МЯСТОТО НА ТРИТЕ ШЕСТИЦИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Всички същества произлизат от един Върховен Принцип. Звярът е само една част от Великата Божия сила. Понеже Злото, според Учителя, е Божия сила, ние можем да го победим само чрез единство с Бога _– няма друг път.

Срещал съм хора, които са ми казвали, че са по-хитри от Дявола. Самото изказване разкрива, че те вече са влезли в капана, защото Сатана е бащата на лъжата и никой не може да бъде по-хитър от него, той е най-големият майстор. Учителят обяснява, че Сатана специализира свои агенти във Вселената, които праща да лъжат и да внасят съмнение у хората; но когато му дават отчет, иска да му говорят само Истината _– а останалите могат да бъдат лъгани.

Макар че Звярът е отделен от Вселената и от нейната еволюция, той все пак участва в този еволюционен ход. Убийствената сила на Звяра, на Злото, има своето място и предназначение.

Окултната наука е категорична, че движенията и замислите на Звяра никога не са произволни, никога не са следствие на случайност.

Важно: движенията и действията на Трите шестици и на злите духове във Вселената, според Посвещението, образуват специфичен ред в тази Вселена.

Учителят казва, че зад закона се крие духовно същество _– изразът хвана ме законът означава, че окултната полиция на духовните същества от Невидимия свят работи. Ако един престъпник е убил и си мисли, че не е открит, той не знае, че тази окултна полиция, по законите на Правдата, го намира. Понякога просто го оставя за друго прераждане и идва изведнъж. Много престъпления стават така _– идват от минали прераждания; и когато човек не е тръгнал в Правия Път, дошъл е часът и окултната полиция пристига.

Според Окултната наука, Звярът, чието име е 666, макар и жестока, убийствена сила, е в пълно единство и хармония с развитието на Космоса. Той се движи по своя строго определен път, а не безразборно. Аз съм наблюдавал проблеми и на Венера, и на Луната, и т.н.: там също трудно се разбира Учението на Христос, макар че то е най-простото Учение. Звярът е Космическа тайна, но той е без Истина и без Светлина, защото му е отнета всяка надежда. Той е без Истина, но се управлява от Истината.

За учениците: Ако имаме Истината за свой идеал, тя ще ни пази _– и Звярът не може да ни докосне. Затова се казва в Библията: „И косъм няма да падне от главата ви“. Един окултен закон гласи: Ние създаваме себе си по образа на своя идеал.

Дървото на Живота е символ на съвършена Любов, а тази Любов изисква съвършена Вяра. Това означава, че само на Дървото на съвършената Вяра могат да растат плодовете на Любовта, Мъдростта и Истината. Дървото за познаване на доброто и злото е дървото на Звяра, дървото на съмнението. Когато Адам и Ева се усъмниха в Божието Слово (понеже Бог им каза да не ядат от това дърво), те ядоха от дървото на съмнението и станаха смъртни. Това означава, че те умряха за Божествения план, за Божествения Живот. Всеки, който се съмнява, умира за Божествения Живот, т.е. отдалечава се от Дървото на Живота.

Съвършената Вяра не зависи от много молитви и усилена работа върху себе си. Съвършената Вяра е дар. Бог е дарителят и Той никога не прави грешки. Съвършената Вяра е висш метод за проникване в Тайната на явленията и нещата.

Ученикът _– или този, който може да прониква в Тайната на нещата _– е тих и незабележим. Той е дете.

Добрият самарянин минава за езичник. Той не носи в себе си дълбокото учение на законите и пророците, но той има Любовта.

От окултна гледна точка, Любовта е живата сила на Бога. Чрез Любовта Той е над законите.

Добрият самарянин, като идея, има пряка връзка със сексуалната енергия. Човек не трябва да се бори срещу сексуалната си сила, защото тя не може да бъде унищожена. Тя подлежи на преобразуване.

