиването на Живота е същността _– и този Живот е сам Бог. Човешките цели са извън Живота. Те са извън изискванията на Върховния Миров Дух. След грехопадението хората са излезли от Живота и са влезли в преследване на някакви свои цели. Чрез своите човешки цели, човек помага на Звяра да разшири своите владения.

Човек е непостоянен, понеже няма Вяра. Който има Вяра, е надарен с постоянство.

В Библията Животът е наречен Царството Божие. Това е изпълнена с Дух сфера, чиста Духовност. Това е пълното осъзнаване на Съвършенството на Любовта (Царството Божие). При тази Любов ти не си насочен към съществата. Ти обичаш само Него, а Той насочва Любовта.

Чистотата се трансформира в Живот.

Чистотата в твоята дълбочина е твоето виждане, твоят Глас, твоят пророк. Този Глас трябва да следваш, защото „чистите по сърце ще познаят Бога“ _– техните Гласове се сливат. За чистия ученик цялата околност е изпълнена с Гласа на Бога (буболечки, растения, хора…).

Целта трябва да стане Път в Живота, а Животът е неизмерим в своята дълбочина.

Лекция, държана на 2 юни 1995 г. _– Варна

ОКУЛТНАТА ХИРОМАНТИЯ

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии. Чрез ръката човек изявява волевите сили в себе си. Ръката е радио. Чрез ръката си човек може да решава социални и духовни въпроси. Ръцете са мистична проява на Духа. Бог е скрил някои Тайни на Живота в мистичните движения на ръцете. С тези движения се навлиза в духовната сфера. Ръцете в невидимото поле са самата воля. Те представят и волята, и справедливостта. Волята е метод, чрез който се откриват нови пътища към Божествения свят. Божественият свят е съществена област за ученика“.

Според Учителя, в Божествения свят са скрити опит­ностите на всички Вселени, които са съществували някога и които ще съществуват в бъдеще.

Учителят казва: „Сатурн е един от най-недоволните и критични Богове. Той гледа на човека с голямо недоверие. Той седи пред хората с голям боздуган или с голямо копие и ги следи. Като види, че някой греши, го мушне с копието си или го удря с боздугана си и казва: „Да мислиш!“. Обаче същият Бог е достатъчно да види, че някой човек е проектирал една добра мисъл в пространството, и написва една линийка на ръката му. Тя създава линията на съдбата, наречена линия на щастието или Сатурнова линия. Който има тази линия, той някога е проектирал една добра мисъл в пространството“.

Учителят казва: „Бог нарежда работите в Космоса _– и щом оправя работите на целия Космос, и нашите ще оправи. Битието е създадено и устроено по Велики закони“. Според Учителя, в Битието няма нищо за прибавяне и нищо за премахване.

Сътворението не е Същностна Реалност. Това не означава, че Бог не може да направи съвършени същества. Идеята не може да се разглежда от човешка гледна точка. Идеята за Творението е дълбока и свещена.

Адам и Ева (изобщо _– човекът) е съществен елемент, който участва в Тайната на еволюцията. Окултната наука казва, че човекът е създаден преди Шестия ден. Той е живял в други периоди и светове. Едни от тях са известни: Сатурновия, Слънчевия, Лунния и сега _– Земния. Има и много други. Сега животите на Земята се повтарят.

Човекът е учил много прераждания в школата на Змията _– а пътят за влизане в школата на Змията е много лесен. Първият закон е написан с големи букви и е много лесен: „Обичай само себе си“. Оттук следва омраза към ближните, а до познание на Бога и до себепознание не може да се стигне. Себепознание означава Път към познание на Бога.

Преди нашия Земен период е имало три големи периода, в които много същества са завършвали земната еволюция _– и сега те са помагачи на хората. През тези периоди друга голяма част от съществата са изостанали и са се поляризирали. Те са станали същества на злото и застоя _– и сега теглят хората към себе си. Те са същества с цяла редица фатални прераждания, а всеки фатален живот означава, че Любовта не е разбрана. За тях и светлината, и тъмнината са спънки.

