Тайните на злото

Учителят казва: „Защо идва нощта в живота? За да разберем Божествения Живот на Земята“. В понятието нощта аз влагам силата на страданията, на изпитанията, на трудностите, на мрака и т.н.

После Учителят продължава: „Защо има ден в живота? За да разберем човешкия живот. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога. Дните идват за хората, за обикновения живот, а нощите _– за Бога, за необикновения Живот. Хората се плашат от нощта, обаче нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, и изобщо _– всички опитности на живота“.

„Що е нощта? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога.“

В нощта ученикът се познава. В нощта се проверява ръстът на вярата и дълбочината на виждането.

Днес ясновидството е образно сънуване. При това условие, хората остават далече от истинското виждане. За това истинско виждане ще се погрижи нощта.

Човек е загубил себе си по пътя на обикновения живот, т.е. по пътя на злото _– и затова Учителят казва: „Обикновеният живот погребва Божествените неща“. Обикновените, а също и полудуховните хора са извън Пътя. Пътят е символ на вътрешното окултно развитие на човешката Душа. (Това е засега, след време ще има друго значение.)

Силата на нощта е тази, която обогатява нашия живот, защото чрез тази сила на нощта в нас се укрепява вярата (това се отнася за учениците, имащи стремеж; при силата на нощта тези, които нямат стремеж, умират и изостават в своето развитие) _– а вярата е началото на Духовното откровение.

Учителят казва: „Изпитанието е процес на растене. Като страда, човек ще стане неуязвим за смъртта“. Това е една от целите.

Когато един ученик застане пред голяма опасност, той трябва да знае, че е застанал пред Лицето на Бога.

Когато вярваш, нощта (т.е. злото) става твой помагач. Тук ученикът се извисява и чрез Вярата той вижда Христовия (етерния) свят. Всичко това означава, че Пътят на Вярата минава през нощта _– това е задължително. Когато мине през нощта, вярващият ще види, защото ще знае.

Главната идея: Първо е Вярата, после е виждането; после идва и знанието като трето следствие.

Думата нощ е затворена дума, която крие в себе си една голяма и мистична Тайна. Тази Тайна носи голямо, дълбоко, мистично-интимно откровение.

Лекция 16

АДАМ И ЕВА

(продължение)

При тази голяма задача, Ангелите са се потопили във вселенска медитация, за да създадат условия за създаването на човека _– като се има предвид, че след дълга еволюция човекът трябва да стане Богочовек. Това означава, че човекът е трябвало да има всичко на разположение, за да може да се развива в своя дълъг еволюционен път. Ангелите са познавали Светлината на етера. Те са знаели, че когато една дума е изпълнена със съдържание и с принцип, това означава, че тя е изпълнена с фина субстанция, която излиза от чисто Божествения етер. Те са знаели също, че етерът съдържа сили, които диференцират субстанцията. Но разделената субстанция може да се организира (съмнението да се превърне във Вяра, омразата _– в Любов и т.н.). Това не е лесна задача, защото само По­светените могат да обичат както трябва и да мразят както трябва. Те могат и да се карат както трябва: аз съм слушал каране на Посветени _– приличаше на Слънцето. Така, както Слънцето пръска лъчите си, такова беше и карането. Но само Посветените имат тези методи и тези начини.

Една дума, проникната с Любов, работи безотказно, защото Любовта е Висшият етер, Висшата вътрешна духовност. Според Кабала такава дума има голямо космическо въздействие. Това е така, защото Любовта е най-мощният окултен двигател на всички видове сили.

От кабалистична гледна точка, думите са универсален метод за творчество и чрез тях е създаден светът. Според Окултната наука, думите организират звуковете и силите на Вселената. Тези думи, за които говорим, са същото Слово, което прониква през всички пространства. Това Слово, което прониква във вътрешността на нещата, в Библията е наречено Началото на Живота _– казано е „В началото бе Словото“. Това означава, че Словото е Животът, който се движи и действа във всички светове и съзнания.