Окултната наука казва: Милосърдието е пре­об­разувана сексуалност. Това е силното качество на добрия самарянин. Човек със сексуални желания не може да помага истински, защото не е чиста енергията му. Милосърдието, това е безкористната сила на Любов­та. Всяко сексуално влечение носи корист в себе си. Това означава, че при сексуално влечение всяка помощ е опетнена. Тук отсъстват чистият магнетизъм на енергията и Посвещението. Това означава, че Милосърдието е висша степен на Посвещение.

Важно: Сексуалната сила трябва да се одухотвори, да се покори и да се превърне в сила на вглъбяване, помагач по пътя навътре.

Окултният ученик трябва да знае как да се ядосва, как да се гневи. Бог, когато се гневи, произвежда съвършени неща. Несъвършеният се гневи от слабост. Да се заканиш на своя слабост и да я победиш, а не да се заканваш на външен човек.

Безкористната постъпка на добрия самарянин не е от този свят. Тя ни говори за единство с Вечността, с Висшата Любов. В по-висш смисъл, безкористието изразява вътрешната красота на Космоса. Това е качество на чистата духовност.

Събитията във всяка притча са описани като събития във видимия свят, но те се определят от силите, които действат в Невидимия свят.

Окултната наука казва: Безкористието е сила и метод за проникване във вътрешната Космична Тайна. Тя е свързана с идеята за добрия самарянин. Безкористието е сила с голяма, невидима власт. То е мощна опорна точка в живота на ученика. Добрият самарянин е един Ангелски образ на Душата, Ангелски образ на Вечността. Безкористието е закон на Единството. Това означава, че това качество е космично и е вселенска даденост. Според окултната наука, безкористието е крайната цел на всяка еволюция. То е качество, за което е необходима дълга еволюция.

Всички любовни работи се разиграват сега тук, на Земята, от изпъдените от Рая. Адам и Ева се изкусиха по различен начин: Ева се изкуши от Змията (Черния адепт) и яде от лошия живот. И досега не може да се освободи от земните си грижи и проблеми. Адам пък се изкуси от Ева, т.е. от жената.

Учителят казва: „Сега жената има задача да разбере характера на Змията, т.е. дълбокото животинско начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Мъжът трябва да изучава и да разбере естеството на жената“.

Животът на тези две същества още от самото начало не е бил организиран. Мъжът е живеел на северния полюс и там е неговият Рай, а жената _– на южния полюс. Северният полюс е умът, а южният полюс е астралното сърце.

Щом се знае, че Раят е блаженство, откъде е вляз­ла Змията?

Отговор от Учителя: „3мията представя обективния, външен човешки ум, нисшия ум“. 3абележете, че Змията дойде в Рая след създаването на Ева, т.е. когато Адам се е разделил в своята вътрешност на две.

Защо Змията не дойде по-рано?

Учителят казва: „Тогава нямаше да има смисъл, защото Адам (Духът) и Ева (Душата) бяха във вътрешно единство. Тогава Ева нямаше сърце, беше чиста Душа, живееща във вътрешността на Духа. Когато тя беше отделена от Адам, това беше началото на създаването на сърцето. Това използва Змията _– и тя се намести в чувствата на Ева, те отвориха вратата си за Змията. Понеже вратата беше отворена, Змията влезе“.

„В мен има ум, в теб _– сърце. Така ще вършим работата по-лесно“ _– така Змията се е обърнала към Ева.

Питат Учителя: „Нали Ева беше създадена от реб­рото на Адам?“.

Учителят отговаря: „Да, но Адам беше разумен, той не даде на Ева своя ум, защото знаеше каква мощна сила е умът и че тя може да злоупотреби с него. Тогава Змията предложи своя ум. Оттук започват обърканите работи в света“.

Първичният ум е изпълнен само със Свещени образи _– няма астрални, изопачени образи, те са в ума на Змията.

Ева искаше ума на Адам _– и не получи, а го получи от Змията. Черният адепт даде отказаното от Адам. От този момент Адам и Ева вече не представляваха едно цяло. Сега Ева трябва да се освободи от този ум, той е присадка от Змията _– а земята на този Звяр, според Библията, е неустроена и пуста. Що се отнася до Първичния ум и Първичния свят (Дървото на Живота), той е устроен. Дървото на Живота представя една Слънчева култура от Великата Древност, от която има някои остатъци в Агарта.