За ученика, за будния, тъмнината е условие, в което се гради могъществото на неговата воля. Тъй като животът на Адам и Ева е паднал, днес животът на много хора е окован от застоя и Змията. Окултната наука казва, че след грехопадението Адам и Ева станаха многословни, защото вече Змията имаше голяма власт в живота им. Змията обича многословието, защото чрез него тя опустошава енергията.

Учителят казва, че който няма енергия, всичките му идеи са с патерици. Той си остава мечтател _– което е по-добре от смъртта, но не е окултна придобивка.

Човечеството, което произлиза от Втория Адам, дълго време е било обучавано по методите на Змията. Които са посегнали на Свещената област (това са Змията, Вторият Адам), сега са в застой. Христос е образът на Първия Адам. Той никога не е посягал на Свещената област. Грехопадението на Адам и Ева е отнело истинското разбиране и виждане за Живота. Това означава, че когато живееш по законите на Змията, мракът ще отнеме твоите разбирания за Живота, за Истината, за Бога. Затова от ученика се изисква диамантена воля _– защото само тя може да се ползва от Свещените сили, които изхождат от Любовта.

Учителят казва, че Адам е създаден за бъдещата Вечност _– Свещената област е създадена само за Боговете. Голяма част от Ангелските йерархии са завършили човешката еволюция и могат да работят творчески и да помагат на хората. Те работят във вът­решността на Вселената и Душата. Чрез Словото са излезли и са се освободили от земята, водата, въздуха и огъня. Чистото Слово носи в себе си специфичен творчески елемент.

Учителят казва: „Има много Ангелски йерархии, които не са минавали в човешка еволюция и също помагат на човека, но в много високо поле. И много Ангели, които са слизали на Земята, са се оплитали и губили своя слънчев вид“.

Окултната наука казва, че видимите хора не са истински. Истинският човек не е нещо външно. Вът­решната мярка за истинския човек е следната: истински човек е този, който е неизменен на своята Свещена идея.

Някои искат да разберат Тайната на Живота, за да обхванат нещо от Същността на Бога. Бог през цялата Вечност никога няма да бъде разбран изцяло. Това е Негова Тайна, всеобхватност и величие.

След грехопадението Адам и Ева се изпълниха с много излишни желания. Желанията са излишни духове _– и ученикът трябва да се освободи от тях. Самата Същност на човека и неговата Душа са създадени от Бога, а Ангелските йерархии са създали менталното, астралното, етерното и физическото тяло. Бог им е дал много трудна задача. Тя изисква всички вътрешни сили да бъдат вложени в ход.

БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

(втора идея за размишление)

Учителят казва: „Вие сте дошли на Земята да опитате Божията благост. Тя се изпитва само чрез страданията, а не чрез радостите. Бог е оставил радостите за друг живот, на друга планета. За Земята Той е определил скърбите и страданията“.

Учителят казва още: „Страданията са от Бога, а благодарността _– от нас. Сиромашията е от Бога, а щедростта _– от нас, от Душите ни. Щедър е този, който при най-голямата сиромашия може да раздели залъка си със своя брат“.

В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо и специфично за самия него. Бог е Всемъдър, Той знае защо е допуснал специфични страдания за всеки човек _– а човекът не знае. Специфичните страдания водят до ново виждане във вътрешността.

Чрез тези страдания учениците ще се избавят от една голяма вътрешна илюзия. И когато някой задава въпрос, няма да получава отговор от своята вът­решност, а от по-дълбоката област ще му отговори Учителят. Значи, не разговор със себе си, а с Учителя. Който е постигнал разговор с Учителя, е постигнал и една Свещена свобода _– вътрешна Свобода.

Учителят казва: „Свободен е само онзи, който е намерил своето място в Космоса“ _– това е мярка за свободата.

Ученикът трябва да се научи да се радва в своята скръб, вътре в своите страдания. Така ще се подготви за друга Радост, която е отвъд скръбта на земното и която хората не признават _– Радостта на ученика. Ученикът минава през скърби и Радост, които този свят не познава.

Лекция, държана на 9 юни 1995 г. _– Варна