Адам и Ева са допуснали лъжа в Словото, а Учителят казва, че лъжата е атрофия в Космоса, лъжата е духовно гниене. Това е свързано с грехопадението. Всичко това значава, че лъжата е внесла разрушителния елемент в човешкия живот. Лъжата, т.е. разрушението, е свързано с изостаналите и паднали ангели _– това не е истинският образ и подобие. Падналите ангели се изразяват чрез тъмнината дори и когато не искат, защото те са обвързани с нея. Затова често хората мислят по един начин, а постъпват по друг _– защото все още са обвързани. Напредналите същества се изразяват чрез езика на Светлината.

Светлината и тъмнината са две различни субстанции с различен живот. Да говориш по законите на Любовта и на Светлината означава всичко около тебе да затрептява и да се преобразява. Това е постепенен процес. Това се отнася най-вече до думите принцип, пълни със смисъл и съдържание. Така говорят Учителят, Христос, Великите Учители. Учениците се учим постепенно.

В думите, които са принципи, има изключителни способности, но засега все пак те са скрити поради голямата отговорност, която носят. Защо са скрити? Защото произношението на една специална дума принцип е свързано с една голяма верига от Висши йерархии във Вселената. Те са пряко свързани с принципа на тази дума.

Словото може да се превръща в много неща _– например в песен, която да е вдъхновителна или разрушителна. Истинската музика е тази, която помага в окултното развитие. Има определени песни, чрез които ученикът може да навлиза във все по-дълбоки области и сфери на Вселената. Песента може да се окаже дълбок вътрешен Път, а също и помагач. Такива извисяващи песни са израз на най-напредналите Същества от Вселената. Има песни, които могат специално да тласкат волята в Космическо развитие, други _– да тласкат сърцето в много възходящи степени, трети _– ума, четвърти _– да развиват търпението, а други _– да пречат на начина на мислене. За нас дори и разрушителните стилове вършат работа като метод, защото те помагат да се трансформира една голяма енергия. Има дори песни, които, ако един човек не е организиран, до една, две или максимум три години косата му може да побелее, защото те вкарват човека в една джунгла и изведнъж се явяват особени тонове и звуци, които карат човека да настръхне.

Грехопадението на Адам и Ева е процес на отделяне на Слънчевите сили _– отделили са се, защото са много интензивни, а тази интензивност щеше да обърка още повече падналите в земна еволюция.

Учителят казва: „Слънцето застана на едно почетно разстояние. Интензивното Слънце се отдели от Земята _– и тя стана годна и благоприятна за развитието на човека“.

Окултната наука казва, че Луната също се е съоб­разила и в така наречения Лунен период се е откъснала от Земята. Това е станало в Лемурийския цикъл, малко преди Атлантида. По време на Лунния цикъл много душ не са пожелали нито Луната, нито Земята и са се преселили на близките планети, където условията са били малко по-добри _– Сатурн, Юпитер, Венера и т.н. По-късно, когато условията на Земята са станали по-благоприятни, тези душ са започнали своето слизане. Оттам в астрологията е дошла идеята за така наречените планетни типове (Венерин тип, Юпитеров тип и т.н.). Марсов тип означава къде е мигрирал той в миналото време, по времето на големия Лемурийски период. Тогава той е избягал на Марс _– а по-силните душ са останали на Земята да се развиват в пътя на своята еволюция.

Индианците например са изключително издръжливи на тежки условия и сега. Много от съвременните хора не биха издържали в джунглите _– и особено има едни области в Амазония, които са изключително опасни. Там съществата се ядат едно друго до такава степен, че не може да се разбере откъде може да дойде опасността. Наистина, има много водачи на редица индиански племена, които по своето благородство са стигнали едно високо развитие _– което означава, че в следващ етап те вече могат да сменят своята раса, а след време могат да се върнат отново да помагат на друго ниво и да я изтеглят по пътя на еволюцията.

Само при тежките земни условия може да се възстанови образът и подобието на Бога _– и затова са допуснати тези условия. Останалите на Земята в грубите условия са така наречените Адам и Ева, т.е. Адамовото човечество.

ЕЗИКЪТ НА ЖИВОТА

(втора идея за размишление)

Животът разговаря с ученика на окултен и мистичен език.