Кабалистически Агарта се нарича Мистичната Нула, т.е. това, което никога не може да бъде напълно разбрано и видяно. Когато нулата е след едно, за единицата има нови възможности и развитие на все по-високи нива.

Учителят казва: „Понеже Адам се отказа от Бога, и жената се отказа от него. Затова днес жените се разочароват от своите мъже _– защото те живеят без Бога. Когато Адам оправи отношението си към Бога, и жената ще коригира отношението си към Адам, т.е. към мъжа“.

Адам пожела да се индивидуализира, т.е. да стане свободен. И Ева пожела независимост. Учителят казва: „По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото по-слабите ще се съблазнят“.

В Битие, глава първа от Библията, е дадена Тайната на живота на ученика. Сега, чрез съзнателна работа върху себе си, ученикът минава от тъмнина към Светлина, от смърт към Живот. Създаването на света _– това е Пътят на човешката Душа.

Учителят казва: „Когато съзнанието на ученика се пробуди, той трябва да заработи, както е описано в глава първа на Битие“. „В началото Бог създаде Небето и Земята“ _– на окултен език това означава устройване на вътрешния и Космичния Живот на ученика. „3емята беше неустроена и пуста“ се отнася за живота на миналото, на тъмнината; отнася се за тези, които не са годни за истинско развитие. В онзи Велик и страшен ден за ученика ще дойде Велик момент на безмълвие. Защо ученикът ще Го види лице в лице? В голямото страдание на Голгота е скрито Лицето на Бога.

Учителят казва: „Христос на Голгота научи нещо, което не знаеше“. Там Той постигнал по-дълбока връзка с Отец _– ново измерение, което Той дотогава е нямал. (Има преживявания, по-големи от Самадхи _– седма степен.) Тогава, след Голгота, настава Ден Първи _– първият нов ден на съзнателен живот на ученика по пътя към Вечността.

Когато дойде Великото Безмълвие, никаква светлина няма да има около ученика. В тази голяма криза и мрак ученикът трябва да произлезе от своята дълбочина, да се зароди от само себе си. Тогава, от своята най-дълбока вътрешност, той ще призове Абсолютната Реалност и ще види Нейното Лице. Голгота е голяма благодат за учениците _– и голямо разрушение за нечистите същества. Новото Окултно учение винаги се ражда след голям сблъсък на старото и новото в Душата на ученика.

Всяка противоположност е неделимо единство. Окултната наука казва: Съществува само Единството, няма противоположност. Но за това е необходимо единното виждане. Единството е неделимо.

Доброто и злото са тясно свързани. Това означава две различни ръце, които са едно (неделими).

Според Кабала, Милосърдието е дясната ръка, положителната сила и власт. Суровостта и законът са лявата ръка _– отрицателната власт. Хесед и Гебура са двете ръце на Бога. Двойната власт е единна. Двата вида власт са една власт.

Окултната наука казва, че светът е сътворен от двете ръце на Бога, т.е. от Милосърдието (Милостта) на Бога и от Суровостта и законите на Бога. Суровостта или злото се проявяват чрез силата на илюзията като Космическа тъмнина. Според Окултната наука тъмнината не съществува. (С отварянето на Третото око, външният ум е покоре`н и не може да се меси в живота на ученика.) Тъмнината няма реална сила. Ако за едно същество тъмнината съществува, това означава, че то разглежда нещата чрез илюзията _– защото в Единството Животът е безкрайна Светлина.

Най-дълбоката причина за явяването на злото се крие в Уникалната Светлина. Това е Светлина, която не може да бъде възприета от обикновените същества поради липсата на седма отворена чакра _– Любов към Бога.

Космическото съзнание означава висша степен на Посвещение.

Според Кабала тази Суровост отстранява всяко зло. Злото е хванато от закона.

Учителят нарича закона тояга.

В този свят не може да има само милост _– понеже, ако имаше само милост, щеше да има духовно разлагане и тогава милостта не би била положителна. За да бъде милостта положителна, е необходима нейната отрицателна възможност _– суровостта и законите.

В дълбочина, Милост и Суровост са едно и също нещо. Те са двете ръце на Бога.

В Кабала се казва, че Бог е милостив и благ поради Своята цялост и универсалност. Милостта е част от Неговата универсалност. Тази Милост е насочена към всички разумни същества _– и тя е безкрайна. Неговата Милост е неуморима.

Законите са насочени към неразумните същества. Зад законите работят живи същества.

Само Безкрайното е велико и красиво. В Кабала това е означено с думата Тиферет. Красотата на Бога е скрита в Неговото сърце, в Неговото Безкрайно Единство.

В голямото страдание и нещастие ученикът трябва да открие дълбокото и красиво общуване с Учителя. В голямото страдание са скрити окултните сили на Природата. Но се иска много голяма будност, защото тук се навлиза в една Тайна на Природата, свързана със зараждането на живота.

Животът се е зародил от неизмеримите духовни глъбини на страданието и затова всяко живо същес­тво рано или късно трябва да мине през Мистерията на Голгота.

Голямото страдание е нож с две остриета. То или те разрушава във вътрешността (това се отнася за тези, които не се отказват от злото), или, от друга страна, дава мощен подем и мощно, непреодолимо вдъхновение към Вечността.

Голямото страдание е метод, чрез който се изваждат навън най-истинските качества, които са скрити в дълбочината на човешката същност.

По-голяма тъмнина от Голгота няма _– и по-голяма благодат няма, защото чрез Голгота се излиза от света и се влиза в Реалността, т.е. в Духа. За да влезеш в Реалността, трябва да минеш през Мистерията на Голгота. В тези лоши условия се разкриват вътрешността на Душата и нейният Път.

Учителят казва: „Животът и знанието са дадени на човека даром, но той трябва да ги придобие“. Това означава, че ако човек иска да задържи живота и знанието, той трябва да работи.

Учителят казва: „Животът се е явил с определената цел: да се развива, да расте и да стане главен фактор в по-нататъшната проява на Върховния Миров Дух“.

Законът на работата върху себе си е универсален. Окултният ученик е длъжен да проникне дълбоко в страданието и да извади оттам мощните окултни сили за своето развитие, за своето Спасение и Възкресение. В дълбокото страдание е скрито Лицето на Бога _– и точно тук ученикът трябва да е буден, за да Го види лице в лице. Само тук се раждат истинските сълзи, свещените сълзи на живота. Учителят е говорил някои много важни неща за сълзите. Има хора, които не умеят да плачат, нито да се ядосват правилно, не знаят и как да се заканват _– а това е цяла наука. Хубаво е да се заканиш, но на някоя своя слабост _– и да я победиш без шум: тихо, спокойно, без много думи. Това е хубавата закана. Има хора, които плачат нехармонично, дразнещо _– това идва от техните изопачени мисли, чувства и желания. Има хора, които плачат много привлекателно, и те привличат Милостта на Бога _– било външна, било вътрешна помощ и т.н.

За да Го видиш лице в лице, се иска съвършена Вяра. Има около 30 вида вяра. Най-важната е съвършената Вяра.

Учителят казва: „Щом вярвате в Бога, вие ще можете да превърнете противоречията в благословение“. Това означава, че Вярата е алхимически закон. Вярата превръща злото първо в опит и после  _– в Живот.

Лекция 12

АДАМ И ЕВА

(продължение)

Тайното Лице _– това е Творецът на всички неща в света и извън него. При срещата с Бога лице в лице (големите страдания) ученикът започва един коренно нов и универсален живот, който се разгръща постепенно. Тази среща дава едно вдъхновение, което надминава всички граници и предели. Когато човек види своя Ангел хранител или някой Архангел например, вдъхновението, което получава, продължава няколко години. Но когато срещне пряко Бога (срещата с Високия Идеал), вдъхновението му вече важи за цялата Вечност _– няма сила, която да го възпре. Това могъщо вдъхновение е вход към един велик Космически Живот.