Когато животът проговори на ученика с лошите условия, ученикът отговаря с езика на три неща: благодарността, вярата и смирението. Това е мярка за ученика как действа той при тежките условия.

Когато животът проговори на ученика с благоприятните условия, ученикът отговаря с усилена вът­решна работа върху себе си.

По този начин ученикът навлиза в живота на Духа и се научава на неговия мистичен език.

Учителят казва: „Бог обича грешните повече от праведните, а простите _– повече от учените, защото те имат нужда от Него“.

Според Учителя, ако някой човек се мисли за много добър и за много учен, Бог казва: „Турете този човек далече от Мене _– той не се нуждае от подкрепа“.

Друга мярка от Учителя: една погрешна постъпка, и цялата ти философия свършва. Защо? Защото постъпката е дете на мислите и чувствата на човека, тя е краен продукт и разкрива скритите мисли и чувства.

Важно окултно правило: Ако Бог ви говори и не Го разбирате, голямо зло ще ви сполети.

Учителят казва: „Злото е отличен учител. То ще ви научи да разбирате езика на Бога. Нещастието върви по петите на всеки, който не разбира езика на живота, т.е. езика на Бога“.

Когато голямо изпитание дойде в живота на ученика, в изпитанието Бог залязва отвън, за да изгрее отвътре. То се явява като мярка за истинската благодат. Страданието може да бъде залез, но само за спящата душа.

Учителят казва: „Ако Аз ви кажа, че Бог Ми говори, не Ми вярвайте. Идеалът на миналото беше: Господ ми говори. Новият идеал е: Бог живее в мен и аз живея в Бога. Не вярвайте на хора, на които Бог говори, но на хора, в които Бог живеее и Се проявява“.

Учителят казва още: „Ако мълчанието на устата или мърдането на устните е молитва, то тогава и есенните окапали листа се молят. Есенните листа, като падат на земята, се мърдат _– движение има около тях. Обаче всяко движение не е работа. Само съзнателното движение е работа“. Значи, за да разберем езика на живота, трябва да бъдем съзнателни, будни.

Лекция, държана на 16 юни 1995 г. _– Варна

МИСТИКА И ВЕЧНОСТ

(първа идея за размишление)

Мистичната дума Бог на окултен език се тълкува като най-голямо богатство в интимната област на Природата. Любовта в своята най-чиста интимност дава на Душата дълбок мистичен поглед към живота. Чрез Любовта ученикът се докосва до интимния свят на Бога, но това е само начало на една Вечна наука. Вечността може да се обхване само от трите Лица на Бога _– Любовта, Мъдростта и Истината. Вечността е вътре в нас чрез тези три Лица.

Първото Лице е Любовта. Ученикът претърпява промени в пътя на своята любов. Тези промени са винаги положителни. Силата на ученика изхожда от познанието на Вечността, на Любовта.

Христос показа и разкри велик закон на човечеството: Без Любовта, Вечността се обезсмисля.

Вечността означава да живееш постоянно в Бога. Когато ученикът работи с Любов и търпение, съзнателно върху себе си, от Вечността излиза мистичен лъч, който прониква в него и му носи освобождение от времето. Така ученикът възвръща реалния си поглед за духовното и невидимите неща.

Лекция 17

АДАМ И ЕВА

(продължение)

Изтичането на Седемте дена от Сътворението съвпада с Лемурийския период. Грехопадението е станало в астралния свят. Когато човешката душа е избягала на други планети, тя е нямала още физическо и етерно тяло. После, в Лемурийския и Атлантския период, човечеството постепенно слиза на Земята. Така слизат много душ. (Индианската раса може да издържа на най-тежки земни условия.)

Учителят казва: „Тежките условия са благоприятни условия. Лекият живот _– това е тежкият живот. Тежките условия изработват характер, а лекият живот носи тежки условия“.

Важно за ученика: има тежки условия, при които умът не може да издържи _– затова на власт идва Духът.

Бог Се е отделил от хората, за да могат те да получат своята независимост. Тя е качество на Духа. Когато станеш независим в истинския смисъл, смъртта става невъзможна. Ако си зависим от смъртта, това означава, че Духът още не е дошъл.