Когато чуеш този Велик вътрешен глас, настава Ден Първи, за който се говори в Библията. Досега твоята земя беше неустроена и пуста, и Духът се носеше върху бездната, която е твоят неорганизиран свят. И тогава този смесен живот на тъмнина и светлина ще се разлъчи и ще настане Ден Първи.

Окултната наука казва, че ученикът трябва да създаде Виделината в себе си _– а това е осъществената връзка с Бога. Според Учителя, под Виделина се разбира Великия и непрестанен стремеж на Душата да учи. Това е една от най-силните думи в българския език. После ученикът ще разнесе тази Виделина и на много други Души.

В Писанието е казано: „И разлъчи Бог вода от водата“. Това означава разлъчване на Божествения живот от земния. После се казва: „И в скръбен час човек ще пие от Водата, която е Горе“. Водата, която е долу _– това е човешкият живот, това е учението на Змията. То се предаде на всички паднали душ. Окултната наука казва, че това учение на Змията е безнадеждно, но все пак се прилага от много хора. Задачата на ученика е по обратен път, чрез злото, да се върне в Бога.

Тези, които са опетнили Името на Бога в себе си, са изгубили една Велика сила в своята вътрешност _– това е силата на Живота. Адам трябва да освети Божествения Дух в своята вътрешност, а Ева _– Божествената Душа в себе си. Само тези, които опазят Свещеното Име на Бога в себе си, могат да Го видят лице в лице, т.е. могат да издържат на Неговата Светлина, на Неговата мощна Истина.

Понеже Истината е абсолютна, т.е. с абсолютни вибрации, днес се представя забулена. Булото се вдига напълно само за Посветените, защото те са подготвени да издържат на нейните условия. Реалността е скрита за неподготвените, за да могат те да оцелеят.

В течение на човешката еволюция Истината ще се разкрива постепенно по пътя на пробуждането. Постепенното пробуждане е много важен въпрос, защото то става абсолютен фактор за вътрешното окултно развитие на ученика. Истината дълго се е разкривала чрез метода на приказките и легендите. Това пак потвърждава, че Истината отива при подготвени хора.

Без Посвещение не може да се разбере мисията на Христос и на човешката Душа, нито нейният мистичен Път към Божествения Дух. Христос е този мистичен Път. (Буда е изпратен от Христос да даде Учението на неговото време.)

Защо не може да се понесе Истината? Защото тя е много сгъстена първична субстанция. Точно затова на много хора Истината се явява с образи, но това е само далечна подготовка. Във високото и мистично поле, Истината е без образ, без ограничение.

Звярът е една преграда и през него можем да минем само чрез метода и силата на Истината. Това е Посвещението.

ВЯРАТА

(втора идея за размишление)

Вярата е Свещено отношение към Космическия принцип на Словото.

В лекцията „Дерзай, дъще“ Христос казва на страдащата от кръвотечение: „Дерзай, дъще, твоята Вяра те изцели“. Преведено от Учителя, това означава: „Ти криеш в себе си Велика сила _– Вярата, която е благоугодна на Бога“.

Тук ще обясня един момент. Христос често използва думите: жено, сине, дъще... твоята вяра те изцели. Това са съвсем различни неща: имат нещо общо, но се разминават. Когато казва жено, това означава, че на тази душа се дава шанс, но тя не може да работи, не е осиновена от Бога. А когато казва сине или дъще, това означава, че тази Душа е осиновена, че тя е приета във Великия Път.

После Учителят обяснява: „Заради тази сила, ти се задоволи с най-малкото: само да се допреш до дрехата Ми. Ти не поиска някакво голямо благословение, но се задоволи с най-малкото. За тази твоя Вяра и за твоето смирение, бъди благословена“. И от този час жената оздравя“.