Независимост означава непривързаност. Когато си привързан, смъртта на близък човек те прониква, става като твоя _– и ти можеш да изостанеш в развитието си, защото си зависим. А зависимият не може да мисли Божествено. Слънцето се отделя от Земята и затова то може да мисли Божествено.

Истинското отделяне е, когато си зависим от Бога, т.е. от Великата Разумност. Независимост означава придобиване на Безгранично Обожание, което е истинско отношение към живота.

Окултната наука казва, че в миналото Луната и Земята са били тясно свързани. Тогава лунният елемент, който е бил смъртоносен, е бил проникнал силно в човека. Това означава, че когато Луната е силна в човешкия живот, и смъртта е силна. Тя тегли човека към удоволствията и смъртта. Този лунен елемент е космическа духовна субстанция. Този елемент тегли човека към фалшивата свобода и независимост.

Учителят свързва Луната с въображението, което нарича черна камера. Когато в ученика господства разумната воля, въображението е ценен инструмент. Когато Луната е силна, човек не може да обича ближния. Любовта към ближния е закон, който те съграж­да. Любовта на Луната е ефимерна, непостоянна: един път се пълни, друг път се празни.

Любовта към ближния е специфично духовно отношение към Бога. Чрез Любовта към ближния се изработват способи и възможности за проникване в Тайните на Вселената. Затова този закон е на второ място в Библията. При Любовта към ближния имаш възможност да познаеш себе си. Това познание е вечен процес. Любовта към Бога дава Единение с Бога.

Разделянето на полове, на Адам и Ева, става в края на Лемурия.

Окултната наука казва, че в етерните тела на Адам и Ева са били вложени разумни сили. Физическото тяло на мъжа се оживотворява от женското етерно тяло _– и обратно, физическото женско тяло се оживотворява от етерното тяло на мъжа. По този начин са се предавали жизнените сили от Адам към Ева и от Ева към Адам.

Познай себе си означава да се създадеш. Това значи Духът да те направи господар на ума. Само Духът може да те направи господар на Змията (ума).

ОТКЪДЕ ЩЕ ДОЙДЕ ДОБРОТО?

(втора идея за размишление)

Учителят отговаря: „От най-лошите хора в света. Това е въпрос на преображение“. (Но не всички зли ще се променят.) Духовният импулс, даден от Христос, определи бъдещото развитие на човечеството. Христос постигна Своята цел _– на Голгота Той успя да проникне и да се въплъти в човешките Души. Така Той успя да направи с тях космическа връзка. Това беше Неговата цел.

Христос проникна във вътрешното битие на Душата. Това е решаващо за бъдещето на човечеството. Така Христос превърна злото в добро. Той внесе Новото _– нова кръв в старите жили на човечеството. Това означава, че Голгота има космически обсег на действие. Тя никога не е била обикновено събитие. На Голгота Христос пося семето на една нова Вселена. Щом е посято, тази Вселена ще се роди.

На кръста Христос показа велик метод: „Отче, прости им, те не знаят какво вършат“. Да простиш означава да станеш отново Божествен. Ако не простиш, оставаш в нисшите полета.

В Древността Архангелът се срещна с Истината и стана Звяр. Той не можа да устои на вибрациите на Истината _– и стана мрак. В Древния свят този Архангел беше голяма фигура, с големи Божествени дарования, но реши да ги употреби за себе си, за въздигане на свое господство. Той има много силна и необорима логика, която същевременно е една отчаяна логика. Това интелигентно същество не е с рога и копита, а същество с голяма сила и хитрост. Чрез тази хитрост може да обръща всяко положение в своя полза. Според Окултната наука, хитростта е част от неговата магия. Чрез тази фина хитрост Дяволът е способен да издигне дори пророци от своето име _– за което Библията ни предупреждава. Друг важен момент: Дяволът цени много раздвояването, т.е. колебливата вяра, защото тя му отваря път.

В Райската градина Дяволът отстрани човечеството от Бога. Това означава, че той също разполага с голяма окултна сила и власт. Тази голяма сила и власт са нищожни, когато се изправят пред Лицето на Истината. И най-дълбокият Мрак, и най-ослепителната Светлина принадлежат само и единствено на Бога.

Според Кабала тази ослепителна Светлина на Бога е свързана с Дървото на Живота, т.е. с Науката за Живота. По принцип, за тази Наука само се загатва, защото това е Тайна _– и който я знае, тихо я скрива. За това има дълбока причина. Ако ученикът обеднее и външно, и вътрешно, той трябва да запази своята лъчезарност, своята Светлина. Когато е беден и нещастен, ученикът трябва да бъде сияещ. Как става това? Много просто: когато виждаш с Неговите Очи. Неговото Око е чисто _– това означава, че Дяволът е мъртъв, т.е. без съществуване, при Божествения начин на виждане на нещата.

Елохимите (става въпрос за Божествата), които са създали човека, са вложили в него всички необходими сили за висше развитие. След това те се оттеглят, за да могат да работят и върху своята еволюция. Всичко е вложено вътре, в Душата на човека. Когато човек казва, че нещо му липсва, това означава, че неговите желания са насочени навън. Който има външни, неразумни желания, той залязва, защото това са желания на ума _– а основата на ума е вторична.

В човека е вложено търпението. Това е качеството, което разпъва злото на кръст. Нетърпението разкрива бедност в Любовта. Когато търпението е голямо, тогава в твоя живот идва Духът и те прави силен и богат. Затова търпението е духовно богатство _– това е едно от най-силните качества, най-необходимите и най-важни за ученика.

Човекът, който е създаден от Ангелите, е и мъжко, и женско същество. Но човекът, в който половете се разделят, е вече физически човек. Това определя края на Лемурийската епоха и началото на новата Атлантска раса.

Ледът произлиза от водата, т.е. физическото тяло  _– от Духа. Два пола _– това означава двойственост на съзнанието; и точно затова разделеното съзнание си търси половинката, наречена сродна душа. Ученикът трябва да надрасне стремежа си към сродната душа. Неговият стремеж трябва да бъде насочен преди всичко към Бога. Този въпрос _– стремежът към Бога, към Учителя _– е по-важен, а сродната душа ще дойде именно чрез Бога, но впоследствие. Ако обичате хората повече от Бога, не можете да стигнете до Бога. Само Посветени могат да работят по обрат­ния ред. Обикновените хора трябва да обичат първо Бога (това е Първата Заповед в Библията), а после _– хората, за да може Бог да ги научи на вътрешните методи и правила, да могат да различават кое е по карма, кое _– по дихарма. Защото Учителят казва: „Не всичко става за поука“.

Въпросът за сродните души не се отнася за обикновените хора, той е главно за учениците. Значи: първо ще търсиш Бога, т.е. Живота, а после ще има какво да дадеш и на сродната душа, и на другите. Когато говорим, че първо ще търсим Бога, това означава, че първо трябва да придобием Истинския Живот. Образът на Бога е Животът. Да намериш Бога _– това значи да дадеш Живот на всичко около себе си. Тогава и сродната душа може да дойде.

Учителят казва: „Който иска да бъде щастлив, той трябва да съдържа в себе си и мъжа, и жената“. Това сливане на тези две Души не става на Земята, а в Невидимия свят. Човекът отпреди Лемурия и Атлантида е нямал способност да се види, защото не е бил слязъл още на физическото поле. От друга страна, грехопадението е отнело Светлината на човека и поради тази причина той е трябвало да слиза надолу. При това слизане, т.е. при тази загуба на съзнание, и при тези вече оформени раси, въпросът „Има ли Бог?“ е вече нещо нормално.

Според Кабала, Бог оттегли мощната Си Светлина и остави едно място, където да се създаде светът. Това означава: Бог трябваше да Се сгъсти в Себе Си, да Се концентрира, за да направи място на една част от Светлината, която да даде живот на душите. Първичното, което е чисто и духовно, не се вижда с физически очи.

Без Идеал не може да дойде дълбокото пробуждане _– а без това пробуждане не може да се постигне нищо трайно, нищо истинско. Всичко това означава, че в истинския Идеал е скрита Светлината. Тя е, която дава дълбокото пробуждане за Живота. И според Учителя, и според Кабала, само чистата Светлина е свободна от илюзията. Илюзията е смесена: в нея има и светлина, и тъмнина; докато чистата Светлина е над двете: в нея има нещо първично, което дава да се различават духовните неща.