Вярата е докосване до мощното и първично етерно поле, в което обитава Христос. Истинският Христос е едно мощно невидимо поле. В случая Той Се е кристализирал в Словото Син и е бил познат от болната жена _– в случая от Любовта. Всъщност Вярата е израз на Любовта, защото нейната основа се корени в Любовта.

Учителят казва: „Хора, в които живее злото, не могат да осъществят Свещеното докосване до Словото и до дрехата на Христос. Ако те се докоснат до дрехата на Христос, ще се питат: „Тази ли е дрехата на Христос и този ли е Христос?“ _– защото тук работят други закони“.

Учителят обяснява: „И най-малкото колебание е в състояние да попречи на вашето оздравяване“. Най-малкото колебание е опасност. Обратното също е вярно.

Учителят казва още: „Щом се усъмни човек, той внася в своя живот безсилието“. Вярата е метод за оцеляване на човека в Духовния свят (т.е. оцеляване на Душата). Затова в Черното Братство вярата в Бога се смята за най-злия и опасен враг. Има още един враг _– постоянната молитва. Когато човек прекъсне молитвата, той вече е жертва на злото. Вярата е опасност за злото вътре в човека.

Учителят казва: „Като четете Евангелието, виждате, че там се излагат принципите на Христовото учение. Като четете Деянията на Апостолите, виждате вече малко отклонение от Христовото учение: явява се спор _– нещо, присъщо на човека. В живота на Апостолите, даже и на светиите, има примес на човешки елемент. В този цикъл (последния етап), от промени се нуждаят и най-праведните“.

„Там, където се забелязва най-малкото отклонение, най-малкото нарушение, най-малкото изключение, това говори, че този свят не е чисто Божествен. В него не оперира само Бог, но и други някакви същества. Това, което Бог е създал, е съвършено.“

Христос е образ на Съвършенството, а Адам е създаден от двама бащи: и от Бога, и от Дявола _– и от Бялото, и от Черното Братство, затова има два центъра.

Учителят казва: „Понякога и Ангелите правят малки погрешки. Защо? Защото по отношение на Бога те са несъвършени, а грешките са присъщи на несъвършените същества“.

Лекция, държана на 19 май 1995 г. _– Варна

ДЪРЖАВАТА НА СМЪРТТА

(първа идея за размишление)

За Христос е казано, че е Единороден от Отца. За човека е казано, че е роден от двама бащи _– от Бога и от Дявола. С това се обяснява двойствеността в човека, който живее и умира, радва се и скърби, твори и разрушава. Това е така, защото той слуша гласовете на две идеи, на двама бащи.

Първата идея е свързана с Дървото на Живота. Бащата на тази идея е Отец. Втората е свързана с Дървото за познаване на доброто и злото, чийто баща е Сатана. За второто дърво Учителят казва: „Това дърво е граница на друг свят“. И после обяснява: „И Бог постави Адам в Рая и му каза: „Ето Дървото за познаване на доброто и злото. То е граница на друг свят, в който няма Живот, няма Знание. Този свят е място на Смъртта _– и ако хапнеш един плод от това дърво, ти ще влезеш в тази граница, т.е. в Държавата на Смъртта, и ще опиташ нейните закони“.

Човек служи на тези две идеи, които вървят в различни посоки. И поради това той се намира разпънат на кръст.

Отец, в Своята безгранична Любов, изпрати Единородния Си Син _– т.е. Този, Който служи само на една Идея _– да отиде в царството на Сатана и да прокара път от Държавата на Смъртта към Държавата на Живота.

Учителят казва: „Чрез Възкресението, този Път беше отворен. Всъщност това е Пътят на окултния ученик, който трябва отново да се нарече Син Божий и Единороден от Отца. Тази идея е разрешението на въпроса на настоящото време. Това значи да служиш само на една Свещена идея“.

Пътят, който Христос прокара от Държавата на Смъртта към Държавата на Живота, е видим само за принципа, за окото на Вярата, т.е. за Вярата като принцип. В момента на усъмняването, този Път изчезва от погледа, т.е. от съзнанието на човека, и то така изчезва, сякаш никога не е съществувал.