Есейската школа, която в миналото е работила секретно, впоследствие, около един век преди Хрис­та, работи по-открито. Есеите са ученици на Бялото Братство. Те оставят една малка и важна историческа следа _– макар че според Окултната наука се оказва, че Христос не е бил доволен от есеите. На тях Христос също показва чистата, или цялостната Светлина, която при тях все още липсва. И Буда, и Кришна, и Мохамед, и т.н. са само съработници, а не (както са ги смятали) Богове. И сред теософите, и дори и при Щайнер има заблуждения, които те не могат да различат. Нещата са много по-дълбоки, отколкото изглеждат.

Къде е скрита истинската Светлина? Тази Светлина идва от Христос _– и в човека тя се изявява като Първично духовно виждане.

Раждането на Христос в пещерата е един дълбок символ. Пещерата _– това е самият човек и човешката Душа. Когато Христос влиза в един човек, в човешката вътрешност, Той влиза в пещера _– но важното е, че Той е влязъл в човешката Душа, в човешката вътрешност, и там Си е направил Своите ясли. Яслите _– това означава, че Христос е заченал в човешката Душа.

Първичният Рай се е състоял от присъствието на Бога в него, т.е. от присъствието на Неговата топлина, светлина и сила. Защото, когато говорим за Царството Божие, не говорим за топлина, светлина и сила, а говорим за Любов, Мъдрост и Истина. Царството Божие _– това означава спазване на абсолютно всички разумни закони на Природата, без изключение. Царството Божие изисква Абсолютна Разумност.

Какво е например топлината? В топлината се изразява една чисто духовна Реалност _– това е Духът на Бога. Топлината преди всичко е духовна. Любовта в другия свят е топлина, или Огън. Който има тази Любов, той не се нуждае от философия.

Учителят казва: „Дойдете ли до Бога, всякаква философия пада. Защо? Защото тук всичко се схваща моментално“.

ТАЙНАТА ВОЛЯ

(втора идея за размишление)

Христос показа на света основните закони, по които животът и нещата могат да се изменят. Например социалният въпрос е много прост за разрешение. Отговорът в Окултната наука се намира в един закон: Колкото повече има пробуден Дух в човека, толкова повече социалният въпрос е разрешен _– значи, въпросът се разрешава по Дух. Тука не са необходими събрания, тук е необходима съзнателна работа върху себе си и оценяване на Пътя, който е показал Христос. Главното правило за промяната е следното: За да се измени редът и животът на ученика, той трябва да има една основна Идея в живота си, трябва да се стреми предано и свято да постигне тази Идея.

Учителят казва: „Христос е дошъл на Земята, за да ни подготви без страх да посрещнем момента, в който булото ще се вдигне и Истината ще се изяви“. Ако човек е неподготвен и повдигне булото, той ще умре. За да бъде един ученик истински ученик, той трябва да се Новороди, т.е. трябва да мине през Посвещение. В пътя към това Посвещение ученикът трябва да е подготвен. Защо? Защото той ще срещне Истината _– и ако не е подготвен, ще умре, понеже Истината е смъртоносна. Законът на Новораждането означава изпълнение на Божията Воля.

Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята Воля“.

Всичко това ни говори за една друга Воля, която е скрита в недрата на Битието. Тази Воля се изрази на един външен свят чрез Своя Син. Тя стои над всяко знание _– това е Тайната Воля, която е скрита в дълбочината на ослепителната Светлина.

Една важна идея за красотата на помраченото съзнание, насочена към учениците и към тяхната будност. Учителят казва: „Помраченото съзнание е един специфичен път към Божията Воля. Помрачаването често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будността на съзнанието си, докато премине през тази тъмна зона. В това положение, неверният ще се отрече от Бога, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво с Него“.

Това е един от скъпоценните пътища, по които Тайната Воля се разкрива.

Лекция, държана на 30 юни 1995 г. _– Варна